Демонстрация в подкрепа на “Пуси райът” в Париж. Снимка: Иля Варламов

Евродепутатите са недоволни от дейността на външнополитическата служба на ЕС, засягаща Русия, пише “Независимая газета”. Руският вестник разполага с проектовъпроси, които може да бъдат зададени от парламентаристи на върховния представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън, съобщи Би Би Си.

Според изданието депутати упрекват оглавяваното от Аштън ведомство, че не изпълнява резолюцията, осъждаща руските власти заради нарушения на човешките права, и настояват за обяснения дали това е съвместимо с членството на Русия в Съвета на Европа.

През ноември или декември се очаква нова резолюция на Европарламента за Русия, по-сурова от предишните, твърди всекидневникът. Тя може би ще е съпроводена с поименен списък, изброяващ нарушители на човешките права в Русия, включително във връзка с делото за безредиците на Блатния площад по време на протестите срещу властта през май миналата година.

По данни на “Независимая газета” евродепутатите се канят да отправят до европейските външни министерства ясен сигнал, че нарушителите на човешки права не са желани гости в ЕС.

Списъкът се пази в тайна, но вестникът е научил, че включва имената на Александър Бастрикин - шеф на федералното следствие, и на Михаил Лесин - бивш министър на печата, оглавил тези дни холдинга “Газпром-медиа”.

Лесин е внесен в списъка като човек, носещ отговорност за удушаването на свободния печат в Русия. В списъка са включени също съдии, прокурори и следователи, натоварени с делото за Блатния площад, пише изданието.

Евродепутатите са възмутени от положението с правата на сексуалните малцинства в Русия, също и от опита президентът Владимир Путин да бъде номиниран за Нобелова награда за мир.

“Това е просто позор” - коментира пред “Независимая газета” Кристина Оюланд, депутатка от Алианса на либералите и демократите в Европарламента. Още по-голям позор според нея би било евентуално посещение на американския президент Барак Обама в Сочи по повод предстоящата олимпиада.

Европарламентаристите изтъкват, че ще продължат натиска върху руските власти. Още повече че най-важният инструмент - т. нар. “списък Магнитски”, вече е приет като закон в САЩ, добавя “Независимая газета”.

Законът налага санкции на руски служители, замесени в нарушения на човешките права. След приемането му от Конгреса на САЩ Русия публикува в отговор свой списък с имената на 18 американци. В него е и Майкъл Гарсия, оглавяващ комисията по етика към ФИФА - това може да възпрепятства планираното му посещение в Русия, прогнозира “Комерсант”.

Навремето федерален прокурор в Ню Йорк, Гарсия попаднал в руския “черен списък”, тъй като участвал в делото срещу руския гражданин Виктор Бут, осъден в САЩ на 25 г. затвор за търговия с оръжие.

Идната седмица Гарсия започва обиколка из 9 държави, подали молба да станат домакини на световните първенства по футбол през 2018 и 2022 г. Той смята да провери съобщенията за корупция и договорени мачове в тези страни. Но ще стане вторият гражданин на САЩ и първият международен чиновник, който ще се сблъска със съответните санкции - забранено му е да влиза в Русия, посочва “Комерсант”.

Първият официален представител на САЩ, недопуснат в Русия заради “санкциите по списъка Магнитски”, бе конгресменът Крис Смит, шеф на подкомисията по човешките права в Камарата на представителите, комуто бе отказана виза пред февруари. Гарсия също засега не е получил виза; ФИФА не коментира, но продължава да преговаря с руското външно министерство, уточнява “Независимая газета”.

БТА

Бившата първа дама на СФРЮ скара Сърбия с желанието си да бъде погребана заедно с Тито

Йосип Броз Тито. Снимка: 24сата

Бившата съпруга на пожизнения президент на Югославия Йосип Броз Тито разтревожи и разбуни духовете в сръбската общественост с искането след смъртта си да бъде погребана до своя съпруг, с който през последните години от неговия живот са живели разделени.

След като изрази желанието си в писмо до сръбското правителство, здравословното състояние на 89-годишната Йованка Броз се влоши, тя изпадна в кома и лекарите не се наемат да дават дългосрочни прогнози.

Въпреки че е още жива, белградските вестници надълго и нашироко обсъждат нейното погребение до Тито, дори според някои сръбското правителство е отговорило положително на искането - решили са, че нищо не пречи някой да бъде погребан в Къщата на цветята. Други пък казват, че министрите са в недоумение и привърженикът на тази идея премиерът Ивица Дачич се е принудил да даде “на заден ход”.

“Ще разгледаме вариантите и ще намерим най-доброто решение”, казал Дачич. Но каквото и да стане, погребението на Йованка Броз до Тито води след себе си редица въпроси и процедури, от правни до технически, та дори и етически и политически.

“На мен никой от сръбското правителство или посолство не ми се е обаждал, може би, като знаем какви са привичките в нашия регион, не са и длъжни”, каза ни Титовият син но не от Йованка Александър Мишо Броз, който пък смята, че е проява на лош вкус да се обсъжда това, докато Йованка е жива. “Нея медиите я погребаха без време”, казва Мишо, като добавя, че затова не може да коментира този засега хипотетичен случай.

Всъщност, адвокатът на Йованка Тома Фила също каза, че не знае нищо за това заветно желание на своята клиентка.

Белградският Музей на историята на Югославия, под чийто надзор се намира Титовата гробница, наречена Къщата на цветята, засега не е получил никаква официална информация от сръбското правителство и не може да издаде каквото и да било решение за последното желание на бившата първа вдовица на Югославия, казва Миряна Славкович, говорителка на музея.

Музеят на историята на Югославия е основан през 1996 г. след сливането на Мемориалния център “Йосип Броз Тито” и Музея на революцията на народите и народностите на Югославия, припомня Миряна Славкович.

Музеят не разполага със строителна и проектна документация за изграждането на гробницата на Йосип Броз в Къщата на цветята. Цялата подготовка и организация на строителните работи е била поверена на строителните части на армията и техническата служба в кабинета на президента на СФРЮ.

Сигурно е обаче, че ще има още спорове, защото, както казва хърватският историк Хървое Класич, Къщата на цветята не е семейна гробница, а е създадена като мемориален център на президента на Югославия, така че не е само гробница на Йосип Броз Тито, а и на президентската институция, казва Класич.

Той напомня, че трябва да се провери дали изобщо е възможно да се отвори гробницата, защото тя е правена само за останките на Тито. Гробницата представлява иззидано подземно помещение, покрито с една бетонна и една мраморна плоча, която по свидетелството на Драгомир Гаврилович, инженерът, който е проектирал гробницата, тежи девет тона.

Сега се поставят въпросите не само как могат да се отместят плочите (вероятно с помощта на голям кран), за да се положат останките на Йованка до Титовите, но и кой е компетентен ...

Асошиейтед прес

Официалната национална валута на Куба - песос, която се обменя 24 песос за 1 песос конвертибле (конвертируемо). Туристите си купуват с него само плодове и сладолед. Снимка: Любомир Любенов

Куба е единствената страна в света с две национални валути - странна система, за която дори президентът Раул Кастро признава, че подкопава социалистическата икономика на страната и трябва да бъде премахната.

Проблемът е как точно.

Месеци след като Кастро превърна обединяването на двете валути в централна тема на убедително обръщение към парламента, все още няма публично обявени подробности. Експериментална програма, която се изпълнява извън широкото обществено полезрение, може да даде идеи за решението на проблема.

Конвертируемата валута на Куба - песос конвертибле, които се обменят за 1,3 песос за 1 евро. Кубинците не получават такива пари и нямат право да ги купуват легално. Снимка: Любомир Любенов

От създаването на системата през 1994 година на повечето жители на острова се плаща в национално песо, чийто курс е 24 за долар в обменните бюра. Туристите и кубинците, които ги обслужват, обаче получават доста по-скъпо песо, което се разменя при курс 1 към 1 с американския долар.

Този дисбаланс означава, че лекарите и физиците могат да печелят повече от каране на такси или даване на стаи под наем, отколкото като работят по специалностите си, по които са се готвили години. В речта си от юли Кастро критикува системата като водеща до изкривявания в икономиката и обществото като цяло.

Реорганизирането на двойната парична система може да доведе до скок на инфлацията и до създаване на нови победители и губещи, което винаги е опасно на остров, устремен към принципа на повсеместното равенство. Това ще наложи и промени в счетоводните правила, които ще премахнат огромното субсидиране на държавните компании във време, когато има недостиг на пари в брой.

Има признаци обаче, че промяната настъпва, а и загатвания как стойностите на валутите могат да се срещнат по средата.

Павел Видал, бивш икономист от кубинската централна банка, който сега е в университета Хавериана в Колумбия, посочва, че е започната пробна програма с няколко избрани държавни компании, работещи при курс 10 към 1.

Компаниите са в ключови сектори като производство на захар, хотелиерство и неселскостопански кооперативи. Няма информация в официалните медии, но Видал отбелязва, че това се случва и е добра стъпка.

“Мисля, че е прекрасно, тъй като премахването на двойната валута трябва да бъде постепенно”, казва той.

Дори малка промяна може да бъде трудно постижима, а и изисква разплитането на изключително сложни счетоводни практики, които на практика позволяват на държавните компании да купуват долари срещу частица от това, което обикновените кубинци плащат за тях.

Макар курсът в обменните бюра да е 24 песо за едно конвертируемо песо, или CUC, кубинското правителство ги третира като еднакви в държавните сметки, което означава, че държавните компании ги получават при субсидиран курс 1 към 1.

“Който получава доларите при курс едно към едно е добре, а това е държавният сектор”, коментира Рафаел Ромеу, бивш президент на Асоциацията за изучаване на кубинската икономика, чиято централа е в САЩ.

Въпреки реформите при управлението на Раул Кастро държавата все пак може да се окаже твърде неефективна, за да се откаже бързо от субсидирането.

“Те ще се изправят пред сериозни ограничения на бюджетните средства и не мисля, че са готови да го направят”, допълва Ромеу. “Ще трябва ...

в. Тудейс заман

Репортажна снимка от протестите на площад “Таксим” в Истанбул. Снимка от социалната мрежа tumblr

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) огласи доста добър пакет с реформи за демократизация.

Този пакет е най-всеобхватният пакет за демократизация, представен след конституционните промени, одобрени на референдум през 2010 г. Всъщност управляващата Партия на справедливостта и развитието не е предприемала никакви забележителни стъпки в услуга на демокрацията след референдума. Дори и някои от новите права, въведени чрез референдума, бяха оттеглени само защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган не беше доволен от тях.

Онези, които критикуваха този зигзагообразен подход на Ердоган, бяха демонизирани. Имаше натиск върху техните вестници и институции. Някои от тези хора дори загубиха работата си.

Сега висшите сътрудници на Ердоган изглежда осъзнават, че не могат да осъществят никакъв напредък, като влизат в сблъсъци с всички обществени групи, и че е крайно наложително да приемат всеобхватен пакет за демократизация, за да отпушат напрежението. Този пакет е резултат от тази необходимост.

С други думи, Ердоган обяви пакета, не защото е демократ или се опитва да направи страната по-демократична в името на обществото, а защото правителството не може повече да понесе напрежението.

Каквато и да е причината зад обявения пакет, той по същество е ползотворен и благоприятен. По тази причина отношението ми към реформите е: “недостатъчни, но да”.

Сега въпросът е: Какви ще са политическите последствия от този пакет?

Предложените промени в изборната система ще донесат преки политически резултати. Този въпрос вече се обсъжда с експертите в областта на изборния процес. Нещо повече, трябва да бъде изследван и начинът, по който обществото възприема пакета, а също какво въздействие ще окаже той върху изборите (местни избори в Турция предстоят през март, а президентски ще има през август 2014 г., бел.ред.).

Ако оставим настрана изборната система, големите промени в този пакет, които имат потенциала да повлияят на поведението на гласоподавателите, са вдигането на ограниченията за носене на ислямски забрадки в държавните институции от служителките и правата, дадени недадени на кюрдите.

При нормални обсоятелства премахването на забраната за забрадките би била революционен ход в усилията за демократизация. Предвид факта, че управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) беше заплашена от закриване, само защото се опита да премахне тази забрана преди няколко години, е нужно да признаем, че това е голяма реформа. Трябва да отбележим, че изявлението на депутата на ПСР от Кония Хюсню Туна, направено след конституционната промяна, позволяваща на студентките да носят забрадки в университетите, беше използвано като доказателство в делото за закриване на ПСР. “Нашата цел е да премахнем забраната за забрадките и в държавните институции,” каза тогава той.

Сега ПСР постигна целта си, а обществото възприема това като стъпка за демократизация. И такова е сегашното възприемане на нещата.

Но дали това ще даде някакъв революционен тласък на изборната подкрепа за ПСР? Не, няма. Това е така, защото въпросът за забраната на забрадките в държавните институции беше фактически разрешен след референдума през 2010 г. Десет милиона подписа, събрани от синдиката на държавните служители и решенията на Държавния съвет на практика разрешиха този въпрос.

Би било грешно да се смята, че това ще окаже някакво особено влияние върху изборната подкрепа за ПСР. Естестевно партията ще използва въпроса на предизборните си митинги, но не е много вероятно да получи някаква голяма полза от него.

Стъпките, направени или ненаправени по отношение на процеса за ...

Ройтерс

Клайв Палмър. Снимка: официален сайт

Говорещият без заобикалки минен магнат Клайв Палмър ще играе важна роля в новия австралийски парламент, след като вчера новосъздадената му партия спечели трето място в горната камара, с което получи възможността да прокарва или блокира закони, предаде Ройтерс.

Неговата партия “Единна партия на Палмър” може да бъде от решаващо значение, когато консервативният премиер Тони Абът, който спечели изборите миналия месец, се опита да прокара през парламента реформите си, включително премахването на данъка за вредните парникови емисии и за минното дело.

Палмър, който се определя като милиардер и собственик на курорти и планира да построи реплика на “Титаник, създаде преди по-малко от година “Единната партия на Палмър”, след като напусна Австралийската лейбъристка партия на Абът. Изборните резултати от вчера потвърдиха, че балансът на силите в Сената ще зависи от него и още пет по-малки партии. Повечето от тях клонят към консерваторите.

“Единната партия на Палмър” очаква с нетърпение да работи с правителството на Абът, за да върне Австралия в релси”, заяви Палмър в кратко изявление.

Миналата седмица Палмър заплаши да блокира всички закони на правителството, ако новото правителство не осигури повече финансиране за неговата партия, макар че подкрепя плановете на Абът да премахне данъците върху мините и парниковите газове.

Говорител на Абът заяви, че премиерът ще си сътрудничи с всички нови сенатори.

Палмър освен това е на път да спечели място в долната камара на парламента от избирателния си район Феърфакс. Според неокончателното преброяване той води макар и само със 7 гласа пред най-близкия си съперник.

Палмър е цветист образ, който привлича медиите. Той обвини американското ЦРУ, че заговорничи със Зелените, но по-късно призна, че е търсел популярност.

Той включва “съдебните процеси” сред хобитата си, а през 2010 година попадна във вестникарските страници, след като раздаде 55 автомобила “Мерцедес” и 700 почивки в чужбина като коледни бонуси на персонала в рафинерията си за никел в Куинсланд.

Избраните в Сената на 7 септември ще заемат местата си на 1 юли 2014 г., когато правителството на Абът ще има нужда от подкрепата на 6 от общо 8 депутати от малки партии, за да си осигури мнозинство. На местата за малките партии до сенаторите на Палмър ще седнат борецът против хазарта Ник Ксенефон и сенатори от изповядващата социален консерватизъм Демократическа лейбъристка партия и партията “Семейството преди всичко”, както и от клонящите към консерваторите Партия на ентусиастите-мотористи и Либерално-демократическата партия.

Лейбъристите и Зелените ще контролират до юли мнозинството в горната камара, където вероятно ще спират плановете на Абът за бързо премахване на данъците върху минното дело и парниковите газове.

Палмър може да се изправи и пред потенциален конфликт на интереси, ако спечели място в долната камара. В такъв случай той ще трябва да обяви публично личните си финансови интереси.

Правилата за гласуване в долната камара забраняват на депутатите да гласуват по въпроси, по които имат пряк финансов интерес. Това може да попречи на Палмър да гласува за премахването на данъка върху минното дело. Абът обаче има ясно мнозинство в долната камара и няма да има нужда от гласа на Палмър.

Правилата за гласуване в Сената обаче не поставят подобни ограничения върху гласуването дори ако има конфликт на финансови интереси. Сигурно е, че партията на Палмър ще гласува за премахване на данъка от 30 на сто върху печалбата от мините за желязна руда и въглища.

“Нищо не може да попречи на един сенатор да гласува за каквото и да било”, заяви пред Ройтерс Хари Евънс, бивш ръководител на администрацията на австралийския Сенат.

БТА

Все още не е потвърдено официално, че рускиня е извършила убийството на либийски офицер, предизвикало вероятно вчерашното нападение срещу руското посолство в Триполи. По данни на Би Би Си извършителката е гражданка на Украйна, арестувана скоро след своето деяние, пише руското мрежово издание “Утро”.

Разгневени либийци нападнаха руското посолство в Триполи, протестирайки срещу убийството на офицер от рускиня предния ден, съобщи снощи либийска осведомителна агенция, цитирана от ДПА. Според местни медии рускинята заявила пред следствието, че убила 58-годишен офицер от либийските ВВС заради подкрепата му за въоръженото въстание през 2011 г., което свали от власт президента Муамар Кадафи.

Според либийски служители един от нападателите е бил убит, а други четирима - ранени от силите за сигурност, пристигнали край сградата на посолството, посочва “Утро”, цитирайки Асошиейтед прес. Руското външно министерство потвърдило, че персоналът на мисията не е пострадал.

Въоръжените стреляли срещу сградата и опожарили автомобил на посолството, след което избягали, заявиха вчера източници от либийските сили за сигурност. Никоя организация още не е поела отговорността, отбелязва “РБК дейли”.

“Комерсант” цитира либийската агенция ЛАНА, според която убийцата застреляла офицера в неговия дом и ранила майка му.

“Утро” представя три версии за престъплението на предполагаемата рускиня или украинка. Според първата жената, пристигнала в Либия преди две години, симпатизирала на Кадафи и убила либиеца, защото го смятала за въстаник. Според втората загиналият шантажирал съпруга на жената, а според третата тя убила собствения си мъж. Никоя версия обаче още не е достоверно потвърдена, добавя “Утро”.

Руски военен експерт, говорил пред “Правда”, сравнява ситуацията в Либия след свалянето на Кадафи с хаос, напомнящ Средновековието.

“В Либия стана онова, за което предупреждаваха повечето експерти: страната постепенно затъва в хаос (…) Официалните власти, общонародно избраните структури съществуват само номинално. Страната фактически се е разпаднала на анклави, контролирани от племената”, заявява Сергей Демиденко от Института за стратегически оценки и анализ.

БТА

Асошиейтед прес

Тунел между Египет и ивицата Газа. Снимка: пропа

Повечето тунели, по които контрабандисти пренасят стоки до Газа под границата с Египет, напоследък са празни.

Някои контрабандисти си почиват на походни легла в тъмните подземни коридори, като се разтъпкват за по цигара. Други прекарват времето си в чистене на количките, които обикновено минават по тунелите с цимент или потребителски стоки от Египет.

От лятото насам египетската армия се опитва да унищожи или запечата тунелите под границата с Газа поради нарасналото напрежение между Кайро и правителството на Хамас в Газа.

През юли египетската армия свали ислямисткия президент Мохамед Морси при подкрепян от обществото преврат и предприе мерки срещу неговото движение “Мюсюлмански братя”. Военните обвиниха Хамас, палестинското крило на “братята”, че подклаждат размирици в Египет и взеха мерки за запечатване на граничните тунели, като се позоваха на причини, свързани със сигурността.

Тунелите от години служат като единствен снабдителен път за Газа, в която живеят 1,7 милиона палестинци.

Те станаха особено важни, след като Хамас взе под свой контрол територията през 2007 г., което накара Израел и подкрепяния от Запада предшественик на Морси, Хосни Мубарак, да наложат силна блокада на границите.

През последните години Израел облекчи блокадата, но все още ограничава вноса на някои стоки, включително цимент и строителна арматура. Доскоро тунелите служеха като път за доставка на такива стоки и на субсидирано гориво от Египет.

Някога хиляди младежи в Газа работеха в тунелите. В началото на септември повечето тунели бяха затворени и само малка част от работниците се явяват на работа за поддръжката. Някои крият лица с ризите си, за да не бъдат разпознати, докато работят. Те се опасяват от последствия, ако в бъдеще посетят Египет.

Някои започнаха да копаят нови тунели, за да заменят старите, разрушени от египетските сили за сигурност.

“Нямаме алтернатива освен работата в тези тунели”, заяви един от работниците, Хусам Рашуан, “Те са единственият канал за доставяне на необходимите стоки в Газа”.

Откъм Газа някои от работниците наблюдаваха, докато булдозери изравняваха оградена с ниска стена маслинова горичка от египетската страна на границата. Те казаха, че са научили от египетските си партньори в контрабандата, че армията току-що е разрушила къща, построена над тунел. Сега булдозерите вероятно разчистват всичко, което може да послужи като укритие на тунел.

“Египет се държи с нас като с врагове”, казва 46-годишният Асад Наджар, баща на девет деца, който си докарвал по 30-40 долара на ден - добри доходи за Газа, но сега не печели нищо.

БТА

Задържан под домашен арест в своята вила край Исламабад, бившият пакистански президент Первез Мушараф, макар и затворник, живее в разкош: пише си мемоарите, извайва седемдесетгодишното си тяло и хапва единствено гозби, измайсторени от частния му готвач - страхува се да не го отровят.

Пъстър килим от малки ферми се е разстлал в Чак Шахзад между царевични полета и овощни градини. В края на пътя, минаващ през селото, се издига къща с покрив в маслиненозелено и пастелнорозови стени, напомняща традиционните марокански дворци с вътрешни градини.

Идилична пасторална картинка - стига да я нямаше армията от 300 полицаи, униформени охранители, войници, елитни стрелци и бойци антитерористи, разположени наоколо, за да бранят “затворника Мушараф”.

Множество ислямистки въоръжени групировки в Пакистан само се чудят как “да светят маслото” на човека, включил в края на 2001 г. страната си в американската “война срещу тероризма”.

Завърнал се през март от изгнание, за да “спаси” Пакистан, бившият “садар” (президент на езика урду) на единствената мюсюлманска страна, притежаваща ядрено оръжие, бързо бе поставен под домашен арест в тази вила от 1100 квадратни метра.

Постройката бе изградена неотдавна, докато Мушараф живееше в изгнание, пътувайки между Лондон и Дубай, след като бе принуден да се оттегли от властта през август 2008 г. “Той преспа тук за пръв път, когато се върна (в Пакистан) тази година”, спомня си Хамад Хусаин, архитектът на сградата.

Пакистанското правосъдие отново извади от архивите редица документи, свързани с управлението му. Первез Мушараф е обвинен например в убийството на Акбар Бугти, бунтовнически водач от югозападната провинция Белуджистан, през 2006 г., също и в убийството на бившата премиерка Беназир Бхуто следващата година, както и в уволнения на съдии.

Наскоро му бяха повдигнати и нови обвинения, свързани с кръвопролитната военна операция от 2007 г. срещу ислямисти, барикадирали се в исламабадската Червена джамия.

* * *

Затворен в своята вила, украсена според архитекта й с фотоси на световни лидери, саби и мечове, както повелява традицията сред пакистанския генералитет, дори с един скъпоценен къс плат, покривал някога каабата - прочутия монумент в центъра на Мека, Первез Мушараф съвсем не си губи времето.

“Той пише книга. Хвърлих един поглед. Написал е много, но има още доста работа”, отбелязва официалният му говорител Раза Бохари след посещение в “затвора”.

Бившият генерал вече публикува през 2006 г. мемоари на английски, озаглавени “На огневата линия”. “В момента се труди над втория том. Разказва за 2007 г., когато стигна върха на славата, за свалянето си от власт и доброволното си изгнание, за зараждането на своята политическа партия и завръщането си в Пакистан”, добавя Бохари.

Експрезидентът живее заедно с бодигардовете, помощниците и личния си готвач; тази част от вилата се разглежда като килия, наблюдавана от властите на пакистанския затвор Адиала.

“Не получава храна от затвора и яде каквото му приготви на място неговият готвач. Въпрос на сигурност - страхува се да не го отровят”, доверява източник от изправителното заведение.

За да дойдат на свиждане, семейството и приятелите му трябва да искат разрешение от гражданските и от затворническите власти, което се издава за около седмица.

Близките му роднини вече са го посещавали, откакто е под стража, но през повечето време са в чужбина. Съпругата му Шеба живее в луксозния им апартамент в Дубай, синът му Билал се е установил в САЩ, а дъщеря му Айла бе принудена през лятото да напусне южния мегалополис Карачи и да замине за Дубай, защото получаваше заплахи.

Останал сам, Первез Мушараф прави гимнастика всяка сутрин, ...