Студен(тск)ият душ разгорещи защитниците на властта

Малобройните срещу малоумните. Така бих обобщил каузата на студентската окупация и на софийските демонстрации срещу властта, но щях да падна на нивото на безсилната злоба на онези, които се упражняват като писарушки в заклеймяването на публичната съпротива срещу властта заради количествените му измерения. Защитниците на властта от всякакви калибри- от колибри, до двуглави орли, кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност. Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството". Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят. Нито една пушка не пукна да го защити във „великата" му родина СССР- в презряната му съветска колония България пък, да не говорим... Наслаждавайки се на безсилието на протестите в столицата да пробият дебелокожието на управляващите, реваншистите от всякакви нюанси на червеното, събираха дълго храчки, за да си го върнат за страха, който бяха набрали. Точно като след 10-ти ноември 1989-та, когато изтръпнаха да не постъпят с тях по „правилата" на т.н. народен съд, те си плюеха си в пазвата, когато на 14 юни хиляди протестиращи изригнаха на улицата в София. Властта се изпокри и се появи в смирен вид, за да заговори за грешка, прошка и катарзис

Прочети цялата новина

Свързани новини: