Слабите държави са силна заплаха за света

в. Ле-з-еко

Броят на държавите в света е нараснал силно от 1989 година. Някои от тях нямат средства, за да гарантират изпълнението на задачите си. Това е източник на дестабилизиране на международната общност, чиито възможности да се намесва в тази област продължават да бъдат ограничени.

Нападението през септември на ислямистката група Аш Шабаб срещу търговски център в кенийската столица Найроби отне живота на 68 души и бе жестоко напомняне за заплахата, която продължава да тегне над района и идва от присъствието на въоръжени фундаменталистки групи в Сомалия. Двайсет и две години след падането на най-дълго управлявалия държавен глава на Сомалия Сиад Баре, страната, разположена в крайната точка на Африканския рог, продължава да бъде определяна като слаба. В нея действат близо 5000 бойци, обучаващи се в двайсетина лагера.

Сомалия не е единствената. От 2005 година Фондът за мир, неправителствена организация с централа във Вашингтон, публикува заедно с “Форин полиси”, списанието, основано от Самюъл Хънтингтън (известен американски социолог и политолог, който създава геополитическата концепция за “шок на цивилизациите”) индекс на провалилите се държави (failed states), който се определя според 12 критерия, за да се оцени стабилността и възможностите на държавите да изпълняват функциите си.

На тази основа 15 от 20-те държави с най-голяма престъпност на планетата се намират в Африка (начело е Сомалия, следвана от Демократична република Конго, Судан, Южен Судан, Чад и и други), две са в Близкия изток (Ирак и Йемен), две в Централна Азия (Афганистан и частично Пакистан) и една на Карибите (Хаити). Разбира се, понятието “failed states”, което бе широко разпространено от американските неоконсерватори, е спорно. То може да послужи като оправдание за американците и техните съюзници за военни интервенции срещу страни или въоръжени групи като целенасочените нападения с безпилотни самолети в Пакистан или Йемен и да подхранва тезата, която брани Хънтингтън, за “шока на цивилизациите”. Всичко това под прикритието на борбата срещу тероризма.

В труд, публикуван от Brookings Institution (www.brookings.edu ), бележитият президент на Фонда за мир Робърт Ротбърг подчертава, че “в съвременната епоха, държавата-нация е основният крепящ елемент на световния легитимен ред”. Евентуално дезинтегриране и слабостта на някои страни “заплашва самата основа на този ред”.

При все това пред нас се разкрива една друга действителност: взривообразно увеличение на броя на страните, някои от които в най-добрия случай са едва зачатъци на държава и не могат да гарантират функционирането си, като се започне от поддържането на реда и се стигне до здравеопазването. ООН има 193 страни членки от признатите 197 държави (спрямо 59 през 1919 година). Този взрив е придружен от друго явление: силното нарастване на междуетническите конфликти и все по-малкото войни между държавите. “От 1945 година повечето войни се водят в самите държави (близо 77 % или 126 от 164-те войни)”, отбелязва в най-новото си издание “Политик етранжер”, тримесечното списание на Ifri (Френския институт за международни отношения). Броят на кризите, съпътствани от насилие във вътрешността на страните, е нараснал силно - 17, достигайки равнището на войните, а 25 кризи са определени като “ограничени войни”.

Само че фалитът на държавата не може да обясни всичко. За разлика от Афганистан, който е заплашен да изпадне отново в хаос след изтеглянето на американските части, предвидено за края на 2014 година, гражданската война в Сирия се дължи на прекалено много държава и на използването на брутална сила от Башар Асад, за ...

Свързани новини: