В сряда около 60 надзиратели от личния състав в затвора в Бобов дол и общежитието в с. Самораново, което е към него, протестираха за час пред входа на комплекса. Те поискаха увеличение на заплатите и на дневния порцион, бонуси за извънреден труд и т.н. Мотото на протеста, който продължава в четвъртък и петък, е "Елате при нас!". "Кой както иска да
Лионел Меси бил в криза... Аржентинецът не е вкарвал от месец в испанската Примера дивисион и това изкара на бял свят какви ли не заглавия около формата му. Но в сряда вечер Меси (само на 26 години) изигра своя мач №500 в професионалния футбол - 394 за Барселона и 106 за различните формации на Аржентина. За да отпразнува впечатляващия юбилей
48-годишен мъж е паднал в река Дунав заедно със скелето, на което бил, докато боядисвал металната конструкция на "Дунав мост", съобщава БТА, позовавайки се на агенция "Аджерпрес". Мъжът е бил част от по-голяма група работници, които почиствали и боядисвали металната конструкция на съоръжението. По неизвестни причини скелето се откачило, работникът паднал с част от него във водите на Дунав и изчезнал. Катер на "Гранична полиция"-Русе се е включил в операцията по издирването на работника. ...
Над 200 животновъди затвориха вчера за 15 минути пътя Пловдив-Карлово в района на село Труд преди включването в магистрала “Тракия”. Те седнаха от двете страни на платното, за да протестират, че са получили 45% вместо обещаните 70% субсидии. Първоначалните намерения бяха да блокират магистралата, но 8 коли на жандармерията и 20 патрулки не им
Испанското министерство на здравеопазването съобщи за първи случай в страната на коронавируса Близкоизточен респираторен синдром у жена, която неотдавна се е прибрала от Саудитска Арабия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Заболявания от този вирус вече са сигнализирани в други четири европейски страни.
Родената в Мароко испанка е приета в болница в Мадрид на 1 ноември и е в стабилно състояние. Тя не създава риск за общественото здраве.
До момента има 150 потвърдени случая на този коронавирус по света, от които 125 са в Саудитска Арабия. В
Десетки села в Брезнишко и Трънско останаха без цифрова ефирна телевизия. От правителството поискали информация от кметовете на Брезник и Трън за покритието на сигнала, но те не са отговорили, с което са обрекли цели села в пернишко без българска телевизия.
Села, предимно в Трънска община, но и две села в Брезнишко останаха без покритие на цифров телевизионен сигнал и са принудени да приемат сръбски програми.
„Що се отнася до сънародниците ни от Западните покрайнини, международните правила не позволяват цифровия ефирен телевизионен сигнал от нашата територия да покрива територията на съседна държава”, казва Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в...
Десетки села в Брезнишко и Трънско останаха без цифрова ефирна телевизия. От правителството поискали информация от кметовете на Брезник и Трън за покритието на сигнала, но те не са отговорили, с което са обрекли цели села в пернишко без българска телевизия.
Села, предимно в Трънска община, но и две села в Брезнишко останаха без покритие на цифров телевизионен сигнал и са принудени да приемат сръбски програми.
„Що се отнася до сънародниците ни от Западните покрайнини, международните правила не позволяват цифровия ефирен телевизионен сигнал от нашата територия да покрива територията на съседна държава”, казва Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в...
Десетки села в пернишко останаха без цифрова телевизия, сигнализираха потърпевши до редакцията на zaPernik.com.
Села, предимно в Трънска община, но и две села в Брезнишко останаха без покритие на цифров телевизионен сигнал и са принудени да приемат сръбски програми.
„Що се отнася до сънародниците ни от Западните покрайнини, международните правила не позволяват цифровия ефирен телевизионен сигнал от нашата територия да покрива територията на съседна държава”, казва Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на народния представител...
С попадение на намиращия се в изключителна форма Аарън Рамзи в 62-ата минута "Арсенал" постигна изключително важна победа с 1:0 при гостуването на "Борусия" (Дортмунд) и се изкачи на първо място в най-оспорваната група в Шампионската лига.
"Артилеристите" си върнаха за загубата като домакин преди две седмици и записаха трети успех в турнира. С актив от девет точки и голова разлика 6:3 отборът на Арсен Венгер оглави класирането.
"Наполи" се изкачи на второ място също с...
177 бежанци са станали български граждани от 2001 г. до момента, съобщиха вчера за “Труд” от Министерството на правосъдието. Други 28 чужденци, които са получили хуманитарен статут, също са се сдобили с български паспорти. Според българското законодателство 3 г. след получаването на бежански статут може да се кандидатства за гражданство, като то
"Ние смятаме и винаги сме смятали, че (еврейските селища в окупираните палестински територии) са незаконни. (Те) не помагат на (мирния) процес", декларира Кери след срещата си с палестинския президент Махмуд Абас във Витлеем на Западния бряг
Отборът на Арсенал си върна на Борусия Дортмунд за домакинското поражение на собствен терен преди две седмици в Шампионската лига. Футболистите на Арсен Венгер успяха да измъкнат успеха с 1:0 в Германия, в мач от четвъртия кръг на груповата фаза на турнира. Единствения гол в срещата реализира Арън Рамзи в 62-та минута. В другия двубой от групата Наполи се наложи с 3:2 над Олимпик Марсилия и по този начин изпревари немския гранд в подреждането. Два кръга преди края на този етап Арсенал и Наполи имат по 9 точки на върха, следвани от Борусия с 6 и...
"Барселона" победи гостуващия "Милан" с 3:1 и се класира за осминафиналите в Шампионската лига. Испанският шампион записа трети успех в четирите си мача и за десета поредна година преодоля първата фаза на най-силния европейски клубен турнир.
Четирите гола в мача бяха вкарани от футболисти на каталунците. Лионел Меси отбеляза първото по последното попадение и показа, че бързо ще си възвърне познатата форма. Серхио Бускетс удвпи резултата в 39-ата минута, а Жерар Пике си отбеляза...
Автор: Християн Даскалов
Денят е 31 октомври. Денят на реформацията, както разбрах през Фейсбук от моя приятел Георги Боев. На този ден преди 496 години Мартин Лутер забива на вратите на катедралата във Витенберг своите 95 тезиси, показващи посоката за завръщането на хората отново към извора на християнството – Библията и личните взаимоотношения с Бога.
Часът е 13:53. Охрана съм в Северното крило на Ректората на СУ. Не по професия, по необходимост. В останалото време се занимавам с консултантска дейност, уча магистратура по управление на проекти, пиша по икономически въпроси и проблемите на пост-модерното публично управление. Последното звучи леко превзето, и е така. Нашето публично управление е безкрайно примитивно и докато стигнем до пост-модерните му проявления – всичко що е нормално, извън страната, за времето, в което живеем, ще бъде гледано със скептицизъм и насмешка.
Но не това е важното, просто загатвам за контекста, без да го определям. Контекстът е ценен за всеки текст, за да има написаното рамка и пространство отвъд рамката, което да е зона, свободна за обогатяване на текста с лични разсъждения и интерпретации от страна на четящия човек. Всеки в окупирания Софийски университет има своята история. Може би е добре един ден тя да се разкаже лично, за да не се оставя това начинание в ръцете на медиите. Понеже те, освен текста, формират и контекста на събитията, отнемайки това изконно право на личността – да интерпретира средата чрез собствените си сетива и усещания за нея.
Настрана от тези разсъждения, които са своего рода „disclaimer“ за субективността на написаното и лиценз с отворен код – за допълването му от собствено гледище на всеки един, бих желал да предам едно кратко и ясно послание. Кратко е, но до него лесно, и бързо, няма да стигна. То не е позив, нито е тясно в тематиката на окупационната работа тук.
Посланието не е ориентирано към политиците, нито към медиите. Понеже за тази работа има ред и дисциплина тук, има щаб, процедури, правила. Да, има ги, създадени са, спазват се. И напук на отхвърлящите способността да се изгради институционален ред от една нехомогенна сплав от хора, за отрицателно време, това е факт при нас. Но за него ще разкажа друг път.
Посланието е насочено към родителите на младите хора на България с ясното съзнание, че няма да достигне до всички. И нормално. То е лично, въпрос на субективни наблюдения през последните дни, примесени с разбираемата доза емоции и мъглявина на съзнанието, с оглед на обстоятелствата, в които се намираме.
Връщам се, преди всичко, пак към 95-те тезиси на Мартин Лутер. Те, за времето си, довеждат до огромен разцвет, не само в духовно отношение, но и в социално, интелектуално, икономическо и политическо. Довеждат до формирането на съвременната западна цивилизация като никое друго събитие преди това.
Мисля, че това, което имам да казвам, не се съизмерва със събитията от днешния ден преди 496г., но в своята незначителност би придобило значение на индивидуално ниво, за всеки един, ако е писано, да бъде разбрано. Защото става въпрос за реформация на мисълта.
Вече 23 години поколението на прехода се тревожи за своите потомци. За това, че родителите, заети с битките за оцеляване на семействата си в материално, социално и битово отношение, не успяват да осигурят перспективата, която е необходима за развитие на духа у техните деца. Боят се за това, че и образователната ни система не успява да направи това. Камо ли улицата като единствена институция със завидно влияние върху младия човек у нас.
Боят се за утрешния ден, не в Яворовия смисъл, а защото той е своеобразен хоризонт за мисълта. Лимит, отвъд който, не можеш да погледнеш. Нито ти е позволено, нито ти е по джоба, нито по силите. Без каквато и да било възможност за планиране 5, 10, 15 години напред. Ако трябва да отворя една скоба, ето поради това късогледство имаме стотици стратегии в публичния сектор, но по малко от тях се работи. Камо ли да се упражнява контрол върху изпълнението им. Просто мисленето ни не е стратегическо. Оттам насетне и делата.
Та, родителите ни, тези иначе симпатични хора, с право се боят. За толкова години тяхното поколение, и това на техните родители, изнесе много битки и понесе много удари. Аз няма да заклеймя постигнатото от тях за България, нито ще мога някога да преживея истински емоциите им за пропуснатите и загубени възможности. Като това, за което Камен Воденичаров спомена вчера в аудитория 272 – че ще го е яд до гроба за дето през 90-та не са изхвърлили депутатите в Перловската река, а са се оставили да ги изпързалят. Не зная, може би преувеличава. Или сигурно е прав. Дали аз щях да ги изхвърля в Перловската река, никога няма да разбера.
Да, логичен е страхът, при подобни обстоятелства. Логична е тревожността, още повече, когато нещата изглеждат дълбоко отвъд контрола на всеки един. Но това не е робски страх, както току що един бивш миньор от Горубсо е споделил по БНР. Само мога да предполагам защо го е направил – от обезсърчаване, от загубена вяра, може би. Моля, четете, защото основание за вяра има! При това безспорно.
Докато пиша тези редове един стар човек от постоянната охрана на университета, преминал на наша страна, диверсант, на езика на днес управляващите, слуша БНР и ни предава информация. Сякаш слуша „Свободна Европа“, някога и някъде през 80-те. Мисля, че човекът така го изживява. Поне с такъв плам ни предава всяка важна информация, която долови. Без непременно да му прави впечатление факта, че имаме Интернет и разполагаме свободно с достъп до новините от деня.
Аз го изслушвам внимателно, прекъсвайки писането, за да не го засегна случайно с невниманието си към това, което има да казва. Не искам да развалям контекста, в който се намира. Не зная дали през 89-та е бил сред ранобудните. Знам само, че ако не е бил, то сега на преклонна възраст може да изживее нови мигове на свобода с нас, окупиралите студенти. И се радвам за много за него.
В ефира на БНР, казва той, говорели за робството в годините на тоталитаризъм. И за това, че сега се опитват да поробят, но не чрез репресиите на една болна идеология, а чрез срастването на монополизираната икономическа власт в ръцете на пост-идеологистите с институционалната такава. Да заробят нас, децата на „робите“. Само дето родителите ни не са роби. Разочаровани – да. Лъгани – да. Съмняващи се – да. Прекомерно реактивни – да. Но не и роби.
Проблемът е там, че както Георги Господинов написа в „Невидимите кризи“, неговото поколение, поколението на моите, на нашите родители, научи за свободата си от телевизора. И както добре е отбелязал Господинов, пасивният залог е важен – родителите ни научиха, че са свободни. Бе им съобщено, че са свободни. Така както „пускаха“ портокали, червен пипер и дамски превръзки – „Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава: „Пуснали са.“, пише Господинов в брилянтния си сборник.
В този смисъл имам една добра и една лоша новина за хората, които волно или не, са „пуснали“ свободни нашите родители. Добрата е, че що-годе успяваха до момента да задържат тази заблуда. И ако си дадат преоценка, за 23 години, въпреки спечелените от родителите ни битки, като тази за европейското бъдеще на страната ни, онези, истинските окупатори, запазиха много от старите и овладяха много нови лостове на влияние и контрол в държавата.
Лошата за тях новина е, че децата на онези, които смятаха за роби, забравиха как да бъдат роби. А може би така и не се научихме, въпреки привидното усещане за контрол над нас. Ах тази нескопосана образователна система – заради едно нещо я деформираха цялата и дори него тя не успя да постигне. Може би това, че ни подценяваха – глупави сме, повърхностни, апатични, безкритични, аморални, пройдохи, наркомани, алкохолици, циници, може би това ни помогна и им изигра лоша шега.
Но толкова за моралните недъзи и морално недъгавите, които „страхуват“ нашите родители. Важното е, че нито недъзите на пост-комунизма, за който говоря, нито на пост-индустриализма – като слепият кариеризъм и апатичността към уреждането на общите въпроси на нашето съществуване, успяха да ни притъпят сетивата, така че да бъдем „поробени“. Нито това успя да постигне комбинацията от двете – от една страна те атакува миналото и наследството от него, от друга те атакува настоящото и собствените му несъвършенства. От трета страна пък ти крадат бъдещето и те карат да емигрираш, ако не харесва в България.
А силата, която имаме, в общата ни слабост, сме я взели не от някой друг, а от родителите ни. От техните трудностите и изпитания.
Ето защо днес на тях им казвам:
Спете спокойно, родители, децата ви са будни!
Животът, борбите, годините ви не са пропилени напразно!
Ние сме свободни! Така се чувстваме. А щом се чувстваме така, значи сме свободни. Другото няма значение.
Знайте това, и спете спокойни, за Бога! Наш ред е да довършим започнатото и да претворим усещанията си в реалност за всички.
Заслужавало си е всичко, което сте направили и преживели, щом има кой да го продължи и довърши.
Това е моя единствен тезис в днешния ден. Не са 95 като на Мартин Лутер. Но се надявам да доведе до реформиране на мисълта.
За да го има чувството на спокойствие у родителите ни, които го заслужават, и чувството на тревожност и морален дълг у повече от нас самите, и в по-голяма степен.
До скоро. Смяната ми свърши.
Статията "За родителите. От окупацията" бе публикувана първо в OFFNews.bg.
Управляващи и опозиция за пореден път си спретнаха махленски дебати, този път на тема полетите на властта с Авиоотряд 28 и военни машини по време на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов. Парламентът разгледа доклада на временната комисия, която разследваше полетите. Шефът Венцислав Лаков (“Атака”) настоя документите за воаяжите да бъдат предадени
Заради спукано стъкло на колата на шефа на КАТ-София, Богдан Милчев плъзнаха слухове в интернет за атентат срещу него вчера. Няколко сайта веднага разпространиха версията, че дупката се е образувала след стрелба с въздушна пушка, а екип на СДВР проверявал дори версия за атентат. От полицията обаче категорично заявиха, че няма...
Свободните от наряд надзиратели в затвора и затворническите общежития към сливенския затвор се присъединяват към локалните протести на колегите си от страната, съобщиха от пресцентъра на синдикалната организация на служителите в затворите. На 8 ноември в 9 ч. ще излязат пред затвора, като форма на символичен протест заради мизерията и ниските заплати. Решението е взето спонтанно, след като до момента няма реакция от страна на институциите по исканията поставяни в продължение на четири и половина години. Синдикалното дружество в единствения женс...
Правителството реши да изпрати незабавна помощ от 50 млн. чешки крони (около 2 млн. евро) на страните с голям брой сирийски бежанци, по-специално България и Турция
Офицер от военното разузнаване на Либия бе убит при експлозия на бомба в Бенгази. Това става три дни след убийството на негов колега при същите обстоятелства, съобщи болничен източник.
Най-малко 20 млн. лева ще бъдат необходими за реализацията на плана на вицепремиера Цветлин Йовчев за бежанците до края на годината. Част от парите най-вероятно ще бъдат възстановени от Брюксел. Това стана ясно от изявление на премиера Пламен Орешарски в парламента вчера. Кабинетът одобри 130 мерки за изход от кризата със сирийските бежанци, к
"Лукойл Академик" се раздели със старши треньора Оливер Костич. Сръбският специалист беше освободен, след като българският шампион допусна четвърта поредна загуба в Еврокъп.
"Студентите" изиграха най-слабия си мач и записаха домакинско поражение с 61:70 срещу босненския "Игокеа", който преди двубоя нямаше победа и заемаше последното място в групата. Сега на тази позиция се озоваха българите, които все още са без успех.
След срещата с "Игокеа" ръководството на "Лукойл...
Последните номинирани съквартиранти
Половин Варна ще остане без вода в четвъртък заради ремонта на ул. "Брегалница", който започна преди 10 дни. Подменят се водопроводните тръби в еднокилометровия участък. От ВиК Варна обявиха, че на сухо до полунощ ще останат "Младост", "Трошево", "Победа", Цветният квартал, "Левски", над бившето лятно кино "Тракия", над "Експресбанк", високите
Пълната данъчна ревизия срещу Цветан Цветанов, разпоредена от главния прокурор Сотир Цацаров, е показала, че има извършени нарушения от бившия вътрешен министър, пише "24 часа". Те обаче не се отнасят до големи суми и трудно може да се търси наказателна отговорност от Цветанов, е мнението на експертите от НАП. Депутатът от ГЕРБ вече бе проверяван от НАП през 2011 г., след появилите се информации, че се е сдобил с 6 апартамента в София. Тогава данъчните заключиха, че няма нарушения. Сега вероятно ревизията ще приключи с мнение за налагане на адм...
Свалянето на дрехите със сигурност е добър начин, за да привлечеш внимание към себе си.
3,5 г. затвор даде Софийският градски съд (СГС) на бившия председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков. Той беше осъден, защото като съдия е изготвил фалшиви документи, за да докаже, че е наследник на земи. Арестуваха го през пролетта на 2011 г., докато се опитвал да продаде парцел от 12 дка край Несебър за 2,2 млн. евро...
Те минаха с лодки по река Москва пред резиденцията на Путин
Трупът на Чакъра ще бъде извадено от гроба му в Харманли, съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. Есхумацията ще бъде извършена по искане на Софийска военно-окръжна прокоратура, пише haskovo.net. Maкар Чакъра да е починал преди 10 години, има вероятност огледът на тленните му останки да извади значими факти, които навремето са били пропуснати,
Столичани, които са обявили повече от едно жилище за основно, ще трябва да обикалят данъчните служби на общината, за да коригират имотните си декларации. Това се налага, въпреки че новата електронна база данни на общината дава възможност налозите да се плащат независимо къде се намират имотите, в най-близкото поделение. “Причината е, че все още де
Висшистите гледат сериалите "Дървото на живота" (Тв 7) и "Четвърта власт" (БНТ), както и риалити шоуто "Х Фактор" (Нова тв), хората със средно образование - "Африка: звеездите сигурно са полудели" (Би Ти Ви) и "ВИП Брадър" (Нова тв), показват пийпълметричните данни на агенция ГАРБ. Повече жени сядат пред малкия екран, за да проследят българските
Това е един много добър критерий,
Роден съм в България, но съм живял повече в чужбина, отколкото в родината си. Освен това имам чуждо гражданство и по съвсем разбираеми причини пътувам по света с чуждия си паспорт вместо с българския. Всъщност, казвам „чужд”, но той е чужд за българите, а за мен е „свой”.
Работя, плащам данъци, участвам в гражданските процеси и се грижа за семейството си във Франция, като същевременно черпя с пълни шепи от благата на тази чудесна страна, която не ми е длъжна с нищо, но която ме прие с отворени обятия и ми позволи да стана себе си. Имайки предвид всичко това, ми е малко трудно да се нарека българин. И ми звучи странно. А понякога и жалко, и срамно.
Тези дни особено се натъжих аз, имигрантът, от отношението на българите към имигрантите, защото колкото и да се чувствам интегриран, дълбоко в себе си аз винаги ще бъда имигрант и винаги ще сънувам онзи дълъг и криволичещ път, по който минахме с баща ми преди 20 години с един раздрънкан полски фиат 125Р с регистрация РК 5426.
Във всеки един миг ще усещам с цялото си същество миризмата на тубата с бензин, заклещена зад моята седалка, както и ръмженето на спукания ауспух, студените струи пот при всеки разменен поглед с граничарите…
Мигриращият човек таи в себе си двойнствена природа – в отношенията с напуснатата страна той е Емигрант, а в новата си страна е Имигрант.
От едната е избягал заради лошо, а е отишъл в другата за хубаво. Само че нито е сигурно, че лошото ще остане зад нас, нито че в новата страна ще ни приемат радушно, поради което мигрантът винаги се чувства раздвоен и заплашен да остане в нищото между границите.
Ежедневно, по няколко пъти на ден дори, минавайки пред българските просяци пред магазина и пред входа на метрото, или срещайки българските камионетки, натоварени със събрани от улицата вторични суровини и всякакви изхвърлени машинарии, или пък превеждайки в полицията на „съгрешили” наши граждани, или разхождайки децата си в парка близо до спящите в палатки българи, се сещам да благодаря на съдбата, че не позволи на полския фиат да ме докара до такова положение.
В същото време изпитвам искрено съчувствие към сънародниците си, защото не само знам от какво бягат, но и през какви изпитания преминават с надеждата да се отърват от проклятието на българската безизходица. И аз съм спал в полски фиат, и аз съм бил по приюти за бездомници.
И ето, че в България днес също има имигрантска вълна, съставена от хора още по-клети и от самите българи. Такива вълни е имало и преди – арменци, белогвардейци… Имало е и вълни от бягащи българи – от Тракия, Македония. Нямало я е само сегашната свирепа омраза към иностранеца, нямало я е уродливата физиономия на сегашното пост тоталитарно българско общество, оскотяло до абсолютния примитивизъм на тоталната мизантропия.
Наистина е учудващо, че в страна, в която кажи-речи всеки иска да стане емигрант, се отнасят по този долен начин с имигрантите. Защото е крайно несправедливо човек веднъж да страда като емигрант от това, че е напуснал по неволя страната си, за да бяга от нещастията, а след това като имигрант да страда и поради дискриминация в “приютилата” го страна, където не само се отнасят с него като втора ръка човек, но и го ръгат с нож, защото друг някакъв си чужденец си е позволил да извърши престъпление.
Представете си само какво щеше да ми се случи и на мен, и на всички нас, българските имигранти, ако приелите ни ...
В 9 часа вечерта, докато уличните лампи проблясваха край Сена след катедралата Нотр Дам, до моста Пон Мари 37-годишният Ян подреждаше кашоните си за през нощта пред шикозен магазин за кушетки. Десетина души вече влизаха в спалните си чували наблизо, възрастна жена подреждаше дрехи, прехвърлил 60-те мъж се беше увил в юрган и четеше книга, докато последните добре платени служители бързаха, излизайки от метрото. Ян е поляк, месар, който просто е искал да работи по специалността си.
“Но не можете да работите с храна, ако спите на улицата, просто не би било хигиенично…”, мърмори той. Той спи по улиците на Париж от три години, като от време на време върши земеделска работа извън града. Докато температурите още не са паднали под нулата, той се чувства добре в двата си спални чувала, поставени върху кашони на цимента. “Когато стане по-студено, ще слезем да спим в подземните гаражи. Не в метрото, защото при този постоянен шум и движение не можеш да заспиш преди 1 часа, а след това се събуждаш в 5 часа. Тук ще затворя очи в 10 или 11 часа, а преди седем ще съм се махнал”.
До него 50-годишният Игор, безработен словашки художник и декоратор, си спомня как е спал в офисите, в които някога е работел. Сега и той просто иска някаква работа. Безпокои ли ги полицията? “Не, патрулът минава само веднъж около полунощ, хвърля един поглед, колкото да провери дали всички сме живи”.
В управляваното от социалистите парижко кметство наблизо, където вече трескаво се готвят за изборите напролет, някои биха казали, че е по-добре да си беден в Париж, отколкото на много други места. Те изтъкват, че социалните помощи във френската столица са високи. Но години след като френските кандидат-президенти както от левицата, така и от десницата (социалистът Лионел Жоспен, а след това десният Никола Саркози) обещаха, че вече няма да има хора, принудени да спят по улиците, броят на кашоните на улицата нараства.
Активистите предупреждават, че френските правителства не са успели да решат не само проблема с бездомните, но и жилищната криза като цяло. Поради липсата на редовно събирани статистически данни е невъзможно да се докаже това, което мислят парижаните, минавайки рано сутрин покрай спалните чували по детски площадки, покрай матраците във входовете, а понякога и покрай жени и деца на паважа: че в техния град има повече хора, които спят по улиците, отколкото в която и да било европейска столица.
Френската национална статистическа служба предупреди, че от 2001 до 2012 година е имало нарастване на броя на бездомниците във Франция с 50 на сто, включително броя на чужденците и жените. Изчислено е, че в началото на миналата година във Франция е имало 141 500 бездомници. Според благотворителните дружества още стотици хиляди са изложени на риск при сегашната несигурна жилищна ситуация.
В Париж винаги е имало хора, изпаднали във финансови затруднения. Градът има традиции с приходящото население, а сега пристигат повече европейски мигранти, казва Жулиен Дамон, социолог в университета политически науки. “Париж е смятан за изключително толерантен град, щедър при предлагането на помощи и социална защита. Това е може би градът в ЕС, който харчи най-много за обществената политика, свързана с приютите и с тези проблеми.”
Той каза, че във Франция не е толкова срамно да си бездомник. “В Лондон не можете да спите в палатка и да останете на същото място цял ден. В Париж може. Просията не е обявена за престъпление.” Но дори ако в Париж бездомниците са толерирани повече, отколкото в Лондон и Берлин, това не значи, че проблемът се решава от поредните правителства.
Проучванията показват, че французите ...
в. Кориере дела сера
В европейските столици е обявена червена тревога - много антиевропейски партии според допитванията могат да триумфират на предстоящите избори за Европейски парламент. Във Франция, Великобритания, Холандия, а може би и в Италия, Австрия и още други страни, антиевропейските партии могат да спечелят повече одобрение от традиционните партии.
Италианският премиер Енрико Лета вече предупреди за тази опасност. Тези опасения се споделят от всички европейски държавни глави. Следователно е вероятно идният ЕП да бъде пропит от антиевропейски дух. Но трябва добре да осмислим тези резултати, защото ако те станат реалност, то до голяма степен това ще се дължи на въздържанието от гласуване на онези гласоподаватели, които обикновено поддържат традиционните партии. Трябва да си припомним, че тези европейски избори са от тип, при който липсва предварителното условие, съществуващо при местните и националните избори, а именно, че се гласува, за да се повлияе на състава на предстоящото правителство.
По традиция на европейските избори досега се случваше едно и също нещо. Процентът на въздържалите се беше много висок, а онези, които гласуваха, много често правеха такъв избор, че да ударят плесница на собственото си национално правителство, а не защото действително се интересуваха от европейските въпроси.
Така че не трябва да допускаме грешката да гледаме на резултатите от европейските избори като на предизвестие на онова, което после може да се случи на различни национални избори. Не бива да забравяме и факта, че един голям антиевропейски “пир” дебне зад ъгъла и очаква да се прояви именно на изборите за ЕП тази пролет. Остава си и фактът, че стрелите на тези избори ще бъдат насочени този път по-скоро към ЕС, отколкото към респективните национални правителства, както беше в миналото.
Тъй като европейската интеграция отиде много напред и се политизира, днес тя е въпросът, който разделя гражданите на страните членки. Естествено прогнозираният силен успех на антиевропейските сили ще има последствия. Той ще задължи традиционните партии и правителства да се съобразят с него. А начинът, по който те ще се съобразят с него, ще предопредели и съдбата на континента за идните години.
Първото, което трябва да се избегне, е да се обявят едва ли не за престъпници онези граждани, които ще гласуват срещу Европа. Избирателите в едно демократично общество никога не грешат. Грешката е на политическия елит, на онези, които не успяха да убедят гражданите в своите добри мотиви /ако изобщо са имали добри мотиви/. Трябва да се избягват също така опитите да се парира опасността на антиевропейската вълна чрез използването на шокиращи или изтъркани думи, които уж минават навсякъде /и които нищо не обясняват/ като например понятието “популист”.
Антиевропейските партии, разбира се, са срещу съществуващия елит. Всички нови партии, откакто съществува демокрацията, са по дефиниция срещу съществуващите елити. Иначе как щяха да си спечелят поддръжка и да се утвърдят? Преди всичко трябва да признаем, че отговорността за антиевропейската вълна пада изцяло върху онези елити, които със своите политики и грешки я предизвикаха.
ЕС трябва да бъде преосмислен. Трябва да се вземе предвид, че разделенията, които го разтърсват, са прекалено дълбоки и за да не се задълбочат още повече, трябва чисто и просто да се смени тонът. Безполезно е, а и контрапродуктивно, да се пилеят сили например в празна риторика в подкрепата на хипотезата за една свръхдържава - така наречените Съединените европейски щати - която вероятно никога няма да се създаде и която в тази фаза на историята не интересува мнозинството европейци.
Трябва да се установи наново посоката, по която Европа е поела, а институциите да бъдат ориентирани към по-реалистичното и осъществимо решение на конфедерацията /конфедерациите за разлика от съединените щати са много по-често явление в човешката история/. Това означава ...
Националистически шествия под наслов “Руски марш” преминаха в Москва и други градове. Движение “Руснаците” и негови присъдружни организации събраха в столицата между 8000 и 20 000 демонстранти; алтернативният “Царски руски марш” - 700 души, обобщава “РБК дейли” различните оценки за броя участници.
Вестникът пише за “улици, пълни с полиция”, специални сили и вътрешни войски, множество линейки, хеликоптер над колоните, затворено кафе с келнери “азиатци” и “продавачи със славянска външност” в будките край близка метростанция.
Изданието пише, че лозунгите на “руските маршове” са без промяна, откакто са започнали преди осем години: “Руснаци, напред”, “Руска власт за Русия”, “също и хули към Аллах, Кавказ и гастарбайтерите”.
“Портрети на Николай Втори и имперски трикольори бяха размесени с флаговете на Съюза на десантчиците, руски езически знамена и скандинавски руни”, описва “РБК дейли” символите на представените “патриотични субкултури” - главно “бръснати глави, футболни хулигани и казаци”. Прочетен бил манифест с искания по-специално за демократизиране на страната и национализация на руските природни богатства.
Маршовете бяха организирани в Деня на националното единство, отбелязващ годишнината от прогонването на полски нашественици от Москва през 1612 г., обявен за официален празник през 2005 г. Три седмици преди тези шествия в едно от предградията на Москва имаше погроми като реакция на убийство на руснак, приписвано на азербайджанец.
Четирийсет хиляди полицаи охраняваха националистическите шествия в цялата страна, информира “Росийская газета”.
“Комерсант” помества карта на вчерашните националистически протести - към 20 “марша”, групирани главно в европейска Русия. Според вестника в Москва са били задържани 30 души, използвали нацистки лозунги и символи, в Санкт Петербург - 20-ина души, палели факли без разрешение, в Казан - петима националисти, направили опит да се включат в църковно шествие, във Волгоград - над 60 за различни нарушения и т. н.
“Новие известия” не забелязва в колоните на московските шествия да има единство. Участниците от ред съперничещи си организации, сплотени само от “ситуативния интерес”, били главно “национално ориентирани хора без ясна идеологическа позиция”. Те се включили в “маршовете”, само защото не виждали друга възможност да повлияят на политическия процес в Русия.
“Комсомолская правда” твърди, че независимо от “пъстрите знамена по образец на райха” този път националистите издигнали “най-вегетариански” лозунги - най-радикалният бил “Бялата раса - чиста раса”. Исканията повтаряли тези от антиправителствените протести на Блатния площад в Москва през май м. г. - визов режим с азиатските страни, освобождаване на политзатворниците и “трогателен” протест срещу реформата в Руската академия на науките.
“В крайна сметка, - мислех си, - щом мнозина либерали станаха националисти, защо пък нацистите у нас да не станат по-цивилизовани…”, пише кореспондент на вестника.
После обаче отряд специални полицейски си/
ли отделил от колоната “зле управляемите (…) футболни фенове” и разпръснал с палки групата им. Междувременно “сърдити момчета” пребили наблизо “първите срещнати неруснаци” и подпалили някаква кола. “Явно (…) двойкаджиите си го връщат на минувачите”, заключава изданието.
“Руският марш” по традиция бе основното събитие в Деня на народното единство, изтъква “Московский комсомолец”, чийто автор споделя своето “недоумение”. “Защо в най-интернационалния ден от годината властите разрешават не, да речем, фолклорно шествие на народите с национални носии, ами акция на националисти? Може да ги наречем (…) и руски фашисти. Те нямат нищо против. И всеки път, когато им разрешават шествие на 4 ноември, не мога да схвана: властта ли е толкова слаба или фашизмът - толкова силен?”, тревожи се руският журналист.
БТА
в. Тудейс заман
Изказването на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, че властите може да предприемат действия за разделяне на момичетата и момчетата в студентските общежития предизвика безпокойства за намеса на правителството в частния живот на хората - нещо, за което кабинетът на Ердоган е често обвиняван.
На заседание на парламентарната група на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) във вторник Ердоган заяви: “Никой не знае какво се случва в тези общежития (където студентите са смесени). Много объркани неща… Всичко може да се случи. И тогава родителите се оплакват “А къде е държавата?”. Тези стъпки се предприемат, за да покажем, че държавата е тук. Като консервативно, демократично правителство, трябва да се намесим”.
Забележките на премиера бяха направени след медийни публикации, че Ердоган остро е критикувал смесеното съжителство на студентите и студентките на закрито партийно заседание в Къзълджахамам, Анкара, през уикенда.
Турски медии съобщиха в понеделник, че Ердоган се оплакал от недостига на общежития за студентите. “Наскоро станахме свидетели на това в окръг Денизли. Недостатъчните общежития създават много проблеми. Студентите и студентките пребивават в едно и също общежитие. Не се извършва надзор. Това е против нашата консервативна и демократична линия. Дадохме нареждания на валията по този въпрос. Това положение ще бъде инспектирано по някакъв начин,” заяви Ердоган. “Никога не отричам нещо, което съм казал, защото съм един различен вид политик,” каза Ердоган във вторник.
Обявявайки се против идеята за смесени общежития, което според него противоречи на “демократичните и консервативни” възгледи, Ердоган каза:
“Никога не сме позволявали на студентите и студентките да живеят в едно и също общежитие, няма и да го направим. Недостатъкът в една такава система, при която представители и на двата пола живеят заедно, е признаван и от педагогическата психология в световен мащаб. В момента тече процес на разделяне на смесените общежития, като 75 процента от него вече е завършен. В някои райони студентите се настаняват в жилища, когато има липса на места в общежитията. Получаваме информация за това какво се случва в тези къщи. Окръжните служби се намесват. Защо това ви безпокои?”, запита Ердоган, визирайки критиките в медиите заради забележките му.
“Тази информация се преценява както от валиите (окръжните управители, бел.ред.), така и от полицейските служби, които след това се опитват да разрешат проблема”, допълни той.
По думите на Ердоган “има оплаквания от съседите”, когато студенти и студентки споделят общи жилища, и никой не бива да тълкува “намесата” в тези жилища като вмешателство в лични въпроси.
Коментарът му обаче беше повече от достатъчен да задейства червената лампичка на онези, които се безпокоят от вмешателство на правителството в частния живот.
“Бях ужасен, когато слушах премиера да прави това изявление”, каза Мехмет Алтан, учен и журналист. По думите му хората над 18 години могат сами да взимат решения за това с кого да живеят и фактът, че са студенти, не ги лишава от гражданските им права.
Според Алтан плановете на правителството да инспектира студентски жилища, за да провери дали момчета и момичета живеят заедно, е директно нарушаване на частния живот и основните права и свободи.
“Тези забележки показват, че премиерът се опитва да създаде общество в линията на своите собствени желания. Това е антидемокртично отношение”, каза той пред “Тудейс заман”.
След идването си на власт през 2002 г. правителството на Ердоган често пъти е било изправено пред обвинения за намеса в личния живот на гражданите; ПСР прие ограничения върху консумацията и продажбата на алкохолни напитки, а премиерът многократно окуражава хората да имат най-малко по три деца. Ердоган насърчава също жените да избягват цезарово сечение и прекъсване на бременността. Правителството обаче отрича твърдо обвиненията за намеса и твърди, че уважава ...
Установени са абонатите на подслушваните 875 телефонни номера от т. нар. кечъри на СДОТО от времето, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи. За половината от тях няма разрешение. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров в предаването пред Би Ти Ви. Това прави 437 абоната.
Разкритията за дейностите на американската Агенция за национална сигурност (АНС) и мащабът на извършваното от нея шпиониране на чужди граждани породиха разпалени дебати по света. Каквато и позиция да заеме човек в тези дебати, един общ страх би трябвало да обедини всички ни. Това пише в редакционна статия британският в. “Файненшъл таймс”.
За някои разкритията, направени от бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън, са причина за сериозна тревога предвид това, че агенцията събира огромно количество електронна информация за чуждестранни граждани. Други се опасяват, че изтичането на поверителна информация е отслабило американските разузнавателни служби, подривайки усилията им в борбата с тероризма, пише вестникът, цитиран от БТА в сряда и добавя, че опасността, която би трябвало да обедини всички, е полемиката около АНС да не доведе до “балканизация” на интернет, рикът правителствата по света да реагират, като изолират мрежите си, за да защитят данните на гражданите си и да ограничат възможността на АНС да ги шпионира.
Има множество признаци за движение в тази посока, предупреждава всекидневникът. След съобщенията, че САЩ са следили имейла на бразилската президентка Дилма Русеф, правителството й обяви, че смята да създаде собствена мрежова технология и дори осигурена национална служба за електронна кореспонденция.
Европейският комисар по вътрешния пазар Мишел Барние предложи Европа да разработи собствен “Европейски информационен облак”, независим от американския контрол, привежда примери “Файненшъл таймс”.
Това развитие на нещата буди тревога. Глобалната мрежа е най-отворената платформа за комуникации на планетата. Тя е мотор и на световната икономика, тъй като представлява една пета от увеличението на брутния вътрешен продукт в напредналите икономики през последните пет години. Ако глобалната общност бъде разпокъсана на отделни национални мрежи, негативните икономически последици ще са огромни, подчертава вестникът.
Фрагментирането на интернет ще е и политически подарък са авторитарни държави като Китай и Русия, които управляват затворени национални системи, за да ограничават информационните потоци.
Правителството на Обама трябва да започне да действа за спиране на този процес. То трябва да даде на западните правителства гаранции, че дейностите на АНС стават по-открити и прозрачни. Интересите на американската национална сигурност трябва да бъдат уравновесени от търговските императиви.
САЩ категорично искат да запазят значителния си капацитет за борба с тероризма, но защитата на ролята и репутацията на американските комуникационни компании и тяхното място в световната мрежа е ключова икономическа цел. Докато споровете около АНС продължават, САЩ са застрашени неограничените правомощия на агенцията в крайна сметка да навредят на американските интернет-компании, които олицетворяват технологичното лидерство на САЩ, допълва вестникът.
БТА
Двойното убийство на двама членове на неонацистката партия Златна зора в атинския квартел Нео Ираклио в края на миналата седмица натовари със страх, голям страх, един народ, вече изплашен и уморен.
Това бе терористичен акт в пълния смисъл на думата, но е и хаотичен акт. Не си заслужава труда да се навлиза в истинските факти на това отвратително престъпление. Достатъчна е само една подробност: убиецът срази трима души с 13 куршума за седем секунди. Очевидно е, че той е бил обучен и решен да предизвика по възможност повече загуби. А също и да изпрати послание за абсолютно сплашване.
Очевидно е също така, че 13-те куршума не само отнеха два живота, но накърниха сериозно колективното чувство на сигурност сред хората за техния живот, което е най-съкровеното благо.
В тази продължаваща вече години наред криза гърците са принудени да преоценяват ценности, блага, обичаи, поведения. Те не могат да планират бъдещето си, тъй като са загубили сигурност и рутина. Те обаче не са длъжни да преоценяват стойността на живота - тя е неоценима.
Хладнокръвното двойно убийство ни заставя да се замислим и върху това, че днес, 2013 година, в развитата и демократична Гърция човешкият живот не струва нищо и е игнориран до крайност.
Засега не е известна идентичността и мотивите на извършителите.
Известни са обаче непосредствените резултати от това престъпление: първо, тероризиране на всичко и всички, масово и безогледно, второ, да се пролее кръв от хора, пряко свързани с една политическа формация, която е обявена за престъпна и се преследва от закона, чиито лидери на практика често са прибягвали до насилие, и трето, провокиране на граждански сблъсък.
Двойното убийство, което предизвика общ гняв, преследва политически цели. Без никакъв идеологически мотив, то е замислено като хладнокръвно престъпление, целящо да се провокира хаос в страната.
Терористичната активност в Гърция от последните години може да се квалифицира като ниска или от средна величина - никоя от познатите досега организации не разполагат с оперативните възможности, демонстрирани при сегашното нападение, предприето от неизвестни екзекутори в квартал Нео Ираклио.
Единствено мистериозната групировка “Секта на революционерите” е извършвала хладнокръвно покушение над двама души, но при много по-лесни условия. От тази гледна точка само тази организация фантом е показала такава хладнокръвна жестокост, но не и оперативна способност.
Следователно, въпросът трябва да бъде формулиран другояче. А именно: кой има полза от убийството. Никой. Ни най-малко Златна зора.
Свидетелствата по това престъпление обаче няма да спрат страха на обикновените членове на тази партия, че и те представляват жива мишена за “професионалисти” екзекутори. Кой е ощетеният? Всички.
Кой би желал всички да бъдат тероризирани? И за какво? Това е жизнено важният политичеки въпрос, който ни поставя това гнусно престъпление.
За жалост, ние сме длъжни, като народ, да седнем и да обсъдим дали е в ход някакъв план за дестабилизация.
За щастие, всички, политически сили и граждани, разбраха същността на заплахата и се сплотяват около един общ знаменател. А той е, че страхът трябва да бъде победен. Защото страхът задушава свободата в Гърция. Отхвърлянето на страха е първият, най-гневен отговор на куршумите на терористите.
БТА
Франс прес
Свободен съюз, еднополови бракове, семейства с по един родител или многобрачие: изправен пред сътресенията в католическото семейство, което не престава да брани, папа Франциск възложи на епископите безпрецедентно допитване.
Въпросник от 38 точки, ясно формулирани и без табута, беше изпратен от Секретариата на Синода (общото събрание на епископите) до Епископалните конференции, съобщи вчера Ватикана.
В каква форма на неузаконено съжителство живеят католиците (съжителство без брак, развод, хомосексуален съюз - бел. АФП)? Дават ли си сметка за него или демонстрират безразличие? Чувстват ли се отритнати, се пита в анкетата, изготвена със съдействието на водача на Църквата.
Папата, който иска да укрепи принципа на колективното взимане на решения, в началото на октомври посети на два пъти Секретариата на Синода, за да обсъди подготвяния въпросник.
Целта му е ясна: да даде нов тласък на християнизацията, вдъхвайки любов към ценности като семейството и брака, но също така да покаже разбиране към онези, които не живеят “по правилата”. “Очакванията са огромни”, посочва подготвителният документ.
В проповед на утринната си литургия вчера Франциск отново отбеляза, че Църквата трябва да бъде отворена към всички: “Не може да се подхожда избирателно, Църквата е за всички, начело с най-отхвърлените”, каза той.
“Църквата не принадлежи само на благочестивите. В нея сме поканени всички ние, грешниците”, добави светият отец.
Въпросите са групирани в девет раздела. От епископите се иска да дават мнение за съвременните практики и нагласи и за това как вярващите ги възприемат.
Документът припомня католическата доктрина за брака, кореняща се в Библията: неразривен съюз между мъж и жена, чието висше предназначение е продължаването на рода. Йоан-Павел Втори и доста абсолютисткото му разбиране за естественото право, са широко цитирани в препратки.
Пред претъпкана зала за пресконференции унгарският кардинал Петер Ердьо, главен докладчик на следващия епископски събор, известен с консервативните си разбирания, и монсеньор Бруно Форте - специален секретар, определян като реформист, изтъкнаха необходимостта от по-добра “чуваемост” от страна на Църквата.
“Не е редно да заравяме глава в пясъка като щрауси”, заяви италианският прелат, говорейки за общество без непоклатими ценности, за “психическата неустойчивост и стреса”, която налага на семейството ритъмът на живота в съвременния свят.
Документът назовава днешните реалности, приканвайки епископите да внасят предложения в съзвучие със Светото писание. Сред тях са увеличаващият се брой необвързани двойки, смесените бракове или браковете между хора с различна религиозна принадлежност, семействата с един родител, полигамията, договорените бракове, кастовата система.
В него става дума обаче и за “културата на необвързаност и предпоставена нестабилност на връзките, за враждебните към Църквата форми на феминизъм, за релативисткия плурализъм в понятието за брака, за философски течения, вдъхновяващи законодателни инициативи, които обезценяват трайността и верността на брачното споразумение, за разрастващото се явление “сурогатни майки”.
Монсеньор Лоренцо Балдисери, генерален секретар на Синода, подчерта “голямото отваряне” на Църквата, която иска да даде възможност децата на двойки с неузаконена форма на съжителство - хомосексуални, живеещи без брак, разведени родители - да бъдат въведени в основните принципи на християнската вяра и да получат достъп до тайнствата - лайтмотиф на бившия кардинал Хорхе Марио Берголио и настоящ папа.
За първи път се иска мнението на епископите за еднополовите бракове, за съжителството без брак или за сключването на брак след развод. Те могат да предложат за обсъждане и други теми, като повдигнатия от френски представител болезнен въпрос за кръвосмешението, посочи монсеньор Форте.
Кардинал Ердьо призна, че в някои страни “огромната част от младите хора” живеят в свободен съюз, включително много от младите католици, които членуват в църковни организации.
Епископите трябва да попълнят въпросника в доста кратки срокове, за да може да се изготви работен документ за извънредното събрание на Синода за предизвикателствата пред семейството, насрочено за 5-19 октомври 2014 ...
ДПА
Президентът на САЩ Барак Обама е подложен на натиск в чужбина, а държавният секретар Джон Кери играе ролята на пожарникар, който потушава различни дипломатически проблеми по света.
Дори само един поглед към графика на посещенията на Кери е изтощителен. Той трябва да посети девет страни в Близкия изток, Европа и Северна Африка до 11 ноември. И от него се очаква да изтърпи неприятни разговори във всяка от тях.
Много съюзници на САЩ са раздразнени на Вашингтон - било заради твърденията за шпионаж, свързани с Агенцията за национална сигурност (АНС), политиките на САЩ към Сирия и Иран или напредъка в близкоизточния мирен процес.
Задачата на 69-годишния Кери е ясна. В самите Съединени щати много хора смятат, че страната им не се представя добре на дипломатическия фронт в последно време. Подкрепата за външната политика на Обама е по-малка от 39 процента, най-ниското ниво през почти петгодишното му президентство, според уебсайта “Риъл клиър политикс”, усреднил резултатите от социологическите проучвания напоследък.
А все пак Обама е доста зает с вътрешни въпроси - от здравната реформа до фискалните проблеми, така че голяма част от работата по ограничаване на вредите извън границите на страната се пада на Кери.
“Като цяло секретарят смята, че начинът, по който би трябвало да продължим да подхождаме към въпросите, по които работим заедно - глобалните предизвикателства, или въпросите, по които може да има притеснения, е да запретне ръкави и да води лична дипломация”, каза неговата говорителка Дженифър Псаки при представянето на плановете на Кери пред медиите.
В графика му са включени Египет, Саудитска Арабия, Полша, Израел, Западния бряг, Йордания, Обединените арабски емирства, Алжир и Мароко.
Изненадващо, пътуването започна с Кайро, където толкова високопоставен служител на САЩ не беше идвал, откакто президентът ислямист Мохамед Морси беше отстранен от военните през юли.
Фактът, че Египет първоначално не фигурираше в официалния план на Кери, говори много: въпреки че правителството на САЩ не смята отстраняването на демократично избрания Морси за преврат, то все пак прекрати помощта за египетската армия. Между двете страни, които досега бяха близки съюзници, има значително напрежение.
Изглежда, че Саудитска Арабия също иска някаква яснота. Рияд е раздразнен от политиката на Вашингтон към Сирия: саудитците не одобряват решението на САЩ да не нанасят военен удар срещу Сирия като наказание за използването на химически оръжия, за което беше обвинен режимът на президента Башар Асад.
“Саудитска Арабия изпраща на бунтовническите сили военна помощ за милиарди долари и от месеци притиска международната общност да се намеси, а в същото време вижда как САЩ и международната общност дават още повече време на режим, който досега не показва каквото й да е желание да се съобрази с международното право или да го уважава”, каза Салман Шейх, директор на базирания в Катар “Център Доха” на института “Брукингс”.
Саудитска Арабия предприе безпрецедентен ход, като отказа място в Съвета за сигурност на ООН преди две седмици. Причината според саудитското правителство са “двойните стандарти” на съвета и неспособността на този орган на ООН, според саудитците, действително да решава конфликти, например в Сирия.
Рияд също така се тревожи, че Вашингтон предпазливо се сближава с главния му съперник - Иран. Някои експерти обаче отбелязват, че недоволството на Саудитска Арабия не бива да се приема твърде присърце.
Все пак нейното отношение не е мотивирано от “хуманитарна загриженост за хората” в Сирия и Иран, каза журналистът и специалист по външната политика на САЩ Фарид Закария. “Това ...
Култовата формaция GORILLAZ ще представи своя самостоятелен саундсистем диджей сет на 7-ми декември в Sofia Live Club. Remi Kabaka, известен още като анимираният барабанист Russell Hobbs в състава на Gorillaz,ще се изяви като диджей със специално саундсистем шоу. Събитието се организира в партньорство с ReelFeel и ирландското уиски Bushmills, което за пореден път подават приятелско рамо, за да даде възможност на българската публика да чуе на живо специалното Gorillaz саундсистем шоу.
Най-известната виртуална банда в света Gorillaz e oснована от Damon Albarn and Jamie Hewlett през далечната 1998г. Идеята на двамата британци е да представят музиката си посредством анимирани персонажи. Така се появяват Murdoc Niccals – бас китара и дръм машини, Noodle – китара и клавир и Russel Hobbs – барабани и перкусии. Тази виртуална банда оживява на всички концерти, видеоклипове и живи изпълнения на Gorillaz. Музиката се записва от различни музиканти, но винаги в присъствието на Damon Albam. Резултатът е повече от категоричен. Постиженията на Gorillaz на музикалната сцена са феноменални. Първият албум на формацията е разпродаден в седеммилионен тираж и им осигурява място в книгата на рекордите на Гинес в графата „Най-успешна виртуална банда“. Световните отличия продължават с поредица от престижни награди - Грами за най-добра поп колаборация през 2006, награда от MTV Video Music Awards, NME Award, MTV Europe Music Award и девет номинации за Британските музикални награди.
Gorillaz Soundsystem DJ Set е най-новият проект на формацията и именно него ще видим в София. В неговата основа стои Remi Kabaka-младши, син на легендарния барабанист и перкусионист Remi Kabaka, свирил с банди като The Rolling Stones, Paul McCartney и Hugh Masakela и много други. Именно Remi Kabaka-младши дава началото на новия формат на Gorillaz, с който виртуалният образ на Russel Hobbs се трансформира в една истинска парти машина зад грамофоните. Освен основател на Gorillaz Soundsystem, той е член на колектива Africa Express и е човекът открил изпълнителката MIA. Всестранно развита личност с широка музикална визия, Remi Kabaka участва в бенда на легандата Bobby Womack, свири на различни музикални събития в цял свят, а в диджей сетовете му освен авторските парчета на Gorillaz, можем да чуем и най-актуалното от всички модерни течения в клубната музика.
БИЛЕТИ: на цена от 20 лв. в мрежата на Eventim, а повече информация за събитието на сайта www.reelfeel.bg
Ройтерс
Макар икономиката на еврозоната да показва леки признаци на живот, Европейската централна банка (ЕЦБ) тази седмица вероятно ще изпрати миролюбиво послание, че скоро ще има още парична подкрепа.
След спад на инфлацията до 0,7% за годината до октомври, доста под целта на ЕЦБ от малко под 2%, UBS и RBS са сред банките, според които свалянето на лихвата може да стане още на заседанието този четвъртък (7 ноември).
Икономистите очакват най-малко президентът на ЕЦБ Марио Драги да даде знак, че балансът на риска се е наклонил към по-нататъшно облекчаване, отчасти защото напоследък силното евро ще ощети износа със закъснение.
Мнозина обаче са на мнение, че би имало по-голям смисъл ЕЦБ да изчака до декември, когато специалистите от банката актуализират прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията.
“Евентуално значително преразглеждане в посока надолу на равнището на инфлацията за догодина - да кажем 1% или по-малко спрямо 1,3% в момента - може да накара ЕЦБ да действа”, коментира Джузепе Марафино, анализатор в Barclays.
ВСИЧКИ ВАРИАНТИ СА ОТВОРЕНИ
Евентуално понижаване на основната лихва по рефинансирането на ЕЦБ, която в момента е 0,5%, би имало най-впечатляващо въздействие.
Другите варианти включват свеждане на ставката по депозитите под нулата, което би имало по-голям ефект върху лихвите на паричния пазар, или обещание за нова дългосрочна операция по рефинансиране, за да се гарантира, че банките имат изобилна ликвидност.
Сара Хюин, икономист в Standard Chartered Bank в Лондон, приема, че това понижаване на темпа на инфлация прави случая с намаляването на лихвата по-непреодолим. Според нея обаче има признаци, че икономиката на еврозоната поема нагоре.
Най-новото проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране съдържа доказателство, че кредитните ограничения може скоро да бъдат смекчени, докато затруднените членки от периферията на еврозоната изглежда удрят дъното. Испания се върна към лек растеж през третото тримесечие.
“Не сме променили прогнозата си, че лихвата няма да бъде понижена, вземайки предвид начина, по който ЕЦБ подхождаше към политиката си по-рано”, посочва Хюин.
Въпреки че силното евро може да натежи на цените, спадът в инфлацията поначало отразява огромния застой в еврозоната. Безработицата през септември отбеляза рекордните 12,2%. Други централни банки също се борят със слаб растеж, намален натиск върху цените на суровините заради по-бавното китайско търсене и подобрените енергийни буфери, особено в САЩ, казва Алън Ръскин, главен валутен стратег в Deutsche Bank в Ню Йорк.
“Макар че няколко централни банки ще отпишат дезинфлацията (борбата с инфлацията) като изостанала реакция на разликата в реалния и потенциалния БВП, обикновено паричната политика на Г-10 ще остане по-либерална за по-дълго време в световен мащаб”, допълва той.
ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ СА НАСОЧЕНИ КЪМ ПЛЕНУМА В КИТАЙ
Икономистите единодушно очакват Bank of England тази седмица да запази краткосрочната си лихва на равнище 0,5% и програмата си за изкупуване на активи на стойност 375 милиарда лири, независимо че британската икономика отчете две поредни тримесечия на силен растеж и цените на жилищата рязко се покачват в Лондон и околностите.
А и мнозина са на мнение, че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което не промени политиката си миналата седмица, едва ли до 2014 година ще започне да свива изкупуването на облигации за 85 милиарда долара месечно, най-малкото защото икономическата статистика бе объркана от частичното блокиране на работата на правителството миналия месец заради спор за федералния бюджет.
Петъчният доклад за заетостта в САЩ през октомври вероятно ще покаже, че увеличението на работните места в неселскостопанския сектор се е забавило до 125 000 спрямо вече ...
Франс прес
Осемстотин хиляди (по официални данни), а може би към двойно повече (според неофициални оценки) от общо осемте милиона таджикистанци работят в Русия, осигурявайки приток на средства, необходим за бедната средноазиатска държава.
Според икономиста Ходжамухамад Умаров страната оцелява само благодарение на това гурбетчийство. “Представете си какво ще видим иначе тук - глад и социални трусове”, казва той пред АФП.
Таджикистан е малка република в Средна Азия, в която от 1992 г. управлява Емомали Рахмон.
В Русия - страна, за която пътуват без визи, таджикистанците работят главно по строежите, на пазарите или като шофьори. Повечето живеят, където им падне, и все по-често се сблъскват с прояви на ксенофобия.
Доловила някакъв шум откъм входната врата, Рано, млада, 32-годишна таджикистанка, бързо тръгва натам с надеждата да види на прага бащата на четирите си деца, завърнал се край семейното огнище.
“Замина да печели пари, за да ни издържа, та да могат децата да ходят на училище и да израснат здрави”, обяснява с въздишка Рано.
Някога “имаше дни, когато нямахме пари дори за хляб. За да купим храна и дрехи, трябваше да си продам бижутата - бяха ми подарък от сватбата”, разказва младата жена, която живее с децата и свекърва си в скромна къща с овехтели мебели.
Откакто е заминал да търси работа в Русия, нейният съпруг й изпраща всеки месец по 10 000 рубли (230 евро). “Стигат за ядене и за някоя дреха. Опитвам се и да спестя нещичко, зная, че трудно е изкарал парите”, казва Рано.
Животът на мигрантите в Русия не е лесен - ксенофобските и расистките изстъпления там не са рядкост, но икономическото положение в Таджикистан изобщо не им оставя избор.
“Мъжът ми караше такси в Москва и един ден го пребили с нещо метално, защото поискал клиентите да си платят”, разказва 43-годишна жена. “Остана инвалид, но иска пак да заминава”, добавя тя.
Омаломощен от разпадането на Съветския съюз, довело до затваряне на множество заводи, през 90-те Таджикистан бе обхванат и от кръвопролитна гражданска война, която съсипа изцяло местната икономика.
Днес ресурсите на страната са незначителни, а демографският прираст всяка година увеличава излишъка от работна ръка - най-вече младежи без квалификация.
“Емиграцията наред с други фактори даде възможност да намалим нивото на бедност в страната; изчезна и напрежението на трудовия пазар”, коментира социоложката Дилором Рахматова.
Но според някои наблюдатели това явление се отразява зле на таджикистанското общество.
“Пораждат се остри проблеми: рушат се основите на семейния живот, децата растат без баща, семействата се разпадат”, заявява Умаров.
При това много деца и съпруги, останали сами, изпадат в депресия, изтъква Акобир Зохидов, говорител на УНИЦЕФ в Душанбе - тадижкистанската столица.
“Депресия обхваща не само децата, но и майките им, които сами понасят цялото бреме на възпитанието”, обяснява той. “Децата порастват, без да виждат баща си. Само го чуват по телефона”, споделя тъжно пред АФП жена на мигрант.
БТА
Касим Абдул-Захра
Асошиейтед прес
Преди да оглави свързана с Ал Каида група, една от най-страшните радикални формации във войната срещу режима в Сирия, той е бил учител по класически арабски, боец срещу американските войски в Ирак, издигнал се бързо в редиците на глобалната терористична мрежа.
За Абу Мохамад ал Голани, човекът, който стои начело на екстремистката група “Джебхат ан нусра”, не се знае почти нищо друго, включително къде се намира в момента и дали е още жив.
“Самоличността му наистина е почти загадка”, казва анализаторът в Центъра за изследване на тероризма и въстанията на Ай Ейч Ес “Джейнс” Чарлз Листър.
Сирийските държавни медии съобщиха миналата седмица, че Голани, известен и като емирът на “Джебхат ан Нусра”, е бил убит в битка за крайбрежно укрепление на правителството на сирийския президент Башар ал Асад. Но бунтовниците отричат, определяйки информацията като пропаганда.
Голани е толкова загадъчен, че никой не може да каже със сигурност какво е истинското му име. “Ал Голани” е военно прозвище, указващо, че той е родом от окупираните от Израел Голански възвишения.
Роден в Сирия, той се присъединява към бунтовническото движение след като се преселва в Ирак, твърдят разузнавачи в региона.
Там той израства в йерархията на Ал Каида и в крайна сметка се завръща в Сирия малко след като през март 2011 г. започва въстанието срещу Асад.
Листър, който изучава сирийските бунтовнически бригади, казва, че е скептичен към информациите за смъртта на Голани. Ако те са верни, това би предизвикало оживени дискусии във форумите и платформите в социалните мрежи, ползвани от джихадисти.
Въстаническите лидери в Сирия са съгласни. “Не сме забелязали нищо необичайно в редиците на “Джебхад ан нусра”, което да наведе на мисълта, че водачът им е убит”, казва Ислам Алуш, говорител на ислямистката организация “Джаиш ал ислам” (Армията на исляма), в която са обединени други подобни структури.
Служители по сигурността в Ирак, Йордания и Ливан описват 39-годишния Голани като един от главните водачи на Ал Каида.
Според двама високопоставени военни разузнавачи в Ирак той е бил учител по арабски, преди да се пресели в Ирак, където се присъединява към ислямските милиции и в крайна сметка става близък сътрудник на Абу Мусаб аз Заркауи - родения в Йордания лидер на бойната група на Ал Каида в Ирак.
След като Заркауи беше убит при американски въздушен удар през 2006 г. Голани напусна Ирак, остана за кратко в Ливан, където предоставяше логистична подкрепа на бунтовническата група, възприела есктремистката идеология на Ал Каида “Джунд аш шам”, твърдят разузнавачите.
Голани се завръща в Ирак, за да продължи борбата, но е арестуван от американската армия и задържан в лагера “Бука” - голям затвор на южната граница на Ирак с Кувейт. В този лагер, където американските войски държаха десетки хиляди предполагаеми бунтовници, той преподаваше класически арабски на други затворници, твърдят разузнавачите, които разговаряха с Асошиейтед прес при условия на анонимност, тъй като споделиха информация от секретни досиета.
След като е пуснат от затвора през 2008 г., Голани възобновява бунтовническата си дейност, този път редом с Абу Бакр ал Багдади, лидерът на Ал Каида в Ирак - организация, известна и като “Ислямска държава в Ирак”. Голани скоро е определен за водач на операциите на Ал Каида в провинция Мосул.
Малко след началото на сирийското въстание Голани се прехвърля на сирийска територия и изцяло подкрепен от Багдади, сформира Фронта “Ан Нусра”, за който беше съобщено за пръв път през януари 2012 г.
Един от лидерите на йорданското ...
На 07.11.2013 г. в 11.30 часа политически затворници на комунистическия режим в България и техни близки ще проведат протест и ще внесат в министерството на правосъдието искане министър Зинаида Златанова да предаде в срок до един месец архивите на Държавна сигурност намиращи се в министерството и в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Според закона архивите е трябвало да бъдат предадени от министъра на правосъдието още през август 2007 г.
Политическите затворници настояват министър Златанова да бъде глобена с 30 000 лв. съгласно закона, ако не предаде архивите до 7-ми декември.
За повече информация:
Гражданска инициатива „Мемориал на съпротивата”
Васил Къдринов 0889 032 954
Георги Константинов 02/873 99 88
Крум Славов 0887 333 356
Михаил Кръстев 0885 358 982
19-те филма за София, по които Деси Тенекеджиева работи от септември, ще бъдат прожектирани за първи път тази събота от 17 ч в столичен мол. Тя продуцира клипчетата от по минута и половина, всяко от което разказва за забележителности в града - Орлов и Лъвов мост, Боянската църква, Паметника на Цар Освободител. Поредицата "Спирка Европа: София
На 07.11.2013г. от 16.00ч. на плувния басейн в 131 СОУ „К.А.Тимирязев“ /ж.к.“Младост – 4, бул. „Филип Аврамов“/ „Сдружение Азбукари“и специалисти от НСА ще покажат как плуването помага и въздейства върху емоцията и физиката на децата с увреждания. С тази инициатива „Любов към водата“ Азбукарите ще покажат, че спортът е още една възможност за осъществяване на социалната интеграция на децата с увреждания и трябва да се работи с пълни сили в тази посока. На проявата ще присъства и проф. Майя Николова, ръководител на обучението и на магистърската програма „Адаптирана физическа активност и спорт”. Инициативата цели да популяризира Националната кампания за социална адаптация „Вярвам в теб!“ и да се даде гласност на нуждата от събирането на средства за изграждането на комбинирана, обществена детска площадка за игра и обучение, адаптирана за деца със специфични потребности в гр. Велико Търново. Както знаете „Сдружение Азбукари“ вече построи такава площадка в гр. София. Амбицициите на организацията са подобни детски кътчета, адаптирани и за деца с увреждания да бъдат построени в колкото се може повече кътчета в страната.
Всеки, който припознава инициативите на Азбукарите, може да помогне с дарителски sms с текст DMS 123 на номер 17 777. Подкрепа може да бъде оказана и чрез банковата сметка - IBAN BG18FINV91505315574776 BIC FINVBGSF.
www.azbukari.org
Голямото обединение продължава, защото заедно можем всичко.
2004 - 2018 Gramophon.com