Какво научих, докато търсих патрулите на Расате

Разказват, че мъже, облечени в черно, обикалят улиците между джамията, Женския пазар и Лъвов мост - софийския район с най-много имигранти от арабския свят. Виждал ли е някой тези т.нар. патрули? „Ти шегуваш ли се, какви патрули в нашия квартал?" - въпросът идва с такъв укор, че слага край на разговора. Камал* не е и чувал за националистически патрули, които да сноват по улиците около софийската джамия. Не гледа телевизия, гледа си само работата - от десет години държи склад в „Илиянци", издържа четири деца, говори български с по-малко грешки от много журналисти. Живее в София от петнайсет години. Срещаме се случайно в един от сирийските магазини на Женския пазар. Аз питам кога ще има наливен зехтин, а той е минал да каже „здрасти" на тайфата от Сирия. И двамата ще излезем с празни ръце, а аз - и с една поука: зехтин няма и няма да има. Не и докато в Сирия бушува война. Същото важи и за останалите био продукти, с които традиционната сирийска общност в България захранваше София - от подправките до сапуните Алепо. „Покрай тая война Башар Асад дължи много на нашия квартал", резюмира полу на шега една жена, която спирам пред магазин за наргилета. Не, и тя не е виждала националистически патрули, които да притесняват по-мургавите ѝ съседи. Жената много бърза и не иска да си каже името. А откакто чу за патрулите, вече не се и усмихва

Прочети цялата новина

Свързани новини: