Веселин Желев. Снимка: личен архив

Дали по трасето на руския проект “Южен поток” ще потече газ към България, още не се знае. Но вече текат неприятности.

Ако страната ни изпълни споразумението си за газопровода с Русия, я чака европейска процедура за нарушение. Ако не го изпълни, Москва ще я съди за неустойки. И колкото повече напредва строителството, вероятно толкова по-големи ще са те, защото все повече пари ще потъват в тръбата.

Българското споразумение не отговаря на европейското законодателство в сектора – т.нар. Трети енергиен пакет, съобщи през изминалата седмица Европейската комисия. То не изпълнява негови основни изисквания – да отделя производството от преноса на енергия, да допуска трети страни до тръбата и да й назначи независим управител.

Журналистът от европейската Интернет платформа “Юрактив” Георги Готев намери в петък писмото, с което на 14 август 2013 г. Европейската комисия е известила българските власти къде двустранното споразумение с Русия за “Южен поток” противоречи на европейското законодателство. То, разбира се, досега е останало скрито за обществото.

Според него България се е съгласила да предостави на руския газов монопол “Газпром” най-благоприятния данъчен режим, което е в противоречи с европейските правила за държавна помощ. Страната ни се е ангажирала и да предпочита като подизпълнители фирми от участващите в проекта държави, което нарушава европейските правила за конкуренцията. Писмото цитира текст от споразумението, според който тарифите ще определя “Компанията” (собственикът на “Южен поток”). Това елиминира националния регулатор, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, която според европейското законодателство трябва да одобрява тарифите.

От Брюксел не искат строежът на тръбата да спира, но предупреждават, че когато по нея потече газ, ще започнат процедура за нарушение срещу България и петте други страни-членки по пътя на газопровода, освен ако дотогава те не са предоговорили споразуменията си с Русия и не са ги привели в съответствие с Трети енергиен пакет.

“Газпром” не обича този пакет. Той не иска да споделя с конкуренти тръбите си, нито независим от него администратор да ги управлява. В Москва не виждат смисъл при тези условия да правят инвестиции в чужбина. Ако не ги правят обаче, няма как да продават газа си на Европа. Русия няма как да се лиши от този богат пазар. Нефтът и газът са малкото конкурентноспособни продукти на технологично изостаналата й икономика. Приходите от тях са икономическата база на демократурата на президента Владимир Путин.

Философията на Третия енергиен пакет е да защитава конкуренцията и така да пази интересите на европейските потребители от монополите. Това не само икономически, но и мирогледно е несъвместимо с господстващите днес в Русия концепции. Там човекът никога не е бил и още не е ценност. Интересите на отечествения монопол “Газпром” стоят високо над него.

За да не затруднява инвестициите в нови газопроводи Европа позволява временни изключения от правилата на Третия енергиен пакет. Руснаците могат да ги поискат, както са направили за “Опал” – наземната част на газопровода “Северен поток”, който ги свързва под Балтийско море с Германия.

Подводната част от “Северен поток” не е на територията на ЕС и за нея Третият енергиен пакет не важи. За “Опал” обаче той е в сила.

За “Южен поток” Москва се ослушва. “Те не са искали от нас нищо, защото се надяват за минат метър”, каза източник от Европейската комисия. Миналата седмица обаче нейна говорителка попари тези надежди.

Сега в шест отделни двустранни процедури европейските участници в “Южен поток” трябва да променят споразуменията си с Русия. Според експерти, ако това протече гладко, то ще отнеме поне две години. Т.е. газ през тръбата ще може да потече най-рано през 2021 г., а не през 2019, както се очакваше.

Известно е обаче, че с Русия нещата никога не текат гладко. Тя не смята ...

Павел Политюк
Ройтерс

Протестите в Киев. Снимка: от тв екрана

Когато 350 хиляди антиправителствени демонстранти се бяха събрали в неделя в столицата Киев, изтъкнат водещ от главната украинска телевизия, която е тясно свързана с президента Виктор Янукович, като че ли излезе от сценария. “Днес се прави история”, каза той. “Усещането е, че сме се събудили в друга страна.”Опозицията бе разгневена от решението на Янукович миналия месец да се откаже (под руски натиск) от ключовия договор за задълбочаване на отношенията с Европейския съюз и от последвалите брутални действия на милицията срещу демонстранти. Но видимата симпатия на изтъкнатия тв водещ изглеждаше неуместна в канала “Интер”, собственост на началника на президентската канцелария Серхий Льовочкин и богатия индустриалец Дмитро Фирташ.

Магнатът от енергетиката и химическата промишленост Фирташ (48-годишен) е сред най-богатите хора в Украйна и като главен играч във вноса на руски газ за Украйна е близък до правителството. В комбинация със съобщенията, че Льовочкин е подал оставка като “кончилиери” (доверено лице) на президента нецензурираното отразяване на събитията от “Интер” намери отражение и в други медии под контрола на олигарси, което донякъде свидетелства за разклащане на почвата под краката на президента.

Тъй като държат в ръцете си голяма част от икономиката, олигарсите в Украйна разполагат и с огромна политическа власт. Тяхното богатство обаче е обвързано с онези, които управляват. Кризата, предизвикана от отблъскването на ЕС в замяна на сближаване с бившия господар Москва, хвърли нова светлина върху любопитната и объркана политика на украинския елит след Оранжевата революция. И като всички добри бизнесмени, олигарсите подсигуряват своите залози.

“Като предоставят информационна платформа на опозицията, те си купуват застрахователни полици за бъдещето”, казва Володимир Фесенко, независим украински анализатор. “В настоящия момент стратегията на олигарсите е ясна - те няма да търсят конфликт с президента. Но те могат да тръгнат и с опозицията”, добавя той.

По богатство Фирташ изостава далеч зад най-богатия човек в Украйна - 47-годишния стоманен и енергиен магнат Ринат Ахметов. Този съюзник на Янукович от трудния за обитаване рускоезичен град Донецк в Източна Украйна е притежавал според “Форбс” през тази година малко над 15 милиарда долара. Той е собственик на футболния клуб “Шахтьор” (Донецк), вкл. на свръхмодерния клубен стадион, открит през миналата година за Европейското първенство по футбол. Той често е сниман как седи с Янукович във ВИП ложата и гледа мачове.

Ахметов и двамата следващи в класацията олигарси - 52-годишният Виктор Пинчук, производител на тръби и индустриалец, и 50-годишният милиардер бизнесмен Игор Коломойски - заедно са осигурили над 12 на сто от производството в Украйна през миналата година. Те могат да загубят много от лавирането между Изтока и Запада, което разиграва Украйна през деветте години след Оранжевата революция. В края на 2004 г. масови улични протести отмениха изборите, спечелени с измама от Янукович, и политиката стана прозападна. През 2010 г. недодяланият бивш механик взе реванш, като победи на президентските избори пламенната лидерка от Оранжевата революция Юлия Тимошенко. След това тя бе вкарана в затвора заради газова сделка с Русия.

Предложеното от ЕС споразумение за търговия и интеграция, което бе отхвърлено от Янукович, предлага обещания и клопки за олигарсите. Свободната търговия с ЕС би означавала приток на конкурентни стоки от блока и почти сигурно ответно повишаване на цената на руския газ - нещо, което би засегнало тежко Ахметов и Фирташ. Фирташ има споразумение с “Газпром” да внася ...

в. Утрински весник

Строителството в центъра на Скопие. Снимка: топнюз

Издигането на паметници на скопските площади и мостове започна да прилича на онзи югославски партизански филм “Саша” от 1962 г., когато в един малък град в Сърбия мистериозна личност под закрилата на нощта убива пронацистки функционери и оставя само написан на стената подписа си: “Саша”. Мъж ли е, жена ли е, се питат жителите на градчето, възхищавайки се на фантома, който нощем отмъщава за поробените.

От няколко години фантоми на нощта се разхождат из Скопие, но в гротеска, като на Алън Форд, тайно поставят паметници, крият се като люляци зад институциите, а институциите се крият сякаш не съществуват. Възможно ли е да няма мъж или жена в тази власт - държавна, градска или общинска, който да събери сили, да събере смелост и да каже: “Да, ние издигнахме паметника на цар Душан на моста на Вардара, защото смятаме, че той заслужава това”.

Представете си, министърът на културата, почти обидена, че й поставят въпрос за това, публично кара журналистите да разследват и да открият кой е поставил паметника на цар Душан. Това било в тяхната длъжностна характеристика. Тук министърката премина всички граници - властите правят тайни работи, а журналистите трябва да ги разследват. Министърката публично потвърди, че на обществеността не е необходимо да знае какво правят правителствените институции, освен ако това случайно не стане публично.

И град Скопие се дистанцира от поставянето на паметника на Душан. Те нищо не знаели, както и община Център. Министърката може да потърси съвет от (актьора) Коле Ангеловски как да помогне на журналистите в тяхното разследване за фантома на нощта, тъй като той, като много млад, бе едно от онези деца, които разкриха идентичността на мистериозния отмъстител в “Саша”.

Става вече драматично как в обществото всеки бяга публично, когато трябва да се изправи пред отговорността на своя пост, а му е приятно да седи в министерско или друго кресло. Министърът на културата може би наистина не е издала параф за поставянето на паметника, но можеше поне да отговори. Няма защо Скопие да се срами от историята на цар Душан и от неговото коронясване, такива са били събитията през 14 век.

Та неговият Законник бе един от най-напредналите по онова време и представляваше един съвсем по-различен правен акт от онова, което провеждаха византийските власти. Та за времето на владетелите от това време, деспоти и князе, а и византийски царе, са изградени най-хубавите църкви на тези територии. Това е наследство, с което се гордеем. Но министърът на културата пропусна възможността с един красив жест да се изкаже в този дебат. Никой вече няма храброст и знание да се изправи пред постъпките, свои или нечии други. Затова тази ситуация с фантомите на нощта се превръща в парадигма на състоянието на обществото, в което никой не иска да носи никаква отговорност.

БТА

Дъглас Бъзвай
Ройтерс

Политическата криза в Украйна, разпалена от борбата Изток-Запад, в която Москва спечели надмощие, засилва опасността за финансовата система на страната, създавайки особено силни главоболия на руските банки.

Когато тълпите заляха улиците, за да протестират срещу решението на президента Виктор Янукович от миналата седмица да отхвърли споразумението за асоцииране с Европейския съюз в името на по-тесни връзки с Русия, централната банка на страната, която има ниско ниво на резерви, призова хората да не теглят депозитите си от банките.

Украйна изглежда има слаби непосредствени перспективи да получи допълнителна финансова помощ, която да й помогне да покрие големия си външен дефицит и финансовите си нужди. Това я прави още по-слабо привлекателна за чуждестранните банки, които се тълпяха тук, преди крахът на Lehman Brothers да разпали през 2008 година най-тежката световна финансова криза.

Докато през петте последвали години другите чуждестранни финансови институции свиха присъствието си в Украйна (до 20 % от украинските банкови активи през 2012 година спрямо 40 % през 2008 година според изследване на Raiffeisen), руските банки запазиха силното си присъствие на пазара и все още имат дял от 12 %.

Сред чуждестранните банки руските имат най-големи експозиции, над два пъти повече от австрийските, които са вторите най-силно представени в страната.

В съобщение за кредитните перспективи тази седмица рейтинговата агенция Moody’s цитира руския президент Владимир Путин, който заяви, че украинските кредитополучатели дължат около 28 милиарда долара на четири руски банки и посочи като кредитори Газпромбанк, Внешекономбанк (ВЕБ), Сбербанк и Банка ВТБ.

“Оценяваме рисковите експозици на тези банки в Украйна на 20-30 милиарда долара, значителна сума, всъщност, предвид, че общата им капиталова адекватност от първи ред (Tier 1) бе 105 милиарда долара през юни”, посочи Moody’s.

Moody’s, според която 35 % от всички банкови кредити в Украйна са проблемни, отбеляза, че тежките икономически проблеми на страната ще продължат да държат местните кредитополучатели под натиск и могат да доведат до по-големи капиталови загуби по кредитите за руските финансови институции. Без споразумение за асоциация с ЕС руско-украинската търговия вероятно ще се засили и четирите големи руски банки могат да увеличат експозициите си, допълва рейтинговата агенция.

Екатерина Трофимова, член на ръководството на Газпромбанк, отхвърля тези опасения.

“Газпромбанк е най-слабо изложена на украинския риск сред големите руски банки. Газпромбанк няма дъщерно дружество в Украйна. Газпромбанк не отпуска кредити на местно ниво и няма кредитиране на дребно в Украйна. Всички кредитни експозиции са гарантирани кредити по договори”, посочва тя.

Сбербанк, най-голямата руска банка, не пожела да даде подробности за експозициите си в Украйна, когато обяви резултатите си за третото тримесечие минала седмица. ВТБ отказа коментар, а с ВЕБ не бе осъществен контакт.

С поглед към изхода

Чуждестранните банки имат 28,2 милиарда долара трансгранични вземания и местни кредити в чуждестранна валута, според Банката за международни разплащания, чиито данни покриват 31 държави, без Русия.

Джани Франко Папа, ръководител подразделението на италианската банка UniCredit за Централна и Източна Европа, отбелязва, че банката не е изолирана от драмата, която се разиграва по улиците на Киев. Страната е минавала през кризи и преди.

“Дали ще успеят да се справят този път или не, ще знаем след няколко дни”, казва той.

“Няма паника и изтичане на депозити. Украинците са свикнали на политически кризи. Това, което се случва обаче - с нас и с други банки - е, че се засили интересът към купуване на чуждестранни валути, най-вече американски долари”, посочва изпълнителен директор на гръцката ...

Франсоа Оланд. Снимка: от тв екрана

На хартия той е един от най-силните лидери в западния свят. Съгласно френската конституция президентът Франсоа Оланд може да изпраща войски в чужбина, както е на път да направи в Централноафриканската република (ЦАР), да води външна политика по свое усмотрение и да разпуска парламента, когато сметне за необходимо. Освен това неговата социалистическа партия контролира всички нива на управлението - от Сената до повечето местни съвети. В дипломацията г-н Оланд наистина се оказва толкова решителен при упражняването на своите правомощия, колкото му позволява конституцията. На вътрешния фронт обаче той се държи като държавник с все по-намаляващ авторитет.

През януари Оланд предприе неочаквано твърд ход, като изпрати 4500 френски войници и изтребители в Мали, за да отблъснат свързани с местния клон на Ал Каида бунтовници, нахлули в северната част на страната; 2800 френски военни са все още на място там. След това Оланд постави своите изтребители в готовност да поразят цели в Сирия, преди американският президент да спре плановете, като реши първо да се посъветва с Конгреса. После френският външен министър Лоран Фабиюс възприе по-твърд подход от американците при най-новите преговори с Иран, като поиска да се настоява за допълнителни отстъпки и забави окончателната сделка.

Сега Оланд се готви да изпрати около 1000 френски войници в ЦАР, където беззаконието и насилието по думите на Фабиюс “граничат с геноцид”. Французите разработиха резолюция за Съвета за сигурност на ООН, която може да бъде гласувана в началото на декември и която дава разрешение за разполагане на мироопазващи сили на ООН. Те може да подкрепят африканските регионални миротворци, които са вече там, и да действат с френска военна поддръжка. Министърът на отбраната Жан-Ив льо Дриан казва, че очаква френската намеса в ЦАР, която ще добави още сили към близо 400-те френски войници, вече охраняващи летището в столицата, да продължи шест месеца.

Докато французите се подготвят за още една военна авантюра в чужбина, мнозина недоумяват как такъв решителен военен лидер може да бъде толкова неефективен във вътрешнополитически план. Две неотдавнашни събития подчертават решително разклатените управленски позиции на Оланд у дома.

Първото беше необмисленото му решение през октомври да се намеси чрез пряко телевизионно обръщение към нацията в съдебно постановление за депортиране на незаконно пребиваващата ромска ученичка Леонарда Дибрани в Косово. Като реагира на възмущението от депортирането и се изправи пред решението или да подкрепи разпоредбата, или да я пренебрегне, Оланд избра трета възможност с предложението да се позволи на непълнолетната Дибрани да се върне да учи във Франция, но без семейството си. Това не удовлетвори никого, а представи президента като нерешителен човек.

В същото време избухна по-голям бунт, този път във връзка с таксите. Докато се очакваше въвеждането на нова “еко-такса”, която се предвиждаше да бъде наложена на големите камиони, използващи главните пътища, в опит да се направи по-непривлекателен сухопътния превоз на товари, разгневени шофьори на камиони в Бретан зпредприеха диверсионни действия срещу сензорите за автоматично отчитане.

Подпалването и чупенето на сензорите се разпространи; западната част на полуостров Бретан бързо се превърна в център на народния бунт срещу облагането, който привлече невероятна смесица от фермери, местни бизнес лидери и националисти. Те предприеха умен пропаганден ход с решението да носят червени вълнени шапки - или фригийски шапки - като напомняне за шапките, носени по време на въстанието през 1675 г. в Бретан срещу налозите, въведени от Луи ...

Франс прес

Нелсън Мандела. Снимка: архив

Нелсън Мандела бленуваше за една Южна Африка “притежание на всички нейни жители”. Узаконените междурасови граници вече са изчезнали от страната; остава обаче икономическата пропаст между богати и бедни, обезсърчаваща местните хора.

“Как бихте постъпили, за да превърнете Южна Африка в място, където всички живеят щастливо?” Този въпрос задава през 50-те на чернокожото мнозинство в страната основната “черна” партия, Африканският национален конгрес (АНК).

“Повикът развихри хорското въображение”, разказва в автобиографията си Мандела. Сред завалелите предложения “най-често срещаното бе: един човек - един глас. И беше признато, че страната принадлежи на всички живеещи в нея”.

Нагласите, изразени в допитването, намират израз в приетата през 1995 г. Харта на свободата, добила в известна степен конкретни измерения с премахването на апартейда и идването на демокрацията - от 1994 г. всички в страната имат право на глас.

При все това “още сме твърде далеч от обществото, каквото чертаеше мислено Мандела”, забелязва Франс Кроние от Южноафриканския институт по междурасовите отношения (SAIRR), водещ наблюдател на прехода в страната.

“Четирима от всеки десет чернокожи южноафриканци не завършват училище - Мандела безспорно си е представял нещата различно. А който завърши, не покрива изискванията на стопанската система”, добавя Кроние.

Споменавайки за другарите си от 30-те, Мандела пише: “Народът ми не бе спъван от недостиг на способности, а от недостиг на средства”.

Забележка, която намира жестоко потвърждение и през 2013 г. - въпреки близо 19-годишното си управление и демографския бум АНК далеч не е раздал всички карти наново.

Разделителните линии в икономиката вече не съвпадат само с разграничението по цвят на кожата, но огромното мнозинство от населението тъне в бедност и безработица.

Помощите за старост и семейните добавки, каквито получават 10,3 милиона души, наистина смекчават положението, но са единственият доход в някои домакинства.

Огромни усилия са положени, за да бъдат съживени черните предградия и да се построят над един милион евтини жилища. Законодателството дава на чернокожите предимство при кандидатстване за работа и въвежда за тях специално акционерно партньорство чрез програмата за увеличаване на икономическите права на чернокожите (Black Economic Empowerment).

Децата в някои квартали обаче дори не знаят какво е да имаш водопровод у дома. От три години насам напрежението в зле устроените жилищни зони редовно избива и стига почти до бунт: средно 20 на сто от домакинствата все още нямат течаща вода, а 10 на сто нямат ток - в една страна, чиито богатски квартали изобилстват с басейни и електрически градински врати.

В отговор на предупрежденията за нов - икономически апартейд, Кроние изтъква, че “положението е сложно”. “Ако погледнем назад, ще видим, че сега се справяме добре. По-специално що се отнася до правовата държава. Имаме чернокожа средна класа, която успява да изплува, постигнат е голям напредък, но все още има неравенство - и колкото по-добре става, толкова повече нарастват очакванията”, казва експертът.

И все още почти 100 процента от най-мизерстващите са чернокожи. През 2010 г. обаче чернокожи са били и 19 на сто от най-заможните, известни като “черните диаманти” на фона на 65-те процента бели богаташи - при едва 3 на сто имотни от черната раса десет години по-рано.

В здравеопазването страната бележи “напредък в борбата с маларията и детското недохранване”, добавя Кроние. За повечето хора обаче грижите за здравето остават същинско мъченичество.

Близо 84 на сто от 52-та милиона южноафриканци все не успяват да свържат двата края, затова търсят помощ в държавните болници, сочат данни на здравното министерство.

Един служител ...

Когато президентът Франсоа Оланд посрещне африканските държавни глави в Париж за среща на високо равнище за мира и сигурността, той ще бъде добре осведомен. Той се подготвя от седмици да изпрати войски на мисия, за да възстанови сигурността - ако не и мира - в сърцето на техния континент. На 5 декември Съветът за сигурност на ООН разреши мироопазваща мисия в Централноафриканската република, водена от 1000 френски войници. Техният мандат е да прекъснат цикъла на насилието в бившата колония, което беше описано като граничещо с геноцид.

Един парадокс няма да бъде пропуснат от посещаващите банкетите и семинарите в Париж. Оланд казва, че “африканците трябва сами да гарантират сигурността си в Африка”, както се изрази в реч по-рано тази година. Той ще повтори това послание пред африканските лидери, събрани в Елисейския дворец, като ще обещае френска подкрепа с логистика и планиране за регионалните мироопазващи сили, за да може те да се заемат по-убедително със задачата си. И въпреки това той се намира на ръба на втората си военна намеса на континента за тази година, след като изпрати френски войски в Мали през януари, за да се бият с ислямистките екстремисти.

Преди 5 години анализ на отбраната при неговия десноцентристки предшественик Никола Саркози заключи, че Франция трябва да пренасочи военния си фокус от Субсахарска Африка към “стратегическата дъга” на нестабилността, започваща от Магреба до Африканския рог и Залива. С тази цел Саркози затвори постоянната френска военна база в Сенегал, една от трите на континента, запази една в Джибути и откри друга в Абу Даби, първата в Залива. Това не беше изтегляне от Африка, подчертаха френските представители, а отговор на променящата се заплаха за сигурността.

Стратегията беше привлекателна за тези, които бързаха да обърнат страницата “франсафрик” (francafrique), тази плетеница от неформални връзки между Франция и бившите й колонии, която се запазва с оръжейни сделки, бизнес договори и политически услуги и която според Саркози принадлежеше на “една отминала епоха”. Тя имаше финансов смисъл по време, когато френският военен бюджет се свиваше. Тя помагаше и срещу недоволството във Франция, че бившата колониална сила играе ролята на колониален жандарм в Африка, докато Китай, Индия и други развиващи се икономики получават по-голямата част от търговските награди. Според френски доклад, публикуван на 4 декември, Китай в момента е най-големият световен износител към континента. Франция изостава на пето място.

След този доклад за отбраната обаче нарастващата несигурност в региона, от Сахел до Големите езера, накара Франция да изпитва неудобство от това да стои настрана във военен план. Регионалните сили в Африка са в по-добра форма от преди, но все още се затрудняват да реагират при спешна ситуация. Нестабилността и притокът на оръжия, създадени от Арабската пролет, вкореняването на Ал Каида и други терористични мрежи в Сахел и Северна Нигерия, все по-честото отвличане на заложници от френски произход - всичко това буди призрака на един “Афганистан” за европейския юг, като фокусира френското внимание и връща сигурността начело на дневния ред, както подсказва срещата на високо равнище тази седмица.

На пръв поглед, повече френска намеса може да изглежда като завръщане към старите навици. Но имаше промяна в начина на мислене за естеството на намесата, която започна в края на мандата на Саркози. През 2011 година, засегнат от обвиненията в съучастие със свалени северноафрикански лидери, той изпрати френски войници да свалят Лоран Гбагбо в Кот д’Ивоар, ...

Асошиейтед прес

Османската империя никога не се е простирала на територията на днешен Пакистан, но някои тук се опасяват, че нейните потомци сега започват културна инвазия чрез популярни сапунени сериали, които пакистански актьори и политици твърдят, че заплашват местната телевизионна индустрия и консервативните ислямски ценности в страната.

Някои от турските сериали показват актриси, облечени в минижупи и по-дълбоки деколтета - много далеч от прикриващите фигурата и кожата туники с шалвари, носени от повечето пакистански жени.

Филмите, които превзеха Пакистан през последната година, са атрактивни за местните телевизионни оператори, защото са много по-евтини от заснемането на пакистанска продукция, а също така показват по-пищни костюми и декори.

“Това е голямо предизвикателство”, каза Абид Али, дългогодишна пакистанска телевизионна звезда, докато снима последния си филм “Мере Апне”, или “Моите най-близки хора”, в южния град Карачи. “Турските филми са много скъпи продукции, които нашата индустрия не може да си позволи”, каза той.

Спартанският декор на филма на Али, който описва тъжния живот на младо момиче след смъртта на родителите й, е доказателство за неговата гледна точка. Целият епизод е бил заснет в дневната и на уличката пред малка къща, наета в луксозен район на Карачи. Актрисите са използвали само една спалня на приземния етаж за гримьорна, а децата, които живеели в къщата, били мъмрени за това, че вдигат твърде много шум, докато вървели снимките. Тъй като е имало само една камера, то всяка сцена е трябвало да бъде заснета от три различни ъгъла.

Един от най-популярните турски сериали в Пакистан в момента е Мера Султан, или Моят султан - драма за влиятелния османски владетел Сюлейман Великолепни. Филмът не е “Игра на тронове”, но показва богато украсени декори в османски стил, сцена с коне и стрелба, както и красиво направени костюми.

“Има много причини за успеха на турските драматични сериали”, каза Атар Уакар Азим, вицепрезидент на Хъм ТВ - един от водещите пакистански развлекателни канали. “Свежестта, по-добрите и красиви локации и новите лица привличат пакистанците”.

Един епизод от турска драма струва на пакистански телевизионен канал около 2 500 долара, докато заснемането на пакистанска продукция може да излезе четири пъти по-скъпо, каза Азим.

Популярността на турските сериали предизвика тревога у пакистански политици. Комисия в Сената, която отговаря за информацията и телевизионните и радиопредаванията, преди няколко месеца изрази опасения, че сериалите ще навредят на пакистанската телевизионна индустрия и че показват съдържание, което по-скоро противоречи на местната култура.

Пакистанската телевизионна звезда Джаверия Абаси, която играе заедно с Али в “Мере Апне”, се съгласява, казвайки “ако пакистанска актриса носи минижуп, никой не го приема, докато турските актриси печелят популярност с подобно облекло”.

Турция също е преобладаващо мюсюлманска държава, но като цяло е по-либерална от Пакистан. Понякога пакистанските телевизионни канали замъгляват минижупите и изрязаните блузи, носени от жените в турските филми, в името на благоприличието.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, който е лидер на ислямо-консервативна партия, изрази безпокойство за съдържанието на турските сериали. Миналата година той обвини продуцентите на Мера Султан, който в Турция се нарича Великолепният век, и други в “заиграване с ценностите на нацията”.

Пакистанският Върховен съд също изрази безпокойство миналата година във връзса с “неприличието” по местни телевизии. Съдът специално спомена филми от Индия, съсед на Пакистан и заклет враг. Индийските филми са популярни в Пакистан отпреди турските и провокираха много подобни тревоги. Популярността на филмите от Боливуд също засегна местната пакистанска киноиндустрия.

Пакистан далеч не е единствената ...

Ройтерс

Андрей Бабиш. Снимка: сайт на АНО

Когато чехите отхвърлиха комунизма през 1989 г., те приеха строги правила, които маргинализират всеки свързан с репресивния стар режим. Сега обаче те се питат дали е дошло време да скъсат с това.

Тази преоценка бе предизвикана от захваналия се с политика бизнесмен Андрей Бабиш, който вероятно ще се включи в новото коалиционно правителство, въпреки твърдения, които той отрича, че в миналото е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.

Според буквата на сегашния закон това му забранява да заема министерски пост, но се оформя консенсус да бъде допуснат в правителството. До няколко седмици се очаква споразумение за коалиция, включваща партията на Бабиш.

Промяната в нагласите е кулминация на няколко тенденции.

Първо, правилата, които изключиха десетки хиляди сътрудници на тайните служби имаха за цел да сложат край на влиянието на най-сенчестите страни на стария режим върху младата демокрация, но тя сега е достатъчно укрепнала и тези правила може вече да не са необходими.

Второ, чехите признават, че законът е бил твърде груб, като е санкционирал безразборно тези, които са пребивали хора или са доносничели срещу приятели, както и тези, които са били принудени да сътрудничат под заплаха от насилие или преследвания.

Накрая, на чешките избиратели им е омръзнало от корупцията във властта и от буксуващата икономика. Те смятат, че има по-належащи проблеми от това какво може да се е случило или да не се е случило при комунистическото управление.

59-годишният Бабиш, който притежава редица химически и медийни компании, оценени на 2 милиарда долара от сп. “Форбс”, спечели 18,7 процента от гласовете на изборите миналия месец въпреки широко обсъжданото му минало по време на комунизма.

Той е бил член на Комунистическата партия, но отрича да е бил доносник на “Статни безпечност”, чехословашкият еквивалент на бившата източногерманска тайна полиция Щази. Той единствено признава, че се е срещал с нейни агенти, когато е работел в търговска фирма през 80-те години.

“Никога нищо не съм подписвал”, каза той и обвини сегашния политически елит, че използва тези обвинения, за да го държи настрана от властта. “Страх ги е, защото никой не може да ме корумпира”, заяви той.

Роденият в Словакия по време на Чехословашката федерация Бабиш се бори в съда срещу словашкия Институт на националната памет, който твърди, че разполага с негово досие като сътрудник на тайната полиция. Решаването на този съдебен спор може да отнеме години.

Лидерът на левоцентристките социалдемократи и вероятен следващ премиер Бохуслав Соботка е измислил план за промяна на правилата на отсяване.

“Убеден съм, че (почти) 25 години след 1989 г. е дошло време преценим дали законът за отсяване въобще трябва да се прилага”, каза той в телевизионен диспут.

Комунистите, които са третата най-голяма партия в парламента, предлагат този закон изобщо да отпадне. Изказването на Соботка сочи, че може да има по-голяма подкрепа за тази идея от преди, или може поне, че е възможно постигането на не толкова политически спорно решение.

Миналата седмица Соботка се съгласи с Бабиш, че парламентът трябва бързо да приеме нов закон за държавната служба, който изключва министрите от проверка и отсяване.

Друг начин да се вкара Бабиш в правителството е той да стане вицепремиер без да оглавява конкретно министерство. Според някои юристи това може да промени практиката на отсяване, като същевременно законът формално се спазва.

Това може да не се приеме радушно от някои антикомунисти и може да предизвика брожения в собствената му партия.

“Най-важното нещо е моралното оправдание”, каза Микулаш Кроупа, ...

2014 година за Турция идва под знака на два важни вота - изборите за местни органи на властта, които ще се проведат на 30 март, и президентските избори през август. Местни избори в Турция се провеждат на всеки пет години.

Предишните избори се състояха на 29 март 2009 г. и управляващата Партия на справедливостта и развитието ПСР на премиера Реджеп Тайип Ердоган ги спечели за трети път, с 38,8 процента, в надпревара с 18 политически партии. Основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия НРП получи 23,1 процента.

Характерното и особено важното за местни избори 2014 е, че те в голяма степен ще бъдат определящи за следващия вот - президентските избори през август 2014 г., когато за пръв път турският президент ще бъде избран с пряко гласуване, за разлика от досегашната традиция на избор на президента от парламента. Премиерът Ердоган ще се кандидатира за президент.

В политическите кулоари се говори, че Ердоган ще стане президент, а настоящият държавен глава Абдуллах Гюл ще поеме лидерството на ПСР. Резултатите от местните избори освен това в голяма степен ще бъдат показател и за парламентарните избори през 2015 г. Ето защо анализаторите определят изборите на 30 март 2014 г. като жизнено важни за посоката, по която ще поеме турската политика в недалечно бъдеще.

Турският премиер Ердоган доста преди официалното обявяване на предизборната агитация която ще започне на 1 януари 2014 г. и ще приключи на 28 март огласи публично кандидатите на ПСР за ключовите места. На първо място това е Истанбул, тъй като се смята, че който управлява близо 15- милионния град край Босфора, той управлява Турция.

За кандидат кмет на Истанбул Ердоган предложи досегашния кмет Кадир Топбаш за трети мандат, макар да се говореше, че заради протестите за парка Гези Кадир Топбаш може да бъде изместен. Ердоган обаче отново заложи на досегашния кмет с надежда да спечели четвърти мандат, а кандидатурата му обяви на фона на впечатляващ клип със забележителностите на града край Босфора.

Ердоган предпочете модела на Истанбул и за столицата Анкара, като предложи досегашния кмет Мелих Гьокчек за кандидат за пети мандат. Лидерът предложи най-изявените функционери на ПСР за кандидати и на други ключови райони на страната. Според устава на ПСР кандидатите се определят чрез допитване и анкети до електората, но публична тайна е, че лидерът е този, който има решаващата дума за един или друг кандидат - правило, което се отнася до всички политически партии в Турция.

Засега все още остава загадка кандидатът, който Ердоган ще предложи за кмет на Измир, крепостта на опозиционната Народнорепубликанска партия НРП . В Измир това лято имаше бурни антиправителствени протести. Амбицията на Ердоган е да спечели Измир, което би било голям успех за ПСР. Според неофициални информации за кандидат кмет ще бъде предложен транспортният министър Бинали Йълдъръм, който има потенциал да удовлетвори амбицията на Ердоган.

Сегашният кмет на Измир се счита за доста неуспешен. Народнорепубликанската партия също има амбиции да спечели Истанбул. Неин кандидат се очаква да бъде Мустафа Саръгюл, кмет на община Шишли. Той бе отлъчен от партията преди няколко години, но неотдавна бе приет отново в редиците й. Една част от електората на Народнорепубликанската партия е за Саръгюл - твърди се, че той има одобрението на част от едрия капитал в лицето на секуларистите бизнесмени, на част от недоволния от Ердоган заради кюрдската му политика електорат на Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели, на движението на Фетхуллах Гюлен, а също и на някои среди в Америка.

Други обаче са против. Твърди се,че лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу също не иска Саръгюл. Вътре в НРП има много силно противоборство, на базата на лидерски кавги, което пречи на партията да заеме ...

Президентът на България от 2002 до 2012 г. Георги Първанов обвини Европейската комисия, че използва България като „универсален виновник пред брюкселската бюрокрация" и че прилага двойни стандарти спрямо страната.

Критиката на Първанов дойде по време на форум в Перник на тема „Проблемите на демографската политика като важен фактор за устойчивото развитие на България" след реакцията на Брюксел срещу проекта „Южен поток".

Преди ден Брюксел...

Продължава

Асошиейтед прес

Португалия иска да изглежда като Ирландия, но не може да скрие приликата си с Гърция.

Инспекторите на международните кредитори, които отпуснаха спасителната финансова помощ за страната, пристигнаха вчера в Лисабон за редовна проверка на финансовото й здраве, както и за да се уверят доколко Португалия спазва условията на международната спасителна програма от 78 милиарда евро(106 милиарда долара) от 2011 година.

Като при Ирландия и Гърция, които получиха спасителна помощ една година преди Португалия, споразумението налага мерки за орязване на разходите и икономически реформи - част от европейските усилия притеснените инвеститори да бъдат убедени да възобновят кредитирането за някои обременени с дългове страни от еврозоната.

Около шест месеца преди края на спасителното финансиране за Португалия все още не е ясно дали португалците ще могат сами да поемат пътя си след юни 2014 година.

Правителството настоява, че може да следва същия път като Ирландия, която ще се откачи от чуждестранната финансова подкрепа този месец. Остават обаче пречки, които могат да накарат Португалия да поиска допълнителна помощ, както стана с Гърция, която имаше нужда от втори спасителен пакет, и европейските дългови неволи да се удължат.

Някои от трудностите:

Конкурс за красота на финансите

За да бъдат ухажвани несантименталните инвеститори, финансите на страната трябва да изглеждат добре. Макар португалските показатели да се подобриха, те все още не са много привлекателни.

Нивото на лихвите, които Португалия трябва да плаща на притежателите на 10-годишните й облигации, смятани за отражение на инвеститорското доверие в страната, е около 6 %. Това е прекалено скъпо в дългосрочен план макар и доста по-добре от равнището от 17 %, което накара Лисабон да поиска помощ. За сравнение Германия плаща под 2 %. Кредитният рейтинг на Португалия все още е в категорията “боклук” (junk) според оценките на трите основни рейтингови агенции.

Целите за бюджетния дефицит за тази и идната година бяха понижени на фона на дълбоката рецесия, която през 2013 година влезе в третата си година. Това пък буди опасения, че Португалия, като Гърция, се отклонява от пътя на възстановяването. Дефицитът спадна до 6,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) миналата година спрямо 10,1 процента през 2010 година, но все още е далеч от желаните 3 %, които сега са цел за 2015 година.

Безработицата е на равнище 15,7 %, като Европейската комисия прогнозира, че ще нарасне да 17,7 % догодина. Очаква се държавният дълг да се повиши до почти 128 % от БВП тази година, което е третото най-високо равнище в ЕС.

Оптимистичните очаквания: Европейската комисия прогнозира, че Португалия ще се върне към растеж догодина, но равнището на растеж ще бъде едва 0,8%, като износът нарасна почти с 10 % през 12-те месеца до септември.

Вредни разногласия

Трите основни политически партии в Португалия дадоха благословията си за първоначалното спасително споразумение като признак за широк консенсус, приветстван от кредиторите. Единството обаче се разпадна, когато мерките за икономии доведоха до трудности.

Правителството на десноцентристката коалиция и основната опозиционна левоцентристка Социалистическа партия сега имат значителни разногласия.

Премиерът Педру Пасуш Коелю твърди, че, изпълнявайки условията на спасителната програма, неговото правителство създава по-гъвкава, по-силна икономика. Социалистическият лидер Антониу Жозе Сегуру пък посочва, че мерките за икономии подкопават икономиката и социалната държава.

Политическата криза от началото на лятото, при която министърът на финансите и министърът на външните работи подадоха оставки заради несъгласие с обхвата на мерките за ...