Протестите през 2013 година - различни и еднакви

12/16/13 22:17
(http://e-vestnik.bg/)

Протестите през 2013 година - различни и еднакви

Новата фейсбук-страница OccupyПарламента призоваваше за блокадата протестиращите да носят камъни и коктейли “Молотов”.

В традиционната си класация за “Личност на годината” списание “Тайм” обяви в края на 2011 г., че това е Протестиращият. “От Арабската пролет до Атина, от Окупирай Уолстрийт до Москва”, гласеше надпис на корицата на списанието, на която бе изобразен млад човек с нос и уста, закрити от шал.

Но и изтичащата 2013 г. бе белязана в не по-малка степен от масови демонстрации, навсякъде по света и различни по форма. Годината започна с протести и сблъсъци в Белфаст. Повод беше дали и кога да се издига британския флаг над сградата на местната управа - символ, заради който две столетия в Ирландия и в частност в Ълстър се е проляла много кръв. Годината завършва с масови протести в Украйна, където също векове наред се е ляла много кръв във войни със съседите. Все още е налице надеждата, че през следващата година няма да има кръвопролития заради демонстрации - нито в Северна Ирландия, нито в Украйна, нито в Тайланд, нито където и да било, включително и в Египет. Но това е само надежда…

През тази година в нашите и чуждестранните медии се изказаха и изписаха много думи в разсъждения за съдържателните

ПРИЛИКИ РАЗЛИКИ между някои протести - сегашното възмущение на украинските привърженици на ЕС и гневът от фалшифицираните избори в Украйна преди девет години, дали февруарските протести в България имат нещо общо с протестната вълна #ДАНСwithme, защо правият протестиращ от истанбулския площад “Таксим” не е като привърженика на сваления египетски президент ислямист Мохамед Морси или пък какво е общото между пакистанския Марш на милионите и, да речем, възникналото в Испания Движение на възмутените.

Демонстрация пред руското посолство във Варшава. Снимка: курир

През юни “Вашингтон пост” констатира, че “гневът на средната класа” е разпалил протестни движения в Турция, Бразилия, България и другаде по света. В много страни, включително в Европа, имаше демонстрации, окачествени като протести срещу бедността - нещо, което е несъвместимо с относителното благополучие на средната класа. А въведеният през 2012 г. във Франция 75-процентен “данък богатство”, макар и отменен от Конституционния съд, накара актьора Жерар Депардийо да емигрира тази година в знак на протест, като по бохемски предпочете дестинацията Русия пред Белгия.

Всъщност независимо от причинно-следствените си отлики всички човешки публични изяви на протест имат в основата си една и съща мотивация и това е

НЕДОВОЛСТВОТО. Недоволният човек първо трябва да осъзнае, че не се страхува да даде израз на недоволството си, после да узнае, че и други не изпитват страх и накрая всички да излязат вън от къщи на публичен протест. Разбира се, това обобщение не обхваща случаи на персонални протести на знаменитости или държавници, например споменатият Депардийо или бразилският президент Дилма Русеф (отменила през септември визитата си в САЩ, защото е била шпионирана от АНС) или еврокомисарят Вивиан Рединг и президентът на Германия Йоахим Гаук (обявили наскоро, че няма да посетят Зимната олимпиада в Сочи заради нарушенията на човешките права в Русия).

През 2013 г. девойки от “Фемен” правеха равномерно разпределени във времето протестни демонстрации на своите прелести - на икономическия форум в Давос, пред Ангела Меркел и Владимир Путин в Хамбург, пред няколко джамии в Европа и даже в Тунис. В Саудитска Арабия жени надигнаха глави (макар и забулени) за правото си да управляват автомобил, а в Кувейт имаше демонстрация в подкрепа на осъден за обида към емира. И разбира се в много страни по света имаше манифестации по повод разкрития