Навремето с месеци се говори за Бил Клинтън и за това какво му е правила под бюрото в Овалния кабинет една сладострастна и закръглена стажантка. Видни политолози се видяха принудени да се справят с проблема за “интимното бельо в хладилника”, където девойката бе съхранила редом с кубчетата лед за коктейли и части от онова нейно облекло, върху което бяха останали следи от президентската потентност.

Години в Италия се обсъждаха елегантните партита на премиера Берлускони, неговите вицове, неговите любовници и гнева на съпругата му. Видни политолози изразиха снизходителни становища относно фалическите статуетки, “бунга-бунга” купоните (в именията на Берлускони), малолетните и обилно надарените девойки, персоналните прегрешения и проблемите на националната сигурност.

Сега е ред на Оланд, който от две години пътува до възлюбената си на мотопед с каска. И отново се отприщи кампания с аргументите: на две колела е лесна мишена за атентат, а може като нищо да падне и да се нарани; Франция води война в Мали и президентът държи пулта за управление на атомното оръжие, а той тръгнал, без охрана и без да се замисли, да се забавлява с любовницата си и да изневерява на първата дама.

Нашите политици в Италия, когато трябва да се подчинят на либидото, отиват на място с държавни коли, не се влюбват, свършват работата и си заминават. Жените в определени среди у нас са еротични аксесоари и изобщо не са някакви перспективни партньорки, които да заменят други, омръзнали вече партньорки.

Видните политолози твърдят, че французите не прощават. Подтекстът е, че италианците прощават, защото тук има слънце, пица, мандолини, латински любовници и важи принципът “всички са проститутки с изключение на сестра ми”.

Французите са по-романтични, по-изтънчени, по-обуржоазени и рано или късно ще му поискат сметка на президента. Освен това Вероника (бившата съпруга на Берлускони), като разкри поредната му изневяра, поиска развод, доблестно информира националните всекидневници, а после се утеши с камара пари, които Ивана Тръмп не може и да сънува.

Валери (първата дама на Франция) взе пък, че се разплака и бе откарана в болница. Французите са по-склонни към драмата, а италианците към комедията. Джузепе Верди, ако днес диреше автор на либрето за опера, щеше да прекоси Алпите и да го потърси във Франция.

Няма нищо лошо. Политиката напоследък е толкова лишена от патос, че би трябвало да благодарим на тези свръхактивни президенти веселяци, които позволяват и на най-сериозните вестници да пуснат клюкарски колонки за ревниви съпруги и деликатни ситуации. Чете се, коментира се, обръща се на майтап.

При добро желание обаче си заслужава да се замислим върху неувяхващата неспособност на мъжете с върхови позиции да се откажат от най-търсения от властимащите мъже страничен ефект - да колекционират множество красиви, млади и чаровни жени, тоест по-красиви, по-млади и по-чаровни от самите колекционери. В крайна сметка почти им се възхищавам. Те явно не се стресират от носенето на огромна отговорност и нищо не е в състояние да ги отклони от целта - нито икономическата криза или световното неравновесие - поради което непоклатимо продължават да търсят хармонията на зачатието.

Ангажирани са с еротични занимания, рискувайки шантаж и възмездие. Прахосват си времето и енергията, а накрая си прахосват и имиджа. Струва ми се, че при жените това не се получава. Не само защото имат малко власт, а защото властта, когато е упражнявана от жена не е вече секси, не е привлекателна и не се доближава до ролята на Пепеляшка, която еротично се препоръчва на жените. Къде е тайният приятел на Ангела Меркел или мистериозният любовник на Кристин Лагард? Открийте ги, ако можете. Впрочем двете дами си имат достатъчно работа.

БТА
*Лидия Равера е авторка на 25 книги и около 60 сценария, а в момента е помощник-губернатор ...

Канада е на едно от последните места в класация сред богатите страни в Организацията за сътрудничество и икономическо развитие по отношение на своята здравна помощ, става ясно от изследване на Канадския здравен съвет.

Франс прес

Лекарската професия е висококвалифицирана и се плаща добре по света. Снимка: Сайт на Щатската държавна администрация за храни и лекарства

Германия зависи все повече и повече от чуждестранни лекари, за да задоволи нуждите на здравеопазването, но езиковата бариера усложнява лекуването на пациенти.

Макар че административните разпоредби бяха облекчени, за да бъдат привлечени такива специалисти, се чуват искания да бъде поставено изискване за владеене на немски на ниво, достатъчно да се комуникира правилно с болните.

“Това е сериозен проблем в Германия”, обясни Хартвиг Майер, адвокат и председател на Асоциацията за защита на германските пациенти. “Много лекари идват от чужбина с доста ниско ниво на немски”.

Според германския лекарски съюз през 2012 г. 15 на сто от практикуващите лекари в Германия са родени в чужбина при 5 на сто през 2007 година. Перспективата за по-атрактивни трудови възнаграждения, отколкото биха получавали в родните си страни, в комбинация с нарастващата липса на медици в малките градчета и селските райони в Германия, привличат лекари най-вече от Гърция, Румъния и Полша.

Медиите обаче съобщиха за няколко съдебни спора с пациенти, като 49-годишният Фолкер Микат, жител на Гютерсло, който заведе дело срещу болницата, където е бил опериран , твърдейки че е бил зле информиран за рисковете от операцията.

“Когато попитах (лекаря) какви са алтернативите (на операцията), той не можа нищо да ми отговори. Според мен не разбра въпроса ми”, разказва Микат пред държавната телевизия А Ер Де. Той не разкри националността на въпросния лекар.

Хартвиг Майер каза, че редовно получава подобни оплаквания.

Много чужденци, учещи немски, се оплакват от сложността на езика, основна пречка за имиграцията в Германия, която се опитва да компенсира недостига на квалифицирани работници, свързан с намаляването на населението.

Иранската лекарка Хенгаме Бигдели е карала шестмесечен интензивен курс, преди да започне работа в населено място близо до Нюрнберг. “Когато започнах работа, ме бе наистина страх, че може да изникне спешен случай и аз да не мога да разбера пациента, споделя тя. Когато имах проблем с разбирането, помолвах пациентите да повторят, да говорят бавно, и те повтаряха, докато ги разбера”.

“Трудно е за пациентите, тъй като ги е страх, че лекарят няма да ги разбере”, заяви пред АФП Армин Ел, генерален директор на асоциацията на лекарите в Марбург, провинция Хесен.

“В болниците в селските райони има отделения, където, като изключим началника, всички останали са чужденци”, разказва лекар, който води кампания за налагането на стандартизиран национален тест по владеене на език за всички имигранти лекари.

Във Великобритания почина пациент през 2008 година, след като прие свръхдоза аналгетици, предписани му от германски лекар, който наскоро започнал работа на острова. Британските власти решиха миналата година да накарат лекарите, чиито майчин език не е английски, да се явяват на езиков тест.

В Германия изискуемото ниво на владеене на немски е различно във всяка провинция. Според Ел повечето изискват минимум сертификат за ниво В2, т.е. между средно и високо. То е равносилно на нивото на завършил гимназист с първи език немски, но никъде не се изисква тест за владеене на медицинска терминология.

“Ако някой владее ниво В2, със сигурност може да си купи наденица, билет за влак или автобус в Германия, но няма никаква гаранция, че може да комуникира с пациент”, смята Юрген Хофарт, председател на регионалния клон на германския лекарски съюз в провинция Райнланд-Пфалц, която миналата година стана първата, въвела тестове по немски по време на ...

Излезе уникален дневник от 1969-а

Дойчо Бояджиев. Снимка: личен архив

Дойчо Бояджиев завършва „Дневник от борда на яхтата „Перун” с „Ние бяхме първите” (изд. „Екс-прес”, Габрово). През 1969 монтажник в завода за автомобилни гуми във Видин и бивш моряк сглобява яхта за пътешествие до Куба. Решава първо да я пробва в Черно море.

Млад габровски художник дочува, пише му, че мечтае за море под платна и онзи го взима в екипажа. Стават петима със съпругата на капитана. За месец и половина преплуват от Видин до Одеса и Евпатория и до Варна.

Без радиостанция, спасителна лодка, аптечка, опит. В морето оживяват по едната случайност. Първите нашенци в международни води с такъв съд. Бояджиев изтъква, че били първи и в соцлагера. Той е художникът. Водил си дневник непрекъснато.

Сега дневникът излиза пренаписан с политически коректни коментари за „онези сиви тоталитарни години”. Получило се е неочаквано интригуващо приключенско четиво с всичкия му автентизъм.

Едно издателство се специализира напоследък за пътешественическа книжнина, четивото Бояджиево превъзхожда половината от заглавията му. И е нашенско! И е алтернатива на цялата продукция на неправителствената организация, дето се нагърби да пренаписва „историята на комунизма” у нас и обяви в сайта си, че ще посочва „какво е редно и какво не е”.

Редно е, щом чужди държави плащат, някой да прибере банкнотите, па ако ще и заради ритане по умрял кон. Дневникът на Бояджиев разголва задачата на тези хора: ликвидатори на автентизъм. Преходът се оказа епоха на ликвидационните съвети.

Автентична е примерно картината на ограничена функционалност на парите в онова време. Цялото приключение минава с 50 лв в джоба и те отиват основно за подаръци. Но се задвижват сложни социални мрежи. Изгражда се яхта без пари, оборудва се без пари, храна, провизии, всичко.

Не толкова отсъствието на парите, колкото отсъствието на тяхната мотивационна сила поражда особени отношения и роли. И не само това. Въпросът не е дали е редно, а в познанието за човешката природа. Дано ръкописът на дневника се съхрани.

От Книжен Ъгъл

“Файненшъл таймс” коментира речта на президента на САЩ Барак Обама от петък, посветена на дейността на Агенцията за национална сигурност (АНС). Според вестника с речта си Обама се опита да застане в политическия център между разузнавателната общност и защитниците на човешките права.

Ако обаче Конгресът не се съгласи с новия комплект от процедури за съхранението и анализирането на данните от следенето на телефонните разговори, програмата на Обама може изобщо да не види бял свят, предупреждава “Файненшъл таймс”. Изданието припомня, че 2014 г. е изборна за повечето членове на американския Конгрес.

“Лос Анджелис таймс” публикува обширен обзор на досегашната дейност на АНС под заглавие “Нова ера за АНС”. Изданието подчертава, че предложенията на президента Обама за реформа в агенцията означават край на безконтролното следене и може да дадат нова посока на дебатите в Конгреса за правомощията на АНС.

“Опасността от програмите на АНС не е в тяхната злоупотреба, а в тяхната логика”, пише германският “Зюддойче цайтунг”. Изданието подчертава, че докато американският президент приема безкритично тяхното съществуване, нахлуването в личния живот на хората остава допустимо.

БТА

Франс прес

Мексикански спецчасти в акция срещу трафиканти. Снимка: наркомексико

Ефраин, 58-годишен изпълнител на мариачи, един от най-разпространените жанрове на мексиканската народна музика, реши миналата година да остави цигулката и да вземе пушката, за да се бори с престъпната групировка, която убила двама членове на семейството му въпреки платения откуп. Един пример от хилядите, които превърнаха в барутен погреб щата Мичоакан в Западно Мексико.

“Реших да се включа в групите за самоотбрана, защото бяха отвлекли двама от племенниците ми, две хлапета на възраст 19 и 20 години. Бяха убити, въпреки че платихме исканата сума”, казва вдовецът. На него му е писнало също да го принуждават редовно да ходи да свири в именията на наркотрафикантите, за да ги весели до ранни зори.

Мъжът разказва своята история, докато пази в ранчо в Буенависта Томатлан, местност в сухия район на Мичоакан, Тиера Калиенте (Гореща земя), където миналата седмица се срещнаха двайсетина ръководители на групи за самоотбрана от региона.

Буенависта Томатлан е едно от първите селища, в което бяха сформирани милиции през февруари 2013 година срещу картела на Рицарите тамплиери - криминална групировка, приличаща на религиозна секта. Това бе реакция на бездействието и дори съучастието на местните власти, докато населението в този земеделски район е подложено на постоянен рекет.

За да бъдеш полицай в региона, “първо трябва да си убиец и тамплиер”, уверява Грегорио Лопес, кюрето на катедралата на Апацинган, застанал на страната на милициите.

За свещеника каузата, която милициите защитават, е “правомерна”: Тамплиерите са отвели със сила млади жени в съседните планини, за да им правят компания, а много млади хора са набирани против волята си в редиците на престъпниците.

“С народа ще въстанем. Аз им казвам (на тамплиерите): това е часът на покаянието”, обявява Грегорио Лопес.

Отвратени от години на отвличания, на рекет, на насилие срещу жените, борбата на милициите за самоотбрана среща неоспорима подкрепа в земеделските общности на Тиера Калиенте.

Особено когато, както в четвъртък, членове на милициите са върнали на жителите на Танситаро, в планините, 265 хектара земя, която им е била отнета от тамплиерите. “Ние сме граждани, предприемачи, селяни, хора от заплашените от наркотрафикантите селища и имаме с какво да им се противопоставим”, казва пред АФП Естанислао Белтран, един от лидерите на милициите.

Но многото нови коли, автоматите АК-47 и други голямокалибрени оръжия повдигнаха подозрения за финансирането на някои милиции от други криминални картели, които се опитват да навлязат в зоните, държани от тамплиерите.

“Не знаем кои са всъщност интересите, които защитават. Трябва да има такива, които имат връзки с наркотрафикантите, но е ясно, че им е писнало да плащат на тамплиерите. Искаме само да не сме длъжни да плащаме, за да ни оставят живи!”, резюмира ситуацията жена от Апацинган, която предпочита да запази анонимност.

Апацинган, град със 120 хиляди жители, се смята за бастиона на тамплиерите. Миналият петък, докато милициите затягаха присъствието си около града, хора със скрити лица пристигнаха на мотоциклет пред кметството и изляха запалителна течност, преди да го подпалят. Акцията се приписва на престъпната групировка.

“Всички ги видяха, направих снимки и видеоклип с мобилния си телефон! Нямаше нито един полицай наоколо”, оплаква се търговец, чийто магазин е отсреща.

Въпреки силното присъствие на военни и федерални полицаи, разположени във вторник, в сряда беше подпалена аптека на няколко крачки от кметството. Веднага повечето магазини пуснаха кепенците, включително супермаркетът “Уолмарт”.

“Бихме предали оръжията, ако ...

Трансферът на Фреди Гуарин от "Интер" в "Ювентус" претърпя нов обрат. Тимът от Милано е отказал да пусне играча заради неодобрението на своите фенове, предадоха италианските медии.

Сделката, по която в замяна на атакуващия полузащитник "нерадзурите" щяха да получат нападателя Мирко Вучинич, беше считана за сигурна и на крачка от финализирането.

Черногорският футболист вече си бе взел довиждане със своите съотборници, а Гуарин пристигна в офиса на "Ювентус" за подписване на...

Протест срещу кирилицата във Вуковар. Снимка: от тв екрана

За това, че на територията на бивша Югославия вече никой не иска да говори на сърбохърватски, както и за това как Сърбия иска да свали печата на вината за началото на Първата световна война, информира радио Дойче веле на германски език.

Вече никой на Балканите не иска да говори на сърбохърватски език, пише в. “Зюддойче цайтунг” в статия под заглавие “Език, който умира”, и продължава: Феновете на Балканите, които ценят прясната риба в Хърватия също толкова, колкото и свинското печено в Сърбия, които обичат да ходят на екскурзия в Сараево и да завършат почивката си в Черна гора, може да си помислят, че в тези страни все още се говори на същия език - сърбохърватски.

Тази мисъл на първи поглед не е толкова погрешна. Все още босненците разговарят без проблем с хърватите или сърбите, могат да четат книгите на съседите си и да разберат песните им. За сърбите е “река”, за хърватите е “риека”.

На втори поглед обаче на Балканите се води жестока битка за езика. Така хърватските ветерани във Вуковар са против това официалните табели във Вуковар да се пишат и на кирилица, азбуката, която използват сърбите, които все пак са една трета от жителите на този град.

Дали в езиково отношение сърбите и хърватите са вървели в една посока или са се борили едни срещу други, в хода на историята е зависело от това дали в определен момент искат да подчертаят общото между тях или онова, което ги разделя, посочва вестникът. Една или може би две хиляди думи разделят сърбите и хърватите, предимно в юридическата и административната сфера.

Който си е мислел, че пътят към Европейския съюз ще намали различията, много се е лъгал. В съседство, в босненската Република Сръбска, където доминират сърбите, родителите мюсюлмани искат обучението на децата им да се води не на сръбски език, а на босненски. Всъщност това не е отделен език, а става въпрос за различни версии на езика в литературата, историята и географията, религията и социологията.

Черногорците тук са малко по-далече, но само на хартия. След обявяването на независимостта на тази малка страна, в новата конституция от 2007 г. черногорският е записан като официален език, макар две трети от населението да обявиха, че говорят на сръбски.

Черногорският език като задължителен предмет в училищата, както и новата черногорска граматика разгневиха много граждани. Учениците в Черна гора трябва да посещават часове по черногорско-сръбски, босненски и хърватски език, но през лятото на 2013 г. черногорският Конституционен съд реши, че това е незаконно. Как по-нататък ще се развие положението, още не е ясно: езиково объркване цари навсякъде.

БТА

Антигерой номер 1 в историята на "Левски" Димитър Везалов ще продължи кариерата си при бившия наставник на "сините" Мъри Стоилов. Във вторник централният защитник ще се присъедини към лагера на пловдивския "Ботев" в Кипър. 26-годишният Везалов, който бе взет на "Герена" от "Берое", си вкара автогол в последния мач от миналия сезон за

в. Зюддойче цайтунг

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

Пътуванията на високопоставените политици обикновено са свързани с дискретни послания. Първото посещение на външен министър подсказва нещо за приоритетите му пред съюзниците. Ако се отмени посещение на правителствен ръководител, това често може да е знак за раздразнение - както, когато бразилската президентка Дилма Русеф отмени визитата си във Вашингтон заради аферата с шпионажа на американската Агенция за национална сигурност.

Ако се разгледа програмата на посещенията на висши представители на Иран в последно време, се разпознава най-вече един сигнал: ние се върнахме на международната сцена, с нас отново може да се преговаря - икономически, както и политически.

Някога Махмуд Ахмадинеджад летеше най-вече до Венецуела при своя приятел революционер Хуго Чавес, при зимбабвийския управник Робърт Мугабе или приемаше пратеници на севернокорейския режим в Техеран. Неговият приемник на президентския пост обаче, умереният ислямист Хасан Рохани, се отправя към Давос на Световния икономически форум. Той не се оставя да бъде разколебан от това, че часове след него на същото място ще говори израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Външният министър Мохамед Джавад Зариф обиколи всички високопоставени лица в Москва и може да се надява да подобри допълнително позициите на своето правителство, като получи място на масата за преговори по време на мирната конференция за Сирия. Винаги красноречив и обигран, той ще се представи и на Международната конференция за сигурността в Мюнхен като новото, приветливо лице на Ислямската република.

Тази фаза на иранската офанзива на очароване стана възможна заради договореното през дългите ноемврийски нощи ядрено споразумение в Женева, което през януари - точно според предварителния график - беше потвърдено на нов конферентен маратон.

Споразумението предостави най-добрата възможност от десетилетие насам за мирно уреждане на ядрения спор и за нормализиране на отношенията между Иран и Запада. От това имаха полза всички заинтересовани страни. Ако съгласието се провали, предполагаемите последици биха били унищожителни. Тъкмо затова както политиците, така и икономическите лидери в Москва, Вашингтон и Европа не бива да забравят, че по-трудната част от работата тепърва предстои.

Петте постоянни държави членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия искат да договорят до лятото окончателно споразумение за спорната ядрена програма. Иран показа, че е готов на това най-вече защото санкциите на САЩ и Европейския съюз сринаха икономиката на страната до основи. Споразумението от Женева предостави на Рохани една пауза за поемане на дъх, която му беше достатъчна, за да запази позициите си пред хардлайнерите у дома.

Но би било грешка, ако например чрез петролна сделка, за каквато Русия сега се опитва да лобира, натискът върху Иран отслабне. За прегръдки е прекалено рано: Рохани няма да се съгласи просто така с онези прословути ограничения на ядрената програма, които са нужни за гарантиране на сигурността: Западът трябва да може да разчита, че Иран няма да може да създаде бързо ядрени оръжия.

Рохани не е реформатор, той не е приятел на Запада. Той търси начин да се справи със Запада, най вече с Америка. Той знае, че по този начин ще обслужи най-добре интересите на своята страна, а и тези на САЩ. Във всеки случай по-добре, отколкото чрез нова ескалация на напрежението в Близкия изток или дори чрез нова война.

В Конгреса на САЩ някои сенатори не искат да го проумеят - най-вече заради криворазбрана преданост към съюза с Израел. Би било трагично, ако им ...

Франс прес

След като в продължение на години беше отритната от международната политическа сцена, Сърбия е нетърпелива да започне историческия процес на преговори за присъединяване към Европейския съюз с надеждата бързо да се възползва от тази стратегическа ориентация, за да оздрави боледуващата си икономика.

Социалистът премиер Ивица Дачич ще ръководи утре сръбската делегация в Брюксел за официалното откриване на преговорите. “Стигнахме до края на много труден процес. Сърбия иска преговорите за присъединяване да бъдат бързи и качествени”, заяви Дачич. Според сръбския главен преговарящ Таня Мишчевич преговорите започват с най-трудната тема, тази за правосъдието. “Имам чувството, че съм на волана на ферари, чийто двигател е задвижен и сега набира скорост”, заяви тя, изразявайки нетърпението си.

Сърбия получи официален статут на кандидат за членство през март 2012 г., но Брюксел съобщи за отварянето на преговорите повече от година по-късно, след като през април 2013 г. Сърбия постигна “историческо споразумение” за нормализиране на отношенията си с Косово.

Сърбия винаги категорично отхвърля възможността да признае независимостта, обявена едностранно през 2008 г. от албанското мнозинство в бившата си южна област, но под натиска на Брюксел Белград намали напрежението и подобри отношенията си с Прищина, което й отвори вратите на блока на 28-те.

Преговорите за присъединяване подразбират преди това разговори с косовските власти, което Дачич описа като “всекидневна тема на дебати и кошмар” за Белград. Мнозина в Сърбия и специално евроскептиците на бившия премиер националист Воислав Кощуница мислят, че Косово ще остане главната пречка в приближаването към ЕС. Те се опасяват, че Сърбия ще бъде задължена да признае независимостта на Косово преди да се присъедини към ЕС, което е недопустимо за почти цялата местна политическа класа.

Оттук натакък обаче Сърбия ще бъде изправена пред други предизвикателства. Тя ще трябва да преструктурира бедстващата си икономика и да реформира раздутия си държавен сектор, който поглъща правителствените финанси.

“Трябва да си дадем сметка, че администрацията ни не е достатъчно готова и че няма достатъчно институционални капацитети да достигне европейските стандарти и че ще бъдат необходими години и инвестиции, за да достигнат нивото”, заяви за АФП Мая Бобич, анализатор от местното Европейско движение в Сърбия.

Досега Сърбия не успя да намали държавния си сектор, в който работят над 700 000 души от 1,7 милиона заети в страната със 7,1 милиона жители, и не успя да въведе ред в задлъжнелите държавни компании. В навечерието на началото на преговорите рейтинговата агенция Фич съобщи, че е понижила дългосрочния рейтинг в местна и чужда валута на Сърбия от ВВ- на В+ със стабилна перспектива, посочвайки като мотив повишаването на консолидирания бюджетен дефицит на страната до 7,1 процента от БВП и забавянето на крайно необходимите, но непопулярни реформи.

С бюджетния дефицит и дълг, надхвърлящ 60 процента от БВП, Сърбия се надява, че преговорите за присъединяване ще подобрят имиджа й. “Преговорите за присъединяване може да изпратят насърчително послание към чуждестранните инвеститори”, отбелязва икономическият анализатор Милан Чулибрък. Безработицата достигна 20 процента в балканската страна, в която средната заплата възлиза на около 400 евро.

Сърбия трябва да хармонизира също земеделието, екологичната си политика и енергийните стандарти с европейските норми. “Тези области имат нужда от сериозно регулиране и се нуждаят от много инвестиции”, казва г-жа Бобич. Огнен Трифунович, производител на екологична храна, се надява, че тези мерки ще бъдат приложени бързо, за да може да изнася продукцията си на европейския пазар. “Нашата продукция вече отговаря на европейските стандарти”, увери той АФП.

БТА