Може да се каже, че при всички видове катастрофи, от които се окайваме през последния четвърт век, изнизал се под носа ни като бърз влак, който гледаме от перона на малка провинциална гара, тази на историческите извращения е една от най-забележителните по своя провал. Систематичното производство на исторически ектоплазми, което продължава и до днес, включително на международна сцена, както това се случи наскоро в Европейският парламент, където бе публично

представен като национален герой  легионерът Дянко Марков,

води до  катаклизъм, способен да урони и малкото останал ни престиж (бел. ред. - виж накрая на текста цитати от Марков).

Напоследък историята, включително на неговото геройство, се превърна в свещенодействие, достъп до което си приписаха членовете на някакъв самообявил  се „клуб на истината”, които се изживяват като пазители на свещения Граал. Техният интерес обхваща предимно последните 70 години, условно разделени от „граалците” в две исторически времена: процъфтяваща, родолюбива, високохуманна монархия и мрачен, кървав комунизъм.
В този случай „историята” дисциплинарно престана да съществува, беше уволнена и пратена в лагер за поправителен труд, защото на нейно място бе въдворена „истината”. Като магическа субстанция тя придоби флуктуидни свойства, което създаде предпоставки редица субекти и събития от цитираните периоди   да бъдат исторически ревизирани и пренаредени, което ще рече подменени. Възникна любопитна историческа алхимия. Няма значение дали ставаше дума за броя на свалените американски самолети в „символичната” война от 1943, за количеството откраднати пити кашкавал от партизаните (както съответно и за техния брой), за цифрата на спасените през същия период евреи или за изтезаваните, затворени и преследвани антикомунисти. Те бяха подложени от клуба на „граалците“ на свръхестествени  „нараствания” в съответствие със схващането, че цифровите измерения на събитията определят и тяхната значимост.

Бих желала да припомня по този повод, че глобалната научна общност доста отдавна наложи модерно разбиране на понятието „история”, което свежда до равнището на незначителна грешка евентуалното производство на митове.
През 1962 г. например професорът по лингвистика и философия Томас С. Кун от университета в Чикаго публикува книга, която в синтезиран вид отговаря на въпросите как да си служим с понятието „история”. Книгата се нарича „The Structure of the Scientific Revolutions”(The University of Chicago Press, 1962) и третира във философски план начинът, по който се разглеждат историческите събития (както е известно, за широко течение съвременни философи „историята” е преди всички обяснение на последователността на научните открития, като най-важни етапи от човешкото развитие). Книгата на Томас С. Кун и до днес се смята за една от стоте най-влиятелните книги, написани в света след Втората световна война. Според автора, безспорен авторитет, историята не е набор от случки и дати, а още по-малко към нея може да се прилага понятието „истина”. Нима кислородът е „истина”, пита Кун? И нима преди неговото откритие той не е имал същата функция за живота на земята, както и след това? По подобен начин изглежда стои и въпросът с едни или други събития от историята, които независимо от нашата интерпретация не променят своята природа, нито значението, което са имали в определен момент.

Проблемът е, че някои хора непоправимо погрешно смесват истина с утопия.
Последната велика, без всякакви кавички при това, българска утопия, беше лесното ни и безпроблемно присъединяване към Европейския съюз. Реалностите днес не създават обаче усещане за напредък, а се фокусират върху подялбата на трудностите. Достатъчно е да си припомним еуфоричните 90 години, когато българският хоризонт беше членството в ЕС и НАТО, свободата на пътуванията (Шенген), достъпът, макар и ограничен до Брюксел. Той роди една оптимистична теория за утрешния ден на равноправна,

силна, просперираща България - членка на ЕС

Една, както изглеждаше, реалистична утопия. Днешната реалност се оказва значително по-груба. Нейно отрицание е упоритото пропагандиране на някои реакционни утопии. Това са по същество латентно винаги съществували концепции от миналото, непогребани с него, които придобиват наново свойства да влияят и дори зомбират определени кръгове от обществото в трудни за него моменти.
Въпреки външна привидност в някои случаи, реакционните утопии нямат нищо общо с историята. Цитирането на дати, случки, документи или дори проверени факти, е само камуфлаж, който, както при всяка инсценировка, трябва да предостави необходимите за целта аксесоари. Защото, както вече беше казано, историята е всичко друго, но не и набор от случки и дати.

Две от най-разпространените в последните няколко години реакционни утопии са свързани с историческите събития в България през два периода: 1940-1944 и времето на управлението на Тодор Живков (70-те и 80-те години до неговото падане). Те отразяват симетрично две огледални заблуди: първата, която нарича четирите години на колаборационизъм с нацистка Германия, епоха на национално „обединение” (де факто това е окупация на територии), и втората, която определя живковизма като време на относително благоденствие, икономическо развитие и социална стабилност.

Може да се твърди, че както едната, така и другата от тези две реакционни утопии, изработени в двата най-остро противопоставени идеологически лагера (остатъци и нови поддръжници на пронацистки структури и организации до 1944 г. от една страна и ядро от най-твърди привърженици на бившата БКП и нейните властови структури от друга), си служат със систематична подмяна не толкова на факти (понякога фактите в смисъл на дати, случки , имена и прочее отговорят на истинските, без това да доказва нищо), но преди всичко на идеологически и политически мотиви, довели до действия, немалка част от които са били инкриминирани от последвало репарационно законодателство.

В тези две крайни крила (да ги наречем условно кафяво и червено) на тълкувания на българската съвременна история се изработват странни модели, еднакво абсурдни по своята нерелевантност и по своему огледално подобни и зависими едни от други.
Типична реакционна утопия е например историята, която се поднася със съдействие и усилията на цитираните по-горе „рицари на истината“ за

тъй нареченото „обединение” на Царство България през 1941 г.

като положително историческо събитие, при което реалното действие „окупация” (на Македония и Северна Гърция) е трайно заменено с „присъединяване”. Като в бродирано ковьорче в тази идилична картина не липсва нищо: моми в носии, които посрещат окупационните, разбирай освободителните войски, българският цар Борис Трети, който извършва обединението, и за да бъде утопията напълно достойна за измамния мит, в името на който е създадена, всички спорни или откровено драматични моменти са извратени в тяхната обратност. На амнезия е подложена действителната причина на „обединението”: присъединяването на България към Тристранния пакт, както и обстоятелството, че „обединението” е подарък, компенсация за лоялност лично от ръката на Адолф Хитлер и нацистка Германия.
Като съпровождащи сюжети към този основен мит се появяват и подмитовете за спасението на евреите (с личното участие на цар Борис Трети и неговите министри), въпреки факта на преследванията, както и депортацията на 11 343 евреи в Треблинка. „Невинният” национализъм на организации като Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) и Бранник (крещящо подобни по форма и идеология на SA и Hitlerjügend) е представен без всякакво стеснение като висша форма на патриотизъм. Генерал Луков се слави заради военна доблест през Първата световна война, но се забравят действията му като шеф на СБНЛ по време на Втората. Министър председателят Филов се чества като виден учен-археолог в аулата на Университета на 200 метра от сградата на Народното събрание, където е произнасял пламенни речи във възхвала на Адолф Хитлер. И като връх на всичко в зала на Европейския парламент в Страсбург като жив реквизит от въпросната утопия е показана одиозната персона на легионера Дянко Марков. (В този особено скандален случай изцяло се пренебрегва обстоятелството, че същият е употребил близо 70 години от живота си след легионерското си минало единствено, за да затвърди идеологията си, оправдавайки депортацията на еврейското население от Македония и Тракия, което титулува „вражеско”, и призовавайки евреите да се чувстват горди с жертвата на депортацията, защото била в името на „обединението”).

Паметникът на Тодор Живков в Правец. Снимка: Музей на Живков в Правец

Понякога реакционните утопии взимат гротескна форма. Ако се разходите по главната улица на град Пловдив например, както аз направих това преди месец, ще попаднете на интересна улична изложба. Върху петнайсетина големи табла са публикувани материали от борбата на българската авиация на страната на Хитлер и нацистка Германия. Скрупольозно издирени имена, портрети и документи не оставят никакво съмнение: някои хора в града, който ще бъде столица на културата на ЕС през 2019 година, се гордеят с тези битки и желаят да ги напомнят на поколенията. За да не остане никакво съмнение, те говорят в текста, придружаващ картинките, за „символичната” война, без да си дават сметка, че само с едни кавички унищожават един друг, дълго поддържан мит, за неучастието и неутралитета на България във Втората световна. И за да бъде гротеската пълна, посвещават цяло табло на някой си Герхард Венген, летец от Луфтвафе на Месершмид, подвизавал се срещу авиацията на съюзниците от летище Враждебна и свалил английски самолети, докато самият не бил свален от тях. Това става в страна-членка на НАТО и ЕС в центъра на втория й по големина град!!! Как ли би въздъхнала Меркел, сигурно ще й трябват успокоителни хапчета да преглътне подобна глупост.

Огледалната реакционна утопия, чийто ретро хоризонт е живковизмът, си има друга територия. Тя някак е трайно свързана с Бузлуджа, с Правец и други сакрални за живковизма места. Там паметниците са си вече изградени отдавна, не е проблем и опазването им.

Тодор Живков е развял пардесюто си

насред България и верни пилигрими на режима му не пропускат да турят по някое цвете в обувките му. Утопията на тези хора рисува като в телевизионни новини от времето на Анахид Цонева една България на спокойствието, благоденствието и братската дружба, известно е с кого. Тази утопия също си има своите подмитове. Като например, че индустриалното строителство е извело България между челните страни по производство на стомана, микропроцесори и електрокари, че българските деца, ученици и студенти били между най-образованите в Европа, а българските артисти (предимно певци) не слизали от световните сцени. Че благодарение на живковизма и неговото семейно проявление в лицето на Людмила Живкова (авторка на безумната идея за детските асамблеи, на началото на тракоманията, на хиндулогията по български и на художествените кръжоци, стил Версай) българската култура била влязла в своя златен век. Фалшиви картини, опровергани от реалността, грозни като полуразрушеният паметник в близост до НДК.

По странно стечение на обстоятелствата двете най-разпространени в момента реакционни утопии (за благородната, високохуманна монархия и за благоденстващия живковизъм) не си противоречат съществено. Те намират общи опорни точки в онова, което наричат патриотизъм и което по същество е груб, вулгарен национализъм. Те също така имат и общи врагове – това са всички либерално мислещи историци, изследователи и обикновени граждани, за които тъй наречената истина е не само определени факти, но и техните последици. Катастрофални и в двете утопии, което не е необходимо да се доказва чрез много дълбоки изследвания, а дори само с броя на нещастните, ограбените, потиснатите и мъртвите.
Няма печеливши в конкуренцията на двете утопии, нито между техните светци, включително провъзгласеният за такъв в Страсбург легионер Дянко Марков. Инструментализирането на този пределно възрастен човек, който несъмнено е страдал, включително и поради заблудите си, е точно толкова недостойно и безперспективно, както и гротескното честване на стогодишнината на Тодор Живков, „дребен диктатор от времето след сталинизма“. Извинявам се, че ви подведох, цитатът е на Чърчил и се отнася до цар Борис Трети, когото сър Уинстън не без основание е определил като „дребен потентат от времето на Хитлер“.
Няма как с такива дребни личности да се създават големи идеи, още по-малко утопии. Обречени са. И утопиите, и създателите им.

…..

Бел. ред. - Дянко Марков в реплика в парламента на 27 юли 2000 г.:
“Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население (евреите от Беломорието и Македония) трябва да бъде депортирано”.
Из стенограмата на 417-то заседание на 38-то НС от 27 юли 2000 г.

Дянко Марков в “Де зората”, 8 септеври 2012 г.:

“От позиция на морала, депортацията на гражданското население, както и всяко насилие над човешки същества, е безспорно осъдително. Но не е военно престъпление, тъй като по това време не съществува международноправна норма, която да го квалифицира така. При влошената за силите от Оста военна обстановка в Средиземноморския театър на военните действия в края на 1942 г. и възникналата опасност от съюзнически десант на Балканите, германската страна е преценила. че е необходима депортация на враждебното население от застрашените райони и иска от българските власти съдействие.

Леа Коен 

Поредният изгонен от къщата на “ВИП Брадър ол старс” в понеделник бе фолкпевицата Пламена. Акцентът на предаването обаче се оказа съвсем друг. При представянето на Петя Буюклиева, която бе сред номинираните, бяха излъчени кадри, в които тя направи твърде лични и скандални твърдения за своите колеги Камелия Тодорова, Васил Найденов и Йорданка Христо

 Съдейки по това какво отражение в проправителствената преса на Турция имаше посещението на Путин и икономическото сътрудничество с Русия, се създава впечатление, че руският лидер е спечелил сърцето на Анкара.

Анкара, на която й липсва състраданието и любовта, които според нея не получава особено от Запада, е “опиянена” от повея на топлия вятър от Москва. Колкото и добре изречението “Повярвайте ми - не ни обичат” да предава настроението и отношението на Ердоган към Запада, коментарите, доминиращи в близките до турския лидер медии, носят характера на доказателства за това, че тези кръгове напълно са загубили способността си за рационално мислене.

Те повече не се вълнуват от факта, че Асад, по чиято вина в Сирия загинаха 250 хиляди души, продължава “да се държи на крака” само благодарение на подкрепата на Русия. На преговорите също така на практика не бе повдиган въпросът, свързан с кримските татари. Даже и да е бил повдигнат, вероятно за Путин не е било трудно да убеди Анкара, че както в Сирия и в Кавказ, Русия използва всичките си възможности, за да постигне мир, както направи това в Крим и Украйна.

При всички положения Турция трябва да има специфична политика спрямо Русия и Иран. Тази политика не трябва да води към независими подход и позиция в сравнение с приоритетите на международните институции, от които е част Турция, в това число НАТО. Не е правилно или етично да се нарушава ембаргото, наложено от НАТО върху Русия заради нейната политика в Украйна. Например, ако утре имаме проблеми с Русия в Черно море или в проливите, как ще очакваме солидарност и подкрепа от Запада? Прави сте, наивно е да повдигаме подобни въпроси към онези, които не очакват подкрепа от тези, които не ни харесват. Оставям настрана този въпрос.

Твърде много ли е да очакваме логичен руски анализ, основан на обективни данни и статистики? Няма съмнение, че посещението на Путин в Анкара е успешен ход за Москва от гледна точка на момент и цел. Но можем ли да кажем същото за Анкара?

Посещението на Путин в Анкара имаше за цел да бъде облекчен ефектът от санкциите, както и да се стъпи на нови пазари за газ, петрол, уран. Да се сътрудничи с такива пазари като Китай, Индия, Турция е важно не само в условията на действащите санкции, но и в случай че бъдат въведени нови санкции. Естествено, че е щастлив Путин, от когото ние сме на 65 процента зависими в сферата на енергийните ресурси. Но не забелязва ли Анкара, че в сферата на енергетиката “всички яйца се слагат в една кошница”? Сякаш не бе достатъчна нарастващата зависимост от “Газпром”, та на “Росатом” и на Путин бяха предадени и прерогативите в областта на ядрените технологии. Не е ли рисковано това?

Предполагам, че в стремежа си да не пристигне в Турция с празни ръце, в Анкара Путин погреба “Южен поток” - проект, който и без това можеше да се смята за “мъртъв”. Путин обвинява за това България, а шефът на “Газпром” Алексей Милер - пречките от страна на ЕС. Както е известно “Южен поток” бе разработен като алтернатива на проекта “Набуко”, имащ за цел да намали зависимостта от Русия. В сравнение с “Набуко” “Южен поток” изискваше тройно повече средства, тъй като трябваше да минава по дъното на Черно море. Когато цените на петрола и газа бяха високи някои страни от ЕС забелязаха, че това решение не е икономическо, а политическо и подкрепиха този проект. Например Италия изчисли, че с помощта на този тръбопровод ще може да получи не само газ, но и приход от 5 милиарда долара за изграждането на проекта. Затова тя бе негов адвокат в Брюксел.

Когато обаче цените на петрола и газа рязко намаляха, у Путин от една страна не останаха пари за “политически проекти”, а от друга - курсът на руската национална валута силно спадна. Тъй като основен източник на бюджетните приходи на Русия са приходите от продажбата на петрол и газ, основна грижа на Путин днес е не “Южен поток”, а запазването на спокойствието на площадите и по улиците на градовете на фона на заплахата от осезаеми социални ограничения.

А източникът за възможни протести е известен: “външни сили”. Ако Ердоган ще се зарадва в Анкара да бъде погребан трупът на мъртвородения “Южен поток”, защо това да не стане, пресметнал е Путин, намирайки по този начин възможност да намекне на НАТО и ЕС докъде се простира сътрудничеството им.

А какво прави Анкара? Каква позиция заема Турция? Не сме ли вече страна членка на НАТО, не кандидатстваме ли вече за членство в ЕС? Видимо не случайно европейската преса намира толкова много прилики между Путин и Ердоган.

БТА

Преваляванията постепенно ще спрат, най-късно в североизточните райони. Временни разкъсвания и намаления на облачността ще има през деня над Южна България, съобщиха от НИМХ. Минималните температури с...

Австралия обещава да предостави 200 млн. австралийски долара (165 млн. американски долара) за Фонда „Зелен климат” на ООН, за смекчаване на ефекта от глобалното затопляне в бедните...

Истинска водна блокада в сливенското село Желю Войвода не позволява на хората там да спасят животните си. Там има много ферми, в които се гледат животни. Един от собствениците е наел камион, за да сп...

Сделката е на стойност 1.1 трлн. долара и ще позволи да се избегне т.нар. шътдаун

 Това звучи като глава от евтин шпионски роман: бивш агент на КГБ, изгонен от Великобритания през 80-те години на 20 век, дава назаем голяма сума пари на крайнодясна европейска партия. Каква е целта му? Да подкопае Европейския съюз и да укрепи връзките между Москва и евентуалния бъдещ лидер на прокремълски настроена Франция.

Всъщност точно това се случи. Основателят на Националния фронт (НФ) Жан-Мари льо Пен взе назаем 2 милиона евро от компания със седалище в Кипър - “Верониса холдингс”, притежавана от една колоритна личност на име Юри Кудимов, агент от Студената война.

Кудимов е бивш служител на КГБ, станал банкер. Тясно е свързан с Кремъл и големите пари около него. Навремето - през 1985 г. - Кудимов е работел в Лондон. Прикритието му е било, че е журналист от съветски вестник; през 1985 г. правителството на Тачър го е изгонило, подозирайки го в шпионаж. (По същото време Владимир Путин е бил офицер на КГБ в Дрезден.)

В Париж миналата седмица НФ потвърди, че е взел голям заем от 9,4 милиона евро от московската Първа чешко-руска банка. Логично. Лидерката на НФ Марин льо Пен не крие възхищението си от Путин; нейната партия има връзки с високопоставени фигури в Кремъл, включително Дмитрий Рогозин, който сега е заместник министър-председател на Русия, а през 2005 г. водеше кампания срещу имигрантите под наслов “Да изчистим боклука от Москва”.

Льо Пен защити решението си да вземе пари от Кремъл, като се оплака, че й се отказва достъп до капитали: “Скандалното в случая е, че френските банки не дават заеми.” Тя също така отрече информациите, че тези 9,4 милиона евро са само първият транш от по-голям заем на стойност 40 милиона евро, както съобщи информационният сайт “Медиапар”, който пръв направи разкритията.

Руските пари ще подсилят кампанията на Марин льо Пен за президентския пост във Франция след две години. Никой не очаква тя да спечели, но НФ стана първи на европейските избори през май, като събра безпрецедентните 25 процента от гласовете; 25-те нови евродепутати на Льо Пен вече формират проруски блок в Европейския парламент.

Заемът на Москва донякъде може да бъде възприет и като проява на дребнаво и показно отмъщение. Той бе взет след решението на президента Франсоа Оланд да отложи доставката на първите два хеликоптероносача за Москва съгласно сделка за 1,2 милиарда евро. Оланд направи този обратен завой в резултат на значителния западен натиск след присъединяването на Крим от Русия и продължаващото й тайно проникване в Източна Украйна.

Но чекът на Москва има и по-сериозен и зловещ аспект. Поне от 2009 г. Русия активно изгражда връзки с крайната десница в Източна Европа. Тя установи отношения с Йоббик в Унгария, крайнодясната Народна партия в Словакия и националистическото, антиевропейско движение “Атака” в България. Политическите елити в региона стават все по-благоразположени към възгледите на Путин.

Според базирания в Будапеща изследователски институт “Политикъл кепитъл”, който пръв отбеляза тази тенденция, напоследък Кремъл ухажва и крайната десница в Западна Европа. Институтът заяви в доклад през март, че руското влияние сред крайната десница сега е “явление, наблюдавано в цяла Европа”. Целта на Москва е да насърчи икономическите си и политически интереси - и по-конкретно да гарантира, че ЕС остава силно зависим от руския газ.

По съветско време КГБ използваше “активни мероприятия”, за да спонсорира “фасадни организации” на Запад, включително подкрепящите Москва комунистически партии. Кремъл не е измислил крайнодесните партии в Европа. Но сега Москва по аналогичен начин им оказва подкрепа - политическа и финансова, с което засилва европейския неофашизъм.

Тази близост отчасти е свързана с идеологията или, както се изразява “Политикъл кепитъл”, “посткомунистическия неоконсерватизъм”. Европейската крайна десница и Кремъл са обединени от враждебното си отношение към ЕС. Откакто стана президент за трети път през 2012 г., Путин полага усилия да популяризира идеята си за конкурентния Евразийски съюз. Това е алтернативен политически блок, замислен да обединява независимите сега някогашни съветски републики, които клонят по-скоро към Москва, а не към Брюксел.

Кремъл също така откри, че западната политическа система е слаба, уязвима и податлива на наливане на пари. Путин винаги е смятал, че европейските политици, също както руските, могат да бъдат купени, ако парите са достатъчно. Според разгласени през 2010 г. американски дипломатически документи Силвио Берлускони извлича “лична и значителна” изгода от енергийни сделки с Русия; бившият германски канцлер Герхард Шрьодер - най-големият европейски съюзник на Путин - е председател на управителния съвет на руско-германския газопровод “Северен поток”.

Междувременно крайнодесни и десни британски политици също са изразявали възхищение от руския президент и бивш агент на КГБ. През март Найджъл Фараж нарече Путин световен лидер, на когото най-много се възхищава, и похвали “блестящия” начин, по който “той е подходил към цялата работа в Сирия”. През 2011 г. тогавашният лидер на Британската национална партия Ник Грифин замина за Москва като наблюдател на изборите за Думата. След това обяви, че “руските избори са доста по-честни от тези във Великобритания”. Миналата седмица Грифин отправи в Туитър похвала към англоезичния пропаганден новинарски телевизионен канал на Кремъл “Раша тудей” (РТ): “РТ - за хората, които искат истината”.

В това има голяма ирония. В обръщението си за състоянието на страната в петък Путин косвено сравни Запада с Хитлер и каза, че Западът плете интриги за разчленяване и сриване на Русия. През март Путин защити извършеното от него териториално заграбване в Крим, като настоя, че спасява полуострова от украинските “фашисти”. Няколко седмици по-късно разнородна група от крайнодесни европейски популисти пристигна в Крим, за да наблюдава набързо организирания там “референдум”.

От тактическа гледна точка Русия използва народното недоволство от ЕС, подхранвано както от имиграцията, така и от икономиите. Но като се има предвид нарастващото влияние на десните движения на континента, Европа трябва да осъзнае заплахата от коварните им начини на финансиране, защото в противен случаи има опасност да види как се сриват собствените й институции.

БТА

Спирането на водата се налага поради ремонти

 Окрупняването на регионите, желано от управляващата левица във Франция, за да се облекчи икономическата тежест, “не минава” в Елзас: също като галите от селището на Астерикс, хиляди “непокорни” продължават да се съпротивляват на идеята за обединяване със съседите. В тази граничеща с Германия област със силна културна идентичност от два месеца текат протести срещу обединението с регионите Лотарингия и Шампан-Ардени.

След протестите в Страсбург, на два пъти от октомври насам, след акциите в Колмар през уикенда, за неделя в Мюлуз, в южната част на областта е насрочен нов протест, ден преди проектът отново да се обсъжда в парламента.Друг протест е планиран за тази седмица, отново в Страсбург. Съпротивата се организира и чрез мрежата на Фейсбук, където движението “Не на сливането” има над 18 хиляди последователи.

“По-мобилизирана от всякога”, Андре Мюнхенбах, председателка на малката бореща се за автономия партия “Нашата страна”, която е начело на неотдавнашните демонстрации, се надява, че “решителността, която се показва тук, ще накара Париж да се замисли”. Но това никак не е сигурно.

На два пъти тази есен картата на Франция, на която вече има 13 области (вместо сегашните 22), предвиждаща сливането на Елзас със съседите му, беше одобрена от Националното събрание, в което преобладават социалистите, а след това беше отхвърлена от Сената, контролиран от дясната опозиция. Неспособността на двете камари да постигнат компромис наложи вчера да започне преразглеждане на проекта, след което депутатите отново ще имат последната дума.

В никоя друга част на Франция териториалната реформа, обявена от президента Франсоа Оланд в началото на 2014 г., не предизвика толкова протести, с изключение на протеста в Нант през септември срещу присъединяването на града и неговия департамент Лоар Атлантик към Бретан.

“При нас културният и езиков залог е много голям, има специфики, които ще се размият и изчезнат с тази реформа”, твърди Андре Мюнхенбах и добавя, че “корсиканците бяха оставени на мира”, защото реформата пощади Острова на красотата.

Спорът пробуди стари чувства в населението, което има усещането, че “не ни обичат, никой не ни разбира”, анализира от своя страна социалистическият кмет на Страсбург Ролан Ри. “Това е старата основа на елзаския стремеж към автономия”, добавя магистратът, който напразно предлагаше сливане само на Елзас и Лотарингия. Но според него нещата отиват прекалено далеч. “На плакатите на демонстрациите ме обвиняват, че участвам в “елзаски геноцид”!”

Знамена и шапки

За страсбургския политолог Филип Бретон елзаските поддръжници на автономията, макар че “успяват да изкарат много хора на улицата”, всъщност са в малцинство. Според него освен това “протестиращите нямат илюзии, те знаят добре, че правителството няма да отстъпи”.

Елзас е единственият френски регион, който в момента се управлява от десницата, и значителна част от местната политическа класа се присъедини към лагера на протестиращите. В парламента елзаските депутати от Съюза за народно движение, партията на бившия президент Никола Саркози, разпънаха плакат “Не убивайте Елзас”.

В самата област мобилизацията прие и формата на изненадващи инициативи: червено-бели елзаски знамена, окачени на паметници, носенето на традиционни шапки от активистите, мобилизирани чрез социалните мрежи. В четвъртък местни депутати символично си запушиха устите, за да порицаят “презрението на якобинската държава” към елзасците.

Саркози се закле, че десницата ще преразгледа новата карта на регионите, ако се върне на власт след президентските избори през 2017 година.

За страсбургския социалистически депутат Филип Би, “упорството на противниците на закона не бива да ни заслепява, защото законът няма да се промени”.

“Следователно трябва да се мине към следващия етап, да започнем да се адаптираме, да обмислим как ще работим заедно”, подчертава той, убеден, че елзаските депутати са “подразнили” много от колегите си от други области, “независимо дали са от левицата, или от десницата”.

БТА

Очаква се да няма промяна в следващите три дни

 Проектът "Вертикален газов коридор", който ще свърже Гърция, България и Румъния, ще е с обем 3-5 млрд. кубически метра газ годишно, а доставките ще идват от различни източници, съобщи Министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция.

Гръцкият министър на енергетиката Янис Маниатис, румънският му колега Разван Николеску и заместник-министърът на енергетиката на България Антон Павлов във вторник подписаха съвместна декларация за "вертикалния коридор", свързващ техните страни. Той се явява нов маршрут за природен газ, който обединява националните газопреносни мрежи на трите страни. Интерконекторна връзка ще доставя газ от Гърция към България и Румъния, а след това може би и в други страни от Централна и Източна Европа. Природният газ от 5,3 милиарда кубически метра годишно ще бъде осигуряван от различни източници, а именно от гръцката мрежа чрез терминал за втечнен газ в Реветуса, от Трансадриатическия газопровод TAP, който ще мине през северната част на Гърция, и от плаващата станция за регазификация на втечнен газ в северната част на Гърция", посочва Министерството на енергетиката на Гърция.

Министрите на трите страни подкрепят развитието на "вертикалния коридор" и предлагат той да бъде включен в "проектите от общ интерес" на ЕС, което ще позволи на европейските институции политически и финансово да подкрепят тази инициатива. Заместник-председателят на Европейската комисия по енергетиката Марош Шевчович  оцени позитивно инициативата на трите страни по време на Съвета по енергетика на ЕС, тъй като тя отговаря на стратегията на ЕС за разнообразяване на енергийните източници и маршрути, съобщава министерството.

Новият вертикален газов коридор ще свърже Гърция, България и Румъния, за да се осигури непрекъснато снабдяване в двете посоки, както и за насърчаване на приоритетния за ЕС коридор "Север-Юг" и "Южния коридор", се казва в документа.















РИА Новости

 Турция трябва да се превърне не само в партньор, но и в приятел на Русия, който ще й помогне да удържи в условията на санкциите на САЩ и ЕС, смята директорът на Центъра за стратегически изследвания Kafkassam (Анкара) Хасан Октай.

"Въпреки позицията на ЕС, е необходимо да се развиват руско-турските отношения, да се насочи енергията им към осигуряване на стабилност в региона. Русия трябва да се отнася към Турция като към приятелска държава, която ще й помогне да се справи с натиска от страна на САЩ и ЕС. Ако нашите държави са заедно, усилията на ЕС и САЩ ще се окажат напразни. Няма да сработят нито санкции, нито ембарго, нито какъвто и да е друг вид натиск", казва Октай.

Експертът отбеляза, че през последните години, както Русия, така и Турция, противно на очакванията, започнаха да се развиват активно, което безпокои САЩ и ЕС. Според него, основната цел на честите посещения в Турция от страна на европейски политици, включително на британския премиер Дейвид Камерън, е да се попречи на сближаването между Москва и Анкара.

"Сега ЕС, който не успя да смаже Русия с политиката на санкции, иска да привлече Турция в своята антируска орбита", казва Октай. Но такава политика, по негово мнение, е обречена на провал. Това се вижда от неотдавнашното официално посещение в Турция на руския президент Владимир Путин, което укрепи двустранните отношения.












РИА Новости

 Реал Мадрид победи Лудогорец с 4:0 на "Сантяго Бернабеу" и изтри всички шансове на българите да продължат в Европа.

Дузпа, червен картон и разбит нос на Бейл белязаха двубоя. Въпреки добрата си игра, разградчани не успяха да сътворят поредна сензация в Шампионската лига и очаквано загубиха от Лос Бланкос в Мадрид. Европейските шампиони откриха резултата в 25-та минута, след като Роналдо отбеляза от дузпа.

В 20-та минута Марселиньо спря топката с ръка пред наказателното поле и реферът го изгони с директен червен картон, а Роналдо не сбърка от бялата точка. Въпреки добрата игра на Лудогорец в 37-та минута резултатът стана 2:0 след попадение на Гарет Бейл. Минута след това Кейлор Навас изби хубав удар на Ешпиньо в корнер. След изпълнението топката попадна в Дани Абало, който имаше възможност, но не успя да стреля добре към вратата. Втората част натискът на домакините се усили и само добрите спасявания на Владо Стоянов не позволиха головете в актива на испанците да са повече. Лудогорец сякаш се уплашиха след двата гола и добрата им игра през първото полувреме остана в историята. Въпреки добрите намеси на българския вратар обаче испанците оформиха класически резултат в 80-та минута след попадение на Алваро Арбелоа. В края на тази среща Медран оформи крайният резултат 4:0 Неприятен инцидент се получи в 81-та минута, когато Терзиев препречи пътя на атакуващия с топката Бейл и без да иска го удари с лакът в носа. Резултатът беше разбит нос на уелсеца, който беше сменен от Медран.

С успеха си Реал Мадрид завършиха групите с пълен актив от победи. Това показва, че първенците на Европа не обръщат внимание на суеверията, след като според едното, отбор, който е печелил всичките си мачове в групата никога не става шампион в най-престижния европейски турнир. В другия мач от групата Базел и Ливърпул завършиха 1:1 като швейцарците се класираха на второ място и продължават напред в турнира.












БГНЕС

Столичният кмет Йорданка Фандъкова трябва да плати 31 500 лева глоба, защото не се е съобразила със съдебно решение. Причината е отказ на Фандъкова да даде справка по закона за достъп до инф...

Специален инструктаж как да се събират данните от резервациите на всички пътуващи от и за България е направила ДАНС на абсолютно всички авиопревозвачи, които оперират на българска територия. Това е ст...

Днес, 10 декември, Софийски районен съд (СРС) ще гледа делото за побоя над екипа на "Спешна помощ" в столичния квартал "Овча купел" срещу Ленко Панов. Той ще отговаря пред съда за ...

Релакс и хубави моменти в малкото градче Елунда

Швейцарските власти опровергават главният прокурор Сотир Цацаров по твърдението защо се бави разследването срещу Христо Бисеров. Близо четири месеца след като Цацаров заяви пред БНТ, че причината изпълнението от страна на Швейцария на съдебна поръчка за разкриване на банкова тайна за сметките на Бисеров, става известно, че искането на български власти не е пълно и в Швейцария още чакат необходимата допълнителна информация. Затова и от Швейцарката служба по правосъдие са отказали засега да...

Билян Балев, зам.председател на УС и изп. директор на Българската банка за развитие Проф. д-р Антоний Тодоров, политолог Васил Иванов, тв журналист Гриша Ганчев, бизнесмен, собственик на ПФК “Литекс” Димитър Сичанов, кмет на район “Панчарево” Иван Лебанов, кмет на Велинград Проф. д-р Иван Ценев, началник на Клиниката по УНГ в УМБАЛ “Царица

Лишаване от сън и денонощна музика също са в класацията

Плащаме средно по 4579 лева под формата на данъци, такси, глоби и лихви

По-интересните теми от печата на 10 декември

Нобеловата награда се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за...

Затворен е пътят Казанлък - Стара Загора заради прелялата река Тунджа в района на село Ягода, съобщи кореспондентът на БГНЕС в региона. Има обходен маршрут. Заради обилните дъждове по горното поречие...

Брюксел активизира сътрудничеството с Турция, дългогодишен кандидат за присъединяване към ЕС. Делегация на ЕС посети Анкара, обещавайки да ускори процеса на нейната евроинтеграция и да отпусне 70 млн....

Надяват се до края на годината документът да бъде приет

Св. мчци Мина, Ермоген и Евграф Мина служел при Максимилян и бил смел воин. Затова императорът го изпратил да усмири вълненията на християните в Александрия. Младежът успял да наложи ред и спокойствие в града, а с лечебните си способности върнал към живот много хора. Така си спечелил уважението на християните. След като отказал да се върне към ези

Германският канцлер Ангела Меркел бе преизбрана за осми път за лидер на управляващия Християн-демократически съюз. На конгрес на пратията в Кьолн за нея гласуваха 96,7% от делегатите. Преди да се подложи на избор, Меркел държа близо едночасова реч, в която похвали политиката на християндемократите и изброи всички успехи, които тя е постигнала.

Повече права от Конгреса поиска американският държавен секретар

Най-добрият треньор и спортист номер едно на България за годината в анкетите на „Труд“ и „Нове Холдинг“ ще получат за награди джипове, осигурени от Българския спортен тотализатор (БСТ). Победителите ще подкарат „Волво“ ХС 60 – черни на цвят, с бензинови двигатели с обем 2,4 л и мощност 181 к.с. Със същите автомобили тотото награди и миналогодишните

“Касова бележка” със сметката, която ще плати всеки български гражданин през 2015 г. според разчетите в бюджет 2015 г., представиха вчера експертите на Института за пазарна икономика Светла Костадинова, Десислава Николова и Петър Ганев. Тя показва, че догодина всеки българин трябва да извади от джоба си 4579 лв., за да финансира бюджета.

"Радвам се, че спечелихме всички мачове в групата - каза КАрло Анчелоти, треньорът на "Реал". - Получихме голяма преднина, когато получихме дузпа, а човек на "Лудогорец" беше изгонен. Не се притеснявам от суеверия и не слушам приказките, че когато спечелиш всички мачове в групата, не ставаш шампион. Аз се радвам на всяка победа. "Лудогорец" се пред

Треньорът на "Лудогорец" Георги Дерменджиев обяви, че е горд от отбора си след отпадането от Шампионската лига. Наставникът заяви, че в първия мач срещу "Реал" не е било позволено на отбора да спечели точка. Тогава мадридчани победиха с 2:1, а разградчани претендираха срещу отсъдена дузпа. "Сега е моментът да направим равносметка - каза

Кошмарният сезон на "Ливърпул" продължи с кошмарно отпадане от Шампионската лига още в груповата фаза. Петкратният шампион се завърна в турнира след 2010 година, но участието се превърна във фиаско - единственият победен тим от "Ливърпул" бе "Лудогорец" на старта с огромен късмет 2:1. В последния си мач "Ливърпул" направи 1:1 у дома с "Базел"

"Борусия" (Дортмунд) трудно удържа първото място пред "Арсенал", след като и двата отбора се бяха класирали за осминафиналите в Шампионската лига. Германците завършиха едва 1:1 у дома срещу "Андерлехт", а англичаните разгромиха "Галатасарай" с 4:1 като гост. Така решителна се оказа головата разлика, която беше в полза на "Борусия". Чиро Имобиле

"Ювентус" и "Атлетико" завъртяха стартегическо 0:0, което каза "Стоп" на "Олимпиакос" за продължаване в Шампионската лига. Първенците на Италия и Испания продължиха напред, а гърците отиват в Лига Европа, въпреки че спечелиха с 4:2 у дома срещу "Малмьо". "Юве" се нуждаеше от победа с 2 гола разлика, за да измести "Атлетико" от първото място. А

Димитър Бербатов отново ще играе в елиминационната фаза на Шампионската лига. Неговият "Монако" спечели с 2:0 у дома срещу "Зенит", а нулевото реми на "Байер" на терена на "Бенфика" направи френският отбор дори първи в групата. За последно Бербатов игра елиминации в турнира през 2011 година с екипа на "Манчестър Юнайтед", когато стигна до финал.

Как кафяви и червени крила в обществото тълкуват историята

Момент от среща в Брюксел, организирана от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев (вляво), под мотото “Комунизмът и несломимият човешки дух!”, на която присъства като жертва на комунизма и почетен гост, участник в дискусията, легионерът Дянко Марков (вдясно), със значката на легионерите на ревера си. В средата е модераторът на дискусията Даниела Горчева. Снимка: пресслужба на ЕП

Може да се каже, че при всички видове катастрофи, от които се окайваме през последния четвърт век, изнизал се под носа ни като бърз влак, който гледаме от перона на малка провинциална гара, тази на историческите извращения е една от най-забележителните по своя провал. Систематичното производство на исторически ектоплазми, което продължава и до днес, включително на международна сцена, както това се случи наскоро в Европейският парламент, където бе публично

представен като национален герой  легионерът Дянко Марков,

води до  катаклизъм, способен да урони и малкото останал ни престиж.

Напоследък историята, включително на неговото геройство, се превърна в свещенодействие, достъп до което си приписаха членовете на някакъв самообявил  се „клуб на истината”, които се изживяват като пазители на свещения Граал. Техният интерес обхваща предимно последните 70 години, условно разделени от „граалците” в две исторически времена: процъфтяваща, родолюбива, високохуманна монархия и мрачен, кървав комунизъм.
В този случай „историята” дисциплинарно престана да съществува, беше уволнена и пратена в лагер за поправителен труд, защото на нейно място бе въдворена „истината”. Като магическа субстанция тя придоби флуктуидни свойства, което създаде предпоставки редица субекти и събития от цитираните периоди   да бъдат исторически ревизирани и пренаредени, което ще рече подменени. Възникна любопитна историческа алхимия. Няма значение дали ставаше дума за броя на свалените американски самолети в „символичната” война от 1943, за количеството откраднати пити кашкавал от партизаните (както съответно и за техния брой), за цифрата на спасените през същия период евреи или за изтезаваните, затворени и преследвани антикомунисти. Те бяха подложени от клуба на „граалците“ на свръхестествени  „нараствания” в съответствие със схващането, че цифровите измерения на събитията определят и тяхната значимост.

Бих желала да припомня по този повод, че глобалната научна общност доста отдавна наложи модерно разбиране на понятието „история”, което свежда до равнището на незначителна грешка евентуалното производство на митове.
През 1962 г. например професорът по лингвистика и философия Томас С. Кун от университета в Чикаго публикува книга, която в синтезиран вид отговаря на въпросите как да си служим с понятието „история”. Книгата се нарича „The Structure of the Scientific Revolutions”(The University of Chicago Press, 1962) и третира във философски план начинът, по който се разглеждат историческите събития (както е известно, за широко течение съвременни философи „историята” е преди всички обяснение на последователността на научните открития, като най-важни етапи от човешкото развитие). Книгата на Томас С. Кун и до днес се смята за една от стоте най-влиятелните книги, написани в света след Втората световна война. Според автора, безспорен авторитет, историята не е набор от случки и дати, а още по-малко към нея може да се прилага понятието „истина”. Нима кислородът е „истина”, пита Кун? И нима преди неговото откритие той не е имал същата функция за живота на земята, както и след това? По подобен начин изглежда стои и въпросът с едни или други събития от историята, които независимо от нашата интерпретация не променят своята природа, нито значението, което са имали в определен момент.

Проблемът е, че някои хора непоправимо погрешно смесват истина с утопия.
Последната велика, без всякакви кавички при това, българска утопия, беше лесното ни и безпроблемно присъединяване към Европейския съюз. Реалностите днес не създават обаче усещане за напредък, а ...

От рекордните 16 млрд. долара има нужда ООН, за да финансира хуманитарните си операции следващата година, разкриха от организацията, предаде Би Би Си. Почти половината от общата сума ще трябва да помогне на жертвите на сирийския конфликт. Средствата ще осигурят помощ за над 57 млн. силно уязвими хора по света. Зам.

"Базел" поднесе изненадата на вечерта в Шампионската лига, като изхвърли петкратния носител на трофея "Ливърпул" и го прати да играе в Лига Европа.

Това беше една от интригите на вечерта в първите четири групи на Шампионската лига. В група С "Монако" на Димитър Бербатов не само, че се справи със "Зенит" (Санкт Петербург) с 2:0, но и спечели първото място. "Байер" (Леверкузен) завърши втори.

Първенецът на Испания "Атлетико" (Мадрид) удържа италианския шампион "Ювентус" като...

Димитър Бербатов ще може отново да играе на 1/8-финал в Шампионската лига след пауза от 4 г. Българският нападател излезе титуляр за “Монако”, който надви 2:0 “Зенит” в последния мач от груповата фаза и намери място в директните елиминации. Абденур откри за домакините в 63-ата мин. Бербатов бе сменен 7 мин по-рано заради травма. През 2011 г.

Старши треньорът на "Лудогорец" Георги Дерменджиев изрази увереност, че догодина отборът му отново ще играе в Шампионската лига и тогава ще има много повече опит.

Той изрази удовлетворение от дебютното участие на българския шампион в групите на турнира, в което записа четири точки. Дори съжали, че в първите мачове не са спечелени повече точки. 

"Лудогорец" направи много. Сега не е моментът за кардинална преценка на това, което се случи. Отборът участва за пръв път....

4:0 срещу Реал Мадрид, въпреки силното представяне

Луис Суарес атакува Кристиано Роналдо около избора за “Златната топка”. ФИФА пренебрегна уругваеца от “Барса” в номинациите като причината е публична тайна - ухапването на Джорджо Киелини (Италия) на световното и наказанието за 4 месеца... За мнението на Суарес избраха подходяща трибуна - интервю в каталунските “Мундо депортиво” и “Спорт”. В Барсе

Комисията по разузнаване повести доклад за използваните брутални

Проф. д-р Антоний Тодоров, политолог, 57 г. Билян Балев, изп. директор на Българската банка за развитие, 45 г. Васил Иванов, телевизионен журналист, 42 г. Акад. Веселин Дренски, математик, 64 г. Гриша Ганчев, бизнесмен, 52 г. Чл. кор. Димитър Цалев, химик, 71 г. Иван Лебанов, кмет на Велинград, 57 г. Иван Младенов, режисьор, 66 г.

Одри Хепбърн е казала, че вярва в розовото. Ние пък сме от Пловдив и вярваме, че да си „майна“ е състояние на духа. Вярваме още, че усмивката отива на всеки и че младостта не търпи клишета. Тя обича да пътува, да се смее, да се учи, да живее. Ние сме Люси и Поли и пътуване е думата, която ни описва най-добре, а крайната ни цел е по-доброто утре.