Борисов иска газов хъб

38-годишната шивачка Пенка Тодорова от карловското с. Васил Левски влезе в психиатрия. На 7 август тя роди в дере край Калофер и захвърли в него бебето си. “След този случай се побърка. Не се чувства добре. Като луда е”, заяви Иван Иванов, с когото живее без брак повече от две години. Вчера Пенка не се яви в Пловдивския окръжен съд на първото...

Съобщава се, че няма жертви

Те са успели да избягат въпреки раните си, приети са в болница

Полша предупреди за безпрецедентна активност на руските военноморски и военновъздушни сили в района на Балтийско море през последните дни във връзка с кризата в Украйна, съобщава в. “Дейли телеграф”. “Полша разглежда руските демонстрации на сила като опит да бъде тестван НАТО. Това не помага за изграждането на взаимно доверие.

Шуменският екарисаж "Брамас-96"АД, който обслужва 18 области в страната, е пред спиране. От понеделник специализираните му коли няма да събират животински трупове из страната и да извършват термичната им обработка. Част от персонала е пуснат в отпуск. Причината е, че изтича срокът на договора с Българската агенция по безопасност на храните,

Ски легендата Марк Жирардели, който е петкратен носител на световната купа по ски, ще е новият съветникът на българския министър на туризма Николина Ангелкова по въпросите на зимния туризъм. Ангелакова представи вчера Жирардели пред медиите. Един от първите съвети, които световният шампион даде на министъра,

Pуският президент Владимир Путин оглави годишната класация на агенция Франс прес на личностите, повлияли най-силно 2014 година. С украинския конфликт и анексирането на Крим отношенията между Изтока и Запада влязоха в най-тежката си криза от четвърт век. Путин е централна фигура в конфронтацията Изток-Запад,

Законът позволява на президента Обаме да увеличи финансирането за военните операции

Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча питейната вода да не се пие, заради завишена мътност. Това касае не само жителите на Шумен, но и Велики Преслав, както и селата Панайот Волов, Белокопитово и Дибич. Всички се водоснабдяват от язовир "Тича", а заради обилните валежи и големия притока на водни маси в него водата се замътва.

Вайдотас Бенюсис
Франс прес

Напорът на Русия в Украйна отприщи с рикошет цял водопад от военни разходи в балтийските страни - прекарали половин век под съветска окупация, те се боят от териториалните амбиции на Москва.

Страховете на литовците, латвийците и естонците се засилиха от действията на Русия край границите им. Руски военни самолети прелитат близо до тях всеки ден. През уикенда 6-7 декември самолети на НАТО излитаха неведнъж, за да “придружат” руски бомбардировачи с изключени транспондери (устройства, контактуващи с контролните кули, б. пр.).

На 8 декември Литва постави войските си в повишена готовност, след като забеляза в Балтийско море група от 22 руски военни кораба, включително тежковъоръжена корвета на 5 километра от териториалните си води.

А в четвъртък полският министър на отбраната Томаш Шемоняк заяви, че е “разтревожен” от “безпрецедентното” военно раздвижване на Русия над Балтийско море през последните дни.

Според говорител на НАТО в понеделник общо над 30 руски апарата от различни типове - бомбардировачи, изтребители и транспортни самолети, са били прехванати “над Балтийско море и край бреговете на Норвегия”.

Междувременно Швеция допусна в четвъртък, че ще мобилизира резервисти за военни учения - по-специално заради “превъоръжаването на Русия”, както спомена министърът на отбраната.

“Да се отблъсне първата атака”

Действайки самостоятелно, балтийските сили естествено не биха имали никакви шансове срещу руската военна машина. Според литовския аналитик Александрас Матонис обаче те ще трябва да отблъснат само първата атака, демонстрирайки воля за съпротива, докато се притече на помощ атлантическата “кавалерия”.

“При най-лошия сценарий - в случай на агресия срещу балтийските страни, щом се задействат натовските планове за отбрана, ще е нужно време за отговор, докато съюзниците реагират. Някои страни ще трябва да посрещнат и отблъснат първата вълна от нападението със собствените си средства за отбрана”, обяснява той.

И трите държави - Естония, Латвия и Литва, купиха значителни количества бойна техника и снаряжение, увеличиха и военните си бюджети, след като Москва анексира Крим и предостави подкрепа на сепаратистките бунтовници в Източна Украйна.

“Сигурността ще остане доста време на сегашното си равнище. Това не е само краткотрайно влошаване на времето, а истински климатични промени”, изтъква главата на естонското правителство Таави Рийвас.

Възстановили през 1991 г. независимостта си, балтийските страни се присъединиха през 2004 г. към ЕС и НАТО. “Присъствието на НАТО в Балтийския регион трябва да продължи и да бъде подсилено”, каза Рийвас по време на посещение в САЩ, където обсъди по-специално изгледите за нови оръжейни договори.

Шест танка “Леопард”

Естонският министър на отбраната Свен Миксер сключи с Холандия на 9 декември най-големия военен договор в историята на страната си - тя купува 44 бойни машини CV90 и шест танка “Леопард” общо за 138 милиона евро. Месец по-рано той купи от САЩ 40 ракетни комплекса земя-въздух “Стингър” за 40 милиона евро.

Латвийското правителство се сдоби през август със 123 бойни машини от Великобритания. Миналия месец то подписа с Норвегия споразумение за покупка на 800 противотанкови системи Карл-Густаф и 100 камиона.

Литва поръча в съседна Полша система за противовъздушна отбрана ГРОМ за 34 милиона евро и смята да купи от САЩ ракети “Джавелин” за 20 милиона.

Така за половин година трите малки държави с общо население шест милиона и нещо са изразходвали 300 милиона евро за военна техника и оборудване.

Според латвийския експерт Кристина Рудзите-Стейскала, Естония - една от малкото членки на НАТО, изпълнила искането на алианса за военни разходи в размер на 2 процента от БВП - планира да ги вдигне на 2,05 процента. Вилнюс и Рига са постигнали едва 0,89 и 0,91 на сто, но се канят през 2015 г. да отпуснат 1,1 и 1 процент съответно.

При все това военните разходи на балтийците - 1,2 милиарда долара през 2014 г., изглеждат нищожна ...

Анексията на Крим и последвалият конфликт в Източна Украйна влошиха отношенията между Запада и Русия до степен, непозната от Студената война. Западът се опита да притисне Русия да промени политиката си първоначално чрез остри предупреждения и изолация, а след това и с въвеждане на политически и икономически санкции, които бяха поетапно разширявани.

Към санкциите, налагани от Европейския съюз и САЩ, се присъединиха много държави, някои от които са на половин свят разстояние от Украйна като Япония, Австралия и Нова Зеландия. Конфликтът изправи пред сложна политическа дилема дори Швейцария, която бе принудена да се откаже от традиционния си неутралитет.

Русия демонстрира пренебрежение към западните ограничения, насочи се към партньори в Азия и Южна Америка и обяви “ответни мерки”.

Ограничения срещу физически и юридически лица
Въвеждането на ограниченията срещу Русия започна през първите дни на март, след разполагането на руски части в Крим, изтласкването на украинските сили и решението на местните власти статутът на полуострова и Севастопол да бъде определен на референдум.

САЩ направиха първата стъпка на 4 март, замразявайки инвестиционното и военно сътрудничество с Русия и отменяйки двустранни преговори и планирани конференции. Ден след кримския референдум от 16 март, на който 96 процента от гласовете бяха “за” присъединяване към Русия, САЩ и Европейският съюз наложиха санкции срещу руски и украински официални лица като замразиха техни банкови и активи, а освен това им отказаха входни визи. Оттогава “черните списъци” периодично бяха разширявани с имената на политици, офицери и високопоставени държавни служители от Русия, Източна Украйна и Крим, както и олигарси от близкото обкръжение на Путин. Списъците, приемани от отделните държави, се различават и най-дълъг изглежда е съставения от ЕС с включени над 130 имена.

Почти веднага Русия отговори със свой “черен списък” на граждани на САЩ, ЕС и Канада. Имената в руските списъци обаче така и не бяха оповестени. Високопоставен източник, пожелал анонимност, заяви пред РИА Новости, че включените в списъка ще научат за това едва на руската граница.

На 1 октомври председателят на Европейския парламент Мартин Шулц поиска Москва да оповести имената на евродепутатите, на които е забранено да влизат на руска територия и да обясни причините. Руското министерство на външните работи отказа, заявявайки лаконично, че ограниченията са за хора, които имат “агресивна позиция към Русия и активно работят за въвеждане на допълнителни санкции срещу нея”.

Най-новото актуализиране да списъците на ЕС бе в края на ноември, а едва преди няколко дни Япония също включи в ограниченията нови физически и юридически лица.

Известно време след мерките срещу физическите лица санкции бяха наложени и срещу юридически структури, с които е забранено да се встъпва в каквито и да е бизнес отношения. Тези списъците също периодично бяха разширявани и в момента европейският включва около 30 имена. Това са компании, печелещи от анексията на Крим като руския нискотарифен авиопревозвач Доброльот (който в крайна сметка обяви фалит), както и структури на полуострова и в Източна Украйна - например, самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.

Секторни санкции

Следващата голяма вълна санкции бе през юли, като на прицел бяха взети ключови сектори на руската икономика. Първи действаха САЩ, които насочиха ограниченията към руския енергиен сектор (петролния гигант Роснефт и газовата компания Новатек), срещу оръжейната промишленост и машиностроене, както и срещу големи руски банки с държавно участие - първоначално срещу Внешекономбанк и Газпромбанк, а малко по-късно и срещу Банката на Москва, ВТБ и Росселхозбанк. Тези санкции се различаваха от традиционните наказателни мерки на САЩ, които на практика напълно лишават компаниите в “черните списъци” от възможността да правят какъвто и да е бизнес с американски фирми. Вместо това бе ограничен достъпът до американския капиталов пазар и по-точно до средносрочното и дългосрочното финансиране. Целта ...

Разкритията в сенатския доклад за мъченията, на които ЦРУ е подлагало заподозрени в тероризъм остават основна тема на американските медии. Юджийн Робинсън пише в авторска статия във “Вашингтон пост”, че “дебатът” за мъченията е почти толкова гротесков, колкото и самите мъчения. Според него не може да има никакъв легитимен дебат за умишленото причиняване на болка върху пленени и беззащитни човешки същества. Мъчителите и онези, които са им нареждали, могат да го отричат, но те знаят - и са знаели от самото начало - че вършеното от тях е отвратително.

“Ние разчитахме на юридически съвети, - казват мъчителите. - Ние само изпълнявахме заповеди. Ние вярвахме, че целта оправдава средствата.” Повдига ти се да слушаш такива патетични извинения от онези, които в името на САЩ, са оторизирали или извършвали деяния, отдавна признати за военни престъпления.

Докладът (на Сената) се опитва да внуши, че самите мъчения са били безполезни, защото ценна информация за борбата срещу Ал Каида е можело да бъде получена с конвенционални методи за разпит, а не с брутално третиране. Апологетите на мъченията - включително Дик Чейни, който казва, че би го направил отново, без да се замисля и минутка - твърдят друго. Според тях този спор не може да бъде разрешен. Никой не може да каже, че едно име, дата или телефонен номер, научени чрез мъчения, не биха могли да бъдат получени по друг начин.

Но не ефикасността е същността на въпроса, подчертава авторът на “Вашингтон пост”. Въпросът е не дали мъченията “произвеждат” повече информация или по-малко. Въпросът е, че самите мъчения са крещящо неморални, а и очевидно незаконни според американското и международното право.

ЦРУ твърди, че е разчитало на юридическото мнение на администрацията на Буш, че мъченията всъщност не са мъчения. Възниква тогава въпросът: защо онези, които са наредили и извършвали мъченията така старателно са се опитвали да се скрият зад тънкото като лист хартия юридическо оправдание, ако наистина са вярвали, че онова, което вършат, е правилно?

И защо офицерът от ЦРУ, отговарящ за програмата, е унищожил всички видеозаписи със сцените, документиращи “особените” методи за разпити? Защо ЦРУ така яростно се съпротивляваше на сенатските разследващи, та чак се опитваше да хакне техните компютри? Защо беше този координиран опит от апологетите на мъченията да отклонят дебата към вторични въпроси, а не към централния?

Отговорът е само един: те бяха решили да отговорят на злото със зло, вместо със справедливост. И знаеха, че това е грешно, заключава статията във “Вашингтон пост”.
А “Ню Йорк таймс” твърди в редакционна статия, че сенатският доклад за мъченията на ЦРУ не разсейва “тъмата”. В Америка след (атентатите от) 11 септември, когато става въпрос за актуални въпроси на националната сигурност, демократичните традиции и върховенството на закона, разкритията са скъпернически малко, няма никаква справедливост и поемане на отговорност. И това е двупартийна политика, отбелязва вестникът.

Затворническите шефове и мъчителите са действали по заповеди, идващи от върха - от президента Джордж Буш, вицепрезидента Дик Чейни, шефа на ЦРУ Джордж Тенет и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, наред с други имена. Те оправдаваха действията си с неясни юридически формулировки, според които мъченията не са мъчения, когато президентът искал да се постъпва така, пише “Ню Йорк таймс”.

Вярно е, че министерството на правосъдието при президента Обама се опита да разследва третирането на заподозрените (в тайните затвори на ЦРУ) и унищожаването на доказателства, но реши да не предявява криминални обвинения. Никой не понесе отговорност. Т.е. политиката на прикриване продължи и при администрацията на Обама, може би дори и с по-голямо старание, отколкото при Буш. И до днес правителството на САЩ не иска да признае за отвличанията, а още по-малко да се извини или да предостави компенсации.

Президентът ...

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Когато беше преизбран за президент на САЩ през 2012 г., Барак Обама изглеждаше като многообещаващ лидер, затвърдил своята власт. За две години обаче той се превърна от тържествуващ герой на демократите в политическо бреме за собствената си партия, застрашаващо шансовете й за победа на следващите президентски избори.

Управлението на Обама през 2014 г. беше съпътствано от редица кризи и от усещането, че Белият дом не се справя добре с тях. Това повдигна въпроси за неговата ефективност, за решителността му и въобще за способността му да ръководи - както в Америка, така и в чужбина.

“Това е правителство, което е много добро в представянето на някои от своите планове и реакции и в произнасянето на речи, но превръщането на тези неща в действие е проблем през последните шест години”, каза изследователят Дейвид Роткопф, автор на книгата “Национална несигурност: американското лидерство в епоха на страх”.

Вторият мандат на Обама започна със смели обещания за прогресивни реформи, но президентът бързо затъна в битки с Конгреса. В опит да си възвърне политическата мощ Обама изложи през януари нов дневен ред в годишното си обръщение “За състоянието на съюза”, което много приличаше на стария му дневен ред. Разликата обаче беше в начина, по който той заяви, че ще търси промяната - президентът каза, че ще подписва укази, за да прокарва дневния си ред, ако не може да спечели сътрудничеството на Конгреса.

“Готов съм да работя с всички ви. Но Америка няма да бездейства, нито ще бездействам аз”, заяви Обама. “Затова, когато мога да взимам мерки, без да минавам по законодателния път, за да подобря възможностите за успех на по-голям брой американски семейства, ще го правя”, каза той.

За разлика от вътрешната политика, където той по същество обяви, че ще се изявява като самотен воин, в международен план Обама се придържаше към многостранния подход - така беше и по въпроса с Украйна, и по конфликта в Сирия, и по заплахата от групировката “Ислямска държава”, и по ядрената програма на Иран.

Обстановката в Украйна постави Обама пред едно от най-тежките предизвикателства за него като президент. Ситуацията в Украйна от няколко месеца се развиваше във все по-опасна посока успоредно с влошаването на отношенията между САЩ и Русия, но през март рязко се изостри с анексирането на Крим от Москва.

Заради ролята на Русия в украинската криза, определена от някои наблюдатели като най-сериозната заплаха за европейската сигурност от Студената война, Вашингтон прекъсна военното сътрудничество с Москва и предприе санкции срещу нея, но като цяло политиката на Обама по въпроса, оценявана от критиците му като слаба и нерешителна, възобнови обвиненията на републиканците, които отдавна се стремят да го представят като идеалист и привърженик на помиряването с враговете на Америка.

За подновяването на тези упреци, които Обама съумя да избегне по време на кампанията за преизбирането си през 2012 г., изтъквайки успехите срещу Ал Каида и особено ликвидирането на Осама бин Ладен, съдейства и поведението на президента във връзка с продължаващия сирийски конфликт. Сирия е един от най-заплетените външнополитически проблеми за Обама. Той отдавна призовава за край на управлението на Башар Асад, казвайки, че неговите “дни са преброени”, но сирийският лидер запазва властта си. Някои американски конгресмени и съюзници на САЩ в Близкия изток са разочаровани от Обама заради нежеланието му да се ангажира с по-решителни действия срещу правителството в Дамаск.

Миналата година Обама беше на път да разпореди ограничени въздушни удари срещу сирийския режим, но тези усилия пропаднаха, след като президентът избра да търси подкрепа от Конгреса, и в крайна сметка не се стигна до пряка военна намеса на САЩ. Бързото настъпление на групировката “Ислямска държава” това лято в Ирак и ...

Франс прес

Германия, която в последните години се превърна в основна дестинация за имиграция в Европа, наблюдава с тревога надигащата се популистка вълна със зачестилите в последните седмици враждебни към чужденците демонстрации.

Тези прояви в няколко града на страната се организират или подкрепят от различни крайнодесни или неонацистки движения, включително от младата антиевропейска партия “Алтернатива за Германия” (АзГ), направила рязък ксенофобски завой.

В страната набира сила емблематична за това популистко движение организация, учредена през октомври и наречена “Европейски патриоти срещу ислямизацията на страната” (ПЕДИГА). От няколко седмици тя организира “Понеделнишки демонстрации”, имитиращи онези, които разклатиха комунистическия режим в бившата ГДР и доведоха до падането на Берлинската стена преди 25 години. Копирането стига дотам, че организация издига тогавашния лозунг: “Ние сме народът”.

Дюселдорф и Бохум на запад, Вюрцбург и Мюнхен на юг, Рощок на север. . . Проявите, събиращи до неколкостотин души, бързо се нароиха. Този понеделник обаче ПЕДИГА изненада, като събра 10 000 души в Дрезден, столицата на Саксония - провинция на територията на бивша Източна Германия, преживяваща икономически и социални трудности.

ПЕДИГА призова за нов митинг в същия град идния понеделник.

Друг пример: Марцан, беден квартал в Източен Берлин, където от няколко седмици Понеделнишките демонстрации, организирани официално от “граждани”, са редовно явление. В края на ноември 800 души, неонацисти и местни жители, протестираха срещу изграждането на център за хора, кандидатстващи за убежище.

През изминалата нощ близо до Нюрнберг (провинция Бавария) три ненаселени сгради, в които трябваше да бъдат настанени бежанци, бяха унищожени от пожар, който според полицията несъмнено е криминално деяние. На мястото бяха намерени расистки надписи и пречупени кръстове.

Всички тези движения се опитват “да задействат злопаметността на хората, да посочат някакъв враг”, казва Хайо Функе, преподавател по политология в Берлинския свободен университет. “Става опасно, когато това прерасне в презрителна атаки и “събуди инстинктите на тълпата”, предупреждава той.

Името на “европейските патриоти срещу ислямизацията на страната”, тяхното желание да спасят Германия от исляма, звучи като призив “На оръжие”, отправен от крайнодесните популисти, като отглас от християнските кръстоносни походи и нацистката пропаганда, отбелязва университетският преподавател.

“Изкупителни жертви”

Наистина, демонстрациите се организират в контекст на масов приток на имигранти към Германия. В началото на декември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съобщи, че през 2012 г. страната, възприемана като островче на благоденствието, е станала основна дестинация за имиграция в Европа, приемайки същата година около 400 000.

Германия стана главна дестинация и за хората, търсещи убежище в Европа, така че институциите й за подслоняване са претоварени. От началото на годината тя е приела 180 000 бежанци (с 57 процента повече, отколкото за същия период на 2013 г.), главно хора, бягащи от страни, в които бушуват въоръжени конфликти: Сирия, Ирак, Афганистан, Сомалия. . . , но и много роми от Балканите.

Многолюдната демонстрация в понеделник в Дрезден не привлече само крайнодесни активисти, в нея се включиха и обикновени недоволни граждани, което създава усещането, че публичното изразяване на ксенофобски настроения вече не е табу в страната, белязана от нацизма.

Много от демонстрантите “са претърпели неуспех в личния си живот и работата си и проектират върху другите собствените си провали, търсейки изкупителна жертва”, казва Райнер Венд, председател на германския полицейски профсъюз, в интервю за телевизия Ен-Ти Ви.

Официално ПЕДИГА мобилизира хората срещу джихадистите или чужденците, които отказват да се интегрират. По време на проявите обаче на злостна критика биват подложени също “политическият елит”, “европейските бюрократи” и “големите медии”, популяризиращи културното многообразие, което “разводнява” германската култура.

Тази риторика пасва идеално на реториката на АзГ - формация, основана през 2013 г. и влязла в три регионални парламента в провинции от бивша ГДР. Нейният председател Бернд Луке, впрочем, призна в интервю за бизнес ежедневника “Ханделсблат”, ...

Асошиейтед прес

Нетаняху и Обама в Белия дом. Снимка: Белия дом

С наближаването на изборите най-голямото препятствие, стоящо между министър-председателя Бенямин Нетаняху и заемането отново на висшия пост, може да бъде самият Нетаняху.

Мнозина, които оспорват позициите му, включително някои от традиционните му поддръжници, вземат на прицел дългогодишния израелски лидер, като казват, че след като той почти девет години заема поста, е време за ново лице на върха. Според социологическите проучвания Нетаняху все още е фаворит, но “умората от Биби” се очертава като ключова тема в предстоящата тримесечна кампания.

Неговият рейтинг на одобрение бързо се понижава, а за първи път, както сочат допитванията, създадена наскоро коалиция се оказва в състояние да изпревари партията му “Ликуд” като най-голямата парламентарна група. Макар това да не гарантира победа на опозицията, е причина за безпокойство за дългогодишния израелски лидер.

“Определено има усещане, че хората искат да видят промяна”, каза за Асошиейтед прес депутатът от “Ликуд” Дани Данон, който е съперник на Нетаняху на вътрешнопартийните избори. “Чувам тези гласове и се тревожа за следващите избори и коалицията, която може да последва”, заяви той.

Когато миналата седмица Нетаняху разпусна своята трудно управляема коалиция и свика нови избори, изглеждаше, че преизбирането му е гарантирано. Позициите му изглеждаха толкова силни, че неговият ход беше разглеждан като тактическо решение, целящо да му гарантира четвърти мандат.

Но само няколко дни по-късно кампанията “всеки, само не Биби”, споменаваща го с известния му прякор, започва да набира сила и неговата маневра изглежда все по-рискована. Изборите са насрочени за 17 март.

За това настроение има много причини. Миролюбивата левица в Израел разглежда Нетаняху като идеолог на твърдолинейната политика, който се обединява със съюзници, противопоставящи се на мира с палестинците и застъпващи се за по-голяма роля на религията в ежедневния живот. Те също така съжаляват за влошаването на отношенията със САЩ, които са най-близкият и най-важен съюзник на Израел.

Дори много от консервативните избиратели се страхуват, че Нетаняху се отклонява твърде много към религиозно-националистическата десница, а привърженици на твърдия подход парадоксално смятат, че Нетаняху е прекалено мек по въпросите на сигурността и се обръщат към други партии. В същото време икономиката, при която има все по-голямо разделение между богати и бедни, отблъсква много израелци. Като цяло мнозина просто чувстват, че е време за малко свежа кръв.

“Помнете ми думите: първокласният Бенямин Нетаняху ще загуби изборите”, написа във вторник в либералния ежедневник “Аарец” коментаторът Ури Мисгав. “Потенциалът на Нетаняху е стигнал дъното и той вече няма какво да предложи . . . Нетаняху ще загуби, защото нарастващото отвращение от него нарушава партийната дисциплина и прелива навън”, заяви той.

Лагерът на противниците на Нетаняху укрепи позициите си, след като тази седмица левоцентристката Партия на труда обедини силите си с уволнената наскоро правосъдна министърка Ципи Ливни и нейната партия “Хатенуа”, която се съсредоточава върху стремежа към мир с палестинците.

Социологическите проучвания прогнозират около 24 места за коалицията в 120-членния Кнесет, което би я превърнало в най-голямата отделна група в парламента - с две или три места повече от партията “Ликуд” на Нетаняху. Все пак според допитванията Нетаняху има най-голям шанс да състави коалиция на мнозинството заради очакваното силно представяне на други религиозни и националистически партии. Но дори само една формация от този блок да го напусне, това може да обърне изхода на изборите срещу Нетаняху.

Загадъчният външен министър и лидер на партията “Израел Бейтену” Авигдор Либерман има смесени отношения на любов и омраза с бившия си наставник Нетаняху. Неотдавна той пресече задкулисен опит на Нетаняху да създаде алтернативна коалиция и дава признаци, че се придвижва към центъра преди изборите.

А популярният бивш съюзник на Нетаняху Моше Кахлон, който се оттегли от политиката миналата година след ...

Албански сватбари край Скопие. Снимка: Антон Митов

Полицейски екипи в Македония започнаха разследване кой стои зад хвърлянето на взривни устройства, които във вторник вечерта експлодираха близо до полицейските участъци в Тетово и Куманово.

Според първоначалните информации експлозиите не са причинили никакви материални щети, но вече е ясно, че те ще покачат вътрешнополитическата температура в страната. И без това това бе една от целите на подхвърлилите експлозивните устройства и на техните вдъхновители, които очевидно са преценили, че им е необходимо в този период да предприемат радикални стъпки. Опитът показва, че подхвърлянето на експлозиви, макар сега очевидно да са внимавали да няма човешки жертви, винаги идва като част от серия стъпки. Може би и с по-тежки последици, в зависимост от оценките и намеренията на техните планьори да внесат нервност и да предизвикат дестабилизация на македонското общество.

Първо афера с подслушване, а след това инциденти

Фактът, че двете експлозии бяха извършени в мултиетнически среди, каквито са Тетово и Куманово, говори достатъчно, че вдъхновителите са взели на прицел междуетническите отношения, макар като цел да са избрали полицейски участъци.
Несъмнено, тяхната оценка е, че македонското общество е най-ранимо по междуетническите шевове и поради това миризмата на експлозивите там най-бързо може да предизвика исканите реакции.

От друга страна, симптоматично е и това, че тетовско-кумановските експлозии бяха предхождани от поява на неизвестни лица в черни маскировъчни униформи в региона на Тетово в началото на миналия месец; информации за въоръжени лица, които патрулират в околностите около скопското Арачиново; провъзгласяването на т.нар. Република Илирида…

Успоредно с тези прояви в мултиетническите среди, които имат свое директно влияние върху обстановката в областта на сигурността в страната в политически план, от страна на опозицията се говори за оповестяване на голяма афера под формата на “бомба”, заради която актуалният премиер ще бъде принуден да напусне поста си.

Комбинацията от такива случки в политиката и сигурността несъмнено по много неща ни напомня на тези, които през 2001 г. предхождаха военния конфликт. И тогава в периода януари-февруари имаше комбинация от събития, които започнаха с оповестяването от тогавашния лидер на опозиционния СДСМ Бранко Цървенковски на политическа афера с около 150 случая на подслушване на видни личности. Лидерът на опозицията директно обвини за подслушването правителството на тогавашния премиер Любчо Георгиевски. “Това не е скандал или мегаскандал, а пълен мрак, който се провежда от една тоталитарна власт. След това, в Република Македония, с тази власт, нито един гражданин не може да бъде сигурен за личното си пространство”, заяви тогава Цървенковски.

Само пет дни по-късно, още докато продължаваха политическите пресмятания дали е имало подслушване, след политическата “бомба”, която пусна Цървенковски, в тетовското село Теарце с изстрели от два ракетомета и с няколко изстрела от автоматично оръжие бе нападнат местният полицейски участък.

Шрапнели от ракетата убиха полицая Момир Стояновски и раниха трима други. Три дни по-късно отговорността за това нападение пое неизвестната Армия за национално освобождение, която най-вероятно стоеше и зад обстрела на пътническия влак, който пътуваше от Скопие за Кичево. След това, през февруари, сякаш по предварително написан сценарий се случи отвличането на телевизионния екип на тогавашната телевизия А1, стрелбата по полицай на скопския Бит пазар, за да започнат към края на месеца ожесточени престрелки на границата с Косово при село Танушевци и убийството на трима македонски войници.

Всичко това бе сплитане на събития, които предхождаха големия военен конфликт, който завърши с приемането на Охридския договор и с който, както е известно, бе сменен конституционният характер на държавата. През това време, интересно е да се отбележи, Македония бе ръководена от служебно правителство - нещо, за което твърде много и без основание се настоява и сега. На следващата година пък, на септемврийските избори, бе ...

Очаква се Японската комунистическа партия да засили позициите си в предстоящите извънредни избори

ДПА

Японската комунистическа партия, която някога бе подценявана от експертите, се очаква да направи голям бум в предсрочните парламентарни избори тази неделя. Но нейният напредък вероятно ще бъде за сметка на други опозиционни партии.
В една мразовита вечер кандидатката на Японската комунистическа партия Саори Икеучи отправи остри нападки срещу икономическата политика на премиера Шиндзо Абе. “Доходите на хората падат 16 месеца подред и пропастта между бедни и богати се разширява - каза тя пред привърженици в Токио. - Пределно ясно е, че Абеномиката (така в Япония наричат икономическия курс на сегашния премиер) се превърна във фиаско.”

Възрастни японци спортуват. Снимка: канюз

Третата най-голяма икономика в света изпадна в рецесия за трети път от 4 години в резултат на предизвикалото много спорове повишение на ДДС през април от 5 на 8 на сто. След публикуването в средата на ноември на последните статистически данни за свиването на икономиката Абе, който пое премиерския пост преди 2 г., реши да отложи обявеното за следващата година второ повишение на ДДС и насрочи предсрочни избори.

“Вдигането на ДДС трябва да бъде въобще отменено, а не да бъде отлагано”, каза Икеучи, която е рокер аматьор, станала член на компартията по време на студентските си години. Други опозиционни партии, включително Демократическата партия на Япония (ДПЯ), нямат кандидати като Икеучи, които да надъхват избирателите, недоволни от правителството на Абе, твърдят анализатори.
“Комунистическата партия е единствената, противопоставяща се на Либерално-демократическата (ЛДП), която не се вслушва в гласоподавателите”, каза Икеучи. Според нея прокарването на закона за държавните тайни миналата година дава нов импулс на решимостта за борба срещу правителството на Абе. Законът влезе в действие тази седмица въпреки силната обществена съпротива.
За разлика от другите опозиционни партии комунистите, към които медийните грандове някога се отнасяха със снизходителна насмешка, вероятно ще отбележат голям прогрес в изборите за долна камара, писаха анализатори. Сега японските медии очакват партията да удвои броя на депутатите си.

Йошико Тецумото, която подкрепя комунистите от близо пет десетилетия, казва, че не може да разчита на ЛДП или на кандидати на други партии. “Току се появи нова партия и се намират депутати, готови да сменят партията си. Трудно е да им се вярва”, обяснява Тецумото. “Не искам ядрените реактори да бъдат пуснати отново, затова участвам в антиядрения протест” - акция, която събира протестиращи всяка петъчна вечер пред офиса на премиера, казва тя.

Правителството на Абе бърза да реактивира ядрените реактори, спрени след катастрофата в АЕЦ “Фукушима” през 2011 г.
Друга жена на възраст между 30 и 40 г. каза на предизборния митинг, че ще гласува за Икеучи, защото тя “се включи в борбата срещу езика на омразата (спрямо етническите корейци в Япония) и срещу корпорациите”, обвинени, че експлоатират своите работници.

“Аз съм толкова удовлетворена, че (Йошико) Кира спечели изборите за място в горната камара миналата година”, каза жената, имайки предвид друга депутатка комунистка. Кира спечели място в Токио през юли 2013 г., след като лесно победи Кан Судзуки - депутат от ДПЯ и бивш заместник-министър на образованието.

Жената каза, че подкрепя Кира и Икеучи - две млади жени малко над 30 г., които заемат решителни антивоенни позиции и са против ядрената енергетика. Двете също са участнички в антиядрените протести и са против разширяването на участието на японски войници във военни операции в чужбина. “Няма да позволим ядрените реактори да бъдат рестартирани. Всички реактори трябва да бъдат премахнати”, каза Икеучи.

Макар компартията да е противник на правителствената политика, едно силно нейно представяне в изборите може още повече да разцепи опозиционния лагер и да помогне на ЛДП на Абе да ...

Бившият кмет на монтанското село Громшин е открит мъртъв на ж.п. линията Монтана - Берковица. Случаят не е свързан с престъпление, а е самоубийство, съобщиха от полицията. Трагичният инцидент е станал около 20.30 ч. в четвъртък, когато началник влакът подал сигнал, че композията е прегазила легнал на релсите мъж.

Парламентът на Молдова. Снимка: официален сайт

В последната година от последния си президентски мандат Траян Бъсеску отправи предизвикателство. В новогодишното си приветствие румънският държавен глава заяви, че през тази година Букурещ трябва открито да заяви, че Молдова е “румънска земя”, а “обединението на двете държави трябва да стане трети национален проект на Румъния след членството в НАТО и ЕС”. Той уточни, че “Румъния трябва да се обедини с Молдова, за да й помогне да продължи пътя си към Европейския съюз”.

На 1 декември по повод националния празник на Румъния Бъсеску се върна към тази тема, като каза, че “обединението на румънската нация в една единствена румънска държава е идеал, от който никога няма да се отрече”. И като символично доказателство за дълбоката си връзка с тази “втора румънска държава” Бъсеску обеща, че след края на мандата си ще поиска молдовско гражданство.

Темата за обединението с Молдова е споменавана многократно от отиващия си румънски президент. Заради тези негови виждания руският вицепремиер Дмитрий Рогозин публикува миналата есен коментар в Туитър, в който заяви, че Бъсеску “е подготвил два етапа за Република Молдова: първо интегриране в Европейския съюз и после Аншлус (анексиране) от страна на Румъния”.

Румънският премиер социалдемократ Виктор Понта, който имаше трудно съжителство с десноцентристкия президент, критикува мнението на Бъсеску, като заяви, че изказванията на президента “ненужно предизвикват дискусии по изключително чувствителни теми” и не отразяват позицията на румънското правителство.

Прозападните лидери в Кишинев също не приеха с възторг думите на румънския президент. Премиерът Юрие Лянка отбеляза, че подобни изявления дестабилизират политическата ситуация в страната и могат само да навредят, а председателят на Либерално-демократическата партия Влад Филат обвини Бъсеску, че по този начин помага на руснаците и на комунистите.

Самият Бъсеску по-късно уточни, че обединението между Румъния и Молдова не може да се осъществи в близко бъдеще заради ниската подкрепа на тази идея сред молдовското население.

С наближаването на президентските избори обаче премиерът Виктор Понта, който се бореше за креслото на Бъсеску, неочаквано също развя знамето на обединението. По време на конгрес на неговата Социалдемократическа партия през септември Понта призова до 2018 г., сто години след обединението на Румъния с Трансилвания, да бъде осъществено “второ велико обединение”, визирайки Молдова. Думите му бяха критикувани от руското външно министерство, а Понта подчерта, че е имал предвид обединение на двете страни “единствено в рамките на Европейския съюз”.

Независимо от политическия цвят на ръководството в Букурещ, отношенията с Молдова традиционно са ключов приоритет във външната политика на Румъния. Букурещ винаги е подкрепял твърдо европейската перспектива пред Кишинев, а преди време дори беше обвиняван, че облекчавайки процедурата за даване на румънско гражданство на молдовци, вкарва в ЕС “през задната врата” милиони жители на бедната бивша съветска република.
Кризата в Украйна и анексирането на Крим от страна на Русия се превърна в катализатор за процеса на интеграцията на Молдова в ЕС, а Букурещ отново беше сред най-гласовитите поддръжници на това искане, подчертавайки, че присъединяването към ЕС е единственият начин да се гарантира сигурността на Молдова. Така се стигна до подписването на 27 юни на споразуменията за асоцииране и за свободна търговия между ЕС и Кишинев, като преди това съюзът разреши безвизовото пътуване за молдовските граждани.

Взела под крилото си по-малката си съседка, Румъния предприе и някои конкретни мерки за материалното й подпомагане. През 2010 г. Румъния обеща на Молдова помощ от 100 милиона евро, които Букурещ отпуска поетапно за различни проекти. Румънското правителство финансира ремонти на детски градини, достави микробуси за училищата, прие за обучение в Румъния молдовски ученици и студенти. През август тази година официално беше открит газопроводът Яш-Унгени, свързващ газопреносните мрежи на двете страни, който има за цел да намали ...

Стотици полети бяха анулирани и хиляди влакове спрени в Италия вчера заради национална стачка срещу икономическите и социалните реформи на премиера Матео Ренци, предаде АФП. Според синдикатите около 50% от влаковете и самолетите и 70% от автобусите и метрото са останали в депата на територията на цялата страна.

Управляващите са извадили инвестиционните разходи от бюджета

Нападението е извършено при пропускателен пункт в предградие на Витлеем

Спас Генов постигна втора победа в кат. до 81 кг на AIBA Pro Boxing сериите. Пред над 1000 зрители в столичната зала "Универсиада" българинът спечели втория си мач на профиринга в този формат над Ойбек Мамазулунов от Узбекистан.

33-годишният Генов проведе тактически мача си, без излишно хабене на сили и с повече точни удари от съперника си взе победата с единодушното решение на съдиите – 3:0 (58:55, 59:54, 58:55).

В четвъртия от общо шестте рунда узбекът нанесе удар в гръб...

Андрей Цветков, режисьор, аниматор, 60 г. Проф. д.м.н. Анелия Клисарова, бивш министър на образованието и науката. Георги Гьоков, депутат от БСП лява България в 43-ото НС, 53 г. Доц. д-р Георги Цанков, литературен критик и преводач, 64 г. Николай Ламбрев, режисьор , 61 г. Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк, 44 г.