Глобалното затопляне носи дъждове и бури в България.
- Господин Янков, дойде ли лятото, както изглежда през последните няколко дни, или времето все още има с какво да ни изненада?
- Може да се каже, че метеорологичното лято дойде на нашите географски ширини. Тези температури, които се наблюдават след продължителните валежи и захлаждането, няколко дни поред са високи и летни - от 26 до 33 градуса. Метеорологичното лято се различава от астрономическото, което настъпва на 21 юни, и се определя според развитието на времето. Въпреки че през май валежите бяха често явление, трябва да напомним, че през 2014 г. месецът беше подобен, с много дъжд. През този май средно около един път и половина са прехвърлени климатичните норми за дъжд, като най-много е валяло в северната половина на страната - от 80 до 140 литра на кв. метър. В Южна България количествата са по-малки - между 75 и 100 литра. Това не е нещо твърде необичайно, времето през май е динамично, като си припомним, че на 24 май 1991 г. е валял дори сняг.
- На какво се дължи това нестабилно и променливо време?
- Глобалното затопляне на нашите географски ширини се отразява така, че се засилват неблагоприятните явления - обилни дъждове и гръмотевичните бури, които носят купесто-дъждовни облаци. Общо взето се наблюдава една по-влажна и топла зима, особено във втората половина - януари, февруари и март, и по-хладна и влажна през първата половина на лятото - средата на май и юни. В най-дългосрочен план може да се каже, че юни ще бъде с много валежи. Затоплянето се проявява именно в полето на валежите, тъй като Балканите са известни с големите температурни аномалии от - 25 градуса през зимата, и то в населените места, до + 45 градуса през лятото. Затоплянето в северните ширини като Скандинавия и Русия тук не може да се забележи, защото при нас ефектът е по-различен. Тук носи резки застудявания и затопляния, придружени с много валежи и циклони лятото, което не е характерно, но в последните години се наблюдава.
- Каква е глобалната тенденция, такива ли ще останат сезоните в България и през следващите години?
- Според последните изследвания в момента се намираме във върха на този период на затопляне, на върха на амплитудата. Той ще продължи още 50-60 години, но постепенно средните температури ще започнат да намаляват. Терминът „глобално затопляне“ сам по себе си е леко пресилен, защото глобалното е нещо необратимо, а в климата на Земята се наблюдават по принцип такива периоди. Според учените, които се занимават с тези изследвания и в момента, се намираме в средата на един 100-годишен период. В сезонните прогнози за Европа съществено значение оказват много фактори. Океанското течение Гълфстрийм сериозно влияе на атмосферните процеси. Във връзка със затоплянето, което то носи, се наблюдава по-топла зима, откъдето минава - от крайбрежието на Канада и се насочва към Европа. Ефектът на това затопляне в Западна Европа е повече сняг и по-тежки зими, докато при нас зимите омекват. Големи критики търпят изводите за глобалното затопляне и опитите причините за него да се насочват към субективни фактори като човешката дейност. Тя влияе повече на микроклимата, на едни големи населени места като мегаполисите.
- Доколко човешката дейност е причина за глобалното затопляне?
- Природата има ефективни методи за реагиране. Голяма част от въглеродния двуокис се отлага на дъното на океана във вид на соли. Човешката дейност определя много микроклимата на населени места, в които е струпано много голямо население, и способства за задържане на замърсени въздушни маси. Такъв е случаят в Пекин, но дори и София, която е на дъното на Софийското поле, на един, образно казано, дълбок природен казан. София е единствената столица, която е толкова близо до висока планина като Витоша, а и околните планини - Люлин и Средна гора. Те оказват влияние върху микроклимата и от една страна, така се задържат замърсени вследствие на нашата стопанска дейност въздушни маси, от друга страна обаче, ветровете бързо разнасят същите тези маси и се освежава въздухът.
- През следващите дни какво време ни очаква, могат ли хората вече да планират своите почивки?
- Още в нощта срещу вторник се очаква развитието на мощни дъждовни облаци с условия за гръмотевици и градушки в Северна България. През деня те ще преминат и главно в Източна България ще има условия за слаби превалявания. Температурите ще се понижат, максималните ще са между 21 и 26 градуса. В сряда ще има повече слънце, заоблачавания и превалявания се очакват в западните райони. Тези валежи са първите признаци на едно по-значително влошаване на времето. От четвъртък до неделя, дори до понеделник, се очаква един продължителен валежен период в цялата страна. Гръмотевични бури и градушки не се очакват, средните температури ще се движат между 21 и 26 градуса. След това между 8 и 14 юни идва едно бързо затопляне и летни температури, слаби валежи ще има около 12-и, предимно в Северозападна България. Това са валежи с летен характер, които бързо ще спират. Така че до 14-и се очаква по-стабилна въздушна маса със средни температури между 27 и 33 градуса. Ще усетим дъха на лятото. Следващият продължителен валежен период е от 14 до 18 юни, когато се очакват атлантически нахлувания. Те ще донесат понижение на температурите и максималните ще са между 19 и 24 градуса. На 21-ви и 22-ри ще има кратки превалявания и гръмотевици. След 22-ри в дългосрочен план се очаква едно по-продължително сухо време и чувствително затопляне. Така че астрономическото лято ще дойде с краткосрочни валежи и бързо повишение на градусите в следващите дни.
- Времето по Черноморието ще бъде ли благосклонно в близките дни?
- В момента температурата на морската вода е около 17 градуса по северното крайбрежие и около 19 по южното. През следващите дни тези стойности леко ще спаднат, тъй като още във вторник и сряда ще се появи западен вятър, който ще изтласка по-топлата водна повърхност навътре и на нейно място ще дойде по-студена морска вода по крайбрежието. Обикновено в средата на юни водата става около 22 градуса, но те все още са сравнително ниски за тези, които искат да се къпят в морето. Последното десетдневие на юни пък се очаква да е между 21 и 23 градуса.
- Кога ще бъде най-подходящият период за почивка на море?
- Юли месец се очаква да бъде топъл и сух, когато и нашето море е и най-приветливо. Тогава водата е бистра, водораслите не цъфтят и общо взето целият месец ще бъде много подходящ за почивки. Тези прогнози не важат за Гърция, където има много повече слънце и затова през юни българите вероятно ще предпочетат курортите в южната ни съседка. През юни валежите ще са съсредоточени повече в централните и северните част на Балканския полуостров, в южните части ще има по-малко дъжд и те ще се окажат по-подходящи за почивки през този период. През юли и август в Гърция и Турция температурите надхвърлят 37-38 градуса, което вече не е подходящо за вкуса на българите, защото ние сме свикнали на по-ниски летни температури.
- А през юли и август какво време ни очаква, прогнозират ли се превалявания и захлаждания?
- През юли лятото постепенно влиза в своята сила. През август се очакват валежи около нормите и той да бъде такъв, какъвто си го познаваме в нашите средни представи. Повече валежи ще има в началото на месеца и в края, последното десетдневие, най-вече около 25 август. По-стабилното време ще е в средата - от 10 до 20 август според прогнозите. Септември се очакват повече валежи и като цяло по-влажно и променливо време. Октомври месец засега обещава да е сух и спокоен от метеорологична гледна точка. Важно е да се отбележи, че на Балканите времето е много динамично и сложно за прогнозиране. Затова и поддържането на пътните настилки е най-затруднено в страни като Румъния и България. Изключвам Сърбия, защото в западните части на Балканския полуостров - Сърбия и Македония, времето е по-меко и там не се наблюдават чак такива температурни аномалии, но в централните и северните части е по-различно - там амплитудите в температурите са големи, вали повече и водата е голям разрушител.
Нашият гост:
Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Той е роден на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършил е Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - специалност метеорология. Има 13 години опит като синоптик във Военновъздушните сили.
Средствата за месец април за лечебните заведения, които все още не са подписали договори с РЗОК, вече са преведени по сметките им, съобщиха от Националната здравноосигурителна каса. От ведомството уточняват, че сумите са 100 % от стойността на утвърдената за всяко лечебно заведение месечна стойност. Решението за авансовото отпускане на средства бе взето от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса късно снощи.
A passenger travelling in Sofia public transport without a ticket sprayed with pepper spray four people in a tram in Bulgaria’s capital. His aggression was due to a quarrel with several ticket inspectors. The perpetrator is wanted by the Police, the reporter of the Bulgarian National Radio Nikolay Hristov announced. The accident occurs several days before the introduction of the new ticket prices in Sofia public transport. As of June 1, a single ticket in Sofia will cost 80 Eurocents, whereas its current price amounts to 50 Eurocents only. A protest against the new ticket prices is to be held on Monday evening downtown Sofia.
