- Доц. Груев, преди дни се навършиха 65 години от създаването на държавните архиви в България. Много или малко са те в контекста на европейската практика?

- Повечето европейски държави имат такива институции от 18-19 век, докато при нас това е сравнително млада институция. Разбира се, трябва да кажем, че архивното дело в България не започва през 1951 г. Ако трябва да посочим някаква година, това е 1869-а, когато се създава Българското книжовно дружество в Браила - предшественикът на БАН, и в едно от отделенията се събират стари и ценни документи, свързани с нашето минало. В годините след Освобождението Народната библиотека възниква едновременно и като архив, и като музей. Но факт е, че в модерните държави отделни архиви се формират още в края на 18 и началото на 19 в., а при нас това става чак през 1951 г. Така че в контекста на европейската практика годините са малко, но понеже става дума за относително млада държава, в която липсва институционална стабилност, те не са никак малко.

-От кои международни партньорски институции заимствате професионален опит и кои страни вече могат да се учат от нас?

- Ние сме членове на Международния съвет на архивите и на Групата на европейските архивисти, в рамките на която провеждаме на всеки 6 месеца срещи на председателите. Това дава възможност за заимстване на добри практики, за съизмерване на постиженията, за запознаване с последната дума в архивното дело. В сравнение с останалите балкански страни пък стоим много напред по отношение темповете на дигитализация и общия обем на документи, които са описани, защото има немалко архиви у съседите, където обемът на неописаните фондове и документи е много голям. Това, естествено, ограничава ползваемостта. Можем да се гордеем с високата степен на описаност на документите при нас – над 90%, и на широката достъпност до тези документални масиви. При нас режимът на допуск е много либерален и това е в интерес на обществото като цяло.

- С какви темпове напредва дигитализацията в системата и решава ли тя проблема със съхраняването и състоянието на оригиналните хартиени документи?

- Проблемът със състоянието на хранилищата за тях действително е сериозен и с годините се задълбочава. Ние имаме 30 архива в страната, които разполагат общо с около 60 външни сгради, използвани за хранилища, повечето от които не са строени за тази цел. Някои от тях са в лошо състояние. Но въпросът опира до средства. Дигитализацията в значителна степен защитава хартиените оригинали, тъй като дигиталните копия ги заместват в използването. Имаме на този етап около 20 терабайта документи в информационната система на държавните архиви с близо 200 000 изображения. Темпът на дигитализация е неудовлетворителен и намеренията са догодина да го удвоим, тъй като сега той е едва 2-2,5 терабайта годишно. Но и това е свързано с финансов ресурс. Защото тази информация трябва да се съхранява надеждно. Като процент това представлява под 1% от масивите, които се съхраняват в архивите, докато развити архивни системи като във Великобритания и Германия например имат докъм 8% дигитализиране. Работата е за още 2 поколения напред, но няма архиви, които да са решили този въпрос.

- Всички културни институции страдат от недостиг на средства. Как поне частично смятате да решите въпроса при вас?

- Първо търсим вътрешни резерви, режим на икономи. Друг резерв е Оперативна програма „Добро управление“ на ЕС, където сме посочени като потенциален бенефициент. Надявам се, че и държавното ръководство ще осъзнае значимостта на архива като институция на модерната държава и ще увеличи финансирането. С този бюджет, който имаме, не сме в състояние да отговорим на все по-голямото технологизиране на архивното дело. В момента бюджетът ни е 6,3 млн. лв. - през 2014 г. бе намален с 1 млн. Мисля, че възстановяването на цифрата около 7,3 млн. би дало възможност за нормално функциониране на институцията и удвояване темповете на дигитализация.

- „Тайните на държавните архиви“ е често използвано клише. Има ли наистина все още неразкрити тайни, които смятате да обявите скоро?

- Винаги има тайни и за нас самите, които работим в архивите, защото непрекъснато излизат нови документи. Периодично обявяваме новопостъпили или новообработени фондове, които са вече готови за ползване от потребителите. Приключи например обработката на обемния личен фонд на Тодор Живков - 26 години след падането му от власт, и широката публика вече има достъп до него. Приключи и обработката на фонда на Радой Райлин. В преговори сме и имаме очаквания за няколко значими постъпления на документацията на видни политици. Новопостъпили са и тепърва ще се обработват личният фонд на големия български оперен певец Борис Христов, на диригента Емил Чакъров, на композитора Андрей Николов, на социалдемократа Сотир Янев, на публициста ген. Николай Николаев. Зависи от обемите им, но обикновено минават между 1 и 2 години, докато се обработи съответният фонд. Миналата година постъпи този на Жельо Желев, а сега сме някъде към средата на обработката му.

-Кое е вашето „лично“ откритие в съкровищницата на Държавна агенция „Архиви“?

- Големият брой произведения на изобразителното изкуство - изключително ценни образци, попаднали в архивите по различни начини. Оказа се, че имаме значима колекция, която не се познава и огромна част от произведенията са неизвестни дори за изкуствоведите. Това ни мотивира да й дадем публичност със сайта, който пуснахме от 10 октомври – АртАрхив.bg, и изложбата „Изкуство в архивите“, която показва малка част от сбирката. Имаме много богати фондове на живописеца Константин Щъркелов, на карикатуристите Александър Добринов, Александър Божинов, Райко Алексиев, които ще прикрепим към дигиталната колекция. Откритие за мен бе и творчеството на скулптура Анастас Дудулов от междувоенния период. Той умира през 1971 г. без наследници и сестра му дари апртамента и целия фонд на рода на Архивите. Ателиетата му на тавана и в мазето на сградата се оказаха истинска съкровищница. Част от творбите му е в настоящата изложба, друга ще реставрираме и през пролетта ще му направим самостоятелна изложба.

- Работата по изложбата „Изкуство в архивите“ сигурно е извадила на бял свят интересни човешки истории. Споделете някоя от тях.

- Вълнуваща е историята на художничката Бистра Винарова – съпруга на общественика Симеон Радев, експресионистка от началото на 20 век, която поради превратностите на времето беше някак си неизвестна на българската публика. Тя е била и политически, и естетически неудобна в комунистическия период, след това никой не е направил нищо за популяризиране на творчеството й. Нейният син Траян Радев преди смъртта си през 2010 г. е дарил на ДА „Архиви“ цялото книжовно наследство на баща си и художественото наследство на майка си. Тя самата е била част от естетическия кръг на експресионизма в Германия през 20-те и е била в контакт с най-големите им имена - Ото Дикс, Конрад Феликсмюлер, Ани Еренфест. Някои от тях са й подарявали свои картини, както вероятно и тя на тях. Та през този личен фонд при нас дойдоха и произведения на световния експресионизъм, които също сме показали в сайта и българската публика може да ги види.

- За да продължат да постъпват нови лични фондове на бележити хора, архивистът навярно трябва да бъде и „скаут“, и психолог...

- Така е. Опитваме се най-вече да създадем доверие към институцията, сигурност у нашите потенциални дарители, че тук документите им няма да потънат – тъкмо обратното: те ще бъдат надлежно съхранени, достъпни за обществото, на някакъв етап ще бъдат дигитализирани и по този начин - по-широко популяризирани. Тоест това е по-добрият начин да бъдат защитени тези документи, отколкото да седят по мазета и килери в апартаментите... Архивистът е безкрайно отдаден на работата си човек. Тъй като не можем да ги мотивираме материално, за нашите специалисти е важно нещо друго – любовта към професията, отношението към миналото, ако щете - чисто човешкото любопитство, което ги задържа в архивната система.

- Като специалист по най-нова история на България, как смятате - има ли събитие от този период, което не е достатъчно добре осветлено от науката?

- Историята на българското общество през Втората световна война. Не самата война, а многопластовите процеси, които настъпват в обществото и подготвят промяната в политическата система, която се осъществява в резултат на преврата от 9 септември. Социалните трансформации остават неизвестни в цялата си многопластовост – с еврейския въпрос, с партизанското движение, с некомунистическите опозиционни сили, които съществуват по онова време. Това ми се струва, че е бяло петно.

ВИЗИТКА

* Доц. д-р Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971 г. в София

* Той е специалист по съвременна българска история и етнология на етническите групи

* Преподавател е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

* Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.

* От 27 февруари 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“