Единството на противоположностите

Човек не бива да възприема буквално представката "анти". Защото руските настроения срещу Запада спокойно могат да бъдат наречени и прозападни. Да, формулата за диалектическото единство на протовоположностите отдавна излезе от мода, но ние имаме работа именно с нея. Разбираемият и култивиран години наред от руската пропаганда образ на "лошия Запад", където в промеждутъците между гей-браковете европейците се сблъскват с обезумели от безнаказаност мигранти, изобщо не поставя под въпрос западните ценности. Тъкмо напротив - в тази координатна система именно руските изобличители на "гейропа" се чувстват като последните защитници на исконните ценности на Европа и Америка.

Ако гледаме на Запада с очите на руските телевизионни зрители, ще разберем, че той преживява сериозна криза - духовна, политическа и каквато и да била още. Но това не променя факта, че руснаците са свикнали да обичат Америка и Европа. Лозунгът на Тръмп "Америка преди всичко" се превежда лесно на руски. А образът на "старите САЩ" е близък и понятен в съвременна Русия. И понякога изглежда така, сякаш руските политически администратори копират именно от американското минало сегашното ускорено култивиране на най-консервативна духовност. Днес Русия много прилича на Алабама от 1950-те години. А сравненията с Европа от 1930-те вече станаха толкова неловки, че дори не е удобно да се повтарят. Все пак трябва да се запитаме дали са възможни антизападни настроения в една страна, която сама възпроизвежда най-ярките черти на Запада, макар и не на най-съвременния Запад?

Олег Кашин

"Ние сме като вас"

Как изглеждат истинските антизападни настроения - това ни показва вече в продължение на години т.нар. "Ислямска държава". На фона на нейните действия е направо абсурдно да се говори за антизападни настроения в Русия. Руското "антизападнячество" не цели унищожението или покоряването на Запада, а по-скоро търси неговото признание. Тази потребност се вижда и в най-яростните външнополитически изявления на Владимир Путин, и в прессъобщенията на външното министерство, а и в скандалните токшоута. Логично е да разглеждаме всички руски упреци по адрес на Европа и Америка именно като проява на това странно западно поклонничество под мотото "Ние сме същите като вас".

Показателно е, че така звучи и най-честият аргумент в отговор на всяка критика по отношение на руската вътрешна политика. Да вземем например понятието "чуждестранни агенти". Та то е извадено от западната практика. А руската полиция, която разгонва демонстрации? Но защо не видите как действа полицията в Европа и Америка? Изтезания в руските затвори ли? А Гуантанамо? Ако съветската система беше максимално идеологизирана и последователно се отнасяше към себе си като към алтернатива на целия свят, то Путинова Русия няма такива амбиции.

Тя не предлага никаква алтернатива. Даже не се и опитва. Тя самата се възприема като част от Запада и диапазонът на нейните претенции към него се разпростира между "Ние сме същите като вас" и "Те загубиха техните ценности, а ние ги съхраняваме". 

Според най-новото социологическо проучване, 71 процента от руснаците поддържат сближаването със Запада. Проучванията обаче не са важни. Експертите винаги могат да ги нагласят, както им е удобно. А иначе: в Русия винаги ще има толкова прозападни настроения, колкото и антизападни. И всички те са обусловени от факта, че постсъветска Русия все още не е открила себе си нито в света, нито в собственото си съзнание.