Докъде либералният капитализъм доведе България за 25 години?

Но както всяка лъжа, изградена на основата на насилие, манипулации и неистини, глобалният неолиберализъм изчерпа жизнения си цикъл и приближава леталния си изход. Дори Кисинджър и Бжежински призовават новия американски президент Доналд Тръмп за отказ от еднополюсното мислене и зачитане интересите на различните цивилизационни полюси в света. Най-вече на Русия и Китай!

Какво потвърждение намират тези констатации на българска почва?

В изпълнение на “Вашингтонския консенсус“ доминиращият англосаксонски неолиберализъм забрани в България всичко, което е различно от него — независимо дали е било успешно преди 10 ноември 1989 г. или не? С решение на Народното събрание, наречено “закон“, без да притежава атрибутите на такъв нормативен акт, беше обявен за престъпен, “политическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.“ Този “закон“ не държи сметка, че през посочения период на новата си история България е била конституционна и международно призната държава, членувала е в ООН и други световни организации, поддържала е двустранни дипломатически, икономически и културни връзки с всички “велики сили“ в двете половини на света, разделен от желязна завеса, постигнала е необикновено високи достижения в социално-икономическото и духовното си развитие, била е 6-та космическа страна, наречена е “Държава на духа“. Излъчила е учени, артисти и спортисти на световно ниво, позната е с най-изявените си синове и дъщери по четирите краища на планетата.

Тъжното е, че този “закон“ не само разчиства сметките на новите кариеристи с естествените елити, създадени от българската държава, за да работят за нейното възвисяване, но и отнема възможността младите поколения да се учат от миналото и от натрупания практически опит (а и от допуснатите грешки).

И още нещо — скудоумието и липсата на морал в обществото са толкова разпространени, че са обладали дори политическите наследници на обявения за престъпен “режим“, чиито представители в парламента, президентството и политическите партии са се примирили с тази историческа несправедливост. Нещо повече — 16 години след приемането на “закона“, той е допълнен с изискването, прието в парламента през ноември м.г., да се премахнат “надписи, паметници, символи, лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала“.

Освен явно недемократичния характер на този “пещерен антикомунизъм“, добре е да се видят реалните факти на “комунистическия режим“ и да се сравнят статистическите показатели с днешна дата. Това би могло да се направи за всеки икономически отрасъл и социална или духовна сфера, но поради липса на пространство ще посочим мястото към днешна дата на България сред 138 държави в света по 12 показателя. Данните са достоверни, източникът не подлежи на съмнение — Доклад на Световния икономически форум, провеждан ежегодно в Давос — Швейцария:

- по независимост на съда България от 108 място през 2010 г. пада на 116 място през 2015 г.;

- по защита на интелектуалната собственост — от 109 на 117;

- по субективизъм на решенията на държавната администрация — от 110 на 122;

- по прозрачност на политиката на държавата — от 118 на 120;

- по законовата рамка при уреждането на спорове — остава на 116;

- по ефективност на законите при оспорване на правилата — от 105 на 114.

Или осреднено и с някои други показатели, българските държавни институции са в групата на най-изостаналите в света — на 97 място.

Ако се спрем на икономическите условия, в които живеем, ще установим, че:

- по инфрастуктура сме на 70-място;

- по макроикономическа среда — 42;

- по здравеопазване — 57;

- по образование — 56;

- по добри търговски практики — 57;

- по ефективност на трудовия пазар — 54;

- по развитие на финансовия пазар — 59;

- по пазарен капацитет — 65;

- по степен на пазарно развитие — 79;

- по иновации — 65.

В противовес на позициите на България в съвременния еднополюсен свят, са данните за нашето място в света за един друг 30-годишен период: 1960–1990 г. Според доклад на Human Developwent index (HDI) България е била на 27 място в света — в клуба на “45-те най-високо развити държави в света“.

По показателя “най-незначителни разлики между пет прослойки на населението“ е заемала 1-во място в света през 1960, 1965, 1968–1972 г. и 1974–1976 г. — или общо 10 пъти.

Ако през 1990 г. България е била на 27 място по Индекса за човешко развитие, то през 2015 г., тя е на 58 място — т.е. регистрира отстъпление от 31 позиции. Въпреки прокламирания неолиберален капитализъм и съответстващата му обществена демокрация, българският частен капитал, възникнал след разграбването на държавната собственост от времето 1944–1989 г., не е допринесъл с нищо за подобряването на икономическите параметри на страната и обществото ни. Нещо повече — този капитал постепенно и неминуемо прераства в наднационален, губи обществената си полезност и обслужва единствено притежателя си — чуждестранните инвеститори. Свидетелство за тази констатация са данните на Световната банка за неравенството между различните по приходи групи от населението на България:

- през 1990 г. — най-богатите 20% са били 3,25 по-богати от най-бедните 20%;

- през 2015 г. 20% най-богати са 7 пъти по-богати от 20% най-бедни;

- през 2015 г. 25% от българите живеят под прага на бедността, т.е. над 1,6 млн. от 7,2 милионното население.

В България все по-често — медии, социологически проучвания, статистика — говорят за икономически, но и културен геноцид. Той се провежда както явно — чрез икономически закони и поднормативни актове, правещи богатите още по-богати и увеличаващи броя на наследствено бедните слоеве, но и прикрито — чрез косвена икономическа, информационна и друга политика. Чрез политическа демагогия и лидерска хамелеонщина на програмно-партийно равнище въздействат върху демотивирания и обезверен електорат. Доказателство за последната констатация са приличащите си като две капки вода предизборни платформи на основните партии и сходното, агресивно и лицемерно поведение на партийните водачи.

В нито една програма и нито един лидер не поставят открито и целенасочено въпроса за смяна на основните принципи на системата на либералния капитализъм, защото се е провалил и продължава да носи бедност, война и деморализация на света. Това е лоша новина, но ще има и добри — светът се променя и нищо не може да спре тази промяна.

Проф. д.ик.н. Димитър Иванов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител