В първата събота от Великденските пости се празнува Тодоровден, наричан още Тудорица или Конски Великден. Днес имен ден имат всички, които носят името на св. Теодор Тирон, както и тези с имена Божидар, Донка, Юлиян, Юлияна. Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, после забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден с надеждата за плодородие.  Традициите повеляват Младите невести да омесят обреден хляб с формата на кон или подкова. Хлябът се намазва с мед и по него се залепва варена царевица. След това свекървата проверява добре ли е станал и се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.  За това конните кошии заемат важно място в празненствата на този ден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – признанието на останалите. Празничната трапеза на Тодоровден включва пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица.

Най-добрият ни състезател на покер Симеон Найденов прибра 672 190 долара в Световния покер тур. И ни честити доволен трети март. Симо, който не трябва да бъде бъркан с адаша му от баскетбола и риалити форматите, зае второ място в турнира LA Poker Classic, който завърши тази сутрин, съобщи offnews. Шампион стана американецът Даниел Стрелиц,

След успеха на Тръмп русофобите у нас бързо намаляват

Едно телевизионно интервю в четвъртък вечерта незаслужено се размина с подобаващо всеобщо медийно внимание. Пред bTV и Цветанка Ризова не кой да е, а самият лидер на ДСБ Радан Кънев преоткри Русия и категорично отрече някога да е бил русофоб. В коментар за предстоящата 2017 г. и очертаващото се затопляне между Москва и Вашингтон той замалко не отвори шампанското.  „Сближаването на Русия и САЩ е чудесна новина за България. Ние сме последните, които имат интерес от конфликти. Америка е най-големият стратегически съюзник в НАТО, а Русия е исторически партньор на България, към който три четвърти от българите изпитват силни, дори ирационални топли чувства. Ние имаме интерес от това помирение”, заяви той.

Слисаната Ризова вметна, че Кънев е познат като русофоб,

на което лидерът на ДСБ пламенно възрази: „Всеки може да говори каквито глупости си иска, в политиката всеки говори за другия”.

Кънев заяви и други работи. Като например, че България не бива да си помисля да излиза от НАТО и ЕС, но трябва да имаме все по-силен глас в тях, а партньорите да се съобразяват с нас.  С тази си позиция се доближи плътно до „русофилския сектор”, включително БСП и Румен Радев. Кънев заговори дори за тясно сътрудничество с Румъния и държавите от Южна Европа, което със сигурност не е музика за ушите на менторите в Берлин и Брюксел. Каза накрая, че никой не бива да допуска нова Ялта, каквато на практика никой не е тръгнал прави.

Само допреди няколко месеца същият този Кънев обвиняваше Москва, че нарочно заселва руснаци у нас, за да ни превърне в колония. Разправяше, че Путин подмолно атакува България, наричаше го „халиф на Кавказ”, обвиняваше го, че унижава страната ни и „грубо посяга на националното ни достойнство и националната ни сигурност“. През 2015 г. дори хвърли вина върху руския лидер за убийството на Борис Немцов.

„Кремъл ни заплашва, защо си мълчите?”, рече и дясната ръка на Кънев – Трайчо Трайков, в предизборната кампания през октомври. Цялото съществувание на ДСБ досега, въздухът, който дишат и изпускат, се опираше на яростна русофобия – Путин ни напада; кой, ако не най-десните от десните, трябва да го спрат.

На какво се дължи този обрат? За един и същ Кънев ли говорим? За политическите наблюдатели промяната не е изненада. Причината е в същото, за което говори и Кънев – очертаващото се затопляне между САЩ и Русия. Доналд Тръмп и Владимир Путин си разменят любезности, поне засега прилича на помирение. Кънев бърза

да вземе завоя подобно на Фитипалди –

„Кат’ Русия няма втора”. Подобни метаморфози са напълно в стила на тъмносините – не друг, а Иван Костов навремето показа, че работи прекрасно с руснаците, давайки им „Нефтохим”.

Кънев обаче не е единствен. Нито най-умен. По-съобразителен човек от него бавно и плавно сменя плочата отдавна – Иван Кръстев. Прочутият политологичен експерт, неизменен флагман на мейнстрийма, пилон в „естаблишмънтите” – от Куртово Конаре до Аляска, през пролетта на 2016 г. обясняваше, че за Путин и Русия корупцията е като водката – без нея не могат. Лека-полека обаче започна да твърди, че руският лидер не е чак толкова лош и Белият дом неправилно му се сърди. След победата на Тръмп музиката звучеше по съвсем различен начин. „Студената война не се завръща. В един глобализиран свят чуждото влияние по време на избори е неизбежно”, написа той за „Ню Йорк Таймс” – навръх драмата с хакерите и обвиненията на администрацията на Обама за руска намеса в изборите. Кой би помислил, че точно Кръстев ще оневинява Путин!

Съветваме читателите внимателно да следят тези лупинги занапред. От поведението на Кънев, Кръстев и други подобни ще разбираме какъв точно вятър вее откъм Белия дом, сдобряват ли се наистина Тръмп и Путин, карат ли се… Тъй както някои български политици и политолози се “разболяват, когато Москва кашля” (цитат на Кънев), така той и негови десни колеги се “на.кват”, когато във Вашингтон им се развали стомахът.

С всичко това до момента Кънев се мъчи да се позиционира актуално външнополитически. Във вътрешен план новият му курс няма да предизвика трусове – тъмносини привърженици ще го наругаят във „Фейсбук”, обаче най-тъмносините ще отсекат, че

лидерът е прав, когато съгреши дори.

В същото интервю Кънев не изключи и „общи действия” с Веселин Марешки по повод „войната с картелите”. Сложното международно и вътрешно положение е на път да предизвика такива въртели и падания за дузпа, каквито дори Георги Иванов – Гонзо не е правил.

http://baricada.org

Празникът е първият по време на Великденския пост

/КРОСС/ 870 г. - На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност на Българската православна църква.1152 г. - Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.1238 г. - Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват пълно поражение от армията на Монголската империя в битката при река Сит.1275 г. - Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение.1386 г. - Владислав II е коронован за крал на Полша.1519 г. - Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства.1665 г. - Кралят на Англия Чарлз II обявява война на Нидерландия.1770 г. - При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради.1789 г. - В Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ, който приема конституцията на страната.1791 г. - Върмънт става 14-я щат на САЩ.1837 г. - Чикаго е обявен за главен град на Илинойс.1848 г. - Във Франция по време на Февруарската революция е въведено всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години.1849 г. - Приета е конституцията на Австрия.1854 г. - Кримската война: Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция.1857 г. - Англия признава независимостта на Афганистан.1877 г. - Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава микрофона.1877 г. - В Русия излиза първият дипломиран випуск на жени-лекари.1882 г. - В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.1887 г

Днес е Тодоровден. Празникът се отбелязва в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон. В народната памет празникът е известен като Конски Великден. Отбелязва се в съботата след Сирни Заговезни и се празнува главно за здраве на конете.  По традиция на Тодорова събота се организират кушии - конни състезания. Мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Смята се, че Св. Тодор обхожда на коня си пролетното поле да провери растат ли посевите, после забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Тодоровден се свързва най-вече с надеждата за плодородие. Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и Булкина неделя. Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки. На днешния ден имен ден празнуват Тодор и Теодора, Божидар и Божанка, Дарина и Доротея.

 О, неразумни юроде!

Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…
Или не са имали Болгаре царство и господарство?
Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…

На Националния ни празник повече от всякога се налага да си припомни безсмъртните редове на Отец Паисий. Защото 139-години след Освобождението на България шепа родоотстъпници искат да се срамим, че сме българи. Да се срамим от нашите деди и нашата, българска история!

След като точно преди година Кирякстефчовците не се посвениха да употребят святата историческа дата – 3-ти март, за да анонсират поредния си търгашески, но не случил се проект “Манифест за Републиката”, днес се опитват да залъжат обществото с партия без идеали и ценности, защото винаги са били водени от жажда за власт и облаги. Болните им амбиции са ги превърнали в роби на чужди интереси, които вместо оръжия, купуват празните им души срещу грантове за милиони.

Както преди 20 години техните учители криминално приватизираха държавната индустрия, унищожиха земеделието и разпродадоха националното богатство и природа, така днес новите чуждопоклонници предават собствената си държава, като са заграбили правото да раздават морални присъди, да рушат авторитети, институции и традиции. Опитват да менторстват в културата, изкуствата, медицината, медиите, правосъдието, сигурността, но най-страшното – и в образованието на нашите бъдещи поколения. Заставят ни да приемем, че семейството не е ценност, че българите не трябва да се гордеят с Паисий и с Левски, защото Хилендарският монах не бил “чак” толкова стар, както го били рисували, а пък Апостола бил комиксов герой с домашен любимец лъв и бил “лайно”! Да, точно това може да чуете от устата на наричащия себе си “учител” по българска история – новоизлюпеният политик Емил Джасим. Видеото е от декември 2014 г.:

Вижте видеото

Джасим е част от партията на търгашите с историята и истината – “Да, България”. Партията, зад която прозират амбициите на чужди корпорации, представлявани от местни комисионери. Партията, която с лъжи и манипулации иска да се представи за новото бъдеще на българите.

Назначеният лидер на тази партия – провалилият се във всичко, с което се е захващал Христо Иванов – тези дни се възмущава как родната му България щяла да остане на “втора скорост” в семейството на европейските народи. Та, нали точно заради негови стотици страници доноси, писани в София и пращани в Брюксел, задкулисни интриги и хибридни атаки на българите в Европейската комисия се гледа с лошо око. И всичко това – срещу съответната сума, под формата на грантово финансиране.

Колкото и грантове да им наливат техните задкулисни ментори – безродници, които се подиграват с народ с над 1300-та годишна история, за които е срамно българите да са “патриоти”, но е правилно – мъж с мъж да е равно на семейство, а неканени чуждоземци да нахлуват по земите на дедите ни, нямат шанс да измамят мнозина. За тази шепа безродници 3-ти март не е повод за гордост, но за огромното мнозинство от българите той е повод за гордост и това ще пребъде!

В Деня на Освобождението на България, обаче, кукловодите на Кирякстефчовците трябва не лицемернически да ни поздравяват, а да си дадат ясна сметка, че точно техните храненици отвратиха мнозинството от българския народ от идеалите на Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Джон Фицджералд Кенеди. Може би българите искат да чуят от български държавник думите: „Да направим България велика отново! (Let’s make Bulgaria great again!)”. Със сигурност не е уважение към Националния празник на българите, ако си приел да финансираш подиграващи се с историята марионетки или кампании на доказали своя поръчков характер интернет-сайтове, които целенасочено иронизират исторически личности. Какво ли ще се случи, ако финансирането на днешните Кирякстефчовци спре? Ако администрацията на новия американски президент Доналд Тръмп разбере, че Фондация “Америка за България” руши авторитета на голяма Америка в една от най-старите европейски държави?

Българите може и да сме малък народ, но сме доказали, че сме достатъчно устойчиви, за да сме надживели и най-големите и могъщи империи в човешката цивилизация…

Честит 3-ти март, българи!

Труд

Имен ден празнуват всички, които носят името на св. Теодор Тирон, както и имената Божидар, Юлиян, Юлияна

 – Проф. Биолчев, вие сте носител на наградата за алтернативен професор, присъдена ви от тетър „Алма Матер“. Какво алтернативно виждат студентите във вас?

– Аз отдавна съм се простил с преподаването като обстрелване с информация и като демонстрация на моето превъзходство в областта на знанието над тия, които ме слушат. Винаги съм им говорил в една откровена равнопоставеност и винаги съм научавал и аз нещо от тях. И те го чувстват безалтернативно.

– За какво им говорите?

– За каквото и да им говоря, не се подчинявам на правила, не ме интересува никаква методика. Аз зная, че истинското познание преминава в човешкото съзнание през емоцията и съпреживяването. Говоря им така, все едно и те знаят, но аз само им го напомням. За мен това е удовлетворение. Нищо не ми е донасяло повече чувство за смисъл в моя живот от отношението на студентите към мен. Това ми е личното ми богатство и когато ме водеха като полски възпитаник в идеологически отрицателния тогавашен смисъл на тази дума. При среща след години студенти цитираха мои думи. Аз не ги помня, но те ги помнят. Това е моето удовлетворение. Никога не съм се съобразявал с оценки отвън или от каквато и да било форма на заплаха. Самоуважението ми е по-ценно от всякакъв успех. Дребният компромис ми е отвратителен, а големи не правя.

– Дали ще ви разберат онези учители, които не могат да намерят път към учениците си? Защо днес, когато всяка партия казва, че образованието е приоритет, подобни въпроси не се обсъждат?

– В образованието съм от 1968 г. и чак наскоро разбрах, че съм бил през цялото време приоритет. Любопитен съм да видя какво означава това. Икономическите устои на една прохождаща за трети път национална държава са трудни. Но вече виждаме с просто око, че изпростяването на хората води и до тежки икономически загуби.

Има два вида познание. Единият е количествен. Човек може да произнася наизуст романи, но това не е познание за литературата. Познание има тогава, когато то произхожда и се самоизлъчва от одухотвореност и хуманна нагласа към света. Озлобеното познание не води до нищо. Създател на Нобелова награда е откривателят на взривното вещество. В света в момента като че ли носители на най-високите награди са тези, които употребяват взрива.

– Казвали сте, че омразата и завистта унищожават своя носител, но покрай него няма ли и много други потърпевши?

– Има една притча, която е разказвала баба ми – най-много страдат тези, които мразят, защото живеят по-дълго от проклетия, тъй като с омразата си морят околните и накрая остават сами с омразата си. Чул съм тази притча, макар че наказанието обикновено закъснява. Но за какво ти е животът, ако не обичаш някого? За какво да изразходваш най-ценната енергия – на душата, в това, което не ти носи топлина от близостта, радост дори от разменена дума. Мразещият човек живее като телевизор с изключен звук. Той живее в тотална самозатворена тишина. Омразата го превръща във физиологическо същество.

– Къде да търсим днес духовността, без която също се превръщаме във физиологически същества?

– Духовността, колкото и да е изпосталяла и да е загубила даже вяра в себе си, се намира тук в Алма матер, в големите висши училища, в средищата на науката. Ако нещо ме е боляло винаги, то е, че политическата система по-трудно приема говора на организирания научен ум в България, докато самите научни среди, вече възприемат политическия говор.

– Преди година казахте, че „народът ни е развил непоносимост към лъжата“. В сегашната предизборна ситуация обаче ни заливат с какви ли не лъжи и обещания за високи заплати, пенсии и пр. Ще им повярва ли народът?

– Не ни заливат с лъжи. Една голяма част от хората изгубиха представа за словото като ценност. Границата между лъжа и истина е ликвидирана в самото съзнание на говорещите. Има водеща нишка на мисълта и никакво самонаблюдение какво казваш и как то се възприема.

– Но нали след изборите ще трябва да обяснят къде са обещаните пари?

– Наблюдавах в „Господари на ефира“ една фондация, която събира пари за болно дете. Накрая парите си разпределят „работещите във фондацията“, до детето не стига нито една стотинка. Това е липса на всякаква представа за нравствени устои. Всичко се превръща в истерия на придобиването, независимо как. По начина, по който разпитваните лъжеха непохватно и дърводелски, си личеше, че нямат грам срам, само смирена пред камерата наглост. Така в по-меки варианти, съпроводено с евфемизми, пътува на висока скорост цялото общество.

– Този агресивен език, който виждаме на предизборните дебати, няма ли край? Защо политиците си мислят, че колкото са по-свирепи, толкова са по-убедителни?

– Ако крещят всички – губят всички. Умният човек говори тихо, а човекът, който не знае какво да каже, крещи. Всеобщият крясък не може да доведе до нищо освен до загуба на слух у тия, към които е насочен. И на мен ми се вижда нелогично. Изнервената обстановка предполага повишен тон, но когато нещо се е оформило с крясък, като дойде времето да се съгражда, остава само крясък. А той се утвърждава като енергична форма на социално общуване. Има и интелигентни и добронамерени хора, но общата инерция за налагане на мнение благодарение на децибели (и в метафоричен, и в реален смисъл) съществува.

Когато се оплакваш, че си неразбран, говори така, че да те разберат. Не размахвай от християнските постулати само „Искай и ще ти се даде“.

– Агресията не се ли предава по-надолу, не стига ли дори до децата в училищата, където сме свидетели на трагични последици?

– По-скоро виждам енергията да се предава от долу на горе, защото някои неща заприличаха на детски игри. Това безсмислено раздаване на удари. Не съм съдник на политическата структура на България, но ако наблюдавате състава на партиите, виждате как търсенето на нови лица накара куп стари лица да си намерят ново лице в други партии. Такива неочаквани завои виждам, каквито аз като слаломист и състезател не съм правил в спорта. И това е ярка демонстрация на липсата на притеснение за това как изглеждаш. Загубена чувствителност към собствения образ.

– Продължавате ли да смятате, че дължите личния си успех на две основни неща в живота – кауза и свобода?

– Какво значи успех? Просто се занимавам с това, което обичам. А това не става без вътрешна свобода. Впрочем свободата има доста образи. Тя осенява и ниските хоризонти на много хора, които тръгват да правят кариера независимо как и независимо за сметка на кого. Естествената лична амбиция се превръща в самоцел и впоследствие се извисява като висша добродетел. Не бих казал, че е неморално личността да търси най-доброто за себе си, но истинското демократично общество функционира само в случаите, когато някой прави най-доброто за себе си, като прави добро за всички.

– А каузата ни като общност, като народ? След като влязохме в ЕС ,като че ли се спихна енергията ни като нация и няма към какво да се стремим?

– Ние живеем в свръхпроизводство на каузи. Отвсякъде те заливат високопарно изразени каузи, които, ако ги завъртиш с миксера „Чопър“, ще излезе само едно – ние сме и никой друг. Кауза? Каузата е поставена в кръстопътни състояния в нашата история и е била една и съща – отстояване на национално достойнство. Каузата на Левски пари душите ни. Каква друга кауза? Освен доброто на човека, човещина, християнски добродетели в действие, по-малко егоцентризъм. Все почти невъзможни неща в едно развиващо се общество. Технологията дехуманизира човека, защото „цифровизира“ и емоционалната му природа. В крайна сметка всички вече сме във виртуален свят. Ние излязохме от жълтата подводница и участваме в една световна компютърна игра.

– Това не означава ли, че някой ни управлява и нищо не зависи от нас?

– Не съм убеден, че става въпрос за управление. В крайна сметка не съществуват хакери на бъдещето. Иначе биха го измислили тия момчета по какъв начин да уравновесят някои неща, за да намерят в това свой смисъл и своя жизнена сметка. Виждам, че накъдето и да се обърна, нещата започват да приличат на едно и също. Ние имахме пъстри погледи на запад и изток, пъстри погледи на юг, на север, сега накъдето и да погледнеш, виждаш в сиво. Може би се учим трудно да виждаме, но навсякъде се рои свръхпопулация на хора, които се интересуват от краткосрочния ефект от някаква тактическа цел. Светът гони тактически цели, стратегическите цели са пренасочени към ООН, където се размиват в думи до невидимост.

– Западната демокрация и неолиберализмът не претърпяват ли крах? Светът не е ли страшно объркан?

– Затова може би е добре, че нямаме ясна национална кауза, защото е много да самотно да имаш ясна национална кауза при липсата на световна.

Тодоровден в Бургас ще бъде отбелязан с конни състезания по прескачане на препятствия и безплатни разходки с понита за най- малките. В турнирите ще се включат професионални състезатели от Бургаски регион, както и не малко ентусиасти и любители на конния спорт. Спортните мероприятия  започват в 10.00 ч на конната база в парк „Езеро“- Бургас тази събота /04.03.2017/. Организаторите от ККС „Кан Крум“ и Община Бургас обещават много емоции на манежа.

Програмата предвижда празнични паркури за деца и за възрастни с млади коне и с напреднали коне.

Ще бъде представено едно от най- зрелищните упражнения за състезателите, а именно надскачането. То ще отбележи края на състезанията.

След тържествените спортни мероприятия, на манежа ще започне и най- интересната част за присъстващите подрастващи бургазлии, а именно разходките с понита.

Спортните мероприятия за Тодоровден ще продължат до ранния следобед на конна база в парк „Езеро“- Бургас. Освен спортни изяви, бургазлии и гости на града ще имат възможността да се насладят на традиционен странджански фолклор с популярни изпълнители. Желанието на ККС „Кан Крум“ е да превърне в традиция провеждането на тренировъчни състезания на конната база.

Тодоровден се чества в първата седмица на Великия пост, след Сирни Заговезни. Празника по традиция се отбелязва с конски надбягвания и затова е познат още като Конски Великден.

Тодоровден при Първата българска държава е денят за пролетния преглед на българската войска. Тогава е извършван преглед за годност на войни, оръжия и коне. На негодните за военна дейност били налагани строги наказания и дори смърт. Любопитното е, че непобедимата българска конница е била съставена само от кобили. Най- важната причина за това е свързана с някои физиологични дадености на женските коне.

 Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще. Той дори не знае кой е, твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Това каза държавният глава Румен Радев в своята реч преди тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България.

„На днешния ден, преди 139 години, възкръсва България. Много събития предхождат възкресението, но едно ги свързва – паметта. Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монахът Паисий да буди българите сред векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници“, заяви държавният глава.

„Дори 5 века османско иго не изтриват спомена за това, кои сме“, допълни още той. По думите му човекът на бъдещото е онзи, който е с най-дълбока памет.

„Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним, да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка“, заяви още държавният глава.

„Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва генерал Скобелев“, допълни още Румен Радев.

„Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите, своите и чуждите. Да помним е дълг, защото историята не дава прошка за забравата. Поклон пред загиналите за свободата на родината. Да живее България!“, завърши словото си държавният глава.

Пред Паметника на Цар Освободител президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Той бе посрещнат с аплодисменти от присъстващите граждани. Церемонията ще завърши със слово на държавния глава и тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България. На събитието присъстват десетки официални лица, посланици и делегати, както и стотици софиянци и гости на столицата.

Повечето от областните ни градове нямат казина

Около 80% те са генетично предавани, а в останалите случаи те са в резултат на инфекции – бактериални или вирусни, алергии или фактори на околна среда

Полина Мандаджиева, представител за област Бургас на Алианса за хора с редки болести

- От къде произлиза идеята за отбелязване на Световния ден за хората с редки болести?

- Международният ден на хората с редки болести се отбелязва на 29 февруари. Тази година той се отбелязва днес, 28 февруари – последният ден на месеца. На тази дата обикновено в 13.00 часа се пускат разноцветни балони в небето, които символизират различните редки болести. Повече от 7000 вида редки болести съществуват в света. В Бургас тази инициатива се отбелязва за четвърти пореден път. В България тази инициатива е от 10 години, от както е създаден Алианса за хора с редки болести, който защитава правата им и се грижи за пациентите с редки заболявания. В ЕС около 30 млн. души приблизително са болни от редки болести. За рядко заболяване се разбира състояние и се говори тогава, когато се проявява при по-малко от един човек на 2000 души.

- Какъв процент от хората са носители на редки болести, генетично предадени от техните родители?

- Около 80% те са генетично предавани, а в останалите случаи те са в резултат на инфекции – бактериални или вирусни, алергии или фактори на околна среда.

- Кои са част от редките болести и за които обществото като цяло знае малко?

- Те са различни, но мога да Ви кажа за Бургаския регион и за Югоизточната част на България заболяванията, които се срещат са муковисцидоза, хемофилия, талъсъмия майор, болест на Гуше. Всички заболявания са описани в информационния център и Института по редки болести в Пловдив. Към момента Алианса е ангажиран с 53 заболявания, на които оказва подкрепа и подпомага.

- Можете ли да кажете колко души от България са засегнати от такива болести и колко от тях се намират в Бургаския регион?

- Нямам такава информация. Това могат да кажат от НЗОК, самите пациенти. Мога да Ви кажа, че тази година неслучайно проведохме инициативата в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, тъй като мотото на международния ден на хората с редки болести е „Научният подход дава безкрайни възможности“. Решихме символично да свържем науката с редките болести. Научните познания са необходими с цел да се получат количествени данни, както и познания по дадено заболяване. Това ще облекчи и ще подпомогне работата на лекарите. Това ще рефлектира и върху пациентите за по-добър живот, по-бързо диагностициране, намиране на правилно лечение и лекарство. Провели сме от 2014 година два информационно-обучителни семинара под мотото „Редките болести – подай ръка, докосни се до тях“.

- Споменахте думата лекарство. В тази връзка – има ли лекарство за редките болести?

- Да, има лекарства за редките болести, но не мога да бъда категорична, защото не за всеки вид рядко заболяване има. Наричат се лекарства „сираци“. За една част от тях има лекарства. Една част се поемат от Здравната каса. Други обаче са много скъпо струващи и въобще ги няма в страната.

- В такъв случай какво правят хората, за които няма лекарства?

- Ако има в чужбина, намират начин да си набавят това лекарство. За съжаление това е много трудно и точно тук Алианса помага. Има информационни центрове в страната, от миналата година в процес на разработка е Наредба 16, която урежда въпроса със създаване и поддържане на регистър, но е необходимо да се създаде Национален регистър, който да бъде обвързан в мрежата на Европейския регистър на хората с редки болести. В него да участват заинтересованите страни – МЗ, НЗОК, образователни и научни институции и др. за по-голяма информираност и въздействие върху заболяванията и изготвяне на наредби пред законодателната власт с цел подпомагане и облекчаване живота на заболелите хора.

- А лесно ли се диагностицира рядко заболяване, лесно ли се открива?

- Обикновения човек най-напред отива при личния си лекар. Ако отидат при лекари-специалисти, те малко или много поглед върху тези заболявания. При общопрактикуващите лекари все още не е достатъчно разпространена информация и не са запознати от естеството на дадено заболяване. Друг е въпросът че може да има и такова заболяване, с което до момента въобще никой да не се е сблъсквал.

- Споменахте, че някои от лекарствата са скъпоструващи. Колко точно?

- Много! Говорим за хиляди и стотици хиляди. Едно лекарство може да струва няколко стотин хиляди за месец, затова защото това е едно единствено лекарство, което е направено за съответното заболяване.

Интервюто е на Радио „Фокус” — Бургас

Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете. Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято.

С полагане на венец пред бюст-паметника на Любен Каравелов започна честването на патронния празник на несебърското училище и 135-та годишнина от основаването на българско училище в града. По-късно на сцената на народно читалище „Яна Лъскова- 1905” на фона на бавна народна мелодия прозвуча „Обичам те, мое мило Отечество”, а песента „Хубава си, моя горо” изправи на крака многолюдната публика.

Тодорка Желязкова – директор на СУ”Любен Каравелов” поздрави присъстващите със 135-та годишнина на училището и отбеляза, че на този ден отдаваме заслужена почит към паметта на Любен Каравелов. На учителите тя пожела да  продължат будителското си дело с възрожденски плам, с любов към учениците, с отговорност към себе си, родителите и обществото, а на учениците – усърдие и амбиция в овладяването на знанията, за да превърнат мечтите си в реалност чрез успешна реализация в обществото. От сцената тя обяви,че са получени поздравителни адреси и цветя от читалището, училища и детски градини от община Несебър.

С приветствие към присъстващите се обърна бившият възпитаник на училището и настоящ кмет на общината Николай Димитров. Той заяви,че общинската администрация работи за подобряването на образователната инфраструктура и обяви,че до 3 години ще бъде открит филиал на СУ”Любен Каравелов” в близост до основната сграда.

Концертът-спектакъл по сценарий  на Руска Узунова предизвика същински фурор сред зрителите. В него взеха участие индивидуални изпълнители на популярна музика – Габриела, Никол, Ивана, Дидка, Алекса, Симон и Джесика. Имаше скечове, представени от студио „Таланти” с ръководител Петко Божилов, а модерни балет играха Любомира, Григория и Анна-Мария. Градусът на настроенито повдигнаха великолепните  изпълнения на групата за обработен фолклор „Славееви гласове” с ръководител Руска Узунова. Фолклорна група „Незабравка” с ръководител Андиопа Цветкова и хореограф Десислава Червенкова изпълни „Мизийски женски танц”. Деца от третите класове  с ръководител Таня Илинова изпълниха песента „Де е България”, а шестокласници от клуб „Художествено слово” с ръководител Таня Кехайова рецитираха стихове за Родината. На финала прозвуча песента „Моя страна, моя България” със солист Христо Банков

Г-жа Желязкова благодари на всички участници в концерта-спектакъл и техните ръководители и отново честити празника на всички настоящи и бивши учители, служители и ученици, присъстващи в залата.

Мара Момчилова

На 7 март от 18:30 ч. Музеят „Дом на хумора и сатирата“ предлага програма  в партньорство със сдружение „Артерия” и галерия „Орловска 10” Кинолектория – „Филмова комедия – традиция, стилове, представители".

Програмата е част от  познатия вече за габровци Клуб „Вторник кино“, който се р

Кастинг агентите на френската модна къща "Баленсиага" отрекоха да са тормозили моделите си по време на Парижката седмица на модата.
Обвиненията срещу тях бяха отправени този вторник от колегата им Джеймс Скъли, който заяви, че миналата неделя Мейда Г