Thalloderma Shop
04/08/17 14:07
(http://www.klassa.bg/)

Изкуството - професия, или удоволствие

  • Здравейте, господин Старчев! Кога един човек на изкуството осъзнава, че то му е станало професия?
  •  
  • sofiapress.bg
  • Тази професия я практикувам вече шестдесет години. Шестдесет години от моето завършване и досега се занимавам само със скулптура. Разбира се, в същото време преподавам и пластика в Университета по архитектура в София. Това ми помага много в моята пластика, в моите търсения, пластически търсения, защото те са свързани с голяма част от моята дейност – с монументалните паметници, които правя, в които съм в контакт с архитекти. А тези шестдесет години, които са минали, са се характеризирали с едни търсения, които аз мога да отчета, като мое развитие.Това са годините от моите познания, които получих в академията при проф. Марко Марков, и оттам нататък, запознавайки се с изкуството на моите колеги, с изкуството на по-старите майстори, с изкуството по света – какво се прави, моето изкуство се е развивало по някакъв начин, се е променяло, променяло в смисъл на по-новите упования, по отношение на формата и темите, с които се занимавам. Какво искам да кажа с по-ново отношение – например паметниците преди това са малко по-илюстративни, разказват за това, което се случва, докато в моето творчество аз постепенно минах към едни търсения, където искам да изведа на преден план идеята, искам да изведа на преден план сентенцията на темата, която ме интересува, а не да илюстрирам дадени действия,  които много хора правеха, и все още има такива, които ги правят. Да изведеш нещата като сигнали, да ги изведеш  като символи, като едно обобщение – това е вече нещо ново, с което аз се занимавах, и се занимавам и до този момент. Веднага искам да свържа този разговор с паметника пред НДК или с паметника в Бургас в Морската градина, с тъй наречения пантеон , или с паметника на хан Тервел в град Тервел, както и някои други допълнения, които съм правил към Братските могили в Плевен и Стара Загора. Там съм търсил скулптурата да се изведе като сигнални моменти в тълкуванието си ,тоест не съм търсил или илюстрирал дадени моменти и действията, и събития, а съм търсил да изведа смисълът на тези действия – да изведа сигнала,  да изведа момента, в който човек ще отнесе своето впечатление и ще го отправи към голям период от време, към големи събития, което значи, че правя, търся обобщения на тези събития, а не илюстрация. Има много паметници – тичат конници, тичат бойци и прочие.. Аз тук се интересувам от друга гледна точка – в моя паметник има фигури, които разчупват дадена структура, и можеш да го отнесеш за всяко време и за всяка тема – може да го отнесеш и за въстание, можеш да го отнесеш и за робство, борба, за война, за всякакъв вид протести, които могат да съществуват в нашето общество. Това означава да изведеш нещата в един друг смисъл – в смисъл на символ за даденото събитие – това го има и в паметника пред НДК, аз веднага се впускам да говоря за него, защото е свързано с проблема. Паметникът пред НДК е плод на цялостното мое развитие и затова е такъв като резултат. Той е различен от другите паметници – той за някои е непонятен, защото е направен по нов начин. В него има композиции, които са обобщения на живота и развитието на държавата България през тези 1300 години. Това са Симеон и книжовниците, това е смисълът –  Златният век на Симеон, емблемата на цялата наша култура от създаването на държавата до днес. Другата композиция е пиeта. Тя  като тема,  е оплакването на Христос за свалянето от кръста. Това оплакване, тая мъка на майката я има навсякъде и по всяко време, защото България е дала толкова много жертви във войни, в катастрофи, в робства, във въстания и прочие… Безбройни са жертвите и безбройни са майките, които жалят за своите синове. Пиетата е символ на всичките тези жертви през тези 1300 години. И накрая има един работник – работникът е символ на човека на труда, работник е и научният работник, и физическият работник, и умственият работник, и работникът в сферата на изкуството, творческият работник, те са все работници. В най-един обобщен образ, който значи, че в тази България, въпреки всичко, което се е случвало, винаги има някой, който със своя труд е създавал нещо, и тя съществува и днес. В този смисъл са търсени тези символични моменти, а те са изведени в моето творчество. Всичките тези композиции аз съм ги правил по различни поводи, на различни места – на изложби, в някои други пространства – например онези книжовници, аз в момента имам един такъв, правен в библиотеката в Шумен, такъв книжовник има във фоайето на Българското посолство в Делхи, Индия, такъв, но в по-малък вариант има като подарък на Карлос – испанския крал. Пиетата съм я правил, като истинският оригинал е в Националната галерия, но аз съм имал и малки формати пиета, една от които е в Плевен на Братската могила, една малка пиета имам като подарък на папата – папа Йоан Втори – навремето, когато отиде българската делегация на добра воля след случката, която стана с него.
  • Според Вас младите хора, които се занимават с изкуство, имат ли трибуна, на която да показват своите произведения в 21. век. Цени ли се изкуството в България?
  • Напоследък много малко паметници се правят, моите хора повече се изявяват в изложби, повече работят в тъй нареченото съвременно изкуство „пърформънси“, инсталации, които нямат постоянния характер, те са временни прояви и те не са прояви, от които могат да се правят монументални неща – бюстове, правят се фигури, отделно и личности, и нищо повече през последните години не е направено. Големи паметници, обвързани с големи събития от националната ни история, напоследък почти няма.
Тереза Кънчева-sofiapress.bg

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване