Докато американските „Томахавки“ летяха в нощното небе над Сирия, обитателите на Кремъл можеха да усетят какво е да живееш в свят, където решенията се взимат от непредсказуеми политически лидери. Най-рано от 2014 година насам това си беше наш патент – да действаш така, че всички да те приемат вече насериозно и то заради това, че никой не знае какво може да ти хрумне утре.

С внезапната атака срещу съюзника на Русия Башар Асад, Тръмп показа, че тази игра може да се играе по двойки. Сега на световната сцена има поне две военно-политически сили със склонност към неочаквани и импулсивни постъпки.

Тези две сили се намират на ръба на директен военен сблъсък в Близкия изток. Министърът на външните работи Лавров бе принуден да направи специално изявление, че нищо не се знае за това дали има жертви сред руските войници, които са в района на атакуваната сирийска база - „по всичко изглежда, че няма такива“. Думите на Лавров сложиха край на многомесечната „демонстрация на сила“, която руските власти организираха в Близкия изток. Стана ясно, че една атака от страна на американския флот може да остави съюзника на Русия съвършено беззащитен, а руските военни и дипломати – обезкуражени и объркани. В района бяха разположени руски ракетни системи за противовъздушна отбрана, а в медиите се обсъждаше информацията, че те не са били задействани по време на ракетното нападение, за да не доведе това до директно стълкновение с американците.

След ракетите идва ред на умните дипломати в Сирия

Присъствието на руската армия в Сирия често се представяше с изрази като „независима геополитика“, „национални интереси“ и необходимост да сме „самостоятелни на външнополитическата сцена“. А ето, че сега вече знаем истинската цена на това мислене. Кремълската геополитика е възможна до тогава, докато САЩ я позволяват. В един момент администрацията на нашия доскорошен приятел Тръмп започва да говори с Кремъл от позицията на силата и единственото, с което можем да им отговорим, е изявление от говорителката на Външно министерство Мария Захарова.

Това не е повод за радост, освен обстоятелството, че Кремъл този път ще успее да усмири собствените си луди военни глави. Но ми се иска да кажа: Ние предупреждавахме. Тръмп винаги е бил лош кандидат за Русия. Трябваше да слушаме не неговите популистки думи за това как той ще изгражда отношения между нашите страни, ще строи стена по границата с Мекико, че ще отвори отново американските заводи и т.н. Струваше си да обърнем внимание на това, че Тръмп няма политически опит, а неговите представи за външната политика, ако съдим по масираната атака в Близкия изток, която съвпадна по време с вечерята на американския президент с китайския му колега Си Цзинпин, са почерпени от холивудските филми. Администрацията на Обама, каквото и да казваше за него нашата пропаганда, никога не си е позволявала да изстрелва „Томахавки“ с риск да порази руснаци.

Защо Асад използва химическо оръжие? Отговорите

Дмитрий Медведев написа в „Вконтакте“, че след атаката в Сирия Тръмп действа като несамостоятелен политик (в смисъл, че статуквото във Вашингтон е извило ръцете на вашия Доналд). Това, разбира се, не е вярно. Тръмп е толкова самостоятелен политик, колкото и тези руски лидери, които взеха през 2014 година решението за присъединяване на Крим. Още повече, ако във вътрешната политика Тръмп е ограничаван от съдебната власт и споменатото статукво, то на външнополитическата сцена такива проблеми главнокомандващият на САЩ няма. В стила на туитовете на американския президент, това може да бъде коментирано като very sad. Много тъжно.

...

Коментарът е публикуван в "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.