След срещата на високо равнище в Рияд на 20-21 май т.г. съотношението на силите в Персийския залив започна бързо да се променя. Това се случва както в рамките на отделни държави, като например в Бахрейн, така и между държавите в региона. Обособени са две враждебно настроени групировки – едната включва Саудитска Арабия и емирствата, а другата – Катар. Противоречията между тях се отразяват и върху войната в Йемен.

Най-влиятелната държава в Залива - Саудитска Арабия, получи нов стимул от участието на Доналд Тръмп в срещата на мюсюлманските лидери в Рияд, както и от изявленията на американския президент, с които той твърдо се нареди на страната на Саудитска Арабия по редица важни въпроси. Така например, Тръмп увери участващите в срещата, че стремежът на Вашингтон е да възложи на местните сили по-голяма отговорност за сигурността на региона. Той бе категоричен:

„Не може да гарантираме по-добро бъдеще, ако вашите страни не прогонят терористите и екстремистите. Гонете ги!“.

Непосредствен повод за скъсването на отношенията между „саудитския лагер“ и Катар било плащането от Доха на около 1 млрд. долара откуп за освобождаването на група от 26 члена на управляващата фамилия, отправили се на лов със соколи в иракската пустиня. Впоследствие те били отвлечени от иракска шиитска милиця, която е на подчинение на Иран, и участва в иракската гражданска война от няколко години насам. Според запознати с въпроса местни лидери, цитирани от „Файненшъл таймс“, онова, което разгневило саудитците и техните съюзници, е, че Доха е платила откупа на организации и лица, които считат за вражески: джихадистка група, свързана с Ал-Кайда, която се сражава в Сирия; представители на иранските сили за сигурност; двама проирански иракски лидери; както и на двама високопоставени представители на въоръжената сирийската опозиция.

Лъвският пай - около 700 млн.долара, е бил предаден в ръцете на ирански представители и на местна милиция с проиранска ориентация. Други 200-300 млн. долара са били платени на ислямистки групировки в Сирия, като по-голямата част от тях е попаднала в касите на "Фатах ал-шам", свързана с Ал Кайда. Там откупът е бил за освобождаване от обкръжение на около 50 шиитски бойци, което е било едно от условията на иракските шиити за пакетната сделка.

През декември 2015 г. бойците на "Катаиб Хизбулла" в Ирак бяха отвлекли 26 катарски граждани, които впоследствие са били държани на неизвестно място в Иран. Според високопоставени иракски лица, тази организация е свързана с ливанската "Хизбулла", която се сражава на страната на Башар Асад в Сирия.

Според информирани арабски дипломатически източници, самото отвличане на катарците е било с цел извършването на сделка срещу освобождаването на жителите шиити на две села, държани като заложници от сунитските екстремисти в Сирия, които в миналото се наричаха "Джебха ал-Нусра" - клон на Ал-Кайда в Сирия. Цялостната сделка е имала едно измерение – жителите на две шиитски селца, държани в обсада от сунитите, да бъдат заменени срещу сунити, обкръжени от шиитски отряди на Иран и "Хизбулла" в Сирия. Според цитиран от същия вестник западен дипломат, дълго време Иран и Катар са търсили как да прикрият тази сделка. В крайна сметка Катар е платил между 120 и 140 млн.долара на "Фатах ал-Шам" плюс 80 млн. на друга ислямистка организация – "Ахрар ал-Шам".

1 милиард долара платил Катар на терористи

Най-важният подтик за скъсването на отношенията с Катар е недоволството на Саудитска Арабия и нейните съюзници от това, че Катар подкрепя редица екстремистки и по-умерени групировки в региона. На второ място е отказът на Доха да подкрепи военния преврат срещу управлението на „Мюсюлмански братя“ в Египет, който бе подкрепен от Рияд и неговите съюзници. Третата главна причина е катарското нежелание да участва в сегашната кампания срещу Иран, оглавена от Саудитска Арабия и САЩ. Не на последно място е и решението на Тръмп да подкрепи Рияд, като бъде сложен край на иранската експанзия в региона чрез използването на шиитски милиции в Сирия, Ирак, Йемен и Залива. Според редица дипломатически източници, сегашната криза е била предшествана от години на скрито напрежение заради позициите на Катар.

Кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз и шейх Мохамед ибн Заид – престолонаследник на Абу Даби, забравиха призива на американския президент за обединение на сунитите пред лицето на заплахата от Иран. Вместо това, те предприеха дипломатическа атака срещу друга сунитска държава – Катар, под претекст, че заема по-компромисни позиции спрямо Иран, който подкрепя шиитски милиции в региона.

След визита на Тръмп в региона: Катар е изолиран от 6 арабски държави

„Файненшъл таймс“ цитира също така саудитски държавник, според когото страната му цели да защити националната си сигурност от заплахите на тероризма и екстремизма. Катар не крие съюзните си отношения с "Мюсюлмански братя", сближаването си с "Хамас", както и с радикални ислямистки групи в Сирия. Експерти по борбата срещу тероризма обаче припомнят, че джихадистките организации като цяло са подкрепяни от саудитски донори и споделят уахабитското салафитско учение, което е официалната религия в Саудитска Арабия и Катар.

Икономисти очакват тази стъпка на Рияд да доведе до загуби от около 8 млрд. долара от стойността на катарските акции - Катар контролира около 7% от финансовите пазари. Акциите на катарската борса са паднали със 7.2 пункта - това е най-големият спад на акции през последните осем години. Само във Великобритания Катар притежава активи на стойност около 40 млрд. британски лири, сред които е и най-високата сграда в Лондон (ШАРД), половината от търговския квартал "Канари уорф", както и много скъпо недвижимо имущество в центъра на британската столица. През март т.г. Доха обяви, че влага други 5 млрд. лири във Великобритания, въпреки Брекзит.

По всичко изглежда, че дипломатическата офанзива на Рияд и съюзници срещу Доха не съвпада напълно с американската политика.

Това бе потвърдено от изявления на представители на новата администрация във Вашингтон за стратегическите отношения на САЩ с Катар, включващо и партньорството между двете страни в борбата срещу „Ислямска държава“. В Катар се намира Центърът за съвместни военновъздушни операции, както и базата „Удейд“. Тези позиции бяха потвърдени през май т.г. от шефа на Пентагона Джеймс Матис, както и от държавния секретар Рекс Тилърсън, които се срещнаха с емир Тамим в Рияд. Според самия Тръмп, двустранните отношения с Катар са изцяло положителни.

Си Ен Ен: Руски хакери са създали фалшиви новини и са провокирали катарската криза

Според доклад на Вашингтонския институт за близкоизточна политика обаче, САЩ споделят опасенията на Саудитска Арабия от нарасналото влияние на Катар в региона, което е позволило на Доха да играе съществена роля в редица международни конфликти. Това на свой ред е довело до лобирането от страна на редица фактори за ограничаване на американското военно присъствие в Катар, или дори за изтеглянето на американската база от тази страна. За катарците въпросното присъствие е от ключово важно значение за сигурността на страната.

Американският експерт Лори Плоткин Богарт твърди, че във Вашингтон се обсъжда доколко Доха е отбелязала напредък в борбата срещу финансирането на терористите от донори в самия Катар. Както е известно, при новата администрация това е ключов критерий. Затова не е учудващо, че темата е присъствала по време на всичките срещи с катарски представители. Тя бе и приоритетна по време на срещата в Рияд, където бе обявено създаването на Център за борба срещу финансирането на тероризма със съвместните усилия на САЩ и страните от Залива. Но според Богарт, Доха продължава да финансира джихадистите, макар и по-прикрито. 

...

Анализът е написан за Клуб Z.