Да са ви питали вас като редови европеец какъв трябва да е акцентът на българското председателство? И мен не са ме питали. Да сте чули да са поканили на някакъв работен форум представители на различни организации, които да умуват какви теми да зададе България на Европа за обсъждане като председател? И аз не съм чувала. Това, което всички чухме, са някакви разправии за теракотни плочки, облицовки и други интериорни аксесоари в НДК, където ще се провеждат част от събитията през тези шест месеца. Да, и събарянето на паметника, разбира се, като екстериорен проблем от общия изглед на същата сграда. Това ни е подготовката за председателството – спорът кой е човекът, не, по точно – чий е човекът, който се облажава от отпуснатите средства и той ли е правилният за облажаване човек?

Междувременно пълното безхаберие по насъщния въпрос роди в някакъв момент три букви, които маркират кои ще са приоритетите на българското председателство – ККК. Не, няма да кажа нищо нито за ку-клукс-клан, нито за Комсомол, макар че трите букви дърпат езика тъкмо за такава приказка. Лиляна Павлова обясни какво означават те и така коригира моята представа, че най-скучните приказки, които съм чувала от нея, са на строителна тематика. Можела и по-скучно. Трите букви означават консенсус, конкурентност, кохезия. Не знам на вас, но на мен дори „Учение и труд, дързост и вдъхновение“ от 80-те години на миналия век ми звучи по-смислено. Най-неконкурентноспособната страна в Европа да призовава за конкурентност ми се вижда тежко странно, консенсус не значи нищо, а кохезията е плач по отиващите си европейски фондове. Кой измисли трите букви и какви усилени мозъчни дейности стоят зад това е пълна мистика. Подозрението ми е, че някой е казал, че трябва да се спомене непременно кохезията и оттам нататък се е търсела звукова алитерация на К-то. Кой е този светъл мозък, който е предложил конкурентност, защото не е могъл да измисли нещо по-подходящо с буквата К, остава тайна. Ето тук питам: ККК? И разшифровам: Кажете Кой Кретен!

Може би ви изглежда бягство от горещата тематика да си говорим за някакви три букви. Не, не е бягство. Тъкмо обратното – представяните ни за горещи теми са бягство от основната тема, която е каква е Европа и какво е нашето място в нея. Може да ви се струва, че Калиакра е гореща тема, но тя е същата тази тема – как България изпълнява екологичното законодателство и защо се налага Европа да я наказва. И суджукът е европейска тема – за безбройните органи против корупцията става дума. И детската градина на съветничката от ГЕРБ в Перник. И продължаващите вълнения в Асеновград. И напускащите България млади хора.

България е последната държава, а Бойко Борисов е последният премиер, който ще заяви на висок глас, че Европа живее по инерция. Точно така: Европа живее по инерция от добри времена, които са били много по-различни от днешните лоши времена. И колко още дълго може да се живее така, не може да се предскаже. Няколко минути преди по телевизията в ГДР да се обяви, че вече може да се ходи в ГФР без визи, някой подозираше ли, че часове по-късно стената няма да я има? Беше 9 ноември 1989 година. Някой в България предполагаше ли, че на следващия ден Тодор Живков няма да го има? Не се ли оказа странно лесно, изумително бързо, невъобразимо неустойчиво нещото, което смятахме за непоклатимо? И защо точно ние, които вече веднъж не просто видяхме, а и преживяхме, сега нямаме сетива за опасността от подобно срутване? Не сме ли точно ние, страните от източна Европа, които можем да видим още в зародиш първите признаци на бъдещо сгромолясване, да алармираме и да предупреждаваме?

Да искаш в този момент лош край за Европейския съюз е все едно да искаш самолета, в който се намираш, да катастрофира. Има два начина да помогнеш за тази катастрофа – като допринасяш за самата нея и като не допринасяш за предотвратяването й. Какво прави България като председател с тези три К-та? Нищо. Нищичко. Просто дава малко енергия за търкалянето по инерция. Представяте ли си как би прозвучало, ако слоганът на българското председателство не беше някакви си три букви като в реклама на семки или бонбонки, а изречение от рода на: „Да мислим и действаме различно от вчера, защото днес не е като вчера.“ Не си го представяте? Е, и аз не си го представям. Нито Лиляна Павлова е в състояние да го предложи, нито Бойко Борисов има куража да го произнесе.

Да не говорим, че ми е трудно да си представя физиономията на Европейската комисия при чуването на такъв слоган, но ми се струва че няма да прилича на физиономията на отряден председател, на когото звеневи рапортува, че е „Винаги готов!“. Дори си представям някакъв ей такъв необичаен (в смисъл без обичайното взаимно потупване по гърбовете) разговор. Европейската комисия: „И какво имате предвид с този слоган, за какво предлагате да си говорим през тези ваши шест месеца?“ България: „Например предлагаме да си говорим за нарастващия евроскептицизъм. Тревожим се от деформирането на демокрацията, тя е сведена до някаква политическа коректност, отдалечила се е много от значението си на управление на демоса и на демоса това не му харесва. Притесняваме се също така, че се хвърля цялата вина върху либерализма, а либерализмът изобщо не ни е виновен, че него пък го сведохме до едната толерантност и забравихме, че истинската му същност е свободата на личността. В нашата страна например има една партия ДПС, която твърди, че е либерална. Тя е възможно най-отдалечена от всичко либерално, но е на голямо уважение сред либералите в Европейския парламент, защото им доставя добри бройки като депутати. Хората не харесват това. Те очакват от европейските либерали тъкмо обратното: да обяснят на ДПС, че не са либерали.“

Продължавам да си представям разговора. Европейската комисия: „И защо толкова сте се разтревожили от евроскептицизма, я как добре се справяме като се преструваме, че го няма, виждате, че в Холандия, във Франция, където нещата а-ха да се усложнят, все пак поеха в правилната посока.“ България: „Притесняваме се, защото, когато един след друг розовите балони се спукват, хората започват да търсят опора в стари и сигурни неща, предпочитат да се свиват, да се самосправят, да се изолират, с други думи да се връщат в люлката на национализма. Наистина в Холандия, във Франция хората проявиха разум и по този начин ни дават време да се осъзнаем, да се променим. Ако не използваме тази възможност, ще познаем национализма. И уверяваме ви, не съдете по българските националисти. Нашите са гладни словоблудци, пениха се, викаха, но като ги настанихме във властта, виждате – по-хрисими от тях няма. Вие можете ли да гарантирате, че националистите в Западна Европа са като нашенците?“

Европейската комисия: „Мдаа, има такова нещо, само че защо точно вие, вместо да се радвате на председателството си, да се погордеете малко, да поусвоите от средствата, сте се притеснили?“ България: „Защото не беше много отдавна времето, в което преживяхме краха на съюз, в който сме участвали. Познаваме признаците. И не искаме да сме отново в застрашен от разпадане съюз. Чувстваме го като дълг да предупредим, да допринесем….“

Ееее, ама много се размечтах.

-----

* Материалът е публикуван в Редута