Много неща са се изговорили за предимството на чесъна в нашето меню и всички ползи за здравето, които носи той. Чесънът елиминира бактерии...

YouTube е един от сайтовете, в които прекарваме най-много време. Милиони хора гледат видео във всеки един момент. Но има много трикове, които м...

Илюстрация Уикипедия САЩ отлагат въвеждането на новите мита върху стоманата и алуминия. Отсрочката важи за ЕС, Канада и Мексико предаде...

Вече никой няма да има право да ви иска ЕГН-то или да преснима личната ви карта, било то фирма или държавна институция. Това става ясно от ...

Читател ни писа, за да изрази възмущение, че до Първа езикова гимназия във Варна грозно са изкъртени пейки, на които отмарят граждани и уче...

Снимка: архив, Булфото От 3 до 6 май 2018 г. са планирани полети на вертолети и самолети на българските ВВС, с прелитане на малка височина над ...

Истинският проблем на пазара на труда у нас е, че не получаваме толкова, колкото заработваме. Това заяви в ефира на „Здравей, България” п...

Пети журналист на Би Би Си загина в Афганистан за периода от началото на гражданската война през 90-те години досега, пише nakratko.bg. 29-годи...

Известният дизайнер на чанти Джудит Лейбър умря на 97 години, съобщи Daily Mail. Дизайнерката е починала на 28 април в Източен Хамптън, Ню Йорк. ...

 Г-н Борисов има златна възможност да остане в историята, ако в неговия мандат влезем в еврозоната. При идеално стечение на нещата предстоят две години чакалня, плюс още една година за техническата подготовка. И ето - апотеоз тъкмо в края на мандата. Каквото и да мислим за управлението на царя, няма как да забравим, че тъкмо при него с отачян щурм се вмъкнахме в Европейския съюз.

Най-радващо е обстоятелството, че наред с ГЕРБ и ДПС левицата също подкрепя отдавна чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти - Станишев специално доведе еврокомисаря по финансите Московиси, който е бивш социалистически министър. Може пък въвеждането на еврото да е удобно за Русия, която така опростява финансовите си (и най-вече туристически) взаимоотношения с нас - и по тази причина фабриките за тролове сега са много по-пасивни, отколкото по теми като бежанците или Истанбулската конвенция. Позитивната хипотеза звучи така: темата е толкова важна, че управляващите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и прослава на Крим.

Защо толкова много българи се плашат от еврото?

И въпреки всичко социологически сондажи редовно показват, че българските граждани се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч отчете 45% „против“ и 32% „за“. Другаде има и по-лоши съотношения. Страхът от повишаването на цените не ми се струва достатъчен като обяснение - последните страни, които се присъединиха към общата валута, отбелязаха незначителна инфлация. Пък и ако някой използва размътването на водата, за да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската икономика? Тоест, ако нещо поскъпне с половин процент, това не значи, че парите ще отидат в Европейската централна банка, а че продавачът българин ще спечели точно толкова, колкото е загубил купувачът българин. А и добре знаем кога продавачите вдигат цените - когато има кой да ги плаща и няма конкурент с по-добри условия.

Проф. Ивайло Дичев

Страхът, според мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични реформи - през 1947, 1952, 1962. Парите се обменят по сложни схеми, трябва да доказваш дали са от трудови доходи, има лимити, над които курсът е по-лош или пък плащаш данъци. Целта е да се оберат парите от населението. И във всеки един от тези обмени гражданинът е изправен срещу държавата. Последната обмяна помня и аз. Чувствах се дълбоко ощетен от това, че топчето „американче“ от 15 стари скочи на 4 нови стотинки (=40 стари!). Но днес държавата не определя цените и ако нещо поскъпне два и половина пъти, просто ще ида да купя от друг, нали така? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше само математическо опростяване, без грабеж. Трупаното десетилетия недоверие се предава от поколение на поколение.

За и против

Някои икономисти се опасяват, че сегашният курс 2:1 няма да бъде запазен и докато сме в чакалнята, левът ще трябва да се „отвърже“, така че да намери пазарната си разменна стойност спрямо еврото. Не е лошо някой да ни обясни този момент - като лаик ми се струва, че при свободата на обмяна, която сега имаме, в първия ден на отвързването ние просто ще обменим парите си в евро и така левът ще умре от само себе си.

Често се чува и друг контрааргумент - щяло да ни се налага да помагаме на държави, изпаднали в беда. Ще помагаме, за да помагат и на нас - нали това е идеята. Пък и второто - ние да имаме нужда от помощ, изглежда по-вероятно.

По-тънки критици атакуват еврото откъм най-позитивната му страна - тъй като ще станело много лесно и евтино да взимаме заеми, политиците ни щели да се разпищолят като гръцките и ние сме щели да затънем. Но ако не можем да контролираме държавата си, най-добре да се отправяме към терминал 1. Да не строим магистрали, защото някой може да катастрофира. Да не купуваме самолети, защото министрите може да решат да нападнат някого.

Ползата от еврото не е само финансова - евтини кредити, стабилност и огромно улесняване на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на ЕС. Пак ще следваме същата финансова дисциплина, която си наложихме преди 20 години, но ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската икономика.

Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, всъщност е точно обратното - заемане на много по-сериозна позиция на международната сцена. Откакто са възникнали, националните държави функционират в тази система: търгуват, воюват, поддържат дипломатически отношения. Този обмен предполага споделени средства. Вярно, че е малко обидно, дето си говорим на английски на международни форуми, но така се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди собствената си идентичност като говори на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната гордост. Така и с лева - слаба валута, неизвестна, нестабилна. Ще изчисляваме известно време и в евро, и в лева, както правеше дядо ми, който до края на живота си пресмяташе всичко в „стари пари“. После ще свикнем, както свикнахме с пътните знаци, с компютърните команди, с икономическите статистики.

За какво сме им всъщност?

Най-мистериозна в случая е подкрепата на ЕК и на френския президент Макрон за членството ни в еврозоната (противно на някои кръгове в Германия). За какво сме им? Един оптимистичен сигнал за това, че проектът се развива напук на Брекзита? Пък и България не е прекалено голям хап за преглъщане, ще се интегрира безпроблемно като балтийците.

От друга страна недоверието към нас е факт. По веднъж месечно имаме някаква външна оценка за съдебната система, за ужасното състояние на медиите, напомнят ни, че не сме солидарни с някои европейски политики. Защо не ни искат в Шенен, а ще ни пуснат в еврото? Дали планът на Макрон не е да изолира проблемните Полша и Унгария (които са извън еврото) и така да ги остави във външния кръг срещу едно растящо проевропейско мнозинство? Но откъде идва неговата убеденост в нашата лоялност?

Каквато и да е високата игра, най-добре да се възползваме от щастливия зар преди големите да са размислили.

В Мадрид ни чака голям мач

 Загадъчната дървена статуя, наричана Шигирски идол, някога висока над 5 м, е два пъти по-стара от египетските пирамиди и може да разкрие тайни за митологията на създателите й, съобщи в. "Дейли мейл".

 Шигирският идол е открит в руско торфено блато, северно от Екатеринбург през 1894 г. от търсачи на злато. Той е с издълбани зигзагообразни линии по цялото тяло и осем човешки лица. Предишните изследвания показаха, че е на 9500 години, но новите анализи на проби от дървото, взети през 2014 г., уточниха възрастта му на 11 600 години. Това го прави една от най-старите известни антропоморфични скулптури в света.

Забележително е, че голяма част от дървената скулптура е оцеляла. Някои елементи обаче са загубени и сега тя е само 3,35 м. Съхранява се в Регионалния музей в Свердловск.

Според новия анализ, публикуван в сп. "Антикуити", Шигирският идол е направен от дървесината на лиственица. Стволът първо е разсечен на две половини, а след това от него е отделена дълга дъска, от която е направено тялото. Ясно се виждат дървесните пръстени, което потвърждава, че е използван един ствол. За издялването му е послужил полиран камък и каменни длета с поне два или три различни размера. Така са направени характерните резки.

 Загадъчните зигзаговидни линии по тялото според учените са свързани с древни духовни вярвания. Възможно е те да са от митологията на живелите в района хора. Зигзагът може да символизира вода, змия, гущер, да определя граница, да сигнализира опасност. Правите линии може да символизират земята или хоризонта.

Кръст, ромб, квадрат може да означават огън или слънце. Възможно е лицата да са образи на духовете, за които древните са смятали, че живеят в техния свят. Вертикалната позиция на фигурите може да е свързана с йерархия.

Според Светлана Савченко от Историческия музей в Екатеринбург идолът разказва историята на създаването на света според мезолитния човек.

Традиционната обща изложба, посветена на патронния празник на град Поморие – Гергьовден ще бъде открита в Градска художествена галерия “Дечко Стоев” на 3-ти май (четвъртък) от 18.00 часа.

В инициативата на Сдружението за изкуство и култура свои творби ще представят: Анелия Григорова, Гергана Кехайова, Георги Скумов, Георги Димитров, Дарина Гильова, Добромир Овчаров, Драгой Каталиев, Ивайло Хаджиначев, Любен Ангелов, Милена Златарова, Михаил Гуртовой, Нели Тодорова, Олег Карпенко, Оле Ларсон, Петьо Цолов, Софка Крумова и Трендафил Стефанов

 Темата за двойните стандарти в храните е важна, разбира се, но далаверата с ЧЕЗ е още по-важна. Както и десетките други скандали и гейтове, които се случват почти ежедневно в държавата на мафията. Темата с храните „второ качество“ е поне от десет години, но до сега нашите мутрополитици (или мухльополитици) си мълчаха. Буда мълчеше, за да не разсърди „началниците си“, докато народа ядеше боклуци и плащаше прескъпо за тях. Буда мълчеше и за да може да си краде милиардите от еврофондовете и мълчанието му на тази тема бе и част от цената за безнаказаното източване на фондовете. Сега тази тема изведнъж се пуска и Буда реве и се сърди, като че ли за първи път чува за такова нещо.

Всъщност, неговите и на съучастниците му децата и внуците не ядат сирене с палмово масло и салами с копита. Повечето от тях отдавна не живеят в България. Жалка е лицемерната поза на възмущение на Борисов от днес по повод детските храни. Та този човек назначи ченге от ДС във Фонда за лечение на деца в чужбина и прати ДАНС там! Единствената цел на тези действия бе , да се разруши и компрометира модела на граждански контрол над действията на Фонда. Модел, който се оказа работещ, ефективен, универсален и заплашваше властта на мафията, ако народа се събудеше и поиска да се приложи и в други институции и ведомства. Точно Борисов даде сто милиона на МВР, за да пази престъпната му власт и остави детското отделение на врачанската болница да затвори!

Това не го направи „лошата“ Европа, а българското правителство. Точно Борисов и бандата му прокудиха над милион млади българи от родината им и десетки хиляди български деца живеят откъснати от корените си, а стотици хиляди баби и дядовци говорят с внуците си по скайпа. Ако внуците им знаят български. Точно по време на управлението на Борисов майките на деца с увреждания направиха шест протеста и нямаше кой да ги чуе! Точно копоите на Борисов с присъщата им наглост и безчувствие не допуснаха тези жени в народното събрание! Точно по времето на трите правителства на Буда народът бе докаран до там да събира левчета, за да лекува децата си. А тези, които не успяваха да съберат парите, или нямаше кой да им помогне за кампании погребваха близките си и техните сълзи никой не видя. И докато пари за здраве и за децата няма, милиарди за крадене и усвояване има! 16 милиарда лева източено ДДС и не чухме и не видяхме някой да реагира или поне лицемерно да се разсърди! А за КТБ помните ли?

ЗАБРАВИХТЕ ЛИ ВСИЧКО ТОВА?

А днес Буда се възмущава и пита „кой умник е решил, че българските бебета не обичат мляко“. Ами, ти „умнико“ реши така, като превърна родината им в кочина и обрече родителите им да живеят в мизерия! Какво мислиш, че ядат огромната част от българите и децата им? Суджук и филе „Елена“ ли? Ядат кренвирши от 4 лева, сирене от 3 лева , мляко с 2 процента масленост от лев литъра и вчерашен хляб от 50 стотинки. Същото ядат и пенсионерите, да знаеш, да не ревнеш утре, като разбереш изведнъж!
На фона на този тъжен цирк, българите стават все по-бедни и отчаяни. Управляващите и обслужващите ги медии ни заливат с помия ежедневно, а ЧЕЗ и Гинка, ДДСгейт, НДКгейт, Суджукгейт, ЦУМгейт, Стокиранегейт, ДАИгейт, Беленегейт остават забравени и това е целта! Да ни въртят в центрофугата на скандалите, на моментните малоумни изцепки на Вожда, на всевъзможни лъжливи статистики и изследвания, които ни казват колко добре живеем, докато последните живи хора гаснат като свещички по българските села, а цели региони са превърнати в гробища! И в това време грабежа да върви с пълна сила!
Мафията е злото, което убива народа български и това зло само няма да си отиде. Гражданите и независимите медии останахме единствената сила, която може да се противопостави на това зло. БОЕЦ водим тази битка и няма да спрем докато не отстраним мафията от властта и гражданите си върнем държавата. Тогава ще редим всичко останало. И в тази битка не се лъжете, нито БСП, нито ДПС, ПФ, или която и да е друга партия на ченгеджийско-мафиотското статукво е алтернатива. Алтернативата ще се роди в битката! Тези, които имат куража да се изправят срещу дебелите и подкрепят гражданите в действията им срещу мафията, те ще имат и правото да потърсят и получат доверието на гражданите след това!

Георги Георгиев, председател на ГД ‘БОЕЦ”

Несебър ще впечатлява туристи със светлинно шоу през лятото. Това […] Още

/КРОСС/ Житие на св. пророк Йеремия На първи май Църквата празнува св. пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово. Йеремия бил син на свещеник Хеликия и бил едва на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. "О, Господи Боже! - казал Йеремия - аз не умея да говоря, защото съм още млад". Но Господ му казал: "Не казвай: "Млад съм", защото до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не бой се, защото Аз съм с тебе!" И Господ се допрял до устата на Йеремия и казал: "Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш" (Йеремия 1:6-10). Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единия Бог. Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обряди. Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне силен народ, който ще опустоши отечеството им и ще разруши укрепените им градове

Венцислав Занков, скулптор авангардист Добринка Шаламанова, лекоатлетка Иво Танев, певец и тв водещ Стефан Гроздев, член на ВСС Тезджан Наимова, бивша лекоатлетка Янислав Тачев, културист Мая Нешкова,

Св. прор. Йеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. благов. Тамара, царица Грузинска Св. Йеремия е един от четиримата старозаветни пророци, живял 600 години преди Христа.Той наставлявал народа в истинско богопочитание и предсказал падането на Йерусалим, което е станало по негово време. По време на вавилонския плен той оплакал поробената си родина и с

 Полицията в Троян е разкрила кражба на ферма за криптовалута от частен имот в село Черни Осъм. Това съобщи пред журналисти директорът на полицейското управление в Ловеч комисар Милен Маринов, предаде БТА. 

 В края на март парите в обращение достигнаха 15,247 млрд. лева, като за една година се увеличиха с 11,32% (1,550 млрд. лева), отчитат в Българската народна банка.

За сравнение през предходния едногодишен период (март 2016 г. – март 2017г.) нарастването беше по-високо и като абсолютна стойност (1,605 млрд. лева, и в процентно отношение (13,28%).

Пари в обращение (март 2013 г. – март 2018 г.)

Източник: БНБ

През първото тримесечие на 2018 г. динамиката на парите в обращение следваше ясно очертаната през годините сезонност.  За този период от годината е характерен отрицателен емисионен резултат, намиращ израз в намаление на парите в обращение спрямо края на предходната година, показва анализът на централната банка.

През първите три месеца на тази година парите в обращение намаляха с 2,90% (455,8 млн. лева) в сравнение с края на миналата година.

Намалението им е с 0,32 процентни пункта по-ниско от отчетеното за първото тримесечие на 2017 г. В рамките на разглежда ния период през март беше отчетено месечно увеличение от 1,42% на парите в обращение, което обаче не можа да компенсира намалението през януари и февруари.

Пари в обращение

Източник: БНБ

В края на март делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,51%, като през първото тримесечие на годината той е намалял с 0,13 процентни пункта спрямо края на декември 2017 г.

Средната по стойност банкнота в обращение в края на първото тримесечие възлиза на 34,95 лева, което представлява увеличение с 1,10 лева спрямо края на 2017 г. За една година стойността ù се е повишила с 1,66 лв., или с 4,98%, вследствие на по-високия темп на нарастване в паричното обращение на броя банкноти от 50 и 100 лева в сравнение с останалите купюри и продължаващата постепенна замяна на двулевовата банкнота с монета.

Към 31 март делът на разменните монети в стойността на парите в обращение е 2,44%, като през първото тримесечие той е нараснал с 0,13 процентни пункта спрямо края на четвъртото тримесечие на предходната година.

Средната по стойност разменна монета в обращение в края на миналия месец се запазва на ниво от 16 стотинки, колкото беше и в края на 2017 г. За едногодишен период стойността ù е нараснала с 0,01 лева в резултат от навлизането в обращение на монетата с номинална стойност 2 лева.

В края на март делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0,05% и се запазва на нивото от края на 2017 г.

В изпълнение на монетната си програма за 2018 г. Българската народна банка вече пусна в обращение две сребърни възпоменателни монети (всяка с номи нална стойност 10 лева): „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, 2018 г.“ и „140 години от Освобождението на България“.

Брой на неистинските български банкноти (януари – март 2018 г.)

Източник: БНБ

През първото тримесечие на тази година в общия брой на задържаните фалшиви български банкноти най-голям е делът на купюрата от 20 лв. (52,78%). По-малък е делът  на неистинските книжни пари от 50 и 10 лева, съответно с 28,47% и 17,36%.

За три месеца са хванати и две фалшиви столевки.

От януари до март в централната банка са регистрирани и задържани общо 139 броя подправени български разменни монети, от които 13 броя от 2 лева, 36 броя от 1лев и 90 броя от 50 стотинки.

През първите три месеца на тази година БНБ регистрира и задържа 5368 броя евро, 85 броя щатски долари и 40 броя банкноти от други чуждестранни валути.

 Европейските петролни рафинерии все повече търсят руски суров петрол, след като най-големият производител на суровината в света изпраща все повече обеми към Китай.

Прогнозите са, че през първите пет месеца на 2018 г. Русия ще изпрати с кораби средно 19% по-малко петрол през основните си пристанища в балтийския регион и Черно море в сравнение с година по-рано, показват планове за товар на стоката, цитирани от Bloomberg. Междувременно потоците към Китай нарастват с 43% за първите три месеца, става ясно от данни на „Транснефт“.

Тази промяна е много вероятно да принуди европейските рафинерии да търсят заместител, посочва Алан Гелдър от Wood Mackenzie Ltd. В Лондон. Европа внася повече суров петрол от Русия от която и да е било друга държава, показват данните на ITC Trade Map. По всяка вероятност смяната ще дойде от Близкия изток, чиито корабни товари досега бяха насочени към Азия.

По думите на Гелдер производството на Близкия изток към Азия ще се свие заради Русия, вследствие на което неоползотворените количества ще отидат в Европа.

Засега съкращаването на руските потоци не се отразява на цените – даже обратното, благодарение на експлоатацията в европейските рафинерии, които превръщат петрола в гориво. Руското „черно злато“ от Урал се търгува на Стария континент на цени, близки до четиригодишния им връх, благодарение на тази експлоатация, както и на увеличение на доставките от САЩ.

Загубата на руски корабни товари обаче се усеща на пазарите, които вече са притиснати от свръхпредлагането по море и съкращението в производството на Организацията на страните производителки (ОПЕК), които намаляват обема петрол, който се транспортира. Досега през 2018 г. разходите за пренос на руските суровини от черноморското пристанище в Новоросийск до Средиземно море струват средно по-малко от долар на барел, което може да ги направи най-ниските за година от поне 2009 г. насам, посочва още Bloomberg.

Същата е картината когато става въпрос за корабните товари от Черно море, където се намира терминалът Приморск, който е и най-голямото съоръжение за износ на суров петрол в Русия.

Това не е добре за дългосрочната перспектива за корабите в региона, смята анализаторът на Evercore ISI Джон Чапъл. „Ако Русия изпраща все повече и повече корабни товари по тръби, а не през пристанища, то тогава с възстановяването на индустрията това може да се окаже сегмент (на търговията с танкери – бел. ред.), който е обременен от фундаменталната промяна в търсенето“, посочва още той.

Китай внася основна част от руския петрол посредством тръби и доставки по море от източните пристанища Козмино, Де-Кастри и Пригородное.

Общият обем на нефтените потоци към Китай е нараснал с 43% до около 750 000 барела дневно през първото тримесечие на годината, показват данни на „Транснефт“. Тази суровина, която преминава през руските европейски пристанища – по-голяма част от която пристига в Европа, ще намали количеството си с 19% до 1,86 млн. барела дневно през май, става ясно от товарната програма.

С все по-засиленото си плаване на изток руският петрол ще бъде заменен от смесица от близкоизточно и американско „черно злато“, посочва Гелдър. Износът на САЩ към всички възможни дестинации се е покачил с рекордните 2,3 млн. барела дневно през миналата седмица, като се очаква цял поток корабни товари през идните месеци. Това може да се окаже необходимо, за да се стимулират доставките на бензин – продукт, който обикновено се произвежда от европейските рафинерии, когато търсенето достигне своя пик през лятото.

 На първи май очаквам улични безредици, примерно в "незряла" Франция, и социално "благоразумие" в България. Защо станахме толкова различни? Че Франция не е в най-добрата си икономическа форма, е ясно. Че французите изтрезняват от "макроняк"-а, с който попрекалиха, е ясно. Но пък България едва диша. 

Пренебрежението, та дори презрението към труда и към хората на труда е тиха доминанта в нашия обществен пейзаж. То е много важен фактор за днешния НАЗАДЪК НА БЪЛГАРИЯ, ако мога да си позволя да сътворя тази думичка. 
Реалната картина на трудовите отношения в България е замъглена, и то неслучайно. Просоциалното и протрудовото мислене в годините на прехода не се толерираше в публичното пространство. Справедливи въпроси не просто бяха оставяни без отговор; нерядко самото им задаване се схващаше като "саботаж на реформите".
В демократична България "работническият въпрос" бе "свален" от дневния ред точно когато той започна да избуява най-силно, най-болезнено.    

Има и глобални причини

Повече от три десетилетия светът и Европа пътуват "надясно". Но се оказа, че глобализацията на "дясността" върви в синхрон с "глобализацията на бедността". Делът на "милиардерските милиарди" в общата съвкупност на богатствата на нашия свят зашеметяващо расте. Човечеството не познава друг исторически момент на толкова силно социално разслоение. 
У нас се тръби колко е спаднала безработицата, което е общ евроатлантически процес - западният свят излиза от кризата, но не се коментира чудовищният срив на броя на работните места в страната - за 25 години от четири милиона заети останаха малко над два милиона. Но пък имаме "успех" - "6% безработица!". Спестява се фактът, че стотици хиляди безработни просто се изселиха. Радват им се от съответните агенции - не са забравили България. Днес тук, на същите 110 хиляди квадратни километра, работят два пъти по-малко хора, отколкото преди четвърт век. Именно отсъстващите българи оцениха социално-икономическата политика на прехода. Първо бе безработицата, после дойде бедността и накрая - обезбългаряването. Трябваше да дойде кризата от 2008 г., за да станат очевидни някои социално-икономически реалности. Широки слоеве в най-развитите държави са се радвали на стандарт "на кредит". В хода на кризата част от тях загубиха (почти) всичко. Подобни "социални остригвания" се случват регулярно. Те също са част от "модела" - няколко години доходите и стандартът уж нарастват и изведнъж - криза, фалити, девалвация и т. н. и хората се "връщат" десет или двадесет години назад. 
Върху западния свят, но и върху т. нар. Трети свят се извършват неща, равнозначни на социална война. България бе сред най-първите въвлечени. Война, която подрива устоите на човешката цивилизация. Алтернативата на неолибералните социопати е известна: "икономически напредък" за тях означава по-ниски заплати, които пък осигуряват "растеж"; гъвкава трудова заетост означава намаляване на социалната сигурност за трудовия човек и за бъдещето му; премахването на добавките за професионален стаж се нарича "изравняване на правата на работещите" и т. н. За пореден път се лансират идеи за "еднодневни трудови договори", което подменя самата идея за предоставяне на труд с гражданския договор за изработка, при който липсва какъвто и да е било ангажимент за наемане на работника следващите 24 часа. Изобщо колкото по-зле за хората, толкова по-добре за "икономиката".
Неолибералните реформатори не осъзнават, че човешката цивилизация се опира на труда, и правителство, местни власти и банки, които не го разбират, са в необявена война срещу народите си. 

89 смъртни случая при трудови злополуки

Обикновените хора в България са социално пресирани, мачкани в "неевропейски мащаби". Както сме на 111-о място по свобода на медиите, така сме на подобно място и по фактическа НЕСВОБОДА НА ХОРАТА НА ТРУДА. Наскоро млад български адвокат обясняваше, че в трудовите отношения "работодателят е по-слабата страна"...
Нормативно преценено, трудовото ни законодателство е, общо взето, приемливо. Практически трудовото право е някак по законите на джунглата. Трудът е право, не е привилегия. Държавата има отговорност да контролира условията на труда. През миналата година в страната има поне 89 смъртни случая при трудови злополуки. Би следвало да издигнем портретите на тези хора. Едва ли само те са виновни за гибелта си...
Има ли сегашното правителство разбиране за защита на социалните права? Миналия ноември Бойко Борисов не отиде на форума в Гьотеборг, свикан за приемането на т. нар. СОЦИАЛЕН СТЪЛБ на Европейския съюз. 
Заслужава адмирации Европейската комисия, че го предложи за обсъждане и приемане. Въпросите обаче са няколко: защо две десетилетия се оспорваше необходимостта ЕС да се развива и като социален съюз? Не е ли по-удачно вместо този нов още по-претенциозен като изписване документ просто да се ратифицира Европейската социална харта на Съвета на Европа, приета преди няколко десетилетия? Не е ли ясно, че времето на постановъчните документи изтече. Социалните проблеми на Европа се изострят и те изискват конкретни решения.

Антисоциалният екстремизъм

Защо медийно "интегрираното и консолидирано общество" се мръщи и вбесява на всяка идея за една по-социална и по-солидарна България? 
Днешна България е поразена от ефектите на един АНТИСОЦИАЛЕН ЕКСТРЕМИЗЪМ, който освен друго поддържа илюзията, че фундаменталните постижения на европейската левица и социално отговорните сили, записани лаконично и в Конституцията от 1991 г., някак все още са съхранени. Е, не са. Неуморно рушат социалната държава. Отслабване и дискредитиране на социалните регулации, защитаващи труда. В обединена Европа България е страната на най-острия социален контраст. На българската левица не се позволяваха искания, които са естествена, органическа част от всяка социалреформистка програма в Западна Европа. Налага се да се воюва за самоочевидни неща. Омбудсманът Мая Манолова доказва на обществеността и бизнеса, че изработените заплати трябва да се изплащат (!). Все едно супермаркетите да убеждават клиентите си, че закупената стока трябва да се плати... Временните и верижните трудови договори не могат да се оценят като "добра практика". По-често са изтънчено издевателство. Нужна е политика за тяхното ограничаване. Всеки седем-осем месеца някой "икономически реформатор" започва да оспорва т. нар. "класове квалификация", т. е. отрича самата способност на работната сила да се самоусъвършенства практически. Локални представители на националния капитал водят срамни битки за налагане на "еднодневните трудови договори". 
Правителствата искаха от ЕЦБ да финансира реалните европейски икономики. Твърдя, че промените в европолитиката не могат да се сведат само до "отказ от политиката на "остеритет", както претенциозно се изразяват из Брюкселско и Берлинско. Неолиберализмът е антитрудов, антиикономически и в последна сметка антисоциален. Той воюва с европейските общества, в името на принципа на безпределния егоизъм и може да ги доведе до колапс. 
В България се стигна до фактически отказ от социалния компромис като обществено-политическа практика. Допуска се само едно групово "разбиране" с премиера. 

Защо събориха паметника България-1300?

В Източна Европа след 1989 г. има много съборени паметници - по правило от глупост и от омраза към отишлото си време. Събарят се "руски паметници", както и "комунистически". Паметникът "Тринадесет века България" не бе такъв. Събориха го не заради неговата "естетическа неприемливост", както още допускат няколко представители на "висшата интелигенция". Концептуално това бе един много модерен паметник. Две бяха причините за събарянето му - той олицетворяваше националния стремеж към възход и обединение. Но точно това деконструкторите на паметника не искат. И другото - там, на върха, "отгоре" гледаше не някакъв символ на спекулативния капитал, солдафонщината или, да речем, на ресторантьорския бизнес, а ЧОВЕКЪТ НА ТРУДА. А него десничарите - и в Столичната община, и в Министерството на културата, просто презират.    
Социалната държава не бива да загине. 
Повече от три десетилетия Светът и Европа пътуват "надясно", дори когато народите изискват ляво управление. Глобализацията на "дясността" върви в синхрон с "глобализацията на бедността". Сблъсъкът е колосален, макар и да не хвърчат капки кръв. 
Исторически преценено, дълбоко неравните общества просто се разпадат. Социалното сцепление (кохезия) не е каприз на милозливи мечтатели. То е израз на мъдрост. Такъв трябва да е ориентирът на общоевропейската платформа на ПЕС за евроизборите, които са точно след година - в името на общото ни оцеляване - възстановяване на социалната държава на труда. Общоевропейският принцип следва да бъде "Равен труд - равна заплата". Не може да стане веднага? Естествено, но ако се следва като политика десет години? Учителите в Нормандия и в Малко Търново трябва да получават някакви хармонично съпоставими доходи за съпоставимия си труд. Ако това не се случва, ще означава, че никаква евроинтеграция не се случва. Ще се случва само демографско източване - на по-бедната страна от по-богатата.

Идва време и за европейското събуждане

Остава една година до изборите за нов европейски парламент. Левите партии, членуващи в ПЕС, са в повсеместно отстъпление. Парадоксът е, че основни позиции, поддържани от европейските социалисти, получават потвърждение от живота, а левите избирателни корпуси се свиват. В европейските общества текат процеси, по които публичните дебати през последния четвърт век бяха приглушени, а в някои страни като България фактически непозволени. 
Мнозинството от европейците искат да работят. За да възстанови позициите си, Европа трябва да работи - квалифицирано и отговорно. Без това тя няма да възстанови достойното си място в световната икономика и търговия. Представата, че можеш да постигаш икономическа ефективност, като режеш социални права, би могла да се нарече "идиотска", но в частните разговори заслужава много по-неприлична оценка. 
Европейските леви трябва да осъзнаят, че социалните и трудовите права са кауза - не от вчерашния ден, а за утре и за вдругиден.  
В България, ако лявата партия е на мястото си, ако синдикалните лидери не затъват в някакъв синдикален неокоропоративизъм, т. е. не са приели, че съществуват някак сами за себе си, то най-естествено е необходимият завой в българската политика да бъде извършен от социалисти и синдикалисти.

На 28.04.2018г. в град Асеновград се проведоха Държавно лично отборно първенство по спортни танци и състезание за Купа “Асеновград”, организирани от Община Асеновград, Българска федерация по спортни танци и КСТ “Асеновец”. За пореден път представители на клубове от цялата страна се събраха за да отбележат световният Ден на танца.

Петър Тодоров и Лора Туджарова състезателна двойка на КСТ “Блясък”- Поморие и КСТ “Нефтохимик – 78” – Бургас, за първи път излязоха заедно на танцовия подиум и безапелационно се качиха на най-високото стъпало на почетната стълбичка в три категории. В Държавното лично отборно първенство Петър и Лора спечелиха златните медали в Клас 9Е . В битката за Купа “Асеновград” бяха отново наградени със златото и в двете категории Деца I Латина и Деца I Стандарт.

Двойката на КСТ “Блясък” – Поморие Николай Димитров и Мария Димитрова заеха 4-то място в Държавното лично отборно първенство клас 13D.

Желаем успех на състезателите и в предстоящите им изяви.

1707 г. – Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания. 1776 г. – Създадено е тайното общество на илюминатите от философа Адам Вайсхаупт. 1786 г. – Състои се премиерата на операта Сватбата на Фигаро от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена.

 Дали някоя от т.нар. официозни медии отбеляза през тази година Световния ден на свободния печат? За какво им е да го споменават, само излишно да смущават спокойното битие на чорбаджиите си ... Пак заради това официозите не уточниха, че последната класация на "Репортери без граници" бе огласена именно по повод Световния ден на свободния печат 20 април. Виж, от самата класация вече нямаше как да избягат. Но пък, след като си пробил като с бургия дъното на самоуважението, по-нататъшното пропадане се понася и преглъща вече все по-безболезнено.
И така пошумяхме няколко дни за срамното 111 място по свобода на словото, понапълнихме ефирното време на два-три сутрешни блока, дежурно се помрънкахме във фейсбук ... и мина и замина.
Къде ти тук място да празнуваш свободата на словото. Че то свободата на изказа е признак за свободно общество. Ние такова ли сме? Че то свободата е признак за демокрация. Ние в демокрация ли живеем? Сериозно?!
Май действително истинският ден на свободата на словото в България трябва да е Първи май. И да е повече ден на протест, отколкото празник. Ние в гилдията си знаем какво е да говориш, а всъщност да мълчиш, да пишеш, а всъщност да мълчиш, да разказваш, а всъщност да мълчиш. Обидно е. И в журналистическия свят има работещи бедни, има социално слаби, има унижавани на работното място, има принуждавани да нарушават правилата в угода на чорбаджията.
Има обаче и друго. Има стремеж да бъдеш честен, да търсиш и да кажеш на хората истината, да им бъдеш полезен. Ще кажете "айде стига с тия клиширани наивизми, дето нямат нищо общо с реалността"... Но и в тази реалност има, ИМА хора, които се прекланят пред законите на журналистическата професия, искат и се борят да живеят и работят единствено според тях.
Подчинявай се само на заповедите на съвестта си. Това беше любимата заповед на нашия патрон и учител - великия български журналист Стефан Продев. Затова днес, на традиционния празник на ДУМА и левия печат, който той създаде, ние, думаджиите, каним всички колеги, които чувстват себе си като свободни хора на свободното слово, да застанем заедно. И да си спомним неговите думи "Бедна българска журналистико! Защо не окнеш така, че полилеите в парламента да изпопадат? Защо не стиснеш перото си мъжки, та от камъка да потече мляко? От какво се страхуваш? От репресиите ли, от себе си ли?"

 Във вторник Facebook публикува своя Правилник за стандартите на общността (Community Standards rulebook), който използва, за да овладее публикуваното от над 2 милиарда души, които използват социалната мрежа.

- Дъще, донеси ми пет чинии от кухнята.
- За какво са ти, мамо?
- Трябва да поговоря с баща ти.

 НЛО, рептили, които управляват света, кемрейлс, които ни тровят - това са част от пъстрата палитра заговори, в които вярват мнозина. Психолозите може би са намерили отговора на въпроса: Защо хората вярват в подобни теории.

В теориите на конспирацията вярват хората, за които е важно чувството за контрол. Това е заключението, направено от изследователи от Холандия и САЩ.

"Какво, в името на нашите предполагаеми рептили повелители, убеждава един човек да повярва в теориите на конспирацията?" - пита Times в статия, представяща новите изследвания на холандски психолози.

Според две нови проучвания, публикувани в списание Applied Cognitive Psychology, любителите на теориите на конспирацията имат нещо общо: те чувстват липса на контрол над живота си.

"Когато започнах това изследване, едно от нещата, което наистина ме удиви е колко много хора вярват в конспиративните теории", коментира Ян Вилем ван Пройен (Jan-Willem van Prooijen), професор по социология и организационна психология в Свободния университет в Амстердам, проучвал този въпрос в продължение на шест години.

Обикновено теориите на конспирацията изплуват във времена на несигурност и страх: след терористични нападения, финансови кризи, гибелта на известни личности и природни бедствия. Предишни изследвания са показали, че ако хората не чувстват, че могат да контролират ситуацията, се опитват да осмислят и да разберат причините. Тези размишления ги насочват към предполагаеми връзки между събития, при които всъщност няма причинно-следствена връзка.

Сега се оказа, че и обратното е вярно. Увереността в себе си служи за защитаот увлеченията по конспиративните теории. Учени разделили 119 души в две групи. На едната група казали да напишат спомените си от периоди, в които изцяло са контролирали ситуацията, а на другата група - спомени за дните, когато са се чувствали несигурни. По този начин, учените са накарали хората в едната група да се чувстват по-уверени, а в другата - по-безпомощни.

След това участниците в експеримента били запитани за отношението им към един строителен проект в Амстердам, който случайно разрушил основите на много къщи. Много хора заподозрели по повод този проект злонамерени намерения от страна на правителството. Участниците от групата, на които било внушено чувство на увереност, били по-малко склонни да вярват в злоумишлен заговор на властите.

Вторият експеримент се състоял в анализ на данни от проучване, направено в Съединените щати през последните месеци на 1999 г., т.е. в навечерието на очаквания "проблем 2000", за който се смяташе, че би могъл да предизвика срив на компютърните системи. Оказало се, колкото повече един човек се страхува от компютърен срив при прехода към 2000 г., толкова по-вероятно е той да вярва в други видове конспирации като убийството на Кенеди и летящи чинии.

Ако един човек вярва в една конспиративна теория, най-вероятно вярва и в други, смятат авторите на изследването.

Тези резултати се потвърждават от данните от проучване, публикувано миналата година, според което 37% от анкетираните американци смятат, че Министерството на храните и лекарствата на правителството на САЩ умишлено блокира достъпа на хората до природните лекове за рак, защото защитава фармацевтичните компании.

Сестрите Стефани и Габриела Стоеви постигнаха исторически успех за България, спечелвайки титлата на двойки жени на Европейското първенство по бадминтон в Испания. Поставени втори в схемата на първенството, българките победиха на финала френската двойка Лефел – Тран, завоювайки за България първия успех от европейско ниво в историята на нашата държава.

В екипът, грижещ се за младите състезателки, е физиотерапевтът от Банско – Борислав Чонгов, който е в лагера на момичетата от осем години.

„Безкрайно развълнувани сме от постижението на Стефани и Габриела. Миналата година нашите състезателки успяха да достигнат до първо място на Европейските игри, еквивалентни на Олимпийските, но на ниво Европа.

Това са едни много борбени момичета, с които е удоволствие да се работи. Радвам се, че аз като техен физиотерапевт имам принос към постижението им” сподели Чонгов след вълнуващата победа.
Сестри Стоеви нямат време за почивка, защото през месец август в Китай започва Световното първенство по бадминтон, където се очаква да срещнат сериозна конкуренция от страна на домакините.

Материалът Физиотерапевтът от Банско – Борислав Чонгов се грижи за европейските шампионки сестри Стоеви е публикуван за пръв път на Региона Бг.

 Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от официалните празници в България. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.

Историята
Началото на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."

В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, като част от идеята, че тези страни са управлявани именно от работническата класа.

В България
Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.

В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.

Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.

В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.

Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag).

Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия. / Пауза Moreto.net

Сутринта по Черноморието на места ще има ниска облачност или мъгла, които по-късно през деня ще се разсейват и ще се установи предимно слънчево време. Ще духа до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са 17°-21°.

Разликата в средната заплата на най-ниско и най-високо платените работници […] Още

“Честит да бъде този ден, в който всеки е роден и е поел дъх с жажда”, пее рожденичката днес Мая Нешкова. На празника тя ще е със семейството си на ресторант. “Очаквам мъжът ми да се върне от път и да излезем семейно”, разказва Нешкова. До октомври продължава със своето едногодишно национално турне из България.