В Брюксел лесно се забелязват последиците от миграционната криза. Службата за предоставяне на убежище се намира само на няколко километра от европейската централа. Там постоянно има опашки от бежанци и мигранти, които или искат да подадат молби за убежище, или колкото се може по-бързо да получат разрешение да продължат пътя си към Франция или Великобритания. Много от африканците казват, че се пристигнали в Белгия през Италия, Австрия, Германия или Франция - очевидно в нарушение на регламента от Дъблин. Защото според Дъблинското споразумение, всички тези хора е трябвало да подадат молба за убежище в първата страна от ЕС, в която са влезли. С други думи: системата, която ЕС напразно се опитва да реформира, не функционира.

В това е убеден и белгийският вътрешен министър от национално-консервативната партия N-VA Ян Ямбон. Той иска да въведе по-строги мерки срещу нелегално пребиваващите в Белгия мигранти. През май се стигна до един трагичен инцидент, когато белгийски полицаи откриха стрелба срещу автомобил с нелегални мигранти от Ирак и застреляха едно двегодишно момиче. На последните избори през 2014 година партията N-VA спечели доста гласове  и за първи път влезе в управлението на страната. 

Така е в много европейски страни

В много държави от ЕС миграционната и бежанска криза доведе до това, че на политическия хоризонт изгряха звездите на силни дяснопопулистки опозиционни партии - във Франция, Холандия, Дания, Швеция и Германия. В някои европейски страни десните популисти дори участват в управлението - Белгия, Финландия, Австрия и Гърция, а в трети, като Полша, Унгария, Чехия и отскоро Италия, правителствата изцяло са съставени само от популисти. 

Експертът по европейските въпроси от фондация "Карнеги" Щефан Лене казва по този повод, че в миграционната криза популистките партии са открили една тема, която предизвиква големи емоции и поляризира обществото. Да припомним, че шефът на фракцията на германските десни популисти от "Алтернатива за Германия" Александер Гауланднарече бежанската вълна от 2015 година „подарък" за неговата партия.

„ЕС е докаран до ръба на пропастта“

Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс смята, че силата на десните популисти и нерешената миграционна криза могат да доведат не само до правителствена криза в Германия, но и да застрашат сплотеността на ЕС.

„През последните години темата за миграцията докара ЕС до ръба на пропастта. Миграцията играе ключова роля в много страни“, заяви той миналия вторник в Европарламента и призовава страните-членки на ЕС да загърбят националистическите си интереси и да проявят солидарност. „Кризата може да бъде решена само на общоевропейско ниво“, посочи Тимерманс.

Много от дяснопопулистките правителства обаче не споделят това становище.

„Неспособността на ЕС да се справи с темата доведе до един вид ренационализиране. Повечето популисти и партии, които са срещу мигрантите, са противници и на ЕС. И затова постоянно прибягват до национални мерки - гранични контроли, огради и горни граници за прием на бежанци. Затова и надеждата на германската канцлерка, че може да договори едно общоевропейско решение до срещата на върха в края на юни, е по-скоро илюзорна“, казва Щефан Лене.

Критиките срещу Меркел

Ангела Меркел пледира за координирани действия, за двустранни споразумения между страните-членки и за европейска служба за предоставяне на убежище, която трябва да взема решения на общите външни граници на ЕС. Независимо от силните дяснопопулистки тенденции в Европа, общността трябва да отговори на няколко важни въпроса, смята германската канцлерка:

„Достатъчно ли сме силни, за да се погрижим за развитието в страните, от които пристигат хората, тоест за развитието на африканския континент? Можем ли да въздействаме по-добре така, че да бъде прекратена войната в Сирия, откъдето милиони хора бягат? Грижим ли се достатъчно за бежанските лагери в близост до родните страни на тези хора? В състояние ли сме да въведем навсякъде (в Европа) еднакви процедури?

Не само опозицията в Берлин, но и правителствата на някои страни, като Унгария и Полша, обвиняват германската канцлерка, че е направила огромна грешка, отваряйки границите и допускайки в страната почти един милион търсещи убежище. Председателят на фракцията на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" Александер Гауланд смята, че сега Меркел трябва да си понесе последствията.

„Никой не иска да следва тази политика. С пълно право Полша, Унгария, Чехия и Словакия казват, че тях не ги засяга това, че госпожа Меркел е поканила толкова много хора в Германия. Ние не сме канили никого, припомнят те с право“, заяви Гауланд в Бундестага през март.

А всъщност проблем вече няма 

От 2015 година насам броят на пристигащите в Гърция, Италия, но също и в Германия хора е намалял със 75 процента. Тоест миграционната картина се промени, но въпреки това популистките партии и правителства продължават да настройват хората срещу мигрантите. А въпросите, по които спорят политиците в Европа и Германия, отчасти отдавна са решени. Седем държави, сред които Германия и Белгия, отново въведоха частични гранични контроли.

„Въпреки рязко намалелия брой на бежанци и мигранти, хората вярват, че миграцията е излязла извън контрол. Всички са се съсредоточили изцяло върху тази тема. А повечето хора в Австрия или Германия не са засегнати пряко от присъствието на бежанци и мигранти. Но медиите се концентрират до такава степен върху миграцията, че я направиха вирулентна тема“, казва Щефан Лене.

Дойче веле.

Правителството на премиера Алексис Ципрас оцеля при вота на недоверие в парламента късно снощи, което отваря пътя за подписване на историческото споразумение за името на Македония, предадоха световните агенции.  Очаква се то да пъде парафирано днес в Преспа.

Поддръжниците на Ципрас в парламента отхвърлиха инициативата на опозиционната партия Нова демокрация със 153 срещу 127 гласа.

Лидерът на партия "Независими гърци" Панос Каменос изпълни обещанието си, че няма да свали правителството, въпреки че е против споразумението.

"Днес не гласуваме за споразумението", подчерта той преди гласуването, отбелязва ДПА.

Опозицията атакува премиера, тъй като според нея той е направил твърде много отстъпки по споразумението.

"Няма да разделим гърците, за да обединим македонците", заяви лидерът на "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, цитиран от Франс прес.

Хиляди гърци протестираха срещу споразумението пред парламента, призовавайки Ципрас да подаде оставка. Полицията използва звукови гранати и сълзотворен газ, за да попречи на демонстрантите да влязат в сградата.

Ципрас и Заев обявиха постигнатия пробив във вторник, припомня ДПА. Предстои Македония да ратифицира споразумението на референдум, след което то ще бъде ратифицирано и от гръцка страна. Освен това Атина ще спре да блокира усилията на Скопие за присъединяване към НАТО и ЕС.

Националисти от двете страни на границата се обявиха против и обещаха да протестират.

Договорът за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство между правителствата на Република Македония и на Република Гърция ще бъде подписан тази сутрин в Псарадес, от гръцката страна на Преспанското езеро, след което официалната среща на двете делегации ще продължи от македонската страна на Преспа, в Отешево, съобщи македонската правителствена пресслужба.

Подписи под договора ще положат министрите на външните работи на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Кодзиас и посредникът в спора посланик Матю Нимиц.

Във водената от премиера Зоран Заев македонска делегация ще бъдат външният министър Никола Димитров и вицепремиерите Буяр Османи, Радмила Шекеринска и Оливер Спасовски. Македонската делегация ще бъде посрещната в Псарадес от гръцкия премиер Алексис Ципрас и външния министър Никос Кодзиас.

Предвидено е премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас да направят обръщения на церемонията. След това делегациите на двете страни заминават на македонска територия, където ще имат официална среща, двустранен разговор и тържествен обяд в Отешево. На церемонията в Псарадес и в Отешево ще присъстват върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, еврокомисарят Йоханес Хан, както и Розмари ди Карло - заместник генерален секретар на ООН.

Подписването на договора ще бъде съпроводено и от протести. Населението на Северна Гърция се мобилизира за протести в Преспа. Демонстрациите са организирани от "Комитета за защита на гръцкия характер на Македония", който организира и превоз с автобуси за онези, които желаят да участват в протестите. Опозиционната македонска партия ВМРО-ДПМНЕ организира протестен марш в Битоля. Според ВМРО-ДПМНЕ "договорът е вреден и противоречи на националните интереси".

Борисов отказа да се срещне с президента на Македония

Подписаният договор най-вероятно ще бъде внесен на правителствено заседание в понеделник сутринта, а до средата на следващата седмица и в парламента.

Преди да получи зелена светлина на пленарно заседание договорът ще трябва да мине и през парламентарната комисия за външна политика, председателствана от ВМРО-ДПМНЕ, а дебатите не са ограничени във времето, отбелязва телевизия Сител.

След ратификация в парламента договорът трябва да бъде подписан от президента Георге Иванов, който вече заяви, че не възнамерява да подписва документ, предвиждащ промени в конституцията и име за всеобща употреба.