Стефан Тафров: Очаквам руската намеса в Македония да се активизира

– Г-н Тафров, Ердоган след президентските избори рязко пое по пътя на авторитарния режим. Някои очакваха да смекчи тона след като се разправи с противниците си и вече е абсолютен победител от президентските избори, но се случи точно обратното. Защо Ердоган избра Турция да се отдалечи от демократичния свят и доколко опасно е това за все по-фрагментиращия се Европейски съюз?

– За да укрепи личната си власт. Политическата система, която той създаде с тези промени, е уникална – тя не е демократична, тъй като цялата политическа власт е съсредоточена в президента, който контролира голяма част от съдебната власт (почти 90 процента), и обезсилва парламента – той може да го разпусне. Декретите на президента не се отбелязват от парламента, няма министър-председател, той назначава вицепрезидентите по свое усмотрение. Нещо типично за всеки автократ, какъвто е Ердоган.

– Трябва ли Европейският съюз да заеме по-категорична позиция за случващото се в Турция?

– Европейският съюз осъди промените в конституцията, които Ердоган направи, но да видим как ще реагира по самото протичане на изборите, тъй като не знам какви са отзивите от страна на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но е сигурно, че има сериозен дисбаланс в медийното отразяване на различните кандидати, един от които беше в затвора, и времето му за отразяване беше общо около 30 минути за цялата кампания, а основният опозиционен кандидат имаше три или четири пъти по-малко време от самия Ердоган.

И за да си представите за какво точно става дума, в самия ден на изборите основната информационна агенция на Турция съобщи резултатите по време на протичане на изборите, което постави огромни въпросителни за самия процес. Представете си, че БТА в деня на парламентарни или президентски избори в България по средата на деня съобщи кой ще спечели с точност до десетата от процента. Това е страхотен скандал и разбира се поставя честността на целия избирателен процес.

– Смятате ли, че бежанският проблем все повече ще определя победителите в изборите и в държавите от Европа, включително и от Европейския съюз, но и ще диктува един по-сдържан тон към процеси на отдалечаване от демокрацията и затягане на автократични режими не само в Турция?

– Този процес е достигнал своя връх. Няма в момента бежански натиск и сега или в следващ момент ще се намери някакво решение, някакъв компромис. Иначе самата европейска интеграция е поставена под заплаха, иначе има сериозно отстъпление от перспективите на ЕС, така че може би вътрешнополитическите трудности на канцлера Меркел, които предизвикаха това забързване на тези преговори, ще се окажат всъщност щастие в нещастието и ще се стигне до някакъв компромис, иска ми се да вярвам.

– В този сложен европейски пъзел споразумението между Македония и Гърция за името на Македония, изглежда като странно изключение. Имаше много коментари и остроумни шеги в социалните мрежи около географския елемент в името. Други се ядосваха, че България е останала безучастна от тези преговори и не е предявила претенции за името. Трябваше ли?

– Това не е българска тема. Ние признахме Македония под името Република Македония. Така че как ще се нарече тя оттук нататък, е един двустранен спор само между Македония и Гърция. България няма отношение към него и с това печели много в международен план и в отношенията си с Македония. Тъй че защо да не се казва Северна Македония при положение, че сме признали тялото. И какво ако това тяло избира някакво определение на частта. Нямаме никаква полза България да се задълбочава в тази тема и да вземаме някакво отношение по нея.

И много се радваме, че е постигнато споразумение, което открива пътя на Македония към ЕС и НАТО. „Демократична България“, където отговарям за външните работи и европейските политики, приветства в декларация постигането на това споразумение, като припомни заслугата на двете сини правителства – на Филип Димитров и на Иван Костов, по отношение на изграждането на българо-македонските отношения и утвърждаването на Македония като независима държава на Балканите и  залог на мира на нашия континент. Това, което се случва, е трасирано благодарение на смелостта и решимостта на демократичните български държавници след края на комунизма.

– Предстоят разговори между сформираните комисии от българска и македонска страна за решаване на някои исторически и културни спорове между двете държави. Трябва ли според вас да се поставят онези трудни въпроси, свързани например с доктрината на македонизма, с генезиса на съвременните нации, с това какво ще правим с историческите архиви и паметници?

– Трябва да се действа конкретно, обобщенията не вършат работа. Трябва конкретно да се говори да не се преиначава историята, да не се твърди, че песните от сборника, издаден в Загреб от братя Миладинови, се казва „Македонски народни песни“, а не „Песни на македонските българи“. Такива неща трябва да се фиксират и оттам да се тръгне. Най-уморително е да се спори за факти. Когато се очертаят фактите, ще се очертае и цялата картина.

– Те фактите са налице, тълкуването е различно…

– Когато се уточнят фактите, няма място за тълкуване, то идва от само себе си. Водачът на тази комисия да уточни фактите. Това е, което трябва да се направи по един безпристрастен начин, опирайки се на документи.

– Не знам дали комунистическия период след Втората световна война ще бъде тема за разискване или вече не е модерно да се търсят първопричините на историческите събития, в случая в македонската история?

– Не знам дали ще бъде тема, но е факт, че всички тези фалшификации са направени именно тогава, така че това няма как да се избегне по някакъв начин. Няма как да се избегне фактът, че през всичките тези години на комунистическия период е създаван един отрицателен образ на България в Македония, в учебниците по история това трябва да се засегне по някакъв начин. Но пак казвам, това може стане с уточняване на фактите на основа на документи. И това е пътят да се изправят тези изкривени интерпретации на историята, които са направени по времето на комунизма.

– Може би е редно да бъде поставен и въпросът за църквата, който изглежда повече политически?

– Едва ли тази комисия ще се занимава с този въпрос. Не мога да кажа, все пак църквата и държавата са отделени, но разбира се е много важно да не се обезсърчават онези духовници в Македония, които виждат в Българската православна църква своя Църква-майка.

– Става дума за проблема, макар и извън темите на тази комисия.

– Без да съм църковен историк, но лично като българин и като мирянин, се надявам на решението БПЦ да изпрати делегация за честванията на Охридската архиепископия. Извинението, че по този начин ние едва ли не придаваме небългарския характер на Охридската архиепископия, не издържат според мен на критика. Всъщност ясно е кой не иска да подчертава връзките на македонската църква с българската и смятам, че тук беше допусната грешка.

– Да го кажем в прав текст. Съветниците на президента Владимир Путин – Александър Дугин и Леонид Савин, обикалят балканските страни и сеят партийни раздори. Наскоро в Скопие двамата присъстваха на дискусия с основен постулат, че за Македония най-добрият избор е балкански съюз, а още по-добре да се присъедини към Евразийския икономически съюз. Смятате ли, че Русия ще се примири с процесите на интеграция на Балканите и няма да се опита с всички сили и средства да попречи на това?

– Русия на думи подкрепи споразумението между Македония и Гърция за името. Доколкото знам, в миналото гръцкият външен министър Никос Коцияс и Дугин са имали много близки лични контакти. Но е много трудно и безперспективно за руската дипломация в една такава ситуация да не подкрепят споразумението между Гърция и Македония, Русия би останала в изолация. Разбира се тя си има своя дневен ред за Западните Балкани, тя се опитва да осуети присъединяването на Македония към НАТО и ЕС и вероятно ще се опита да проведе хибридна война, каквато вече води срещу сегашното правителство в Скопие. Виждали сме опити за дестабилизация другаде на Балканите при подобни ситуации – опита за преврат в Черна гора. Очаквам руската намеса да се активизира.

– Как оценявате в този контекст срещите  на българския премиер и президент с Владимир Путин?

– „Демократична България“ остро осъди тези посещения и този извинителен тон, който и двамата държаха в Русия. България е член на ЕС и НАТО и казахме, че всичките тези посещения приличаха на интервюта за работа за длъжността „губернатор на Задунайска губерния“, достойни за съжаления и абсолютно скандални и недостойни за български държавници. Осъдихме това залитане към Москва, на подновяването на проекта „Белене“, което е част от тази политическа линия на управляващите, подкрепяна от бившите комунисти. Ясно казахме, че ГЕРБ не е алтернатива на БСП.

Стефан Тафров е политик и дипломат. Бил е посланик във Франция, Великобритания, Република Ирландия, Италия и Малта. Той е първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител