" Кихна и телевизорът се изгаси, а червените златно поръбени завеси се помръднаха леко. Прозорецът беше отворен, а навън печеше слънце. В стаята печеше лампа и леко, като че ли дори бръмчеше. Той стоеше прав по средата на хола и гледаше с треперещо ляво око изгасения телевизор. Не беше стар, но не беше и млад; и със сигурност изглеждаше изморен. Кихна отново. Завесите се засилиха да хвърчат през прозореца, който се хилеше без да си затвори устата. Едно просташко поведение бих добавил. Един промъкнал се слънчев лъч прободе мъжа в сърцето, който кихна за трети път. Малки сополи се рахвърчаха в прашната стая като смели парашутисти. Двайсетичетири бели и кафяви зайци влизаха в стаята, докато завесите вече хвърчаха барабар с корниза надолу. Той хукна към прозореца, а зайците след него. Тогава кихна за последно и умря на място. Точно преди да последва завесите се строполи на килима с магнолиите. Искаше да се самоубие, но... умря по най- патетичния начин. Зайците го наскачаха и той изчезна безследно, на рождения си ден. Честит рожден ден и море от магнолии и зайци.!.

- Не може да бъде!!!... "