Те се гордееха с хола си. Голям диван, тапициран с плюшени рози и летящи лястовици, заедно с набор от четири табуретки със същата тапицерия. В дивана, надълбоко скрити, чешки кристални и порцеланови сервизи, от чай недокоснати чаши и чинии. Голяма, масивна, лакирана, дървена маса в центъра, върху голяма персийска плетеница на килим, под полилей от лалета сред пищни гипсови фризове. Два броя или може би три, не си спомням, стола Тонет №14. Забравих също да спомена и червеновинената кадифена покривка с ресни и пискюли. Светло зелени завеси се спускат зад лакиран, дървен перваз. Три френски прозореца, облечени в изгнила бяла дограма, с метални дръжки като на кранчета в баня, скрити зад дантелени пердета. Бюфетът, облегнат почти до вратата, изпълнен с богат уиски асортимент. А върху него малка черна вазичка с едно дълго пауново перо. Холът. Мястото за гости. Най-чистото и най- миризливо място в къщата. Там влизаха само, когато имат гости. Гостите им, усетили комфорта, палят неусетно цигара. Всеки път. Опушват стаята и си тръгват. Те решиха да спрат това.

Купиха си един човек. Човекът-нокът. Индиец, изпаднал в нирвана от години, който забравил да се събуди, а ноктите му пораснали по-големи от него самия и го завили. И тъй като той спал под ноктите, станало доста задушно там вътре. Та той чисто и просто се вмирисал, де. Занесли го в къщата си и право в хола, върху винената кадифена покривка с ресни, под полилея с лалетата. В стаята се разнесла смрад, от която направо да ти запищят ушите! Гостите спряха да ги посещават. Най-накрая холът беше само техен. Холът- това чисто, прекрасно и вонливо място. Момчето и момичето първи се качиха на табуретките, като по часовник. След това майката и таткото на двата Тонет 14-ки. Всички до един се обесиха на лалетата. Тогава човекът-нокът се събуди в един прекрасен, но трябва да отбележа- доста миризлив хол.