"две парфюмирани астрални проекции кацнаха на едно високо дърво в една градина до едно море.

змията започна да се изпъва по дължина до заспалата госпожа.

и беше вечер, и звездите бяха ясни, и астралните проекции се целунаха на клона.

госпожата сънуваше кифли с шипков мармалад.

астралните проекции не спряха да се галят, докато не паднаха от дървото.

мармаладът нещо и приседна, закашля се и се събуди.

под дървото, в меката шума се вихреше любовен танц.

жената се обърна и видя опънатата до нея змия.

двайсет улични кучета минаха през проекциите, но те не се впечатлиха, а продължиха.

стана внимателно. змията продължаваше да се опъва като пръчка в леглото. жената излезе от стаята.

усещаха, че всеки момент ще свършат. трепереха от възбуда и студ.

след половин час един доктор влезе в спалнята и застреля змията и скъса една сребърна нишка.

от шума едната астрална проекция се стресна смъртоносно и от нея остана само сребърен прах.

змията не беше яла от няколко седмици. прочиствала си стомаха. опъвала се за да вземе мерки на госпожата за да знае дали ще успее да я поглътне наведнъж или ще трябва на два пъти.

другата астрална проекция никога не се върна в тялото си. остана завинаги качена на клона на едно високо дърво в една градина до едно море."