Реалност и въображение

Посрещането на президента на Сирия Башар ал-Асад бе на площад „Св. Александър Невски“. Целият район около него, както и около хотелите, където са отседнали части от делегацията – Grand Hotel Sofia и Sheraton Hotel Balkan.

 

Преди да пристигне президентът се бяха събрали хора, някои любопитни какво се случва, други защото знаеха за посещението. Чух различни коментари, което ми подсказва, че доста хора не знаеха за посещението. Няма и как да знаят- медиите са меко казано пасивни.

На самия площад присъстваха бизнесмени, преводачи, доста полиция, любопитни граждани, хора от делегацията, които очакваха Башар ал-Асад и съпругата му Асма.  След официалната церемония и полагането на венец на паметника на Незнайния воин, делегацията се отправи към президентството, където предстояха разговори с Георги Първанов, а след това работен обяд с Бойко Борисов. Самата програма включва и бизнес срещи между български и сирийски бизнесмени, които ще обсъдят общи проекти, както и дългоочакваното пускане на полетите между Дамаск и София. Това е едно от главните споразумения, които се очаква да бъдат подписани.

Сирийската новинарска агенция SANA помести коментар на министър Младенов относно връзките между България и Сирия (SANA, 9.11.2010), в който той заявява, че Сирия е стратегически партньор на България и трябва да се възстановят връзките между двете държави. Разбира се думите са едно, практиката е друго. От над 25 години подобни връзки са повече от незадоволителни, а българските власти демонстрират своето пренебрежение към тази част от света винаги, когато могат (последната изцепка бе по случая „Формула 1″). Никой не очаква хората да се обичат или нещо подобно, но все пак една етика се изучава още в училище. Да не говорим за показните срещу на министър-председателя с хора от израелските служби. Разбира се, че всяка страна има подобни връзки с която и да е чужда служба, но да поканиш всички медии на тази среща не върви. В този случай PR-а би навредил, а не да помогне.

Пак SANA публикува (SANA, 9.11.2010) първите впечатления, буквално след ръкостискането между Първанов и Башар ал-Асад. Според думите на Асад, държавата му иска да осигури връзката между пазарите на България и арабските страни, заедно с района на Турция и Югоизточна Европа. Това означава, че български продукти ще се представят на над 300 млн. души и един развиващ се пазар, който остана извън икономическата криза. Дали ще се постигнат резултати от всички визити? Може би никой не знае всъщност дали ще стане това. Дали ще има полети между двете столици, дали ще се увеличи обмена (макар скока с 130% за миналата година). Въпросите са много, несъмнено, а въображението трябва да бъде държано под контрол, защото би изиграло лоша игра на фантазиите и реалността.

Някои коментари по форумите

Днешното посещение на Башар ал-Асад се посрещна както със смислени коментари по форумите, така и с искрено тъпи и явно неграмотни. Кръгът от имената на Хизбула-Насрала-Иран-атентати-Сирия се е набил по един неузнаваем начин в умовете на псевдо-мислителите,че това мнение битува със страшна сила по родните интернет сайтове.

Явно много хора не разбират някои неща. Първо, Асад не е в международна изолация. Най-пресният пример е вчерашната визита на Джон Кери и делегация от САЩ в Дамаск. Тук сигурно лирическите герои на мислителите са им прошепнали нещо и те са решили, че е така. Втората заблуда е свързана с българския президент. Първанов не кани сирийската делегация, заради несъздадената още партия, а заради доста по-важни неща, като доставка на газ и износ на електроенергия. Самото посещение бе ясно много преди да се заговори за проекта АБВ. Разбира се, може да се говори за един тип изграждане на личен имидж, защото Борисов пък покани Путин, но това не е много важно в случая. Третата глупост е свързана с атентата срещу Рафик Харири. Явно не се следи международната преса, защото Сирия вече е оправдана за атентата срещу Харири. И четвърто- прочетох коментари, че Сирия е най-бедната арабска страна. Много чудно за тези коментатори би било да разберат, че страната е сред най-добре развиващите се арабски страни, като за 2009 г. оглави класацията на The Economist за най-стабилна арабска страна в региона. Моля ви,прочетете повече, осведомете се, преди да пишете подобни коментари. Това бих казал на мислителите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: