По средата между 3 и 8 март...



Не можеш ли да победиш жената със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната, записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става - потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива. Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива на лов за бели бългaрски жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина, ни Богородица пред своя храм.
Под кървaвата турска месечина ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме, вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми, но тайно нощем търсеха зокум:
помятаха. А свойта хубост вакла захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра, от още триста Момини скали.
Една от тях не падна пред Пророка, годежен пръстен с турчин не мени...
Пет века продължаваше - жестока - най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която воюваха кинжала и честта,
насилието срещу красотата, а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея, която имаше велик закон,
че който падне победен във нея, дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа, пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни, че конят на пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни, в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана край Бисер сведе победен байряк
и, паднал във нозете на Гергана, поклон й стори. До земята чак! 

Ивайло Балабанов

доста глупава е, според мен, българската поговорка "страх лозе пази". води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените в противовес на мен лично турската ми харесва повече "един страхливец цяла армия разтуря" ако ще правиш нещо - трябва смелост. естествено е да ...

Forbes: Балтийският тигър

в. Труд: Стига популизъм, моля!

в. 24 часа: Затвор за заплати? Ще уволняват работници

[видео] ТВ7: За или против фискалния борд в България

в. Труд: Сбъдна се лошият сценарий

 

Блогът за икономика 2011

…който прави сайтове и дънни платки.

Разказ от Балкана без думи.

Дойде време да ти представим и първите ни месечни бестселъри в книжарница „Книга за теб”. Това са "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон и "Експертите на прехода" на Достена Лаверн, като и са двете издания на "Изток-Запад". Макар и много различни по жанр, те оглавиха класацията с равен брой продадени бройки.

Коя, според вас, е най-привлекателната професия на света? Такава, която да ви осигурява служебна кола, супер бонуси и… възможност за скатаване от работа? Тази на търговеца на лекарства. Това разбрах от книгата „Любовта е опиат” на Джейми Райди.

Не знам в коя категория да класифицирам книгата. Определено обаче не е художествена литература. По-скоро спада към мемоарите. Мемоарите, разрушаващи имиджа на световните компании.

На 11 март от 15:30 часа в Тракийския Университет вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България-Цветан Цветанов и евродепутатът Илиана Иванова ще се срещнат със студенти от висшето учебно заведение. На срещата, която ще бъде под формата на дискусия, г-жа Иванова ще запознае младите хора с това каква е ролята на българския евродепутат в Европейската политика, а г-н Цветанов ще направи презентация относно състоянието на МВР и неговите перспективи.

Позната ли ви е следната ситуация:

Искате да подарите на детето си книга вместо най-новата щуротия, измислена от алчните производители на играчки, а то реве, та се къса? Водите го в книжарница с идеята да му купите „Карлсон“, „Мечо Пух“ или нещо не толкова класическо, но забавно, а отрочето ви се залепя за плюшения Мечо Пух, не за хартиения? Или за някой нов робот, кукла, нещо пищящо, в ужасяващи, кичозни цветове, което само като го погледнете и вече си представяте как събирате чарковете му из цялата къща, а след около месец то и не функционира повече... А помните ли това клипче?

Позната ли ви е следната ситуация:

Искате да подарите на детето си книга вместо най-новата щуротия, измислена от алчните производители на играчки, а то реве, та се къса? Водите го в книжарница с идеята да му купите „Карлсон“, „Мечо Пух“ или нещо не толкова класическо, но забавно, а отрочето ви се залепя за плюшения Мечо Пух, не за хартиения? Или за някой нов робот, кукла, нещо пищящо, в ужасяващи, кичозни цветове, което само като го погледнете и вече си представяте как събирате чарковете му из цялата къща, а след около месец то и не функционира повече... А помните ли това клипче?

От години получавам оплаквания, че когато даден потребител иска да се запише или отпише от mailman мейлинг лист e невъжможно, ако се абонат на ABV.bg.

Какъв е случая:
1. Искате да се абонирате за мейлинг лист, като въвеждате световно признатия начин за това:

2. Да, ама не:

3. Ако се чудите, що ми е такъв мейла – ето още малко странни неща. Пробвам първо с моето име в различни комбинации, но още след третата буква – дава, че всички за заети – може, т’ва са 3-4 милиона потребители бре.
Пробвам със всякакви – и те са заети.
Брех, я да видим това:

4. Ок, я да видим, нешо по-кратко. Я, имало подсказки – познайте дали bogomil.shopov или другите по-прилищачи на името ми са свободни (да, да), няма значение, важното е, че ми ги предлага – трафик да се върти, ей:

Това е!

No related posts.

Организираната престъпна група, наречена (за прикритие) Правителство на РБ, очаквано отказа да отчете декларираните повече от 2 милиона бюджетни лева, за да опровергава обвиненията ми. В същото време не се свени да харчи третият милион, ...

Това лято в София ще се проведе 8-дневен курс “Certified Passivhaus Designer Course for Architects and Engineers” (CEPH) на англичаните Oxford Passivhaus. Този курс ще ви позволи да се явите на изпит към Passivhaus Institute и да станете акредитиран Passivhaus Designer.

Това се случва за първи път в България и ще бъде на английски. Цената на курса €1750.

Продължителността на обучението е 8 дни и е разделено на две части от по 4 дни.

• Част 1: 14 юни - 17 юни: Стандартът - пасивна сграда; топлоизолационна обвивка и конструктивни системи; системи за отопление, вентилация и топла вода; практическо приложение
• Част 2: 5 юли - 8 юли: вентилация; икономически анализ; саниране на съществуващи сгради по стандарта на пасивните сгради; обобщение
• Изпит: 29 октомври

Записването става на сайта на Oxford Passivhaus.

От няколко седмици на нашия сайт се получи едно неволно сравнение между българските и немските Западни покрайнини ;-) Днес на ред е да видим как изглежда немския Северозапад :) За българския си знаем, а сега – приятно четене:

Северен Рейн–Вестфалия за седмица

Мюнстер, Кьолн и Аахен

След като Анито толкова време ме кани да й отида на гости в Германия, малко след нова година реших да го направя и си взех самолетен билет от wizzair. 16-ти февруари беше датата на излизате, имах една седмица време и почти никакъв план какво да правя, освен да видя как живеят в Германия (до сега не бях ходил там). На 16-ти сутринта си взех такси до автогарата, от там рейса за София, там 84 до летището, после самолет и накрая влак до финалната ми цел –

Мюнстер (Münster)

Може да се каже че си поживях една седмица в Nordrhein-Westfalen (или NRW както му казват на кратко). [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Правихме си план ден за ден какво да правим и къде да ходим. Ето за една седмица какво направих/видях/посетих в и около Мюнстер (респективно Вие да правите):

• Посетете зоологическата градина в Мюнстер – най-хубавата зоологическа градина, която съм виждал – голяма, богата, интересна и с много животни. Гледах шоуто на делфините в делфинариума. Хванахме и храненето на слоновете  :) Снимки има тук
• Из центъра на Мюнстер ще видите множество църкви, магазини и сгради в старинен стил, но всъщност са строени след втората световна война, когато почти всичко е било разрушено. А сградите на университета са навсякъде из града. Мюнстер си е основно университетски град. Бях в една от библиотеките и беше страхотна.

[caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Голямата катедрала в Мюнстер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Фасади в стар стил"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Замъкът, който е основната сграда на Университета"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Скулптура – черешки"][/caption]

Направих еднодневно комбинирано посещение на Кьолн и Аахен (Aachen),

• но да ви кажа, беше много набързо. Препоръчвам и двата града да им отделите поне по един цял ден. Катедралата в Кьолн е величествена и отвън и отвътре. Аахен също предлага интересни стари сгради и красива катедрала.

[caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Катедралата в Кьолн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Старата част на Кьолн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Катедралата в Аахен отвътре"][/caption]

Еднодневна разходка до Енсхеде (Enschede)

• – най-близкия холандски град. Просто хващате влака и сте там. А там – малко по-различна обстановка. Някак си по-арт, различни хора, различна държава, дори е по-евтино от Германия. И ако ви влече посетете някой Coffee Shop, хората излизат от там видимо по-усмихнати ;)

• А в Германия може да отидете само да пиете бири. За бирен любител като мен – това беше близо да рая. Всеки път отивах до магазина и си взимах 4-5 различни видове и следващия път други 4-5 вида ! И всички са хубави, дявол да ги вземе ! А и с цена от около 1€ за бутилка в магазин са си направо достъпни на фона на всичко останало. Ето какво беше положението под масата по едно време:

[caption id="" align="aligncenter" width="544" caption="Бира, бира, бира..."][/caption]

• Ако случите на хубав слънчев ден, което през зимата в Мюнстер е рядкост, но аз успях  :) направете си разходка по Promenade – пешеходна и вело алея, която в кръг обикаля целия център на града. Разправят, че на пролет, когато всичко се раззелени е най-хубаво.

[singlepic id=8386 w=320 h=240 float=left][singlepic id=8387 w=320 h=240 float=right]

Promenade в Мюнстер

[singlepic id=8388 w=320 h=240 float=left][singlepic id=8389 w=320 h=240 float=right]

Promenade в Мюнстер

• Другото любимо място за разходки е изкуственото езеро. Около него винаги е пълно с хора. Лятото било пълно с барбекюта наоколо.

[caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Езерото на Мюнстер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Залез над езерото"][/caption]

• Искаше ми се да посетя и планетариума, но като отидохме в неделя беше препълнено и не се вредихме, а в понеделник не работеше. Все пак си мисля, че интересно място да се посети.
• За джунджурии и дребни подаръци за приятели препоръчвам книжарницата на музея. Самия музей го бяха бутнали и май строят нов, но книжарницата му си работеше. Всъщност не съм сигурен дали е било музеи или галерия – да не се бърка с музея на Пикасо и археологическия, които са други.
• За ядене и пиене навън не препоръчвам нищо, защото не видях нещо специално. Иначе има всичко всичко – пицарии, китайско, френска кухня, английски барове … а да, опитах немските вурстове :) Още първата вечер ме посрещнаха с тях … и с бира. Става комбинацията :)

Общото впечатление от Германия – подредено, чисто, любезни хора

(благодарят и ти се извиняват за всичко), но и доста скъпо място. Просто друг стандарт. За една седмица свикнах че 2-3€ са нищо и хвърчат ей така. Билетчето за градския автобус беше 2,10€ за едно качване (дори 2,30€ ако го вземеш от шофьора). Иначе вече не може да се каже, че там има неща (стоки) които ги нямаме в България. С навлизането на големите вериги, вече си имаме всичко. Единствено, което си купих беше играта Jungle Speed (която е знаех от едни белгийски couchsurfer-и), но нея преди това я бях търсих неуспешно в Италия, Холандия, Гърция … въобще където съм ходил. Сега я намерих в Мюнстер в един магазин специализиран за игри и имаше всевъзможни и странни игри. Струва си човек да поживява на различни места за кратко време. Хубаво е да усетиш как живеят хората там и какви са им ежедневните грижи. Благодаря на Ани и Божо за домакинството. Аз си изкарах супер, надявам се и вие ! Автор: Христо Илиев Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Германия(1): Из градовете Кьолн, Вупертал и шлос Бург (замък Замък)
2. Една къръшка седмица в Германия
3. Една къръшка седмица в Германия
4. Една къръшка седмица в Германия (2) – продължение
5. Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон
6. Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора
7. Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)
8. Към Европа с влака (3): Брюксел
9. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)
10. Германия(3): Из градовете Щутгарт и Саарбрюкен
11. Седмица в Момчиловци
12. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)

Много банди могат да се похвалят с различни постижения, но знаете ли кои са най-бързите музиканти? Естествено, че тези, които носят новите спринт-маратонки на PUMA. Марката е намерила много интересен начин да представи техническите предимства на новата си серия обувки като им придаде човешки облик – в случая, облика на Rocker, Flex и Groove.

Кампанията за новата линия Faas Running Shoes обвързва модела с традициите на най-бързата държава – Ямайка. От името, през дизайна, до самото представяне – всичко лъха на море, реге и онова усмихнато спокойствие, което стереотипите ни свързват с острова. Самото представяне на техническата страна зад новия дизайн е много забавно – вижте го тук.

Но големият ми фаворит е първата реклама от кампанията, която представя трите персонажа. Rocker, Flex и Groove са най-бързите музиканти в най-бързата държава на света. И сигурно е чисто съвпадение, че носят имената на трите елемента, които правят Faas толкова добри и удобни. Тримата са широко усмихнати и правят много добри парчета, докато профучават покрай публиката. Те присъстват на сайта на PUMA, което ме кара да предвиждам още участия в спотове скоро.

Маркетинг подходът е добър. Техническите характеристики са “емоционално оцветени”, което ги прави по-лесни за възприемане. Географският стереотип работи както за позиционирането като “бързи маратонки”, така и за спечелване на етикета “свежи” и “забавни”. Връзката с музика е нестандартна, което дава положителни точки на PUMA – докато Nike и Adidas се борят само за водещите атлети, то тук към микса се прибавя и забавен елемент (естествено, Юсеин Болт е любимото лице на PUMA, което придава достоверност на твърденията за качество на Faas). Интересно ми е да видя накъде ще се развие кампанията и как ще се приложи концепцията за ямайския дух в други активности. Какво ли ще последва – уроци по свирене на китара с 40км/ч?

Още по темата:

1. Валентинска кампания на PUMA – да подредим приоритетите!
2. 3D-чашки от Wonderbra
3. Sony Vaio ви изстрелва до Луната

Най-новото от няколко дни насам, са тестовете на една добавка, която може да влезе в самия продукт. Тя има за цел да покаже общи данни за това, което се случва във вашата входяща кутия или входящи кутии, както и малко статистика, която до сега я нямаше.

Най-интересна за ,мен е частта с това, коя папка, каква част от паметта ми заема, както и интересната статитика за отговорените мейли :)

Ако искате да я изпробвате и вие, свалете я от тук. Мнения, идеи и препоръки се приемат от тук

Още по темата:

1. Нокия и социалните мрежи

Когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял сняг. Ева премръзнала и се разплакала. Няколко снежинки, желаейки да я утешат, се превърнали в цветя. Когато ги видяла, сърцето и трепнало и в него се родила надежда. Оттогава кокичето е символ на надеждата за по-добър живот.



Старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта.



Богинята Флора раздавала костюми на цветята за карнавал. Снегът също поискал да участва в карнавала, но не му се полагал костюм. Започнал да моли цветята да разделят дрешките си с него, но те се страхували от студа и му отказали. Само кокичето го съжалило и разделило наметката си с него. Оттогава двамата са неразделни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

ЕП за кризата в Либия, мира в Близкия изток и Съвета за права на човека на ООН - Последните събития в Близкия изток и по-специално в Либия, включително изключването на страната от Съвета за права на човека на ООН, ще са централната тема на пленарното заседание на ЕП в сряда.

Букет за мама, направен от цветна хартия. Ако подготвите две листчета и покажете на децата как се прави, те със сигурност биха се справили сами и подготвили букет от пролетни цветя за МАМА.

Имате нужда от едно квадратно листче за чашка и едно правоъгълно – за стеблото на лалето. След като прегънете по-средата и по диагонал квадратното листче, срежете средните прегъвки до половината ( вижте снимките)

Поставете лепило от  едната част на срязаното и прехлупете другата отгоре. Така залепете и четирите разреза – чашката е готова.

За стеблото – навийте хартията и накрая я залепете с лепило, за да не се развива. От горната част на стеблото разрежете и прегънете навън, за да има къде да се залепи чашката.

Продукти за 4 порции:
4 бутчета
2ч.ч. едър салатен боб
1 глава лук
1 зелена чушка
1 морков
1ч.ч. доматен сок от консерва
2с.л. зехтин
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. майорана
1 бира
2- 3с.л. олио

Приготвяне:
Бобът се накисва от предната вечер във вода. На следващият ден се изхвърля водата. Налива се 3ч.ч. нова, чиста вода. Слага се на включен котлон. Похлупва се и се вари на кротък огън, 60 минути. После се отцежда от водата. Към него се добавя доматен сок, 1/2ч.л. сол, 2с.л. зехтин и нарязаните на дребно чушка, лук и морков. Обърква се и се оставя на хладно.
Бутчетата се измиват. Подреждат се в тавичка. Поръсват се със сол, червен пипер и майорана. Поливат се 1 бира. Оставят се на хладно за 2 часа да се овкусят. След това се поливат с 1/2ч.ч. вода, 2- 3с.л. олио и 2с.л. сос Уорчестър. Тавичката се покрива с домакинско фолио. Пекат се на умерена фурна 60 минути. После се маха фолиото и се връщат за допичане още 10- 15 минутки. В порция се поднася бутче гарнирано с бобена салата.

Вярвайки на всичко в интернет (има хора, които го правят), ако не – цитирам – „забравите за шунката и агнешките пържоли“, ще ви очаква мъчителна смърт от рак:

Консумацията на червено месо може да доведе до рак на стомаха и дебелото черво. Ето защо хората трябва да забравят за шунката и агнешките пържоли. Това показва проучване на Научния консултативен комитет по хранене. Изследванията, проведени наскоро сочат, че червеното и преработеното месо съдържат вещества, които сериозно увеличават риска от смъртоносното заболяване. В тестовете, продължили цели 10 години са взели участие над 500 000 души от различен пол и на възраст над 40 години.

Според учените хората, които наблягат предимно на червено месо увеличават риска от рак на стомаха и дебелото черво с цели 79%.

Преработените меса водят до още по-висока опасност от развитие на онкологичното заболяване, тъй като се консервират, опушват или солят прекалено. Специалистите твърдят, че при преработката на месото се образуват канцерогенни вещества, които сериозно увреждат стомаха и червата. Ето защо учените са на мнение, че е добре да се ограничава консумацията на червено и преработено месо и да се набляга на плодовете и зеленчуците, богати на витамини и минерали.

И отдолу ви препоръчват (явно вместо месо), да си купите хапчета :)

А самият „Научния консултативен комитет по хранене“ (с определителен член!) така ме респектира, че за малко да стана веган. (Био-веган, разбира се!) Щото там ни пестицид, ни нищо…

Би ми се искало да можех да прочета къде е оригиналното нáучно изследване на „КомитетА“… И ако си мислите, че никой не би се хванал на горнепоказаната „наука“,  помислете пак. Eто ви два коментара от Facebook (sorry Стойчо, откраднах ги от теб…)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Този вятър се родил една утрин, когато звездите току-що се били скрили, а слънцето едва се било подало зад хоризонта. След като се научил да лети, той се издигнал в небето и погледнал земята от високо. "Каква красота! - помислил си вятърът. - А почти никой не знае в какъв прекрасен свят имам щастието да живея! Трябва да разкажа за това, за да може всеки да се радва на този свят като мен!"
И той със смях полетял към земята. Летял към хората, бързал да ги направи щастливи.
По пътя вървял човек. Вятърът разрошил косите му, шепнейки:"Аз знам тайната ... Знам тайната на света ... Погледни наоколо, колко е хубаво! Светът е чудесен и добър, съгласен ли си с мен?"
Човекът се усмихнал и кимнал. Той не разбрал кой му говори, но чутото било истина. Човекът поел глътка от вълшебния вятър и му се приискало да запее. Мелодията сама се появила в главата му, а думите измислял в движение. Това била песен за доброто, щастието и живота.
Песента се харесала на вятъра. Той я подхванал и я понесъл нататък. Тя звучала навсякъде, откъдето минел, и на лицата на всички, които я чуели, се появявала усмивка. Хората започвали да припяват на вятъра и скоро цялата планета се изпълнила с радост, радостта на онзи човек на пътя, комуто вятърът открил тайната на света.
Хората пеели, а вятърът летял сред тях и на всеки, до когото се докоснел, все едно пониквали крила. Изглеждало сякаш човечеството ще се превърне в ято весели птици и ще полети право към топлото слънце в безкрайните небеса. Удивената земя се радвала заедно с хората, никога досега не и се било случвало да види децата си толкова щастливи.
Но на вятъра и това му било малко. Той събрал капка по капка цялата доброта, която имало на планетата и от небето се излял вълшебен топъл дъжд. Никой от хората не се сетил за чадър. Всички се радвали на този дъжд като деца, смеели се и шляпали в локвите. През целият свят се изпънала цветната лента на дъгата.
"Откъде си? - питали хората вятъра. - Кой те създаде?"
"Не знам, - отговарял вятърът - но навярно и така трябва да бъде."
Той отново полетял, извисил се и докоснал звездите. Звездите му дали малко от сиянието си и вятърът се устремил обратно към земята, разливайки светлината по целия свят. Светлината прониквала в сърцата на хората и те получавали способността да разбират истинската красота. Поетите се опитвали да я изразят в стихове, художниците да я нарисуват, композиторите да я превърнат в звуци. Всички произведения били прекрасни и в същото време нито едно не можело да предаде напълно това великолепие, което обкръжавало хората навсякъде. То можело само да се почувства.
И тогава светът засиял по-ярко от най-ярката звезда. Даже Слънцето се изумило, гледайки блестящата земя. Тази светлина се състояла от светлината на звездите и светлината на радостта, родена от разкриването на тайната на Вселената, тайната на живота. Тази светлина била така ярка, че нищо не можело да я затъмни. И песента, тази чудесна песен, съчинена от щастливия човек, все не замлъквала ...
И продължавал да се носи над земята вятърът, този вятър, който споделил с хората възторга от красотата на света.
Вятърът, наречен Радост ...

Олга Овчиникова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Около Трети март по някоя от телевизиите вече отдавна бившият български президент Георги Първанов излезе с голяма мъдрост да ни убеждава, че на България и трябва ново Възраждане.

Колкото и да съм подозрителен по принцип спрямо думите и делата на този индивид, в случая предпочитам да мисля, че това хрумване все пак му е дошло от някоя и друга празнична чаша с вино, обърната в повече, нежели да има общо с мерака самият той, начело на първолашката формация АБВ, да оглави и предстоящия ни нов Ренесанс. Не знам защо предпочитам да мисля така – нищо, че меракът му постоянно нещо да оглавява е очевиден.

Може би защото смятам, че уж историкът Първанов би трябвало да знае как някаква форма на Възраждане, макар и не особено пълноценна, ние като народ вече сме преживели и да е наясно, че историята неизменно обръща всички опити за повторение на епохите в карикатура. Или в нещо още по-лошо.

Другата евентуална причина – уж историкът Първанов би трябвало да знае също, че ренесансите по света са обществени процеси, които са тясно свързани и се развиват във феодална епоха, не в някаква друга. И ако тепърва пък ще правим Ренесанс в България, значи трябва да се повърнем назад към феодализма. Е, най-малкото – към времето на комунистическия феодализъм, от който уж се отървахме с толкоз мъки.

Третата възможност е не толкова общотеоретична, колкото следствие на практическия разум. Тя гласи, че ако Първанов искаше да прави ново Възраждане в България и имаше добри идеи за това как то да стане, разполагаше с период от цели десет години начело на държавата, за да увлече масите и да го стори. Сега вече, като излезе от президентството, влиза в графата “и други”, заедно например с възрожденския поет Пишурката. И други.

Казаното дотук обаче, граждани, не означава, че Георги Първанов няма да се опита да ни вкара в концепцията си за новото Възраждане. Ще се опита, но не защото дотам му стига акълът, а защото натам му се разпростират интересите – личният му политически интерес и политическият интерес на неговите московски господари.

Че какво лошо има във възможността да преживеем едно ново Възраждане – ще попита някой невнимателен читател, който е прескочил един-два пасажа от казаното дотук. Затова ще обясня пак, но по друг начин. Лошото е, че то ще бъде стъпка назад дори от кръга, в който като народ се въртим вече век и половина, без да сме направили необходимата стъпка напред. Защото, граждани, от към ХІХ век досега ние сякаш не можем да се откъснем от идеите на Възраждането и да преминем във века на Просвещението – както са сторили истинските цивилизовани народи.

Някак си не успяваме да се хванем за косата и да се изтръгнем сами от съзнанието, че като сме научили в килийното училище азбуката и можем да сричаме, вече знаем всичката мъдрост на света. Не успяваме да избягаме от самодейността във всичките и форми и във всички сфери на българския си живот – като започнеш от отглеждането на домати и правенето на вино, та стигнеш до висините на политиката, науката и философията. Не успяваме да се изтръгнем от свойственото за феодализма мислене, че някой друг има грижата да се грижи за нас. Не успяваме, в крайна сметка, да се проникнем масово на тъканно ниво от идеята, че сме граждани, от които зависи всичко, а не поданици, от които нищо не зависи.

В крайна сметка – нали това е направил векът на Просвещението: превърнал е хората в граждани, извисил е стадното общество на индивидуалните инстинкти до разумното общество на сътрудничеството между личности, превърнал е божествения човек от глина в човека на божествения дух.

`Що ли ги дрънкам такива? А, сетих се – заради Първанов, който очевидно иска отново да се върнем в килийните училища, за да сричаме неговата собствена азбука, да пишем рибни буквари и да ги представяме пред народа като висша мъдрост и наука, да си играем до безкрай в схлупено читалище театрото “Многострадална Геновева” и да се вълнуваме, когато видим, че простият народ се вълнува от тази висина в изкуството. Разбира се, всичко това представено с изразните средства на модерната компютърна епоха….. Иска Първанов, освен това, да се зъбим на тирана и да се крием по горите от страх, че той май ни е видял, като му се зъбим. Нищо, че тиран напоследък няма – винаги можем да си измислим. И даже непременно трябва да си го измислим, за да има от кого да ни освободят после братушките, нали? А те ще ни освободят, граждани, непременно ще ни освободят – и не само защото го искат неистово и са го превърнали в целенасочена държавна политика още от времето на Екатерина Велика, а и защото ние сме вечно съгласни те да ни освобождават.

“Емоционалната връзка между България и Русия не може да бъде изтрита, но във всеки друг план България от Русия е абсолютно независима” – каза по повод на Трети март самият премиер Бойко Борисов. Как в едно изречение успя той да побере две напълно погрешни тези, на мен и досега ми се струва като сериозен мисловен феномен, който подлежи на проучване. Но е факт.

А грешките са следните. Първо – емоционалната връзка между България и Русия може да бъде доста по-лесно изтрита, отколкото беше насадена през годините от разни несвестни в главата или директно закупени от Москва българи. Достатъчно е само малко по-категорично да се противопоставим сега на руските апетити за влияние в България и по реакцията, която ще последва от тяхна страна, целият български народ ще разбере що за емоционална връзка изпитват те спрямо нас. И ще обмисли струва ли си в такъв случай да изпитваме ние към тях по-различна. Наченка на това имаше преди време, покрай газовата война на Русия срещу Украйна, но работата скоростно се смете под миндера, за да забравят навреме гражданите, за които се знае, че бързо забравят.

Втората грешка на Борисов е, че във всеки друг план, освен простата емоция, ние сме независими от Русия. Ами че ако бяхме толкова независими, щяхме ли така да се гънем и съгласяваме да пренебрегнем собствените си европейски интереси, за да реализираме руските европейски интереси под формата на енергийни проекти. Всъщност, то ще си покаже колко сме независими, съвсем скоро ще си покаже, като подпише бат` Бойко в края на март за изграждането на АЕЦ “Белене” и така ни нахлузи на врата закупеното с наши собствени пари въженце, на което ще се обесим.

Ама какво общо има това с разговора за Възраждането – ще попита пак някой умник. Е, има. Защото през ХІХ век точно желанието ни като народ някой друг да ни освободи, преди да сме извървели докрай пътя на собственото си Възраждане, доведе до там, че не преминахме в епохата на Просвещението. И оттогава все тъпчем на едно място, все нещо възраждаме в себе си и наоколо, а потурите ни – все безпросветно оцапани. 

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Въоръжената съпротива срещу комунизма в България: ДС за горяните и Горянското движение Забравената съпротива: Горянското движение и горяните (1944-1956 година)   Легалните и нелегалните форми на съпротивата възникват едновремен­но. Но до началото на 1947 г. приоритет има легалната форма и тя под­готвя социалнополитическата база на нелегалната съпротива, разработ­ва и утвърждава сред населението програмните й цели. [...]