До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира

Ако ви се стори, че прекалено често имаме разказ за Сирия и Близкият изток, то просто се дължи на факта, че там очевидно назряват сериозни събития. Първата част на днешния разказ ни заведе до Халап и Хомс, а днес отиваме към Маалюла и Палмира. Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

втора част

Маалюля и Палмира

Събуждаме се към 6.30 . Оглеждаме се за полагащата ни се закуска , обаче в хотелчето няма жива душа. Момчето от рецепцията си е опънало дюшек и спи непробудно до заключената врата. Няма как – събуждаме го с хиляди извинения за да ни отключи. Навън улиците са празни.Както по-късно се констатира, не е заради празника, просто арабите обичат да си поспиват.Спираме такси и след няколкоминутни обяснения и консултации със стоящият наблизо полицай за посоката, се качваме, за да ни закара до Maalula karaj срещу 1,50$.

Автогарата е най-обикновен паркинг,

на който са се наредили в очакване на първите си пътници стари, раздрънкани маршрутки. Никой не говори английски , но самото име е достатъчно за да ни разберат. Сочат ни с пръст на кой край е автобуса, чийто шофьор с пръст ни сочи към задължителната стаичка, в която цивилен полицай ти записва данните от паспорта и ти дава хвърчащо листче , нещо като разрешително , единственно срещу което ти продават билети.В маршрутката освен нас има няколко мъже и забулена жена, а свободното пространство е запълнено от щайги с пипер, карфиол, домати , краставици… [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] След час стигаме Маалюля и след като всички слизат, шофьорът ни качва над селото, пред

манастира на Св.Текла

Разглеждаме църквата, запалваме свещички и си правим снимки за спомен с усмихнати и любезни йорданци. После поемаме по пътя по който се е спасила Текла - цепнатина , през която се изкачваме чак на върха. Отгоре изгледът е невероятен! [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Манастир Света Текла"][/caption]

Пред нас , на ръба на скалите , е застинала 7-8 метрова Богородица! Вляво, над манастира на Св.Текла, е разперила ръце голяма статуя на Исус, а срещу нея, на отсрещния хълм, е поставен огромен кръст! Красиво, величествено, уникално място! Долу ,от джамията в селцето , през половин час се чува празнична молитва.За два дни толкова свикнахме с тях , че вече дори и не ни правят впечатление.Но ни прави впечатление религиозната търпимост по тези места, въпреки че мюсюлманите са 10 пъти повече от православните.

Прибираме се в Дамаск

и отдъхваме малко в хотелчето.После решаваме да разгледаме отново „стария Дамаск” , и по-точно християнския квартал.Тук е чисто и подредено , хората са по-спокойни и любезни. Винаги съм си мислил, че реда и хигиената по обществените места зависи от религията на хората - колкото пó на изток и на юг отиваш , толкова по-мръсни и хаотични стават градовете. Или може би само на мен ми се струва така ... [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Старият Дамаск"][/caption]

Красиви и интересни магазинчета , великолепни осветени църквички, но ... като повечето православни по света – затворени. Започва да ни доскучава и правейки огромна обиколка из малки и криви улички се връщаме в мюсюлманския квартал. Тук е „купона” – щумно , пъстро и мръсничко. А и много по-многолюдно. Ама на кой му пука! Защото си е готино.Заприказваме се със младо семейство руснаци които са тръгнали с още непроходилото си момченце да пообиколят като нас тия част на света.Дори са решили да минат и през Египет. Трябваше и ние да сме по-смели и да включим и Египет в маршрута. Но и това си е постижение за нашите предубедени и недоверчиви мозъци Ден4

Палмира

Както винаги , ставаме рано и бързо-бързо се изнасяме до автогарата за Дамаск – Harasta karaj. Следва познатата процедура – минаваш през стайчката на полицая , записва ти всички данни от „пашапорт” , дава ти „разрешителното” изписано на хвърчащ лист на „някакъв странен език” и чак тогава си купуваш билета за желаната дестинация. На входа на автогарата има скенер за багажа и метал детектор за пътуващите. Колкото и спокойно и безопасно да изглежда , явно си познават хората и се стараят да си ги държат по-изкъсо. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Колонадата в Памира"][/caption]

Палмира – град отпреди Христа, стигнал апогея си по времето на кралица Зенобия , решила и тя да се прави на Клеопатра. Само че римляните си имали вече едно на ум и... го срутили за една нощ. Така поне пише в пътеводителите. Палмира – 207 км , 3 часа и половина , 4$ на човек. Автобусната спирка е на противоположния край на града.Таксиметровите шофьори , който ни чакат , услужливо ни информират че днес е неработен ден и автобуси за Дамаск оттук няма да има ,а и руините са много далече.Само че вече дори не ми се говори с тия и ги отминаваме! Ние сме дошли на разходка, не бързаме за никъде и въобще не ни пука.След 45 мин пеша стигаме до другия край , след като сме се допитали до местните за посоката, въпреки че цитаделата се вижда от километри. Мамка му, какви ги върша и аз! Заради 1$ толкова бъхтене под изгарящото ( за нас ) слънце ! В почивката , на разбора , отнесъл доза критика от мълчаливата ми съпруга , обещавам да променя отношението си към „бакшишите” и стигаме до консенсус оттук нататък да се възползваме максимално от таксиметровите услуги. И без това са „без пари”. Руините на Палмира , най-вече колонадата , наистина са впечатляващи и си заслужава да бъдат видени. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Палмира"][/caption]

Връщането си е по-емоционално. От най-близкия ресторант намираме желаещ , който срещу 1$ да ни закара до „автогарата”. Всъщност автогара няма. Спирката е пред едно кафене-магазин извън градчето. Автобус ще има след час и половина , билета е с 1 – 1,50$ по-скъп , а и места за сядане за чакащите няма.Пием вътре по един чай и сядаме вън , на мръсния бордюр, сред прах и щъкащи и разглеждащи ни араби, оглеждайки се за други чужденци. Други чужденци означава че си на прав път или място.Естествено , че се появяват – семейство възрастни белгийци , които също като нас се оглеждат недоверчиво. Щом ни забелязват кимат за поздрав и успокоени , започват пазарлъка за по-скъпия билет.Не че има друга алтернатива.После , след продължително оглеждане , сядат до нас на бордюра.

Пътя обратно до Дамаск

го проспиваме. Вечерта решаваме да пообиколим Дамаск в северна посока - "цивилизованата". Лъскави ресторанти и кафенета , модно облечени хора , посолства ( вкл. и българското)- културно ... и леко скучно... [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Дамаск"][/caption]

Изпиваме поредния прясно изтискан сок и приятно уморени си лягама рано. Защото утре продължаваме надолу към Йордания ( Джордан ) и крайната цел на това пътуване - 'Акаба ( с ударение на първото А ) Очаквайте продължението: Автор: Жени Русева Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. До Сирия и назад
4. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
5. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
6. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
7. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
8. До Сирия през кюрдските райони на Турция(4): Пустинята, Дамаск и Анталия на връщане
9. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)
10. Пътят до Сирия
11. До Сирия през кюрдските райони на Турция(2)
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (4)

Прочети цялата новина

Свързани новини: