Понеже България ще бъде най-голям донор в спасителния фонд на Еврозоната няма как да не ни направи впечатление пълният хаос, който цари около спасяването на Португалия и политиката относно Гърция. И – съвсем очаквано – както прогнозирах точно преди една година.

В последната една година Гърция направи това, което всички знаят, че може най-добре – с типични хитринки постигна огромно удължаване на срока на спасителния заем, намаление на лихвения процент по заема. На всичкото отгоре, неколкократно завиши бюджетния дефицит и не спази обещанията си за неговото намаление – което не попречи да й се отпускат траншовете навреме. Сега, на всичкото отгоре, се говори и за преструктуриране на заемите, т.е. практически да й се опрости поне половината държавен дълг. Ей-това е резултатът от нежеланието Гърция да се прати при МВФ, както би трябвало.

Това последното освен, че е вредно е и показателно за липсата на разбиране в ЕС за това как се преговаря с длъжник. Не можеш да накараш един длъжник да се стегне и да си плати дълговете, ако постоянно пускаш слухове, че ще му опростиш, намалиш, ограничиш дълговете. Между другото, голяма част от дълга на Гърция е заложен в ЕЦБ – и евентуално отписване на част от дълга може да значи и загуби за ЕЦБ. А загубите се покриват от акционерите. България, разбира се, е акционер. Само посочвам, че перспективата за плащане идва и по тази линия и може да е по-рано отколкото сме си мислили.

Немските данъкоплатци са изумени, че те затягат колана – но в същото време плащат все повече пари на Гърция, която и преди, и сега не иска да затегне колана (рейтингът и на двете управляващи партии в Германия се срина след спасяването на Гърция). Нашите данъкоплатци могат да се окажат в подобна, дори още по-драстична ситуация, защото най-бедната страна в ЕС ще трябва да дава пари за спасяване на много по-богати страни.

В крайна сметка, най-добре е да се върнем на варианта, който беше най-правилен още в началото – МВФ да се заеме с проблемните страни. МВФ има капитал, има опит, има персонал и – за разлика от ЕС – може да наложи дисциплина в Гърция. Няма нужда да създаваме нов фонд, който да дублира МВФ и да даваме още пари. Има си МВФ (ние и всички европейски страни сме акционери в МВФ) – който е фалирал да ходи при МВФ. От Европейски спасителен фонд няма нужда, особено ако в него ще плащат най-благоразумните страни и ще бъдат наказвани по този начин.

Блогът за икономика 2011

Как да напиша ревю за „Игра на тронове“, когато навън е пролет? Как да пиша само за „Игра на тронове“, когато за мен тя се е превърнала ... в стъпало, в праг, зад който лежат всички събития, които превръщат „Песен за огън и лед“ в една от най-добрите фентъзи поредици за всички времена?

Един суфийски поет заради интриги на придворни, които имали влияние над шаха, бил наказан да напусне Персия.
Той написал писмо на шаха:
"Заповедта на Ваше Височество ще бъде изпълнена с подобаващо покорство. Нищожният субект ще напусне империята завинаги. Считам за велика чест да бъда удостоен с вниманието на височайшия Монарх, в своето могъщество превъзхождащ самия Бог."
Шахът го призовал в двореца и поискал да обясни тези еретични думи.
Поетът казал:"Шахът ме гони извън пределите на своето царство. Бог, Господарят на Вселената, не може да изгони човека извън пределите на владенията си. Значи всеки, който може да направи това, е по-могъщ от Бога.

Идрис Шах "Наблюдения зад покрова на истината"

Няколко хванати момента от ранно-пролетно Банско. Каквото имам да казвам съм го писал в заглавието…

Парламентът гласува закон за 140 милиона лева държавен заем за БДЖ. В мотивите към закона е приложена една интересна таблица, която показва просрочени и дължими плащания на БДЖ към кредиторите му. 

 

 

Забележете, че значителна част от плащанията са към държавната Българска банка за развитие. Всъщност, чрез закона се спасява не толкова БДЖ, колкото ББР. Миналата седмица ББР се хвалеше как имала рекордна печалба от 25 милиона. Обаче, ако БДЖ не си плати дълговете, ББР отива на огромна загуба.

Връщаме се към тъмните времена на 90-те години когато държавни банки отпускаха лоши кредити на държавни предприятия и после бюджетът ги спасяваше (а в крайна сметка фалираха и банките, и предприятията, и бюджетът).

Блогът за икономика 2011

Новината, която вълнува напоследък нашето жадно за новини общество, е поредната продажба на Кремиковци. Най-голямо вълнение предизвиква личността и историята на купувача. Това бил невръстният някой-си, който имал фирма само от месец и, видите ли, вече разполагал с 316 милиона да брои за металургичния гигант. Ама, как! Откъде има тези пари?! Кой му ги даде?! За един месец ли успя да ги спечели?! На мен цялото брожение ми прилича на това да изпратя своята малка дъщеря да ми купи кашонче скъпо уиски от магазина, да я видят бабите и да започнат: Безобразие! Откъде тази пикла има пари за кашонче скъпо уиски?! Откъде, откъде! Тате й е дал! И, изобщо, защо не оставите децата на мира…

Никой не се опитва да скрие кой е купувачът на Кремиковци. Пише го във вестниците. Новото дружество е регистрирано на адреса на „Надин”, чийто основен кредитор е ПИБ. За „Надин” помним, че през 2008 имаше сериозни проблеми и беше на крачка от фалит с дълг около 250 милиона, а през юни миналата година откри завод, построен с кредит от 40 милиона. Лентата прерязаха Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. От друга страна, дни след като стана ясен новият собственик на Кремиковци, ПИБ, най-големият кредитор на „Надин”, обяви, че ще подкрепи сделката с кредит в размер близо 120 милиона. Добре, ще присвият очи бабите, а откъде ще се вземат останалите до 316 милиона? Ето, това наистина аз не знам и не мога да отговоря, но си спомням, че миналия месец ПИБ издаде специални безсрочни облигации, с които увеличи кредитния си портфейл с 320 милиона. Затова все си мисля, че не е чак такава голяма загадка кой е новият собственик на Кремиковци. Въпросът е какво смята да прави с придобивката.

Според някои от махленските баба щяло да се възобнови производството и да се отвори работа за столичани. Съмнявам се обаче, че горди металурзи ще запретнат ръкави и сред доменни искри ще започнат да леят метал. Доменните и коксовите производства не могат да се възобновят. Говори се за някакво стоманено производство, което можело, ама защо ли хич не ми се вярва… Според други баби интересът на купувача била замята. Ама, чакайте! – веднага скачат трети баби. – Знаете ли, че рекултивацията на земята ще струва още 100 милиона! Кой луд ще ги даде! Искат земята, за да направят на нея бунище, включително и такова за химически и ядрени отпадъци, така че не само няма да отворят работа на столичани, ами на всичкото отгоре и ще ги обгазят и облъчат. Не – казват първите баби, – те искат да нарежат всичко метално там – от пещите и вагонетките до будката на портиера – и да го претопят в новия завод на „Надин”…

Аз лично не бих купил Кремиковци, защото не знам каква би могла да е далаверата от това. Но това изобщо не значи, че далавера няма. Щом е налице купувач, па макар и единствен, далавера сигурно има и то от гледна точка и на трите действащи лица: банката, компанията и държавата, която, да не забравяме, е съсобственик на Кремиковци с малко над 25%.  И като оставим настрана, че не се казва какво е отношението на купувача към дълговете на Кремиковци, което значи, че вероятно ще бъдат за сметка на третия съдружник, остава ни само очакването да видим какво ще се случи оттук нататък, за да си отговорим на въпроса каква всъщност е далаверата. Дано само в един момент не се окаже, че формалният купувач няма да обслужи кредита си, което много ще „натъжи” банката. Толкова ще я натъжи, че тя ще се окаже за пореден път заплашена от фалит. За пореден път ще се извият дълги опашки от разтревожени вложители пред клоновете, а държавата ще се принуди да спаси спестяванията на хорицата, като инжектира банката през БНБ с пари от данъците на същите тези хорица. А междувременно нека си режат скрап, колкото искат. Нека продават земята за сметища, бизнеспаркове или за каквото им сърце желае – тяхна си е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Империята не чака да заглъхне ехото от статистическите данни за обрат в общественото мнение срещу строителството на АЕЦ “Белене” и отвърна на удара с обратните твърдения. “48 на сто смятат, че трябва да се довърши започнатото, 15 на сто искат да се замрази проектът, а 37 на сто не могат да заемат позиция. Като неизгодни [...]

1. Пластмасови шишета

Inspiration Green

—

2. Корабни контейнери

The daily green

—

3. Картон

Inhabitat.com

—

4. Автомобилни гуми

Makingthishome.com

—

5. Бирени кенчета

—

6. Самолет

airplanehome.com

—

7. Живи дървета

stickwork.net

—

8. Хартия

inhabitat.com

—

9. Пресовани автомобили

keetsa.com

—

10. Бирени бутилки

inhabitat.com

—

Боклукът на едни е ценен матерал за други. Кръг.

Форум Бизнес предстои.

Миналата седмица се опитах да обясня защо не си говорим за литература, която предизвика доста интересни и за мен очаквани коментари :) Причината с липсата на топки я изяснихме предишния път, но след като петлите очевидно са безгръбначни животни, реших, че е време да видим и последствията от това, че не си говорим за литература.

Реших, че можем да разгледаме изречението: Ще построим изгодно АЕЦ Белене, защото ще има евтин ток и ще можем да изнасяме в чужбина.

Миналия път в неофициален чат ме разкритикуваха, че обясненията ми за разделянето на дейностите на енергийните компании в отделни фирми е можело да се обясни много по-лесно с картинка, то сега ще започна с една картинка. На какво ви прилича това:

http://www.elia.be/Repository/GeneralPictures/loadgraph_new_EN.gif

Ето и още:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de/thumb/e/e6/Stromnetz_Lastkurve.jpg/400px-Stromnetz_Lastkurve.jpg

http://papundits.files.wordpress.com/2009/07/load-curve.jpg

http://www.sepsas.sk/seps/images/dispecing/mesacne/enDenneMaxMin_2010_12.gif

http://dranetz.com/content/images/screenshots/dranetz-casestudy-2weekenergy-survey2.png

(ето ви и още резултати :)

На интернет-специалистите това им напомня дневния трафик на нета, а на мен лично, като един бивш работник на столичния градски транспорт, а днес – ежедневен генератор на вългеродни емисии в софийските задръствания, тези картинки много ми напомнят трафика в София:
сутрин, в началото на работния ден е много натоварено, после през деня има едно успокояване, привечер след края на работния ден отново има пик, който завършва с напълно спокойния и почти липсващ трафик през нощта. (разликата между софисйкия трафик и горната картинка е в това, че в града сутрешният пик е по-ясно изразен от вечерния, който за сметка на това е по-продължителен).

Не знам при интернет-трафика как се решава тази задача, но в градския транспорт това се решава чрез увеличаване бройката на излезлите на линия транспортни средства – затова ако работите като водачи в градския транспорт освен редовните първа и втора смяна (до и от обяд) има и една, при която се работи малко сутрин, прекъсва се, и после се работи малко вечерно време. Смените трябва да се спазват, т.е.прави се всичко възможно колите и хората да бъдат налице в необходимите моменти в денонощието. Много критична ситуация, ако някоя от колите по някаква причина не може да излезе в пиков час, викат резерви, ако има - или прекъсват на някого почивката и изобщо, знаете как реагират пътниците, когато градският транспорт закъснява или го няма – затова диспечерите правят всичко възможно, за да не се случва това. Ако обаче при късните смени (респ.много ранните) има проблем с някоя кола (рейс, тролей, трамвай), то никой не сяда да мре – колко хора ползват тролей в 23:00? Ще изюака следващата. Но в пиковите часове това може да прерасне в катастрофа, защото ако 80 човека изпуснат един тролей, то на следващия ще искат да се качат 160 човека... Затова диспечерите правят всичко възможно това да не се случи.
Всичко възможно в този живот си има и цена.

Както сте забелязали показаните диаграми са дневния товар на електро-енергийната мрежа на страна в умерения пояс – от мен ви добавям, че става дума за зимен ден, а в летен ден има само един пик, който напомня промяната на температурата на въздуха през деня (най-голяма е консумацията между 2 и 3 часа следобед). И още нещо, като знаете и бе з картинка, но товарът през лятото е много по-нисък от товара през зимата. Ако разтеглим обаче времето (т.е.да разгледаме само един час от графиката то пак няма да видим гладка линия, а тя ще бъде изпъстрена с пикове и спадове)

Как решават тази задача диспечерите на електрическата мрежа, като не забравяте, че за разлика от градския транспорт, който допуска известен асинхрон между търсенето (броя чакащи по спирките) и броя излезли тролеи на линия (нали могат да се понатъпчат още хора в даден тролей), то при енергийните диспечери това е практически недопустимо – генерацията трябва много точно да съответсва на консумацията (и обратното) и да повтаря графиката. Номерът се получава чрез включване и изключване на допълнителни мощности. Включването и изклюването на електроцентрали е скъпо удоволствие, по същия начин по който като дадете газ на колата, за да ускорите разходът ви се качва, така както и при спиране и празен ход, харчите горивото неефективно. Изобщо енеергийните машини са ефективни само когато работят в някакъв равновесен режим, но когато се налага да ги пускате и спирате – разходите ви нарастават доста. (Каранаето газ-спирачка вдига разхода ви двойно, не сте ли забелязали?). Или с други думи – покриването на пиковете и спадовете в консумацията на мрежата е скъпо удоволствие и това се изразява и в цената, по която се продава този ток.
Или с други думи:
пиковият ток е скъп и обратното: скъп е пиковият ток. А токът през нощта е евтин, по простата причина, че никой не иска да го консумира.

Той е толкова евтин, че се ползва даже за изпомпване на водата от ПАВЕЦ, така че на сутинта, когато дойде момента да се генерира (продава) скъп ток, централата да е готова да го направи. (ПАВЕЦ от енергийна гледна точка има доста нисък КПД – мисля, че е около 0,6, което ще рече , че за 100 консумирани енергийни единици е генерирал 60 единици. Но от търговска гледна точка е с КПД = 1,2 - т.е.купува ток за 100 парични единици и продава за 120 единици. Ако някой има точните данни - нека ги цитира, бях го чел това доста отдавна, и може леко да се бъркам, но е с малко). Или с други думи ПАВЕЦ купува евтино и продава скъпо.
Изобщо ВЕЦ-овете имат един страхотен плюс – те могат да бъдат включвани и изключвани много бързо (за десетки секунди*), което не можете да постигнете в един ТЕЦ, да не говорим в АЕЦ – там щеш-не-щеш трябва да работи в някакъв рядко включван и изключван режим. Или с други думи – АЕЦ-ът трябва да работи постоянно и да осигурява постоянната компонента, която ако се вгледате на първата картинка е нивото на нощната консумация. Т.е. АЕЦ-ът работи заради евтиния нощен ток.

Имайте още малко търпение, скоро ще се върнем към литературния ни анализ. Нека сега си представим съседните нам държави. Как мислите, при тях денонощната консумация дали се различава от тази в България? Май не,а? (а и не забравяйте, картинките в началото съм ги взел от различни държави в северното полукълбо – всичките имаме подобни графики и ако има изобщо разлика то тя ще е само в малките пикови стойности, които не можем да видим при денонощна графика). Т.е.за тях понятията „скъп“ и „евтин“ ток имат точно същото значение каквото и за нас: скъп е пиковият ток, а не-пиковият е евтин.

Сега е време да се върнем на нашите литературни занимания.
Изследваното изречение беше: Ще построим изгодно АЕЦ Белене, защото ще има евтин ток и ще можем да изнасяме в чужбина

Вече обясних кои са тези „ние“, за които Белене е изгоден, а сега даже си мисля, че и без допълнително обяснения ще разберете глупостта с евтиния ток и износа. След като е евтин, защо да го изнасяме???

И енергетиците го разбират това нещо. Ето какво каза Ангел Семерджиев (шефът на ДКЕВР) преди дни:
Всички разходи, които се правят, в момента изобщо нямат никакво отношение към цената на електроенергията, защото тази централа на практика не съществува.
Друг е въпросът, когато тази централа почне да работи, разбира се, че всички разходи, които са направени, ще бъдат включени за покриване от цената на електроенергията т.е. правейки сега разходи в прединвестиционния процес, те няма как да не се отразят и на цената в момента, в който тази централа почне да работи, да продава електроенергията си на вътрешния или на външния пазар.
http://energetikata.blog.bg/technology/2011/04/13/semerdjiev-potrebitelite-shte-platiat-razhodite-za-aec-8222-.728418
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3746492

Какво се крие пък зад тези думи? То даже не се крие, а е казно в прав текст – просто българските журналисти и българските читатели след тях не се опитват даже да го разберат.

Това значи, че за да има някаква изгода от Белене, тя ще бъде само ако ние им я построим сега, а те ни продават ток на регулирани цени още 60 години. А в цената на регулирания ток са включени всички разходи по тока плюс гарантирана печалба (разходите включват и разходите за амортизация на това в което в момента българския гражданин в момента инвестира -т.е.това ще си го платим два пъти). Точно с това ценообразуване се занимава г-н Семерджиев в момента и много ясно го казва кой плаща и ще плаща сметката за Белене.

А ще изнасят евтин нощен ток, най-малкото по простата причина, че в района на Балканите НЯМА идиоти, които да купуват скъп.

Винаги съм смятал, че най-големият дефект на образователната ни система е неспособността на завършилите я да разбират и осмислят текстове и това е най-тежкото следствие от това, че не си говорим за литература.

Послепис: много ми се искаше да напиша един обобщен отоговор на глупостите в коментарите към предната статия, но ще изчакам и коментарите под тази.

Продължава липсата на достоверна информация от Сирия. За сряда трябва да се отбележат две събития – демонстрация в Халеб, първи в града от началото на протестите, и походът на жените от град Банияс.

Според свидетели, цитирани от New York Times, демонстрацията в Халеб започнала, когато един студент започнал да скандира лозунги пред Факултета по литература в Университета в Халеб. След десетина минути, полицията пристига и в същото време към този студент се присъединяват още 200 души (според други са били 500).

Протестът беше прекратен с няколко ареста. Други демонстрации са докладвани в Университета в Дамаск. В същото време интересно събитие беше походът на жените от град Банияс. През последните дни там се случиха няколко сблъсъка между силите на реда и протестиращи, а новините са повече от несигурни. Главният източник е интернет и още няма как да се даде ясна представа за случващото се по крайбрежието на Сирия. Жените от Банияс изглежда протестираха срещу арестувани мъже в града. Повече за тяхната демонстрация, в статията на Робърт Маккей от New York Times.

И в началото на протестите, и днес, има голям проблем с достоверната информация, идваща от Сирия. В напрегната ситуация като тази, слуховете са нещо обичайно и се разпространяват бързо. Често в интернет единствените новини от Сирия са именно слухове, получени съобщения от очевидци, разкази на войници. Именно това трябва да предполага по-предпазлив анализ на събитията, защото липсата на точна информация може да изиграе лоша роля в подобното положение.

Така например, един от източниците за новини е ливанският сайт Now Lebenon, според който силите за сигурност в Сирия са наредили да бъдат спрени доставките на пшеница в Дара и провинция Хуран. Засега няма потвърждение на тази информация, но слуховете се носят и може би има нещо подобно. Now Lebanon съобщават и за недостиг на газ в части на Дамаск и Дара – също без потвърждение от сирийски активисти, поне до момента.

 

Други разпространени истории разказват, че сирийски войници са били застреляни от колегите си, заради отказ да открият огън срещу протестиращите. Мои приятели, служещи в армията не вярват на това, но историята е много разказвана в момента. Ако е истина, означава, че има разцепление в самите сили за сигурност, което ще е проблем за властта. Ако не е истина това е знак, че отнякъде се пускат убийствени слухове, които разединяват обществото. Повече за убитите и ранени войници, в текста на Guardian по въпроса. Отново единствените източници са YouTube и разкази на очевидци, които не се допълват- едни заявяват, че ранените са простреляни от собствените им колеги, а други съобщават, че от протестиращите имат оръжие, което използват за самоотбрана.

 

Според известния блог на Джошуа Ландис, Syria Comment, текстовете на Guardian и AFP, разпространени по случая с убитите девет войника, са неточни и опасни за правилното тълкуване на ситуацията (разказ на роднини на един от убитите подполковници). Според Джошуа Ландис, който е авторитет в коментирането на сирийската политика от години, има доказателства, че войниците не са застреляни от колегите си. В коментара си той включва разказа на Аликс Ван Бурен, кореспондент на La Repubblica в Дамаск. Според сведенията, в размириците имат участие хора на Рифат Асад, по-малкият брат на бившият президент Хафез Асад. Той е в изгнание от 1983 г., когато се опитва да извърши преврат. Още едно име се намесва в протестите – Абдул Халим Хадам. Хадам е вице-президент на Сирия от 1984 до 2005 г. След като в партията Баас са извършени бюрократични промени, влиянието на Хадам и други членове на старата администрация намалява, което предизвиква негодувание. Той заживява в Париж, където се обявява за опозиция на Башар Асад. Интересно е, че Хадам е от град Банияс.

Ето какво пише Аликс Ван Бурен, в отговор на запитване на Джошуа Ландис за ситуацията в Дамаск (Ван Бурен публикува свое интервю с хора в Сирия във вестник La Repubblica):

 

Джош, картината е изключително объркваща и често е невъзможно да се потвърдят данните от Интернет. Липсата на повечето чуждестранни медии в Сирия също е проблем. Това, което може да се каже по въпроса за “външната намеса”, е следното. Това са дословни цитати на водещи и уважавани членове на опозицията:

В неделя двама мъже, верни на бившия вице-президент Хадам, бяха арестувани в Банияс. Членове на групи за човешките права потвърдиха, че те са спомагали за разпространението на пари и оръжие.

Хайсам ал-Малех най-ясно говори за намеса на хората на Хадам в ситуацията около град Банияс. Той спомена за хора на Рифат Асад. Според него те са особено активисти по крайбрежието между Тартус и Латакия. За съжаление блогърът Ахмед Абу ал-Хайр е в затвора в момента, но той има силни връзки в Банияс, където имаше протест срещу ареста му. В профила му във Facebook, преди да бъде арестуван, той също разкритикува Хадам. Няколко коментара под статуса осъждат Хадам, че е “изцапал ръцете си с невинна кръв”.

Нещо още по-смущаващо. В интервю за Al Jazeera, известният защитник на човешките права в Сирия, Хайсам Манна, заяви, че е бил помолен от група мъже, включваща и известен сирийски бизнесмен, да помогне за доставките на пари и оръжия на младите протестиращи. Още няма яснота коя е тази група мъже, освен, че става дума, че е свързана с “голяма арабска държава в Персийския залив.” Манна е от Дара, но той заяви, че не трябва произходът му да се вкарва в контекста и предупреди хората в града да не приемат оферти за оръжие и пари от никой.

 

В Сирия обстановката е изпълнена с много питанки. Рифат Асад и Абдул Халим Хадам имат достатъчно мотиви, за да искат създаване на напрежение в Сирия. Разбира се, властта в страната трябва да внимава как постига целите си и трябва да се вслуша в исканията на хората, защото очевидно е, че има за какво да протестират. Опасното е, че хора, лоялни на стари членове в Баас искат да вземат под своето крило действията на демонстрантите, за да се възползват лично. Това е отмъщение, което ще струва много.

 

 

 

На 13 Април 2011г. група от 32 човека от област Стара Загора посетиха Европейския парламент в Брюксел. Визитата бе по покана на българския евродепутат Илиана Иванова. Посетителите се разходиха в Европейския квартал и се запознаха с европейските институции – Европейската комисия, Съвета и Комитета на регионите. Гостите разгледаха сградата на Европейския парламент, след което бяха запознати от [...]

От тоя студ и сняг на такива приказки ме избива. :D



Откъс от "Пътешествие без куфар" на Станислав Стратиев

Ето една лесна идея за зайче – оригами, което всяко дете може да нарисува по свой начин за Великден.

Ние сме използвали цветна хартия и очички за апликация от магазин КРОКОТАК.

Продукти:
300г коприва
4- 5 стръка пресен лук
1 домат
1 морков
4 великденски яйца
2ч.ч. настъргано сирене
1/2ч.л. сол
1с.л. краве масло
4- 5 стръка копър

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Стръковете лук се почистват. Листата коприва се отцеждат от водата и се режат на ситно. Зеленият лук се измива и реже на колелца. Доматът се почиства и стърже на ренде. Морковът се бели, измива и реже на кръгчета с къдраво ножче. В тенджера се слагат зеленчуците, без доматеният сок. Налива се 5- 6ч.ч. вода. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Когато заври, се намаля степента на котлона. След около 30 минути варене се добавят доматите, 1/2ч.л. сол и 1с.л. краве масло. Супата се вари още 30- 40 минути. Накрая се поръсва със ситно нарязан копър. Добавят се стърготините сирене и великденските яйца, също настъргани на ренде. Разбърква се много добре. Поднася се топла

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? ;-) Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг 'живописен път' - #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи...

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска... Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета: - Здравейте, откъде сте? - От България. - Какъв език говорите там? - Ами български. - А как е "Hello" на български? - Здрасти! - Зджасти? - Амиии, не точно. Здрасти! - Зджжасти! - Е, така е по-добре :) Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни :D Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки :)

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг 'живописен път' - #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето). 10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим 'в пакет'. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през 'тавана' на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите...

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° - почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо"][/caption]

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го ;) Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него :) Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Изгрев"][/caption]

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък :)

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, 'Fly Me To The Moon', после Андреа Бочели и Сара Брайтман с 'Time to Say Goodbye', и още... Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После 'Венецианецът' с Канале Гранде и гондолите... и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли... Лайф!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Беладжио"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Париж в Лас Вегас"][/caption]

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! 'Палатът на Цезар' също е впечатляващ, 'Луксор' също! Ееех! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Париж в Лас Вегас"][/caption] Очаквайте продължението Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
2. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(9): Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)
3. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
4. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
5. Пътешествие из американския Запад
6. Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
7. Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
8. Калифорния
9. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)

За шеста поредна година Маратонът на четенето по инициатива на Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА) не подмина и регионалната библиотека „Дора Габе" в Монтана. Този път четенето бе посветено на 225-годишнината от рождението на Вилхелм Грим, съобщава сайтът на библиотеката.