Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? ;-) Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг 'живописен път' - #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи...

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска... Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета: - Здравейте, откъде сте? - От България. - Какъв език говорите там? - Ами български. - А как е "Hello" на български? - Здрасти! - Зджасти? - Амиии, не точно. Здрасти! - Зджжасти! - Е, така е по-добре :) Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни :D Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки :)

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг 'живописен път' - #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето). 10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим 'в пакет'. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през 'тавана' на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите...

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° - почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо"][/caption]

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го ;) Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него :) Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Изгрев"][/caption]

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък :)

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, 'Fly Me To The Moon', после Андреа Бочели и Сара Брайтман с 'Time to Say Goodbye', и още... Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После 'Венецианецът' с Канале Гранде и гондолите... и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли... Лайф!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Беладжио"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Париж в Лас Вегас"][/caption]

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! 'Палатът на Цезар' също е впечатляващ, 'Луксор' също! Ееех! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Париж в Лас Вегас"][/caption] Очаквайте продължението Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
2. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(9): Лас Вегас и Големия каньон (Grand Canyon)
3. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
4. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
5. Пътешествие из американския Запад
6. Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
7. Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
8. Калифорния
9. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)

Прочети цялата новина

Свързани новини: