I look like a fucking FBI agent

Look life a fucking FBI agent

Смешните неща за скучните хора не са смешни. Не са и скучни.

Скучните неща за забавните хора не са скучни. Но, не са и забавни.

Постоянно се пресичат животи и хора, които са толкова безкрайно отдалечени, колкото и самия д-р Мулдашев не може да обясни.

В несъществуването на истински събития или по-скоро в съществуването на пълни глупости, само глупака ще се смее на празнотата, а мъдрия човек ще остане безмълвен.

Безсмисленото съществуване е еднократно лесно, но всяка мисъл извън начертаните рамки  затруднява сверяването на часовника с останалите. И със цялостта.

Откриеш ли разликата, усещането може да е болезнено.

Откриеш ли разликата, прикритието може да е оцеляваща сила.

Не повдигам въпроси.

Отговори също няма.

Размисли?

Има ли смисъл?

Гледаш сериал ала Californication  и ти харесва адски много. Обаче, ако не си бил от тази страна, ако не си ебал насам и натам, докато си хранил топли чувства, ако не си мърсувал докато си се клел в любов, тогава какво толкова ти харесва?

Много е лесно някой друг да ебе от телевизора, но кога ти за последно еба човек различно от този, в който се кълнеше в любов?

Примери – много.

Хората използват най-трудно (лесно) употребяемите страсти, за да може да продават.

Пример.

Ти имаш гадже от 12 години, от 6 сте женени, тя ти е първата, ти си и първия и… много ти харесва сериала.

Важи.

Но може ли нещо да ти харесва супер много без да го пробваш?

Може ли да харесваш шоколада, без да знаеш вкуса му?

И повярвай ми, 12 годишното клатене на една и съща жена не значи, че си пробвал, бял, черен и шоколад с чили…

Тук правя пауза, отивам да си взема бира. Ако си мислиш, че тези неща излизат ей така, по програма, лъжеш се.

Давам следващ пример.

Слушам в момент Manowar – Dark Avenger.

Преди това – Pink Floyd – Shine On You Crazy Diamond – двете части.

Няма лошо да харесваш тази музика, но можеш ли да я свириш? Разбираш ли я?

Съгласен съм, две отделни неща, но когато може да я свириш със сигурност е по-добре.

Представи си среща на twitter фен с blogger, със системен администратор и … музикант.

Хубавото е, че има хора, които обединяват тези качества.

Като цяло хората са станали скучни. Или поне тези, които познавам. Живеят за другите, за жена си, за мъжа си, за семейството, за децата.

А те забравиха, че идеята е всички заедно да изкарват добре.

Не супер, просто добре. Или нормално.

Както пее Жилото, това не е формата на моето сърце.

Е, не звучи ли доста по-тъпо на български?

Е, има ли значение?

Посланието предадено ли е?

Оставам ви да размишлявате над нон сенса, който изсипах тук, но по-добре искрено и тъпо, отколкото върховно и лъжовно.

Затова – помислете какви блогове четете.

Лека нощ :)

 

 

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: