Да, измамата наречена Android.

Още когато Eric Schmidt е бил в борда на директорите на Apple. И когато през 2007-ма година Apple пуска iPhone, а смелчаците от Google са крояли планове да завземат света на смартфоните.

Малко предистория преди да кажа какво ме разочарова.

Помня първата версия на Android. Едва към версия 1.5 Cupkake успях да го подкарам на XDA Orbit 2. Тогава успях да събера само обилно количество присмех от приятели, които използваха все още вървежния Windows Mobile 6 и iPhone с неговия iOS.

Доста след това, успях да подкарам и Android 2.1 Eclair na XDA Orbit 2. Тук все още се търкаля видеото ми в youtube с над 7000 гледания.

Две години след това, няма спор, че Android устройствата ни заливат. И като Windows Mobile потребител реших да премина на другия бряг.

Тук не мога да не кажа, че за нормалните ежедневни интернет терзания, Android устройствата ми вършат прекрасна работа. Използвам HTC HD2 и Acer Iconia A501 таблет. Никакви оплаквания, макар и двете устройства да вървят със “сготвени” ромове.

HTC HD2, защото така недалновидно беше убит от HTC да работи само с windows mobile 6.5, а Acer-a Iconia-та, с това, че фабричния ром беше под всякаква критика. Например, не можеш да мапнеш NTFS външен хард диск.

Както и да е.

Но едва този уикенд, когато си накупих едни от най-добрите аудио програми за Android разбрах с какво се сблъсквам. Около мен е пълно с Apple продукти и винаги тайно съм завиждал да подкарам нещо подобно на Bebot върху Android.

Не се оплаквам, има доста добри синтезатори и секвенсъри за Android, но когато става въпрос за жив контрол, тогава трагедията е пълна.

Разчетох се и се оказа, че това е проблем, който Google знаят от две години и половина. Да, Android няма добро API, което да позволява възпроизвеждане/обработка на звук в почти реално време или с малко забавяне(latency).

Французите от Musique tactile са написали доста подробен материал по темата. Jordan Rudess гениалният клавирист на Dream Theater отдавна използва iPhone и iPad за своите концерти. Свири на живо с тези устройства, почти без никакво забавяне. Та от Musique tactile са въпросвали неговите програмисти, защо тези програми ги няма за Android и ето отговора:

The system mixing buffer is where the differences between iOS and Android are most apparent. On iOS, you have the ability to request any buffer size you want, and the OS will give it to you, if the processor is fast enough to handle it. (…) At a 44.1kHz sampling rate, a 256-sample buffer is about 5.8 milliseconds (…) On our latest Android devices, the minimum buffer size is 16384 samples long, which is about 371.5 milliseconds long.

Струва си да прегледате цялата статия тук. Още повече, има отворено писмо/петиция по темата.

Темата в Google има 1500 звездички. Това е нищо. Осъзнавам, че това е доста специфично условие, но какво от това.

При агресивната политика, която Google провежда е безумно да няма възможност за използване на Android устройства за подпомагане на музикалния процес.

За справка вижте във KVR форума хората какво правят с iPhone/iPad устройства.

Затова заглавието ми е измамата Android. Защото Google са могъщи, а от две години и половина не могат да решат този проблем. В интернет дори има видео материал с разработчици на Google, които казват, че проблемът бил доста “под” Android. Едва ли не, хардуерен.

Е добре, за какво са тези многоядрени супер мощни Android телефони, като дори простия iPhone 2G може да изкара по-добра латенсия от всеки нов Android.

Аз лично като потребител на Google и Android се чувствам обиден и много възможно в бъдещето виждам тотална смяна на мобилните ми устройства.

За какво изсипваме купища пари, като огромния Android таблет е достатъчно добър да върши работата на посредствен субноутбук, но не мога напълно да се възползвам от неговия touch interface за създаване на музика?

Мен това ме вълнува, и много други като мен. Да видим.

Засега мненията са, че проблема е съшия и при ICS.

сняг, студ и скука. да, но не и за собствениците на това ресторантче на бул Черни връх - креативно са запретнали ръкави, измайсторили цял куп снежни човеци край пътя и им забили покани за вкусно обедно мяню и работно време. няма как да не ги видиш. няма как да не се ...

Един от големите недостатъци на електрическите автомобили е ограниченият пробег, който е възможен с едно зареждане на батерията. Сега IBM предлага фундаментално решение на проблема със създаването на батерия, която да позволи изминаването на 800 километра с едно зареждане, с което вече електрическите автомобили стават напълно конкурентни на традиционните двигатели с вътрешно горене.

Стандартните електрически автомобили са оборудвани с литиево-йонни батерии, които са обемисти и осигуряват пробег около 160 километра (100 мили) с едно зареждане. Литиево-въздушните батерии обаче са далеч по-атрактивни, тъй като теоретично могат да поемат 1000 пъти повече енергия от литиево-йонните. Вместо метални окиси в положителния електрод, литиево-въздушните батерии имат въглеродни катоди, който е по-лек и реагира с кислорода от въздуха, за да създаде електрически ток.

За съжаление този тип батерии също имат своите недостатъци – поради химическа нестабилност техният живот е ограничен, което ги прави неподходящи за ползване в електрически превозни средства, според физика Winfried Wilcke от Almaden laboratories на IBМ в Сан Диего, Калифорния.

Ето защо Wilcke изучава електрохимичната природа на тези литиево-въздушни клетки с помощта на mass-спектрометрия. Той установява, че кислородът реагира не само с въглерода, но и с електролитния разтвор, който провежда литиевите йони между електродите.

Ако електролитът реагира с кислорода по време на движение на автомобила, то това вероятно ще доведе до неговото изчерпване. Ето защо в лабораториите на IBM в Цюрих, Швейцария, Alessandro Curioni, Wilcke и техните колеги използват суперкомпютъра Blue Gene за да проиграят супер подробни модели на реакциите и да потърсят алтернативни електролити. Това включва и атомно моделиране до квантово ниво на компонентите.

„В момента вече имаме един изключително обещаващ“ – казва Wilcke. Въпреки че не желае да разкрие типа на материала, той споделя, че вече има няколко демонстрационни прототипа. IBM е водещ партньор в коалиция Battery 500, която включва четири водещи национални лаборатории от САЩ и няколко комерсиални партньори. Сдружението се надява да разполага с готов прототип до 2013 и до 2020 новите батерии да са на пазара.

По материали от: newscientist

  Има прекрасни български поговорки.

Всички психологически бестселъри казват, че не е хубаво да изливаш отрицателните си емоции върху другите. Некои езотерични такива твърдят, че не било хубаво, щото след това ти се връщала отрицателната енергия върху теб. През някакви квантови свръхтунели, сингулярности и други подобни тънкости, които правели действията в различни места едномоментни. Тия работи с едномоментностите само Той ги владее, затова за всеки случаи аз си озаптих цапнатата уста, пардон клавиатура, щото това, дето Му го пожелавам, ако ми се върне? И вече цял ден не съм написала лоша дума за Него, затова пък продължавам с копипейста:

Избери единия, удари другия

Какви е титани хранила нашата земя хубава!

***

Величко Конакчиев, БНР: ...Ами Желю Желев каза, че ще ви помага. Няма да се откажете.

Росен Плевнелиев, president elect: Аз много благодаря на президента Желев и няма да скрия с какво удоволствие вече няколко пъти се виждахме с него. Поех ангажимента в рамките на президентската институция да работи Съветът на президентите. И много, много, много ще държа веднъж на шест месеца да сядаме и, ей така, да оглеждаме още веднъж ситуацията, защото само когато познаваш добре миналото, ти можеш да направиш правилните крачки напред.

Желю Желев, президент на РБ (1992-1997): Освен това, това е много хубаво място да се пие по едно кафе и едно уиски! Защо не?

ВК: Нали знаете кога е рожденият ден на президента Желев? Точно когато има национален прием в Бояна - на 3 март.

РП: Ще го съчетаваме.

ЖЖ: Това беше случайно съвпадение. Но винаги когато впоследствие вече като президент са ме питали "Какво вие успяхте да направите? Какви неща успяхте да направите, които са безспорни?". "Ами, казвам, първото нещо, че успях като монарсите да направя рождения си ден национален празник. Малко ли е?"

ВК: Никак не е малко!

ЖЖ: Може ли някой да го отрече?

ВК: Никой!

ЖЖ: И другото нещо, което е абсолютно безспорно, това е протоколът за приемите какво да се яде, какво да се пие, кое след кое! Примерно отначало се започва със салата и с ракия. Това е нашенски концентрат, национален.

ВК: По български.

ЖЖ: Да. След това следва ордьовърът, там по-леки мезета с бяло вино и след това, като дойдеше ордьовърът, вадим червеното!

ВК: Президент Желев, какво правихте в неделите като президент? Според моите скромни представи, слушахте "Неделя 150" и ходехте после на Витоша. Така ли?

ЖЖ: Да, да. Така е.

ВК: Четох го във вестника - че такъв е бил графикът в неделя.

ЖЖ: Ходихме следобеда за риба или за гъби. И охраната бяха много, ъъ...

ВК: Абе за риба да не говорим. Там ви хванаха в бракониерство.

ЖЖ: Абе бракониерство! Това са хора, които не могат една рибка да хванат и вързана да е.

ВК: Абе не може с ръце, как с ръце?

ЖЖ: Е, добре, по-добре ли е с електрически ток?

РП: По-добре с ръце, отколкото с онези, да!

ЖЖ: С химикали, където се унищожава всичко във вировете и по течението на реката?

РП: Разходките по планината са хубаво нещо!

ЖЖ: Е, да.

ВК: Много хубаво, да!

РП: Аз ще наблегна на тях, а не на риболова. Разбирам сега от разговора, ммм...

ВК: Добре, ще се видим може би на клетвата в четвъртък. Благодаря на президента Желю Желев.

РП: Благодаря ви и аз от все сърце! 

„Напрежението сред обществеността трябва да предизвика и нашата реакция. Поел съм ангажимент и ще го изпълня – текстовете, предложени от Инициативния комитет ( не за демонтиране на съветския паметник в София, а за мораториум върху МЕТОДА ЗА ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ –бел. авт.), да бъдат вкарани и гласувани от нашата комисия”, заяви на заседанието на парламентарната икономическа комисия заместник-председателят на комисията и депутат от ПГ на ГЕРБ Валентин Николов.

Само МЕТОД, а каква „принципна” реакция предизвиква от страна на прозорливата ни власт, която иначе не подбира методите за своето утвърждаване!

Ето, че един Инициативен комитет преобръща досегашната позиция на управляващите в България. Изведнъж, най-спонтанно и без никакви други, ама абсолютно, напротив и без каквито и да били странични, задни и др. мисли, ГЕРБ решава да се съобрази с едно също тъй невероятно независимо и повече от напълно гражданско движение срещу едно несъществуващо нещо, като евентуалното бъдещо, нерегламентирано, нечувано и невидяно от никого проучване за добив на газ, чието сбъдване като хипотеза само се подозира.

Ех, ако имаше такава невероятно чувствителна реакция и чуваемост за гражданските протести и по други въпроси в България- какъв в ли земен рай( без американски компании) щеше да бъде наистина нашето кътче от планетата Земя!?

Така де, няма как да бъде обявен мораториум върху реалните, консумираните, изстраданите от милиони българи екологични катастрофи, дължими поне като извинение със задна дата на българския народ от времето на съветизираната ни икономика. Но може да бъде наложен мораторуим върху хипотетичните вреди от ползата да бъдем богати от добива на собствена суровина, която иначе внасяме от онези „братушки”, отровили половин България с металургичните, химичните (спрямо хипотетичните с днешни дата) и подобните им по безчувственост към природата ни производства у нас.

Каква внезапно бликнала от недрата на ГЕРБ загриженост в трогателно единство с (уж) големия Червен враг, с когото плашат народеца! Както казват в Русия, щом си в гората с вълците, трябва да виеш като тях. Ето как:

“На българска територия не трябва да допускаме проучване и добив на шистов газ, защото е опасно. Това трябва да стане със закон”, заяви на заседанието на парламентарната икономическа комисия депутатът от ПГ на Коалиция за България Любен Корнезов.

Разбрахте ли?- още от времето да Джордано Бруно, Галилео и други подобни фриволни проучватели (буржоазни отрепки в зародиш), проучването е било забранявано поради убедеността на инквизицията, че е вредно! А който не вярва и не се съобразява- да му гори колата в панелното гето на кладата на народното недоволство – нашата полиция да не го опази, дано!

Що за сделка се готви? Упълномощеният депутат с гербера на ревера представи Законопроект за забрана на проучване и добив на шистов газ, внесен в парламента от лидера на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев и група народни представители. Нима? Вълкът и агнето се оказаха еднакво тревопасни на трапезата на руската пропагандна война срещу гадната американска конкуренция?

Ще спра дотук с ясното съзнание за какъв зъл враг на бъдещето на българския народ мога да бъда обявен, щом се усъмнявам в правилността на най-новата модна кауза срещу империализма и неговите попълзновения. Пък и каузата марширува не само у нас , а напомня силно на онази кампания срещу разполагането на американски ракети със среден обсег на действие в Западна Европа преди около 30 години, когато се нароиха борчески движения в натовските държави, издигнали лозунга: „Better red, then dead” ( „По-добре да сме комунисти, отколкото да мрем”).

Славни времена бяха (временно) за пропагандата в СССР и у нас. Поне до мига, когато съветската империя се разпадна, а сателитите му се разбягаха. На финансираната от Москва пропаганда й паднаха гащите с признанието, че всъщност през цялото време тя е финансирала кресливите антивоенни и антиамерикански кампании в западните държави, най-вече чрез органите на местните компартии, фалирали на мига, в който от Кремъл им спряха субсидиите.

Обаче ето ви един неочакван финал: ГЕРБ подготвят почвата за окончателното решение ( да не се бърка с аналогичния термин от нацистка Германия, под който се подразбира тоталното унищожаване на евреите) по въпроса за също така несъществуващия проблем, какъвто е добивът на шистов газ у нас: неродният проект АЕЦ „Белене”. Умилостивяват сибирския тигър, като му подхвърлят залъгалка с мораториума върху нещо, което ужасно го дразни, макар да го няма в реалния свят, за да отвлекат вниманието му и да го изтъргуват спрямо задаващия се неизбежен отказ на България (не на Борисов, на ГЕРБ и т.н.) от заробващия страната ни ядрен проект в Белене.

Ако съм прав, нека приветстваме готовността на нашите власти да се направят на патриотично загрижени от хипотетичната вреда от една неизвестна величина, от която и без това не могат да спечелят нищо в рамките на мандата си. Защото този фарс е разменна монета срещу ползата да се откачим от руската ядрена котва от шията си край дунавския остров. Това би била победа, за чиято цена няма да се пазарим ( както се пееше в онази песен на Булат Окуджава от съветския филм „ Беларуската гара”).

Share on Facebook

Eдин от недостатъците на електромобилите, въпреки тяхната висока екологична оценка е ограниченото време на ползване при зареждане на батерията. Те са подходящи за градски условия и за изминаване на по-кратки маршрути, но ако изминавате по-дълъг маршрут ежедневно трябва да зареждате автомобила си всяка нощ. Това е така, защото електрическите станции за зареждане все още са голяма рядкост и батерията може да се зареди само у дома. С оглед на създалата се екологична ситуация на световно равнище, инженерите от IBM предприеха разработката на нова батерия, която според докладите ще може да издържи на преходи до 800км. Устройството ще бъде стандартна литиево-йонна батерия, но самите литиево-йонни клетки ще бъдат разработени по нова технология. Тя ще удължи живота на батерията, като ще намали значително теглото й и ще позволи задържането на по-голямо количество енергия. Ако всичко върви по план, проектът ще бъде завършен до средата на 2013г. и през следващите осем години новите батерии вече трябва да започнат масовото си производство. Прототип, който да бъде демонстриран пред публика можем да очакваме отново следващата година. Това е един от многото проекти, които IBM разработват в областта на технологиите за електричен транспорт. Всъщност корпорацията беше поставена начело на списъка с патенти в САЩ. Само през изминалата година от IBM са регистрирали 6180 патента за различни технологии, чиито приложение в реални продукти може и никога да не бъде реализирано.

Руската междупланетна сонда 'Фобос-Грунт' , в неделя вечерта падна на Земята. По различни данни падането е станало в периода 19:30 -20:05 наше време.

Официалните сайтове на националната авиокомпания на Израел, El Al и фондовата борса на страната бяха свалени след проникване в системите им от група палестински хакери, наречени Nightmare. От Ynet съобщиха, че са научили за операцията още преди провеждането на атаките. Представители на фондовата борса заявиха, че системите, които управляват търговията са отделни от публичните сайтове, които са засегнати от кибер-атаката. Междувременно кибер-войната между израелци и араби продължава да ескалира, тъй като израелският хакер Hannibal, който твърди, че е "евреин, който живее някъде по света," публикува детайли за Facebook акаунти на 20000 арабски потребители. Той също твърди, че притежава информация, която може да повлияе на банковите сметки на 10 милиона граждани на от Иран и Саудитска Арабия. От Ynet също казаха, че са проучили твърденията на Hannibal и са потвърдили, че публикуваните детайли са истински и позволяват неоторизиран достъп до Facebook акаунти на засегнатите потребители.

Фенки на БСП и ГЕРБ спорят кой лидер е по-велик: - Ти чувала ли си за Атлантическия океан? - пита симпатизантката на червената партия. - Е? - отговорила гербаджийката. - Сергей Станишев го премина целия с плуване - възторжено казала бесепарката. - А ти чувала ли си за Мъртво море? - попитала привърженичката на ГЕРБ. - Да - отвърнала дамата от БСП. - Е… Бойко Борисов го уби - отговорила фенката на ГЕРБ. Усмихни се, България! Макар че на някои сигурно вече не им е толкова весело, тъй като, както стана ясно, губят така важното доверие на народа. А народът, той дано се поучи от грешките си и дано следващия път изпълни функциите си, без да греши…

Инж. Ганчо Хитров е председател на Национален комитет за подобряване на водоснабдяването на България. Завършил е Хидротехническия факултет, специалности „Хидроинженерство” и „Химия”. Специализирал е във Франция, Русия, Англия, Италия, Португалия. През годините е работил като редови инженер, проектант, началник отдел, директор, президент на Международната институция „Икономически съюз”. Има реализирани проекти в Куба, Алжир, Мароко и други. - Инж. Хитров, при какви обстоятелства има вероятност за водна криза в София? - Когато говорим за нова водна криза в София, трябва да имаме предвид преди всичко водоснабдяването от язовир "Бели Искър" – язовира, чийто водопровод с проводимост 2 кубика и 100 литра в секунда водоснабдява 25 процента от населението на София, включително и Самоков, Боровец и всички селища, които са разположени по трасето на този водопровод. Водното количество, което е тревожно за нас, се намира в "Бели Искър" и е около 5,8 млн. кубически метра вода при общ обем...

Корпорацията Symantec обяви днес придобиването на LiveOffice, доставчик на облачни услуги за архивиране и съхранение на данни. Обявената сума на сделката по закупуването на калифорнийската компания LiveOffice е 115 милиона долара. Понастоящем LiveOffice предлага редица решения от клас e-discovery за електронна поща, мигновени съобщения, социални медии, споделяне на файлове и други приложения, работата с които трябва да отговаря на определени изисквания за безопасност. Според сайта на LiveOffice, услугите на компанията се използват от около 20 000 индивидуални и корпоративни потребители от 50 страни. От Symantec заявиха, че настоящата покупката разширява портфолиото на компанията в областта на разработките за изпълнение на изискванията на регулаторните органи, позволявайки на компаниите да изберат най-приемливите за своите нужди решения - локални, облачни или хибридни. По-рано LiveOffice беше интегриран с продукта Clearwell eDiscovery Platform, който координира информационни архиви за съответствието им с изискванията за информационна сигурност. Symantec купи компанията Clearwell през юли 2011 година. Сега LiveOffice предоставя неограничено дисково пространство на потребителите, работещи по някой от платените планове на компанията. Symantec възнамерява да интегрира решенията LiveOffice в продуктите Enterprise Vault и Clearwell eDiscovery Platform.

На нашето Слънце май почват да му се събират облаци на хоризонта, показателно е, че в."Труд" почва да взима завоя: Циничен ли е премиерът или неосведомен? Циничен ли е премиерът или неосведомен?, За 2 пържоли повече, На тъмно кучешко място в историята

Това са заглавия на коментарни и аналитични материали в газетата от последните дни. Вярно, пишат го още Генерала с главно "Г", ама това е технологичен детайл. Преди 10 години когато Тошо смени плочата и вместо "Осанна на Иван Костов" почна да пее "Разпни го", думата Командира с главно "К" по същия начин бе оставена за известно време - да създава вид, че не се сменя навеждането така рязко, на 180 градуса.

Наша милост не е като да не знае какво е заповед по гарнизона и как се изпълнява - преживяхме лично връткането на тошовия глутеус спрямо Костов и ще споделим на днешните медийни роби, че не е леко. Шефът, в момента на промяна на позицията на глутеуса си, за да му е удобно на по-високостоящия в глутницата, е като жена в оня период. Да не си x насреща. По възможност избягвайте да ви вижда, ако може - и да чува за вас. Защото видът на всеки нормален човек го кара да се тормози с тъпи въпроси дали е от същия биологичен вид. Той си знае, че е избрал да не е, но още не се е примирил с избора си и си го изкарва на другите. Ще му мине до половин година.

Това беше като предисловие за великолепния текст, който току що видях и не мога да се стърпя да не го споделя:

Криза в премиерското риалити шоу

Веселин Стойнев

в."Труд" 

Напоследък премиерът много се изнерви. Гражданството в интернет се изнерви още повече на изнервянето на премиера. А всеобщата изнервеност може да роди всеобща загуба на ориентация. Или пък да доведе до смяна на матрицата за ориентиране. И харизмата да остане по долни гащи. А публиката да изпадне в еротичен амок.

Цялата работа идва от това, че когато човек много говори, започва и много да си вярва. Почти няма ден, в който Бойко Борисов да не е на интервю в някоя телевизия, вестник или радио. Отделно са изявите за пред камера при рязане на ленти, на пресконференции и в есемесите до журналисти.

Като него няма втори медиен герой

Ако някой си направи труда да сметне обема на медийните му участия и го съотнесе не към работен, а към цял човешки ден, резултатът със сигурност ще е впечатляващ. Едва ли има друг премиер не само у нас, но и по света, който да е такъв неуморен медиен герой.

Вярно, работата на политиците в наше време е да общуват все повече и повече с публиката чрез медиите. И Борисов е ненадминат майстор в тая работа. Разбираем до болка език, остро до нахалство поведение, бърза до фриволност реакция, строго до командирско или умилително до битово излъчване, прости и повтаряни до рецитация послания.

Бойковият медиен сериал тече още от главното му секретарство в МВР. В премиерския сезон образът на главния герой е още по-плътен, а драматургията - все така завладяваща. Сериалът обаче е вече изцяло риалити шоу - повече импровизация, по-малко сценарий. Защото главният източник на легитимност на това управление е достоверността на образа на главния герой. От екрана имаш довереник, който е пълнокръвен дори когато си противоречи. С едно или друго решение на властта може да не си съгласен, но начело й е човек от "нашата кръв", който няма как да не е на "наша страна".

Риалити героят е човек от народа не просто по произход, а по манталитет и светоусещане. Да си винаги готов да се самопохвалиш или оправдаеш с другите, е идентично с народния манталитет. Да си представяш държавата като запушена от течове бюджетна каца плюс магистрали, е идентично с народния светоглед. Можеш много да грешиш като управленец, може и много да успяваш. Но единственото, което нямаш право да правиш в риалити формата, е да скъсаш връзката с народния бит и душевност. Тогава автоматично те номинират за изгонване.

Краставичар на краставичари - с краставици

Ако отлагаш или провеждаш непопулярни реформи -ще губиш и печелиш подкрепа почти като всеки друг премиер. Но ако пращаш хората да садят картофи и да гледат овце - няма да ти се смеят както на някой друг премиер. Защото краставичар на краставичари краставици да продава, е предателство. А още по-голямо предателство е да искаш майка на убито момиче да се извинява на МВР. И весело да заръчваш пържоли за намерилото трупа куче.

В риалити формата супергероят, колкото и супер да е, рано или късно се изхабява. Трудно е ежедневно и ежечасно да си интересен на публиката. Да реагираш като информационна агенция и да не насмогваш на информационния поток. И колкото и лесно да е да играеш сам себе си, като при всеки добър актьор ставаш подвластен на героя си. Задълбаваш все повече в образа и започваш да се раздвояваш - не просто играеш себе си, а твориш образа си. В една фиктивна, драматургична реалност.

Което може да доведе до честа дезориентация, а установяването на дезориентацията - до изнервеност и нови прояви на неадекватност. Адекватно си запитал защо Ангел Марин ще получава орден "Стара планина". Но неадекватно сам си подписал предложението месец преди това. Адекватно Марин ти връща ордена, неадекватно ти си опитал часове преди това да замажеш кучешкия с орденовия гаф - ордените за хората били като пържолите за кучетата.

Симптомите на криза в премиерския риалити формат изискват известно завръщане към сценарното начало. Улисаната импровизация трябва да се укроти, в играта дългосрочно да се заложат нови драматургични линии и второстепенни персонажи, както и да се обърне повече внимание не само на телевизионната, но и на онлайн публиката, от която тепърва ще идват много ядове.

Антикризисна драматургия

Да си представим една възможна антикризисна драматургия. Бойко Борисов силно редуцира медийните си изяви и започва да произвежда повече новини, отколкото впечатления. Освежава посредствения кадрови образ на ГЕРБ с нови, непартийни лица, на чиито идеи става личен продуцент. Забравя магистралите до финалното им откриване и прерязва лентите на няколко дългосрочни решения в образованието и здравеопазването. Сваля фуражката на оперативен полицай и налага граждански контрол върху некачествената услуга вътрешен ред...

Не е ясно дали такъв обрат в сериала ще е успешен. И дали тогава премиерът ще играе сам себе си, или себе си като някой друг. Но за добрия актьор няма непосилни роли. Пък и всеки добър актьор копнее да израсне до по-по-най.

Ante Meridiem by Cryslara

Американският президент Барак Обама разкритикува законопроекта SOPA, имащ за цел борба с онлайн пиратството. Според него, Белият дом подкрепя официално борбата срещу пиратството в интернет. "Но ние няма да подкрепим законопроект, който ограничава свободата на словото, увеличава риска от престъпления в киберпространството или по друг начин пречи на развитието на интернет като цяло", отбеляза Барак Обама. По думите на президента на САЩ, "интернет пиратството, източник на което са чужди сайтове, действително е сериозна заплаха, която изисква определени стъпки." Обама вярва, че мерките, заложени в SOPA (Stop Online Piracy Act) и PIPA (Protect IP Act) трябва да бъдат насочени преди всичко срещу "неамерикански" сайтове. Според него, действията, регламентирани в законопроектите, не трябва да имат неблагоприятен ефект върху малкия и среден бизнес. SOPA предизвика вълна от критики от страна не само на обикновените интернет потребители, но и от големи компании. През декември 2011 година, например, за намерението си временно да затвори онлайн енциклопедията Wikipedia в знак на протест срещу SOPA заяви нейният основател Джими Уейлс. Своето недоумение от планираните в тях мерки изразиха и Epic Games, Riot Games, Frozenbyte, Red 5 Studios и други.

Комбинацията между Google Maps и Google+ за интернет игра може да не звучи много впечатляващо, но съвсем скоро ще имате шанса да прецените сами. Това ще се случи през февруари и засега само потребителите на Google+ ще имат възможността да изтеглят играта. В момента тя се рекламира със слогана "Play your world, like never before" и няколко видеа-превюта, но самата игра все още не е налична. Играта се базира на технология, разработена от програмистите на Google Maps. Тази технология, наречена WebGL, работи с уникален 3D енджин за графиката. Изключителното е, че можете да виждате 3D уеб графиката без да инсталирате допълнителни драйвъри или софтуер. Има още една спецификация, включена в програмата. Преди време Google купиха ZAGAT - сайт за оценки и ревюта на заведения за хранене. Ако на играта преминете през оценени от ZAGAT заведения, ще получите повече точки. За съжаление, на urlwww.zagat.com/url можете да видите оценки на заведения в много държави, но не и България. Отдолу можете да видите видео, показващо идеята на играта, която се очаква да бъде пусната след месец, а също и да пробвате демо тук/i.

Методът Вирхов

Последните дни опитваме да видим това, което виждаме постоянно: пълно несъответствие между желания образ на премиера и реалния образ на Бойко Борисов

Красимира Джисова

Мирослава Николова беше намерена мъртва на 12 януари, но случаят не е приключен и не трябва да бъде приключван, тъй като излиза извън рамките на криминалната хроника. И е напълно представителен за чудовищността на държавата, в която животът е все по-неоткриваем, както и за повсеместния институционален и институционализиран произвол, допуснат чрез избирането на „маскирани" лица на ключови държавни позиции.

Само в страна, управлявана от мафията, полицейските служители ще останат безразлични към показания като тези на Елеонора Николова, която настоява, че по телефона нейната сестра й казва следното: „Отвлечена съм... Спаси ме... Има замесена полиция". Последното обяснява защо припознатите като органи на реда избират да не вярват в продължение на два месеца на възможно най-сигурния си (официално) източник. Дори си позволяват да „утешават" семейството с предположения, че дъщеря им е просто една малка кучка*, която се забавлява в Германия, докато е издирвана от Интерпол. Никой не полага усилия да я търси там, където всъщност е изчезнала - в Перник.

Градът е известен със своята криминална фауна (наред с другите три югозападни - Дупница, Благоевград и Банско) и съответно е едно от основните мафиотски средища, където някак (не)логично Луиджи Перели снима Дело по съвест. Естествено, там се провеждат и различни културни празници, които да нормализират няколко пъти годишно обществения живот. Но при изготвянето на класация с най-престъпните градове в България, Перник би стоял като един много успешен филиал на водеща банка с несекващ поток от рекетьори, крадци, наркопласьори и поръчкови убийци (които скоро ще станат предмет на друг коментар - б.р.).

Само можем да предполагаме колко от населяващите го 80 000 души НЕ работят за криминални организации, при положение, че мутрите са едни от основните работодатели в държавата ни: те стоят зад финансови институции, медии, планински и морски курорти, хотели, строителни обекти, търговски комплекси, заведения, паркинги, хазартни зали, обширни природни местности и т.н. Разбира се, за тези факти са говорили откровено повече чуждестранни наблюдатели и журналисти, отколкото български. Сред тях е Джеф Стайн, който обобщи и връзките на Бойко Борисов с мафията в статията си за Конгрешънъл Куотърли преди пет години. И така, след като съществуват всички условия за извършването на едно престъпление, то - рано или късно - ще бъде извършено. Особено в град, където прането е една от основните дейности, въпреки че доскоро нямаше канализация.

В края на юни миналата година Бойко Борисов откри канализацията в пернишкия квартал Калкас с присъщата за подземния му вкус тържественост. По време на вълнуващото събитие той изстреля и един библейски куршум: „Обичай врага си". Както обикновено, повечето от присъстващите граждани и журналисти осигуриха продължително ехо на наглия му смях. Но, един момент, Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Нека повторим: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. И отново: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Какво би станало, ако Ку-Клукс-Клан цитират за пред медиите Мартин Лутър Кинг или Барак Обама? Нима членовете им ще получат места в Конгреса на САЩ?

Предизборните откровения на Борисов подтикнаха тогава един местен свещеник и патриот да го предложи за почетен гражданин на Перник - родното място на Мирослава Николова, което й оказа пълно съдействие за получаването на надгробна плоча. Родното място и на дълъг списък от престъпници, които се измъкват с условни присъди и срещу които никога няма достатъчно доказателства.

Едно 17-годишно момиче, което със сигурност се е борило отчаяно за въздух в последните си минути, вече никога няма да чуе грубия глас на Борисов, който заяви със зловеща усмивка, че Цветан Цветанов трябва да изпрати „три-четири телешки пържоли на кучето", открило Мирослава. Мъртвата Мирослава. Удушената Мирослава. Обруганата Мирослава.

Предложението за подарък на кучето, което всъщност работи за БЧК, звучи като признание за интензивната дейност на полицията по намаляване сигурността на българските граждани.

Освен магистрали, канализации и различни по естество кризи правителството на Борисов явно е способно да открива само места, където няма живот. Работата на МВР съответно се състои в това да награди с телешки орден всяко куче, надушило пълната некомпетентност и пасивно съучастие на институцията в разрастването на престъпността в България. (Между другото, малко преди изчезването на Мирослава Николова в Перник е проведена демонстрация по залавянето на престъпник с куче, а поводът е професионалният празник на полицията. И, предполага се, престъпникът е бил полицай.)

Кучето все пак е ключова фигура в политическия бестиарий на Бойко Борисов. Накъдето и да се обърне, Борисов винаги вижда едно куче - надали случайно, тъй като абнормната привързаност към животни маскира мизантропията. Последното би било просто любопитна подробност, ако Бойко Борисов не разполагаше с властови ресурси или беше литературен герой. Но той не само не е литературен, и не само не е герой, а и заема една от най-важните позиции в държавното управление, благодарение на редица осакатени политически тела и стотици хиляди български граждани (кучеподобните, лошия материал), които споделят, толерират и насърчават години наред долнопробните му възгледи и поведение. Нито един от анонимните избиратели обаче не може да бъде сигурен, че няма да е следващият, над чийто труп Бойко Борисов ще се смее, опиянен от пълния си провал като личност.

Кои са враговете на Борисов в Перник също нямаше да стане ясно, ако той не бе поискал публично извинение от близките на убитото момиче (заради критиките им към полицията), и то с онзи гангстерски тон, с който жертвите биват принуждавани да влязат в някоя кола, отвеждаща ги до мястото на собствената им смърт. По всичко личи, че подобно на всеки диктатор, Борисов не е способен на съчувствие.

Последователен в авторитарното си отношение към всички, които са класи над него, както и към потърпевшите от примитивните му управленски интриги, пардон, практики, Бойко Борисов се държи адекватно единствено с онези, които имат същите канибалски ценности, същите поведенчески дефицити, същите недоразвити речеви способности и същите сплескани глави, на които би трябвало да татуират липсващите си мозъчни структури. Така поне ще отговарят красноречиво на неудобни въпроси от сорта на „Имате ли мозък?", като просто посочват кортекса, татуиран върху черепите им.

Няколко часа след бруталното си изказване Бойко Борисов заяви: „Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно, и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати". Нищо подобно, Борисов беше разбран съвсем правилно. А този, който измисля оправдателните му речи, може да влезе в тоалетната и докато набира поредното му извинение, да се застреля със свободната си ръка.

Рудолф Вирхов, считан за бащата на съвременната патология, разработва един от основните методи на аутопсия, при който всеки орган се отстранява и изследва поотделно, включително мозъкът (т.нар. метод на „разтворената книга"). Вече сме напълно убедени, че мозъкът е отстранен и не ни остава друго, освен да изучаваме този биологичен отпадък, преструвайки се, че има какво да се изучава.

*По аналогия с аналогията, използвана от Бойко Борисов при описване на българските граждани, сравнени с кучета на 25 юни 2011 г.: "Моите (кучета - б.а.) са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат", която всъщност отразява и деспотичното отношение на Борисов към животните

Публикувано в SofiaLive. Животът.накуп

В една поредица от три публикации ще пусна три текста, които писах преди година, точно когато започна това, което сега наричат “Арабска пролет”. Статиите нямат претенция за експертно мнение или за пророчески предвиждания. Те отразяват страничното мнение на един наблюдател-дилетант. Любопитно ми  беше да ги прочета отново и да сравня с нещата които се случиха. Надявам се и на вас да ви е интересно. “ЗИМАТА НА АРАБИТЕ”[1] През последните два месеца вниманието на целият свят беше привлечено от поредица от протести, демонстрации, улични боеве и „революции“, които заляха арабскияпт свят и които аз наричам „Зимата на Арабите“. Мнозина изтъкнати арабисти и специалисти по Близкия изток останаха с пръст в уста, оказвайки се неспособни да предвидят изхода от всичкки тези събития свързани със задълбочаването на противоречията между Старите режими[2] и вълните от младежи, недоволни както от своето социално положение, така и от курса на вътрешната и външна политика на своите правителства. Изглежда, както твърдят някои  политолози и историци, че 2011г. се превръща в новата 1989г. Постоянно се появяват статии за краха на световния ред, за рухването на Американската система в Близкия изток, за опасността от появата на поредица от ислямистки правителства, които ще започнат войната със Запада на още по-високо равнище[3]. Що [...]

Продуктите, носещи небезизвестната марка Roxio, ще преминат под крилото на канадската компания Corel. Представители на последната съобщиха за придобиването на цялата продуктова линия Roxio от досегашния й разработчик - компанията Rovi Corporation. Сред тях са Roxio Creator, Roxio Toast за Mac, Roxio Game Capture, Roxio Easy VHS to DVD, Roxio CinePlayer DVD Decoder, Roxio BackOnTrack Suite, Roxio Secure. Финансовите условия по сделката, която трябва да бъде финализирана до края на месец февруари, засега не се съобщават. Corel възнамерява да разшири с новата си придобивка своето портфолио от мултимедийни програми. Освен това, компанията планира да увеличи броя на потребителите на приложенията с марката Roxio благодарение на разпространението им чрез своите софтуерни канали, като същевременно разшири своето присъствие на международния пазар на софтуер.

Онлайн магазинът за обувки и дрехи Zappos.com, който беше придобит от Amazon през 2009 за $807 милиона, стана жертва на хакерска атака. И е възможно чувствителна информация за 24 милиона потребители е под риск. От Infosec Island съобщиха, че информация за имената, електронните пощи, адресите и последните четири цифри от социалните осигуровки на потребителите е възможно да е била придобита от хакерите. В писмо, изпратено до служителите и клиентите си, от компанията са разкрили, че е бил установен достъп до части от вътрешната мрежа на един от сървърите им в Кентъки. За щастие, базата данни, която съдържала информация за кредитни карти не е засегната от атаката. "Сега най-важното за нас е сигурността на информацията на клиентите ни. След час ще започнем да известяваме клиентите ни, които са повече от 24 милиона за инцидента и ще им помогнем с избора на нова парола за акаунтите им," пише в и-мейл, изпратен към служителите на компанията. Zappos.com показаха съдържанието на и-мейла, изпратен до клиентите им, в който те съветват да създадат нови пароли и да се уверят, че никой няма достъп до акаунтите им. Поради факта, че това може да е доста добър материал за "phishing" атаки, клиентите на компанията също така са предупредени да внимават с подозрителни и-мейли, които може да са изпратени с цел да се поискат паролите им или лична информация като данни за банкови сметки. Докато все още работата по сайта продължава, той не е достъпен за други държави, освен САЩ, което вероятно означава, че хакерите не са от там. Също така и телефонните линии на компанията временно са спрени, тъй като най-вероятно те няма да се справят с огромния наплив от обаждания, които ще бъдат направени. Интересното за инцидента е, че клиентите са докладвали за получаването на и-мейл от Zappos, в който пише, че те трябва да сменят паролите си, поради обновление в сигурността на сайта и не се споменава за атаката.

Хактивистската група TeaMp0isoN успя да хакне официалния сайт на T-Mobile, който е един от най-големите компании, предлагащи безжични комуникации. След атаката беше публикувана чувствителна информация на екипа и администраторите на сайта. Хакерите публикуваха документ в Pastebin за да докажат успеха на операцията си. Те са открили уязвимости в сайта и са използвали метода "SQL injection" за да се възползват от тях. Уязвимостите са били открити в t-mobile.com и newsroom.t-mobile.com и хакерите успешно са извлекли информация за имената, електронните пощи, телефонните номера и паролите на екипа и администраторите на сайта. "Една от главните причини за атаката е това, че компанията е корумпирана, но също така и искахме да покажем, колко е ниско нивото им на сигурност," заявиха хакерите. "Погледнете паролите, какъв провал. Всички пароли са издадени на екипа от администратор, който използва една и съща серия от пароли," добавиха те. TeaMp0isoN е една от най-активните групи, те са участвали в най-известните операции като "Op Robin Hood" и "Op Free Palestine". Те също бяха преодоляли защитата на сървърите на Обединените Нации през ноември 2011 и бяха доказали, че информацията, която са придобили е била актуална, тъй като от организацията признаха за това след атаката.

По неревизирани данни вече трети месец се отчита растеж на чуждите инвестиции в България. Общо 300 милиона евро повече ПЧИ за три месеца. Малка промяна, но все пак в правилната посока.

ноември

2010: 49.2 млн. евро

2011: 77.4 млн. евро

октомври

2010: -42.9 млн. евро

2011: 135.6 млн. евро

септември

2010: 104.2 млн. евро

2011: 193.4 млн. евро

(неревизираните данни са данните от първото прессъобщение за съответния месец на съответната година; използването им помага да се избягват изкривявания пораждани от сравнение на данни с различна степен на ревизия за различните години)

Блогът за икономика 2012

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

В подобни екстремни зимни условия е трудно да се прави проучване за подходящи локации по залез и изгрев. Движението е ограничено само по пътищата, а извън тях, без ясна представа накъде отиваш, е чиста загуба на време.

От прохода Превала, поех пеш към хижа Перелик. Доста бях изостанал с времето и още в началото на пътя започна да се мръква. Скоро достигнах нивото на облаците, където ветровете упорито се бориха. Студът пронизваше всичко, върховете на боровете се огъваха от тежеста на снега, все едно бях в сцена от филм. Почти бях стигнал хижата, когато в тъмното пробляснаха фарове и насреща се зададе огромен военен Камион. Да казвам ли, че мисията ми се провали. Шофьорът ме предупреди, че хижата не работи и, което е много странно, била заключена! Нямах избор освен да се върна и да пренощувам в "лукс-хотел" колата, при отрицателна температура.

Сутрин водата в бутилката беше замръзнала, а стъклата обледени. След като изтърпях мразовитата нощ, въпросът беше, а сега накъде?

В лутане, най сетне открих обзорно място. Изгревът приближаваше, а цветовете с всяка секунда ставаха все по-нереални. С вкочанени пръсти, при температура -16°C, не бях в отлична форма. Исках да сляза в ниското, до гората, но снегът там беше над метър, щях да изтърва момента.

Така се оказва, че един кадър, а понякога нито един, струва прекалено скъпо. Пътуваш стотици километри, надяваш се на късмета да откриеш нещо, после идват тези няколко минути и след миг всичко приключва.

Нали не съм дошъл на почивка, трябва да обиколя местните забележителности, като църквата в Пампорово.

Да се отбия отново в Широка Лъка, която сякаи е посипана обилно с пудра.

Нереално красиви са Родопите, когато сняг затрупа всичко.

Снимки

В края на 2011 г. Ericsson ConsumerLab обобщи най-важните потребителски нагласи за предстоящата 2012 г. Основните акценти включват свързаността, която се е превърнала в необходимост също като пътищата и електричеството, социалните мрежи, които променят информацонния поток и възможността всеки да предоставя услуги. Според изводите на Ericsson ConsumerLab, след като веднъж са били свързани с мрежата, достъпът до интернет е едно от последните неща, от което потребителите биха се отказали, в случай че трябва да намалят разходите си. Вече повече от 15 години ConsumerLab извършва проучвания на човешките ценности, поведението и начините на възприемане на ИКТ продукти и услуги. Световната програма за проучвания на Ericsson се основава на годишни интервюта със 100 000 човека в повече от 40 държави и повече от 10 мегаполиси. Микаел Бьорн, ръководител проучване в ConsumerLab, коментира: "Потребителите са не могат без смартфон приложенията си, както рибата не може без вода. Директният достъп чрез икони разкрива комплекс от различни интернет услуги и хората днес имат желание да научават повече в различни сфери на живота - от рецептата до сметките, всичко, което свързаността дава като възможности. Съвсем скоро приключихме изследване сред развиващите се пазари и открихме, че дори потребители, които за първи път имат телефон, много бързо се превръщат в интернет потребители. Свързаността заема все по-важна роля в тяхното ежедневие." Ето и десетте най-горещи тенденции за потребителите: Свързаност е всичко. Свързаността се е превърнала в съществена необходимост, като въздуха, който дишаме. След като веднъж са били свързани с мрежата, достъпът до интернет е едно от последните неща, от което потребителите биха се отказали, в случай че трябва да намалят разходите си. Всеки може да предлага услуги. Има изключително голямо търсене на нови услуги. Интернет дава възможност и компаниите и потребителите да измислят нови решения и приложенията. Социалните медии променят информационния поток. Социалните медии увеличават потреблението на снимки, видео клипове и музика. С тяхна помощ читателите могат по-добре да преценяват значението на новината и да оставят коментар. Мобилните телфони играят важна роля в ежедневието. Потребителите показват голям интерес към мобилните услуги, които са базирани на местоположението – близостта до определени обекти и локални услуги. Докато 90% от всички притежатели на смартфони винаги носят телефон със себе си, то само 80% посочват, че носят и пари. Прозрачност по-голяма от уединението. Хората започват да привикват да живеят живот на показ и очакват техните компании и други организации да се държат по същия начин. Облакът прави нещата лесни за употреба. Споделянето на информация и притежаването на няколко постоянно свързани устройства се превръща в норма за потребителите, в резултат на появата на повече облачно-базирани услуги. Основната движеща сила в случая е лесната употреба. Жените провокират навлизането на смарфоните. Проучването спед потребителите на смартфони през 2011 г. показва, че мъжете все още доминират по отношение на употребата на нишови услуги на смартфоните си, докато жените все повече използват стандартните услуги като гласови повиквания, кратки съобщения и Facebook. С активното обединяване на всички комуникационни канали в едно устройство, жените провокират масовото навлизане на смартфоните на пазара. Улесняване на пазаруването. Наблюденията показват, че 67% от потребителите на смартфони се интересуват от мобилни плащания. Тези плащанията не трябва да се разглеждат като самостоятелно съществуваща дейност, а трябва да се разглеждат като част от ежедневното пазаруване, включващо също продуктова информация, бонус точки, сметки и дори навигация в магазини и молове. Всичко е свързано. Мобилният трафик на данни надмина гласовите услуги през последното тримесечие на 2009 г. и достигна два пъти по-голям обем спрямо обажданията през първото тримесечие на 2011 г. Потребителите продължават все повече да се свързват с интернет и с нещата около себе си, като автомобили, вендинг машини, билетни портали и т.н. Несигурни времена – потребителите се стремят към контрол. Във времена на икономическа нестабилност или в случаи на бедствия като земетресения ние виждаме възроден интерес на потребителите към комуналните услуги като вода и електричество. Тези фактори, както и промяната на наличния доход води до желание на потребителите да контролират консуманицята на подобни услуги.

Преди години големият писател Николай Хайтов рзсъждаваше в едно свое есе нещо на тема девалвацията на ценностите, смяната на ценностната система и така нататък. Тия неща, за които и сега говорим непрекъснато. Явно за тях хората са говорели откак умеят да говорят. Да си спомним великаните от "Приключенията на Гъливер". Които непрекъснато се окайваха, че съвременниците им великани били направо джуджета в сравнение с истинските великани от миналото. Та и Хайтов си разсъждаваше за това как едно време в детството му по-ценно нещо от една тлъста козя „пражола” нямало. А сега – казваше Хайтов - простите млади хора не искали и да погледнат тлъстичко, не обичали сланина, а пържолите им трябвало да бъдат без никаква тлъстина. И Хайтов жалеше за хубавите, истински, мъжки времена, в които пържолките са били истинска и голяма, базисна и генерална ценност. Къде ли е сега Хайтов, за да се успокои духът му? Да види, че пържолките пак са ценност от национално значение... Естествено - казвам...

Много често си задавам въпроса какво всъщност ни различава от животните? Да, говорим за някакъв разум, за езика, който ни е даден да общуваме… Вероятно и животните имат някакъв език, на който общуват. Когато едно улично куче лае, то призовава или предупреждава глутницата и всички сме виждали това. Това, че не сме научили този език, не значи, че той не съществува. Има едно куче във Варна. Въргаля се по цял ден пред очите ни, имитира срамуване, прикрило с предните си лапи муцуната, леко примигва почти като блондинка в лапичките си, гледа те изпод това, което трябва да са мигли, и всичко това го прави, легнало по гръб… То разбира нашите мимики и жестове, вероятно се чуди защо строим тези абсурдни сгради. Вероятно, ако има разум, си задава въпроса дали ние имаме такъв, щом го използваме за правене на тези бетонни хралупи… Сигурно се учудва, че не се размножаваме на улицата, защото това всъщност е толкова естествено. Това да се размножаваш един или два пъти в годината пред всички е...

На 17 януари 1867 г. германският предприемач и изобретател Вернер фон Сименс представя пред Кралската академия на науките в Берлин основите на принципа на електрическото динамо – неговото най-важно откритие в областта на електротехниката, с което той прави пробив в използването на електричеството като източник на енергия. Сименс открива принципа на електрическото динамо през 1866 г. въз основа на работата на Фарадей. Откритието позволява лесното и евтино генериране на големи количества електроенергия посредством кинетична енергия и проправя пътя на масовата електрификация. Нововъведенията на Сименс разкриват нови и нови приложения на електрическата енергия - първия електрически локомотив, представен на Берлинския търговски панаир през 1879 г., първите електрически улични лампи, инсталирани по Кайзергалери в Берлин през същата година, първия електрически асансьор, построен година по-късно в Майнхайм, както и първия в света електрически трамвай, обслужвал линията Берлин-Лихтерфелде през 1881 г.

Ако трябва да обобщя с едно изречение как този път българските медии (не) отразиха поредната гражданска изява с искане за демонтиране на съветския хегемон над столицата ни, бих избрал следното обобщение: всичко за Кубрат Пулев-Кобрата ( боксьор) и почти нищо за Кубрат Сапарев, компютърен инженер. Единият разнася славата на родината с ритници и юмруци, другият „само” се осмели да обозначи с българския трибагреник болшевишкото знаме с основния лозунг на руското самоубийство „вся власть советам”, за което беше отведен от полицията на дава обяснение и му беше съставен констативен протокол от полицията. Това да „надградиш” болшевишкото знаме с българско днес практически не е тема на българските медии- с малки изключения.

На пръв поглед би трябвало да сме не просто доволни от сравнително обилното медийно внимание. Обаче: внимание! Доколко са внимавали в картинката някои изпратени да я забележат колеги?

Един сайт е „видял” скинари между нас и го е споделил с желаещите да преписват и повтарят тази глупост, макар да става дума за едно момче от смесен брак с името Ахмед, развяващо стоически с голи ръце и гордо вдигната гола глава на кучешкия студ българското знаме редом със своите сънародници от сирийската опозиция в България.

Друг сайт пък настоява да е имало нещо като два митинга, макар да става дума за двама другари ( виждат се за кратко в кадър на БНТ), опитващи се да „защитят” любимия им съветски окупационен символ. Тази версия за „противопоставянето” и внушението за едва ли не втори митинг е обилно и безкритично повторена лъжа надлъж и нашир в интернет- включително от сайтове, които обичайно са заподозрени, че били свързани с „костовистите”. От което вече би трябвало да стане ясно, че самите ние не сме с тях- радваме се на техния бойкот ( щом са избрали тази линия- тяхна си работа) и така показваме независимостта си от партийни структури.

Левият в. „Сега” обаче е отишъл най-далеч в абсурдната интерпретация. Той направо определя митинга ни като протест…против демонтирането на паметника.

Вестник „Новинар” почти се залива от смях и удоволствие в преразказа си по чужд текст, акцентирайки в заглавието на лъжата за присъствие на „скинари” в нашите редици.

По-близо до истината е новият „Преса”. Старият „Труд”( в новия му вариант с новото ръководство, като и в побратима му „24 часа” презрително са „пропуснали” да ни забележат дори) на нов глас все пак ни е пощадил само с няколко иронични стрелички. Обаче е направил великанско усилие да помести все пак снимка на Кубрат Сапарев с българско знаме в ръка- не е точно онова знаме, които той символично изрисува накрая на митинга и предизвика намесата на полицията, но кой ти чака края на събитието у нас? Е, не липсват и смешки, като вменената от вестника на Иво Инжев роля на „водач” на събитието, който обаче същевременно, въпреки ръководната си роля, не е разпознат като автор на цитирани от него изречения, приписани в текста на „беловлас господин”! Хем го разконспирираш, че е водач, хем пък не го познаваш, когато говори с физиономията си пред камери и микрофони.

Ако всичко споменато горе ви напомня на „жълта преса”, то парадоксът е, че един таблоид по нищо не прилича с репортажа си на нея. „България днес” помества цели две снимки и коректен като фактология и тон текст, повдигайки въпроса: кое е все пак „жълта” преса днес у нас и защо има такава почва- кой всъщност я напоява в жълто.

Как „кой стои до края”? Имаше такъв и с това доказва, че личната доблест и професионализъм са решаващи и в нашата професия, както в много други. Ладислав Ладиславов, оператор от БНТ, стоически издържа на студа, прогонил повечето протестиращи, поради което накрая останахме наистина онези „трийсетина”- бройка, на която сладострастно се наслаждават нашите медийни „доброжелатели”, макар сумарно на протеста да се появиха няколко пъти повече хора. Така, благодарение на Ладислав Ладиславов, БНТ не само се сдоби единствена с кадър от това как българското знаме за първи път похлупи болшевишкото на този паметник, но и че за това се налагат полицейски санкции. За чест на БНТ, кадърът беше излъчен в централната информационна емисия.

Стоя до края с нас и още един колега, загубил наскоро работата си във вестника, в който работеше от самото му създаване- всекидневник, който самият се загуби и се превърна в интернет издание. Това беше не кой да е, а Христо Христов, авторът на разследването за убийството на писателя Георги Марков, чиято книга по темата предизвика световна новина, но това явно не впечатли редакцията на „Дневник” и с провокационното си предложение за унизително заплащане го принуди неотдавна да напусне. Христо буквално е направил в сайта си показно на колегията как се прави репортаж от събитие- съответно той е и автор на снимките, уловили кулминацията на митинга с изявата на Кубер , неговото отвеждане от полицията и реакцията ни в негова защита.

Нова телевизия пък беше единствената, анонсирала в петък , на 13-ти януари, предстоящия митинг и съответно днес, на 16-ти, стана трибуна на моето обобщение в сутрешния си блок.

Дълго и пряко от паметника излъчваше Канал 3, а репортаж от мястото на събитието предаде също Тв 7, която помести в сайта си следното точно заглавие: „Паметник на раздора”.

Да, не сме „капо”, можем да регистрираме истински пробив в опитите да бъдем пренебрегвани, но не и „подритвани”. Вече не сме толкова „маргинални”, май, въпреки упоритата тенденция да ни броят като бройлери като повод за насмешки. Най-досадни са ритниците на колеги от медии, за които сме си мислили, че сме съмишленици – като „Медиапул” и „Дневник”. Но, както вече отбелязах, това поне би могло да прекрати спекулациите, че сме проводници на нечия политика, с каквато свързват обикновено тях. Насила подкрепа не става – щом това им се вижда „хубост”, да се забавляват. Като гледам и как се радват на финансова подкрепа от фондация с американски пари, докато гонят от работа по”финансови причини” забележителни журналисти като Любослава Русева и Христо Христов, явно можем да се разграничим и от американците за някакви връзки с тях, с които ни набеждават също.

И все пак усещането за преобладаваща нагласа за подигравка в печатните медии и немарливост остава. Пишат, но с „отвращение”- досущ като онзи съветски пияница от вица. Което обаче звучи все по-неадекватно на фона на изтрезняването сред присмехулниците, които , искат или не, все повече ни взимат на сериозно – дори с присъствието си, ако не с реакциите си. Предстои да видим кой ще се смее последен- защото няма изгледи да се откажат скоро гражданите, поставящи истината и България над болшевишката символика и лъжата за българската благодарност към нея.

Share on Facebook

Още когато уважаемият премиер Борисов каза преди месеци, че “българите трябва да се държат здраво като кучетата” разбрах, че ситуацията излиза извън контрол. Както е казал поетът – “пази Боже сляпо да прогледа”. Когато обаче, чух за двете пържоли за кучето и назидателния тон към родителите на детето “да се извинят на полицията” разбрах, че [...]

Докато световните лидери в електрониката работят над разнообразни методи за пренос на данни по въздуха, шведската компания Ericsson е разработила технология за обмен на информация директно през човешкото тяло. Представената на CES технология Сapacitive coupling (буквално: "капацитивна връзка") използва водата, съдържаща се в човешкото тяло като проводник. В резултат на това може с едната ръка да се докосне плеъра, с другата - колоните, и песента буквално ще премине през слушателя. По време на презентацията, главният изпълнителен директор на компанията Ханс Вестберг демонстрира как могат да се прехвърлят снимки от телефона към телевизора само с едно докосване. Разбира се, това може да бъде постигнато и с помощта на NFC или с използване на HDMI кабел, но перспективите за прилагане на технологията Сapacitive coupling са много по-високи. До сега всички съществуващи технологии използват жична или безжична свързаност, и прилагането на Сapacitive coupling може да бъде естественото решение за пренос на данни, особено в моменти (или на места), когато (или където) няма друг алтернативен начин за прехвърляне на информация от А на В. Въпреки това, остава основният въпрос относно безопасността: как точно тази технология ще се отрази на здравето на "проводника"?

За първи път в своята история корпорацията Apple публикува публично списък на своите доставчици, който може да бъде свален от този адрес. В него са включени 156 компании, сред които се открояват имена като Sony, Intel, Samsung и Foxconn. Припомняме, че последната очерни репутацията на Apple с нечовешките условия на труд в своите заводи, в които само през 2010 година са загинали 14 работници. Оттогава компанията от Купертино непрекъснато е под прицела на критиците, които заявяват, че Apple би трябвало да осигури повече прозрачност по отношение на условията на труд по цялата производствена верига. Сега с публикуването на списъка Apple вероятно реагира на изявленията на своите недоброжелатели. В серията документи присъстват не само имена на доставчици, но и подробности от проведените одити на компанията. В последния доклад на Apple, озаглавен "Отговорност на доставчиците", американският производител твърди, че през 2011 г. са открити по-малко нарушения на трудовото законодателство, отколкото през 2010 година. Докладът обхваща всички аспекти на производствения процес - от производството и доставката на компонентите до сглобяването на устройствата. Сред най-фрапиращите нарушения са посочени проблеми с изплащането на трудовите възнаграждения и няколко случая на използване на детски труд. В докладите е записано още, че Apple е осигурила достъп до документите за своята дейност на група независими одитори от Асоциацията за трудова справедливост (FLA). Освен това, компанията е разширила програмата си за обучение и развитие на служителите на своите доставчици, през която вече са преминали 60 000 души. Тя им позволява да учат икономика, английски език, компютърна лингвистика и други дисциплини.

Въпреки заклинанията, че няма да участва с пари в Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), българското правителство води преговори за голям заем, част от който е предназначен именно за този фонд, научи Биволъ от източници в европейските банкови среди.

Проведени са консултации с френски и немски банки за 4,5 млрд евро, като 2 млрд от тях ще са за участието на България в Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), а останалите 2,5 млрд за вътрешни разходи.

Вноската в ЕФФС всъщност играе ролята на смокиново листо за останалите 2,5 млрд нужни на правителството, което напълно е изчерпало фискалния резерв - коментират още източниците.

Работата е там, че без вноската в ЕФФС никой няма да даде такъв заем на България. Ако обаче страната участва в стабилизационния фонд, заемът фактически ще се гарантира от него и шансовете страната да получи 2,5 млрд допълнително финансиране са по-големи. 

Кредитният рейтинг на ЕФФС е на път да се влоши след като в края на миналата седмица агенцията Standard & Poor's понижи рейтинга на 9 страни от еврозоната. Това означава, че ако се стигне до теглене на такъв заем, България ще се ангажира с по-неизгодни лихви.

Винаги се радвам много, когато децата ми  си играят с играчките, които съм направила:) Снощи дори, дъщеря ми спа с черното човече….Може би, защито виждат, как се раждат тези играчки, как от едно чорапче става мека и симпатична кукла за игра.

За двете големи играчки използвахме дълги, 3/4 чорапи, а за мечето –  къси чорапи. Очите са от филц и копчета, а от вътре са напълнени с памук. Всичките са шити на ръка.

Зайче

Черно човече

Мече

Това е схемата на изрязване за черното човече с шапката:)

Вижте още:

Престоят на безлюден остров не е толкова плашеща перспектива, ако докато чакате да ви спасят, имате до себе си някои от любимите си книги. Това вече е напълно възможно благодарение на компанията SolarFocus, която създаде калъф за четеца на е-книги Kindle с вградени в него слънчева панел, акумулатор и лампа, съобщи 3e-news.net. Устройството дебютира през изминалата седмица на Изложението за потребителска електроника в Лас Вегас CES 2012 и дори бе номинирано за наградата за дизайн и инженерни постижения.

Слънчевият панел на калъфа зарежда акумулатора на четеца, който автоматично започва да складира енергия във вградена батерия с капацитет 1500mAh. Достатъчно е да поставите джаджата на пряка слънчева светлина или дори на по-сенчесто място и след час е готова да ви служи вярно три дни. Пълното зареждане отнема едва 8 часа, след което можете да четете без прекъсване три месеца дори и да се намирате на едно от многото места по света без достъп до електричество. Това превръща Kindle в първото енергийно независимо устройство със сравнително голям дисплей.

В горната част на корицата е вградена изкачаща светодиодна лампа, която запазва тръпката от четенето до късно през нощта. LED лампата покрива цялата повърхност на устройството и може да работи без прекъсване цели 50 часа. Аксесоарът черпи енергия само от акумулатора на SolarKindle, като по този начин не се изтощава вградената в четеца батерия.

SolarKindle е вече на американския пазар на цена от $79. Подобен защитен калъф, но за модела със сензорен екран Kindle Touch, ще се появи през месец март. Класическите кожени подвързии пък продължават да се предлагат на старата цена от $60. „Символичната” надценка от 20 долара за слънчевия панел със сигурност ще изкуши много любители на електронните книги да станат енергийно независими.

За няколко поста и с доста снимки, ще се опитам да опиша как може да се обиколи североизточна и северна централна Италия за по-малко от две седмици. С кола от София. И така – по хронологичен ред – започваме със… Словения.

[И нищо, че е зима сега, тези случки се случват през май:) ]

За един ден да се стигне от София до Италия направо (и без да се кара над ограниченията) е доста трудно и уморително. Затова и първият преход е до Любляна – 960 километра, предимно по магистрала. Тръгване към 6:30 от София в неделна утрин осигурява доста спокойно пътуване. Всъщност чак до след Загреб, почти нямаше трафик, включително и по-тесния път до Ниш. Такси по магистралите има навсякъде в Сърбия и Хърватска – на гише, в Словения – винетка. Ето актуалните цени.(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – начало – Словения (742 думи)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Продукти за 4 порции:
4 едри картофа
600г твърдо сирене
4 яйца
1/2ч.ч. зейтин
сол на вкус
1/2ч.л. червен пипер
1/2ч.л. мащерка

Приготвяне:
Картофите се белят и измиват. Режат се на ладии. Овкусяват се със сол, червен пипер и мащерка. Разпределят се на дъното на голям съд от йенско стъкло. Отгоре се слага сиренето нарязано на полочики. Наливат се 2ч.ч. вода и 1/2ч.ч. зехтин. Съдът се похлупва. Аламинутът се печен на умерена фурна 30- 40 минути. Когато са готови се чукват яйцата. Похлупва се и се връща за 5 минути в изключената фурна. Ястието се поднася топло.

Продължаваме с разходката на Янита из Рим. Досега с нея се рахзодихме край Площада на Републиката, Олимпийския стадион и площад Венеция,  разгледахме Колизеума и базиликата Сан Клементе. Част от тази разходка беше и посещението на Ватикана. Днес от Ватикана ще тръгнем към площад Навона.  Приятно четене:  

Пътуване из Рим:

от Ватикана до площад „Навона”

    Да разгледаш Ватикана от високо е не само предизвикателство, това е приключение. Панорамата към Рим, която се разкрива пред погледа, ако наблюдаващият е в най- високата зона на купола на ватиканската катедрала „Свети Петър”, е поразителна. И след като първичната емоция отмине, от високото може да се избере маршрут за скитане из Вечният град. Обширна панорама към Рим от купола на ватиканската катедрала „Свети Петър“ (клик!) Реката насреща, която се извива между сградите, е Тибър. Следвайки реката в продължение на около километър- два, могат да се видят някои от досадно известните чак забележителности в италианската столица, които все пак трябва да се разгледат, не само заради надеждата, че всяка опознавателна емоция е строго лично изживяване. Така се случи, че опознавахме Рим сами, чертаейки маршрути с един приятел, за който шумът, прахоляка и хаоса из града бяха повече от досадни и противни. Аз се адаптирах по- лесно. И предпочитах да се скитам пеш, както винаги. На изток от Ватикана (не от Рая) в посока забележителната постройка на Castel Sant'Angelo първият мост, пресичащ реката, носи името на италианския крал Виктор Емануил Втори. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим"][/caption] Мостът, известен с шум, трафик и постоянно автомобилно задръстване, е построен в началото на миналия век и е замислен да следва идейната линия от статуи и орнаменти, по която е изграден и монумента на Виктор Емануил Втори на площад „Венеция”, само че тук не с толкова кич и не така претрупано. Красивото осветление прави мястото особено очарователно нощем. [caption id="" align="aligncenter" width="623" caption="Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Замъкът "Sant'Angelo" и Мостът "Виктор Емануил Втори" в Рим"][/caption] По протежението на реката, на по- малко от стотина метра оттук се намира друг мост- Ponte di Sant' Angelo. Известен е със скулптурите на ангели, правени от ученици на Бернини, любимо търговско място, а също и място за снимки и разходка. И най- важното: мостът е пешеходна зона. По парапетите на моста са закачени вериги, в които са заключени надписани катинари- странните символи на любовта. Все си мислех, че това е причината за сватбени фотосесии и тук, подобно на площада пред Колизеума, но не съм сигурна. Сигурно е едно обаче, че мостът е предпочитан декор за сватбени или модни снимки. Излишно е споменаването на туристи- те са навсякъде. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Мостът "Sant' Angelo" в Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Мостът "Sant' Angelo" в Рим (импровизация)"][/caption] От двете страни на моста се спускат стръмни и тесни каменни стъпала, които отвеждат в подножието му до мътните води на реката. Само в очите на жадуващите усамотение неугледната тясна и мръсна ивица земя вероятно изглежда като романтичен бряг, защото друг едва ли би се застоял близо до реката задълго. Стъпала, по които може да се слезе до реката имат и другите мостове, но също не са препоръчителни за използване. Панорама от Мостът на Светия Ангел, Рим(клик!) В непосредствена близост до този мост се намира и едноименната постройка Castel Sant' Angelo. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Този т. нар. замък през хилядолетната история на своето съществуване е изпълнявал функциите на какво ли не: мавзолей, крепост, гробница, отбранително съоръжение, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности, затвор... Сега е музей. Плащането на входната такса за достъп си струва само ако целта е панорамното разглеждане на района. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Замъкът "Sant' Angelo" в Рим"][/caption] От тази архитектурна грамада до сградата на съдебната палата се протяга алея с високи дървета; малък прохладен градски парк около реката, в който се намира и един шарен битак. Под бели шатри или направо на открити щандове, пръснати по цялата алея се продава какво ли не. Мястото гъмжи от туристи, надпреварващи се в закупуването на боклуци, които им пробутват за сувенири. Пазарът е любимо също за джебчии и чейнчаджии. [caption id="" align="aligncenter" width="620" caption="Замъкът "Sant' Angelo" в Рим"][/caption] Внушителна по размери и шедьовър на средновековната архитектура е сградата на Съдебната палата в Рим, която се намира веднага след този битак. Фасадата на Palazzo di Giustizia е богато орнаментирана, а допълнително по протежение на цялата и лицева част са разположени статуи на видни римляни. Правото, създадено в древен Рим и до днес е в основата на европейската съдебна система. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Сградата на Съдебната палата в Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Сградата на Съдебната палата в Рим"][/caption] Пред сградата на Съдебната палата за атракция има изграден и малък символичен паркинг за ретро автомобили. Мостът, който се намира се намира точно пред сградата на Съдебната палата, е наречен на името на Умберто Първи. Панорама от Мостът на Умберто Първи към сградата на Съдебната палата(клик!) Крал Умберто Първи всъщност е прадядото на Симеон Сакскобургготски. Тук е мястото, където трябва да се пресече реката по този мост- Ponte di Umberto I и следвайки търпеливо улицата отвъд Via Giuseppe Zanardelli се достига до площад „Навона”. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Мостът "Умберто Първи" в Рим"][/caption] Всяка една от пресечните улици отвежда към някаква историческа забележителност, това е обичайно за улиците в Рим. Препоръчвам кафе- пауза в Джаз кафе, или в някои от малките ресторанти или пицарии, пръснати из района на Националния музей- обстановката е приятна. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="593" caption="Рим"][/caption] Площадът с трите фонтана „Навона” е с овална форма, казват, че това е най-възхитителният бароков площад в Рим. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] В средата на площада се издига египетски обелиск, тук се намират също и сградата на бразилското посолство, църквата „Sant'Agnese in Agone и десетки кафенета, пицарии, ресторанти... [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] Всеизвестно е, че на площад "Навона" в Рим се събират хора на изкуството: художници, музиканти, певци, танцьори, актьори, както и много туристи. Тук могат да се разгледат хиляди картини, да се погледа театър, да се послуша всякаква музика и разбира се- да се пие хубаво кафе. Площадът е зона свободна от автомобили. Тук често се организират и различни концерти. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] Тук се организират и битаци, за съжаление понякога остава непонятна разликата между изкуство и комерсиализъм. Ето на каква великолепна текстилна находка попаднах, със съществуването на която ми обясниха популяризиране произведенията на изкуството. Всеки би разпознал част от известната статуя Давид на Микеланджело. А може би Давид е носил невидими гащи?- „Ако не го намираш в своя дух, търси го в паметта на тялото” е казал Борис Христов, разбира се не по повод гащите, но се развеселих, когато си спомних тези думи и заради това. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Площад "Навона" в Рим"][/caption] На показ можеха да се видят и други текстилни „уникати”, които представяха по същия начин части от анатомията на известни богове от римския пантеон: Венера, Аполон, Нептун, както и на кино звезди от съвремието, сред които фаворит определено бяха мускулите я на Шварценегер, я на Памела. И на фона на това великолепие обречени на безрадостна съдба оставаха гащи и тениски, изобразяващи скучните релефи на Колизеума, фонтанът „Треви”, ватиканската катедрала „Свети Петър”...

Автор: Янита Николова Снимки: авторът  Други разкази свързани с Рим – на картата: КЛИКАЙТЕ

От време на време, в зависимост от теорията на пишещия, се появяват мнения, че ние българите много почиваме (че и именно Economist ползвали битивиту за източник) (и още). Или много малко почиваме. Имали сме твърде много или твърде малко отпуска или твърде много празници. И се правят произволни сравнения с други държави. Малко на почина някой ми каза, че бил чул как по телевизията били показали, че в Багомбо, Ташкент или Пирея почиват много повече или по-малко. Или се изкривяват статистики (горният пример с битивиту).

И загубен в информационен миш-маш по темата се зарадвах, когато Economist Graphic Detail пусна подробна информация за други държави. Има интересната информация, че в Австрия (не в Гърция или Франция) почиват най-много. Ние почиваме около средното за Европа – 32 дни (20 дни отпуска + 12 дни официални празници) – четири дни повече от германците, но по-малко от много други държави.
Едва ли е изненада че в Европа се почива повече от Източна Азия или Северна Америка…

Има и полезно филмче, на което, колкото и да е странно за сравнението е използвана именно България, заедно с още няколко страни по света. Но как там изкараха празниците 13 не знам (може да броят Великден, който винаги е неделя)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

 Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 9 януари

От Просвещението готвели промени в закона за висшето образование, според които студентите първокурсници да учат български език. Щото идвали във ВУЗ неграмотни.

Това е тъпо!  Като се види, че и в първи курс не са се ограмотили, ще трябва да се въведе и за втори курс, после за трети, за магистратурите, за докторантурите… Но то не може безкрайно да се отлага научаването на родния език, не ли?

„Редно ли е, пита „Стандарт”, да задължаваме спортната академия например да открие катедра по езикова култура, вместо просто да накараме гимназиите да си свършат работата?”

Редно е, да! Не за друго, ами се забелязва тенденция от там да излизат бизнес кадри и висши управленци. Един Цветанов например, виждате колко малко не му достига да говори правилно български. Една година още да го беше учил, може би друг щеше да му бъде словоредът, а от тук и дневният ред на държавата. Но може и да не съм прав. В смисъл, че може една година да не е достатъчна. Няма да е зле и в Магнаурската школа в Симеоново също да се учи малко български. Хората (колкото и малко да са у нас), които са свикнали да се изразяват с цели изречения, малко се дразнят от накъсаната реч на премиера. Дано да е речта, де, щото пък някои викат, че начинът на говорене е проекция на начина на мислене. Което вече е непоправимо…

Не знам, може да прозвучи носталгично, но едно време образованието беше на висота. Ето, чета днес в „Труд”, че Ангел Иванов (77 г.) от русенското с. Червена вода оборил Нютон и Айнщайн. Открил връзката между електричеството и гравитацията и ревизирал 82 основни константи в класическата физика.

Браво! Но в интерес на истината, бай Ангел не е първият. Пръв на наша земя обори Айнщайн през 2003 г. Емил Гигов от Пазарджик, възпитаник на Механото, дето и д-р Филипов се е учил. Младежът дори даде пресконференция в БТА и  демонстрира вечен двигател. Един трилитров буркан от туршия, пълен на три четвърти с вода и в него една пластмасова туба с половин кило пясък и железни стърготини. И тубата се движи из буркана от гравитационното поле на Слънцето. Просто като всички велики открития.

Периодично напомняме за тази случка, но не от местен патриотизъм, а щото е важно да се знае кой пръв е оборил Айнщайн, нема-нема се появи някой да претендира. Макар че, що пък и да не сме горд. Ако туй момче не се беше родило в този зарзаватчийски край, ако имаше пред очи не буркан от туршия, а нещо по-интелигентно, досега и други лъжеучени щяха да бъдат опровергани. После Айнщайн беше опроверган от един пич от врачанските села. И дедо Ангел е чак трета жичка за водичка…

Вторник, 10 януари

На днешния ден през 2008 г. умира сър Едмънд Хилари. На 29 май 1953 г. Хилари и шерпът Тенсинг Норгей първи изкачват връх Еверест. Те прекарват 15 мин. на покрива на света, Хилари снима Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към Буда.

 „Когато попитали Тенсинг защо е трябвало да изкачи Монт Еверест, той отговорил: “Защото Еверест съществува”. Така пише Блага Димитрова в „Лавина”…

Тенсинг Норгей на Еверест.

Но Тенсинг оставя на Буда не само шоколади. Във „Всяка неделя” Радичков разказва, че когато Тенсинг тръгва към върха, неговото малко момченце му дава едно малко и нащърбено от детските зъбки моливче, което той да сложи в скута на Буда. Е, Буда го нямало него ден там, или изобщо не живеел на Еверест, та Тенсинг оставил моливчето в снега: „Сега, продължава Радичков, ние имаме едно огризано от детски зъбки моливче. Нещо извънредно ценно…”

Моливче… Явно то е било най-ценното, което малкото шерпче е имало и затова го е пратило на Буда…

„България, пише в. „Сега” оглави още една мрачна класация в ЕС  – тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%, двойно повече от средното за Европа (12.8%). В Люксембург в тази категория попадали 5%, в Дания – 6%, в съседна Румъния – 16%.

Не, това не е просто мрачна класация! Това е най-мрачната, с оглед на непосредственото ни бъдеще, класация. По форумите коментират, че безработните неграмотни  били главно цигани. И така да е, това не променя факта, че четвърт от българските граждани не са хващали моливче в ръка. Но едва ли е така, защото в Румъния циганите са 2.5 милиона на 22 млн. население (малко над 11%). А у нас по данни на последното преброяване са, 4.5% (325 хил.) Но и двойно да са (понеже се предполага, че има голям процент „скрит вот”), пак не оправдават разликата между нас и Румъния по неграмотни младежи. Цигани, или българи, те са граждани, електорат, работна сила, те участват във формирането на БВП (краденето на капаците от шахтите, както съм ви обяснявал, също формира БВП), участват  във формирането на всички статистики – средна продължителност и качество на живота, образование, престъпност, разнасят славата ни по света… И, с извинение, циганите са хората с демографско бъдеще…

Като се замисли човек и свят му се завива!

Но стига мрачности. Една добра новина. Вчера (10 януари) Би Би Си съобщи, че известният британски учен в областта на еволюцията Алистър Кларк извел формулата на хумора.  H = M x S. Където M e нивото на невярната информация в една шега, а S – способността на слушателя да възприема шегата сериозно.

Какво съвпадение! Точно на 10 януари 2003 г. ние съобщихме, че е открита формулата на щастието. Явно като застудее, учените си сядат на задника и мислят.  Сетих се за формулата на щастието, защото в нея хуморът беше основна променлива. Да я напомним: Щ= P+(5E)+(3H). Където P са лични качества; E – пари; H – чувството за хумор. Тази формула показва, че се иска много хумор, за да се постигне щастието при средни способности и минимални средства, каквато общо взето е ситуацията у нас. С откритието на Алистър Кларк формулата придобива следния вид: Щ = P+(5E)+[3(M x S)]. Така вече е много по-лесно да се постигне чувството за хумор, а от там и щастието. Защото, първо, колкото повече измислена информация, толкова повече хумор, а от тук и повече щастие. А у нас измислена информация бол, почти цялата, която стига до нас, е измислена. След това тя се умножава по  способността на слушателите да възприемат шегата на сериозно (кой ли не се пошегува с нас, а ние вземахме всичко на сериозно). И накрая така полученото число се умножава по 3. И щастието почва да зависи почти изцяло от чувството за хумор.

И още една добра новина. Оня ден проф. Никола Георгиев каза в едно интервю: «По-коравите народи ще надделеят над смекушавилите се. Разнежеността, олигавеността са сложили край на Римската империя, когато идват дивите племена. Поуките от историята са такива – живеещият по-трудно побеждава. Сега обединена Европа повтаря римския свят – разпада се.”

Ако не си въобразяваме, че живеем трудно, а, струва ми се, че е много трудно да си въобразим, че си въобразяваме, то ние сме от народите с бъдеще. Не ли?

Сряда, 11 януари

В „Новинар” интервюират дон Цеци. Кой искал да го убива и други такива работи. И между другото го питат ще оцелеят ли циганите в кризата. Вика: „Повече съм оптимист за това, че ромите в здравословен аспект, ще издържат на кризата. Има изследвания, доказващи, че боледуват по-рядко от инфаркти и инсулти. Психически също са по-устойчиви да приемат тежките ситуации, защото от години са свикнали с несгодите…»

Така си е. Той инсултът идва от притесненията – как ще платиш тока, как ще платиш водата, парното, учебници на децата… Все работи, дето циганите си ги спестяват. И психическите болести повечето идват от много мислене. Затова, когато една година в кв. „Нов път” във Видин се яви епидемия от мениерен синдром и депресия, властта бързо схвана измамата. Установи се, че се разболяват единствено цигани със спрени социалните помощи.

И на други болести са устойчиви. Писал съм, че те например не хващат дюстабан, щото много ходят боси. Даже съм чувал лекари да съветват и българите да приучват децата да ходят боси. Ама то още един мандат като тоя и един дюстабан нема да остане. Физически де, щото пък за духовните дюстабани времето е златно…

Между другото, във визитката на дон Цеци авторката Аделина Делийска написала как този виден индобългарски политик и общественик бил завършил МИО в УНСС, работил в МО, бил депутат в 38-ото НС. „През 2000 г., вика Аделина, е осъден на 6 г. затвор заради „грабеж” на куче, което е оценено на 22 лева.”

Ебати измамата! Лично помним как тогава му свалиха депутатския имунитет и го осъдиха на 6 г. затвор по 6 обвинения, сред които побои и изнудване, ма, како! Присъдата беше потвърдена от САС и ВКС! Та дай да не е за едно куче!

И помня още, че в деня, в който му потвърдиха присъдата, (14.11.2001), той, като лидер на Евророма, даде подкрепата си за Първанов за изборите. И през 2005 г. дон Цеци беше помилван. Орденоносецът го помилва. Но вие може да не знаете кой е орденоносецът, щото той беше орденоносец всичко на всичко три дни. Вицето Марин. Държавната глава му връчи „Стара планина” първа степен с мечове заради големите му заслуги към страната. Главно в присъединяването ни към НАТО. Всъщност, да не ви излъжа, май с НАТО работата беше точно обратната. Тогава беше обратна, де, днес всички сме натовци…

Та сега от «Новинар» ни пробутват един чисто нов дон Цеци. Обаче бдителен читател изровил, че за последните 8 м. Аделинка му направила три интервюта. Явно и дон Цеци е на абонамент при Дилов, като архонта.

„Дейли Мейл” пише, че според тамошно изследване, 22% от мъжете във Великобритания не си сменят бельото всеки ден. При жените мърлите били само 5%. „Като цяло обаче, пише Дейлито, около 87% от всички жители на Обединеното кралство си подменят гащите и чорапите ежедневно.”

Стига, бе! И чорапите? Всеки ден? УжасТ!

Тук се сещам за един от главните герои в пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът”. (Весето Седларска писа лани подробно за тая пиеса, в която Шоу споменава българите.) Та в нея на едно място една булка се оплаква на мъж си, че я боли гърлото. Мъж й, м-р Петков, й вика: „Така е, като миеш врата си всеки ден… Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият… Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено…” (Цит. по В. Седларска).

И сега пак от англичаните ще доде и тая мода всеки ден да си меним чорапите!

И понеже Весето като патриот разказваше пиесата с негативни конотации спрямо автора, та един читател беше разказал под текста как намерил ученически бележник на леля си от 1933 г., на последната страница на който имало правила за добро поведение на ученика: Да лягам рано, да си уча уроците, да уважавам възрастните, да се къпя редовно, а краката си да мия всяка седмица…

Пък в Бразилия един политик, някой си Озиас Зизи, поискал да се забрани на момите да се женят без гащи. Щото това било обидно за Бога. Там често се случвало мома да се жени без гащи, щото имало поверие, че носи късмет в брака. Обаче тамошният дядо поп категорично се противопоставил. Не е работа на църквата, рекъл, да гледа под полите на момите. (Има и свестни попове, да знаете! Като отец Касиан, дето оня ден им ги наказа на нашите дърти мискини!)

Дето каза Радио Ереван веднъж, едно време, за да видиш дупето, трябваше да разтвориш гащите, а сега, за да видиш гащите, трябва да разтвориш дупето. И пак им пречат…

 

Що така жените обичат да ходят без гащи? Как ли се чувстват? Според мен усещането е нещо близо до това  да запалиш една силна ментолова цигара, из цялото ти естество преминава мощно въздушно течение. Не съм на сто сигурен, щото не съм бил жена, камо ли пък жена без гащи, освен, ако в някой друг живот, не съм бил примерно овчарка в Ирландия. Разбрах наскоро, че доста българи са били там, преди да ги изпратят нанасам. Е, доста е силно казано…

Четвъртък, 11 януари

„Билетът за влака скача с 9 на сто. До морето ще се пътува за 18,90 лв., а до Банкя – за левче”, услужливо обажда „Стандарт”, в случай, че премиерът реши някой ден да хване рейса.

Журналистите разпитват Борисов  за смяната на областните координатори. И той обясни поименно кой защо. За търновския вика: „Христо не носеше добър обществен имидж. Не може да ти е прякорът Пицата и да проповядваш каузата на ГЕРБ.”

Малко съм объркан – депутат може, координатор не може! И какво като му викат Пицата?! Други какви прякори имат… Добре де, честно, Тиквата по-достоен прякор ли е? Щото то е важно и как и къде е получен един прякор. Един читател ми писа, не знам дали е вярно, че Маргина бил кръстник на Бойко: „Любимото занимание на Големия Маргин беше да прегърне Бойко през главата, а с другата ръка да го чука по нея, говорейки “Бойко, Тикво празна, пак ли се насра”. Пак казвам, не знам дали е вярно. Но за всеки случай да оставим темата с прякорите настрана, никак не е перспективна…

Сн. БГНЕС

От  „Стандарт” питат Станишев вярва ли, че БСП може да спечели следващите избори. Вика: „Аз лично ще работя за това. И не, за да стана аз  премиер, а за да дадем надежда и нова перспектива на хората. Защото, пука им на  хората как ще се казва премиерът или кои ще бъдат министрите.  Хората искат промяна при тях, в техния живот….”

Учуден съм колко добре падналият политик разбира желанията на хората. Ще кажеш, че това е съвсем друг човек! Тия трябва всяка година да ги сменяме, да знаете! Даже всеки месец. Чел съм, че в една от италианските републики си сменяли кмета всеки месец, а началника на крепостта всеки ден…

Питат го: „Какво си пожелахте за новата 2012-а?” Вика: „БСП да даде надежда на хората и да докаже,  че е носител на тази промяна. Не е лека тази задача.”

Как лека, бе! Тя ако беше лека, още първия път щяхте да докажете! Ако се не лъжа, четвърти път ще носите промяната!  Ама тя вашата промяната е променил се Илия, погледнал се, пак той сайбия… Все до там стигате.

Петък, 12 януари

Казах ли ви (даже ви повторих, ако не се лъжа), че „по-просто нещо на по-високо място досега не сме имали”? Е?

Ама когато го казах, не подозирах, че може още. Дето викаше Айнщайн, две неща са безкрайни… Това е едното. Та в такъв един смисъл мисля, че и премиерът може да възкликне по подобие на Ра-бин-дра-нат Тагор: „Безкраен ме създаде ти – такава бе волята ти…” (”Гитанджали”)

България, или поне мислещата част от нея, силно се възмути от думите на премиера Борисов как наредил на Цветанов да купи няколко телешки пържолки за наградата на кучето, намерило трупа на Мирослава от Перник. (Трупа намерило, не момичето!!!) А на родителите на жертвата препоръча, да се извинят на Цветанов… И докато ги говореше тия малоумия се подхилкваше, гаче е казал най-смешното нещо на света. То е смешно, де, в абсурдността си…

Да се извинели родителите на жертвата! Както е казал горецитираният Ра-бин-дра-нат Тагор, „Властта взема за неблагодарност страданията на своите жертви.” Извинявайте, че на срички, но това е единственият начин да не му объркам името, пък и за вас да го прочетете. Тоя пич е бил един от най-близките сътрудници на Махатма Ганди. Именно Ра-бин-дра-нат нарича Ганди „Махатма” (велика душа). А Ганди му връща любезността, като го нарича „Гурудев” (божествен учител). Малко както Цецо и Бойко са се комплиментирали един друг. Разликата е само в основанията.

Премиерът, дали сам разбра, че се е изхвърлил като… такова на сух песък, или му го казаха, но почна да се извинява. По своему, естествено. Дето е казал народът, „отърси се като куче от роса”. (Нарочно търсих поговорка с куче!)  „Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.”

За съжаление, беше разбран напълно правилно! И много хора се почувстваха засегнати, и малко от тях, ще простят. Прекалено обидно прозвуча тая липса на елементарно човешко съчувствие към трагедията на едно семейство, замяната на дължимото в случая състрадание с дребнав реваншизъм, нелепото шегаджийство, неадекватните усмивчици. С една дума, демонстрацията на пълна липса на респект пред човешкия живот, характерна за мутрите.

Трябваше тая дума „турбоцинично”, дето я похарчих оня ден за дедо Галактион, да си я пазя за такъв случай. Ама де да знам, че толкова скоро пак ще ми потрябва силна дума…

Г-н премиер, ние разбира се не сме в положение да даваме съвети, но ще рискуваме. Кракът на спирачката, г-н премиер! Минахте предела и тръгвате по нанадолнището. Единственото, което можете да направите, знам го от стари шофьори, е да слезете на същата скорост, на която сте се изкачили. Това, разбира се, с оглед на урболешкото ви изкачване, не звучи много оптимистично, но така стоят нещата.

„Атака” си търси нов касиер. И стария го търси, де… Щото избягал с касата. Изобщо на Сидеров му тръгна като на бясно куче тоягите. (Казах му да не се ебава с евреите!)  В касата имало било 40 000 лв. Обаче касиерът Хлебаров вика, че верно имало, но Сидеров ги изял и изпил, та били останали само 4 000 лв. Волен много обичал да дава скъпи вечери в ресторант „Крим”, където едно ядене е 40 лв. И Хлебаров посочва точни дати и менюта: на 17 март 2010 г. атакистите похарчили там 2 621 лв. за минерална вода “Перие”, вина по 190 лв. шишето, 12-годишно уиски “Гленфидих”, водка “Белуга”. Но това не било рекорд, щото имало фактура и за 3155 лв. 

Разбирате ли що реве Сидеров, че Бойко му прибра повече от половината субсидия? И пак се сещам за Ра-бин-дра-нат Тагор: „Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.”

Значи бандата се разпада…

И друга една банда се разпада. „Новинар” пише: „Бившият изп. директор на „Софийски имоти” Тошко Добрев получи присъда от 4 г. Той е ощетил дружеството с 340 000 лева, като се е съгласил с по-ниски цени на три имота, които са били собственост на дружеството.”

Не очаквах „Новинар” да го съобщи така бодряшки. Щото „Новинар” е вестник на Антоан Николов. А Софийски имоти, това е широко известно, беше касичката на Антоан. И Антоан, като шеф на СОС беше началник на Тошко. И в борда на фирмата по него време се бяха събрали все хора на Антоан… Много подло!

Тошко, кажи си, бе! Не си длъжен сам да излежиш парите на всички! Само при раждането и смъртта човек е длъжен да е сам. Във всички останали случаи може да вземе някой със себе си.

Щях да питам премиера що на заседанието на МС от 7.12.2011 г. прие предложението на военния министър да се даде орден на Ангел Марин, а сега се пита пред вестниците с какво Марин го бил заслужил. Но какво да питам, като и на мен се случва често.  Ето, днес не съм съгласен с голяма част от написаното. Вчера, когато го писах, бях съгласен, но днес не съм… Нормално е, не ли?

To be continued next Monday

Не съм сигурен колко дълго трябва да се говори (в случая - пише) за биографията на Христо Мутафчиев. Всъщност, биография дори може и да не е най-подходящата дума за тази книга, която обхваща период от 6 месеца. Тя обаче трябва да бъде прочетена и с това прочитане неизменно ще бъде почувствана.

"Да бъдеш Христо Мутафчиев" започва силно - с много интимен разказ за момента на получаването на инсулт - направо те вкарва във филма. И след това започваш да се движиш с Христо по пътя... Чуваш разговорите му с Яна Борисова, слушаш изповедите на жена му и близките му за най-трудните моменти след удара. За болката, за безсилието и Силата, за страховете...

Въпросите на Яна в тази книга са много трудни - съвсем човешки и точно тези, които всеки би попитал Христо. Малко на принципа на Сократовата майевтика, но явно работи безотказно. Дали скоро някой е писал семеен наръчник за справяне с тежки инциденти? Тази книга е точно това...

Наистина изпитвам нужда да не казвам нищо повече. Само да препубликувам един от най-силните редове: "Каквото и неприятно нещо да ти мине през главата, ако оживееш, направи си изводите, промени се в движение и веднага го забрави!"

 

Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
      "Мъжът когато оглушее,
А пък жената - ослепее."
      Отвърна графът разсъдлив:
"Защо бедата страховита
Да прави брака ни щастлив?"

      И рече кралят: "Щом ушите
Не чуват вече ругатните,
      Мъжът прогонва от слуха си
Словата злобни на жена си
      На масата или в кревата.
Така, избавен от кавгите,
Живее в мир, с душа благата.

      Подобно случва се с жената:
Щом не съзира светлината,
      Не може да следи съпруга
Дали не кръшка тайно с друга,
      Тъй ревността ѝ се стопява,
Във всичко вярва слепешката
И бракът се успокоява."

1547


Ханс Закс

Превод: В. Константинов

Източник



    

Точно така, Facebook може да премине този праг през Август според компанията за дигитален маркетинг iCrossing, която екстраполира данните за сегашния растеж на Facebook и изчисли, че тогава те могат да достигнат 1 милиард потребители. Както можете да видите от графиката по-горе, те посочват 12 …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google+ с 293 милиона потребители до края на 2012

     Google се опитват с всички сили да се преборят със своя основен социален конкурент – Facebook....
  2. 

     Бебе с рак измами стотици хиляди потребители във F...

     Съобщение циркулира във Facebook, което включва и фотография на бебе, на чието лице според това, кое...

От comScore официално обявиха, че според техните статистики търсачката Bing най-накрая се е качила на второ място, измествайки Yahoo. Данните са за месец декември, 2011г. Припомняме, че Bing бе пусната през юни, 2009г и тогава държеше пазарен дял от 8,4%. Сега обаче тази цифра е …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Bing измества Google в САЩ?

     Според една от най-големите дигитални онлайн маркетинг агенции в САЩ, Experian Hitwise, последните р...
  2. 

     Скот Томсън е новото CEO на Yahoo!

     Само преди ден бе назначен новият CEO на най-големия американски портал Yahoo!. Името на новия лидер...

Нямаше как да не го споделя. Понеделник, всички са заети със сериозна работа. Грабнали ipad, iPhone, iМac и други i – джаджи. Работят ли работят. Усмивка моля! Едно интересно виждане – iPoo, пръскащо се от сатира, проектирано от Milos Paripovich, вдъхновено от…знаете от кого. Само …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     YouTube пусна нов дизайн

     Само преди няколко дни станахме свидетели на редизайн от страна на Google касаещ тяхната навигационн...

От Apple официално обявиха, че стартират своята най-нова прграма, която ще има за цел да рециклира стари продукти на компанията или персонални компютри. Идеята е, че ако вие сте притежател на iPhone, iPad, iPod, Mac или PC и искате да се отървете от остарялата техника, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Apple срещу Samsung: Войната на патентите /Инфогра...

     Гигантите Apple и Samsung, водят тежка битка за правата, върху интелектуалната собственост. През Апр...
  2. 

     Google спира поддръжката на Gmail приложението за ...

     Производителят на Android софтуер за мобилни телефони Google ще спре поддръжката на Gmail приложение...

Следващия месец Google+ пуска нова интерактивна игра за радост на своите потребители

В Русия, която претендира да бъде Трети Рим и Велика газова държава, 59% от населението живее в бедност. Средната класа е между 6-8%, а заможните варират също между 6-8%. Според социологическите методи към “неблагополучния” слой от населението може да бъдат отнесени 93% от руснаците. Най-бедни са работниците – 63% от тях. Изследването е на Института [...]

Преди 2 години в един руски зоопарк майка шимпанзе изоставя малкото си и отказва да се грижи за него. Една от служителките в зоопарка го прибира в дома си и поема грижите за него. Но кой би предположил, че майка на изоставеното шимпанзе ще стане домашния любимец на добрата жена - голямата кучка Мастиф, която в същото време има и малки.

Видяно във Форум Хобито