Жанр: екшън, трилър, фантастика

Държава: САЩ / Канада

Режисьор: Лен Уайсмън; Сценарий: Кърт Уимър, Джеймс Вандербилт

В ролите: Джон Чо, Колин Фарел, Итън Хоук, Бил Най, Браян Кранстън, Кейт Бекинсейл, Джесика Бийл, Бокем Уудбайн

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1386703/

Трейлър: http://youtu.be/sWMhADqlPYg

Total Recall 2012 е римейк на Total Recall 1990 с Арнолд Шварценегер. Ако сте го гледали, историята е почти същата. Ето важните неща, които трябва да знаете тук:

• Действието се развива в бъдещето, където всичко е урбанизирано: дървета, птички и тревички няма!
• На Земята има две държави – Евроамерика и нейната колония Нова Азия, между които има и високоскоростен тунел, минаващ през нейното ядро. Евроамерика изгражда армия от синтетични роботи (някой е бил голям фен на Star Wars, типични имперски войници в бяло), а Нова Азия има съпротива…
• Компанията Rekall (няма правописна грешка) предлага чрез супер технологии да превърне всяка ваша мечта в спомен, примерно: мечтаете си да станете космонавт, отивате, промиват ви мозъка и вече имате спомени за това как сте се изстреляли до луната, стъпили сте на повърхността и т. н.
• Обикновеният работник във фабрика Дъг Куейд отива в компанията, защото иска да направи нещо значимо… и там нещата се объркват, той се оказва бивш/настоящ/бъдещ супер агент и не става ясно кое е истина и кое – реалност.
• Накрая филмът леко се разделя от оригинала си и финалът тотално се осира.

Оценката ни по десетобалната се променяше постоянно и графиката е нещо такова:

Очаквайте скоро по същата логика: лош римейк на “Специален доклад”, продължението на “Зов за завръщане” от 1990 г.

Жанр: екшън, трилър, фантастика

Държава: САЩ / Канада

Режисьор: Лен Уайсмън; Сценарий: Кърт Уимър, Джеймс Вандербилт

В ролите: Джон Чо, Колин Фарел, Итън Хоук, Бил Най, Браян Кранстън, Кейт Бекинсейл, Джесика Бийл, Бокем Уудбайн

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1386703/

Трейлър: http://youtu.be/sWMhADqlPYg

Total Recall 2012 е римейк на Total Recall 1990 с Арнолд Шварценегер. Ако сте го гледали, историята е почти същата. Ето важните неща, които трябва да знаете тук:

• Действието се развива в бъдещето, където всичко е урбанизирано: дървета, птички и тревички няма!
• На Земята има две държави – Евроамерика и нейната колония Нова Азия, между които има и високоскоростен тунел, минаващ през нейното ядро. Евроамерика изгражда армия от синтетични роботи (някой е бил голям фен на Star Wars, типични имперски войници в бяло), а Нова Азия има съпротива…
• Компанията Rekall (няма правописна грешка) предлага чрез супер технологии да превърне всяка ваша мечта в спомен, примерно: мечтаете си да станете космонавт, отивате, промиват ви мозъка и вече имате спомени за това как сте се изстреляли до луната, стъпили сте на повърхността и т. н.
• Обикновеният работник във фабрика Дъг Куейд отива в компанията, защото иска да направи нещо значимо… и там нещата се объркват, той се оказва бивш/настоящ/бъдещ супер агент и не става ясно кое е истина и кое – реалност.
• Накрая филмът леко се разделя от оригинала си и финалът тотално се осира.

Оценката ни по десетобалната се променяше постоянно и графиката е нещо такова:

Очаквайте скоро по същата логика: лош римейк на “Специален доклад”, продължението на “Зов за завръщане” от 1990 г.

Подобни публикации

• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 12.06.2011 -- Любим жанр филми… (2)
• 19.04.2012 -- Игрите на глада (7)
• 16.05.2011 -- Високо напрежение (Limitless) (2)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (9)
• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 06.05.2007 -- Три филмчета за пътуване във времето (4)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 15.08.2012 -- Step Up: Революция (0)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 28.03.2011 -- “Речта на краля” – най-добър филм за 2010 г. според “Оскарите” (5)
• 01.06.2010 -- Сексът и градът 2 (18)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (91)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 07.02.2012 -- Хроники (Chronicle) (1)
• 10.06.2011 -- Angry Birds (5)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (13)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – “Red Robin” (3)

“ … парламентарно представените партии ДСБ и ДПС не демонстрираха присъствие дори чрез венец с цветя …” Помнете, не ги слушайте какво говорят, а ги гледайте какво вършат, а след това следете какво постигат с действията си! Така ни учи Библията. Ако бяхме следвали този прастар библейски закон, щяхме да избегнем много заблуди и да [...]

Марсохода MSL Curiosity , на 22 август 2012, успешно премина първият тест-драйв на повърхноста на Марс. Апарата се е предвижил на няколко метра и се е завъртял на 90градуса.

Представител на космическият отрасъл е съобщил за възобновяване на космическият туризъм през 2015г. Следващ посетител на МКС може да стане английската певица Сара Брайтман.

От НАСА са обявили , че е повреден единият от двата датчици за измерване на вятъра. Като повредата е станала или по време на кацането или след това. По време на полета , всичко е било нормлано.

Седемнадесет неправителствени организации, които защитават правата на децата обединиха усилията си, за да внесат пет отделни жалби към Федералната търговска комисия на САЩ срещу McDonalds, Subway, General Mills, Cartoon Network и Nickelodeon по обвинение в това, че са събирали имейл адреси на де...

На 22 август е в съответствие с програмата на полета на МКС , бе проведена корекция на орбитата , с цел увеличение на орбитата , след непълната корекция проведена на 15 август 2012.

Двама гларуси забили яки шведки, мъкнали ги по баровете, ама се напили като талпи. Стигнали някак си до стаята, обаче единият заспал веднага. На сутринта станал и се вайка: - Леле, братооо, вчера как се изложих, та те оставих с двете, какво стана? - А-а-а, отсрамих ни. - Е как бе, и с двете ли? - А-а-а, не, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци. Поне честта си да опазим. Усмихни се, България! Признаваме си, че традициите не са това, което бяха. Легендарните гларуси от морските плажове, загорелите мъжаги, изплуващи все още в сънищата на чехкините на средна възраст, обедняха, напуснаха занаята и се преквалифицираха в лавкаджии и продавачи на царевица. Другите гларуси, които не даваха мира на туристите с граченето и се разхождаха нахално по бургаските балкони и кръжаха над пясъка, проумяха глобалния свят и се понесоха към София да търсят прехрана по боклуците. Заместиха ги гаргите, които нито са екзотични, нито са морски. Ще ни останат само спомените за романтичното...

Американските федерални власти спечелеха намаление с шест месеца на присъдата на хакера известен като Sabu, заради "продължителното му сътрудничество с правоохранителните органи". В документ внесен в Окръжния съд на САЩ във вторник и подписан от заместника на Федералния прокурор на САЩ Джеймс...

Веселина Седларска

Тези дни участник в жарък патриотичен форум ни убеждава, че сме толкова българи, колкото мразим Мукаддес Налбант. Госпожа Мукаддес Налбант е една от 17-имата експерти, които са работили над доклада „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за  подготвителното и основното образование”, по-известен като доклада, който иска да извади Ботев и Левски от учебниците.

 Ние доклади не обичаме да четем, по тази причина само малцината, прегледали доклада, разбраха, че никой никого отникъде не иска да вади. Г-жа Налбант е само една от многото работили (в смисъл нещичко понаписали, за да получат едни пари, каквито имало за получаване от Европейския съюз). Но тя единствена сред всички беше оповестявана, цитирана, обвинявана в погром срещу Ботев. Ако прочетете имената на т.н. експерти, мигом ще се досетите защо – тя в списъка е единствената с турско име. И след като експертите не харесват съвременните асоциации, които предизвиква стихът „турчин, що бесней над бащино ми огнище”, то значи вината трябва да бъде стоварена върху човека с турското име.

И ето човек, когото не съм виждала, претегля патриотизма ми, без да ме е виждал, според отношението ми към Мукаддес Налбант, която не е виждал. Аз обаче съм я виждала.

Преди няколко години превеждах на група български чиновници на обучение в Холандия. Мукаддес Налбант беше една от групата. Холандските обучения, за разлика от българските, не се провеждат в спа хотели, не са разредени с бъбриви кафе-паузи, не са дори освежени с бутилки минерална вода. Водата е в кана от чешмата, а обядът – сандвичи между две дискусии. Мукаддес беше от старателно записващите и участващите, измиваше срама от двама наши висши чиновници, които  през цялото време пращаха и получаваха sms-и под недоумяващите погледи на холандските лектори. Същите двама висши администратори сутринта бяха опитали да ни обединят в малко скандалче за това, че закуската в хотела не била достатъчно обилна, в смисъл можело да има и сьомга, но Мукаддес каза „не сме дошли тук да ядем” и се отдръпна.

В единия от дните след обучението поехме с нея към хотела, на ресторантче край брега пишеше „Памук кале”. Хайде, предложих, да влезем и да изпием по една наливна бира, ти ще поръчаш на турски. Вече влизахме. „Няма да мога, каза Мукаддес, не знам как да поръчам наливна бира на турски, „шише” би трябвало да е „джам”, но…” Сервитьорката се засмя: „ Давайте на български. С дни чакам да влезе някой, с когото да си поговоря на български…”

Ресторантчето беше празно, момичето поседя с нас. От Тервел била. Мечтата й била да си купи апартамент във Варна, да живее там, да има две деца. Дошла в Холандия да спечели парите за апартамента. Направила си сметка, че ще ги изкара за три години. Но цените на апартаментите във Варна се покачили и сега карала четвъртата година. Мечтата й толкова се отдалечавала с всяко поскъпване на жилищата, че вече не знаела – шест ли, седем ли години ще стои тук. Живеела с още четири българки в един апартамент, те работели при лалетата. Всички си правели сметката да се връщат, а като наближало време, роднините от България ги плашели, че няма какво да правят като се върнат. И оставали. Тъй е, кимахме с Мукаддес, трудно е, но ще се върнете, няма да е все така трудно в България.

Седяхме трите на една маса край брега на Северно море и си говорехме, че всичко е хубаво в пустата Хага, но не е по-хубаво от своето. Бяхме си свои – висшата чиновничка с турско име, момичето от градчето с много турци и аз, българката. Сега съм призована да докажа, че съм българка, като покажа, че мразя жената с турското име. Не, няма да го направя. Първата половина от живота ми мина в това да ми обясняват кого трябва да обичам и беше отвратително. Не е по-малко отвратително да ми обясняват кого да мразя.

Мукаддес Налбант е една от 17 т.н. експерти, които са работили по един излишен доклад, за да усвоят едни европейски пари. Това е единствената й вина, една седемнайсета част от някаква имитация на дейност. Мразя имитациите и безсмисленото усвояване, но не съм готова да олицетворя със сторената глупост само един човек, защото той е едничкият с турско име. Този, който очаква от мен да я мразя, е много по-опасен и ми е далеч по-чужд, независимо какво име носи.

Вчера беше Мукаддес Налбант, днес – Миролюба Бенатова.

Ето какво пише репортерката, която в края на миналата година стана персона нон-грата в най-населяваната социална мрежа. Сега, месеци по-късно, писмото й отново е завъртяно в оборот в интернет, тъй като днес Катуница отново беше обект на повишено полицейско внимание и на човешки страсти: „ Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук, защото хората, които не ме харесват, ме забраниха. Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна, и според правилата на социалната мрежа, аз съм закрита. До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.

След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата „Миролюба Бенатова – враг на българския народ“, почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.”

Не само като човек, казвам го и като професионалист, който е минал през всички степени на обучението по журналистика (и не само в нашата страна): В случая „Катуница” репортерката Миролюба Бенатова си свърши работата по най-взискателните стандарти за журналистика. Това, че някои зрители не намериха потвърждение на чувствата си в нейния репортаж, не е по вина на репортажа. Проблемите тук са други – толкова много и толкова обширни, че не могат да се поберат в броените секунди на един репортаж. Случаят „Катуница” събра в една искра един от много години пренебрегван и употребяван огромен проблем, ромския. Работата на Бенатова беше да отрази искрата, а не проблема. И тя го направи – в съответствие с жанра.

Утре кого трябва да мразим? Някой има ли списъка?

„Редута”

Да останеш блокиран на морето за някои е мечта. За други обаче се оказва сериозен проблем. Така група руски туристи у нас изпаднаха в безизходица заради фалирал туроператор. Фирмата, която трябваше да отговаря за настаняването на екскурзиантите в морски курорт у нас, обяви, че прекратява дейността си. Заради това хотелите отказаха да настанят хората. За щастие други компании поеха ангажимент туристите да изкарат уговорената почивка. Заради това от Института за анализи и оценки в туризма настояха клиентите на туроператорските фирми да имат застраховка и обезщетение при банкрут на дружеството. Това би спестило много главоболия – и на почиващите, и на хотелиерите. Иначе блокадата на морския бряг може да се превърне в Survivor. Ако нямат допълнително пари в себе си, какво да правят хората? Разбира се, решение има, ако са авантюристично настроени. Могат да спят под открито небе на плажа. Трябва обаче да внимават ивицата да не е дадена на концесия, защото в противен случай...

Двама изтъкнати бизнес-анализатори споделиха пред CNBC в сряда, че основателят на социалната мрежа Фейсбук, Марк Зукърбърг, трябва да "поразхлаби хватката" си около своята компания и да позволи на някои по-опитни мениджъри да му помогнат в управлението на компанията, преди да е станало прекалено...

Борбата за контрол върху интернет навлиза в критична фаза

Сдружението „ ДА ” – Демократична Алтернатива е организация, в която участват български граждани, пребиваващи във или извън пределите на Република България. Целите на сдружението са: внедряване на реално европейско законодателство, което гарантира равнопоставеността на всички граждани.

Франция отваря 150 професии за български и румънски граждани Френското правителство реши да смекчи ограниченията за достъп до пазара на труда, налагни за български и румънски граждани. Мерките, които предвижда правителството на Франция с оглед облекчаване на достъпа до пазара на труда са да отмени данъка, дължим от работодателите на източноевропейци за наемане на работници [...]

Катя Кръстанова е завършила специалност „Психология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1994 година. Работи като психолог във фондация „Анимус”, която подкрепя деца и семейства в риск. В организацията е от петнадесет години. Има богат опит в работата с преживели насилие. - Госпожо Кръстанова, как ще коментирате последния случай на насилие от деца над възрастен човек, заснет в клип от момиче и разпространен в социалната мрежа? - За мен това е агресия, която за съжаление е доста често срещана в последно време. По-сериозният проблем е, че тя е превърната почти в норма и този акт на агресия се тиражира. Вероятно у момчетата, които нападнаха възрастния мъж, има изблик на гняв. По-големият проблем е, че това е начин, по който хората обменят емоции в интернет пространството. Това е повод за колективно обсъждане и вълнение и за съжаление не е повод само за негативни оценки. Струва ми се, че институциите, властта и държавата реагират на това, но като че ли в...

Преди около година се срещнах косвено с Илия Троянов. Майка ми гледаше негово интервю и аз се заслушах. Говореше предпазливо на български език, като си личеше, че в главата си превежда от друг език. Но въпреки това непринуденият начин, по който се изразяваше и различният светоглед, който представяше на зрителя, предизвикаха симпатиите ми.

След няколко минути в предаването се заговори за „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, чийто автор се оказа той. Аз бях гледала само филма и изключително много ми беше харесал. След няколко дни си купих книгата, а след още няколко - купих втори негов роман, за да го подаря на майка ми и така се запалих да обикалям света и да опознавам силата на човешкия дух с творчеството на Илия Троянов.

Неговата история сама по себе си също не по-малко интересна от тези, които пресъздава чрез книгите си. Илия Троянов е роден на днешната дата (23 август) преди 47 години в София. Когато е на 6 години, със семейството му емигрират в Западна Германия. Там те получават политическо убежище. През 1972 той заминава за Найроби – столицата на Кения, където баща му работи като инженер. След това за малко пребивава в Париж, а после учи право и етнология в Мюнхенския университет, но прекъсва образованието си, защото се посвещава на друга цел. Основава две издателства: „Кирил унд Метод Ферлаг” и „Марино Ферфлаг”, които се специализират в издаването на африканска литература.

Странстванята му не приключват дотук. През 1999 заминава и заживява в Мумбай, където се запознава подробно с индийския живот и култура.

Друг любопитен факт от неговия живот е прекосяването пеша на Танзания през 2001г., следвайки стъпките на английския изследовател Сър Ричард Бъртън. От 2003 до 2007 година той живее в Кейптаун в Република Южна Африка.

Идва и моментът, в който решава да се завърне обратно в Европа. През 2007 се прибира в Германия, където става лауреат на литературната награда „Mainzer Stadtschreiber”, присъждана от град Майнц. След това заминава за Австрия, като заживява във Виена.

За първи път след бягството на семейството му той се връща в България през 1989 година. Прави изследвания за българския преход и през 1999 издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989”, която излиза на българския пазар през 2008г.  
Днес Илия Троянов е известен като българо-немски писател и преводач. Книгите му са преведени на над 20 езика. Той пише на немски език и сам избира кой да преведе книгите му на български – самият той не се наема с тази задача.

За да се похвалим с този автор, родом от България, ще отбележа и наградите, чийто носител e: литературните „Бертелсман“ (1997), Адалберт фон Шамисо (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигският панаир на книгата (2006), Берлинската литературна награда (2007).

Той е един от онези автори, които позволяват на читателите да проследят процеса на работа, като публикува части от творбите, които пише на сайтовете си още от самото начало.

Автор е на книгите „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Събирачът на светове“, „По пътя на Ганг“, „Номад на четири континента“, „Щтурият глобус”, “Кучешки времена. Завръщане в чужда страна”, които можете да намерите и на български.
Дори от самите заглавия не е трудно да се отгатне, че основна роля в творчеството му играе движението от едно място на друго, постоянното преоткриване на самия себе си и срещата на човека със света.

Животът му наистина е едно непрестанно пътешествие. Опознавайки живота от Африка до Антарктида, Илия Троянов има един различен прочит на събитията, нравите и духовността на хората. Неговите книги са истинско вдъхновение и одисея за всеки един читател.

Прочетете още ревютата на книгите на Илия Троянов "Събирачът на светове" и "Стичане" в Аз чета.

Утре на сайта ще може да прочетете и интервю с Илия Троянов.

Тук може да видите и трейлъра към филма "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", създаден по едноименния роман на Илия Троянов:

* снимка abendblatt.de

Българското невежество

Този път май не се получи „всяко чудо за три дни”. Споровете и мненията относно т.нар. въпрос „Ботев и Левски в българските учебници” още не е заглъхнал. Някои си направиха труда, да не повярваш!, да прегледат къде по-задълбочено, къде „по диагонал” онези становища на Комисията за защита от дискриминация, които породиха със задна дата пороя от гневни изблици в медиите и интернет. Както и онези реакции на управляващите в лицето на министъра на образованието, които успокояваха общественото мнение, че Ботев и Левски си остават там,където им е мястото - в сърцата и учебниците ни. Някак неочаквано, хрумна ми да се върна по-далеч във времето, за да потърся, ако може, корените на такива уж случайни процеси. Каквито са препоръките на цитираната комисия да не се „допуска възприемане на текстовете извън историческия контекст поради риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници”. Едва ли са много хората у нас, които следят...

харесвам поредицата на колибри със съвременна европейска проза - дава ми нестандартни четива, различни автори, неочаквана мъдрост пътуването на слона на Жозе Сарамаго е смешна история за прехода на един слон от Португалия до Австрия, пеша, с различните му премеждия и приключения, слонът преминава през поля и села, през живота на ...

Американската средна класа, която и републиканци и демократи „ухажват“ в кампанията за президентските избори, намалява и като брой хора и като богатство, сочи изследване на социологическия институт „Пю“, цитирано от БГНЕС. През 2011 г. към средната класа се причисляваха 51% от всички пълнолетни, докато през 1971 г. те са били 61%. Средното годишно ниво на доходите се е снижило с 5% през последните 10 години от 72 956 на 69 487 долара. За 85% от запитаните 1 287 пълнолетни, е по-трудно отпреди 10 години да поддържат нивото си на живот. Шест ...

Мерките за оптимизация на разходите в мобилното подразделение на Sony продължават. Днес японският разработчик обяви плановете си за съкращаване на 1000 човека (15% от всички служители в компанията) и прехвърлянето на централата си в Токио (сега тя се намира в шведския град Лунд). Тези реформи...

България е в дъното на класацията по политическите права на лицата с повече от едно гражданство. Няма друга държава в Съвета на Европа, която да разрешава двойното гражданство, но същевременно да забранява на тези хора да бъдат избирани за депутати, президент или министри...

От LG представиха своя нов продукт - "най-големият телевизор в света с ултра дефиниция" - масивен 84-инчов дисплей, който превъзхожда четирикратно резолюцията на дисплей с 1080р. Новата резолюция - 4К - е все още млада, но от компанията смятат, че това ще е бъдещето и не хабят средства в инвести...

Тази седмица започна страхотно за нас, след като разбрахме, че човек от "Аз чета" - създателят на сайта Александър Кръстев - е номиниран за проекта на JobTiger.tv "Човекът, който ме вдъхновява". Екипът на JobTiger се е захванал с нелеката задача да "идентифицира новите българи, които имат положителен образ и влияние в различни области от живота ни – образование, наука, изкуство, бизнес, спорт", в което им пожелаваме успех.

Алекс е номиниран за това, че "вече седем години последователно се бори за положителни промени в книгоиздаването у нас, за въвеждане на модерни практики, за промяна на динозавърското мислене, което продължава да властва". Номинацията е от страхотния Христо Блажев от "Книголандия", на когото все ще намерим начин да се отблагодарим.

Ако поне веднъж сте се почувствали вдъхновени от нещата, които Алекс е направил (и най-вече от самия него), можете да го подкрепите с глас на сайта на проекта тук.

Едно от най-дългоочакваните събития тази есен е представянето на новата операционна система Windows 8. Прозводителите на компютри, които от години насам се оплакват от намаляващи продажби, се надяват, че платформата ще стимулира интереса на потребителите към ноутбуците. Това обаче може и да не се сл...

Американски командос, участвал в ликвидирането на лидера на "Ал Кайда" Осама бин Ладен миналата година в Пакистан, е написал книга за операцията, предаде Ройтерс, като се позова на издателя - компанията "Дътън". Бившият "морски тюлен", който вече е напуснал специалните части, ще публикува своя труд на 11 септември - навръх 11-годишнината от атентатите в Съединените щати.

Франция дава повече права на ромите да работят

Прокуратурата не видя насилие в полицейския щурм срещу дома на Мустафови

Мечтата търси път, -
Затворени са всички пътища;
Мечтата търси път, -
Набелязани са пътища;
Мечтата търси път, -
Отворени са ВСИЧКИ  пътища.

"Тайван - между хилядолетните традиции и високите технологии" - издание на "Облаче ле бяло" от 18.08.2012 г. Гости на предаването - Тодор и Людмила Дудеви.

Пожарът на бунта срещу израстъците на съветския неоколониализъм у нас понякога прескача от София и другаде. Най-често във Варна. Случва се също в Пловдив и Шумен-не претендирам за изчерпателност ( а би било интересно да видим реакция в Бургас, където скулптурната композиция на раболепието пред съветските окупатори е направо нещо като „Кама сутра” по болшевишки, както отбеляза находчиво Милен Радев в своя публикация в интернет).

 

Тук е мястото за първи път да обясня с няколко изречения защо се занимавам приоритетно с Монумента на окупационна червена армия ( МОЧА) в София, за което получавам критики, подсещания да разширя територията на личния си протест и направо ругатни от анонимни комплексари, които ме пустосват колко малко правя, сякаш им преча да напуснат страхливата си ниша и сами да предприемат нещо в други градове и села, обозначени с паметници на преклонението пред лъжата за „освобождението”.

 

Никога не съм бил местен патриотар и онези, които ме подозират в подобна ограниченост явно съдят по себе си. Причината да наблягам върху необходимостта да бъде премахнат от центъра на София МОЧА не е само в общонационалното значение на този символ, щръкнал над най-големия ни университет, Народното събрание и над всичко в столицата на България. Никога не съм намекнал дори, че САМО този паметник трябва да бъде преместен, макар че и такива тълкувания ми се вменяват. Имам обаче достатъчно опит в публичното говорене, писане и действие, за да знам как изглеждат в очите на публиката претендентите да „оправят света”. Изглеждат или биват представяни като налудничави индивиди с месианско самочувствие.

 

Ако каузата с преместването на МОЧА и съхраняването му  за поклонение от племето на раболепните българи в свърталището на техните умилителни спомени, наречено Музей на социалистическото изкуство от др. Вежди Рашидов успее, това ще бъде разтърсваща победа за всички българи и удар по най-силната съветска пета колона в Европа, трансформирана с много пари и усилия от Кремъл в русофилска неофициална партия в една отделно взета страна ( това е цитат по Ленин!) в ЕС и НАТО.

 

 

Ако някой не е забелязал, Путин си има неофициален министър по въпросите на любовта към русофилската част от България. Нарича се Леонид Решетников. Бившият съветски генерал обгрижва любовта към Русия ( на Путин) с чести посещения и проповеди на българска територия, плачейки по време на интервюта, хлипайки при речите си за пролятата братска кръв, чиито дебит преувеличава за повече ефект върху аплодиращите го български другари и другарки.

 

Най-новата задача на генерала от запаса, поставена пред българските му протежета, е на всяка цена в София е да бъде поставен паметник на генерал Гурко- и не просто на ул. „Гурко”, а на кръстовището с „българския Бродуей”, улицата, която носи името на най-последователния, най-яростния противник на руското попечителство над българското освободително движение, професионалния революционер Георги Сава Раковски.

 

Можем само да си представим как пърха от язвителна радост душата на инициаторите – руски и български-,когато си представят, как Раковски се върти в гроба и какво чупене на зъби от яд ще падне в полското посолство поради факта, че същият освободител на София в Полша е синоним на руското мракобесие в най-буквалния смисъл на думата, бидейки душител на едно от полските освободителни въстания срещу руската окупация на Полша. Гурко се е прочул там със зверствата, бесейки, разстрелвайки с хиляди полски бунтовници във Варшава, включително жени и деца, които обичал също да взима за заложници.

 

Имперската руска тактика „разделяй и владей” в случая с Гурко , бъдете сигурни, се отнася не само до българското общество, което едва ли ще прояви някаква чувствителност заради „някакъв си” Раковски, чиито пламенни статии срещу хипотезата мракобесната Русия да „освобождава” България в списание „Дунавски лебед” не влизат в учебната програма по история в българските училища. По-скоро радостта на имперските чиновници и техните местни помагачи е в яда, който ще предизвикат в омразната им Полша.

 

 

Но и българският акцент в перверзията да затиснат гроба на Раковски с един подобен паметник не е за пренебрегване. В края на краищата тези съзаклятници срещу европейското развитие на България си направиха партия с името на Стефан Стамболов, дръзнал като премиер на България да скъса дипломатическите отношения с Русия и се подиграха с паметта му като връчиха награда „Стефан Стамболов” на големия приятел на Путин в България, президента Георги Първанов. Защо да не си направят кефа да демонстрират, че могат да се изгаврят и с Раковски?

 

В такава обстановка в европейска и натовска България протестите срещу  днешното мракобесие на Русия са уникални по отношение на която и да било друга държава в света със своята анонимност, което, вече е доказано, им гарантира обаче медийно отразяване. Хората, които протестираме с лицата и имената си в центъра на София, с малки изключения ( едно пряко включване в обедно предаване на БНТ през януари) се „радваме” на пълното премълчаване от страна на българските медии. Някой много внимава да не ни „направят герои” с българското знаме в ръка пред монумента на съветските поробители.

 

 

Интересното е, че анонимното покриване на статуите в София с маски не само обиколи като новина света, но във Франция дори показаха по една телевизия свалянето на тези маски- значи има такъв кадър на събитието, което уж било много апокрифно! Обаче псуващият служител на охранителната общинска ,слугинска на петата колона  фирма, заснет от колегата Иван Бедров на сутринта на 2 май тази година как трие нарисуваното миналата вечер върху позорния надпис на паметника българско знаме, така и не видя тук „бял телевизионен свят”. Не че го няма в интернет- просто заповедтта по гарнизона да не се „афишират” изявите на гражданите от инициативната група за демонтиране на паметника явно важи за всички!

 

 

За сведение: никой от авторите на покриването на надписа на паметника не се е крил- нито с маска, нито от гледна точка на избраното за това време като отрязък от денонощието. Казвам го от личен опит. Властите отлично знаят кои сме ние и се басирам, че разполагат със съответните видеозаписи от камерите, денонощно следящи тази скъпоценност на дружбата с Путин ( макар самият той да пренебрегна агресивния символ на съветската окупация, когато беше на онова помпозно посещение в София през януари 2008 г.). Вероятно трупат информация за действие по целесъобразност- когато решат или им наредят.

 

Но въпреки цялата тази държавно организирана конспирация срещу активистите в София, както вече отбелязах, „пожарът” се разраства. Ето един акцент (който публикувам от БЛИЦ без редакционна намеса) и един коментар :

 

Варна, България

 

 

 

Снимки: petel.bg

 

Качулки в стил “Пуси Райът” окрасили главите на Паметника на българо-съветската дружба във Варна. Качулките са с размери на чаршафи и са в розово, синьо и червено.

Демонстрацията в подкрепа на руските пънкарки е била доста опасна, тъй като окачването на качулките е станало на 10-15 метра височина, съобщава petel.bg. Паметникът е един от най-високите в страната.

Бунтарите се опитали да сложат чаршаф и върху отсрещните фигури на войни срещу фашизма, но каменните каски не позволили качулките да бъдат закачени.

Миналата седмица други изкусни акробати сложиха качулки на Паметника на Съветската армия в София. Забелязва се тенденцията подкрепата за “Пуси Райът” у нас да се изаявява върху паметници, свързани със Съветския съюз и общото ни соцминало.(БЛИЦ)

 

Ами ако утре арестуват Светльо за песента „Боли ме гъза”?

 

 

22 Август 2012

e-vestnik  

Светльо Витков, симпатичният поп-рок хулиган и кандидат-президент в последните избори, вчера написа в страницата си във Фейсбук, че осъжда групата „Пуси Райът”, наричайки я „талантлива” в кавички. Естетическата оценка си е негово право, но музикалните качества на песента на осъдените нямат отношение в случая.

„Този акт е подигравка към всички християни и към нашия Бог! Аз лично ги осъждам за това! Това, че мразят Путин, не им дава правото да се подиграват с Християнската вяра! Любопитно ми е какво ли щеше да им се случи, ако го направят това в джамия!”, пише Светльо.

Я как блесна като защитник на религията и Бог. Фундаменталистите на християнството се увеличиха с още един – този път не кагебист или комунист, а рокаджия.

Ако разтълкуваме идеята му, предполага се, че подобен акт в джамия щеше да бъде наказан жестоко, а тези момичета сега отнесоха „само” 2 години затвор.

Защитата у нас на този акт на средновековно мракобесие – присъдата беше наречена така дори от свещеници в Русия – поставя въпроса за недемократичните нагласи на българското общество. Светльо Витков се оказва просто един от многото.

Какво могат да родят тези нагласи? Може на някого сега да му изглежда странно, но утре обществото като нищо ще се окаже по-малко свободно именно благодарение на тях.? Какво се пее в нея? Намеква се за мъжеложство, богохулно е.

„Ташаци на рояци, рунтави ташаци”, пее Светльо в друга песен. Или пък „Повърхностни рани, ела ми го фани, дупета насрани, ела ми го фани…”

Нямат място такива песни в телевизията, нали? Защо да не забраним да се пеят и на концерт? Светльо пръднал в ефир, пишат вестниците. Веднага да се глоби!

( Това, което пишат вестниците, този път е вярно- по една случайност бях гост в студиото му и щях да умра от срам не от самото шумно, явно демонстративно изпускане на газ, а от поведението на „кандидат президента” по този повод. Малко след мен на креслото на интервюирания седна пък неговата колега, водещата на новини Войкова, сега водеща в Би Ти Ви, която се похвали и на практика беше похвалена от водещия Витков, че държи портрета на любимия си Путин над работното си място. Бел. ivo.bg).

Не, Светльо няма да изпее нищо за политиката. Само най-абстрактни псевдобунтарски послания, изразяващи общо недоволство. Нещо да сте го чули да каже за Бойко Борисов и авторитаризма му, който е притиснал и медии и институции?

Май се оказаха прави онези, които съзираха в кандидатурата на Светльо за президент само добре режисирана кампания да разсее гласове.

Сегашната му защита на Бог звучи нелепо, след такива негови изявления:

„Искам да се оплача на оня отгоре, на Господ. Господи, не е честно – ядеме сладко, когато го изхвърляме, нищо не усещаме. Обаче ядеме люто и излиза люто. Не е честно… Тънката мисъл на дебелото черво, ето това съм аз.”(виж тук)

Това е Светльо, наистина.

И има претенции за политик. Но май са му намерили само роля с приложно значение. Добре че маските падат, да оцени човек дали да се излъже да гласува за такива.”

 

 

 

Share on Facebook

Потребителите на Facebook като нищо ще надхвърлят един милиард в следващите месеци. Повечето от тях влизат в акаунтите си всеки ден, дори многократно, което означава, че сървърите на социалната мрежа трябва да обработват огромни количества данни през цялото време. Всъщност, Джей Парик от Facebook зн...

Отвъд Северния полярен кръг и в близост до Северния полюс се намира район на име Кеймбридж Бей, който е част от региона Китикмеот на канадската територия Нунавут. Тази част на Канада е толкова дива и недостъпна, че единственият начин, по който някой може да стигне до нея е с малък самолет или лодка....

Наскоро сайтът за клюки и жълтини около световните знаменитости TMZ публикува снимки на принц Хари - продължител на британския кралски род - как играе "гол билярд" с няколко момичета в хотел в Лас Вегас. Принцът е наистина популярна личност и няма нищо лошо в това, че искате да зърнете п...

Преди броени часове HP направиха официалния си отчет за третото тримесечие на фискалната си година. Обявените от тях резултати не изненадаха анализаторите, които предричаха проблеми за компанията. Положението там действително не е розово. Приходите им са спаднали с 5% спрямо миналата година до $29,...

Крайно време беше да сменя визията на блога. Старата е на две години и половина, а аз, като всяко момиченце, не мога да се примиря с демоде дрешки. Търсих си нещо по-визуално и динамично, като в крайна сметка се спрях на Sight. Мисля, че ми седи добре.

И тъй като някои хора не ми вярваха, че ще се справя с миграцията към новата визия за един уикенд, реших да го направя за една вечер Все пак имайте едно наум, ако разцъквате блога сега. Ако все още попадате на някой и друг бъг, моля, бъдете търпеливи и драснете един коментар, за да коригирам по-бързо.

А основният ми въпрос е има ли смисъл да дублирам постовете в слайдшоуто на заглавна страница и последните постове под него? “Мнението ви е важно за нас”

Още по темата:

1. Бизнесът и новите медии – статистика

Ianko N. Iankov-Velyovski, a Human Rights defender, has sent today, the 23rd August 2012, his fourth letter to the Prosecutor of The International Criminal Court in The Hague, consisting of „More facts and evidence on genocide in post-communist Bulgaria“ and „Bulgarian post-communist genocide – the second and higher phase of communist genocide (Communist genesis the Bulgarian post-communist genocide).“ 2012-08-23 To The International Criminal Court, Office of the Prosecutor Address for letters: Ianko N. Iankov Citizen of the European Union, President of the Liberal Congress Party, President of the Union of Lawyers-Democrats, President of the Governing Board ...

Андрей Шарый,  svobodanews.ru       Вмире продолжается кампания в поддержку участниц группы Pussy Riot , дожидающихся оглашения приговора по делу о проведении панк-молебна „Богородица, Путина прогони!“ в московском Храме Христа Спасителя. Сегодня с осуждением судебного процесса над девушками выступила британская рок-певица Энн Леннокс, присоединившись таким образом к Мадонне, Стингу, Бьорк и другим звездам  международного шоу-бизнеса. В интервью РС свою точку зрения высказал российский правозащитник и диссидент советских времен Владимир Буковский. В 1976 году он, осужденный по статьям за антисоветскую деятельность, был обменян на чилийского политзаключенного Луиса Корвалана – после активной международной общественной кампании протеста: - Все зависит от ...

Правозащитникът Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил днес, 23 август 2012 г., четвърто писмо до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага, съдържащо „Още факти и доказателства относно посткомунистическия геноцид в България“ и „Българският посткомунистически геноцид – втора и по-висша фаза на комунистическия геноцид (Комунистическият генизис на българския посткомунистически геноцид)“. Address for letters: Янко Николов Янков – Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз, Председател на Партия Либерален конгрес, Председател на Съюза на юристите-демократи, Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, ...

Когато получих този пътепис, изведнъж ми присветна, че отдавна май не сме имали разказ, посветен само на Кайро в Египер. Днес Милена ще запълни тази празнина Приятно четене:    

Кайро - сбъдната мечта

Пътуването до така желаната дестинация Кайро се осъществи през ноември 2005 г., когато бях на 17. За което съм много благодарна на моя брат. Сигурно му беше омръзнало от моето мрънкане за пирамидите и цялата мистичност около тях, че когато видя рекламата по телевизията за тридневна екскурзия до Кайро, веднага ни записа. „3 дни ?!” – някак си не ме устройваха, но имах ли право на претенции, а и все пак отивах в Египет – дали 30 или 3 дни, щях да се докосна до пирамидите.    Първи ден Тръгнахме към 1:00 през нощта от Бургас и към 5:30 бяхме на летището в София. Полетът ни беше в 8:30. Оказа се, че имаме малък проблем с документите.... и виждах как се разминавам с Кайро. Голям рев му дръпнах, а една от служителките само ми повтаряше „Недей да плачеш моето момиче, ще ти се образуват бръчки”... Какви бръчки? Та аз съм на 17 и искам да отида в Кайро, а ти ми казваш, че  може и да не стане! Така че сигурно съм поревала още 20 минути, след което се оказа, че оправиха нещата и можеше да се качим на самолета. Пътувахме с чартърен полет директно за Кайро с група психолози, които отиваха на семинар. Полетът продължи два часа и половина, но за двете жени, които стояха пред нас тези два часа и половина се оказаха кошмарни – не можеха да запалят цигара цели два часа и половина. Сигурно пушачите ще ги разберат, но за мен и брат ми цялото мрънкане беше забавно, защото ситуацията беше все едно на живот и смърт.

Това ми беше първото пътуване със самолет

Беше някак си приятно, особено излитането. И ето, че се оказахме във въздуха. Наистина прекрасна гледка – от островите в Егейско и Средиземно море до пустинята в Африка. Винаги ми е било интересно как мюсюлманите спират с работата си, когато дойде време за молитва* На това станахме свидетели, когато влязохме в сградата на летището. Почти всички бяха коленичели с броеници в ръце и се молеха. Цялата работа беше за 5-10 минути. През това време нетърпеливите пушачи търсеха място където да запалят по една цигара, докато ни оправят документите. Нашият гид Али беше така любезен да им покаже едно ъгълче в голямата зала , заобградено от стъклени прегради (точно като аквариум). Това място било специално за пушачи. Но доколото си спомням, те решиха да изчакат, докато излезем навън. След това на добър английски, Али ни каза набързо програмата и се натоварихме на автобуса.

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Жигула,т.е.Фиат"][/caption]       Първата гледка след летището е

богаташкия квартал

Чисти, подредени сгради, на някои от терасите се виждаха чистачки, които бяха облечени в типичните за сериалите униформи – сини и бели престилки. И много зеленина. Наблягам пак на чистите сгради, защото след този квартал не видях повече чисти сгради (освен музея). Тъй като вятъра довява много пясък от пустинята, повечето фасади са кафяви или жълтеникави. Затова и повечето прозорци имат дървени кипенци. А за климатиците – нямаше и помен от бял метал. Като цяло всичко беше в пясък. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Богаташкият квартал"][/caption]       От скъпарския квартал изведнъж попаднахме на строителна площадка. Повечето сгради бяха построени до първи етаж, а нагоре се извисяваха арматури. Али ни обясни, че било така, защото за недовършени сгради се плащат по-малки данъци.

Трафикът в Кайро е нещо страшно

Но това сигурно е нормално за мегаполис, все пак до 2005 г. населението в Кайро наближаваше 17 млн. души.  Най-големия град, който бях посещавала до преди това, беше София. И там трафикът ми се струваше ужасен, но в сравнение с Кайро, София е прекрасна. А за Бургас да не говорим. Та ние в Бургас почти си нямаме задръствания.  Да се върна при движението в Кайро – много коли, автобуси, мотори, колела. Абе от всичко по много. И клаксони – много клаксони. Широки платна, през които колите преминаваха без мигачи. Да отбележа, че там почти няма кола без драскотини.

Градският транспорт

– дано никога да не ни се налага да пътуваме с техния градски транспорт. Маршрутките бяха без врати, а вътре пътниците наблъскани като сардини в консерва, и последния качил се висеше през вратата. Доколкото разбрахме, за да вземеш книжка в Египет, не държиш никакви изпити. Станеш ли на 16 (не съм сигурна за възрастта), по право вече имаж книжка. Може би и затова движението в Кайро е пълен хаос. След час успяхме благополучно да се доберем до

хотела,

който се намираше далече от центъра, но в приятен квартал, близо до река Нил. Хотелът представляваше 10 етажна сива сграда 3 *. Стаята ни беше на 7 етаж. Не беше нищо особено. Две легла, гардероб, стар телевизор с максимум 5 канала.

В банята беше забавно,

и не толкова самата баня, а гледката навън. През малкото прозорче буквално можех да пипна съседната сграда.  Добре, че на душа имаше завеса. Абе за 2 нощувки, хотелът си беше идеален. След като се настанихме, с брат ми решихме

да се поразходим из квартала

Пиколото ни обясни  къде можем да опитаме добре приготвен фалафел и ни опъти до най-близката банка, за да обменим пари. Макар че на доста места се разплащахме с долари. Излязохме на главната улица, която беше успоредна на

Нил

Направи ни впечатление, че бреговете на реката, а и самата река са много мръсни и доста бездомници живеят там. Нил се ползва също и за речен транспорт. Наистина се чувствах странно, защото бях толкова близо до пирамидите – до вчера ги гледах по National Geogrphic, а ето че съм на няколко километра от тях. Сега си спомням как, докато си опаковах багажа , моято приятелка Сузи ми повтаряше: „Милена, вземи си къси поли и панталонки, защото там ще е топло.” Взех си, но добре, че си взех и дълги панталони. Наистина беше топло – към 25 градуса, но докато се разхождахме с брат ми по алеята над Нил, едно момче, което беше седнало с приятелката си на една пейка, така хубаво ме освирка, че през другите 2 дни дори и не сетих за къси дрехи. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Нил"][/caption]       Докато търсихме заведението за фалафели и правихме снимки, имах късмета да се подпра на няколко палми, вследствие на което приютих по себе си голям брой мравки. Така че ако видите палми в Кайро, а вие ще видите, защото са навсякъде, ги подминавайте без допир Може би след час лутане стигнахме до ресторанта (разбира се той не е толкова далече от хотела, но ние като туристи си се позабавихме малко  ).

Ресторантът (силно казано) беше доста мизерен

Но се доверихме на пиколото и пробвахме фалафелите. Това всъщност е подобие на нашите дюнери, само че вътре слагат някакви кюфтенца от зеленчуци. Абе, то и аз не разбрах какво точно има вътре, но бяха вкусни. За двата фалафела заплатихме 1 $. След това седнахме в една пицария – приятно местенце, с добро и бързо обслужване. И сега докато пиша, ми изникват не само спомените, но и вкусът на пицата . А на връщане към хотела открихме едно магазинче за сладолед, което уважихме и пред следващите 2 дни. Продаваха уникален шоколадов сладолед с парченца шоколад. Не съм намерила все още подобен в България. Като цяло храната в Кайро не е скъпа, напитките са по-скъпите продукти. А за емоциите от разходката – бях развълнувана от самото място, а кварталът беше просто съвкупност от сгради, повечето, от които доста мръсни в комбинация с много шум от коли и хора, и всякакви миризми – дали храна, дали боклук, или миризмите, които идваха от реката. Но по някакъв начин не оставаш безразличен към мястото. На покрива на хотела имаше ресторант с басейн. И след като се събрахме привечер, Али ни качи горе, за да видим Кайро по тъмно. В далечината, сред всичките светлини, се открояваха 2 тъмни места. ПИРАМИДИТЕ... и след няколко часа щях да съм там . След като се полюбувахме на гледката, решихме да намерим някое заведение наблизо до хотела. Разбира се, никъде не сервират алкохол, но за сметка на това е пълно с наргилета. Искахме да седнем на

заведение, където предлагат типична арабска кухня, но това се оказа мисията невъзможна

Затова седнахме в един италиански ресторант с още няколко човека от групата. След като хапнахме, си поръчахме наргиле** – някак си това беше чара на заведението. Над всяка маса се бяха заформили облаци от дим и се носеха най-различни аромати – на череша, ананас, праскова и други плодове. Така се забавляваха арабите, не им беше необходим алкохол. Наместваха се удобно в креслата и до всеки един от тях се поставяше наргиле. И така до към 23:00. Сега не мога да си спомня как съм се чувствала преди да заспя, но си спомням, че спах като къпана и двете вечери. И така няколко часа до заветната цел...

 

        Втори ден Сутринта хапнахме набързо в ресторанта и поехме към

музея***

Бях много развълнувана, защото тепърва се очертаваше много интересен ден. Маршрутът от хотела до музея беше не повече от 40 минути. Но влизането в музея – повече от час. Сградата на музея беше голяма и красива, оцветена в червено и бяло. Дворът също беше внушителен. Личеше си, че го поддържат. Навсякъде райграс и малки кипри храстчета. А сред тях статуи на богове и умалени варианти на пирамиди с различни йероглифи по тях. Бонус към цялата картина – хора от цял свят. Чуваха се най-различни езици – немски, френски, руски, италиански, китайски. Общо взето цветна и добре озвучена картина. Сляхме се с тъплата и поехме към входа. Там охраната ни помоли любезно, или по-точно посочвайки една картинка със зачеркнат фотоапарат, ни подкани да си оставим камерите в сейфовете. Доколкото си спомням, входът беше включен в цената на екскурзията. И след това в колонка по двама, започна нашата обиколка. Не мога да си спомня дали от 3 или 4 етажа се състоеше сградата. Спирахме се почти на всяка забележителност като изчаквахме търпеливо групата пред нас да освободи място. Ако на двора беше шумно, вътре беше 3 пъти по-шумно. И  в един момент незнаех дали да слушам нашия английскоговорящ гид, или да подслушвам руския, който се чуваше от съседна група. Наблюдавахме предмети, които бяха на хиляди години и някакси оставахме без думи. Но наистина онемях пред златната маска на Тутанкамон. Бях я виждала само по телевизията, но сега стоях срещу нея. Толкова близо и така се бях вторачила , че за малко да си блъсна лицето в стъклената преграда. Маската е много запазена, сякаш е направена наскоро и наистина е много внушителна. Разглеждахме най-различни предмети, които хората са използвали в ежедневието си през вековете. Даже в средата на едната зала бяха поместили рибарска лодка. След близо 2 часа, гидът ни обясни, че срещу 20 $ може да влезем в залата с мумиите. Но аз не изявих желание, така че имахме още около час свободно време да се разходим из музея. Ако нямаше толкова народ, нещата щяха да се развиват по-бързо. Но най-вече да имаш малко уединение, за да се насладиш на забележителностите. А при нас се получаваше „И това е...от 2 до 5 минути история за предмета... Хайде придвижвайте се по-бързо напред...”. Но просто няма друг вариант. Все пак в двора сигурно имаше още 1000 души, които напираха да влязат, а пред централния вход се трупаха и следващите автобуси.

    Излизайки от музея, бяхме натрупали много емоции. Имах чувството, че пирамидите ще ме довършат емоционално . Но преди да стигнем до тях, имахме обяд и посещение на ателие за папируси. Обядът ни беше в

ресторант, който се намираше до пирамидите

Не можех да повярвам. Ето че най-накрая ги виждах наистина. Ресторантът беше на втория етаж, с големи френски прозорци, за по-добра видимост.  И този път нямахме късмет с арабската кухня. Сервираха ни типични за България ястия – ориз със зеленчуци, риба, салата зеле с моркови, шопска салата (но без сирене ). Така че обядът с нищо не ни впечатли. Впечатляваше ни гледката. Забелязахме, че върхът на едната пирамида го няма. На негово място се извисяваха някакви железа. Така и не разбрахме как се е получило това. Пирамидите са построени от каменни блокове и това се вижда много добре. Но върхът на Хеопсовата пирамида е загладен( или това, което беше останало от върха). Али ни обясни, че има теории, които твърдят, че целите пирамиди са били гладки и изрисувани, но с времето тази мазилка е изпадала. Това така и не е доказано.

      След като хапнахме, отидохме пеша до

ателието за папируси,

което се намираше на 10 минути от ресторанта. Прекарахме около час вътре. Показа ни накратко как се прави папирус, защото истинския процес отнема месеци – от подготовката на хартията , до изрисуването й. Събрахме интересна информация. Но честно казано не ме свърташе като знаех какво ни предстои. А и вече ги бях видяла отдалеч. Нали знаете какво се получава като дадеш на гладно куче парче месо, та и по-голямата част от групата се чувствахме така. Искахме си пържолата (образно казано ). И ето вече натоварени на автобуса – потегляхме към едно от чудесата на света.

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Жена"][/caption]       Винаги, когато съм гледала предавания за

пирамидите,

съм оставала с впечатлението, че те са много навътре в пустинята.Е, не са! Излязохме от квартала и след 10 минути спряхме на паркинга до пирамидите. Някак си се чувствах щастлива, че ги виждам от 10 метра, но бях и леко разочарована. Слязохме от автобуса и ни нападнаха продавачите. Много са нахални. Колкото повече им отказваш, толкова повече се амбицират да ти продадат нещо. Затова брат ми ни купи едни малки каменни скарабеи и ни оставиха намира. О ще със слизането беше лудница. На паркинга имаше най-малко 20 автобуса. Картината от музея се повтаряше. Много народности, много езици. И много нахални продавачи. Не можех да се насладя на гледката и на чувството. Не че не бях щастлива, напротив – чувствах се много добре, но исках просто да застана за минута на едно място и да им се насладя. Е, това нямаше как да стане с целия този шум и с всички хора около нас. Затова се насочихме към Хеопсовата пирамида. Покатерих се по каменните блокове и се наместих на един от тях. Там нямаше кой да ме побутне.

Стоях си на Хеопсовата пирамида и гледах към Кайро

Чувството няма как да се опише. Мислех си : „Следващия път като ги гледам по National Geographic ще си кажа „Аз съм била там, на онзи каменен блок, стоях си и си люлеех краката” и ще съм много доволна****. Малко по-нагоре от мен се намираше

входът за вътрешността

Всеки можеше да влезе (стига да нямаше проблем с клаустрофобията), но не си спомням срещу каква сума. Тъй като чухме коментари от излизащите хора, че не е това, което са очаквали, се отказахме да влизаме. Направихме си снимки и решихме да пообиколим. На всеки ъгъл имаше полицаи. Тъй като от пирамидите падат от време на време малки каменни късове, жителите от околието ходели да си ги събират. Представяте ли си да си сложите камък от великите пирамиди в основите на къщата си?***** Запътих се аз да се снимам в края и в кадър влезе единият полицай, който след това се хилеше и повтаряше „Money, money”. Там всъщност всички го повтарят . Всеки се опитва да ти се напъха в снимката, за да иска после пари . Ако им откажеш, не се сърдят. Поне всички бяха засмяни и весели. Имаше и патрули, които обикаляха около пирамидите – полицаи на камили. Пообиколихме още около час, след което отново се качихме на автобуса. Свалиха ни 2 км по-нагоре. Там се намираше панорамата. Също така, който имаше желание, можеше да се качи на камила. Мен ме хвана страх, като видях как първо си наддига задницата и този, който е отгоре стремглаво тръгва напред. Ако не се държиш здраво, ще имаш близка среща с пясъка. А това пък никак не се препоръчва, защото камилите се изхождат там. Те май навсякъде го правеха, защото където и да се спреш на панорамната площадка, си полъхваше много неприятно. А някои от приятелите ми искаха да им донеса пясък в бутилки. Доста бързо се отказах от тази идея.

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="5 долара за слизане ;)"][/caption]

    Време беше да посетим и

Сфинкса

Намираше се малко по-надолу от пирамидите. И там имаше много хора. До самият Сфинкс се намира залата за балсамиране. Пообиколихме вътре и от единия изход излязохме на около 5 метра от Сфинкса. Отблизо е много красив. И отново в главата ми излиза въпроса „Боже, как са ги направили тези неща, дали наистина версията за НЛО не е вярна?” . Като ги видиш отблизо, ти се струва още по-невъзможно да са дело на хора. Да се върна на Сфинкса – Али  ни разказа какво се е случило с хубавото му лице. По време на войната с французите, една ракета (снаряд – по времето на Наполеон не са ползвани ракети – бел.Ст.) била отнесла носа му и сега той се намира в музей в Англия (доколко е истина това, не мога да ви кажа ). Веднага се сещам за френския филм за Астерикс и Обеликс и как скриха носа му под него. Е, не е под него, в Англия е. Макар че не проверихме. Затова щяха да са необходими доста напъни и  помощ от кранове ;) Сфинксът се намира близо до един от кварталите на Кайро. Какво ли е да живееш там? Излизаш да си простираш прането и си гледаш Сфинкса. Най-вероятно не му обръщат никакво внимание

(снимки от 27 до 31) В програмата следваше посещение на

руска парфюмерия

Тя се намираше на 5 минути ходене от Сфинкса. На влизане в парфюмерията ни посрещнаха отново с чай от каркаде. И този път го пропуснах. Забравих отначало да отбележа, че навсякъде те посрещат така – на летището, на пазара, в хотела, в магазините. Подават ти една табла с малки чашки (като за шотове), пълни с червена течност – чай от каркаде. Студен, горчив, без грам захар. Аз лично не бих повторила повече от 1 път. Помещението в парфюмерията представляваше дълъг, широк коридор, в края на който се намираха големи дивани, на които ни настаниха. Разказаха ни за началото на парфюмерията и за продуктите, които предлагат. Стените представляваха  множество от малки кутийки, в които имаше шишенца с най-различни аромати.  Брат ми си купи ароматно олио за масаж за 30 $. Пробва го 1 път и сигурно го е изхвърлил. Това нещо нямаше попиване в кожата,а си беше доста мазно. Като цяло неприятна история . След парфюмерията ни закараха в специализиран магазин за сувенири. Накупихме една торба с малки скарабеи, сфинксове, пирамиди, богинята котка. Абе торба за 50 $. Ако някой ден решите да ходите в Кайро, не прибързвайте с тези магазини, защото на следващия ден минахме през един пазар (подобие на Капалъчърши) и тези покупки няма да ви излязат повече от 20 $. След още час, доволни и леко изморени, се запътихме към хотела. Бях леко тъжна, че си тръгвам, но и не ми се оставаше там. В този момент просто исках да се изкъпя. Имах чувството, че съм като мръсните сгради, цялата полепнала в прах. То така си и беше! „Героите са изморени, но готови за още приключения” – така бих описала почивката ни в хотела след тази разходка. Но за вечерта си бяхме заплатили круиз по Нил с вечеря. Така че нямахме много време за размотаване. Малко отклонение: от турагенцията ви дават списък с допълнителни екскурзии. Избирате и доплащате към пакета.

Круизът по Нил струваше 50$ на човек.

В тази цена влиза и вечерята, без напитките. Както вече споменах, храната е евтина, но напитките са скъпи. Вечерята беше на блок маса, вкусна и на корем. Особено десертите . Но за едно кенче кола и бира (250 мл), платихме 20 $. Но си заслужаваше – програмата беше много хубава. Имаше кючекчиня и други аниматори. Можеше да се излиза и навън. Корабчето беше на 2 етажа. Ние бяхме на първия (цялото помещение беше ресторант). Останахме много доволни от круиза. Към 23:00 тръгнахме наобратно за хотела. Въпреки късния час, беше доста оживено и отново имаше задръствания.

    Трети ден Ето че в 9:00 бяхме готови за напускане, оставихме по някой и друг долар на възглавниците за камериерките и тръгнахме (персоналът навсякъде е много любезен, така че оставянето на бакшиш не се чувства като задължение). Пихме по едно кафе в лоби бара и се натоварихме на автобуса. Преди полета щяхме да посетим пазара, за който споменах. Какво да ви кажа за него - голям избор от сувенири, отново нахални, настойчиви продавачи и всякакви странни миризми. Ако обичате да се пазарите - това е мястото :).  Докато минавахме покрай една сергия, възрастен мъж ни попита откъде сме. В отговор на това, че сме от България, чухме "готина мачка" = готина мацка. Пак е запомнил нещо човека :)

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Пазарът"][/caption]       Минахме безпроблемнно проверките на летището.

Качихме се на самолета и ... проблем

От голямата жега спирачките, с които застопоряват гумите на самолета, бяха започнали да се топят. Не ни дадоха да слезем и така си постояхме 2 часа, докато излетим. Сами можете да се досетити как това се отрази на пушачите :). В 23:00 трябваше да кацнем в София, но това се случи към 1:00. От Кайро си тръгнахме по тениски. Да е било към 26 градуса. Малко преди да кацне,  ни съобщиха, че в София вали сняг и е –3 градуса. Не бяхме подготвени за такова време. Затова сложихме блузите с дългите ръкави, които бяхме взели за всеки случай, минахме набързо през проверките и се качихме в колата. Добре, че родителите ни ни чакаха, иначе щяхме да замръзнем като шушулки. Споделихме набързо впечатленията си и съм заспала. Само след минута отворих очи и вече си бяхме в Бургас. Това ми се стори най-бързото пътуване София - Бургас, което съм имала :).   *Това се случва само в арабските страни. В други мохамедански страни, като Турция, трудовият процес си продължава без прексъване – бел.Ст. **Много е гнусно, нали? ;) - бел.Ст. *** Става дума за Египетския музей в Кайро – бел.Ст. ****Хубави мечти. Подкрепям! – бел.Ст. *****Прегледайте основите на къщите в Търново ;) – бел.Ст. Автор: Милена Бахчеванова Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="444"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"    map_content="global" map_cat="444" auto_info_open="false"    marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="444"]

Шеметно прогресиращата бизнесдама Кристина Спасова и медийният съветник на земеделския министър Мирослав Иванов обясняват как фирма на три месеца може да получи договор за 50 000 лв., за да направи "Фейсбук" страница и да си купи скъпи офиси в София.

Amazon обяви в сряда, че стартира Kindle в Индия, втората най-гъсто населена страна в света, като е-четците продължават международната си експанзия.

За момента не е указана точна дата, когато новият дизайн влиза в сила

August 22, 2012 The Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights (ICIRR) was humbled by the number of youth who came out to Navy Pier on August 15 to seek assistance with Deferred Action applications, and we would like to issue an apology to all the undocumented youth and their parents who did not receive service that day. The 15th was just the first day to apply, not the last. And we promise to offer help to all the youth who were turned away – and the thousands of others who ...

Само след няколко седмици ще се появи iOS 6. Едно от обещаните неща в новата мобилна операционна система на Apple е социалното споделяне – вече можем да споделяме лесно в Twitter, скоро и във Facebook. Междувременно обаче Google обновиха своя Chrome за iOS. С финес изпревариха Apple в социалното споделяне. Както ще видите от снимката по-долу, само с натискането на два бутона можете да споделите нещо от Chrome в Twitter, Facebook, Google+ и по имейл. За да използвате функцията за споделяне във Facebook, ще трябва да разрешите достъп на Chrome, но това отнема секунди.

И ето как ще изглежда прозорецът за споделяне във Facebook например:

Само преди дни пък се появи версия 3.1 на Google+ за iOS. На първо място в описанието на нововъведенията бе възможността линковете, споделени в Google+, да се отварят директно в Chrome, ако приложението е инсталирано на устройството. Да, няма как Chrome да е браузърът по подразбиране в iOS, тъй като това е Safari, затова решението е просто – като отворите някоя новина с линк, в долния десен ъгъл има малка иконка като компас. Натискате я и можете да изберете дали да отворите линка в Safari, или да използвате Chrome за целта.

Браво за смелостта и находчивостта на Google. Току-виж и Apple обърнат още повече внимание на споделянето.

Подобни статии:

1. Google Chrome с ново поколение QR приложение
2. Безопасен … с Google Chrome

Sitecore, международен лидер в сферата на софтуера за онлайн маркетинг и управление на уебсайтове, инвестира в българо-датската компания Komfo и придоби миноритарен дял (large minority). Сумата по сделката остава неоповестена. Стратегическото партньорство дава възможност на двете компании да обединят усилията си за предоставяне на интегрирани услуги за онлайн маркетинг в световен мащаб.

„Стратегическото партньорство с компания от ранга на Sitecore е естествена следваща стъпка в разрастването на Komfo в международен мащаб“,

коментира Ивайло Христов, един от основателите на Komfo.

„Сигурен съм, че знанието и опитът, които ще почерпим един от друг, ще доведат до създаването на още по-добри продукти, които да посрещнат онлайн нуждите на маркетинг и комуникационните специалисти.“

Komfo е IT компания, създател на най-известната в Скандинавските страни система за управление на присъствието на компаниите в социалните мрежи, наречена Komfo Platform. Чрез платформата компаниите могат да създават лесно и бързо интересни приложения във Facebook, да планират и управляват ефективно комуникацията си във Facebook и Twitter, както и да измерват и сравняват реалистично резултатите си в социалните мрежи с тези на конкурецията. Чрез интеграцията на Komfo Platform и продуктите за онлайн маркетинг на Sitecore маркетинг специалистите вече ще могат да изучават поведението на клиентите си във Facebook и другите социални мрежи, както и да управляват успешно присъствието си онлайн. Със софтуера на Sitecore към момента са създадени над 32 000 сайта, а сред клиентите им са едни от най-големите компании (попадащи в класациите Fortune 500 и FT 1000), правителствени организации, НПО и образователни институции.

Komfo е основана през 2007 г. от 4 млади предприемачи на средна възраст 25 години. Компанията стартира с минимален начален капитал от 2000 лв. и дори и през годините на кризата успява да отбележи значителен растеж. От 4 човека за малко повече от 4 години екипът на Komfo в момента наброява 50 служители в България и Дания, като продължава да се разраства всеки месец. До момента Komfo работи успешно с над 700 клиента, сред които Nike, Toyota, Audi, Samsung, Sony Ericsson, Universal Music, Microsoft и много други. Komfo е единствената компания в България, която е призната за Facebook Preferred Marketing Developer, както и първата такава в Централна и Източна Европа и Скандинавските страни.

Снимка: Komfo

Подобни статии:

1. Надя Петрова продължава да е лидер и за месец юли
2. Над 200 хил. лв награди в 3Challenge – състезание за предприемачи

Може би най-популярната SEO компания в света, SEOmoz, предостави на широката публика поредното изследване, което има за цел да разкаже повече за SEO индустрията в световен мащаб. Данните, които се излагат от SEOmoz, са предоставени от отделни специалисти, SEO компании, консултанти, онлайн специалисти и др. Интересното е, че България също има своето участие, като 0.6% от запитаните са местни специалисти. В проучването са участвали общо 25 държави. 

Какво е най-важно за SEO специалистите:

• 76% – Facebook фен страници;
• 74% – Analytics, скорост на зареждане;
• 69% – анализ на конкурентни линкове;
• 64% – анализ на конкурентно съдържание за вдъхновение;
• 64% – създаване на Google+ страници;
• 59% – блогове;
• 55% – локално SEO.

 

Месечни бюджети, похарчени за SEO инструменти:

 

Топ анализиращи инструменти, използвани за SEO:

• 93% – Google Analytics;
• 16% – WordPress Stats;
• 13% – Omniture;
• 9% – CrazyEgg;
• 7% – Compete.

 

Топ SEO инструменти, използвани за анализ на ключови думи:

• 84% – Google AdWords;
• 57% – Google Insights;
• 20% – SEMRush;
• 17% – Wordtracker;
• 14% – Raven.

 

Топ платени SEO инструменти:

• 55% – SEOmoz & Open Site Explorer;
• 17% – Majestic SEO;
• 17% – Raven;
• 13% – SEMRush;
• 10% – Screaming Frog;
• 9% – Market Samurai.

 

Социални мрежи, използвани за SEO тежест:

• 88% – Facebook;
• 83% – Twitter;
• 55% – Google+;
• 49% – YouTube;
• 47% – LinkedIn;
• 47% – Blogging;
• 21% – Pinterest;
• 9% – StumbleUpon;
• 5% – Tumblr;
• 5% – Flickr.

 

Вижте цялото изследване на SEOmoz.

Снимка: SEOmoz

Подобни статии:

1. Скот Томсън е новото CEO на Yahoo!
2. Малко повечко за „анкор“ линковете

Едно от най-нашумелите приложения в социалната мрежа Facebook, If I Die, набра толкова голяма скорост, че само за броени месеци абонатите станаха цели 200 000. Идеята на налудничавата хрумка е да информира избрани от вас приятели във Facebook, ако ви сполети нещастен случай. Колкото и страховито да звучи тази идея, тя е приветствана къде на шега, къде с доза сериозност. 

Оказва се, че новото в приложение е опция да направиш така, че всичките ти приятели да разберат за твоята гибел. По този начин няма значение дали имаш 60 или 600 приятели - те всичките ще получат съобщение. Единственото условие е да дадеш права на app-а, а след това да оторизираш трима свои приятели, които трябва да потвърдят неприятната вест. 

Подобни приложения наистина всяват леко страх у нас и можем да се зачудим доколко те са ОК със случващото се наоколо. От друга страна, те са информатор за наистина важни неща, ако погледнем на тях обективно. Все пак оставяме на вас да прецените дали идеята е добра, или не.

http://www.youtube.com/watch?v=YIX0Epx4VVc

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Има ли Facebook след смъртта?
2. 46% от майките не дават на децата си да видят техния Facebook профил