Проф. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро- винарска камара: Представяме България като световна дестинация за винен туризъм

- Г-н Моллов, по данни на Изпълнителната агенция за лозата и виното /ИАЛВ/ за първите шест месеца на годината е регистрирано нарастване на износа на вино с 1,1%. Как ще коментирате това увеличение, има ли възможности за по-съществен ръст и каква е вашата прогноза за експорта на вино общо за цялата година?
- Минималното увеличение на износа на вино е имунната реакция на бранша в условията на стресираните световни пазари. Не трябва да се поддаваме на излишна еуфория, тъй като това са нормални пазарни флуктуации в условията на рецесия, пред угрозата от нова криза. Прецизният анализ на данните от последните години показва тенденции към спад на износа в дългосрочен план, особено в страните от Западна Европа. Конкуренцията е безмилостна, правилата не работят за малко познатите играчи на европейския и световния пазар, каквито са българските винопроизводители. Друга много опасна тенденция е, че светът се опитва да се справи с поредицата от кризи с непазарни механизми. А те, както е известно, работят за големите, за утвърдените марки и производители. През миналата година от общо 57,5 млн. л произведено българско вино малко под 30% са изнесени за ЕС, а над 55% са за Русия. Ръстът от 1,1% е от първото полугодие на тази година в сравнение със същия период на миналата, през която винарският бранш трябваше да се справи с двойното дъно на кризата.

- Отново близо половината от износа е реализиран в Русия. Какво е необходимо на българското вино, за да се продава още по-успешно там? Кои са нашите конкуренти и кои са конкурентните ни предимства? В кой ценови сегмент се намира българското вино на руския пазар?
- От години Русия е най-големият стратегически пазар за българските вина. Нека не забравяме, че в условията на плановата икономика цялото производство беше настроено към непретенциозния към качеството руски пазар, който беше отворен за огромни количества българско вино. Сега тенденциите на този различно сегментиран пазар са трудно предвидими. В конкуренцията със старите винарски страни, като Франция, Испания, Италия, както и с новите – Аржентина, Чили, ЮАР, Австралия, ние имаме предимството да сме сантиментално предпочитани, защото за наша радост традициите са устойчиви. Наложени в Русия са полусухите вина от традиционните марки „Меча кръв”, „Вечерний звон”, „Огнений танец” и т.н. Това е още едно доказателство, че за ексклузивното присъствие на всеки пазар са нужни отработен имидж и традиции в употребата на продукта поне от няколко поколения. Сега руският пазар е много интересен, защото показва как винената мода и любопитството се опитват да променят нагласите на потребителя, който предпочита българското вино, към леките плодови вина на новите винарски страни. В същото време се формира и вкус към доскоро недостъпните италиански, френски испански вина.

- Кои са другите пазари, на които нашите винопроизводители биха могли да излязат, и какво е необходимо, за да постигнат успех?
- С влизането си в ЕС ние неслучайно въведохме категорията качествени вина. Постоянното качество е най-важното условие за ефектен маркетинг и успешни продажби. Засега както в Русия, така и на новите пазари, на които стъпваме, ние държим относително по-високи ценови равнища в т. нар. нисък ценови сегмент. Опитваме се да стъпим и да се утвърдим на азиатските пазари, в Канада и САЩ, като предлагаме продукт с качество, по-високо от цената. Но както неведнъж съм казвал, всички процеси във винопроизводството се случват бавно. Ферментацията е бавен процес и в буквалния, и в преносния случай. Една марка вино се промотира много дълго, защото вкусът е битов навик, въпрос на манталитет. И са необходими много усилия, за да се култивира и управлява. Ние имаме успешни пробиви на тези нови пазари с отделни марки, което още веднъж доказва, че е трудно да пробием под общия бранд „българско вино”, каквато е традицията с френските вина например. На този фон най-тревожен е фактът, че от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор не се усвояват отделените над 2 млн. лв. за промоция на българските вина в трети страни. Така пробивът на нашите производители на отделни пазари е прецедент, който в отделни моменти качва ръста на износа, но не го превръща в тенденция.

- Преди няколко седмици пред в. “Класа“ изпълнителният директор на ИАЛВ заяви, че е свършило бялото вино за експорт. Има ли в страната ни добри условия за отглеждане на по-големи масиви със сортове, подходящи за тези вина?
- Тази година се наблюдава дефицит на бяло вино, но е рано за дългосрочни изводи. Истина е, че в лозовите насаждения у нас, в т.ч. и новосъздадените през последните години, преобладават червените сортове. Това е естествено, тъй като нашите почвено-климатични условия са подходящи за тях и неслучайно България е известна с червените си вина.

- Вие какъв съвет бихте дали на предприемачите, когато избират сортовата структура на масивите?
- Диверсификацията е за предпочитане, но за количествата грозде от определен сорт трябва да се осигури смислена технологична преработка. Добре е да се съчетават традиционни сортове като „Шардоне“, „Каберне Совиньон“ и др. с модерните „Пино гри“, „Каберне фран“ и др.

- От гледна точка на експорта на вино кои сортове имат по-силен потенциал – старите български сортове или световно познатите?
- Потенциалът на нашите традиционни сортове е много голям, но в т. нар. купажни вина. Чистите вина само от един български сорт не са познати на международния пазар и тяхното налагане изисква години целенасочени усилия.

- С близо 39% са се увеличили продажбите на българско вино на вътрешния ни пазар. На какво се дължи сериозният ръст?
- Тези оптимистични проценти от статистика са по-скоро резултат от методиката на отчитане, отколкото е реалният ръст. Вероятно се имат предвид и количествата от системата „ол инклузив”, които преди не са отчитани. Най-лошата от всички тенденции е, че непрекъснато се увеличава делът на виното с неясен произход. Затова в бранша се говори за „двойното дъно” на кризата. За легитимните производители е ясно, че най-важният параметър е конкурентното качество, а не количеството. И не само за специалистите е ясно, че наслагваните с години проблеми не могат да се решат като с магическа пръчка от само себе си. Точно обратното - сивият сектор ерозира бранша, отслабва имунната му система, прави го резистентен към новото и успешната конкуренция както на вътрешния, така и на международните пазари.

- Каква реколта от грозде се очаква тази година като количество и качество? Може ли да направите прогноза за изкупните цени?
- Очакванията са за добра реколта, дори по-добра от миналогодишната - като количество и като качество на гроздето. Но у нас е така – колкото е по-добра реколтата, толкова по-видими стават проблемите в постоянното взаимодействие между лозарите и винарите. Защото прогнозните изкупни цени на гроздето са дори малко по-ниски от миналогодишните. Проблемите на лозарите се задълбочават, защото себестойността на продукцията им е висока, доста по-висока от себестойността в големите промишлени масиви, които винарските изби създадоха през последното десетилетие, а качеството в повечето случаи не е безспорно. Известно е, че добро вино се прави от хубаво грозде, и затова винарите държат на дългосрочното договориране, в което и двете страни дефинират много точно своите интереси, без да се влияят от сезонната конюнктура. В навечерието на масовия гроздобер заедно с директора на ИАЛВ ще направим обиколка по най-конфликтните точки на гроздобера, защото освен общите тенденции всяка кампания има и свои особености, с които ще се запознаем на място.

- Какво се случва с винения туризъм, който е една ваша стара идея?
- На много места в страната тази идея е вече реализирана – Старосел, Брестовица, Русе и др. Най-важното, което се случва, е, че този вид туризъм превръща виното в една от запазените марки на България. То мотивира туристите да посетят различни места, които не са по дестинациите на известните ни морски и планински курорти, и за разлика от тях няма нищо общо с т. нар. алкохолен туризъм. Затова през следващата 2012 г. по време на 20-ото юбилейно издание на „Винария“ Националната лозаро-винарска камара ще постави акцента върху винения туризъм. Подготвят се различни инициативи с МИЕТ и МВнР, една от които ще представи България като световна дестинация за винен туризъм – от епохата на траките до наши дни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: