Анкара между САЩ, Арабската пролет и старите режими

в. Ню Йорк Таймс

Външнополитическата визия, която отвори Турция към Близкия изток, бе създадена за едно старо статукво. Според тази визия, Турция култивира тесни връзки с авторитарни режими - икономически, дипломатически, културни и политически.

Арабската пролет обаче промени регионалната динамика, разбърка стратегическите карти на регионалните и международните актьори и промени регионалния баланс на властта. Въпреки първоначалното забавяне, Турция промени външнополитическия си курс, за да подкрепи демократичните искания на народните бунтове в региона.

Като се представи за основен поддръжник на демократичните стремежи на арабския народ и позволявайки на опозицията да се събере в Турция, Анкара иска да поддържа своята роля на регионална сила, като избягва твърди интервенции.

Арабската пролет разкри разнопосочните интереси на някога близките сътрудници на Турция - Иран и Сирия. Сирия приложи политиката на “нулеви проблеми със съседите”, която доведе до стратегическо сътрудничество на високо ниво срещу ПКК сепаратистка кюрдска групировка в Турция, до премахване на визовите изисквания и развитие на търговските отношения.

Тясното партньорство приключи в средата на август, когато Турция промени политиката си към Сирия и се присъедини към лагера срещу Асад. Турция стана домакин на сирийската опозиция и през септември премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че е прекратил диалога със сирийския режим.

Турският подход към Сирия обтегна турско-иранските отношения. Иран, силен поддръжник на режима на Асад, остро критикува турската позиция за Сирия и поиска от Анкара да сътрудничи с Техеран за стабилизиране на Сирия.

“Арабската пролетна обиколка” на Ердоган, в която той призова Египет и Тунис да приемат секуларизма в новите си конституции, не бе прието добре в Иран, който се стреми да внесе своя собствен модел на ислямизъм в революционните страни в Северна Африка.

Вече обтегнатите отношения с Иран и Сирия може да се усложнят допълнително заради увеличаващите се подозрения на Турция, че Иран и Сирия може да играят с картата на ПКК, подкрепяйки сепаратистите в опит да дестабилизират Турция, както направиха през деветдесетте години.

В усилие да балансира напрежението си с Иран и Сирия, Турция се опитва да осигури съюз с Ирак. Засилването на атаките на ПКК в Турция и липсата на сирийска и иранска подкрепа може да върнат обратно ориентираната към сигурност външна политика на Турция от деветдесетте години. Това може да увеличи напрежението с Иран и Сирия още повече и да укрепи турско-иракския съюз.

Арабската пролет също разкри възможности за турската външна политика. Контактите на високо ниво на администрацията на Обама с турски представители след началото на народните въстания отразяват ясно разбиране, че Турция ще има голям дял в бъдещето на Близкия изток и че САЩ трябва да включат бързо променящите се турски интереси в по-широката си близкоизточна стратегия.

Във възникващия “постамерикански ред” в Близкия изток Турция ще се превърне в ефективен американски съюзник - съюзник, който възприема последователна и нюансирана политика в светлината на бързите промени в региона.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: