По Route 66 – Гранд Каньон, Аризона, среща със Създателя

09/02/12 21:28
(http://e-vestnik.bg/)

По Route 66 – Гранд Каньон, Аризона, среща със Създателя

Продължение. Виж “На Запад по Route 66 – Сидона, Аризона, червените скали и зяпачите на залеза”

Отсрешният ръб на Гранд Каньон Аризона на тази снимка е на повече от 20 километра. Мащабите изглеждат нереални. Проломът вляво, който отива в дълбочина в сянката, към края си е на двойно по-голямо разстояние. Снимка: Иван Бакалов

Алеко Константинов онемява от вълнение пред Ниагарския водопад и не не намира думи да изрази възхищението си в „До Чикаго и назад”.
„Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудвание, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички! Всички лица бяха сериозни, излека бледни и като че изтръпнали! Като че не пред творението божие, а пред самия Бог те бяха изправени!… Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!… Аз не мога.
Прощавай, Ниагара! Много е кратьк животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!… (А бе не се знае! Здраве да е, па и берекет… Ами!)”

Горкият Алеко, за съжаление не е успял да види Ниагара още веднъж преди да го застигне куршумът. Но, в края на краищата, много неща човек вижда през живота си само веднъж. Или въобще не ги вижда…
Затова ще се опитам да опиша и покажа Гранд Каньон, Аризона колкото се може по автентично, с пълното съзнание, че има хора, които никога няма да го видят.

Снимка: Иван Бакалов

Ако Алеко беше стигнал до там, щеше да остане още по-безмълвен. Ниагарския водопад е като рекичка пред Гранд каньон Аризона. Не е шега. Още в Чикаго с един познат коментирахме това, като стана дума, че ще ходя до Гранд каньона. Той архитект, аз фотограф, и двамата разбираме от мащаб. Според архитекта, който е обикалял достатъчно по тези места, Ниагарския водопад е преувеличен като големина – снимките дават за него представа като за нещо огромно, а в действителност не е толкова. А с Гранд каньон в Аризона е точно обратното – човешкият ум не може да възприеме огромния му мащаб, а снимките го представят като някакъв планински пролом, от тях не можеш да усетиш размерите, разстоянията.

Пътувам към каньона, воден от тези мисли и се чудя как ли ще изглежда, в сравнение със снимките. От Флагстаф пътят първо върви по магистрала 40 на Запад, по Route 66 (из града има табели откъде минава старият Път 66, който продължава по магистрала 40), после от магистралата се тръгва право на север, към южния ръб на Гранд каньона. Той криволичи на около 270 мили дължина в северната част на Аризона. На около 30 мили разстояние по южния ръб има специално изграден път и е достъпен за туристите. Тук е основната база на Гранд каньон нешънъл парк, където прииждат посетителите и се пръскат насам натам по пътеките и пътищата по ръба.
От Флагстаф до там е около 100-ина мили (160 км) разстояние. Ако искаш да идеш до северния ръб на каньона, обаче, пътят е към 250 мили (400 км) – много се обикаля.
Надясно от магистрала 40 пътят става съвсем прав и върви наравно по едно огромно плато, на места с горички с иглолистна растителност или храсти, не съвсем типични на вид. Обяснимо е – надморската височина тук е над 2000 метра.
На двайсетина мили преди каньона спираме до някакво летище с информационен център, с намерение да пием кафе. Отпред паркирани като в музей на открито два-три стари самолета, а вътре - изненада. В голямо хале са наредени 10 ретро ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/02/12 21:28 http://e-vestnik.bg/15530/po-route-66-grand-kanyon-arizona-sreshta-sas-sazdatelya/