Нашата държава е разположена на кръстопът, била е прегазвана от нашественици, но и неизменно обогатявана от вълните на различни култури, които са я заливали, каза председателят на парламента. Живеейки на кръстопът, ние сме се научили, ние знаем да общуваме макар и различни, допълни тя. По думите й за разлика от други земи по нашите толерантността съществува открай време, тук тя е надградена от общуването. Само с общуването, с разбирането на другия можем да си обясним един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, смята Цецка Цачева. Нека да помним това качество на българина да общува, да обменя, да разбира, нека да го развиваме, да го възпитаваме и в поколенията след нас, призова тя.

 

 

 

ИЗКАЗВАНЕ

в пленарна зала на председателя на Народното събрание Цецка Цачева по повод отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста

 

28 януари 2015 г. 

 

 

 

Уважаеми колеги,

 

Вчера светът отбеляза Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Тази година Европа почита и 70 години от освобождението на лагера Аушвиц.

 

Вярвам, че всички ще се съгласите – в днешните времена е особено важно да обърнем мислите и чувствата си към милионите невинни, загинали заради една налудничава расова теория, поставяща едни човеци над други, възпитаваща етническа, религиозна, идеологическа ненавист.

 

Обръщането към зверствата от миналото днес е особено актуално. Виждаме как фанатизмът, неразбирателството, стремежът към хегемония се вихрят в някои части на света. В някои близки до нас части на света. И въпросът, който естествено се поставя, е в какъв свят, как ще живеем занапред?

 

Нашата държава е разположена на кръстопът. Била е прегазвана от нашественици, но и неизменно обогатявана от вълните на различни култури, които са я заливали. Живеейки на кръстопътя, ние сме се научили – ние знаем – да общуваме макар и различни.

 

Много се говори за толерантност. Длъжни сме да повтаряме, че за разлика от други земи, по нашите толерантността съществува открай време. Тук тя е надградена от общуването.

 

Само с общуването, с разбирането на другия, което общуването дава на човека, можем да си обясним, драги колеги, един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

 

Съпричастието към съдбата на еврейските ни сънародници по това време е израз на онези отношения на разбирателство в нашите земи, които са направили възможно онова, което всеки българин знае – по време на християнски празници попът да кани равина и ходжата на гости, по време на еврейските – равинът да кани колегите си, а по време на мюсюлманските същото да прави ходжата.

 

Нека да помним това качество на българина да общува, да обменя, да разбира. Нека да развиваме това качество, да го възпитаваме и в поколенията след нас.