Международният стандарт за ефективен достъп до мрежа от инвазивни кардиологични болници и отделения е да съществува една такава лаборатория на всеки около 100 000 души. В държавите с изключително добре развита логистична и транспортна мрежа този стандарт може да бъде нарушен и да се премине към съотношение 1:200 000 или 1:300 000. България, обаче, не е такава държава – нито имаме медицински хеликоптери, нито магистралите ни са магистрали, да не говорим за второкласната и третокласна пътна мрежа. В момента, в страната ни функционират 71 инвазивни кардиологии, което покрива почти перфектно международния стандарт за държава с 7 000 000 население. Реформата на Министерство на здравеопазването предвижда да останат само 23, което е три пъти под международния стандарт.
Вторият нарушен стандарт е достъпът до инвазивна кардиология до 90 минути след усетена болка в гърдите и последващ инфаркт. Международният стандарт за навременен достъп до инвазивна кардиологична помощ предвижда всеки гражданин да има достъп до такава в рамките на 90 минути от първите усетени болки в гърдите, предхождащи инфаркт. Обърнете внимание, че това не са 90 минути от самия инфаркт или от повиканата линейка, а от усетените болки. Тоест, тук се включва цялото време по осъзнаване на опасността, извикване на спешна медицинска помощ, пристигането на линейката до пациента и преместването му в кардиологичната болница или отделение. Например, в Румъния линейките пристигат до пациента за максимум 10 минути, а в Германия – от 8 до 17 минути.
В България по леко съмнителните данни на спешната помощ, средното време за повечето области е около 25 минути. Но пристигането на линейката до пациента е само първата стъпка, след това тя трябва да го транспортира до най-близката специализирана болница. Ако живеете във Видин, то най-близката е във Враца – на около час и половина път. Тоест, дори при експедитивни действия на всички медици и максимално бърза реакция, получилият инфаркт във Видин и нуждаещ се от специализирана помощ ще е вече мъртъв преди Монтана, на път за Враца.
Но нещата могат да са още по-зле. Представете си, че този човек живее в село Раковица, Видинско. Най-близката линейка е в Кула и тя пътува около 15 минути до него. След това имате още 15 минути обратно до Кула, още 30 минути до Видин и от там 90 минути до Враца. С малки забавяния по повикване на бързата помощ и грижа за пациента на място и във видинската болница, човекът ще е починал още във Видин, преди да е тръгнал за Враца.
Между другото, във Видин все още няма такава изградена болница и всичко това е реален кошмар, с който се сблъскват десетки видинчани всеки месец. За жалост, почти винаги с фатален край. След закриването на 2/3 от кардиологичните болници, видинският реален кошмар ще стане реалност за още около 5 000 000 българи. Дори простата математика показва, че вероятно десетина български области ще бъдат оставени без нито една кардиологична лаборатория. Да не говорим, че поради разнебитената пътна мрежа и тънеща в разруха спешна помощ, в някои области трябва да има по 2 и дори по 3 специализирани болници. Особено критично е състоянието в планинските и полупланинските райони, където през зимните и дъждовни месеци транспортът е още по-затруднен.
Все още няма отговор на въпроса защо Министерство на здравеопазването прави такава драстична мярка, нарушаваща куп международни стандарти и права на пациента. Формалното обяснение е, че кардиологичните болници източват НЗОК и това трябва да се спре. Въпреки че в някои болници наистина има противоречиви практики и вероятно източване, отговорното поведение е да се затегне контролът на монопола НЗОК върху изразходваните средства, а не да се затварят кардиологии на килограм. Не е далеч от ума да се сетим, че затворените болници ще са именно тези без политически чадър сред управляващото мнозинство в момента, а за останалите партийно-угодни болници ще остане още по-тлъста баница. Важно е да се спомене, че тук изобщо не става въпрос за деление между частни и държавни болници – както едните, така и другите могат да бъдат затворени, както и могат да източват НЗОК.
Тук вече е логично да сложим думата реформа в кавички, тъй като гореспоменатите действия говорят по-скоро за анти-реформа. Вместо Министерство на здравеопазването и управляващото мнозинство да реформират изначално монопола НЗОК и да дадат възможност и стимули за реален контрол върху разходите (а не само документален, какъвто е в момента) или пък да бъде тотално демонополизиран сектора, „реформата“ затваря болници без политическа протекция и оставя над 5 000 000 българи без навременен и ефективен достъп до инвазивна кардиология.