Човек, когато го застрелят е винаги изненадан. Тих ужас. Тиж, защото няма време да изкрещи. Очите са големи, вените са набраздили цялото лице. Изненадата е наистина огромна. Не си представяш всеки ден, че вървиш по улицата и е възможно някой чукундур, ей така, да те застреля, нали. Говориш си по телефона, държиш торба с домати, краставици, лук, чушки, по едно кило череши и кайсии и се смееш. Тогава се стреля по теб, отваряш си голямата уста за да изкрещи, но замлъкваш завинаги. Това е животът. Аз съм притеснена и си ги представям ей такива постоянно. Какво мислиш, дали съм луда?

Роза е на цели 16! и въпреки красивото си име е доста грозна, леко тъпа, но пък крещящо чаровна.