Discorey Channel пусна нови серии с участието на Беър Грилс. Този път оцеляването не е в най-отделечените точки на планетата. Предаването се казва „В най-лошия случай“ (Worst case scenario) и демонстрира практични начини за реакция в трудни ситуации в градска среда. Така се отговаря на много от критиките, че съветите на английския смелчага не помагат на средностатистическия човек. Първия [...]

Понякога наистина си мисля, че живеем в черна дупка, която всмуква необратимо всичката човешка енергия и изкривява времепространството в грозна гротеска, на която и Веласкес би завидял.

Излъгах, не понякога. Все по- често. И всеки път се питам по силата на какви природни и човешки закони и мутации България е „огледалния свят” на нормалността?

По каква причина по тия краища всичко човешко е ерозирало, цивилизацията е деградирала, а 21 век предстои след поне 10 века феодална тъмнина?

В „Баудолино” Умберто Еко пише, че има една нова сила, по-велика от религията и кралската власт, която тепърва ще управлява света- науката. Годината е 1111. 12 век.

В лето Господне 2010 у нас науката е слънце, когато не вали и само ако обичаш да четеш. Но и това не топли. Щото думата ми не е за „вишето”.

За хората, преживели младостта си в бурните години след промените казваха, че са изгубеното поколение. Защото се оказа, че са се родили през 1989-а и предишният им живот го няма. После се оказа, че изгубеното поколение са техните деца, защото докато родителите им са прохождали родния частне бизнес, те са израснали с „Радка пиратка” и първите благини на капитализма като варени турски дънки и ранен секс.

Сега, обаче, е ясно, че изгубеното поколение сме ние, днешните 30-40 годишни хора. Които са инвестирали в образованието си, професията си, кариерата си, самоусъвършенстването си, вместо в гърдите си. И са се оказали непригодни за реалността на „цуцетата” в „Мерцедесите”, на евтината, безкритична и безпросветна работна ръка, на политическия бизнес с характерни абревиатури, на политическото шарлатанство с изхабени абревиатури.

20 години след 10-ти ноември имаме нова класа. Препраните. Децата на незаконно забогателите, които се връщат с вносни дипломи и наследяват узаконен бизнес. И децата (и внуците) на бившите комунистически величия, които патриотично „инвестират” семейното богатство в родината или просто го харчат, още по-патриотично.

Тази нова класа е бъдещето на бизнеса и на политиката. Българската меритокрация. Или мутрокрация, защото „заслугите” й са от друго естество. Само че днешните мутри изобщо не са ония с ланците и черните костюми. Те са в „Армани” и „Версаче” и много внимават да съчетаят подходящо чантата с обувките. Управляват компании, хотели, медии. Спонсорират партии и влизат в политиката, защото е добре богатите да управляват, за да не крадат, нали?

Някои дори са се научили да говорят. Други не се преструват, защото това се харесва. Друго си е и последния тираджия да се припознае в теб, да ме прощават тираджиите.

И ако в простоватостта има някакъв наивен пасторален чар, войнстващата простащина е изкривила до неузнаваемост образа на българското обществено пространство. Гетото отдавна е превзело жълтите павета и вече е културата на елита.

Все повече си мисля, че изгубеното ни поколение не бива да губи тази битка. Все още имаме своя шанс, макар че все повече искаме да избягаме далече, далече...

Но дължим на децата си, докато сме тук, да не допускаме черната дупка да ни победи. Дължим на себе си, на това което сме, на това, което все още мечате да бъдем, да продължим да опитваме.

Винаги ще сме малцинство. Но важното е да ни има. Важното е да не забравяме, че има смисъл да продължим да бъдем себе си, да правим това, което обичаме и да го правим добре. Винаги ще се намери някой, когото ще купят вместо нас за 30 сребърника менте. Но някой трябва да помни началото и посоката. Някой трябва да знае къде искаме да стигнем и макар и с едно око, да показва пътя.

А когато стигнем там, ще се познаем.

Снимка: wikimedia

Що е то руски „мафиот“ и има ли той почва у нас? АВТОР: АТАНАС ЧОБАНОВ Преди няколко дни публикувах журналистическо разследване, което за пореден път поставя неудобни въпроси към българските институции: Защо доказани лидери на руска организирана престъпна група са живели и развивали необезпокоявано бизнес в България преди и след приемането на страната в ЕС? [...]

Салам алейкум здравейте,

аз съм йогин Шива Милевин, идвам от 4000 метра надморска височина. Заемете поза Лотус, издишайте дълбоко и да започваме.

Шибшибари Шин Чандра, братът на Чандлър, ни учи, че Самоуважението на човека има три стълба.

1. Закуска на маса с напитка в керамична чаша

2. Обяд на покривка с метален прибор

3. Обедна почивка за почиване, а не за тичане по лична работа

Спазвайте ги 30 дни подред и ще се почувствате по-добре, а подробностите ги пише в книгата ми. Мерси за 100-те лева и бог да ви поживи. Аз трябва да тичам, че съм на тенис с Шива Борисов.

Като цяло сайтът не се зарежда в момента.

Възстановяване в индустрията като цяло почти не се забелязва. Това, обаче, прикрива две съвсем различни развития – докато възстановяването в износната индустрия се случва бързо, то вътрешният пазар продължава да стагнира.

Индустриално производство, промяна спрямо 2008 година, % изгладени

Оборот в промишлеността, промяна спрямо 2008 година, %

Блогът за икономика 2010

Като ни тресе цял ден, реших, че е добре да покажем нашето истинско отношение към София. Признавам си, че отношението на Василена към града напълно съвпада с моето – въпреки всичките му кусури, София е прекрасен град. Приятно четене:

София

Старата любов ръжда не хваща. Така е и с любовта към градовете. Със София си имаме доста интересен love/hate relationship, но въпреки това love е повече от hate. Често пъти при вида на мръсни градинки, запуснати сгради или вечно намусените хора в метрото се чудя кога най-сетне ще ми писне окончателно и ще реша да се преместя. В други дни цялото това urban-усещане ме кара само да й се възхищавам. Тя надали се променя толкова бързо – просто моето възприятие пулсира. Тогава ме очароват дори някакви захвърлени до кофа за боклук стари обувки. Точно както е при хората, София си има всякакви черти – някои бръчки са по-дълбоки, но пък блясъкът в очите й е незаменим. Едно е ясно: това не е “стерилен” град без атмосфера – дори и атмосферата тук често да е повече от ароматна…

[geo_mashup_map]

Хора и улици, град като град, както се пееше. Но не точно. Когато това е твоят град той е много повече.

София следобед

Обичам разходките из София, дори когато времето е лошо и вали. Стъпките помагат да изпуснеш напрежението, да се фокусираш върху крачките по паважа, да видиш хората и местата, излизайки от типичния си пашкул от mp3-ка и ръце в джобовете.

София – нейна е нощта

Тя може да бъде студена и надменна, като всяка жена. Но може да бъде мила, нежна и приветлива. Да те прегърне, да се разлее около теб на малки топли късчета дихание и да отнеме всичките ти тревоги. Тя е магична, а на това са способни само най-хубавите жени. Хванала те е за ръка и вървите заедно, а в ушите ти звучи точно онази мелодия – онази, на която винаги си представяш, че вървите заедно, хванати за ръка. Не е съвпадение – тя познава и мислите ти, и музиката в слушалките ти. Имаш чувството, че времето е спряло. И в този миг-вечност тя е изтрила от съзнанието ти всички ежедневни мисли – почти физически усещаш как в така освободеното пространство в мозъка ти влиза Духът и те кара да усетиш целия свят хиляди пъти по-ясно. Всичко наоколко се забавя, защото сетивата ти са се изострили. Детайлите изпъкват като стрелнали се в полет чайки. Досега цял живот си спал, заровен под битови въпроси. Сега и само сега Живееш. Но само докато си с нея. И въпреки това нямаш усещане за загуба – така нищо не ти пречи да отпиеш от мига и да му се насладиш. Дойде ли утрото, магията изчезва. Still I always keep the memory of…

Автор: Василена Вълчанова Снимки: авторът Бележка от Стойчо: оригиналното подзаглавие е Нежна е нощта, но на мен Нейна ми хареса повече :) Още снимки от София: [nggallery id=64]

Продукти за 4 порции:
300г хлебни крутони
1кг домати
3- 4 печени чушки
300г филе пушена сьомга
1/2ч.л. сол
2с.л. зехтин
1ч.л. мед
4- 5 стръка магданоз

Приготвяне:
Крутоните се приготвят по следната рецепта за хлебни крутони. Доматите се почистват, измиват и режат на дребно в купа. Печените чушки се режат на ленти слагат се при доматите. Добавят се крутоните и надребнената сьомга. В купичка се налива 2с.л. зехтин. Добавя се 1/2ч.л. сол и 1ч.л. мед. Разбива се в бъркалка. С полученият дресинг се полива салатата. Поръсва се със ситно нарязан магаданоз. Обърква се добре. Оставя се в хладилник да се изстуди. При поднасяне се разпределя се в 4 квадратни чинии за салата.

1. Отваря се компютъра;
2. Започва да се туити:

Земетресение! OMG яко залюля #Земетресение

3. Проверява се през 5 минути, дали GSM мрежата е проработила и се наспамват всички близки с въпроса “Ти усети ли го?”.

Сериозно, изглежда ми много опасно по време на земетресение да излезеш навън. Чух падащи стъкла (може би 1 стъкло) на Раковски.

Седмица преди деветосептемврийския празник на дружбата, на който московският кмет Лужков и българският премиер Борисов откриха руски туристически комплекс насред резервата в Камчия, написах следното за в. “Седем”: “Енерги(ч)ен руски проект е на финала Кипи бурна дейност по завършване на поне един нов руски голям проект в България. Втренчени в многомилиардните амбиции на енергийния фронт, [...]

Котето в беда, което си търси дом, реши да го търси само. Буквално!

Операцията в сряда мина успешно, котката получи своя приемен дом, в който да се възстанови. Взехме я вечерта след операцията - посрещна ни замаяна, с обръснато бедро, дълъг шев на него, и яка на главата за да не стига раната и да не я ближе.

За съжаление обаче, на следващата сутрин (т.е. вчера), котката успяла да избяга от приемния дом в ж.к. “Бъкстон”, София.

Моля ако някой от вас забележи котка с медицинска яка и шев на крака, да пише тук или да звънне на сдружение “На ти с природата” - телефонът им го има на страницата с контактите. Животното има нужда от антибиотици.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Началото на новия политически сезон в България очерта ясно изходни позиции и тенденции в дейността на основните политически сили през следващите месеци. Той  започна конфликтно, с критики към управляващите от страна на опозиционната БСП. Социалистите дори заявиха, че започват процедура за внасяне вот на недоверие към кабинета Борисов и проведоха първите консултации. Засега е ясно само, че те все още не могат да постигнат съгласие по темата на евентуалния вот с другата основна опозиционна сила – Движението за права и свободи. От своя страна ДПС представи визия, че е назряло време да се сформира по-организирана алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ. За изненада на мнозина, те смятат, че освен леви и ляво-центристки формации, тази алтернатива може да включи и дясната Синя коалиция.

Синята коалиция обаче отрече категорично възможността да участва в евентуален вот на недоверие и потвърди позицията си, че подкрепя правителството, макар само по отношение на онези негови стъпки, които счита за правилни. Десницата поиска спешно създаване на парламентарна комисия, която в кратък срок да изработи стратегически план за излизане от икономическата криза, защото според тях мерките на кабинета в тази посока досега са неефективни.

За сметка на това Волен Сидеров, лидерът на националистическата партия “Атака” заяви категорична подкрепа за управлението на ГЕРБ и атакува остро Синята коалиция за нейната двусмислена позиция. От ГЕРБ обаче не изглеждат притеснени от критиките нито на опонентите, нито на съюзниците си. Те настояват че предприетите мерки както в икономическата сфера, така и за някои твърде наболели реформи, ще дадат  ефект в близките месеци и обясняват изострянето на политическия тон с факта, че партиите вече заемат позиции за местните и президентските избори през следващата година.

След като през миналата седмица с Пламен Асенов обсъдихме подробно някои от критиките към дейността на правителството от страна на основната опозиционна сила – БСП, днес продължаваме разговора за очакваните и възможните развития в България през новия политически сезон. 

- Пламен, едва започнала втората година от управлението на ГЕРБ и опозицията вече подготвя вот на недоверие. Толкова бързо ли се изчерпва общественото доверие в партията на Бойко Борисов? 

- Както и в много ситуации с предишните правителства, Фили, вотът на недоверие в случая се ползва не заради реалното изчерпване на общественото доверие, а по-скоро като политически инструмент за допълнително нагнетяване на напрежение и снижаване на това доверие. Тоест – като част от общия политически инструментариум, а не като последно оръжие за доубиване на повален вече политически противник, както се прави в по-нормалните държави. Това веднага става ясно от социологическите проучвания, според които – да, лек спад в доверието към управляващите има, включително и лично към премиера Борисов. Но той, първо, не е толкова голям, че да се мисли сериозно за сваляне на кабината и второ, случва се на фона на друг феномен – че спадът на доверие към управляващите не качва подкрепата за опозицията, напротив. 

- Това всъщност означава, че в момента в страната не съществува никаква реална алтернатива на сегашното управление….. 

- Така е, Фили, това не е новина, но е констатация, която се потвърждава и е важно да се помни през новия политически сезон. И никак не е случайно например, че точно в тази посока, в посока създаване на такава алтернатива, ДПС заяви, че насочва своите усилия. Лидерът на Движението Ахмед Доган може да консумира много негативи, може да се разглежда от мнозина като политически опортюнист, като политик, преял с власт и използващ властта за лични облаги, като човек, който си играе с етническата карта. При всички случаи обаче е ясно, при това отдавна, че той е един от най-опитните политици в тази страна и това му помага да разиграва всичките си останали карти.

Затова аз разглеждам съвсем сериозно заявката, направена от неговия партиен заместник Лютви Местан по време на първата есенна парламентарна сесия, че е време в страната да се оформи реална алтернатива на сегашното управление. Това е важна заявка, който вероятно ще окаже влияние за развитията през следващите месеци, а може би и до края на мандата на ГЕРБ. 

- Мнозина бяха изненадани обаче, че докато говореше за създаване на алтернатива, Лютви Местан заяви, че вижда възможност в нея да се включи не само лявата БСП, но и дясната Синя коалиция. Доколко е реалистично това? 

- В момента тази възможност изобщо не е актуална, Фили. Това пролича и от факта, че Синята коалиция веднага и категорично се разграничи от възможността да участва по какъвто и да било начин дори само в предварителните консултации за вот на недоверие към кабинета, инициирани от БСП. По този повод сините казаха две важни неща. Първото – че БСП и ДПС изобщо нямат моралното право да говорят за вот на недоверие, защото точно тяхното управление е в основата на голяма чест от бедите, струпали се сега на главата на българското общество. Второто – че десницата има свои критики към управлението на Бойко Борисов, но те са коренно различни по характер и насока от критиките на левицата.

Аз лично се надявам, че евентуалната прегръдка между сини и червени като начин за създаване на алтернатива на сегашното управление ще си остане също толкова неактуална и в бъдеще, колкото е в момента. Стратегически погледнато, тази идея всъщност представлява капан, насочен към доунищожаване, към пълно изчезване дори на минималните възможности в българското общество да се зароди сериозен противовес на ляво-центристкия политически популизъм, който властва вече близо десет години в България, като лесно подменя едно свое лице с друго. 

- Пламен, обаче ГЕРБ и партия Атака излъчват силно недоверие към двусмислената позиция на десницата, която хем критикува правителството, хем го подкрепя. Може ли това да е повод сините да останат изолирани и наистина да потърсят други съюзници? 

- В тази ситуация, Фили, десницата няма много полезни ходове. Те са принудени от една страна да подкрепят управлението, доколкото то наистина предприема някои важни и необходими стъпки, с които страната не само да преодолее икономическата криза, но и да се извършат част от отдавна наболелите реформи. От друга страна не могат да не критикуват глупостите, които правителството върши, защото тогава по-добре направо да се разформироват и да се влеят доброволно в редиците на ГЕРБ. От трета страна Синята коалиция не може да застане като отчетлива дясна опозиция в противовес на съществуващата лява, тъй като веднага ще бъде смачкана от ГЕРБ с публични внушения, че се прегръщат с комунистите. Десните, както се знае, са твърде слаби, за да преживеят това. 

- Какъв е вариантът, който им остава? 

- Струва ми се, че просто трябва за доста време да пристъпят към работа на друга политическа плоскост. На национално ниво политиката, която водят в момента, може да продължава да се прави. Но в същото време те трябва да заложат собствен нов политически проект и да впрегнат целия си наличен ресурс за работа по места – да заздравят редиците си, да се срещат с хората, за да им обяснят лично как и защо е възможно да подкрепяш някои от мерките на правителството, а други не, как и в името на каква нова цел трябва да се ангажират българите, с други думи, десницата трябва да проведе истинска политическа битка. И то битка както за собственото си оцеляване, така едновременно и за създаване на условия в страната да се появи реалната алтернатива на хаотичното и популистко управление на ГЕРБ.

Това е стратегическо решение, насочено дори не към времето след три години, когато свършва мандатът на ГЕРБ, а може би към времето след седем години, ако евентуално партията на Борисов успее да спечели втори мандат. Но иначе няма кой да го направи, иначе България ще бъде обречена още веднъж да потърси алтернатива в ляво, макар че левицата не може реално да предложи нищо и ще се стигне до нова криза.  

- Имат ли сили десните да го направят? 

- Честно казано, не виждам да имат нито сили, нито идея за това, Фили. Имам чувството, че от години вече традиционната десница кара на доизживяване. Само че времето им дори за това свършва и най-вероятно, ако не вземат мерки, ще изтече окончателно още около изборите през следващата година. А възможността при такъв разпад в името на собственото си оцеляване сините или групи от тях да влязат в някакво съглашение с ДПС,  защо не дори и с БСП, съвсем не може да се изключи. Ето защо казах в началото, че гледам съвсем сериозно на идеята за създаване на лява алтернатива с дясно участие, лансирана от ДПС, колкото и безумна да изглежда тя на мнозина в момента.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Стефка Донева,Бож и Дени

Това е бързоногият  приятел, с когото Божидар и Дени обичат да играят. Тяхната майка Стефка Донева го е направила от най-големия чорап, който са имали  в къщи. Отвътре е напълнен с  умалели дрешки. Ушите и гривата са изрязани от плат.  Мъниста за очи,и дръжка от метла и та-да истинско конче за езда:)))

Вижте още:

Правителството иска заплатите да се получават само по банков път. Това няма да е задължително там, където отсъстват банкомати. Тоест нещо като задължителна военна служба, която не е задължителна там, където няма казарми. Както и да е. Идеята на кабинета е похвална и като за нивото на неговата интелигентност и компетентност – добра. Лошото е само, че тъмните сили не спят. Мръсните работодатели (капиталисти) ще се изхитрят да превеждат на работниците си по банков път само минималната работна заплата. Другото ще им дават на ръка. Тогава правителството ще забрани всички заплати, по-големи от минималната. За съжаление, от това ще намалее потреблението и държавата няма да може да събира толкова ДДС, колкото й се иска. Ще й се наложи да въведе ДДДС (данък върху данъка върху добавената стойност). За разлика от ДДС, който се плаща за всяка стока, която човек си купи, новият ДДДС ще се плаща и върху цената на стоките, които човек не си е купил. Така не само човекът ще спести пари, защото нищо не си е купил, но и ще подкрепи фиска. А за всички е особено важно държавата да събира колкото може повече данъци, защото те се връщат обратно при нас под формата на издръжка на администрацията. Лошото в цялата работа е, че дори и най-умното правителство, дори и нашето правителство не може да излъже природата. Ако човек само плаща данъци, но не потреблява ефективно, особено хранителни стоки, този човек рано или късно, дори добре да живее, умира. Тогава правителството ще трябва да прави нови заменки на държавни земи, за да има къде да погребе електората. Но като погребе електората, кой ще го избере следващия път?! Ще са останали само мръсните работодатели (капиталисти), а те надали ще изберат втори път точно това правителство. Затова: рано пиле рано пее. Докато все още е на власт, правителството ще изсели всички мръсни работодатели (капиталисти) в Италия, Франция или друга някоя люлка на световния империализъм, а в замяна ще си внесе изселените оттам роми. Но тогава пък няма да остане никой да произвежда ДС (добавена стойност), върху която да се начислява ДДС и ДДДС. Да-а-а… Ето до какви главоболия може да доведе иначе хубавата идея всички заплати да се плащат по банков път. Я по добре изобщо да не се плащат никакви заплати по никакъв път! Така ще е най-лесно. Но тогава пък банките ще са недоволни, защото няма откъде да събират такси и комисионни… Уф! Тежко нещо е управлението на държавата!…

Често, излизайки от заведение, съм мяркал едно устройство, което на пръв поглед прилича на покер-автомат или ротативка… Само че устройството е електронен дрегер: пускаш левче, проверяваш дали си пиян и ако не си, вместо да се чудиш как да се прибираш и какво да си правиш колата, просто се мяташ в МПС-то и даваш газ към къщи… Супер!

Един път, след яко подпийване с приятели в центъра на Пловдив, ракийка за отскок и осем бири, т.е. наистина доста пиян, реших да пробвам великия електронен дрегер. Пуснах левче, взех сламка, надух с всичка сила (както мацката ме инструктира) и… оказа се, че съм едва 2 от 10 пиян, т.е. в „зелената“ зона! Оставаше да се метна с ракията и осемте бирички в колата…

Няколко седмици по-късно, този път на трезва глава, обърнах малко повече внимание и дори снимах устройството:

Доста неща ме озадачиха:

1. Изобщо не бях забелязал, че има малки надписи отдолу. Съмнявам се, че някой достатъчно пиян би могъл да ги прочете.

2. Надписите гласят, че апаратът „осигурява приемливи показатели на количеството на алкохол в кръвта“. Не знам какво значи да ти осигурят приемливи показатели – явно срещу левче да получиш фалшиво успокоение, че не си пиян и можеш да се метнеш в колата…

2. Защо не трябва да пушиш 10 минути преди теста? Какво влияние би оказало това на истински дрегер?! Отговорът ми е – никакво и ако не вярвайте на мен, вижте съответната серия на Mythbusters.

3. Собственикът и производителят не „гарантирЪт/поръчителствЪт“ резултатите… Затова, както пише с огромни букви – „НЕ ПЙТЕ!“… Всъщност, от качеството на правописа доста добре може да се съди и за качеството на резултатите. 

4. „САМО ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ!“

Не знам как да го коментирам. Но ако монтирам в този клип един кадър, в който момчето излиза от заведението, духа в дрегера, дрегерът светва в зелено с „няма превишаване на нормата“, мисля, че ще ме разберете:

Накратко – не знам дали носят законова отговорност с този дрегер, но със сигурност носят морална такава.

И за финал - нещо полезно, за което все още малко хора знаят: ако вие или ваш приятел сте пили, в София сте, а сте дошли с кола до заведението: тел. 0878 222 488 (http://www.drink-drive.bg/). Накратко, услугате е следната: обаждате се, идват до 20 минути двама души: един е със служебната кола, един взима вашата. Закарва ви до съответния адрес, паркира ви колата, дава ви ключовете, разплащате се и както вие, така и автомобилът ви сте си вкъщи. Услугата е малко по-скъпа от такси в двете посоки, а колеги и приятели, които са я ползвали, са изключително доволни от обслужването: водачите карат внимателно, за да не влизат в дупките и са любезни. Аз лично държа този телефонен номер записан в GSM-а си и ви съветвам да направите същото. Не се знае дали няма да ви потрябва… Ако някой знае за подобна услуга в други градове, нека сподели и ще обновя този пост.

Защото дори един пиян шофьор по-малко на пътя ме кара да се чувствам много по-добре…

Подобни публикации

• 08.12.2009 — Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 08.12.2008 — Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (15)
• 08.07.2010 — Виртуалният офис на КАТ (8)
• 08.06.2010 — VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (5)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (5)
• 26.09.2009 — Кава – каталунското шампанско (4)
• 10.03.2008 — Осем екологични автомобила с премиера в Женева (13)
• 19.08.2010 — Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 01.08.2010 — Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 13.04.2010 — Един незабравим уикенд в Единбург (5)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)
• 12.03.2010 — Топ 10 на най-добрите летни гуми според ADAC (4)
• 18.01.2010 — Понякога… (4)
• 30.10.2009 — Bulgarian Sushi (6)
• 23.10.2009 — Първа инвестиционна бира (4)
• 08.10.2009 — Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (17)

Социални мрежи:

 66 години ПОЗОР! (от блога на Албена Палпурина)  линк към оригинала http://palpurina.wordpress.com/2010/09/09/66-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80/ На днешната дата преди дяволските 66 години,...

Историята на соул музиката е изпъстрена с голям брой успешни дуети, радващи се на много по-голяма популярност отколкото двамата певци поотделно. Не мисля, че днешният случай е такъв, но все пак това е едно от любимите ми дуетни парчета и малко се учудвам, че го представям едва сега. Причината е във все по-нарастващите купчини със 7-инчови бижута, чакащи на опашката – което май е добра новина. Както и да е, Eddie Floyd остана в историята с песента Knock On Wood, която написа през 1966. Първата от многобройните й кавърверсии се появи година по-късно. Изпяха я Otis Redding и Carla Thomas.

Otis Redding е роден на 09.01.1941 в Даусън, Джорджия. За едва петте години на сцената, които съдбата му отрежда, той успява да се превърне в една от емблемите на соул музиката. Израснал в семейство на баптистки свещеник, Redding започва да пее още като ученик – моделите му на подражание са Little Richard и Sam Cooke. Около 1962 вече изчиства собствения си стил, за което помага и характерният му тембър. Между другото песента Respect, с която Aretha Franklin взриви света през 1967, е от ранния репертоар на Otis Redding.

Изпълненията на живо на този забележителен певец не могат да се опишат лесно с думи, затова няма и да опитвам. Факт е обаче, че първата асоциация, която повечето хора правят с името му, са именно концертите, на които той абсолютно всеки път се раздава докрай. За съжаление светът успя да види много малко от огромната душа на музиканта, тъй като Otis Redding загива при самолетна катастрофа едва на 26-годишна възраст. В черния за американската музика 10 декември 1967 заедно с него гибелта си намират и всички членове на легендарната фънк соул група Bar-Kays, освен двама. Само три дни по-рано Otis Redding записва най-големия си хит – (Sittin’ On) The Dock of the Bay.

Свързващото звено между Otis Redding и Carla Thomas е единственият им съвместен албум King & Queen от 1967, издаден от Atco. Певицата е родена на 21.12.1942 в Мемфис. В края на 60-те и началото на 70-те тя гордо носи титлата Кралица на мемфиския соул, за която освен таланта й, няма как да не изиграва роля и фактът, че баща й се казва Rufus Thomas. Именно с него на 18-годишна възраст записва песента 'Cause I Love You за лейбъла Satellite. През същата година Carla Thomas записва и първия си солов сингъл – Gee Whiz (Look At His Eyes), който се превръща в първия национален хит на Satellite. Малко след това Satellite се превръща в Stax, а Stax се превръща в легенда, в чийто каталог Carla оставя 22 хита, изкачили се до върха на американските класации. Между 1961 и 1961 Carla Thomas записва за Stax 6 солови албума и един с Otis Redding.

Двете версии на Knock On Wood, които ми допадат най-много, са въпросното изпълнение на Carla и Otis, и преработката на Archie Bell & The Drells. Те обаче носят различен заряд. Докато последната е в типичната разчупена фънки стилистика на Archie Bell, то песента, която ще чуем след малко, макар и аранжиментът й да е изплетен повече от соул, отколкото от фънк (ако това изобщо има някакво значение когато говорим за класическа черна музика), носи в себе си толкова много енергия, че след като я чух, по най-бързия начин се сдобих със 7-инчовия сингъл. От Б-страната ще откриете друга класика на дуета – Tramp. Enjoy.

Peace & Funk