всеки от нас има различен спомен от училище. моите са предимно позитивни. да, помня и класният, който кашляше лошо и обичаше да говори на висок глас, но някак спомените ми се въртят повече около приятното време със съучениците, разни случки и въобще - повече са положителни. струва ми се, обаче, че ...

Тези, които следят внимателно блога, знаят, че в последните 3 месеца се занимавам с един много интересен проект - „Гражданската инициатива за намаляване на политическото лицемерие“ („Политикът“ – http://politikat.net). Участваме аз и Асен Генов чрез фондацията „14-ти януари“ (http://14january.net), а проектът се реализира със съдействието на „Тръста за подпомагане на гражданското общество в Централна и Източна Европа“ .

След много усилия, много ходове от вида „проба-грешка“ и много други дреболии, най-накрая успяхме да пуснем в действие сайта на проекта.

Четенето в сайта е напълно достъпно и безплатно за всички, а отделно, всеки който иска да допринесе може да се регистрира (това на практика е социална мрежа) и веднага да започне да добавя материали.

Проектът служи за проследяване на изпълнението на различни обещания, направени от политици в България, като за целта е необходимо да се следват няколко прости стъпки, за които има публикувани ръководства, и вие вече сте в бизнеса! Изборът на политици и обещания си е напълно ваш, просто трябва да се придържате към правилата на общността.


Радостен съм да ви поканя в понеделник, 27-ми септември, от 11,00 часа в БТА на пресконференция, на която ще представим проекта, и ще отговаряме на всякакви въпроси. Много ще се радваме да видим всички заинтригувани от идеята, за да можем да си поговорим лично.

България е на първо място по смъртност в Европа, сочат данните от доклад на Центъра за здравна информация. Това съобщи председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. Владимир Пилософ по повод Международния ден на сърцето – 26 септември. Според специалистите 80% от случаите на сърдечно-съдови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез здравословна диета, редовна [...]

Атина, август 2010

Момичета гледат Акропола в Атина.

Благодарение на безкористните усилия, похарчено лично време, а сигурно и средства, ентусиазмът и оптимизмът на членове на гражданският комитет в моя защита и симпантизанти на каузата се постараха да организират тези две срещи. Първата от...

По-добре на живо, отколкото на мъртво, нали? На 7-ми октомври, заедно с Георги Варзоновцев, Огнян Младенов, Борил Караиванов и колегите от Лукрат ще говорим за това как да пишем за уеб. Георги ще говори за по-ползваеми текстове, Огнян за по-оптимизирани за търсачки, Борил за по-визуално приятни, а аз за по-атрактивни. Никой няма да говори за правопис, така че не се заяждайте за правописа в тази публикация.

Ще се радвам да се видим там. По-нетърпеливите могат да се насладят на следващото видео.

Преди време споменах, че задлъжняването е приоритет номер 1 на правителството (съдейки от рязкото увеличение на лихвените плащания). Сега това се потвърждава, дори в по-големи и шокиращи размери.

Още през 2011 правителството си дава възможност да увеличи държавния и държавногарантирания дълг с около 50%! А това е уж година, в която дефицитът трябва да намалее рязко на кешова база, а икономиката да расте. Страните, които по една или друга причина направиха подобни резки увеличение на дълга (Латвия, Испания, Румъния, Ирландия) въобще не се справят много добре икономически – в немалка степен именно поради този дълг.

Между другото, проектобюджетът дава право на правителството да извършва множество операции с държавния дълг (които, знаем, в България предизвикват големи скандали).

В проектобюджета за 2011 (достъпен тук) пише:

§ 14. По решение на Министерския съвет министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 2 000 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условия на последваща ратификация. [в актуализирания бюджет за 2010 също беше записан подобен текст]

§ 18. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2011 г., е 3,5 млрд. лв.

(2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2011 г., е 0,8 млрд. лв. [към края на август са 1.9 млрд.лв.]

§ 19. Максималният размер на държавния дълг към края на 2011 г. не може да надвишава 14 млрд. лв. [към края на август 2010 е 9.8 млрд.лв.]

§ 13. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да:

1. емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Блогът за икономика 2010

Нахвърлям в момента тази корица. Мнения/идеи/каруцарски псувни?

Книгата е крайно непретенциозна, самиздат, не искат да спечелят първо място в Кан, дизайнерските напъни ги плашат. Искат да покажат трансформацията на учителя, който прочита тази книга и става несравнимо по-добър

Това е твоят боклук. Мтел.

Става въпрос за червените лентички в зелените площи край НДК, които някой криейтив е превърнал в червен снеговалеж с рекламна цел.

От дълго време по телевизионните канали в Египет се обсъжда темата за сексуалния тормоз в страната. Зад мнението, че трябва да се направи кампания срещу тормоза застанаха редица организации, писателят Ала Ал-Асуани и други интелектуалци, които от години информират за сексуалният тормоз в Страната на пирамидите.

Сега, такава кампания (блог на кампанията) бе стартирана. Тя се нарича HarassMap и представлява система с отворен код, в която жени могат да сигнализират за сексуален тормоз направо от телефоните си, чрез SMS. Това може да стане и със съобщение към акаунта в Twitter @harassmap.

Foreign Policy публикува добър материал за това, който може да прочетете на този адрес.

Интересно ми беше каква са я надробили Самсунгците с Bada, и попаднах на HD ревю на български. Не са узряли до идеята да прочетат спецификацията на хардуера телефоните, но са заснели доста, за което евалата.

Реформите в Сирия следват една след друга и това не е странно. Макар еднолична власт, Башар Асад уверено върви към отваряне на страната. Това не може да стане без да бъде отразено в обществото, което от десетилетия живееше в изолация поради ред причини.

Инициатива на младежи в Дамаск разнообразява културния живот в столицата на Сирия. Bayt al-Qasid, Къщата на поезията, е мястото за млади поети, където, според собственика Лукман Дерки, всеки може да се изяви пред публика. Защото на това място се събират автори от няколко страни, там се чете поезия на арабски, гръцки, испански и берберски. Една място, което смятам да посетя веднага, щом замина за Сирия. Може да прочетете повече в статията на Карим Фахим за New York Times.

В същото време, министъра на образованието Али Ал-Хасри обяви, че ще бъде реформирана образователната система, която не е пипана от 1980 г. Желанието на министерството е преподавателите да учат децата да разчитат на себе си, да могат да дискутират, да поемат инициатива и да учат, вместо да наизустяват.

Много сме благодарни на тези четири организации, които ни подкрепиха и поеха детската програма на форум “родителство”. Все още има свободни места за деца между 3 и 6 години!

—

“Плейцентър Приятели” е сдружение на родители, обединени от привързаното родителство, идеята за съвместно отглеждане на децата в малки общности (родителски кооперативи), ранно развитие, екологично възпитание. Мисията на сдружението е да съдейства за промяна на обществените нагласи по въпросите на oтглеждането и възпитанието на децата, да подпомага израстването на децата като индивиди и да стимулира постигането на по-добър баланс между професионалния и семейния живот на родителите. От 2007 г. провеждат редовни групи за игра за деца и родители; от 2009 г. организират полудневна занималня за деца до 6 г, срещи и курсове за родители, празници за деца и семейства.

priateli.info

—

Little Owl е интернет бутик, който представя внимателно подбрана колекция от висококачествени, оригинални и екологични играчки и предмети за детската стая. Магазинът работи на територията на София и е създаден и управляван от Анна и Барбара.

Little Owl регулярно организира детски забавни събития в партньорство с други организации като Чайната в София, Casa dei Bambini, Българското дружество за защита на птиците, Sofia Design Week.

Little Owl организира детективска игра за деца между 6 и 12 години по време на Форум Родителство. Децата трябва да открият всички цветя, буболечки и други пълзящи животинки и да ги разпознаят. Използвайки напътствията, преодолявайки препятствията, учейки за природата, децата сами стигат до решението!

littleowl.bg

—

Камелини Монтесори е открит през септември 2008 в Младост 1 като център, в който се отглеждат деца на възраст между 3 и 6 годинки по метода на Д-р Мария Монтесори.

Това ще рече че се съблюдават индивидуалните потребности и характерни особености на всяко дете. Заниманията със специално подбрани за тази цел от д-р Монтесори предмети са на основата на желание и личен интерес от страна на детето и под наблюдението и готовността за помощ при нужда от страна на учителя. Това дава на детето възможността още от малко да се учи на ред и дисциплина, да обича и зачита свободата на избор, както своя така и на другите, да бъде отговорно и взискателно към средата, в която расте. Тези принципи на д-р Монтесори намират топъл прием от българските родители и в момента Камелини Монтесори оперира в 4 детски центъра в София и партнира с Монтесори център във Варна. Камелини Монтесори е член на асоциацията “Монтесори Европа”, а основателите му са и съоснователи на Българската Монтесори Асоциация.

Заниманията и упражненията в Монтесори класната стая са разделени по групи. Те са подредени от просто към сложно и дават възможността на детето само да открие грешката, ако допусне такава. Учителят, макар и на пръв поглед - пасивен наблюдател на детските занимания е в основата на организирането на средата - подбор на материали, подредба, показване на упражненията и следи индивидуалното развитие на всяко дете. Умственото, психическо и физическото развитие вървят ръка за ръка и няма ден в който времето да позволява и малките откриватели да не са в контакт с природата и заобикалящия ги свят.

За съжаление методът Монтесори все още не е признат официално и включен като програма и метод, по който могат да се отглеждат и възпитават деца от 3 до 6 години в образователната система в България. Наградата все пак остава за децата в това, което те научават като познание и развиват като отношение към себе си, другите и към света.

—

Народно читалище Бъдеще сега е организация със сериозен опит в неформалното обучение. Мечтата ни е да направим света по-цветен, по-хармоничен и добър!

Обединяваме лъчезарен екип от млади професионалисти и ентусиазирани хора. На нашите обучения децата получават информация за начините на опазване на околната среда, смисълът от разделното събиране на отпадъци, методите за превенция на замърсяванията, възобновяеми енергоизточници, биоразнообразие, глобалното затопляне и други. Чрез практични и занимателни дейности, децата се мотивират да подхождат по-съзнателно и отговорно към проблемите на природата и да проявяват активно лично отношение. Те се поощряват да прилагат получените знания в ежедневието си, като постепенно възприемат един положителен модел на поведение не като ексцентрично занимание един път в годината, а като част от модерното им всекидневие.

gudevica.org

—

Благодарим на всички тях за подкрепата.

Обичам да пазарувам от Великобритания! Преди време се зарадвах, че Amazon.co.uk вече доставя не само книги и дискове до България. Наскоро обаче открих начин да пазарувам и от други магазини във Великобритания, които нямат доставка до нашата страна. И я тествах - сега държа първия си пакет, получен чрез услугата за закупуване на стоки от UK на Еконт Експрес, част от кампанията им “Да изкупим Британия”. Поръчах си стоки от английски онлайн магазин, платих с личната си кредитна карта, за адрес на доставка дадох адреса на техния офис в Лондон. Те ме уведомиха веднага щом стоките пристигнаха, изчислиха ми цената за доставката и ми ги пратиха към България.

При следващите разпродажби смятам да се възползвам отново!

Явор Джонев е баща на Боян 2 г., Рада 10 г. и Мина 15 г., опитващ се да съчетае адекватно родителство с лично развитие, обществена активност и бизнес отговорности. Невинаги успешно, но с много радост, когато се получава. След 15 години в Канада се завръща в България през 2005 г. Съосновател на най-голямата група български софтуерни компании - Сирма Груп - със значителен опит в мениджмънт, организационно развитие, маркетинг, софтуерни процеси и инженеринг на знания. Инициатор на гражданско сдружение “Ново училище“, което цели да преобразува българската образователна система.

–

На форум “Родителство” Явор ще говори за за оценките (похвалите в начална възраст, оценките в
училище и наградите в работата), като въшни мотиватори за учене, самостоятелност и креативност и ще предложи алтернативни подходи.

—

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Явор: Да се вслушат във вътрешните си усещания, за да могат да чуват какво им казва детето. Да се се доверят на вродената добрина и искреност на детето си и да я потърсят помежду си. Настоятелно да търсят причините за плача и “непослушанието” извън детето - в себе си, в другите, в околната среда.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Явор: Да му дават обич, без никакви условия.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Явор: Заблудата, че децата трябва да бъдат манипулирани с похвали и откази/наказания (дори отказ от обич), за да бъдат “послушни”, както и непрекъснатите ограничения “не-това”, “не-онова” - които в повечето случаи са напълно необосновани. Заблудата, че децата трябва да бъдат “опазвани” от всяка възможност да сгрешат, да се наранят или да влезат в конфликт.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Явор: Трудно ли е да си добър човек?

–

Форум “Родителство” - 25 септември 2010

Продукти:
400г телешко месо
5 картофа
200г зелен боб
100г грах
1 патладжан
3 моркова
100мл олио
500г червени домата
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
щипка захар
1с.л. червено вино
1 глава зрял лук
1 дафинов лист
4- 5 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Патладжанът се почиства измива и реже на филийки. Слага се в купа и поръсва със сол. Телешкото се почиства от мазнините. Реже се на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие мръвките. Съдът се поставя на котлона. Вари се похлупено на тих огън, в продължение на 50 минути. Периодично се обира кървавата пяна изплувала на повърхността. Когато месото е готово, тенджерата се оттегля от котлона. Мръвките се изваждат в чиния, а бульонът се прецежда. Главата лук се бели, измива и реже на филийки. Доматите се почистват и стържат на ренде. Морковите се почистват, измиват и режат на колелца с къдраво ножче. Филийките патладжан се запичат на скара за 5 минути от двете страни. Зеленият боб се почиства, измива и шушулките се режат на 2 или 3. Грахът се измива на течаща вода през гевгир. Картофите се белят и накисват в купа с вода. После се отцеждат и режат на кубчета с къдраво ножче. В гювеч се слага доматеният сок. После се редят печените на скара патладжанени филийки. Отгоре се слагат кубчетата месо. Върху тях се разпределят равномерно всички зеленчуци. Ястието се полива с прецеден телешки бульон. Поръсва се с 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. червен пипер и щипка захар. Допълнително се полива с 50мл червено вино. Пуска се 1 дафинов лист. Поръсва се със ситно нарязан магданоз. Гювечът се похлупва. Пече се на умерена фурна 60- 70 минути.

ПУБЛИКУВАМ БЕЗ НАМЕСА НАПИСАНОТО В САЙТА БЛИЦ, НО С ДОБАВКАТА, ЧЕ ФИРМАТА НА СПОМЕНАТИЯ ТУК ( ПО ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА МИ “ПРЕЗИДЕНТ НА РЪБЪ”) ПРИЯТЕЛ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ, ПРЕДПРИЕМАЧЪТ ВЛАДИМИР ЛАЗОВ, В МОМЕНТА РЕМОНТИРА…РЕЗИДЕНЦИЯ “БОЯНА”. СЪЩИЯТ ВЕЧЕ Е РЕМОНТИРАЛ ПРЕДИ ГОДИНИ ЛИЧНОТО ЖИЛИЩЕ НА ПЪРВАНОВИ В СОФИЯ И НЕ СЪВСЕМ ЛИЧНАТА, НО ДОСТА ВИДНА КЪЩА [...]

Учителката: Знаете ли кой има най-големи яйца?
Иванчо: Слонът!
Учителката (възмутено): Не! Иванчо, не си ли чувал за щраус!?
Иванчо: Аха... Ся разбирам що са му толкова бавни валсовете.

Вицът е стар и може би тъп. Но е факт, че музиката и топките са свързани. Само се сети над колко музика си се празнил в последните десетина години и ще се почувстваш като радио. Свършвал си на рок, поп, ретро, чил аут и кво ли още не. Което те прави радио с кошмарен формат, човече. Но не се вини. Причината за това нелепо разностилие не си ти, а жените. Защото в желанието си да проникнем в тъмното тясно пространство на някоя дама ние сме готови да се съобразим и с най-нелепото й музикално предпочитание. Добре де. Музиката отпуска жената, предразполага я към секс. Значи като се запознаем с жена я водим вкъщи, пускаме й някаква музика и я съсипваме от едночасов секс, при който тя финишира около пет пъти, признава, че вече ни обича, а ние я изпращаме с пляскане по дупето и каним следващата. Звучи красиво, ама не е е особено вярно. Ако не уцелим музиката, която пускаме преди да запознаем една жена с члена си, рискуваме много. Трябва да сме сигурни, че вместо подмокряне няма да предизвикаме сълзи. Или пък че вместо разтваряне на краката няма да чуем разтваряне на вратата и думата довиждане. За целта е добре преди да се отправим към леглото, колата или друго място, което предлага усамотение и музика, да сме напълно наясно с темперамента на дамата. Така можем да подберем правилните ритми, с които да постигнем мечтания резултат - проникването.
Нека започнем от най-проверените стилове за проникване. Соул и блус. Например Шаде. Аз лично не познавам човек, който не е правил секс на Шаде. Когато току що си угасил лампите и се опитваш да свалиш сутиен тази музика е правилно мудна. Не за друго, ами сутиен се сваля трудно, каквото и да си говорим. В този стил особено подходящ е и Бари Уайт, който може да подмокри и Сахара. Само трябва да уцелиш дълбокия драматизъм на гласа му, точно като запее след дългото и досадило и на двама ви интро. Тогава нахълтваш бавно, но уверено, до край, разтваряйки очите на партньорката до размер рилски езера. Обаче проблемът идва после. Обикновено бавната музика си остава такава. Бавна. А ако всичко е вървяло добре, по някое време и на теб, и на партньорката ти, ви се иска да забързате малко. И тогава бавната музика става приспивна. Сексът е скоростно търкане, пич. Моли се на някой бог следващата песен от диска да е по-бързичка...
Рокът е по-бърза музика. Но бикновено жените настръхват от рок балади. Тоест по-бавен рок. От инфантилния Брайън Адамс, през нежния мъжкар Стивън Тайлър от Аеросмит та дори до нетипично меките китки в баладите на Металика – всичко това предполага сваляне на бельо. Със зъби. Рискът тук е да предобриш с класическите рок-балади и по някое време мацката да се разреве, защото си е спомнила за някоя ученическа любов или солено от сълзи море... Рок баладите тътрят спомени след себе си - като вързани за младоженска кола консерви. За да избегнеш този риск опитай нещо по-твърдо. Но трябва да си сигурен, че дамата обича да бъде пошляпвана по дупето поне с език. Иначе Рамщайн биха я накарали мигновено да си обуе гащичките до врата и да кръстоса крака в моряшки възел.
Ах, морето. Ах, морето... Пич, един съвет. Бъди много внимателен ако използваш българска музика при проникване. Дори и да си свалил активистка на Атака, която се кълне в родината по време на свирка. Има известна опасност да те помислят за гей ако пуснеш Миро. Или пък за геронтофил ако пуснеш Лили Иванова. Ако пуснеш Веселин Маринов ще те помислят за Веселин Маринов. Никой друг не би го слушал по време на секс.
Още по-особен случай е ако си попаднал на любителка на чалгата. Тогава съветът ми е простичък. В никакъв случай не пускай чалга! Рискът да я обидиш е огромен. Всички й казват, че прилича на оная гадна Камелия, защо трябва и ти да й го натякваш? А тя толкова иска да заприлича на Анелия... Още повече никоя уважаваща себе си чалгаджийка не слуша чалга по време на секс. Тогава тя слуша далеч по-възвишена (според нея) музика като например компилации от саксофон и йоника (тя така казва на клавира, пич, свиквай), озаглавени Sex&Sax или Midnight Sex. Евентуално някой и друг кавър от микровълновата на Ричард Клайдерман. Ако нямаш от тези, пробвай с Шаде. Както вече казах – винаги работи.
Далеч по-безопасен е подходът със съвременната музика, създадена точно за отпускане – т.нар. чил аут. Чил ин. Чил аут. Чил ин. Чил аут. Тези мелодии действат в толкова влажен ритъм, че няма значение каква субстанция е имало в чашата на дамата преди да й откопчееш последното копче. Единственият риск тук е ако си попаднал на жена, за която всяка съвременна музика е техно. Такава жена мисли, че трябва да си друсан до веждите, за да слушаш модерна музика. Ако все пак си я свалил, съветите са ми два. Първо – спри да ходиш в Павликени, явно това не е твоето място. И второ - бързо вади диска с чил-аутчето от уредбата и пускай Веселин Маринов. Верно, няма да ти стане, но поне ще зарадваш една жена.
Накрая ще ви кажа нещо лично. Имам следната случка в архивите си:
Закарвам женица до леглото си. Събличам я. Започвам я.
И се оказва, че касетофонът ми го няма. Тя ме поглежда с леко крива муцка и ми казва – Аз без музика не мога...
И знаете ли какво направих? Пях й.
Проникването, пичове, си е вид изкуство.

Панелки

Каручки

и Инвестиции

но Фирмата е на латиница, така е по-тежкарско. Имаше май такъв завод, за подемна техника. А едно време всичко се казваше “Победа”. А така и така не влязохме в бой с никого, дори с Турция, която ни беше враг #1. Над какво беше тази победа, освен над собственото ни достойнство?

Отдавна не бяхме ходили до Рим, но сега продължаваме с разходката на Юрий из Вечния град. Започнахме пътуването си фонтана ди Треви и „мола“ на Траян, а за последно бяхме в крепостта Сан Анджело и Ватиканските музеи. Продължаваме от площад Навона към Испанските стъпала Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част пета:

От площад Навона до Испанските стъпала

Накрая някак успяхме да се вдигнем, да се спуснем по едни стъпала, да изскочим на улицата и да поемем към Марсово поле. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Стълбите"][/caption]

Денят постепенно си отиваше и площад св. Петър се беше поизпразнил откъм хора. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Площад Свети Петър"][/caption]

Но пък в природата нищо не се губи.

Хората не липсваха никак на площад Навона,

където стигнахме след около час. В приземните етажи на сградите наоколо са разположени десетки ресторантчета с нагъчкани клаустрофобично маси и келнери, стоящи отпред, които не пропускат да поканят всеки турист минаващ покрай тях. Малко стряскащо, но след третата покана свикваш. Хубавото е, че пред всяко едно от заведенията има меню, което спокойно можеш да разгледаш, но по един типичен италиано-хитряшки стил в цените не е включен сервиза, който може да бъде от 10 до 20 че и повече процента. Ей, понякога изпитвам гордост, че съм българин! [geo_mashup_map] Ама, какво съм тръгнал да дрънкам за заведенията. Намирах се пред един от най-забележителните площади в Европа, осеян със следи от Средновековието и Древността. [caption id="" align="aligncenter" width="518" caption="Площад Навона (Стадионът на Домициан) в Рим"][/caption]

Стадионът на Домициан – това е другото име на площада,

който е разположен върху мястото на древен римски цирк. Самата форма на площадното пространство следи очертанията на изчезналата вече арена. Стадионът се е използвал главно за атлетически игри от гръцки тип, които трудно си пробивали път сред древните римляни за разлика от кървавите гладиаторски турнири. През Късното средновековие тук се е помещавал пазар, но добре, че през 19 в. са го преместили на Кампо дей Фиори и сега красотата не е примесена с растителни отпадъци и аромат на гнилоч, както на онзи другия площад. И понеже ренесансовите италианци са обичали попретрупаните работи, на площада днес може да видите не един, а цели три фонтана. Не че няма място за още... Най-известния от тях, и разположен естествено в центъра, е берниниевото произведение „Фонтанът на четирите реки”. За съжаление беше затворен за реставрация или нещо друго и от него се виждаше най-вече стърчащия вездесъщ египетски обелиск. [caption id="" align="aligncenter" width="432" caption="Фонтанът на четирите реки"][/caption]

Северния фонтан е Фонтана на Нептун [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Фонтанът на Нептун"][/caption]

А южния е Фонтана на мавъра [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Фонтан на мавъра"][/caption]

Заслужава си да се види и

църквата Sant'Agnese in Agone

дело на големия Боромини. Има една стара римска легенда, свързана с голямото му съперничество с друг гений. Според нея фигурата на Рио де ла Плата от разположения отпред фонтан на Четирите реки нарочно е изваяна с повдигната ръка от Бернини, сякаш тя се пази да не се срути отгоре и църквата построена от Боромини. Това явно е измислено от някой неук италианец, защото няма как статуята да се пази от нещо, което в момента на нейното издигане не е съществувало. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Църквата Sant'Agnese in Agone"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Църквата Sant'Agnese in Agone"][/caption]

По едно време останалите от компанията седнаха в едно сгъчкано ресторантче с наклонени маси, рамо о рамо с някакви чужденци, Петя хукна из някакви антикварни магазинчета, а аз се шмугнах в околните улички в издирване на още по антични неща. Например търсех някой от входовете на проклетия стадион, една статуя и една колона.

[singlepic id=6308 w=320 h=240 float=center]

Така стигнах до задната страна на двореца Масимо, където успях да зърна търсената

колона от Одеона на Домициан

Тя се вписваше по един типичен само за Рим начин с околните по-нови сгради. За съжаление слабата светлина не ми даде възможност да разгледам множеството рисунки по фасадата със сцени от Библията, сътворени през Ренесанса от Даниеле де Волтера. Помните ли? Оня същия, който „загащил” всичките голи фигури от „Страшния съд” на Микеланджело в Сикстинската капела. Не е бил само огащвач човека. [caption id="" align="aligncenter" width="432" caption="Kолоната от Одеона на Домициан"][/caption]

Продължих по уличките около южната част на площада и без проблем намерих търсената от мен

статуя наречена Паскуино,

от която произлиза така употребяваната дума „пасквил”. [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Паскуино"][/caption]

Всъщност думата идва от името на човека, на когото е кръстена статуята –римски шивач, учител, поет или бръснар от Късното средновековие. По онова време върху постамента на статуята хората лепели всякакви сатирически произведения и нападки срещу властимащите. В днешно време традицията не е прекъсната, но вместо на постамента пасквилите се лепят на специално за целта табло. Типично за модерните времена, нали? Дори протестът ни постепенно става урегулиран. Всъщност статуята е някъде от 3 в.пр. Хр., още преди Рим да стане световна държава и бог знае, какво изобразява. Според някои това е част от композицията „Менелай носещ тялото на Патрокъл”, но едва ли ще се намери историк или археолог, който да ви гарантира 100% това. По едно време се засякохме с Петя и продължихме заедно. И въпреки, че влизахме по разните му там магазинчета носещи непознат автентизъм, аз не бях забравил целта си. За това коварно и постепенно я насочвах към северната част, където още не бях разгледал. Или претърсил е май точната дума. Накрая, докато Петя мереше едно синьо шалче, аз открих най-сетне останки от древния стадион. Явно това е бил северния, неофициален вход на

Стадиона на Домициан,

а може просто да е част от аркадата. Трети вариант няма. За съжаление в този късен час мястото беше затворено и аз успях да огледам почти едно нищо.

[singlepic id=6311 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6312 w=320 h=240 float=center]

Скоро „ресторантьорите” звъннаха, че са свършили с яденето и всички вкупом поехме към

Пантеона

Очаквах, че ще е затворен, но останах изненадан от скелето покрило половината му фасада. Държах много да видя тази сграда в целия ѝ вид, защото е най-добре запазената постройка от епохата на Римската империя, но явно късметът не бе на моя страна. [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пантеонът"][/caption]

Пантеонът е построен от Марк Агрипа, за което и съобщава надписа отгоре. Днешният си вид обаче дължи на император Адриан, който 150 години след това издига наново храма на всички богове, опожарен през 80 г. Спорен е въпроса дали Адриан възстановява храма в първоначалния му вид или създава съвсем нова сграда, така че не можем да бъдем сигурни дали надписът горе се връзва с онова долу. Но какво са плюс минус столетие и половина на фона на хилядолетната история! Забележителната сграда е поне на 1880 години. По време на масовите погроми на езически храмове при навлизането в християнската епоха Пантеона оцелява единствено, защото и превърнат в Църква, каквато е и до ден днешен. Посветена естествено на Всички мъченици! През Ренесанса Пантеонът остава все така ненадминат еталон за архитектите и хората на изкуството. Микеланджело и Рафаело идвали тук за да се учат от строителните умения на своите предци живели 15 века преди тях и да зърнат, как аджеба е построен този бетонен купол отгоре му. Сградата не се разминава и с посегателства от страна на папите, които не се свенели да взимат от древната постройка всичко, което им е необходимо за строежа на Св. Петър например или пък за създаването на оръдия. Абе въобще през Ренесанса папите са били едни от най-големите разбойници, което не е само мое мнение. Който е стигнал до тук със сигурност знае оня лаф на тогавашните римляни за Барберини и варварите. Не можах да вляза и вътре, за да зърна гроба на Рафаело, но това се и очакваше предвид късния час. Въпреки всичко се позавъртях около тъмния вход с някаква неоформена надежда.

[singlepic id=6314 w=320 h=240 float=center]

Тц! Вратите си оставаха неумолимо затворени, а древните колони стояха пред мен величествено в една безподобна тишина, в очакване да възвърнат древния си отминал блясък. Докоснах една от тях и сякаш видях милионите хора, от онова далечно време –императори, пълководци, консули, сенатори и обикновени граждани –хора които са се опитали да съградят най-универсалната империя, която познава досега света и които са крачели там където стъпвах аз в момента. А може просто да си въобразявах.

[singlepic id=6315 w=320 h=240 float=center]

И понеже стрелките на часовника уверено се придвижваха напред, това направихме и ние –шмугнахме се покрай лявата страна на Пантеона и след минути зърнахме тази необичайна за Рим

статуя на един слон,

естествено дело на Бернини и кой знае защо наречена от римляните Пиленцето. [caption id="" align="aligncenter" width="432" caption="„Пиленцето“ – слон"][/caption]

Задните части на „Пиленцето” са обърнати към една стояща на площада сграда, където е заседавал трибуналът на Инквизицията и явно само авторът знаел, дали се крие подтекст в това. Тук на този площад, осъденият Галилео Галилей публично се отрекъл от научните си убеждения, за да избегне по-суровото наказание. Има едно старо предание, че ако докоснеш опашката на слона, ще забогатееш. Е, докоснах я, макар и трудно, след неколкократни подскачания, при които рискувах да се изпружа по гръб на паветата. Никой не успя да увековечи това събитие със фотоапарат или камера. Сега пети месец очаквам чудото да стане :) На площада се намира

църквата „Санта Мария сопра Минерва” (Богородица над Минерва) –

единственият готически храм в Рим, в което аз лично не можах да се убедя, едно че църквата естествено бе затворена, друго, че фасадата и не беше никак готическа. Ако бях влязъл вътре, знам че щях да видя забележителната скулптора „Христос Спасител” на Микеланджело. Гробовете на разни папи и светци сигурно щях да пропусна. [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Църквата „Санта Мария сопра Минерва” (Богородица над Минерва)"][/caption]

Продължихме с ускорен ход, но това ни се отдаваше все по-трудно, поради факта, че навлизахме в търговската зона и макар и да не работеха, повечето магазини привличаха, като магнит женската половина от компанията със своите натруфени витрини. И понеже никой не обръщаше внимание на предупрежденията ми, че метрото скоро ще затвори, аз накрая се примирих и се оставих на духа на нощен Рим. Един от духовете! Така, кои унесени в миналото, кои в превратностите на съвременния моден бранш, стигнахме до

площад „Испания” и надвисналите над него Испански стъпала.

[caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Площад „Испания” и Испанските стъпала"][/caption]

Естествено такова място в Рим не може да мине без фонтан. Не бях никак впечатлен, освен може би от кряскащите наоколо неаполитанци и сицилианци, които на поне десет различни езика настойчиво ни подканяха да си купим дрънкулка точно от тях. Ако някой ви каже че на север и на юг от Рим живее един и същи народ, ще ви излъже. [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Фонтан на площад „Испания”"][/caption]

Със сетни сили изкачихме проклетите стъпала и надникнахме към площада отгоре. Изглеждаше по-добре. Само светещата в дъното Via dei Condotti закачливо ми намигаше и ми напомняше за бутиковия кордон, през който бях минал, крачейки покрай витрините на всички известни марки скупчени на разстояние от само 200 метра. [caption id="" align="aligncenter" width="346" caption="Площад „Испания”"][/caption] Колкото да не е без хич щракнах очакващата ме на върха Trinita dei Monti [caption id="" align="aligncenter" width="432" caption="Trinita dei Monti на площад Испания"][/caption]

и се помъкнах след другите, уверено отправили се към примамливо светещата табела с надпис „М”.... Тогава все още не знаех, че на сутринта ме очаква един забележителен ден, който щях да прекарам из останките на една древна цивилизация, далеч от капаните на съвремието. Очаквайте продължението Автор: Юрий Александров Снимки: авторът Още снимки от Рим: [nggallery id=27]

-Гледай ти, - със завист казала на Земята прелитаща Комета - колко ти е вярна Луната! Цял живот сте заедно, в любов и съгласие. А аз имам цяла опашка поклонници и пак няма в кого да се влюбя: едни отломки, а и те изостават една след друга. Защо?
-Защото аз имам в сърцето пламък, а ти - лед - отвърнала Земята.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

 

   Откакто голямата ми дъщеря ходи от ...колко?... четири дни на училище, много взе да ми знае устата на тази тема. (Да, да, разпознавам типичния бг синдром 'след дъжд качулка', винаги в последния момент и т.н. И аз все още се уча:) Сега всеки опит за въздействие или промяна ще е труден и отложен поне с година, гадост).

   Покрай началото на поредната учебна година логично се засилиха обсъждания, статии и размисли. Оказа се - ха, каква изненада! - че имам готово, завършено  мнение и по този въпрос. Ще го разберете накрая на този текст.

   Междувременно излезе резултат от анализ на Агенция Ройтерс от София за нивото на образованието в България. Аз го срещнах тук и тук. А Делян Делчев мисли, че нещата  генерално ще се оправят, ако привлечем обратно всички млади българи, образовали се в чужбина. Наистина не се наемам с такива стратегически и дългосрочни прогнози, знам само, че не може дъщеря ми да учи в първи клас в почти същата обстановка, с почти същите преподаватели и по същите методи, както аз преди 30 години. И нямам намерение да си мълча, както описаната приятелка в статията на Любослава Русева за недопустимия първи учебен ден в едно столично училище. 

   Дотук добре, но все пак какво правя аз? Започнах да чета доста по темата. Казах 'Аз!' от първия чин на родителската среща на въпроса на класната на Криси кой ще се включи в родителския актив (е, веднага след това попитах какво значи родителски актив, малко се посмяхме, така). Вече изпълнявам дребни молби на класната, активно пиша на мейла на класа. Много важна първа крачка - изпратих на всички линк от невероятната презентация на Любов Георгиева с тема "Постъпване в училище".  (Бях чела за нея в сп. Осем, за страхотната й работа по отношение на новите, индигови и кристални деца и адаптирането на новия закон за образованието към техните нужди, но открих презентациите, благодарение на Горичка, ама много им благодаря:)) В личен план говоря на детето си, че за мен няма значение дали ще сгреши стихотворението си пред всички на първия учебен ден, пак ще се гордея с нея. Че каквото и който и да я притеснява, да не се колебае да потърси помощ и съвет от класната, че ако й се ходи до тоалетната в час, да не се колебае да помоли за това и т.н. Че не е толкова важно да завърши годината с "Отличен", както повтарят всички(!?), а да е усвоила най-важното, да се е забавлявала, да е завързала искрени приятелства и да е станала екип с всички деца от класа и с учителката си...

   С крайно възмущение и недоумение мернах снощи новината, че м-р Игнатов спирал засега въвеждането на новия закон за образованието, докато не се оправи изцяло висшето и академичното образование и бла, бла.  Казано почти между другото, днес май не намирам някакви особени мнения и коментари по въпроса. Моля? Не може ли процесите да вървят паралелно? Нали всички сме наясно, че кой каквото прави, го прави до рамките на своя мандат и после всичко започва отначало? Имах наистина надежда в този министър, но за съжаление досега нищо обещавано и разисквано, не е въведено. Писах на мейла в сайта на МОН, но очевидно имаме още много, много (съвместна) работа...

   Аз съм спокойна за първите 7 години на моето дете със силна и различна енергия. Сега трябва да направя каквото мога за правилно отношение към нея и останалите и през началното образование. Без скатаване, мързел или смущение, с риск да стана абсолютната досада за останалите родители и класната. Много се надявам да срещна съмишленици в  тяхно лице, засега мисля,че е така. Вие как сте в това отношение, м?

след 10-тото мащабно, помпозно и много великолепно издание на БГ Сайт миналата година дойде време за 11-тото сега и в търсене на новото решихме да погледнем повече към младите и с това да издирим, покажем млади уеб таланти, знам, че ги има затова и намислихме състезанията 20-20-2 - 20 души до ...