„ Където има разногласия, нека д...

С риск да пожълтея така, че да не ми действа вече нито тайд, нито вениш, отварям темата за Слави Трифонов, който тая година натрупва има-няма 20 години на екран. Поводът е разговор с интелигентен събеседник, който хич не го харесва.

Какво ли ми остана в главата след толкова телевизионно време. Моля изреченията отдолу да не се приемат за неоспорими факти, а за моето мнение и впечатление от събитията.

„Ку-ку“ и после „Каналето“ ми бяха симпатично-аматьорски, свежи проекти, на фона на тоталитарната телевизия. Всъщност за тоталитарната телевизия не съм много прав. Изглежда другарите в БТ знаеха накъде ще духа наесен вятъра, затова в последната година преди промените Б(Н)Т беше с доста интересна програмна схема. Но по тая тема - друг път.

В интерес на истината харесвах най-много Зуека, след това Камен и после Слави. Влади Въргала направи убийствен първи монолог и така до днес, със същия герой. Марта, Тончо, харесвам и тях когато не си пишат сами смешките... може би забравям някого. На „атомното“ предаване щях да умра от скука. През цялото време чаках да започне интересното, т.е. същинското предаване. После разбрах, че имало хора, които се вързали. Изумително!

„Каналето“ беше малко по-малко интересно. Опитвам се да си спомня нещо от него, но единствено помня дългата коса на Слави.

Междувременно Слави и компания започнаха да изнасят концерти и да ходят по турнета. Първите албуми не ги помня, помня само, че ми бяха напълно безинтересни. „Куку академията“ ми беше доста златноорфееста. Един приятел подари на приятел в чужбина касетка със Слави, човекът искал да чуе съвременна българска музика. Намусих се, беше направо лош вкус да се подарява такова нещо. То тогава друга да се продава нямаше.  Уикеда ги нямаше даже.

Следва „Хъшове“. Не съм сигурен дали съм изгледал цяло предаване от „Хъшове“, но помня, че Слави звучеше агресивен и ядосан през цялото време. С нищо не ме привлече.

Дойде времето на bTV. След като няколко месеца от екрана ни навиваха да слушаме „Фанданго“, телевизията започна с истинска програма, включително и „Шоуто на Слави“. Помня първото предаване. Гост беше Кеворкян, а гласецът на водещия трепереше. Справи се обаче отлично. Бях приятно изненадан. И други хора около мен - също. През първите 2 години почти не изпусках предаване. Трябва да призная, че бях фен и на кеча, който продължаваше след шоуто, така че от 22,30 до 00,30 бях плътно пред телевизора..

Шоуто комбинираше няколко важни елемента: Талантливи сценаристи, които почти не простееха. Слави все още спазваше ТВ етикета и не се залагаше така патетично за българщината. Добри комици. Гости, голяма част от които биха правили чест на всяко шоу по света. Отлични музиканти, които си гледаха музиката. Смятах Слави за най-големия иноватор в българския телевизионен пазар, най-големият професионалист. Дори харесах албума му „Новите варвари“ и песента „Бедните не могат да скачат“.

Прочетох книгата му (записана от Любен Дилов син) „За стърчането“. Намерих полезни неща за себе си – например това, че ако правиш нещо което си заслужава, заслужава си и да инвестираш сериозно в него. Направо ми действаше като история на успеха по български.

После възходът на Слави продължи, но моето одобрение взе да намалява. Все повече се дразнех на балканските ритми и български хубости, които държеше да демонстрира на всеки чуждестранен гост. На политическите речи. На музикантите, които започнаха много да говорят. На сценаристите, които изпростяха. На Слави, който го удари през просото, и заимпровизира.

Някъде по онова време започна модата на риалити шоутата, първите от които ми бяха доста интересни, включително и тези при Слави. Първите певци, които селектира, бяха страхотни. Къде са те сега?

Две хиляди и пета, ако не се лъжа, беше върха на кариерата му. Слави правеше едновременно Survivor (с оригинален принос към формата), Music Idol (нямам забележки) и шоуто.

След това като че ли нещата взеха да угасват и Слави изневери на себе си. Всъщност дали на себе си е изневерил не знам, но на идеята, че трябва да се инвестира сериозно във всичко, което си заслужава, изневери.  Почти нямаше смислени чужди гости. Реалитита изтъпяха. Остана само вечерта на комиците, която гледах преди всичко заради Краси Радков.

Сега може и да има нещо много интересно, но не го гледам. Не го издържам. Дори и сценаристите не могат да напишат свестни смешки на комиците.

Не успях да издържа цяло предаване от „Добре дошъл в България“.

Горе-долу това е.

мисля, че рисунката на Ния е без коментар

На 30 октомври ще бъда лектор на срещата на Wordpress ползвателите и феновете в Букурещ – WordCamp Romania.

Ще имам възмможността да упражня малко знанията си по румънски и да изнеса лекцията, която изнасях в София – за това как да се печели от Wordpress – с малко повече подробности.

Tова ще е най-дългото ми посещение в Букурещ, защото живот и здраве ще останем за целия уикенд и ще имам възможността да позастрелям малко румънци на партито след събитието.

Още по темата:

1. WordCamp България ще го бъде на 2.10 в София
2. WordCamp 2010 – впечатления
3. Wordcamp: Как да си изкараме хляба с Wordpress

[видео]

[край на видеото]


Ana
Artist: Srebrna Krila
Song: Ana
Srebrna krila - O Ana

Croatian
Ana

U srcu mi led
A na usnama žar
Od tvog poljubca,
Kad dala si mi
Posljednji dar

O Ana, o Ana, o Ana,
Tugo mojih dana
O Ana, o Ana, o Ana,
Tugo mojih dana

U srce mi bol
Jer još sanjam tvoj lik
Kad si otišla
Na usnama mi ostao krik


English
Ana

Ice in heart
And ember on lips
of your kiss
When you gave me
last gift.

Oh Ana, oh Ana, oh Ana
sorrow of my days
Oh Ana, oh Ana, oh Ana
sorrow of my days

Pain in heart
'Cause I still dream your figure
When you left
Scream remained on my lips


благодаря за клипа на каките Мими и Лили

3-те тома на руски

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 1. Структуры повседневности

Civilisation materielle, economie et capitalisme, XV-XVIII siecle: Tome 1: Les structures du quotidity: Le possible et I'impossible

Издательство: Весь Мир, 2006 г.
Твердый переплет, 592 стр.
ISBN 5-7777-0345-3
Тираж: 2000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 623 pages | 204 MB

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 2. Игры обмена

Civilization materielle, economie et capitalisme, XVe-XVIIIe siecle: Tome 2: Les jeux de l'achange

Издательство: Весь Мир, 2006 г.
Твердый переплет, 672 стр.
ISBN 5-7777-0358-5 978-5-7777-0247-0
Тираж: 2000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 634 pages | 86,4 MB

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 3. Время мира

Civilisation materielle, eeonomie et capitalisme XV-XVIII siecle

Издательство: Весь Мир, 2007 г.
Твердый переплет, 732 стр.
ISBN 978-5-7777-0359-0
Тираж: 4000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 678 pages | 92,9 MB

От години не разбирахме фотонапъните на списание “Неяр”. Уви, и пазарът не ги разбра.

Извикахме Нико Тупарев и подложихме тази корица на Детектора на лъжата

И ето какво излезе!

Днес започна гласуването по интернет за „БГ Сайт 2010”. Моят блог SULLA.BG също се състезава. За мен ще бъде чест, ако онези, които го харесват, гласуват за него.

"Доклад на WWF за световната природа през 2010 г.: България потребява почти два пъти повече ресурси от тези, с които разполага Бристъл, Великобритания – Нов доклад на международната природозащитна организация WWF, който излиза днес, показва, че всички страни членки на Европейския съюз с изключение на Естония, Латвия, Финландия и Швеция, потребяват повече ...

Според Ерик Хобсбом "национализмът изисква прекалено много вяра в неща, които очевидно не са верни"*.

За да разбереш, че тези неща не са верни, трябва време, четене и разум. За това има стабилна разлика между това, което пиша в същия този блог сега и преди четири години. А ако не изпълниш едно от горните три условия, изпадаш в ситуацията на сръбските фенове от вчера (иначе еталон за подражание на българските фенове):



*Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 г. до днес. С., 1996.

Всички по-големи световни медии предават директно от Чили. Може да гледате и вие в сайта на CNN. В 13:10 първите миньори са на повърхността. Продължава акцията за изтеглянето на 33 затрупани миньора в мина Сан Хосе, която ще бъде закрита след приключване на спасителната акция.

Вестник „Сега“:

Мерките за безопасност по време на операцията са много строги. Входът на мината е недостъпен за журналисти. Фотографите могат да се доближат на 90 метра от входа. „Това е безпрецедентна, поразителна и възхитителна спасителна операция“, коментират телевизиите, които излъчват пряко от Чили.

Взети са мерки и да бъде предпазена психиката на телевизионните зрители. Картината се транслира с 30 секунди закъснение. В случай на инцидент телевизиите ще превключат на други кадри.

Ръководителите на операцията не искат да уточнят всъщност какво би могло да се случи, защото за първи път в света се провежда подобна процедура. Експерт по сигурността обясни, че е възможно ново срутване, някой от миньорите панически може да повреди капсулата и пр.

Най-голямата грижа е за здравето на миньорите. Те излизат на повърхността с плътно прилепнали слънчеви очила, тъй като 68 дни под земята очите им са отвикнали от ярката светлина. Преди да потеглят към повърхността обличат дебели якета, защото долу е около 30 градуса, а горе около 3. Всеки миньор носи специален колан, който следи пулса и кръвното му налягане при транспортирането.

„Миньорите са май по-спокойни, отколкото ние“ – пошегува се здравният министър Хайме Маналич.

Първите извадени на повърхността са здравите миньори. След това с повишено внимание ще бъдат извадени онези, които са развили различни болести под земята. Десетина страдат от хипертония, диабет, стоматологични и кожни инфекции.

Подобно на капитан на кораб последен ще излезе 54-годишният началник смяна Луис Урсуа.

 

 

 

Да ви кажа – винаги ми е кеф, когато има файда от този сайт :) С голямо удоволствие при представям първа част на пътуването до Италия, осъществено и разказано от Неделчо. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват (Италия)

част първа

През Загреб към Венеция

Имах си една мечта , а и не само аз. Всеки от семейството си имаше. Всички да видим цветовете на Тоскана , един да се изкъпе в Тиренско море, друг да види къде Пучини е написал Тоска и Бохеми, трети да отиде във Волтера, а къде е Волтера ли? Ами в Италия. . . Така че посоката за това лято беше ясна , а когато и едни наши приятели „прегърнаха” идеята за пътуване , оставаше да изберем маршрута, да букнем хотели / за този в Загреб благодаря на Стойчо/ и да чакаме определения час. И така тръгваме с идеята за следния маршрут: Пловдив – София- Загреб- Лидо ди Йезоло- Венеция- Верона- Монтекатини Терме- Пиза- Торе дел Лаго- Виареджо- Лука-Сиена- Волтера- Сан Джиминяно-Флоренция-Падуа-Загреб-и Пловдив.

[singlepic id=6591 w=320 h=240 float=center]

Нощта на 21 август е топла и около 4 сутринта потегляме. „Уоки токитата“ работят идеално, така че газ. Между другото тази връзка е много удобна между две коли , препоръчвам ви я. До границата освен отвратителните дупки по околовръсното на София , нищо друго за отбелязване. На Калотина заварваме това, което и очаквахме, колона от прибиращи се турски гастарбайтери. На всичкото отгоре нашата колона вървеше най-бавно, е и пред нас точно решиха да се сменят митничарите. Абе час и половина си почакахме всякък. След Ниш вече нещата се оправят. Макар и много натоварена магистралата си е друго нещо.

Белград

ни посреща с ново задръстване и ремонти в централната част. Още около час и се измъкваме. Пътувайки по пътищата на Сърбия си спомням пролетта на 2006г. , когато за пръв път минавах оттук. Тогава имах чувството , че цялата страна е под вода , автопаркът стар и изобщо всичко много “ олющено” и смачкано. Сега за 4-5 години нещата са доста променени. По-чисто и по-приветливо, с много нови бензиностанции, абе хората вървят напред. Почиваме на първото OMV след Белград и “ щурмуваме “ хърватската граница, защото имаме още доста километри до Загреб. . . . Да караш по хърватските магистрали си и върховно удоволствие, не че словенските и италианските са по-лоши, но тези специално на мен ми доставиха голямо удоволствие. Е пък как нямаще една цепнатинка или неравност. . .

[singlepic id=6600 w=320 h=240 float=center]

Както и да е , бавно , но сигурно приближавахме

Загреб

и честно да си призная малко се притеснявах , защото за пръв път карах по навигация в чужбина , но всичко бе благополучно и ето ни пред

хотел Phoenix

Хотелът наистина е чудесен относно локацията до магистралата, иначе се намира в квартала на Загреб – Сесвете, който отстои на 15 километра от центъра на града. Проблеми с резервациите нямаше / booking. com/ и ето ни във стаите, а от там първото което забелязвам са шарените букви на пекарната Тина , точно срещу хотела. От там както се оказа по-късно можете да си купите всякъкви банички мъфини, понички и един невероятен айран под името йогурт за който се връщахме няколко пъти.

[singlepic id=6596 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6595 w=320 h=240 float=center]

Твърде изморени сме да ходим тази вечер до Загреб, все пак сме изминали над 900км и решаваме да се разходим из Сесвете но преди това в хотела ще има сватба. . . . Както си му е реда силна музика и клаксони огласяват квартала. Колоната от коли наистина е внушителна , при всички случаи над 50 , а булката пристига в открит кабриолет развявайки хърватското знаме!!!! [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Сватба в Загреб"][/caption]

Оставяме ги да празнуват и се отправяме към центъра на квартала, който е на 10-15 минути пеша. Тук има една красива църква, магазини, които в 8 вечерта вече не работеха , но пък работеха няколко заведения и дали защото лоша бира не съм пил, нооо Karlovacko- то си го бива. Това в кръга на шегата, но хората бяха много любезни и отзивчиви. Нищо че ние нямахме куни , нищо че те не са в ЕС / не са ли?/, познайте на какъв език се разбирахме. Много снимки направихме, много се смяхме и на надписите по къщите „Ostar pes” или зло куче, а сватбата бе в разгара си , но ние заспахме бързо, защото ни чакаше морето и Венеция!!!

На другата сутрин тръгваме веднага след закуска. Оттук имаме път около 5-6 часа до Лидо ди Йезоло, където бяхме решили да се настаним. Идеята беше да пристигнем навреме, за да имаме после време за плаж и разходка. От Загреб до словенската граница също не е далеч. Там задължително трябва да си вземете винетки, ако не – глобите никак не са малки. Но определено пътищата им са хубави. Е, ние уличихме един ремонт, който малко ни забави, но хората го правят за добро :)

Граница между Словения и Италия няма.

Минаваш веднага, без проверки. Усмивка озарява лицето ми. Отново съм на това място, отново съм в Италия. По пътя се появяват вече познатите равноподравнени лози. Триест е близо, а оттам имаме около 170 км. до Венеция. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Лидо ди Йезоло

Не правим повече почивки по пътя, искаме да пристигнем и след 2 пъти ходене най-после да се изкъпем в Адриатическо море. Хотелът, който там бе избрал баща ми, се казваше Rosana, като в цената се включваше и ползването на чадър и шезлонг на плажа. Хотелът беше на самия бряг и минути след като се настанихме се озовахме на плажа. Невероятно спокойствие и приятна атмосфера, горещ пясък, ситен като пудра захар, солено море с много рачета-всичко това на 1 място. [caption id="" align="aligncenter" width="493" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Не чакам да сложим хавлиите си и влизам във водата. Близо 50метра навътре водата е до коленете ти, а след това става дълбоко замалко и после отново плитко-идеално място за хора, които се притесняват от дълбокото. Плувам доста, щастлива, залята отсега с множество приятни емоции. Всяка вълна носи по едно ново, приятно чувство. Радост, щастие, вълнение, много усмивки, а какво ли ще е след още няколко дни. Не, не съм чуждопоклонница в никакъв случай, но човек не може да не се радва на хубавите неща, не може да не ги признава. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Тааа…колкото до Лидо ди Йезоло. В града има доста сувенирни магазини и такива за дрехи, книжарници :), много пицарии и, разбира се, сладоледи. Хубаво място. Рано на другата сутрин тръгваме с двете коли към пристанище Пунта Сабионе, откъдето ще хванем корабче за

Венеция

Успяхме да пристигнем бързо и да се качим в 9 часа. Пътят е не повече от 40 минути, а след него…Венеция ни очаква…. все така слънчева и великолепна, както я бях запомнила от предишните ни екскурзии. Този път ние сме гайдовете, ние ще развеждаме нашите приятели из основните исторически обекти.

[singlepic id=6590 w=320 h=240 float=center]

Минаваме покрай моста на въздишките, около който всичко в момента е „опаковано” в табели на Кока-Кола, явно заради ремонти. Набързо ще минем покрай двореца на Дожите, прословутият площад”Сан Марко” и църквата , носеща същото име, ще направим няколко снимки на Часовниковата кула и музея „Корер”, ще установим че броя на гълъбите на площада драстично е намалял, а след това ще изгубим малко време, обикаляйки по тесните венециански улички. [geo_mashup_map] Винаги съм се чувствала някак добре тук, винаги съм се чувствала като у дома си, за мен Венеция винаги носи едно необяснимо спокойствие, една душевна хармония, откъсва ме от ежедневието, за миг атмосферата наоколо ме пренася в онзаи велика Ренесансова град-държава. Тесните улички са малко по-спокойни от площада, тук хората са по-малко, отвсякъде висят дрехи, пространствата са малки и една двама души се разминават и без карта никога не знаеш дали отново ще се върнеш точно на това място. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Мостът Риалто"][/caption]

След дълго лутане стигаме до моста”Риалто”, откъдето решваме да се качим на гондола-все пак сме за трети път във Венеция. Прочутите лодки доста се клатят, а на гондолиерите често им се налага да се навеждат доста, за да минат под ниските мостчета-само леко повишаване на водата и това би било невъзможно. На моменти се чувствам излишна като трети човек, гледайки влюбените в съседните годноли и споделям това с нашите, при което те започват да се смеят. Разходката трае около 40 мин, след което се връшаме към площад Сан Марко и си намираме едно кафене, където да пием от страхотното италианско кафе-късо и ободряващо. Аз лчно предпочитам моето без захар –така вкусът се усеща много по-добре. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Площад Сан Марко"][/caption]

След кратката почивка решаваме, че ще се качим на Часовниковата кула, без да подозираме, че това ще е началото на едно епично изкачване на кулички, за което по-късно ще разберете. :D Все пак гледката е невероятна, а панорамните снимки стават много красиви, особено с по-добър апарат. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Венеция от горе"][/caption] И колкото и да не ми се искаше…краят наближаваше. Вече щяхме да си тръгваме. Обикновено Венеция ни изпращаше с Time to say Goodbye, изсвирена на цигулка от някой уличен музикант до корабчетата, но този път това ни беше спестено. Е, няма нищо, явно не е време да си казваме довиждане все още и оставам с надеждите да се докосна до това място поне още веднъж. :)

[singlepic id=6597 w=320 h=240 float=center]

В Лидо направихме още един плаж. Екскурзията бавно напредваше. Времето минаваше. Предстоеше да видим красивите цветове на Тоскана през лятото. В следващия пътепис ни предстои да видим Верона , да се повозим още доста на магистралите, на тесни тоскански пътчета, водещи ни до Пиза, Торре дел Лаго, Веареджо, Лука, Сиена, Сан Джеминяно, както и да изкачим един висок път(почти като прохода Шипка) до града на Ветровете-Волтера. Очаквайте продължението Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът Разни места от Италия: [nggallery id=47]

Руският сайт Турист.ру даде тон за песен, различна от до болкаката познатата ни „Кокошката не е ттица, България не е чужбина“ ( зле прикрита подигравка за извънредната „дружелюбност“ на българите към всичко руско по силата на „вечната дружба“). Доживяхме да видим откровеност, която да не е замазана с обичайния покровителствен тон към нас, като към [...]

Продукти за 4 порции:
2 пуешки бутчета
300г грах
1ч.л. сол
3- 4 сухи листа розмарин
200мл вино
100мл прясно мляко
50мл олио
1с.л. краве масло
4- 5 стръка пресен копър

Пригтвяне:
Пуешките бутчета се срязват на 2 и се слагат в тава. Поливат се с 200мл вино, 100мл прясно мляко и 100мл вода. Поръсват се с 3- 4 листа сух, стрит розмарин. Оставят се за 4- 5 часа да се мариноват. При печене се поръсват с 1/2ч.л. сол. Поливат се равномерно с 50мл олио и още 100мл вода. Покриват се с алуминиево фолио. Пекат се на умрена фурна 60- 70 минути. После се маха фолиото и се връщат за допичане още 15 минути. Грахът се измива през гевгир на течаща вода. Слага се в тенджерка с капак. Налива се 1 1/2ч.ч. вода. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Похлупва се и съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се превключва да се задушава на слаб огън. Оставя се така 40 минути. Накрая се отхлупва, слага се 1с.л. краве масло и се поръсва ситно надребнен копър. Похлупва се и се оставя да се задушава с маслото 5- 10 минути, след което съдът се оттегля. Сервира се порция пуешко, гарнирано със задушен грах.

видеото във Vimeo.

Таня Русева …

Нещо просто, ясно и ефективно: ambient guerilla за Volkswagen Polo. Марката активно комуникира идеята, че Polo е създадена от 95% рециклиращи се материали. И какъв по-добър канал за комуникация от… контейнер за боклук? Компанията определено е намерила интересен и изненадващ начин, за да предаде еко-посланието си.

Идеята, дело на DDB Berlin, привлича както позитивни, така и негативни отзиви. От една страна, съществува опасност рекламата да се възприеме като просто уравнение “VW Polo = боклук”. Но според мен всеки със средно IQ ще види шегата и ще я оцени по достойнство. Изпълнението е оригинално и привлича погледите, като изразява банална вече идея по интересен начин – а това е доста трудна задача, след като “еко” се превърна в новата масова мода в маркетинга.

Още по темата:

1. Guerilla marketing: 73 000 долара ви е сметката
2. Underground
3. Футболно величие: За ролята на Фройд и Nike

Независимо дали на нас ни харесва или не, в България вече започна все повече да се празнува Хелоуин. В това няма нищо лощо – още един празник за децата, в който могат да се маскират и да украсят къщите със страшни и смешни чудовища. Дъщеря ми много се зарадва, когато видя тези прилепи – “били много сладички” според нея:) а и както винаги се правят лесно.

Публикуваме ги по-рано, за да имате време да си съберете повече празни ролки от тоалетна хартия. Двата края на отвора се подгъват, както е показано на снимките. Не се налага дори да се лепят допълнително.

Има два модела на тези прилепи – единият е да висят ( затворени и отдолу), а другият - да стоят на равно (отворени отдолу).

Боядисват се с темперни бои ( не е задължително да са само черни). За крила се използва нагъната на хармоника цветна хартия, която е промушена през два прореза ( направени с макетен нож – хоризонтално). След това внимателно трябва да се разперят. Украсата на всеки прилеп зависи единствено от  вас.

Вижте още:

Средна ефективна възраст на пенсиониране в България

Източник: Годишник на НОИ

"Не искаме доживотен труд за мизерна пенсия" – това беше лозунг на синдикатите на техния протест. Само че синдикатите никога нямаше да напишат подобен лозунг, ако бяха погледнали данните.

Освен че България има най-ниска пенсионна възраст в ЕС, тя масово не се спазва заради най-различни привилегии и дупки в закона, "отвоювани" и защитавани от самите синдикати (например ранно пенсиониране вкл. за полицаи, военни, ДАНС и пр.). Затова на горната графика е показана ефективната пенсионна възраст, на която реално хората излизат в пенсия.

Ефективната пенсионна възраст в момента е по-ниска дори отколкото при комунизма. Средната продължителност на получаване на пенсия се е увеличила значително от комунизма насам. Толкова за "доживотния труд" – който се оказва повърхностен популизъм или липса на елементарна грамотност.

Средна продължителност на получаване на пенсия в България

Източник: Годишник на НОИ

Блогът за икономика 2010

Веднъж древногръцкият философ Аристип се застъпил пред Дионисий за свой приятел, когото грозяла смъртна присъда. За да поласкае тиранина, той се хвърлил в краката му. Доволният Дионисий помилвал осъдения. Но някой от придворните казал, че Аристип е унизил философията.
-Не съм виновен аз, - отвърнал Аристип - а Дионисий, чиито уши растат на краката!

Край. Времето на Обама свърши. Оттук нататък всички американци, тези които са гласували за него, но и тези които не го подкрепиха, заедно ще плащат сметката за безотговорното му управление. Е да, така е в политиката – в края на краищата винаги някой трябва да плати сметката. Това ние българите много добре го знаем. Предлагам ви [...]