Когато на гости на семейството ми беше човек от сирийския парламент, проведох разговор с него за свободата на словото. Това е една дълга тема за страна като Сирия, която е на 173 място по изразяване на свободно медийно мнение. Та, като започнахме и така няколко часа. Общо взето докато пътувахме извън София, този човек ще помни пътуването заради младежа, който му задаваше неудобни въпроси.

Свободата на словото е една ужасна тема. Тя е като разплетена дамаджана, която продължава да се разплита и който иска може да си намърда мнението там. Накрая свободата на словото не е нито свободна, нито е слово. Та продължаваше онзи разговор за Сирия. Там донякъде е нормално да се очаква, че свобода на словото е като бялата лястовица – знае се, че я има, но в пустинята не се среща и хората само са я виждали на картинка. Общо взето не е голяма новина, че има репресии към журналисти и хората там са свикнали, че може да живееш добре, да се изхранваш подобаващо, но не и да критикуваш.

Но за България са изненадващи последните новини. Всъщност е неочаквано и непрепоръчително един член на Европейския съюз да си дели мястото със страни като Бенин, Кения, Коморите, а единственият, който се изразява по-свободно от Бойко Борисов да е г-н Американският посланик. Гърция е на същото седемдесето място, но там има политическа криза от година насам и се стигна дори до убийството на журналист. Казвам всичко това, за да изясним, че в България не би трябвало да има проблем със свободата на словото. Тук не сме на ръба на гражданска война, няма войни, конфликти. Има друго и това са новоизлюпените собственици на вестници, които забогатяват след 1990-те. E-vestnik добре коментира нещата около „24 часа“ и „Труд“. Картинката, която „Репортери без граници“ рисува за България никак не е повод за гордост, тя дори стресна част от обществото.

Досега то живееше с мисълта, че цензурата е отменена, че Партията не контролира медиите и свободата извира едва ли не от всеки кът на българската държава. Уви, това е една от тъмните страни на българската демокрация, която т.нар. „преход“ оформи последните години. В медии от типа на водещите сега („Труд“,“24 часа“, „Телеграф“, „Монитор“ и т.н.) са се настанили да управляват като феодали редица съмнителни лица с още по-съмнителна репутация, но с достатъчно пари, за да затварят очи, уши и усти. Именно подобни хора смятат, че не трябва да се залага на качеството, а на количеството, на платеното, а не на истинското. Контролът стига дотам, че се уволняват журналисти заради инакомислие. Малко пък работят на договори, което е възможност да бъдат отстранявани бързо, както посочва в доклада си организацията „Репортери без граници“.

Темата за обвързаността на медийни босове с хора от подземния свят и политически партии, се избягва всячески на страниците на печатните издания. За телевизията да не говорим. Отговорът е прост- който плаща, той поръчва музиката. Не може да се очаква, че някой с интереси ще позволи да се коментира положението и влиянието му. Обществото също не се замисля много, освен няколко проблясъка. Това, че медиите изпълняват определени интереси се приема за даденост, нещо, което не заслужава да бъде коментирано. Всичко това, натрупвано с години, хвърля сянка върху медиите по принцип. Българското общество много трудно би повярвало скоро на информацията в медии от всякакъв тип.

От друга страна полицията арестува журналисти, които прекалено много се интересуват от тайните покрай имуществото на министър Цветанов. Нека да напомним, че живеем в страна, която е член на ЕС. Подобни действия спокойно могат да бъдат изтълкувани като нападение срещу свободата на словото, която се цени много в европейското общество. Не на последно място, една подобна сянка на съмнение би паднала върху цялата ни държава, защото нещата са свързани прекалено силно, за да не им се обръща внимание.

Изследването на „Репортери без граници“ е смущаващо, тъй като се случва днес. Ако тези резултати бяха издадени през 1989 г., данните биха били очаквани. Но не и през 2010 г. Това трябва да накара медиите да разкрият истинските си собственици, да водят по открита политика спрямо обществото. Само с подобни мерки медиите могат да излязат от тъмницата, в която се намират сега. Да не говорим за Европейския съюз и демокрацията-единственият начин да спрем да влизаме в списъци с редовни членове от Африка и Азия, е да направим нещо за свободата на словото тук. Собствениците на водещите издания трябва сериозно да се замислят или да бъдат притиснати, защото с действията си вредят на цялото общество и имиджа на държавата. А подобни неща се гледат навън.

С племенницата ми Дарина гледаме „Междузвездни войни“ по телевизията.

– Вуйчо, кои са тези?
– Този с маската е много лош, казва се Дарт Вейдър, този с качулката е императорът, а тези с белите дрехи са войниците на императора.
– А аз съм виждала къщата на Бойко Борисов!
– Така ли?
– Да, и неговите полицаи също. Бяха с едни пера...

Преди много години Спас милиционерът пазеше консулството на СССР в Пловдив, пред което почти всеки ден минавах. И така една вечер заедно с приятели си позволихме да вдигнем малко шум покрай консулството и Спас милиционерът реши да ни раздаде малко шамари.

Днес пък колеги от в.”Галерия” вдигали малко шум в с.Шума, където според тях Цветан Цветанов имал вила. Засега няма данни да са яли шамари, но по информация на близкия до “Галерия” в.”Гласове” двамата колеги са били отведени в някое си РПУ.

Пак преди много години дисидентът Петър Манолов започна гладна стачка в Пловдив. Преди да го изгонят от страната, комунистите му организираха публично “разобличаване” и будни журналисти и цели творчески колективи изпращаха писма срещу опитите за подкопаване на социализъма.

Днес пък малко на брой полицаи се осмелиха да протестират срещу хаоса в управлението на министерството им - получават 50 милиона в повече от бюджета, но пишат на архивни пишещи машини и износват кубинките на колегите си. Организираха им спонтанни контра протести и декларации на цели творчески колективи. ГДБОП можем ли да го наречем творчески колектив?

Изглежда Спас милиционерът отново е на власт.

П.П. имам сериозни, ама много сериозни, професионални съображения по споменатите вестници. Това обаче няма значение. Въпросът е принципен.

Сподели във Facebook

Нещо не разбирам и ще поразсъждавам пред компютъра, за да сметна „две и две“. В задачата пише, че Бойко Борисов бил голям поклоник на Америка. Още като главен секретар на МВР му било най-важно да го похвалят американците. Кабинетът му като кмет на София пазеше знаци на уважение, което са му оказали САЩ ( носеше [...]

Днес разбираме следното от пресконференция на министър Тотю Младенов и шефката на НОИ Христина Митрева:

- по личните сметки на осигурените в професионалните фондове няма достатъчно средства и съответно не могат да плащат достатъчно високи пенсии

- затова държавата ще ги национализира, ще събере парите в един общ фонд и с тези пари ще плаща високи пенсии

Е, как става това, се пита в задачката? Със същото количество пари Тотю Младенов може да плаща в пъти по-високи пенсии отколкото могат да плащат пенсионните фондове.

Забележете:

- броят на осигурените/внасящите вноски остава същият

- броят на получаващите пенсия остава същият

- управлението на парите ще се извършва по абсолютно същия начин (вкл. ще се запазят същите инвестиции)

- набраните до момента средства остават същите

Преди и след национализацията всичко е едно и също – парите са едни и същи. Но по някакъв потаен и чудноват начин след национализацията ще могат да се плащат многократно по-високи пенсии със същите пари.

Дори нещо повече, бихме очаквали след национализацията нещата да се влошават, защото прозрачността намалява драстично. НОИ е тотално непрозрачна институция, а когато непрозрачна държавна институция управлява пари, вероятността за злоупотреби е огромна. Отделно, национализацията вреди на бизнес средата, т.е. ще има по-бавно икономическо развитие, по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко бюджетни приходи (вкл. по-малко приходи от осигуровки). Т.е. при по-лоши условия след национализацията някак си ще се плащат по-високи пенсии.

Значи, стигаме до извода, че Тотю е магьосник. От малко прави много, от нищо прави нещо. Каква тогава е неговата магия? Много просто - той ще изхарчи натрупаните в професионалните фондове пари, за да изплаща високи пенсии до края на мандата. След това парите ще свършат, ще се отвори огромен дефицит в национализирания фонд, но това вече няма значение за Тотю, защото на власт ще е друго правителство.

С две думи – магията на Тотю е да се похарчат натрупаните пари до края на мандата – "след нас и потоп". Ето още един аргумент против национализацията. Национализират ли се парите, те ще бъдат прахосани до края на мандата вместо да се трупат за плащане на пенсии.

Вярното решение е друго – премахване на привилегиите за супер ранно пенсиониране и въвеждане на един много прост принцип: "който иска да се пенсионира по-рано, трябва да спести съответните средства, за да финансира ранното си пенсиониране" (това някои правят и в момента, а други искат да минат между капките). Т.е. не национализация на лични спестявания, а насърчаване на повече лични спестявания. Особено важно е този принцип да се прилага за полицаи, военни и др.под., които въобще не внасят никакви осигуровки (още по-малко осигуровки за ранно пенсиониране).

Блогът за икономика 2010

Днес ще напарвим нещо, което трябваше да направим още през лятото – да идем на мач на Световното по футбол 2010 в Южна Африка. Домосед в характерния си стил ще ни разкаже как местните прекарват Световното на място ;-) Приятно четене и нека някое добро другарче регистрира пътеписа в Свежо:

Футбол и Маймундере :) (Южна Африка 2010)

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Willowmore"][/caption]

С Пол налетяхме на явлението Freedom Challenge в

градчето Уилоумор на изхода на Маймундере (Baviaanskloof, афр.) в Източния Кейп

И събудиха любопитството. Тоест налетяхме на една жена, която седеше пред лаптоп до огнището до късно през нощта в Историческата Страноприемница и водеше разговори по телефона, от които добиваш впечатлението, че координира разни велосипедисти фантоми, които са замръкнали на най-различни места, отдалечени на десетки километри едно от други и при това се движат по различни маршрут. Странноприемницата беше до толкова историческа, че под предлог музейност някои характерни за Южна Африка от близкото минало ограничителни табели си седяха точно там, за където може би са били предвидени. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Willowmore, Източен Кейп"][/caption] Малко преди полунощ един от фантомите се материализира и излапа два огромни стека наведнъж. Други не видяхме, но на стопанката беше обещано поне още двама-трима да се отбият на път за Паарл (което още няколко стокилометрови етапа на запад) да опитат от прочутия и по цялата провинция шоколадов пудниг. Ние не го опитахме. Придържахме се към яйца с бекон. Но разбрахме, че става дума за някакви маратонски придвижвания с колело по дължината на Южна Африка от Дърбан до Кейптаун, но през възможно най-много планински проходи. Или за състезание, или за почивка. Почивка ?? [geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="BaviaansKloof (Маймундере ;)"][/caption]

С Пол се бяхме събрали два дни по-рано в цитрусовия чифлик Лупус ден. Най-близкото (90 км!) до стадиона в Порт Елизабет място, в което беше успял да намери свободни легла за вечерта след мача Англия-Словения. За който беше карал от Претория цялата предишна нощ. Напълно безразличен и към двата отбора, аз не бързах за самия мач и се присъединих за етапа "сафари" със самолет същата вечер. Билет за полет, който хваща мача, струваше четири пъти по-скъпо от билет за полет, който го изпуска. Избрах евтиното. А за резултата се опитах да се осведомя след кацането от най-очевидното място, обозначено като FIFA Information Desk и обслужвано от поне четири, предполагаемо информирани за всичко от света на футбола и световното услужливи момичета. Е, точно тая информация я нямаха. Но Пол я имаше. Англия била с 1:0. (снимка Пол Адолф) [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Англия–Словения 1:0 (23 юни 2010 - Порт Елизабет)"][/caption]

Заварих го, издокаран с червена английска фанелка, прегракнал от бира и скандиране. Предвидливо не бях пил в самолета, че да има кой да кара през нощта до цитрусовия чифлик. Където ни чакаше още цяла тумба грогясали от викане английски запалянковци на средна възраст с изпитващи еластичността на червените им фанелки бирени коремчета. На сутринта се изнесоха към Блумфонтейн за следващия мач с немците, а нас хазайката ни наказа без портокали за закуска. Сигурно за само двама гости не се полага фруктиера край камината. А и да се полага, сигурно не се полага да си вземаш от нея. Така и не ги разбрах правилата, но в портокалова градина през сезона на реколтата си останах обезпортокален. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="BaviaansKloof, Източен Кейп"][/caption]

Четвъртъка прекарахме сред слоновете и словенците в националния парк Адо Слон (Addo Olifant, афр.). За първи път в писаната история се случва словенците да са повече! Явлението надали ще се повтори в обозримо бъдеще. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Национален парк Аддо"][/caption]

За разлика от словенците обаче ние подминахме набързо слоновете и стигнахме до най-южния край на парка - колчестерските дюни - точно по залез, най-красивия момент на денонощиетео. Много хубаво място. Открих го миналото лято, но през зимата без рибари и моторници е още по-хубаво. (снимка Пол Адолф) [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Дюните на Колчестър"][/caption]

Маймундере

е черен път, който отнема цял ден с кола (не мога да преценя за планинско колело), като колата се препоръчва да е сериозен 4x4. С моето рено бих може би минал, но нямаше да ми е комфортно. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="BaviaansKloof (Маймундере)"][/caption]

От източната страна се качва един суров планински проход, преди да се слезе в сравнително по-разлатата долина на запад. Има най-различни местенца за пешеходни разходки, палатки, вирчета за къпане (през лятото!) и пещерни навеси за преспиване по пътя. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="BaviaansKloof, Източен Кейп"][/caption]

На другия ден, събота, продължихме към

Храф-Рене ...

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Graaf Reinet"][/caption]

... да видим характерното конично връхче (koppie, афр.) в Долината на опустошението. Минавал съм оттам, но на Пол му беше за сефте. Резерватските площи са се разширили от миналия път и сега се казват национален парк Камдибу. Но гледката си е същата рабира се. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Национален парк Камдибу"][/caption]

А следобеда остана за зебрите, антилопите и просторите на Великото Кару от съседния национален парк Планинска зебра (berg kwagga, афр.) [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Национален парк Планинска зебра"][/caption]

Правилното място за зимна вечер на пълнолуние на тераската на бунгало с бумтящо огнище зад гърба. Което за да се разбумти, е отнело около час, защото сме нямали нужните подпалки. Преди свещта да свърши работата с героична саможертва. През което време Гана в била Щатите на телевизора при рецепцията. За радост на рецепционистите африканци. [caption id="" align="aligncenter" width="644" caption="Mountain Zebra National Park"][/caption]

От неделя сутринта нещата за Пол тръгнаха стремглаво надолу. Първо, ладнроверът отказа да запали. И не беше от паднал акумулатор. Нито от нещо механично. Решихме, че по някаква причина му се задейства имобилайзерът и че проблемът е в декодера на връзката ключове. За което също трябва да се ходи на сервиз. Ама къде и как? Той е член на Съюза на автомобилистите и оттам му покриват влачене, но не чак до Претория. До Порт Елизабет. И то в понеделник. В неделя ни закараха само до съседния град Крадок, където умираш от скука как един следобед да уплътниш, камо ли да заживееш там. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Крадок"][/caption]

А собственичката на сервиза, която звучеше като автентична англо-южноафриканка по телефона, а се оказа расова китайка, ни посъветва да сме се пренесли и ние там, че да избягаме от престъпността в големия град. Е, намерихме една пицария за обяд, която беше вече ографитена отвътре от английски запалянковци. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Крадок, 26 юни 2010"][/caption]

Щом и затънтени места като Крадок успяват да си раздвижат бизнеса покрай световното, значи наистина е добро за държавата.

И после - Англия падна от Германия юнашки. 4:1.

За вгорчаване на усещането съдията не видя изрванителен гол за англичаните при 2:1. И не му стига това на Пол, ами аз му бях единствения съ-бирник в единствения отворен в неделя бар (в огрухания от времето, позакърпен тук-там с талашит викториански хотел) и виках за Германия. А после го изоставих и хванах нощен рейс за Претория. Това, разбира се, беше най-практичното решение. Нямаше как да влачат кола с двама пътници към сервиза в Порт Елизабет. Не, че е много удобно с рейс, де. Имаше билети само за най-евтината компания с най-тесните седалки и със славата за най-много катастрофи. А и трябва да сменяш на автогарата на центъра на Йоханесбург. По тъмно. Кеф! Но пък стигаш сутринта в понеделник тамам навреме за работа. Игра на цифри - от Крадок до Претория 800 км излизат R299.-, от Претория до летището за 50 км са R300.- [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Mountain Zebra National Park"][/caption]

И понеже са му малко пробелмите с колата и загубата от немците, Пол си изпусна мача Бразилия-Чили на Елис парк, за който си беше купил билет. А аз го спечелих. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Елис парк, 2010 г"][/caption]

Е, бразилците също спечелиха, но после си намериха майстора. Така си трябва! Д.'10 Снимки от сезона на Световното по футбол:

SA 2010: Eastern Cape Soccer Safari

FIFA 2010 Ellis Park

А тези са от веднага след финала с приятели от чужбина, пристигнали да го гледат на живо

SA 2010: No-Whales-Trip to The Cape

Хубава я свършиха испанците на тоя финал! Едно, че португалците веднага изявиха претенции за купата по силата на договора от Тордесиляс, че всичко завоювано от испанците, източно от 46-тия меридиан им се полага по право. Но по-лошото е, че купонът приключи. Пустота!  Край Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Снимки от Южна Африка: [nggallery id=68] Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:

Според науките има три типа легитимно господство: рационален, традиционен и харизматичен (по Макс Вебер). Предполага се, че в съвременна Европа съществува вече единствено рационалният тип.

Бойко Борисов не знам да има нещо общо с каквито и да било науки, но неговото "господство" в началото много повече ми приличаше на харизматично, отколкото на базирано на какъвто и да бил рационален избор, вяра в принципи, закони и т.н. Харизмата, уви, винаги е до време и бойковата власт в момента не само не се крепи на идеята за неговата извънвсекидневна сила и мъдрост, ами изглежда тотално разпадаща се.

Срещу Бойко са:

- социалистите, което си е така от началото, но продължава да е важно заради голямата им вкопаност във властовите структури на държавата
- десните, които си сложиха превръзка на очите и гласуваха за него (пряко или косвено), но сега вече не издържат и искат да хвърлят превръзката в непостроения завод за боклук в София
- националистите, които му се ядосват, че подкрепя влизането на Турция в ЕС
- мюсюлманите, които няма как да са доволни от полицейщината по разни малки села и глупостите за ислямски фундаментализум
- лекарите, които виждат, че няма никаква реформа
- лекарите, които не искат реформа, а само повече пари
- Софийски университет, който не знае какво иска, но не се кефи на сегашното си положение
- десните икономисти, защото виждат колко ляв е станал Бойко
- левите икономисти, защото все още го смятат за десен
- синдикатите, които постоянно правят стачки
- работодателите, които виждат как слуша синдикатите
- пенсионерите, защото видимо проваля пенсионната реформа
- инвеститорите, защото постоянно си играе с данъците и му липсва предсказуемост
-не на последно място, доскорошните му близки приятели като Алексей Петров, с които Бойко влезе в недообмислена война, сега даваща лоши резултати

Изобщо не съм си мислел, че към октомври 2010 ситуацията на Бойко ще е такава. Смятах, че точно харизматичният му тип управление ще е предостатъчен за задоволството на политически неукия масов избирател, който ще благославя здравата ръка на премиера въпреки все по-видимата икономическа криза.

Дано сегашното фиаско е знак освен всичко за събудената рационалост у избирателите, които не биха повторили същата грешка при следващи избори. Макар че поне от днешна перспектива, единствен голям бъдещ конкурент се очертава наш Гоце, пред който Бойко ще изглежда като символ на политическо здравомислие и модерност.

Бих предположил обаче, че на следващи избори няма да е фактор злополучният вътрешен министър Цветан Цветанов. Кокошкарските атаки, на които е подложен, логично изглеждат абсурдни на хора свикнали с по-развита политическа система, но в българска среда те няма как да не се отразят зле на имиджа му. Още повече, че те биха могли да са знак и за смяна на отношението на самия екс-харизматичен премиер Борисов, който сега търси да си разчисти пътя.

Снимка: "За града"

На срещата ми с Министър Трайчо Трайков, провела се на 14 октомври т.г., той пожела да получи от мен списък с конкретни стъпки, чието изпълнение да помогне в процеса на установяване на истината около ядреното гориво в АЕЦ "Козлодуй&...

С две думи: смесени впечатления. Его и половина. Първоначално силно ме издразни, после оцених авангардното в произведението и реших, че трябва да го блогна, защото това е може би първият албум, изпляскан като файл в youtube. Снощи го гледах тоя черньо в Антураж да се фръцка с частния си самолет, беше окичен със златО като коледна елха.

Каквото се казва за Каньие, би важало и за Амьет. Негър от ямболските гета, джи йо.

Mandelbrot Makes Sense: A Book Review Essay – by Nassim Nicholas Taleb

Ако внасяш – грабеж, ако не внасяш – затвор!

Меркел и Саркози: Ще има бързи глоби за държави с голям дефицит

Германия намали данъците и сега хазната й прелива

What Have Climate Activists Learned? – Bjørn Lomborg

Георги Ангелов: в. Капитал – Вървим към сценарий Гърция

Блогът за икономика 2010

Състояха се две събития с руски отпечатък – едното обаче със съветски, а другото с антисъветски ( доживяхме, все пак и такова)! Съветското събитие , както си е по устав, беше организирано в най-голямата зала на РБългария, претъпкана от почитатели на Александровския хор на Червената армия. След обилна рекламна кампания в държавната телевизия и в [...]

Съдбата на друг европроект

Преди няколко месеца консултирах едно от нашите министерства как да си напише задание за обществена поръчка по европроект. Не е важно кое е министерството, защото поръчката беше за комуникационна кампания, а такива се правят навсякъде и са едни и същи. Важното е, че им написах много добро задание, от което щеше да се получи много хубава комуникационна кампания, независимо кой щеше да спечели конкурса. Всички бяха доволни. Експертите от министерството казаха, че за първи път имат толкова организирано и работещо задание, което лесно и успешно може да се изпълни. Стана ми приятно, както ми става всеки път, когато се върши работа и се виждат резултати. Мина време и аз вече си мислех, че конкурсът се е състоял и има победител. Даже се канех да проверя кой е той, защото ми беше интересно да знам. Тогава ми се обадиха от министерството и ме помолиха за неофициална среща. Макар че отношенията ми с тях отдавна бяха финализирани, аз се съгласих. Оказа се, че конкурсът още не е обявен, въпреки че това трябваше да се случи, доколкото помня, някъде през април. Напротив. Управляващият Орган е върнал заданието за преработване. И понеже изискванията на Органа били много специфични, от министерството не могли да се справят без мен и решили да ме помолят за помощ като специалист по медии и реклама и като човек, който е писал заданието. Какво трябваше да се направи. Първо поръчката трябваше да се раздроби на множество малки части, защото не можело един субект да спечели такава голяма поръчка. Казах им, че конкурсът очевидно ще бъде спечелен от рекламна агенция, а рекламните агенции са виждали и по-големи бюджети от техния, така че няма какво толкова да сиромахомилстват. Вдигнаха рамене, извъртяха очи нагоре и казаха второто изискване. Да се заложат строги спецификации по всички позиции и кандидатите да се ограничат единствено в техните рамки. Тоест, да не казваме „предложете ни рекламна химикалка”, а „предложете ни бяла пластмасова автоматична рекламна химикалка с лого в три цвята и дължина 4 мм”. „Имате ли лого?” – попитах. „Не.” – отговориха и пак вдигнаха очи нагоре. От министерството се искаше да опише абсолютно детайлно всичко – материали, размери, конструкции, цветове и форми – а кандидатите да се състезават само с цените, които предлагат. Казах, че това е абсурд. Че това е порочно и ще провали целия конкурс. И тогава от министерството горестно споделиха: „имаме чувството, че Управляващият Орган има указание да не се харчат пари и да не се печелят проекти. Затова ги правят тези неща”.

Братя държавни чиновници! Данъците, които всички плащаме, са част от благата, които сме създали с труда си. Плащаме ги, за да има заплати за вас, за да работите и с труда си да помагате на нашия труд да създава нови блага. Когато става въпрос за средства по оперативни програми, вие трябва да ПОМАГАТЕ на кандидатите да печелят проекти и да привличат финансиране, а не да се чудите как да им ПРЕЧИТЕ. Това е вашата МИСИЯ! Иначе не виждам защо трябва да ви се плаща. Мога да си представя какви шансове за европейско финансиране има един честен селскостопански производител, който е далеч от философията на бюрократичния документооборот. Никакви. Някой се беше запитал могат ли данъкоплатците да стачкуват. Могат. Като спрат да плащат данъци.

За в-к “Пари“, 22.10.2010

Tweet

Африканец стана кмет в Източна Европа и светът е в почуда. Аз – също. Учуден съм например, че Словения, където избирателите на малкото морско пристанище на Пиран са сътворили електоралното чудо на толерантността към чуждоземеца от Гана Питър Босман, продължава да се “води” за част от Източна Европа. Защото на Словения много неща са й [...]

Funky Bites е блог, в който думите винил и фънк имат сакрално значение. Щастлив съм, че на 5 ноември хората, имащи отношение към тази култура, ще могат да се съберат заедно, да послушат хубава музика, както и да заровят ръце в кашон, пълен с грамофонни плочи. Ако все още не сте разбрали, месечната фънк вечер с моя милост във варненския бар Bolla ще дава възможност на всички нас, омагьосаните от винила, да купуваме/продваме/разменяме плочи. Надявам се информацията за тази инициатива да достигне до по-голям брой хора, за да може изборът ни да е по-голям. Ако имате плочи за продаване, просто ги донесете. Крайно време е и нашето малко винилово общество да се събере на едно място и всеки да сподели страстта си към плочите със сродни души. Повече информация за събитието ще откриете зад линка Предстоящи участия горе вдясно.

Днес реших да представя едно парче, което със сигурност ще прозвучи на първото издание на Funky BItes след 10 дни. Време е да се поразкършим с Sharon Jones and the Dap-Kings и Pick It Up, Lay It In The Cut.

Sharon Jones е родена през 1958 в Аугуста - родния град и на James Brown. От малка пее в църковния хор, където впечатлява енориаршите с гласовите си възможности. В тийнейджърските й години обаче семейството й се мести да живее в Бруклин. Там Sharon успява да си извоюва място по сцените на диско и фънк клубовете, като мечтата й е да запише солов сингъл. По това време – 70-те години на миналия век – звукозаписните студия имат практиката да пращат съгледвачи на местата, където се свири музика на живо, тъй като американските клубове изобилстват от самородни таланти. Така Sharon Jones е въвлечена в студийната работа, но като беквокалистка – когато е на 20 зад гърба си има голям брой участия в записите на госпъл, соул, диско и блус сингли. През 80-те години обаче, след като специалистите определят гласа й като неподходящ за нейната мечта – да стане соул дива, тя решава да се завърне към църковното пеене.

Съвсем ненадейно през 1996 талантът на Sharon Jones е преоткрит от лейбъла Desco. От компанията й предлагат да започне работа с групата на лейбъла – Soul Providers, с които в края на 90-те певицата издава няколко сингъла. Прчетата бързо набират популярност, дори и в някои европейски страни, и това подтиква Sharon Jones да сложи след името си гръмката титла Queen of Funk.

В началото на новото хилядолетие тя преминава в друг лейбъл – Daptone, който през 2002 издава първия й дългосвирещ албум - Dap Dippin' With Sharon Jones and the Dap-Kings, заедно с групата The Dap-Kings. Съставът на тази изключителна фънк банда включва Binky Griptite, Bugaloo Velez, Homer Steinweiss, и Dave Guy. Следват няколко години, в които Sharon Jones освен, че концертира с The Dap-Kings, участва и в записи на много други музиканти от новата вълна на фънка. На бял свят се появяват и останалите три албума от дискографията на Sharon Jones and the Dap-Kings - Naturally (2005), 100 Days, 100 Nights (2007), и I Learned the Hard Way (2010). Всички албуми на певицата са от каталога на Daptone Records и с чиста съвест мога да ги определя като еталон за останалите музиканти и групи, поели по пътя на възкръсналата фънк музика.

Pick It Up, Lay It In The Cut е сингъл от дебюта на групата. Песента носи заряда и настроението на целия албум и е много добър избор за издаване в 7-инчов формат. Порадвайте му се и вие, а дори и да пуснете плочата от обратната страна, няма да сбъркате. Там ще откриете Hard Eight - парче, в което певицата не участва, но The Dap-Kings, както обикновено, мачкат. Enjoy.

Peace & Funk

Има няколко марки, чиито креативни опити са станали мерило за силата на календара като маркетингова комуникация. За мен това са Pirelli, Audi и Lavazza. И тъй като се интересувам твърде малко от коли, но обожавам кафе, винаги очаквам с нетърпение новото от любимите ми италианци.

Lavazza наистина може да служи за учител на всички маркетолози. Тук календарът е не просто поредната офис-придобивка, а луксозен моден аксесоар. Италианците са ненадминати в това да придадат стил на всичко – това се случва и с календара. Новата “годишна колекция” бе представена на специално събитие в Милано в присъствието на фотографа Mark Seliger, чиято заслуга са новите кадри и президента на компанията Франческа Лаваца. След официалната пресконференция журналистите са поканени на изложба-коктейл, където са показани “картините” на 2011, а на събитието Lavazza представя два нови вкуса на кафе-коктейли.

Самият календар този път се върти около темата “Влюбване в Италия” (Falling in Love in Italy). Заглавието е изключително подходящо, като намеква не само за влюбване на територията на Италия, но и за любовта към самата страна (и всичко италианско, като например Lavazza). Фотосите, както винаги, са издържани в перфектен стил. Всяка снимка разказва любовна история от различен край на Италия – Тоскана, Венеция, Капри и др. Така марката се свързва силно както със страната на произход, така и с идеите за любовта и удоволствието (от удоволствието Той да докосне ръката ти на вечеря до удоволствието да се събудиш доволна след бурна нощ)

И тъй като феновете на кафето не познават географски граници, всичко може да бъде видяно онлайн. Сайтът разширява основната тема, като календарните визии са допълнени от снимки и видео “Зад кулисите” и един страхотен полу-документален филм (как всъщност се превежда mockumentary на български?!) за Италия, любовта и… любовния данък! Ако трейлърът долу ви заинтригува, вижте цялото видео в сайта на Lavazza Calendar 2011. Създаването на забавно съдържание, което потребителите да споделят, подпомага разпространението на новия календар и генерира трафик.

Освен представянето на календара Lavazza съвсем скоро стартира и кампанията The Italian Experience. Идеята е проста: италианците разбират любовта най-добре, затова могат да се преобразят в любовни консултанти. Всеки чужденец може да запише видео-въпрос, свързан с любовта, приятелството и удоволствието и да получи отговор от италианец. Всяка седмица с гласуване се избира една двойка питащ-отговарящ. Първо чужденецът отива в Италия, за да прекара малко време с новия си приятел, а после двамата отиват в страната на питащия – и всичко това се поема от Lavazza.

Кафето често се позиционира като напитка, която стимулира разговорите и социалните взаимодействия, затова идеята е прекрасна. Ореолът на експертност, който получават италианците, влияе и на Lavazza като марка – тя се свързва още по-силно с “истинските италиански асоциации” любов, удоволствия и щастие от живота. Какъв по-добър начин да изградиш марка?

Още по темата:

1. Да те оберат като маркетингова стратегия?
2. Crowdsourcing като филмов похват
3. Ние не сме като вас!

Продукти:
700г свинско месо
1ч.ч. ориз
1 морков
1/2 стрък праз лук
1 тиквичка
1/2ч.л. сол
3 листа салвия /градински чай/
250мл готварска сметана
50мл олио

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Месото се обезкостява и реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се 3- 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Оставя се да ври на тих огън 50 минути. После се изваждат мръвките, а бульонът се прецежда. Морковът се измива, почиства и реже по диагонал на тънко. Тиквичката се бели измива и реже на тънки пръчици. Празът се измива и реже на тънки колелца. В тавичка се налива 50мл олио. Подреждат се мръвките и зеленчуците. Добавя се изкиснатият ориз. Поръсва 1/2ч.л. сол и суха стрита салвия. Ястието се полива с 3ч.ч. свински бульон. Пече се на умерена фурна 40- 50 минути. В порция се поднасят от свинското печено, гарнирано с ориз със зеленчуци и полято със сметана.

(терапевтична приказка за деца, възраст: 6-10 години, насоченост: страх от грешки, училище, оценки, обща боязливост)

В един приказен град живеело малко Котенце. То имало майка и татко и ходело на училище. Да, да, и приказните градове малчуганите ходят на училище.
Нашето коте не обичало да ходи на училище. Винаги капризничело, когато се приготвяло сутрин. После дълго се безпокояло, докато пътувало с автобуса. След това още по-силно: почти във всеки учебен час Котенцето едва не плачело от страх, криело се зад учебника, за да не го забележи учителя ... На път към къщи се промъквало по страничните улички, за да не го забележат съучениците му.
Мама Котка много се огорчавала, като научавала това. И една вечер, когато Котенцето се приготвяло за сън, тя подпъхнала внимателно одеялцето му, погладила го по козинката и казала:
- Мъниче, виждам, че не искаш да ходиш на училище. Защо?
- През цялото време се боя, мамо! - признало котето. - Боя се да пътувам в автобуса, да седя в час, боя се да ходя по улицата със зверчетата от нашия клас!
- От какво има да се боиш? - очудила се майка му.
- Ох, мамо, нищо не разбираш! През цялото време се страхувам, че ще направя нещо не както трябва: в автобуса - че на завоя ще падна и всички ще ми се смеят, в училище - че ще отговоря неправилно и учителката ще ми пише двойка, на улицата - че децата ще започната да се състезават в бягане или кой по-далеч ще хвърли шишарката, а аз няма да се справя добре и никой няма да иска да си играе с мен! - отвърнало Котенцето и едва не се разплакало, толкова му станало жал за самото него.
- Е, добре! Не тъжи, мъниче! - ласкаво казала Мама. - Аз ще ти помогна, но утре, сега е време за сън.
Зарадвало се Котенцето и заспало доволно. А Мама се замислила:"Как да помогна на моето детенце?" Мислила, мислила и измислила.
Сутринта дала на Котенцето кутийка бонбони и казала:
- Това не са прости бонбони, а вълшебни. Когато те обземе страх, че ще направиш нещо не както трябва, извади си бонбонче, лапни го и кажи три пъти наум вълшебните думи:"Какво пък толкова?!" И всичко ще мине.
След училище Котенцето дотичало вкъщи радостно и викнало:
- Ура! Мамо, днес от нищо не се боях, в училище изкарах шестица и тичах най-бързо от всички! Тези вълшебни бонбони са просто чудесни, просто чудесни!
Мама се усмихнала:
- Мъниче, ще ти разкрия една тайна. Бонбоните, които ти дадох, не са вълшебни, а най-обикновени.
-Как така обикновени? - не повярвало котето. - А защо не се страхувах, получих шестица и бягах по-бързо от всички? Ти ме лъжеш!
- Не, не те лъжа! Дадох ти обикновени бонбони и щом не са вълшебни, няма как те да са ти помогнали. Значи ти сам си си помогнал. Повярвал си в силите си и си победил страха. Прогонил си го завинаги и си моят малък герой!
Радостно вълнение обзело котето:
- Не ли чудесно, че никога повече няма да се страхувам?! Не е ли чудесно, че съм победил страха сам?! Сега сигурно ще се засмея, ако се пързулна и падна на пода. Та то не е обидно, а весело. Ей така!
Котенцето се засилило, пързулнало се по лъскавия под, тупнало на земята и се закикотило:
- Ха-ха! Колко е весело! Трябва да пробвам и да получа двойка!
- Ей, това пък защо? - разтревожила се Мама.
- Спокойно, майче, шегувах се! Но ако започнеш да се безпокоиш за мен, лапни бонбонче, кажи три пъти вълшебните думи:"Какво пък толкова?!" и всичко ще мине. Проверена рецепта!

О.В.Хулаева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Това паяче от кълбо  ни изпрати  Маргарита Иванова и Дара от Стара Загора. За да си го направите имате нужда от кълбо от конци или прежда, няколко клечки за зъби или дървени шишчета /може 6 или 8 бр./ и тиксо. Клечките се пречупват, но не докрай и се укрепват през пречупеното място с тиксо. Увиват се с конец или прежда от кълбото и се промушват през самото кълбо. Слагат се очички и уста /от хартия, самозалепящи етикети, маниста, копчета или др./

Краката на паяка може да се направят и от мека тел.
Малката Дариа много е харесала паячето и го разнася навсякъде със себе си.

Вижте още: