Еврооптимизъм

Днес присъствах на среща на хора, списващи блогове и еврокомисарят от България - Кристалина Георгиева.

Сърдечно благодаря за поканата и се радвам, че блогът ми дава възможност да наблюдавам толкова отблизо хората, от които зависи толкова много в България, че и по Европа. Ето, имам един грях, че още не съм разказал за посещението си в Брюксел по покана на евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова), но и това ще стане някой ден.

На срещата присъстваха още: Акулата, Магдалена Малеева, Пейо, Лонги, Стойчо, Иво Инджев, Градинко и Алекс (ако пропускам някого, поправете ме бързо).

Малко неочаквано протече срещата, аз мислех че госпожа Георгиева има някакво послание към нас или някаква кауза, с която желае да ни запознае, и не се бях приготвил да говоря, освен да и задам 1-2 въпроса и то по международни въпроси. Обаче, госпожа Георгиева много бързо стопи разстоянието между нас и показа, че се интересува от нашето мнение, така че ние, пишещите в Интернет, започнахме да си дъвчим любимите теми – за свободата на словото, за медиите, за властващото лицемерие в политическия и медиен живот в България. Аз така и не си зададох въпросите.

Посочих, че е от изключителна важност да не се ограничава свободата на словото в Интернет, за да се запази поне в някаква форма медийният плурализъм.

Кристалина Георгиева пък спомена, че колкото на по-висок пост е човек, толкова по-сериозна задача е добиването на качествена и неукрасена информация, както и комуникацията с гражданите. И от тази гледна точка разказа за усилията си да поддържа блог и туитър акаунт. От публиката излязоха някои интересни идеи, например да слага повечко снимки, защото е свидетел на абсолютно уникални ситуации, а аз предложих на екипа ѝ да превежда материалите си на български, за да достигнат до по-широка аудитория в България.

Срещата беше приятна, подкрепена с кафе и сладки (пак злоупотребих със сладките).

Срещата ме направи още по-голям еврооптимист и човек, вярващ в свободата и демокрацията. Защото ако не беше такава процедурата за избор на еврокомисари, еврокомисарят щеше да е друг (е, вероятно танцуващ по-добре), срещата щеше да е друга (ако въобще щеше да се проведе). Ето азбучен пример защо демокрацията работи, и защо е толкова важна ролята на ЕС в демократизацията на България. А урокът по прозрачност беше директното излъчване на интервюто ѝ за работа по интернет.

Обещахме си да поддържаме връзка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: