масовото образование - от детската градина до университетите у нас, и по света (без Азия) има нужда от тотална реформа, преосмисляне, реконструкция, моделиране наново в Ню Йорк едва 50% от учениците завършват училище при нас все още този процент е малък (официални данни няма, може би е ... под 5?) но това не значи нищо, ...

майка и дете в мол-а, то яде кфц, тя седи и го чака. леко си говорят. двамата са добре облечени, спокойни и изглеждат симпатични. по едно време майката се развиква на детето, повишава доста тона, защото е посипало храна по пода и завършва с "колко си ужасен!". потрес. не разбирам родители, ...

 

Добър вечер. Навън всичко е спокойно. Няма дори хора по улицата. Ще рече някой, че в България живеят туристи и то само от Западна Европа. Тишина, спокойствие. Нищо не предполага, че в България е нормално да живееш с 211 лв. Че данъците са два пъти по-високи от средната заплата. Че кучетата навън са с по-добър социален статус от българския гражданин. Че сме членове на ЕС само на хартия и т.н.

Абсолютното спокойствие е толкова плашещо, колкото и прекалената му липса. То показва апатията на гражданите. Ако до преди двадесет години е бродил призракът на комунизма, то днес тук броди духът на нихилизма.

Навярно поради този факт, министър Тотю Младенов се хвали, че пенсионната реформа в България трябва да бъде за пример на Европа, защото е минала без протести. Хвала на подобни изказвания. Запомнете ги, защото са много показателни.

Че реформа няма, така е. Няма и да има скоро, освен национализация на фондовете. С правителство, което предпочита да удря с палка, вместо да дава пари за обучение, няма какво да се очаква. Ако предишното правителство беше жалко, то сегашното е напълно некадърно. Народът ще си седи мирно, защото има лоши спомени от палки, полиция, доноси и подслушване. Навярно затова бяхме 150 души на пикника пред парламента, свикан заради темата за орязаните пари за образование. Някъде бях прочел, май във вестник „Капитал“, че в България протестиращите са с работно време- когато не са на работа, на училище и ако е хубаво времето. Ако са налице тези предпоставки, хората могат и да се замислят дали да протестират. Но понякога хубавото време не е стимул, след като можеш да се останеш вкъщи и да слушаш музика. Освен това вечерта ще погледнеш новините по телевизията, ще видиш някакви си студенти, които протестират без ясна визия за протеста и ще си кажеш, че е било добра идея да не си губиш времето на улицата. Наистина, това би било нормалната реакция, ако се следят последните събития.

В резултат, обаче, на всичко това, което не се случва, министрите говорят как тук сме за пример пред Европа (разбирайте кротки овце), как не трябвало да се кандидатства в Софийски университет (думи на Дянков), как нямало да сплашат никой с подскачането си (думи на Борисов) и още, и още.

В същото време акция „Хеликоптер“ гледа отвисоко големите палати на странно забогатели българи. Но, забележете, не им трябва на ДНСК хеликоптер, когато ще бутат дървени къщурки и бараки, които ползват рибарите по Ропотамо, за да се изхранват. Не, сега ДНСК гърми с топ по цацата. Именно по цацата, защото ги е страх от акулите в дълбоката вода. Затова няма да ги закачат, но могат респектиращо да пратят една бригада полицаи, за да премахват незаконните постройки, в които рибарите зимуват по време на риболов (и, които с улова си от Ропотамо зареждат Бургас).

И докато край Бургас летят греди и изчезва една цяла традиция, министър Тотю Младенов продължава да се изявява с опита си да защитава национализацията на пенсионните фондове, като ни приканва нас-гражданите- да проверим защо в Аржентина са чупили прозорци преди години.

Нека да бъде ясно нещо. Вярно, че излезе информация за това, че всеки пети българин е само с основно образование, но нека властимащите не правят на глупаци останалата част от населението. Не ми се слушат изобщо разни теории на правителството как ще сме по-добре и т.н. Това съм сигурен, че са го чували много хора през многото години на лъжи.

На избори щяло да се гласува само със син „X“. Това съобщава „24 часа“ относно предстоящите избори.

На избори вече ще се гласува само със знак “Х”, забранени са всякакви чавки, кръгчета или други знаци в полето срещу името на партията или кандидата. Не могат да се ползват никакви други средства за писане освен син химикал.

Явно палката като удря не боли много, защото нито тя, нито увеличението на данъците, таксите, храната, бензина, осигуровките и ниските заплати не станаха причина, за да кажат хората стига на всичко това. Единственото, което остава за израз на мнение е червеният химикал по време на избори. Не за друго, просто напук на изискванията.

Да, знам, не съм писал отдавна, но пък имам удобно извинение – не ми остава време. Почивните дни рядко прекарвам в София, а свободните вечери все по-рядко са наистина свободни. За сметка на това съм насъбрал доста за разправяне.

Досега само бях чувал, че почивките от три или четири дни са за предпочитане пред по-дългите. След разходката до Грац мога да потвърдя. Достатъчно време, за да си починеш от еднообразието, и достатъчно малко, за да не се разглезиш твърде много.

Единственият недостатък е, че ми харесва. Ето, за пореден път куфарът е стегнат. Отново ми остават по-малко от четири часа сън до полета. Но пък съм готов за поредното приключение. Компания ще ми правят Oscar и филмовият Nikon. После ще има за показване, а и за разказване.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Интервю пред БНР

Туристическият бизнес традиционно се е дистрибутирал по интеренет и за това интеренет играе важна роля в него, заяви пред "Хоризонт" Петър Панайотов. Днес у нас се открива международна туристическа конференция на тема "Тенденция и иновации в туристическия бизнес". Все още в България няма разбиране защо, как и колко могат да се ползват новите технологии и по тази причина няма и статистика какъв процент от туристическите фирми използват интернет, допълни Панайотов. Цялото интервю на Веселина Миланова с Петър Панайтов може те да чуете в звуковия файл.

http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Pages/туризъм.aspx

Интервю пред БНР

Туристическият бизнес традиционно се е дистрибутирал по интеренет и за това интеренет играе важна роля в него, заяви пред "Хоризонт" Петър Панайотов. Днес у нас се открива международна туристическа конференция на тема "Тенденция и иновации в туристическия бизнес". Все още в България няма разбиране защо, как и колко могат да се ползват новите технологии и по тази причина няма и статистика какъв процент от туристическите фирми използват интернет, допълни Панайотов. Цялото интервю на Веселина Миланова с Петър Панайтов може те да чуете в звуковия файл.

http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Pages/туризъм.aspx

Още когато Първанов взе да бяга от самохвалното си амплоа на създател на тройната коалиция, която беше поела вече надолу по стълбицата на антирейтинга, написах, че любимата дисциплина на “спортиста” начело на държавата е бягство от отговорност. Сега обаче на самия него му предстои да се огледа в очертаващото се дъно на горчивата чаша, която [...]

http://www.econ.bg/interviews/article190579/хотелският-сайт-е-начин-да-се-избегнат-посредниците

Г-н Панайотов, разкажете накратко на нашите читатели за поверената ви организация?
Петър Панайотов:
TravelStoreMaker.com е американска компания, специализирана за софтуер в областта на туризма, туристическите агенции, хотелите и пр. 100% от офисите на фирмата са в София, където се разработва софтуерът. У нас е и търговският отдел. 100 души работят за компанията.
Как може един сайт да се превърне в туристически онлайн портал?
Петър Панайотов:
От близо година разработваме бизнес линия, която се казва "Хотелски сайт на бъдещето" (HotelWebSiteOfTheFuture). Тя е насочена към подобряването на директното предлагане на продукти и услуги от страна на хотелите към крайните потребители. Специфичното при хотелите в България е, че разчитат твърде много на посредници. Освен туроператорите и турагенциите, у нас има посредници и през Интернет. В страната са регистрирани десетки такива сайтове.
Целта на туристическия интернет портал е услугата да не минава през посредник, а директно да се продава на потребителя. Например, ако хотел на Слънчев бряг или Банско минава през интернет посредник, потребителят е принуден в сайта да избира между десетки хотели от района. Това от своя страна поражда ценова война между самите хотелиерите. Всеки предлага все по-атрактивна цена, за да бъде забелязан.
Ако хотелиерът иска да поддържа едно добро, "здравословно" ценообразуване, се налага да продава хотела си директно. Индивидуалните хотелски портали дават възможност на потребителите да усетят "атмосферата" на избрания обект, а не както е в общите сайтове-посредници - да има 3 снимки отвън и три отвътре.
Туристическият портал още трябва да дава възможност на потребителите да правят резервации в реално време. В момента много малка част от хотелите ни акцентират върху тази услуга. Ако вземем като база всички хотели у нас, не повече от 10% предлагат тази възможност. Едва половината от 4 и 5-звездните хотели имат тази услуга. Дву- и тризвездните хотели въобще не предлагат такова нещо. При тях има телефон за връзка или форма за изпращане на заявка.
Кои са най-важните секции, които трябва да съдържа всеки един хотелски сайт?
Петър Панайотов:
Ние препоръчваме модерните хотелски сайтове да имат видео, което показва в много по-голяма детайлност. Впрочем, няма нищо лошо да се показват и по-евтините и не толкова лъскави сгради. Всеки потребител си дава ясната сметка, че като плаща 40 лева за нощувка, няма да очаква услуги и комфорт, характерни за 4-звезден хотел. Важно е хотелиерите да представят коректна действителност на клиентите.
Други задължителни елементи са панорамните снимки, придружени с виртуална разходка в стаята. Клиентът да може да види стаята от всички ъгли. Това са т.нар. 360-градусови снимки.
Друга наша препоръка е сайтът да разполага с възможност за директна резервация на полети. Много подходящо е за столичните хотели, голяма част от клиентите на които са предимно чужденци. Например, един германец намира сайта на хотел в София, харесва му, но отива на немски сайт за полети, за да си купи билет до България. Там вижда други хотели в София, резервира всичко на едно място и забравя за първоначалния избор.
Колко ще струва на един хотелиер изграждането на сайт?
Петър Панайотов:
Хубавият и професионален сайт струва не по-малко от 2000 лева. Може да излезе и няколко десетки хиляди лева, зависи от това дали е интегриран с цялостната система на хотелиера.
Много хотели слагат на сайтовете си хубави снимки, а когато клиентът отиде на място среща нещо съвсем различно. В такива случаи потребителите могат ли да потърсят обезщетение?
Петър Панайотов:
Съгласно европейското законодателство, потребителят може да потърси обезщетение при всякакви случаи, когато е подведен. У нас такива жалби се подават в Комисията за защита на потребителите. Въпросът е дали ще се вземат за основателни подобни аргументи. Естествено хотелиерът може да излезе с аргумент, че снимките са правени преди известно време, а сега хотелът е претърпял промени и ремонти. Въобще, може да изтъкне какви ли не аргументи, само и само да защити бизнеса си.
В тази връзка ще ви дам личен пример. Наскоро бях в един хотел в Хисаря, който е реновирана база на бивш почивен дом. На сайта хотелът изглеждаше страхотно, снимките бяха ефектни и направени при нощна панорама. В действителност обаче хотелът въобще не беше толкова хубав и с обновена фасада. Хубаво е, че до толкова некоректни маркетингови трикове прибягват сравнително малко хотели.
Facebook и Тwitter как се вписват в хотелската индустрия?
Петър Панайотов:
Социалните мрежи се опитват да се впишат във всичко и навсякъде. В близко бъдеще нещата ще се канализират и ще си проличи за кои продукти и услуги, в частност в туризма, мрежите, ще имат ключова роля. Към момента мога да кажа, че се вписват доста добре, защото Facebook - като мрежа за приятели, е много подходящо място да се получат отзиви за едно или друго място.
Съвременните модерни хотелски сайтове няма ли да убият бизнеса на туристическите агенции и оператори? Ако всичко става през сайта, няма ли тези посредници да изчезнат като дейност?
Петър Панайотов:
През последните 10 години Интернет играе драматична роля в света на туристическия бранш. Освен че улеснява изключително много потребителите, Мрежата е и средство да се съкрати веригата между доставчика на услуги и крайния потребител. Тенденцията започна от авиокомпаниите, които за да намалят разходите си, предлагат самолетните билети директно на пътниците. Същото нещо се случва и при хотелиерите, макар и малко по-трудно. Проблемът е в това, че българинът всъщност се нуждае от консултацията на туристическия посредник. Едва когато се подобри потребителската му култура, за да може сам да прави избора си, тогава може да изчезне това звено.

Редактор: Лили Бончева

http://www.econ.bg/interviews/article190579/хотелският-сайт-е-начин-да-се-избегнат-посредниците

Г-н Панайотов, разкажете накратко на нашите читатели за поверената ви организация?
Петър Панайотов:
TravelStoreMaker.com е американска компания, специализирана за софтуер в областта на туризма, туристическите агенции, хотелите и пр. 100% от офисите на фирмата са в София, където се разработва софтуерът. У нас е и търговският отдел. 100 души работят за компанията.
Как може един сайт да се превърне в туристически онлайн портал?
Петър Панайотов:
От близо година разработваме бизнес линия, която се казва "Хотелски сайт на бъдещето" (HotelWebSiteOfTheFuture). Тя е насочена към подобряването на директното предлагане на продукти и услуги от страна на хотелите към крайните потребители. Специфичното при хотелите в България е, че разчитат твърде много на посредници. Освен туроператорите и турагенциите, у нас има посредници и през Интернет. В страната са регистрирани десетки такива сайтове.
Целта на туристическия интернет портал е услугата да не минава през посредник, а директно да се продава на потребителя. Например, ако хотел на Слънчев бряг или Банско минава през интернет посредник, потребителят е принуден в сайта да избира между десетки хотели от района. Това от своя страна поражда ценова война между самите хотелиерите. Всеки предлага все по-атрактивна цена, за да бъде забелязан.
Ако хотелиерът иска да поддържа едно добро, "здравословно" ценообразуване, се налага да продава хотела си директно. Индивидуалните хотелски портали дават възможност на потребителите да усетят "атмосферата" на избрания обект, а не както е в общите сайтове-посредници - да има 3 снимки отвън и три отвътре.
Туристическият портал още трябва да дава възможност на потребителите да правят резервации в реално време. В момента много малка част от хотелите ни акцентират върху тази услуга. Ако вземем като база всички хотели у нас, не повече от 10% предлагат тази възможност. Едва половината от 4 и 5-звездните хотели имат тази услуга. Дву- и тризвездните хотели въобще не предлагат такова нещо. При тях има телефон за връзка или форма за изпращане на заявка.
Кои са най-важните секции, които трябва да съдържа всеки един хотелски сайт?
Петър Панайотов:
Ние препоръчваме модерните хотелски сайтове да имат видео, което показва в много по-голяма детайлност. Впрочем, няма нищо лошо да се показват и по-евтините и не толкова лъскави сгради. Всеки потребител си дава ясната сметка, че като плаща 40 лева за нощувка, няма да очаква услуги и комфорт, характерни за 4-звезден хотел. Важно е хотелиерите да представят коректна действителност на клиентите.
Други задължителни елементи са панорамните снимки, придружени с виртуална разходка в стаята. Клиентът да може да види стаята от всички ъгли. Това са т.нар. 360-градусови снимки.
Друга наша препоръка е сайтът да разполага с възможност за директна резервация на полети. Много подходящо е за столичните хотели, голяма част от клиентите на които са предимно чужденци. Например, един германец намира сайта на хотел в София, харесва му, но отива на немски сайт за полети, за да си купи билет до България. Там вижда други хотели в София, резервира всичко на едно място и забравя за първоначалния избор.
Колко ще струва на един хотелиер изграждането на сайт?
Петър Панайотов:
Хубавият и професионален сайт струва не по-малко от 2000 лева. Може да излезе и няколко десетки хиляди лева, зависи от това дали е интегриран с цялостната система на хотелиера.
Много хотели слагат на сайтовете си хубави снимки, а когато клиентът отиде на място среща нещо съвсем различно. В такива случаи потребителите могат ли да потърсят обезщетение?
Петър Панайотов:
Съгласно европейското законодателство, потребителят може да потърси обезщетение при всякакви случаи, когато е подведен. У нас такива жалби се подават в Комисията за защита на потребителите. Въпросът е дали ще се вземат за основателни подобни аргументи. Естествено хотелиерът може да излезе с аргумент, че снимките са правени преди известно време, а сега хотелът е претърпял промени и ремонти. Въобще, може да изтъкне какви ли не аргументи, само и само да защити бизнеса си.
В тази връзка ще ви дам личен пример. Наскоро бях в един хотел в Хисаря, който е реновирана база на бивш почивен дом. На сайта хотелът изглеждаше страхотно, снимките бяха ефектни и направени при нощна панорама. В действителност обаче хотелът въобще не беше толкова хубав и с обновена фасада. Хубаво е, че до толкова некоректни маркетингови трикове прибягват сравнително малко хотели.
Facebook и Тwitter как се вписват в хотелската индустрия?
Петър Панайотов:
Социалните мрежи се опитват да се впишат във всичко и навсякъде. В близко бъдеще нещата ще се канализират и ще си проличи за кои продукти и услуги, в частност в туризма, мрежите, ще имат ключова роля. Към момента мога да кажа, че се вписват доста добре, защото Facebook - като мрежа за приятели, е много подходящо място да се получат отзиви за едно или друго място.
Съвременните модерни хотелски сайтове няма ли да убият бизнеса на туристическите агенции и оператори? Ако всичко става през сайта, няма ли тези посредници да изчезнат като дейност?
Петър Панайотов:
През последните 10 години Интернет играе драматична роля в света на туристическия бранш. Освен че улеснява изключително много потребителите, Мрежата е и средство да се съкрати веригата между доставчика на услуги и крайния потребител. Тенденцията започна от авиокомпаниите, които за да намалят разходите си, предлагат самолетните билети директно на пътниците. Същото нещо се случва и при хотелиерите, макар и малко по-трудно. Проблемът е в това, че българинът всъщност се нуждае от консултацията на туристическия посредник. Едва когато се подобри потребителската му култура, за да може сам да прави избора си, тогава може да изчезне това звено.

Редактор: Лили Бончева

Най-авторитетният македонски вестник „Дневник“ излиза с материал за „македонските корени“ на Дилма Русеф, новоизбраната президентка на Бразилия. Посочва се нейното потекло от Габрово, в Пиринска Македония, според вестника.

Като източник е използвана майтапчийската група във Фейсбук.

Не знам на кого да се смея повече - на журналистите в българските медии, които изригнаха в патриотична истерия покрай Дилма Русеф, (защото е много по-лесно да патриотстваш около Бразилия, отколкото в България, сакън си казал нещо накриво против генерал-лейтенанта) или на македонските, които дори не са отваряли карта на България или български вестници, които надълго и нашироко обсъждаха родовата история на президентката.

Македонските медии всичко знаят, дори „знаят“ къде е Габрово.

PS. Благодаря на Джендо за линка

Както знаем, традиционният индикатор за безработица обхваща само тези, които декларират, че искат да работят и активно си търсят работа. Освен тях, обаче, съществува една група хора, наречена "обезкуражени" – тези, които искат да работят, но не си търсят активно работа. Обединявайки тези два индикатора в един общ индикатор ни помага да видим общият брой на желаещите да работят, които нямат работа (индикатор за модифицирана безработица).

Безработица и модифицирана безработица, второ тримесечие на 2010

Модифицираната безработица в България е около два пъти по-висока, отколкото показва стандартният индикатор на безработицата. Общо 643 хиляди души – или 19.1% – е модифицираната безработица през второто тримесечие на 2010 година. Вижда се, че от началото на кризата модифицираната безработица почти се е удвоила. За да избегнем сезонните ефекти, на последната графика е показана модифицираната безработица като движеща се средна за 4 тримесечия. Тенденцията на увеличение е силна.

Модифицирана безработица по тримесечия

Модифицирана безработица – 4-тримесечна движеща се средна

Източник: Евростат; изчисления на автора

Блогът за икономика 2010

Русия – страна на мизерия и богати чиновници в. Независимая газета Анастасия Башкатова, Игор Наумов Неравенството в доходите в Русия се превръща от стимул във фактор за депресия. В последните данни на Росстат (руската статистическа агенция – бел. прев.) за разликите в паричните доходи социолозите виждат промени в структурата на прослойката на най-богатите: състоятелните чиновници [...]

ЗА ДА ДОЙДЕ В БЪЛГАРИЯ ПУТИН ТРЪГВА ОТ БЪЛГАРИЯ Д. Ангелов На 13 Ноември 2010 се очаква на посещение у нас да дойде В.Путин, министър –председател на Руската федерация. Искаме да ни отвори руските пазари. Те и сега са отворени, но българските стоки не издържат конкуренцията по цена и качество. Въпросът е , дали да [...]

След като Бойко Борисов разкри сърцето си пред ТАСС и се врече в любов към АЕЦ “Белене” е време да надникнем в душата му без да чакаме този път агенцията да ни уведоми какво има там. Лъжа е, че Борисов лъже ( както твърдят някои – например Едвин Сугарев, който бойкохулства) за очакванията си да [...]

Сърцето на Бойко и бъдещето на Дянков – малка политическа гатанка Едвин Сугарев Премиерът Бойко Борисов подкрепя с цялото си сърце проекта “АЕЦ “Белене”, стана ясно днес. Бил го заявил самият той – и не къде да е, а пред ИТАР ТАСС, малко след като било направено официално съобщение, че Владимир Путин ще посети София [...]

Агенция ИТАР-ТАСС разпространи кардиограма за състоянието на отношенията между Русия и България, които възстановяват обичайния си ритъм. Според кардиограмата българският премиер Бойко Борисов подкрепя АЕЦ “Белене” “с цялото си сърце. От кардиограмата става ясно, че аритмията и затрудненията на българския сърдечен мускул Борисов са били краткотрайни и измамни. Фалшивата тревога за възможно сърдечно заболяване идва [...]

Авокадо със зелена салата, лилав лук, сушени домати и пармезан + 2 чаши бяло вино.

Боб яхния и шопска салата под звуците на сръбско маане в местната кръчма в Горубляне.

Винен кебап, специалитет на дядо ми!

Грах с пилешко месо, домашно сготвен, залят с кисело мляко и бял хляб. Десертът е банан и круша.

Два домата /от градината на майка/, сирене с червен пипер и олио, кьопоoлу /направено от майка/, хляб.

Екологично чисти картофи на фурна със сирене.

Желиран телешки език и чаша вино. Домашен ябълков пай.

Задушени зеленчуци на пара с пармезан, а следобедно - суров бадем

Италианска салата- макарони, чушки, домати. Задушени зеленчуци

aЙран, препечена филийка пълнозърнест хляб с масло и чубрица, печена тиква с канела.

Качамак, сок ябълка и цвекло.

Ленени кълнове, зеле, моркови, червено цвекло, магданоз -  приготвена от мен салата, донесена в офиса. Подравена със зехтин и лимон и щипка “любов”.

Мусака с домашни картофи, домашна телешка кайма, домашни яйца в заливката - е, другите съставки са купешки За десерт: домашна курабийка - Шаманско бисквитено откровение, но от солените, с парченце разтопен кашкавал отгоре за разкош.

Нищо, днес спазвам Екадаши.

Ориз с праз, домати и бакла (от консерва) и към него салата от китайско зеле с царевица и дресинг от малко зехтин, лимон и сол.

Пилешка супа и салата от червено цвекло.

Ряпа, моркови и праз, овкусени с олио и домашен ябълков оцет. Крем супа от картофи и моркови с препечена филийка.
Крем карамел.

Спанак по Болонски, което в случая се оказа канапе от приятно задушен, на едро нарязан спанак, върху което бяха разположени 2 забулени яйца и добвка от кисело мляко. Това придружено с чаша бяло вино.

Таратор и мусака, сини сливи за десерт

сУпа с праз от книгата на Ирина Каракехайова - бива, но детето не я ще, няма да повторя. Пиле с дафинов лист от снощи.

Флейки (свински), салата зеле и моркови.

Храня се интервално (intermittent fasting) и ям единствено вечер. Поне си спестявам тъпченето с junk food във и около офиса. Обядвах дълго кафе и минерална вода.

Царевично хлебче с два домата, шунка и кашкавал.

Червени камби, пълнени с ориз, лук и морков, печени на фурна. Плюс няколко лъжици кисело мляко и препечена филийка черен хляб със сусам.

Шаран - пържен, с гарнитура задушени картофи. И с нетърпение си нарязах едно доматче, за да установя с радост, че не е “пластмасов”.

Щ… никой не е ял нищо с Щ?!

сЪрнели (от Родопите) с ориз и запечено пилешко филе на скара! А десертът ми - една обикновена бисквитка с домашно сладко от боровинки, които също са брани в Родопите! И чаша трапезна вода!

кЬoпоолу с 2 кебапчета на скара.

дЮнер. Извинете

Яйце, твърдо сварено, 1 бр. Филийки ръжен хляб, 2 бр. Топени сиренца президент, 2 бр. Домат, 1 бр

Както виждате, приятели и съседи, нашето обедно меню е разнообразно и интересно, като самия живот. Истината е, че и животът и менюто са такива, каквито сам си ги направиш. Късметът рядко има пръст в цялата работа, освен в редки случаи. Като например този : “промоция обяд” в бирария Д., а именно – кюфтета по цариградски: кюфтетата цели 5 и доста пържени, а пюрето – химия от пликче и с вкус на нишесте и зеленчукова напитка за отслабване”.

Жребият отреди втората покана за форум Храна да отиде при този участник в анкетата, така както късметът преди това го е ощетил в храната. Честито!

Та така, продължаваме: Какво обядва днес?

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

Толкова закъснях, че трябваше да се надпреварвам с мрака, който безпощадно поглъщаше оставащата светлина. Насочих се директно към западната част на Перперикон, където догаряха последните пламъци на здрача.

не гледам телевизия защото: - имам цял куп по-интересни неща за правене. - не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието. - не искам да ...

Или поне каквото гОгъл е благоволил да индексира от картинките в него.

Уголемител>>>

Това са може би лицата на последното десетилетие, някои от тях вече са отритнати, а други още танцуват същия номер, с който са станали “известни”…

Ето два клипа, които са нетипични за изпълнителите им:

Dio с Deep Purple – „Love is All“

И моята любима песен от филм:

No related posts.

Слуховете за смъртта на този блог са силно преувеличени Въпреки, че октомври беше много натоварен и постовете оредяха, се случваха много интересни неща, като например WordCamp 2010 и началото на магистратурата ми

Но нека преминем към по-важното – постовете, които са си стрували. От гледна точка на “виртуални очички” първенец е хитроумната реклама на ING с хора, кацнали на билбордове. На второ място нещо лично – мисли около това какво превръща къщата в дом. И последно в шортлистата – презентацията ми от WordCamp “Как блогът да ви намери работа”.

“Гласовитото мнозинство” се е събрало около темата за дома и пудинга. Интерес, подкрепен с коментари, проявихте и около фотографското предизвикателство 10/10/10. Повече коментари гравитират и около презентацията от WordCamp.

Честит ноември! И тъй като в ноември има много специални неща, ще си позволя да насоча настроението с един поздрав:

Още по темата:

1. Месец за моренце и юли 2010
2. 3 години срещу 1 месец – Януари 2010
3. Моят месец и август 2010

Продукти:
1 1/2ч.ч. брашно
1ч.ч. извара
1ч.ч. свинска мас
1 жълтък

Приготвяне:
От продуктите, но без жълтъка, се замесва меко тесто. То се увива в найлон и се слага за 30 минути в хладилник. После се изважда и върху кухненски плот се разточва кора с дебелина половин пръст. Режат се ленти с къдраво ножче. Ширината трябва да е един пръст.  Допълнително лентите  се режат на пръчки. Дължината им е по желание. Пекат се в намаслена тавичка. Мажат се със жълтък. Поръсват се с анасон или ким. Пекат се до порозовяване. Подреждат се в купа. Покриват се с прозрачно фолио за да се запазят мекички. Консумират се изстинали.

                        Дорогой Бойко Борисович,

Фен съм на непопулярни политици. Не на всички непопулярни разбира се (Яне, Волен – обичайте си се сами!), но обикновено тези, на които съм фен са непопулярни, особено по времето на тяхното активно обществено присъствие. И обратното – много популярните политици много-много не ме кефят (Кенеди, седни си!)

Ще ви покажа някои от тези, които харесвам, но които по времето си са били масово оплювани:
Започваме, разбира се, с едновремешния враг на Тутраканската селищна система –
Роналд Рейгън:

Не се подлъгвайте – тези, които сега му се възхищават, по време на неговия мандат му се подиграваха доста жестоко – среден актьор, слаб президент, пионка на оръжейните монополи, но той направи за нас това, което нашите народи не успяваха да направят сами.

Да минем на следващия мразен политик, когото също винаги съм харесвал и особено, когато убиваше невинни деца и крадеше кифлите на другите:
Иван Костов

Да се хванем ли на бас, че когато слезе от политическата сцена и той ще намери тълпи привърженици и то точно от средите на мразещите го?

Още един доста критикуван, да не казвам осмиван и презиран (особено в родината си) политик е сегашният
папа Бенедикт XVI




Следващият харесван от мен политик е въплъщението на Сатаната на Земята, врагът не само на Тутраканската, но и на Багдадската селищна система, човекът на когото приписват даже бомбардировките на Белград и изгонването на сърбите от Косово, организаторът на атентатите от 11 септемвр 2001г, човекът – изчадие, тъпакът и некадърник:
Джордж Буш (младши):

Само че той знаеше къде може да постигне победа (Ирак) и къде не бива да се вре (Афганистан) – пък и Белград беше бомбардиран по времето на Бил Клинтън ;-)

Американската политика като че ли дава повече материал за непопулярни политици – българските винаги са обичани от медиите, затова ще завършим прегледа на масово мразените и харесвани от мен отново с американски политик: лелката със смешна прическа от Аляска, противничката на феминизма и привърженичка на нефтодобиващите компании:
Сара Пейлин
Само че жената е майка на пет деца и управляваше дива територия, съизмерима по размер с Европа.


Защо ви разказвам това ли? Защото от вчера е очевидно, че тепърва имам да ставам фен на
Барак Обама :)


Това, което още не знам е какъв ще е реалният принос на Обама, освен спасяването на любимия ми Опел от фалит (казах ли ви, че харесвам и непопулярни марки коли? :)

Всичките снимки водят към източниците си и не са сваляни на сайта тук

Спомням си от ученическите години (осемдесетте на миналия век*) как ни обясняваха термина „идеологическа диверсия“ : „Ето например гледате американски филм и режисьорът – а те всички са много добре подготвени идеилолгически – ви показва едни красиви пейзажи, планини, езера, и вие, понеже сте млади и невинни, се поддават на тази диверсия и си мислите колко е хубаво в Америка. А там е див империализъм и трябва да се дава отпор на тази идеологическа диверсия!“ Та днешния пътепис можете да го разглеждате като идеологическа диверсия – иначе не забравяйте, че в Щатите управлява кървав империалистически режим, който потиска работниците в стремеже им към социални права! (а, да – а филмът „Социална мрежа“ също е империалистическа пропаганда – къде се е видяло някакъв си студент за няма и 4 години да стане милиардер? ;) Приятно четене:

Аспен от зеления щат Колорадо

Едно е да кажеш, че отиваш на ваканция в Колорадо и съвсем друго - ако кажеш, че отиваш в Аспен. Дори само произнасянето на името на Аспен отключва хиляди асоциации с лукс, красота и елит в съзнанията на хора по цял свят.

Аспен

бил създаден от група миньори, търсачи на сребро към края на 19ти век - в следващите години от района излиза 1/6 от среброто, намерено в цялата държава. Аспен се намира се в долина, обградена от планини – природно проектиран за ски курорт. Всяка от планините е различна – но много от склоновете са стръмни и не са за начинаещи. Днес средната цена на имотите там е малко над $1 милион долара. В Аспен се намира и една от най-скъпите къщи в света – на стойност $135 милиона долара - притежавана от саудитски принц.

[singlepic id=6884 w=600 h=450 float=center]

Има и нова звезда в класациите на световните ски курорти – Вейл – построен в европейски стил,

Вейл е много атрактивен!

Той има и друго важно преимущество – намира се значително по-близо до Денвър от Аспен. За да стигнете до Аспен от Денвър, имате две алтернативи – живописен, опасен, стръмен и тесен път или пък по-нов, значително по-прав, но съвсем неживописен път. На теория, първият вариант е по-къс, но по него се кара много по-бавно. Този избор е почти екзистенциален и ако пропусна думата „път”, сравнението ще бъде приложимо в много други избори, които сме принудени да правим в живота си. „Екзистенциален” е и защото по него можете като нищо да загубите „екзистенцията” си, буквално – завоите са остри, стръмни, непредвидими, а в голяма част от пътя даже няма мантинели. Не стига това, ами и колоездачите са активна група в движението. Пътят е толкова тесен, че едва се разминават две коли. А и небезизвестната любов на американците към всичко, на което пише 4х4, никак не помага, поради щедрите размери.

[singlepic id=6885 w=600 h=450 float=none]

Първата ми мисъл е да погледна дали има покритие на мобилните телефони. Даа, така и очаквах – нито чертичка. Усещам как все по-често повтарям на съпруга си да намали. Все по-нервно. Даже и 4-годишният ми син приглася. Замислям се, че това пътуване може и да завърши с развод, ако на този път не му видим края скоро. Залепвам се за вратата и се опитвам да не създавам паника. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Минава ми през ума, че този, който е построил пътя, е имал особено чувство за хумор – на всеки 15-20 минути смяната на надморската височина е 1000-1500 фута (300 – 460 м.н.в. приблизително – бел.Ст.) Пътят отнема около 4 часа.

[singlepic id=6886 w=600 h=450 float=center]

По изпитана американска методика се опитвам да държа мисълта си на наградата в края на изпитанието. За миг се разсейвам и поглеждам надолу! 2-3 хиляди метра! Ако излезеш от пътя на 30 см, падаш. Да опитаме друга методика за отвличане на вниманието – така, като се разведем в Аспен, ще се обадя на всичките си бивши гаджета! И това не помага! Сменям тактиката – казвам му, че, ако кара много бавно, няма да има развод. Готова съм на какви ли не обещания! Добре, че той не злоупотребява!

Гледките всъщност са впечатляващи! За мен обаче, е важно, че вниманието на съпруга ми не се отмества от пътя. Така, че не обелвам и думичка за гледките. На всеки 10 минути го питам какво вижда – и по-добре отговорът да е „бяла пресечена линия” или нечий регистрационен номер! Да се върнем на гледките, преди съвсем да загубя разсъдък – много е важно уточнението, че в Америка няма много планини. В по-голямата си част, страната е по-равна, отколкото можете да си представите. Затова планинските гледки с безкрайни зелени гори или червени скали имат особена стойност. В типично американски стил някой е маркирал най-живописните места и до тях водят табелки. Засмивам се, че това е за такива като мен, които ще ги пропуснат в паниката си. Малко преди Аспен се изкачваме по дълга спирала. Има паркинг и пътека, която води до поредното магическо място. Невероятно е! Виждаш околните върхове от висотата на тяхната величественост! Въздухът е разреден и дишаш трудно, вятърът е безмилостен, но това са подробности! Ти си на върха!

[singlepic id=6888 w=600 h=450 float=center]

Почти като в житейски сценарий, насладата на главозамаяния ти екстаз е прекъсната от съдържанието на една табелка – 12 000 фута е височината, на която се намираме! (3 658 м.н.в. - бел.Ст.) Да припомним, че Аспен се намира в долина – това означава, че спиралата на пътя започва отново - надолу! За момент вниманието ми е привлечено от колоездач на пътя – досега не отделих подобаващото внимание на колоездачите – но видяното ме стъписва – белите му коси се подават изпод каската. Вглеждам се – човекът е поне на 70 години. Циникът у мен надделява и едва не се разсмивам – аз едва дишах на върха само вървейки, а този юнак на 70 кара колело под заплахата на колите, завоите, разредения въздух и не виждам дори да се задъхва. Въпреки, че първата ми мисъл беше какво ще правим без телефони, когато някой от тези беловласи „младежи” получи инфаркт на пътя, трябва да кажа, че инфаркт нямаше, никой не беше прегазен и никой не падна в пропастта. Истината е, че това е начин на живот в Колорадо – всички са активни, хранят се правилно и се гордеят как са похарчили сериозна сума за най-новия олекотен велосипед с алуминиева рамка. Инфаркти не се споменават. Тук виждам и друг феномен, нетипичен за повечето части на страната – много ресторанти предлагат маси навън и интересът на клиентите определено поддържа тази тенденция. Казват, че се хранят навън, докато времето позволява.

[singlepic id=6889 w=600 h=450 float=center]

Днес в Колорадо

живеят около 5 милиона души, населението му се е увеличило със 17 процента в последните 10 години. Малко след средата на 19ти век най-големият приток на преселници към Колорадо донесла Треската за сребро. Минералните залежи в щата осигурявали и все още осигуряват поминък на част от населението. Макар и по-рядко, но и днес се срещат мини за злато, сребро и диаманти. Откривам магазин за минерали и фосили и това изтрива наведнъж спомените ми от кошмарния път – все едно музеят „Земята и хората” има сезонна разпродажба! Фосил от динозавър струва около $7-$8, ако пък искате зъб, се пригответе да платите около $20. Изобилието от камъни е невероятно – планински кристали, кварц, опали, топази, сапфири, диаманти... Така си представям пещерата в „Али Баба и 40те разбойника”. Впечатлявам се, че не виждам много скъпи коли в Денвър, дори рядко се срещат бутици на най-големите световни дизайнери. Недоумявам как така Аспен и Вейл с многомилионните имоти са наблизо, а стилът на живот е много по-различен от този в Денвър. Отговорът е, че там се стичат пари отвсякъде и много от имотите са предназначени само за активния зимен сезон, а хората в Денвър са местното население.

Колорадо е на 11то място в страната по доходи на човек

Подновявам въпроса за скъпите коли. Бива ми обяснено, че хората не държат на външната проява на парите. Не се обличат според тенденциите на големите дизайнери. Но пък купуват органична храна. И велосипеди с алуминиева рамка, добавям аз. В Денвър активно се строи, и за разлика от други щати, се и продава – цената на нова къща с две спални започва от $200 000. Популярни са градските къщи, които са залепени една за друга и имат собствени задни дворове. Както и навсякъде из Щатите, и тук барбекюто е на почит и му се полага заден двор. Дори раздават малки площи, в които да си разкопаеш градинка. Хм... явно „Фермата” от Фейсбук не е популярна тук.

[singlepic id=6890 w=600 h=450 float=center]

Населението на Колорадо е с най-нисък процент на затлъстяване измежду всичките американски щати. Правилното хранене и активният начин на живот определено ще те вкара в тази класация. Впечатлявам се и от слънчевите батерии, които ме срещат често – върху покриви, в планините, във ферми, дори в гараж за поправка на коли. Използването на слънчева енергия е популярно в Колорадо – географското му положение и желанието на местните да живеят природосъобразно са причина за развитието на тази индустрия. Фирми предлагат различни оферти за намаляване на сметките за електричество и отопление чрез използване на слънчева енергия. А правителството подкрепя тази важна стъпка с данъчни облекчения. Зеленият начин на живот е честа и модерна тема на безкрайни дискусии на всякакво ниво по цял свят, но в Колорадо са направили следващата стъпка, която е значително по-важна – да го превърнат в ежедневие! Поздрави, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Още снимки от Щатите: [nggallery id=33] Други разкази свързани със Северна Америка– на картата: Кликайте на разказа

От време на време, когато се разхождам из големия град се сблъсквам (буквално) с едни останки от едно по-добро време, когато животът течеше по-спокойно, а по телефона можеха да те намерят само когато си в къщи – уличните телефони. Всички си стоят, макар че много от тях не работят.

Но телефоните стоят. Всъщност няма и причина да изчезват. Макар че според мен тези с карти са безсмислени, все още самите телефони са нужни. Колкото и да е странно не всички имат мобилни телефони, същите се крадат, хората имат нужда от телефон при спешен случай, из България има и чужденци и т.н. (но поне да бяха с монети…)

Но не това е темата. Всъщност телефоните не само че не изчезват, а стават все по-големи. Един телефон едно време се приютяваше в малко навесче, което по мои добри спомени не пазеше даже и от дъжд. А сега ето как изглеждат кабините – колкото половин автобусна спирка!
Причината естествено не е в това че Виваком искат да подобрят възможностите за улични разговори или прикритията на гражданите от градушки. Тя е, разбира се, в голямото рекламно пано, така добре видимо на снимката. Разполага се в градовете, на места с голям трафик и на удобна височина, обикновено на пътя на минувачите. Затова и желаещите да участват на пазара не само че не намаляват, а се увеличават!

И в този смисъл, аз имам предложение – нека да се изисква от собствениците на тези мащабни кабини, да предоставят като услуга освен един монетен (или картов) телефон (so 90′s), и нещо по-2010-та – WiFi хотспот. Няма да струва много (да не кажа почти нищо) – изплаща се с месец приход от рекламата. И ще е наистина услуга, от която ще се възползват минувачите, а не само да им се пречи.

---

| | Някой ви е изпреварил и има един коментар.

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email