С ПУТИНОМ!*

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ По всичко личи, че политико-икономическата сага с изграждането на тъй наречените “големи руски енергийни проекти” в България върви към своята развръзка и вероятно тя ще се случи на 13 октомври, по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София. За последните седем години Путин идва за трети път в България, сега – по покана на българския си колега Бойко Борисов. Посещението бе уговорено преди дни в телефонен разговор и, както стана ясно, целта му е да се придаде официален вид на практически вече постигнатото споразумение между тях за изграждане както на АЕЦ “Белене”, така и на газопровода “Южен поток”. Ден след разговора им руската агенция ИТАР-ТАСС разпространи текст на интервю с българския премиер, в което той заявява, че подкрепя строителството на втората атомна централа в България “с цялото си сърце” и подчертава важността за България на руското газово трасе. В същото време Борисов напомня за изгубените за българския бизнес възможности на руския пазар, като дава да се разбере, че съгласието на страната за участие в широко оценяваните като неизгодни за нея енергийни проекти ще бъде компенсирано от бурно развитие на търговските взаимоотношения.

Освен чисто икономическия аспект обаче, очаква се посещението на руския премиер да има и силен политически нюанс – и то не само заради факта, че Русия по принцип открито използва енергийните си козове за постигане на политически изгоди. Допълнителен политически привкус събитието добива и покрай обявеното намерение само два дни преди идването на Путин в София президентът Георги Първанов да обяви официално своя нов политически проект. Смята се, че освен като алтернатива на управляващата партия ГЕРБ, тя се създава и като официална русофилска формация в България. 

- Пламен, поне отстрани нещата изглеждат малко странно, доколкото във вътрешен план премиер и президент са противници и водят остра словесна битка, а в отношенията с Путин сякаш противоречията им изчезват. Така ли е наистина? 

- Така е, Фили и това е едно от основанията на мнозина наблюдатели да смятат, че противоречията между Първанов и Борисов всъщност са привидни, на повърхността, а по истински важните въпроси между тях съществува единодушие и дори координирани действия. Други пък мислят, че в случая става дума за своеобразно състезание между двамата и единодушието им по руските интереси в България е продължение “с други средства” на вътрешния им конфликт. В смисъл, Борисов напоследък се опитва да измести Първанов от ролята му на основен проводник и гарант за руските интереси тук, а Първанов не се дава – но и двамата го правят, като се докарват възможно най-много пред голямото, истинското началство.

Каквато и да е истината обаче, свидетели сме на развитие в отношенията между водещите политически мъже в България, което не е в интерес на българското общество като цяло. А ако питаш защо, Фили – говорили сме много пъти за това, така че само ще маркирам: защото реализацията и на АЕЦ “Белене”, и на газопровода “Южен поток” са икономически необосновани, непосилни в момента и неизгодни за България в бъдеще; свързани са с увеличаване на заплахата Русия да оказва политически натиск и дори диктат в една независима европейска страна; противоречат на основната стратегическа линия за намаляване на руското енергийно влияние в Европа, поддържана все по-активно напоследък от Европейския съюз. За съжаление, сякаш вече не остана нито отговорен политик, нито отговорна партия в България, които да се изправят и да кажат, че царят е гол, но така, че думата им да се чуе и да натежи. 

- Но защо и как се стигна дотук, след като само допреди няколко месеца и финансовият министър Дянков, и премиерът Борисов повече или по-малко категорично заявяваха намерение да се дистанцират от руските проекти? 

- Честно – не знам, Фили. Впрочем, министър Дянков и онзи ден каза, че пари за “Белене” няма да даде, но това веднага породи въпроси колко дълго още ще остане той на поста си, след като влиза в така открито противоречие с премиера по толкова важна тема. За мен лично най-странния обрат е този, настъпил у самия Бойко Борисов. През пролетта и началото на лятото той все още наричаше централата в “Белене” мръсна локва,  в която без полза са заровени два милиарда лева на българския данъкоплатец. Пред посланици на страните от Европейския съюз заяви публично, че руските проекти в България са неизгодни за България и няма да се строят. В един момент дори попита напориста журналистка дали според нея той трябва да защитава интересите на Путин или трябва интересите на българските граждани да са му приоритет. След което, от юли насам, изведнъж започна да защитава интересите на Путин….. 

- Какво стана междувременно? 

- Нищо видимо, Фили. Промяната в отношението на премиера Борисов дойде някак задкулисно, необосновано пред обществото. Това очевидно не може да е плод само на характерната за него непоследователност в думите и действията, защото все пак говорим за твърде сериозно и твърде рязко обръщане на палачинката по въпрос от стратегически интерес. Едно от нещата, които аз мога да посоча като събитие, случило се непосредствено преди това обръщане на премиера, бе нещо просто, нещо, което мнозина не забелязват, а дори и да забелязват – минават го за сметка на теорията на конспирацията и веднага го изтриват от съзнанието си. Имам предвид поредното посещение в България на руския академик Евгений Примаков – бивш шеф на руското външно разузнаване, бивш външен министър и премиер на Русия, което стана около 20 юни тази година, доколкото си спомням. 

- Но какво общо има Примаков, той дойде в София неофициално, като гост на президента Първанов, представи новата си книга и изнесе някаква лекция….. 

- Да, а бившият президентски съветник по въпросите на националната сигурност Николай Слатински писа след лекцията, че тя се е случила в ключов за развитието на българо-руските отношения момент и е била повод за стягане редиците на българските русофили. Доколкото си спомням също, още тогава в един наш разговор казах, Фили, че ако се проследят през годините визитите на Примаков и важните събития, които винаги се случват в България малко след тях, трябва да бъдем внимателни, за да разберем за какво е дошъл сега. Е, вече смятам, че визитата му не се е разминала, без по един или друг начин да повлияе за чувствителната промяната в позицията на Бойко Борисов по темата за енергийните проекти. Как точно е станало това, дали е играл повече морковът или повече тоягата, ми е трудно да кажа, може би и двете, но е факт, че обратът започна малко след това. 

- А сега, при вече официалното посещение на Путин, този обрат ще бъде и официално узаконен….. 

- Така смятам, Фили. Макар българският премиер да заяви, че е поканил руския си колега на посещение в събота, когато е по-спокойно и двамата ще могат “хубаво да се наговорят по всички важни теми”, според мен споразумението вече е постигнато, за да се съгласи Путин изобщо да дойде. Вероятно на Бойко Борисов ситуацията му изглежда розова – сега той на свой ред ще може да обяви “голям шлем” в отношенията с Русия, както направи Първанов в началото на 2008-ма и, поне в собствените си очи, ще изглежда така, сякаш е изпреварил с едни гърди своя конкурент. 

- Долавям обаче много скептицизъм в думите ти….. 

- Правилно долавяш, Фили, защото аз лично никак не съм убеден, че Путин ще се довери дотам на Борисов, та да го предпочете и да изключи от играта стария си добър приятел Първанов. Напротив, смятам, че той идва със съвсем ясното намерение да подтикне допълнително съперничеството между двамата за руското внимание, за да може да продължи да извлича икономически и политически изгоди. Путин няма как да е сигурен, че, било поради вътрешни проблеми, било поради европейски натиск, Борисов ще удържи на постигнатото сега споразумение за изграждане на енергийните проекти. Затова той при всички случаи ще стимулира създаването на бъдещата президентска политическа формация, която пък може да му служи за политически остен в по-нататъшните развития по темата, дори във времето, когато Първанов вече няма да е президент. Не знам програмата на руския премиер, но като се има предвид фактът, че президентът Първанов официално ще обяви новия си проект само два дни преди височайшето посещение, сигурен съм, че ще намери също начин да му представи поне част от своите основни съратници и да получи одобрение за тях. А Борисов може да излезе от цялата работа само напълно употребен. 

- Защо смяташ така, няма ли да е истински успех за Борисов постигането на официална договореност за изграждането на проектите? 

- Не, Фили, това ще породи на първо място множество критики в самата България и ще навреди както на отношенията му с политическите партньори на ГЕРБ в дясно, Синята коалиция, така и ще отблъсне значителна обществена подкрепа, която сега партията има само защото се противопоставя на социалистите и се бори с организираната престъпност. А доколкото енергийната мафия е един от темелите на корупция и престъпност в страната, и доколкото част от това да си социалист в България означава да си свързан с Русия, тази подкрепа вероятно ще се изпари завинаги. На второ място – премиерът Борисов ще бъде принуден да дава трудни, направо невъзможни, струва ми се, обяснения за сговора с Путин пред Европейския съюз. Защото мнозина може и да не помнят или дори да не знаят, но съвсем неотдавна Съветът на Европа излезе с решение, според което в рамките на четири години страните-членки трябва да сведат до минимум руския енергиен монопол, а Европейската комисия приготви пари, които да послужат за тази наистина стратегическа цел. Вместо това, Борисов постига договореност България да построи първата руска ядрена централа на европейска територия и позволява на руснаците да затворят континента в газови клещи, като заобикалят Украйна. Да не говорим, че на практика еднолично праща в небитието газопровода “Набуко”, на който и европейци и американци държат толкова много. Е, няма как да им хареса това на партньорите ни в Европа. То на мен никак не ми харесва, а какво остава – на европейците….. 

* Заглавието на този текст е изваяно от големия скулптор Иван Тотев. Щом научи за предстоящото посещение на Путин, той ми звънна и ме поздрави по този начин, а аз поисках разрешение да го използвам. За тези, които не знаят руски – то е конструкция, в която чрез съзнателна граматическа грешка е внесен силно ироничен елемент, като се наподобява стандартния руски поздрав за всеки празник.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: