Кабинетът на Боко Борисов идглежда като екзоитика в българския политически живот, заяви4л се открито като правителство на малцинствжто и необлодимо търсещ (и засега намиращ в изоби5лие подкрепа от други парламентарни групи). И нтещо не много типично за подобни правителства - заяви категорично, че ако не получи подкрепа зае важно решение ще отиде към предсрочни избори. Теоретично възможводн има подава оставка- другите парламентарни групи нямат мнозинство за кабинет и се отива към избори. На теория. Българската папламентарна практика дава пример за друг - лош и порочин - но реализиран пример:

През есента на 1992 г. кабинетът на Филип Димитров бе фактически бламиран с решение на парламента, че е застрашил националната сигурност (отделен въпрос бе, че това е гнусна манипулация) и естествено за европейската политическа практика бе Филип Димитров да поиска вот на доверие. Да припомня, че неговият кабинет бе на малцинството -110 депутати от 240. Филип знаеше, че турците и част от неговите "предатели", водени от Луджев, ще гласуват против, но като дълбоко европейски политик, смяташе, че това ще доведе до предсрочни избори. Които не само всички социологически проучвания - но и масовите народни стремления сочеха, че СДС ще спечели с абсолютно мнозинство.

Но... вътрешни колаборационисти като Луджев, Дертлиев, Милан Дренчев, Петко Симеонов, Стефан Гайтанджиев и самият син президент Желю Желев спасиха камуняките, като се сговориха за коалиционно правителство с тях.

Друг път по-подробно ще разказвам за това. Но сега, уважаеми от мен и вярващ в теб, Бойко, не забравяй този епизод от миналото

Сега ще ти говоря за един мой много любим и лесен (повтарям – лесен) сладкиш, който обикновено приготвям точно в този сезон, точно по време на пости. И за друго ще ти говоря. Навярно си срещал този сладкиш в много от старите кулинарни книги. И навярно не му се радваш особено, заради наличието на грис. Най-често причисляван към онези храни, които – решено – никога повече няма да опиташ. Всички го свързват с едно – детската градина. Не ми се слуша/чете повече за тази детска градина. Само аз ли не съм била насилвана да ям каша от грис или просто всичко съм си изяждала без принуда? Не си спомням. Но за мен пшениченият грис е храна като всяка друга и в никакъв случай не я асоциирам с каша. Грисът може да влезе в състава на много десерти и ястия и безспорно, ако преглътнеш лошите спомени, то ще го преоткриеш в друга светлина.

Ето например тази халва от грис, която забелязвам, много хора като видят за какво става въпрос, казват: „Аз не обичам това!“ Защо? Опита ли го? Да, ама хайвер от грис ядеш, нали? Или пак не го обичаш? Както и да е. При всички положения няма да те карам да ядеш каша. След като приготвих супата от кнедли с телешки бульон си припомних, че когато едно нещо е сервирано с друго нещо по подходящ начин, то може да бъде вкусно. В случая с десертите тези неща са комбинация от продукти, така подбрани, че да ти заговорят. Да оставят хубав спомен на небцето. Досещам се за един такъв гръцки сладкиш, толкова ароматен и толкова вкусен, че преди да изядеш първото парче се оглеждаш за второ. Нищо, че в крема му има грис.

Пшеничения грис е неизменна съставка за домашната прясна паста, както и в много зеленчукови и постни кюфтета.

Пшеничения грис може да бъде и съставка на лесен и вкусен десерт, решен от есента и вдъхновението, която тя води. И май стана време да ти говоря за въпросния сладкиш. В него няма какво да се сбърка. Това един от малкото десерти, в които пропорциите и грамажите не са фатални. И дори тези, които нямат кухненска везна (веднага да си купиш), могат да го приготвят без да се притесняват за резултата.  Този сладкиш също така търпи и импровизации, както с плодовете и ядките, така и с подправките. Но дори се замислих за онези, които наистина не понасят мисълта за грис. Сменете я с оризово брашно.

Класическата рецепта за този сладкиш е с ябълки. Но когато отидох на пазара да купя малко ябълки, грабнах и две дюли, малко стафиди и сушени кайсии. Междувременно се обадих на баща ми да изчисти лешници (все се измъквам от тази досадна задача) и вече разполагах с част от основните продукти за десерта. Самия десерт е решен напълно и категорично в рустик стил. Абе направо да си го кажа – домашен. Това не ми попречи да използвам от новото Божоле (розе) в тестото за хрупкавия топинг. Междувременно си налях от виното…

Постен сладкиш с ябълки и дюли

Продукти:

• 1 кг. ябълки, настъргани на едро ренде
• 0.500 дюли, настъргани на едро ренде
• 100 гр. стафиди
• 100 гр. сушени кайсии, нарязани на ситно
• 200 гр. едро счукани сурови лешници
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 150 гр. пшеничен грис
• 200 гр. захар
• 120 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• олио за намазване на тавата
• пудра захар за поръсване

За хрупкавия топинг:

• 50 мл. олио
• 50 мл. ароматно бяло вино или розе
• 150 гр. брашно

Ябълките и дюлите се смесват. Оставят се настрана.

Смесват се стафидите, сушените кайсии, лешниците, канелата и ванилията. Оставят се настрана.

Отделно се смесват пшеничения грис, захарта, брашното и бакпулвера.

Тава с приблизителни размери 30×20 см. се намазва обилно с олио. Отделните съставки се подреждат в тавата в следния ред: 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове – 1/2 сушени плодове и лешници – 1/2 брашнена смес – 1/3 пресни плодове.

От продуктите за топинга се замесва тесто. Настъргва се с едро ренде върху сладкиша.

Сладкишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 35-40 минути или докато придобие златист цвят на повърхността. След като се извади от фурната се поръсва с пудра захар. Оставя се да се охлади и се нарязва.

Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Да поясня, че наскоро видях тревогата на Антонина Желязкова, че българите се разделяме все повече на такива, които знаем нещо повече от Глория и Преслава, и от клюкарника Facebook; и на други, които не са прочели една книга никога и не чувстват нито липса, нито срам от това.

Та x, y и z освен, че са последните букви в английската азбука, в математиката се използват като знак за неизвестни величини, дето ги търсят в уравненията. Тъй ще търсят и първановчетата след няма и две години.

Проектът с амбициозната абревиатура е обречен. Както и всички досегашни първанови проекти. Основната причина е, че това случайно издигнало се нещо до съвършено несъответно на възможностите му място, няма грам стратегическо мислене и визионерство. Гаменски казано - като интелект той е на нивото на квартален бакалин или партиен секретар на трамвайния транспорт.

В момента, в който престане да е президент, всички властни възможности, които неговата ограниченост го е довела дотам, че да има като вечни, едва ли не дадени му от Господа заради личната му изключителност - та всичките му властни възможности ще се изпарят по-бързо от лански сняг.

Всичките свои хора, които е назначил или помогнал да бъдат назначени на властни постове, ще се отрекат от него като апостол Петър от Иисуса, когато го прибират, три пъти преди първи петли да пропеят. И логично - защо да са верни някому, който вече е никой; а не на тези, от които зависи мястото и кариерната им съдба. Олигарсите ли? Че какъв им е той - прошляк, комуто са подхвърляли жалки дреболии, а днес трябва да бутат боклучавия гювеч на наследника му. Бившата му партия? Той си прецака сам всички възможности с дребнавото, но подлярско интригантство и провинциално високомерие.

Да, на местните избори ще има известно - неголямо, количество кметове и съветници от фантасмагоричното АБВ - но нека си спомним как такива имаха и "Новото време", "Лидер", и "Либерален алианс" и какви ли не ефимерни екзотики - които по правило бяха на незначими места и в незначими количества, и още по като правило доста бързо се ориентираха да се присламчат към партията на мнозинството.

Видно е, че Първанов се ласкае, че ще повтори пътя на царя или на Бойко, но пропуска най-важното, което съдбовно го различава от тях - личната харизма. Безличната му същност е лишена от всякаква - царят имаше не лична, но наследствено-историческо-митологична (която апропо пропиля заради мангизи, макар и много); а на Бойко му е вродена - в точния смисъл на Макс Вебер. Има такива изключителни хора - харизмата им е божи дар. Самомнението да се сравнява с тях в това отношение е още един признак за ограничеността, да не кажа тъпотата му (Гошо имам предвид).

Желю Желев, който също не е връх на интелекта и също е изначално личен от харизма, загуби предварителените избори в СДС за кандидат-президент, а остатъчните му политически възможности стигнаха дотам да удари метан на Аамет да направят "Либерален алианс" и под тая измислица да вкара в парламента няколко сами по себе си качествени, но унищожени като политици хора (Митко Луджев, Венци Димитров и др.под.)

Петър Стоянов опита друг - според мен по-глупав - път за връщане в политиката: пропаднала кандидатура за евроизбори и успешно спечелване на лидерстовото в СДС. Резултатът беше като Жeлевия.

И Желев, и Стоянов бяха интелектуални нива над АБВ-стратега. За да си лидер, се искат лидерски качества - дори не в максимума си, но поне наличие на морална сила; надхвърляща себе си амбиция; посветеност на надлична, обществено значима цел; вродена способност за ограничение на личните щения. При всичките ми резерви към Желев и Стоянов, те ги имаха.

А Гошо от Сирищник... си остана Гошо от Сирищник. И на XYZ-му там му е мястото

Спомняте си, когато говорихме за таксовите марки като начин да не се плащат чудовищните монополни банкови такси за преводите за административни услуги от държавния апарат и общините.

Има развитие. Депутатът от СДС Михаил Михайлов е задал въпрос на Цветан Цветанов (стенограмата тук):

„Защо на гишетата за заявления за лични документи не се приемат като платежен документ държавни таксови марки, както е по закон? Явяват ли се те законен платежен документ, както е указано в Закона за държавните такси, чл. 2, ал. 1 и чл. 4, т. „д”?“

Цветанов отговаря:

„... Следователно е налице законово основание формираните приходи от такси за издаване на български лични документи да се разходват за специални цели. Това предполага точно отчитане на постъпленията и изключва заплащането на държавни такси за издаването на български лични документи чрез държавни таксови марки, приходите от които на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси постъпват в републиканския бюджет още от момента на закупуването им от техните разпространители.
Отделно от това в чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси е определено, че те се заплащат в брой или с държавна таксова марка, но в следващото изречение е посочено, че министърът на финансите определя в кои случаи таксите се събират в брой. В момента липсва такъв нормативен акт. За да се приложи заплащането на държавни такси с държавна таксова марка, е необходимо Министерството на финансите да изпълни изрично разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси.“

Ако не ви е ясно, да преведа. Проблемът на министерството с един милиард бюджет е:
- че не може да брои таксови марки и да ги отчита;
- не може да измисли никакъв начин за съвместна работа с министерството на финансите;
- министърът на финансите е безсилен да изпълни закона. МВР не може ли да го „респектира“?

Също така е ясно, че е подготвена мекичка юридическа възглавничка - а именно разни трикчета с формулировки и дефиниции, така че да се обоснове грабежа с това, че средствата трябвало да се превеждат на подизпълнители (!?!?). Като че ли това е единствената дейност в българско министерство, за която трябва да се превеждат пари на подизпълнители.

А дали не е по-логично обяснението, че докато тази банка е на власт, промяна няма да има?

Ходете да си платите рекета, защото Цецо не може да брои, а Дянков го е страх.

Някои, включително и принцът, който впоследствие става първият български цар, смятат българите за по-виновни от руснаците за безобразията, които се случват в България: "11 февруари. Тази сутрин в консулската служба на Негово Величество се обади принц Александър Батенберг и попита дали мога да го информирам за местонахождението на кораба "Султан" на Негово Величество и дали херцогът на Единбург е на борда му. Тъй като не бях в състояние да предоставя информация по въпроса, Негово Височество ме помоли да предадат телеграма до посолството на Негово Величество в Константинопол, което и направих, давайки му телеграмата, за да я пусне през руските власти. Принцът говореше с горчивина за българите. Той каза, че ако турците са лоши, то българите хиляда пъти по-лоши; след това изрази самосъжаление, че ще бъде назначен да ги управлява; и добави, че е абсолютно задължително тези хора да бъдат управлявани с твърда ръка. Според него сегашната липса на дисциплина в руската окупационна армия, както и плячкосването, което продължаваше в този град, а и на други места, се дължи на негативното влияние, което упражняват тези българи, които той определя като окаяни и жалки същества." (F.O. 195-1184, "Дневник на консул Блънт", Адрианополис, 1-123 февруари 1878) Отношението на принца може да обясни и някои от проблемите му при управлението на България.

повече за книгата --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/10/1821-1922.html

За нас сега е интересно и друго (освен мнението на бъдещия български държавен глава за нравите на бъдещия му народ) - как съдбата ни се е определяла извън нас от чужди великополитически игри в далечни столици на могъщи държави. От цитата е видно, че и немският принц, служещ в руската императорска войска, и английският консул са знаели, че той ще управлява България. Е, не са го знаели тия 200 и кусур български депутати, дето уж във Велико Търново с първото Велико Българско народно събрание учредили новата българска държава. И като й написали Конституцията (господи, фарс, сравним единствено с фарса с последната ни, божем демократична конституция), си "избрали" държавен глава.

Фарс, фарс, фарс, госпожи и господа - вече съм склонна да приема за истина твърденията на историци, възприемани от мен за крайни, че няма български държавен глава с изключение на Фердинанд, който да е избран от българите - без одобрението на Великите сили. Само дето Великите сили от края на 19-ти - началото на 20-ти век са едни, а след Втората световна война - други. По-конкретно да запитам - и себе си питам - можеха ли Желев, Петър Стоянов и Първанов да станат президенти без санкцията на Москва и Вашеингтон. И за себе си вече по се скланям към версията, че не можеха.

Езикът на Европейския съюз е сложен за разбиране и често се е налагало по няколко пъти да ни обясняват за какво става въпрос. Еврочиновниците често използват съкращения, занимават се с мониторинг и евроинтеграция. За обикновения гражданин е лесно да се изгуби в лабиринта от евродокументи и процедури. За евродепутатите обаче се предполага, че би трябвало да разбират по-добре и да интерпретират правилно съответните процедури.

Бившият министър на транспорта (1992-1993), Нейчо Неев беше възкликнал: "Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!"...

Егати държавата, щом правният ѝ "елит", събран в юридическия "мозъчен тръст" на ГЕРБ и АТАКА може да сътвори продукт, като предлагания Изборен кодекс и да го защитава с аргументи, като тези, които чуваме тези дни...

Егати държавата, ако сред този "елит" намира място личност, като лицето Чуколов.

Егати държавата, щом аргументите, с които подобни лица защитават правното си отроче, новият Изборен кодекс, могат да бъдат оборени с лекота от всеки, който пожелае...

Не искам да дори да коментирам този калпав продукт, плод на едноличното управление на ГЕРБ, подкрепено от АТАКА, които без турските автобуси са като чалгаджийка без силикон — кръгла нула от към музикално-естетически достоинства. Така и АТАКА — без турците са без атрактивна и достъпна за "масовия купувач" доктрина. Другото в АТАКА е кръгла нула и реминисценции към "доброто старо време", артикулирани наскоро от лидера им...

За да не съм голословен ще дам само един пример:

Един от най-големите проблеми на предложения от ГЕРБ Изборен кодекс е премахването на изборността на районните кметове. Правят го с аргумент, че тези кметове така или иначе нямали правомощия. Всички повтарят това с настървението на магическа мантра.

Само ще напомня, че Законът за местното самоуправление и местната администрация дава на районните кметове правомощия да изпълняват на бюджета на района или кметството, да се грижат за благоустройството и стопанисването на общинските обекти и да реагират при при бедствия.

Дори да се съгласим, че пълномощията на районните кметове в София, Пловдив и Варна наистина са силно ограничени, няма здрава логика на земята, която да обясни защо, вместо да разширим правомощията им, да речем, чрез делегиран бюджет, а не да молят "големия кмет" за пари, които са им определени, превърнем районните кметове в послушни чиновници на гише "кмет"... Просто няма такава здрава логика! А идеята определено не е в полза на децентрализацията.

Ако един от най-сериозните проблеми в проекта на Изборен кодекс, премахването на изборността на районните кметове, е аргументиран по този начин, мога да си представя какви са аргументите на юридическия екип на ГЕРБ по отношение на останалите проблематични части на това "творение"...

Без да влизам в детайл, ще изброя някои от основните проблема на този проект на Изборен кодекс:

1. Кодексът работи за ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, отменяйки основни демократични принципи, до които успахме да се докопаме през годините;
• Ограничава се правото на избор, чрез премахване на изборността на районните кметове (с което се нарушава активното избирателно право на близо два милиона избиратели); намалява се чисто механично и без никаква здрава логика броя на общинските съветници; създават се административни и се запазват финансовите пречки пред нови или по-малко популярни политически формации да участват в изборното съревнование; задълбочава се и се запазва неравнопоставеността на участниците в изборния процес чрез формални пречки, като брой подписи, различен режим на регистрация за партии и коалиции и други подобни. 
• ГЕРБ и АТАКА си запазват възможностите да доминират Централната изборна комисия, внимателно изчислявайки броя на състава й на 19 члена, при което коалицията им запазва пълно мнозинство.
2. Кодексът създава възможност за АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ с липсата на ясен регламент за функциите на изборната администрация и с отказа на ГЕРБ да я направи постоянна, вменявайки и правомощия на Съд, който да може да се произнася върху правото на политическите субекти да участват в изборния процес. Административният произвол се гарантира и чрез пълния контрол на двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА над ЦИК, за което стана дума по-горе;
3. Кодексът не решава проблема с КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ И ФИНАНСОВИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ. 
• Индикациите, че ГЕРБ ще намалят драстично, до размера на средната или минималната работна заплата, разрешените суми за плащане и дарение в брой са почти нулеви. Прагът, над който предлагат да се въведе задължителен бакнов превод е 5000 лв.
• Купуването на места в листите се бетонира чрез напълно неработещите преференциални прагове при избори за Народно събрание (20%) и Евро-парламента (10%);
4. Кодексът НАМАЛЯВА И ОГРАНИЧАВА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ в България;
• Преференциален праг не е предвиден при местните избори, въпреки, че хипотезата, че той може да бъде въведен ефективно е напълно валидна, което пък ще осуети купуването на места в листите, защото кандидатите ще трябва ефективно да се борят за симпатиите и доверието на избирателите;
• Въвеждат се клаузи, свързани с т. нар. "принцип на уседналост", които допълнително ограничават и пасивното избирателно право (на гражданите да се кандидатират и да бъдат избирани).
5. Кодексът ОГРАНИЧАВА АКТИВНОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, чрез неефективния преференциален праг и премахването на изборността на районните кметове и тези, в населени места под 500 души;
6. Кодексът, в крайна сметка ще НАМАЛИ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, лишавайки близо 1600 населени места от правото да избират свой кмет, чрез разпоредбата, която премахва избора на кметове в населени места под 500 души. Избирателите ще се демотивират и от това, че райони със сто, двеста хиляди жители, няма да могат да избират своите кметове. За сведение, ако сравним активността през 2003 и 2007 г. ще видим, че през 2007, когато жителите на София, Пловдив и Варна са избирали своите районни кметове, за разлика от 2003, е по-висока...

Както и друг път е ставало дума, най-крещящото оръжие на усъвършенстваната с годините все по-йезуитска пропаганда у нас е мълчанието, т.е. премълчаването. Това исках да кажа още в заглавието на книгата си “Мълчанието е злото”, която беше премълчана доста дружно от същата тази пропаганда през 2009 г. Съответно говоренето и писането са единствено възможният отговор [...]

Обяснено като за олигофрени. Таква като теб, Ахмедчо.

Twitter дава възможност лесно да определим кои хора да „следваме“ (да виждаме съобщенията им). Така ние можем да се информираме за неща, които ни интересуват, а не за всичко. Също така, в twitter има най-различни хора, което ни дава огромен избор – кой да „следваме“, на кой да се доверим и така нататък. Също така липсата на безсмислени игри и приложения ни дава възможност да използваме twitter за нещо по-полезно от губенето на време.

Цялата статия>>>

Ако имате Firefox 4 или друг браузър, който поддържа HTML 5 на прилично ниво, можете да видите презентацията ми за Колаб – екосистема за управление на личната информация, която представих по време нa OpenFest, ето тук.

Ако търсите информация за JS библиотеката, която представих по време на Mozilla сесията (popcorn.js), можете да видите демото от тук, пак със същите браузъри :)

Още по темата:

1. OpenFest и моята лекция
2. OpenFest 2010

Деси вече отдавна не се нуждае от представяне. Нейният мек глас, съпроводен от тромпет, ще създаде още повече уют в залата на форума. Междувременно най-дългокосата вокалистка в българския поп отговори на няколко свързани с храната въпроса:

Какво закуси днес?
Закусих домашно приготвени курабийки (от мен и дъщеря ми Янтра) и кафе.

Коя ти е любимата храна и защо?
Любимата ми храна е приготвената с любов и по възможност с пресни продукти, без консерванти или подобрители… И плодове и зеленчуци. И супи… и ементал… и домашно кисело млякооо…

Откъде си пазаруваш храна?
Била, Фантастико, хехе, магазините наблизо. Но се старая вкъщи да има домашно мляко и яйца. Купих си и пекарна за кляб.

Можеш ли да готвиш?
Много обичам да готвя, майка ми е много добър готвач и мисля, че е успяла да ме научи на най-важното – да го правя с отношение.

Дай ни жокер – какво ще изпееш на форума?
Ще изпея мои песни

…
Отдолу можеш да видиш и чуеш едно студийно и едно концертно изпълнение.

Phuture Shock _ Don’t Let Go

Phuture Shock performance at Backstage 24.Jan.2009

…

А самият форум Храна е в събота (27-ми), в Модерен театър.  Можеш да се регистрираш тук.

Тези дни страстите покрай събарянето на незаконни пристройки в Несебър се нажежиха. В самия град напрежение не се усещаше, беше тихо и спокойно, типично за ноември.

Не завърших предишния си пост за Веселина Томова, защото, пишейки го, осъзнах, че не съм права да я сравнявам с Явор Дачков. Те са коренно различни.

Със сравнението имах предвид, че както Явор носи вода от девет кладенеца, за да докаже, че Костов е злият гений на каквото си помислите, че съществува по земята; така и Веселина защитава Алексей (Трактора).

Само че пропуснах (или не исках да забележа, водена от ненавист към Трактора?), че Веселина е качествено различна от Явор, в смисъл коректна. Тя не преиначава чужди мисли, не вади цитати от контекста и не гради от Трактора ангел небесен, както Явор твори от Костов Сатана.

Веселина е фен на Трактора в смисъл, че е убедена в неговата невинност, че е организатор и шеф на т.нар. "Октопод", както и че вярва, че той е защитавал държавни интереси, а не се е занимавал години наред с организирана престъпна дейност.

Аз мисля противоположно на нея, но:

1. За разлика от Явор тя не си смуче от пръстите аргументи, а задава смислени въпроси и изнася достоверни факти, които - най-малкото - изискват логично обяснение от обвинителите на Трактора.

2. Веселина е критична, сиреч старае се да е обективна, и към обекта на защитата си (Трактора). Което не може да се рече за Явор - който не признава нещо добро на обекта на омразата си, дори очевидните и за враговете му постижения на Костоив.

3. Може би най-важно: Мотивите

Явор е воден единствено от омраза (мнозина са запознати с причините й - които са свързани както със слава, така и с пари - но не това е темата ми), която омраза затъмнява не само логиката, но и етиката. А за Веселина последното, което може да се каже, е, че е водена от лични мотиви - тя не защитава Трактора нито от омраза към противниците му, нито за слава, нито за пари, нито за каквото и да е. Тя е от редките в журналистическото съсловие птици, които вярват, че има правда и длъжността й е да се борят за нея.

Дори когато бъркат - така е в случая според мен - но знам ли в действителност каква е истината? А и да знам - мога ли не уважавам нейното търсене? Защото как иначе се постига тя, правдата - чрез единогласен хор на поведени от водачите ята; или чрез дискусии, стигащи дори и до скандали, породени от черни лебеди или бели врани, абе дори от овци, ама черни? Единогласието е може би най-големият враг на истината.

Дължах този текст на Веселина - макар че не съм съгласна конкретно с каузата й за Алексей. Но дори и затова й го дължа.

Уточнение:
Не познавам лично и нямам никакви отношения нито с Веселина Томова, нито с Явор Дачков.

Вчера обясних на няколко човека, че вземането на кредит от ЕС и МВФ ще бутне правителството на Ирландия и съответно е възможно да доведе на власт ново, по-реформаторско правителство. И хоп – правителството на Ирландия практически падна. Това вероятно е най-бързо сбъдналата ми се прогноза (или поне първата част от нея).

ЕС и МВФ още не бяха изпили шампанското, с което да отпразнуват "спасяването на света" – и правителството в Ирландия загуби парламентарната си подкрепа, създавайки политическа криза. Очакването на ЕС и МВФ беше, че като притиснат Ирландия да вземе голям заем, пазарите ще бъдат успокоени. Обаче, всъщност се стигна до политическа криза, от което пазарите всъщност са още по-нервни. Груба грешка.

Надеждата е, че след изборите ще може да бъде съставено ново и по-силно правителство. В момента управляващата партия има рекордно ниска подкрепа. Най-висока подкрепа сред избирателите има Fine Gael – която е по-реформаторската дясна партия в Ирландия. На второ място е лявата Партия на труда. Ако Fine Gael не спечели самостоятелно мнозинство, вероятно ще трябва да управлява в коалиция с Партията на труда.

Блогът за икономика 2010

Първо, да благодаря за поканата на Стефан и за идеята на Пламен. Та по вина на тези двама господа и аз се включвам в щафетата “10 правила за онлайн общуване“. Няма да мога да избягам от професията си, затова ще говоря основно за правилата, които компаниите трябва да спазват в Интернет, за да влязат в крачка с онлайн-поведението на потребителите си.

1. Присъствайте! Първото и най-важно нещо за онлайн маркетинга е… ами, да сте онлайн. Разбира се, тук имам предвид присъствието на места, където всъщност има значима част от вашата целева публика. Трябва да сте не просто на континента “Интернет”, а в конкретна държава. Глупаво е да градите присъствие в LinkedIn, ако таргетирате тийнейджъри. Затова преди стартирането на онлайн стратегията трябва да се направи подробен анализ, за да се идентифицират местата, където ходи аудиторията ви.
2. Говорете! За да ви забележат и да започнете да привличате вниманието на публиката, трябва да започнете да говорите. Но както и при другите комуникационни канали, не трябва да говорите без предварителен план. Помислете какво искате да кажете и как да го кажете правилно: по начин, който не оставя място за съмнение в смисъла и който ангажира аудиторията. Най-трудното и най-сладко постижение в онлайн маркетинга е да ангажирате аудиторията и да я превърнете в общност. Но за това – после!
3. Слушайте и отговаряйте! Тази точка дори може да мине едно ниво нагоре. Слушането е висше изкуство, което много малко от предимно говорещите PR и маркетинг специалисти са усвоили. Тук става дума не просто за мониторинг на споменаванията на марката, но и за това да наблюдавате аудиторията си и да знаете кои теми са й интересни. Това ще помогне при ангажирането на аудиторията и генерирането на съдържание за вашите онлайн-общности (т.4). В допълнение, социалните мрежи могат да се превърнат в добър заместител на call-центъра (може да попитате Dell) или FAQ-секцията на сайта – само трябва да следите зададените към вас въпроси и да им отговаряте (да им отговаряте ясно, кратко, директно, без номера “това го пише на сайта ни, потърсете там”)
4. Споделяйте! Когато казах “Говорете!”, нямах предвид корпоративна логорея. Стилът ви на говорене онлайн трябва да е много по-различен от прессъобщенията, където редовно влизат думи като “лидер”, “уникално”, “променящ индустрията” и т.н. В социалните медии трябва да говорите не само за себе си и своите продукти, а да говорите на езика на аудиторията. Имам предвид изказ и съдържание: можете да споделяте забавни клипове, новини и снимки, които не са свързани с продукта, но предават основните му качества и “атмосфера”. Иначе ще се превърнете в онзи егоцентрик на партито, който отблъсква всички други гости като говори само за себе си.
5. Позволете им да споделят! Това правило е особено важно при собствени платформи като корпоративния блог, например. Важно е да дадете на публиката лесен начин да сподели вашето съдържание. Все още малко потребители имат Shareaholic-бутони на браузъра си или дори простия drag-and-drop бутон на Facebook. Затова пък вие имате възможност да поставите бутони за споделяне, които да улеснят този процес. Практиката показва, че ако е наличен лесен начин за това, повечето потребители ще споделят интересно съдържание.
6. Представете служителите! Първо, вътрешно: дефинирайте ясно кой (или кои) направлява вашия онлайн кораб. Това е особено важно при необходимост от бърза реакция (а, както знаем, в социалните медии часовете са равни на месеци) И второ, пред аудиторията: ако имате блог, добре е авторите му да застанат в него с имената си. Това персонализира комуникацията и дава по-човешки облик на организацията.
7. Помнете добрите думи! И не само ги помнете, а и ги споделяйте. Можем да започнем от цитати на доволни клиенти, качени в секция “Мнения” на сайта ви. По-висшата форма на същата задача е да провокирате аудиторията ви да говори: създаването на ангажирана публика на вашата Facebook страница е добра предпоставка за стимулиране на диалога. Ако някой, който не познава компанията ви, попадне на позитивни коментари, много по-вероятно е той също да остане с добро впечатление за вас.
8. Следете промените! Постоянният мониторинг не изисква да следите само споменаването на марката. Следете какво е интересно на публиката и накъде отива тя. Ако се появи нов онлайн канал за комуникация, който аудиторията ви харесва, не трябва да изпускате тази възможност. Неефективно е да държите на старите канали, просто защото ги познавате – учете се постоянно.
9. Бъдете новатори! Често компаниите изчакват един канал да се утвърди, преди да влязат в него. В известна степен това е нормално, като се има предвид, че организацията функционира с определен (ограничен) ресурс. Но ако един канал стане твърде известен, той вече ще е запълнен от други компании (и конкуренти), които говорят там. Затова включването на късен етап ще понижи многократно потенциалната ефективност. Единственото решение за компаниите е да бъдат част от първите в платформата. Наистина, тук има риск да насочите ресурси към мрежа, която няма да се наложи масово. Но за да си осигурите добър резултат, трябва да рискувате – и тук, в определени рамки, подкрепени от анализ.
10. Бъдете гъвкави! Новите медии изискват много по-бърза реакция, неформален стил и делегиране на отговорност към комуникаторите – все неща, които плашат консервативните компании. Но за да е ефективно онлайн поведението ви, трябва да се съобразите с изискванията на средата. Налагането на точни правила и ясни отговорности е начин да скъсите времето за реакция и да оставите нещата в ръцете на лице, което владее добре стила на онлайн-комуникацията и може да разговаря ефективно и умно с публиката.

Списъкът не цели изчерпателност, защото тогава сигурно щеше да бъде във формат “100 златни правила и 1000 изключения”. В крайна сметка Интернет е динамична среда, а компаниите и целевите им аудитории са много различни – затова и не трябва да ни учудва фактът, че стратегия, която работи за един, води до провал при други. Комуникацията си остава комуникация независимо от средата, затова в Интернет важи последното и най-точно златно правило:

Няма добра и лоша комуникация – всичко зависи от контекста!

Затова най-важно е да намерите собствения си глас, канал и стил на изразяване. Ще предам темата на Иван и Диди.

___
снимка: priceisright.com

Още по темата:

1. Онлайн Маркетинг Checklist
2. Вирусен маркетинг с Guy Kawasaki
3. Онлайн реклама – промените на големите

Продукти за 4 порции:
8 едри камби
2 моркова
8ч.л. захар
1ч.л. сол
2 аспирина
300г зрял боб
2 яйца
3с.л. оцет
4 листа от вишна

Приготвяне:
Камбите се почистват от дръжките и семките. Измиват се. Във всяка камба се слага по 1ч.л. захар. Слагат се в тавичка. Запичат се във фурната за 15- 20 минути. На дъното на еднолитров буркан се слагат 2 аспирина, 1 ч.л. сол, 1ч.л. мед и 3с.л. оцет. Камбите се подреждат една върху друга, като се притискат добре. Долива се вода. Листата вишна се измиват и слагат в буркана. Затваря се плътно капакът с машинка. Бурканът се оставя на хладно място. Периодично се обръща за да се мариноват добре. Достатъчно е да преседят така 10 дни и туршията е готова.
Бобът се накисва от предната вечер. На следващия ден се изхвърля водата. Налива се нова чиста. Добавя се щипка сол. и 2с.л. зехтин. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Вари се в продължение на 90 минути, на кротък огън. След това се отцежда водата, но не цялата. Трябва да остане около 1 пръст. Бобът се смила с пасатор на гладко пюре.
Яйцата се сваряват. Морковите се стържат. Камбите се изваждат от буркана. Отцеждат се от маринатата. Пълнят се с бобено пюре. Подреждат се в тавичка поливат се с 1ч.л. зехтин. Запичат се за 20 минути само на горно печене във фурната. Вземат се 4 плоски чинии за салата. В средата на всяка се поставят по 2 печени камби. Яйцата се срязват напречно на 2 на зиг- заг. Получават се 4 цветенца. Върху едната камба се слага по 1 яйчено цветенце. Другата се поръсва обилно с морковени стърготини. Яйчицата се поръсват с шарена сол. Поливат се с по 1 капка зехтин.

Днес Десислава ще ни разведе из Мадрид, за да ни разкаже какво можем да правим в испанската столица. Приятно четене:

Мадрид

къде, какво, защо

Слънчев и топъл през октомври, оживен, гостоприемен и шумен –

от Paseo Imperial до Paseo de la Castelana през Plaza de San Miguel, Plaza de San Ildefonso и Plaza de Alonso Martinez

По малките улички, които ги има само на картата. Или накъдето ти видят очите и те поведат краката – по пътя на плочките или следвайки табелките с красиво изписани букви. В градинката пред Кралския дворец или край черните лебеди в парка Ретиро – Мадрид е очарователен със спретнатите си къщурки, боядисани в жизнерадостни цветове, с тесничките тераси с много цветя и с дървените си капаци, пазещи спомена за едно време. И с уютните кафенета, в които никой не бърза, като Mama Ines (на Calle Hortaleza 22) или Cafe Espejo (на Paseo de Recoletos). Не бива да се стряскате от това, че някои испанци пият кафето си на крак, като същевременно успяват да изпушат поне 3-4 цигари. Испанците пушат много и също така, вървейки по улицата, което по-рядко се вижда у нас. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Улиците в сутрешните часове

са сравнително тихи и празни, разминавате се основно с други туристи или с хората, които чистят, но към обяд лека-полека градът оживява. Ако сте огладнели и ви се хапва първо, второ и трето, сега му е времето (за испанците всъщност – около 15ч) – обедните менюта са на цени между 8 и 15 евро. Следобедното кафе можете да изпиете на открито някъде на Plaza de Chueka или на Plaza de Santa Ana, като се полюбувате на мелодичния испански език, на който говорят всички наоколо. Привечер се настройте за много шум и емоции – тапас баровете са препълнени, най-вече с мъже, които така бързо поръчват, че зад касата не могат да им смогнат. Макар че имат своя чар, препълнените барове не ми допаднаха, защото са места, където трудно ти се чува приказката, макар че точно за това си отишъл. Така както се ходи и в

пазара Сан Мигел (Mercado de San Miguel)

– красива, стъклена сграда, в която можеш да си купиш плодове и зеленчуци, сирене, месо или миди и където вечер трудно можеш да се разминеш от хора, носещи чаши с вино или цели бутилки, които се спират да кажат “здравей“ на приятелите си. Ако междувременно сте от т. нар. романтици, наслаждаващи се на залеза, мястото е Templo de Debod (Paseo del Pinto Rosales) – автентичният египетския храм, построен 2 век преди Христа, подарен на испанците през 1968-а в знак на признателност. Постройката, макар и древна, не е много внушителна през деня, но вечер е осветена разкошно. В търсене на испански дух можете да тръгнете

по следите на фламенко танцьорите

– близо до пазара Сан Мигел се намира един от известните барове за фламенко (tablaos) – на Plaza del Conde de Miranda 1, където освен всичко друго персоналът говори английски и не го крие. Представленията обикновено започват в 22.30 часа, като за почивните дни е добре да направите предварителна резервация. Входът е около 30 евро. Дори и фламенкото да не е любимият ви танц, шоуто ще ви хареса. Мадрид се слави и с многото си и хубави дискотеки, но аз лично ги пропуснах. Затова пък пробвах друга градска традиция – чуроси с шоколад (chocolate con churos) – т. нар. закуска призори :) Чуросите са малки гевреци или пръчки, пържени, сухи и мазни, които се поднасят с горещ шоколад, който е толкова гъст, че си ги топиш в него. След като ги опитах, аз предпочетох да хапвам класически кроасан, придружен от чаша свеж портокалов сок и uno espreso. Уточнението е важно, защото испанците пият дълго кафе с мляко (con leche), което невинаги удовлетворяваше жаждата ми за класическо силно и късо кафе. В края на нощта можете да се приберете и поспите (поне докато не ви разбудят ранобудните чистачи) в някой от многото хостели в центъра като Mirentxu (Zorilla, 7) например. Хостелите обикновено се помещават на етаж или два в старите сградите, собствениците често живеят в единия край, но в никакъв случай не се месят в ежедневието на туристите. На по-ниска цена могат да ви предложат да делите стая с непознати или пък да ползвате shared toilet или bathroom. Ако сте любител на музеите, Мадрид ги има в изобилие. Ако не сте,

посетете поне Прадо, а ако ви останат сили – и Thyssen-Bornemisza, евентуално и Centro de Arte Reina Sofia

Поне за мен разглеждането на множество картини в един ден затормозяващо, на вас може да ви хареса. Правете се, че не чувате моя леко пренебрежителен коментар и задължително си вземете карти, за да се ориентирате в залите. По възможност прочетете нещо за колекциите, които се показват в момента (често има гостуващи такива) и си набележете цели. По мое мнение човек трябва да ходи няколко пъти и да гледа само отделни неща. И ако за Прадо мога да кажа, че помня някои от картините на Веласкес, Гоя, Тициан, Караваджо, Мурийо, Йеронимус Бош, Рубенс, Дюрер, то останах доста потресена от съвременното изкуство, показано в галерията на Кралица София. Явно модерното изкуство не е за мен. Дори Пикасовата “Герника“ не успя да спаси положението. Не забравяйте да проверите кои са почивните дни за съответния музей, защото правилото за понеделниците невинаги важи.

Не споменах нищо за градския транспорт,

защото е много по-редовен от този в София и навсякъде има указания коя линия накъде пътува. Не го ползвах много – само метро от летището до хотела и обратно, като влакчетата са на 2-3 минути и много чистички. Във всички станции има указателни табелки и карти на мрежата, автоматите за билети работят с монети, банкноти и крадитни карти, така че човек е максимално улеснен. Обикновеният билет струва 1 евро, само от и към летището се доплаща още 1. Има комбинирани билети, които позволяват ползване и на друг транспорт, както и билети за 10 пътувания. Но в центъра така или иначе човек с удоволствие и дори целенасочено си се разхожда пеша :) От магазините не се впечатлих – и марките, и цените са почти като нашите (е, стандартът тук не го броим). Искаше ми се да посетя неделния битпазар Rastro, но не остана време, пък и нямах потребност да пазарувам. Макар че с удоволствие избирах магнитчета, чаши и касички и други сувенирчета за приятелите. Има магазинчета за такива глупости на всяка крачка. Не мога да не спомена

кафенето-антикварна книжарница J&J Books and Coffee

(www.jandjbooksandcoffee.com) – държи я американец, установил се в Мадрид. Освен че предлагат кафе и коктейли и продават книги, организират интернационални вечери, в които можеш да подобриш английския или испанския си с хора, които също като теб не познават никого. Обиколих половината център, за да я намеря, като междувременно видях квартала, в който живеят най-много чужденци – една идея по-малко чисто и живописно, с още по-тесни улички и с много магазинчета за плодове и зеленчуци и обувки и почти никакви сувенири. След закупени две книги на любимата ми Ан Тайлър се почувствах удовлетворена и по-лесно възприех мисълта, че трябва да се прибирам у дома. Кратък полет на wizz air в 20.30 вечерта (споменах ли, че там са с един час назад) и след бърз диагонален прочит на „Вечеря в ресторант Носталгия“, към 00.55 ч кацнахме в София. Недобре осветена и с много дупки, нооооо това си го знаете. За нещата, които съм пропуснала, може би ще пиша друг път. Автор: Десислава Илиева Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="408"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="408" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="408"] Снимки от Испания: [nggallery id=36]

В Нетлог намерих чудесен клип, направен по текст, който преведох преди време и реших да го споделя. Благодаря на авторката на клипа!

В Нетлог намерих чудесен клип, направен по текст, който преведох преди време и реших да го споделя. Благодаря на авторката на клипа!

Успоредно с версията за PC и конзоли. EA, изкара на пазара за iPhone версия на новата Need For Speed: Hot Pursuit.

И за разлика от версиите за компютри, които отдавна не играя, тази за телефона ме привлече – можеш да поиграеш за 10 минути, между другото. Но межеш да загубиш много повече време, защото играта е много зарибяваща. Все още напълно аркадна, вече е станала малко по-трудна и не може да се мине за 30 минути, както предните версии за iPhone.

А графиката, графиката…

За начало и за сравнение, помествам два скрйншота от Need For Speed: Hot Pursuit II за PC (2002 – най-доброто на което бяха способни големите машини тогава):

А това е 2010. На телефон:

Снимките говорят сами за себе си (клик за пълен размер). Съчетано с отличен геймплей, прилично ниво на трудност (ако искате да ви е наистина трудно, трябва ви (F1 2009 на Codemasters или поне Real Racing).

Струва си всяко от… 6-те левчета (версията за PC e 80!). Сега остана да намеря някой друг с играта, за да разцъкаме на локален мултиплеър (Големият и май единствен минус е липсата на онлайн мултиплеър)

Пo-професионално ревю тук. Самата игра – тук.

Още много скрийншоти надолу:

(...)
прочетете останалата част от Need For Speed: Hot Pursuit на iPhone (0 думи)

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Крокотак не само ги представя, но вече и изпробва в игра. Това са магическите кубчета на ТУК-ТАМЕ, които вчера разпечатахме на  принтер върху картон и после внимателно сглобихме. Цветни, забавни, те знаят сбора на всеки две числа от 1 до 10. Страхотно помагало за деца, който се учат да събират числата. Стават и за правене на високи кули:)

Изтеглете от блога на ТУК-ТАМЕ PDF файловете, изрежете и сгънете.

Идеята и прекрасното изпълнение са на  Тереза(ТУК) и Ива(ТАМЕ).

(терапевтични приказки за деца)

Имало едно момченце. То толкова обичало новите си ботушки, че не искало да се разделя с тях даже нощем. Ботушките също обичали момченцето и се гордеели с това, че никога не ги събува. Веднъж момченцето лежало с ботушките си и почти заспивало, когато чуло:
-Не ни обича нас детето.
И втори глас отвърнал на първия с тежка въздишка:
-Да, не ни обича. Толкова се старахме днес - бягахме с всичка сила, въртяхме педалите на колелото, ритахме топка. Толкова се уморихме, а ни държи в ботушките като в тъмница.
И момченцето разбрало, че разговарят неговите крачета.
-Хе, хе, хе, - заскърцали и се разсмели ботушките - затова пък нас ни обича много и не иска да се разделяме!
-Ботушки може да си намери във всеки магазин, а ние сме му едни единствени - тъжно отвърнало дясното краче.
А лявото добавило:
-Момчето расте, докато спи. Заради вас е трудно да растем. Пречите ни, притискате ни от всички страни.
-Красота! - засмяло се едното ботушче. - Голямо момче с малки крачета!
-Нищо красиво няма! - отвърнало му второто. - И на нас не ни е излишно понякога да подишаме свеж въздух! Тези крачета са такива ... Така невкусно миришат ...
-Това е заради вас! Заради вас така миришем! - закрещели крачетата едно през друго.
-Ей! Стига се карахте! Пречите ми да спя! - намесило се в спора момченцето.
И извикало майка си, за да му помогне да смъкне ботушките и да измие крачетата си с топла вода и сапун. Защото то било стопанин и на своите крачета, и на своите ботушки. И искало всички да се чувстват добре.

Елмира Блинова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

(терапевтични приказки за деца)

Имало едно момченце. То толкова обичало новите си ботушки, че не искало да се разделя с тях даже нощем. Ботушките също обичали момченцето и се гордеели с това, че никога не ги събува. Веднъж момченцето лежало с ботушките си и почти заспивало, когато чуло:
-Не ни обича нас детето.
И втори глас отвърнал на първия с тежка въздишка:
-Да, не ни обича. Толкова се старахме днес - бягахме с всичка сила, въртяхме педалите на колелото, ритахме топка. Толкова се уморихме, а ни държи в ботушките като в тъмница.
И момченцето разбрало, че разговарят неговите крачета.
-Хе, хе, хе, - заскърцали и се разсмели ботушките - затова пък нас ни обича много и не иска да се разделяме!
-Ботушки може да си намери във всеки магазин, а ние сме му едни единствени - тъжно отвърнало дясното краче.
А лявото добавило:
-Момчето расте, докато спи. Заради вас е трудно да растем. Пречите ни, притискате ни от всички страни.
-Красота! - засмяло се едното ботушче. - Голямо момче с малки крачета!
-Нищо красиво няма! - отвърнало му второто. - И на нас не ни е излишно понякога да подишаме свеж въздух! Тези крачета са такива ... Така невкусно миришат ...
-Това е заради вас! Заради вас така миришем! - закрещели крачетата едно през друго.
-Ей! Стига се карахте! Пречите ми да спя! - намесило се в спора момченцето.
И извикало майка си, за да му помогне да смъкне ботушките и да измие крачетата си с топла вода и сапун. Защото то било стопанин и на своите крачета, и на своите ботушки. И искало всички да се чувстват добре.

Елмира Блинова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!