Театрално ревю: Преди/След, Четири стаи

Тази категория от блога е в доста дълга кома, затова реших собственоръчно да я реанимирам. Обичам театъра и мога да говоря за него дълго. Днес ще се опитам да потисна това желание и да напиша две кратки ревюта на интересни постановки от Театър „София”: Преди/След и Четири стаи. Текстовете и изпълнението им са много различни, но и двете си заслужават по свой начин.

Преди/След

Постановка, която не е за всеки. Но и няма как да очакваш нещо друго от Иван Добчев. Самата пиеса е много кинематографична, като паралелно текат поне две действия – в оригинал Роналд Шимелпфениг е сътворил цели 114 сцени със 78 действащи лица. Това е един от онези постмодернистични текстове, който казва много, без фактически да казва нещо определено. За връзките, изневерите, мечтите на мъжете и жените – или поне на повърхността. В дълбочина обаче се усещат много по-универсални теми: за спомените, пропуснатите и спечелените мигове, за истините, които признаваш само пред себе си и за комплексите, които са познати повече или по-малко на всеки човек. Добчев пък пречупва текста и действието през собствена режисьорска призма, която поставя още един пласт върху постановката. Ролите са епизодични и заради това повечето актьори не могат да разкрият целия си потенциал – някои от героите остават леко схематични, само скицирани. А може би така всеки зрител може по-лесно да проектира собствените си мисли върху тях. Въпреки това представянето на Гергана Кофарджиева е разплакващо реалистично. Много добро впечатление ми направи и Михаил Милчев.

Четири стаи

Това са същите онези Четири стаи, които Тарантино ни показа през 1995 – все така абсурдни, напечени и разсмиващи. В театър обаче нещата са дори по-забавни. Наистина, няма ги Антонио Бандерас и Тим Рот, но актьорите се доближават максимално до оригинала. Режисьорският екип не си е правил опити да променя звученето, а създава майсторско копие на оригинала. Но тук зрителите са вътре в действието. Постановката не е организирана в статична театрална зала – действието се накъсва в отделни пространства на театъра, които представляват съответните четири стаи. Важно за дамите: по-добре не си обувайте пола, защото присядането на възглавнички по пода на театъра ще вие трудно! Още веднъж браво на трупата – съзнавам, колко е трудно да наподобиш филмов герой в театъра, без помощта на близките кадри и движението на камерата. Малък минус на театралното претворяване на филма е фактът, че случките в отделните стаи остават линейни. Но динамиката е достатъчна, за да задържи интереса ви и двата часа минават неусетно. Пазете се от похотливи вещици, припадащи психопати, трупове под леглата и летящи пръсти! И си резервирайте билети отрано – въпреки че постановката се играе от около година, местата все още свършват много бързо.

___
снимки: Театър “София”

Още по темата:

1. СиВи както никога ПреДи

Прочети цялата новина

Свързани новини: