Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
И за тази Коледа реших да приготвя класически десерти от света, които са част от празничната трапеза. Миналата година приготвих един страхотен Щолен, чиято рецепта спазвам и сега като променям единствено разнообразието от сушени плодове, ядки и подправки. Бях се спряла и на един Гръцки коледен хляб, както и традиционните за зимните празници в Гърция сладки – Меломакарона. Тази година се ориентирах към Италия с Панетоне и Панфорте, класическите джинджифилови бисквити, които се приготвят по цял цвят и един специален фруктов кейк. Това, което ги обединява не е само коледния дух, а и една съставка, която аз реших да използвам под една или друга форма. А именно – шоколад.
Започвам с италианския сладък хляб Панетоне, който произхожда от Милано и е едно от нещата, които се приготвят за Коледа не само в Италия, а и в други части от света. Панетоне много наподобява козунак, с разликата, че не се изисква много месене, а дълго втасване. Характерна е и височината на хляба, която обикновено варира между 15 и 20 см. Хлябът по традиция се приготвя 2-3 дни, като първоначално се прави закваска, а след като се замеси тестото се оставя да втасва почти цяло денонощие. На третия ден, оформения хляб втасва за трети път и тогава се пече.
Разбирам, че колкото и да ни вдъхновява Коледата, не винаги намираме време да се справим с всичко, което бихме искали да приготвим. Ето затова, аз съкратих времето за приготвяне на Панетоне, което съвсем не се отрази на резултата. Е да, отново трябва да отделим един ден за него, но все пак, това е празничен хляб, на който може да се насладим у дома.
Дозите са за 1 хляб – 1,800 кг. с диаметър 20 см. и височина 15 см.
Продукти:
Стафидите и ягодите се накисват в рома за една нощ. Отцеждат се добре.
В голяма купа се смесват пресятото брашно, захарта, солта, маята, настърганата кора от цитрусите и остърганите семена от ваниловата шушулка.
Медът се разтваря в топлото мляко.
Яйцата се разбиват с телена бъркалка и към тях се добавя млякото с меда.
Течните съставки се прибавят към сухите, като се замесва много меко тесто. В него, по малко се добавя от кравето масло. Омесва се добре докато се поеме от тестото.
Накрая към тестото се добавят сушените плодове и шоколадовият дропс. Разбъркват се с дървена лъжица или внимателно с ръка. Сместа се прехвърля в голям съд, намазан с мазнина и се оставя на топло място да втаса за 3 часа. Тестото трябва да утрои обема си.
През това време се подготвя формата, в която ще се пече Панетоне. Избира се висок, керамичен съд с диаметър около 20 см. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметъра на съда. Поставя се на дъното на съда. Също от хартия за печене се изрязва парче дълго около 1 метър. Парчето хартия се сгъва на две по дължина, така че да се получи лента с дължина 1 метър и широчина 19 см. (Този размер важи ако се използва стандартна ролка хартия за печене.)
Лентата от хартия за печене се навива на широка ролка с диаметъра на съда. Трябва да се получи цилиндър, който се поставя в съда, плътно по стените му. Краищата на хартията за печене се закрепят с топлийки или кламери. (Топлийките да не бъде с пластмасови главички.) По този начин се подготвя формата, в която ще се пече Панетоне. Целта е да се създаде височина.
Втасалото тесто се премесва върху набрашнена повърхност. Не трябва да се меси много и не трябва да се добавя много брашно. Тестото се поставя в подготвената форма. Оставя се на топло място да втаса още един път за около 1 час.
Фурната се нагрява на 190°C. Тъй като съда за печене е висок, необходимо е скарата на фурната да се сложи на най-ниското ниво. Хлябът се слага във фурната, като се внимава, цилиндъра от хартия за печене да не докосва реотаните отгоре. (В тази връзка, Раховеца няма да свърши работа, съжалявам.) Пече се около 1 час и 30 минути, като след първия час, хляба се проверя с дървен шиш, забоден в центъра до дъното. Ако шишът излезе мокър, с тесто по него, хлябът се връща във фурната и се проверява на всеки 15 минути докато стане готов. В този случай след първия час повърхността на хляба трябва да се покрие с алуминиево фолио, за да не изгори.
Когато хляба е готов, се изважда от фурната и се оставя за 20-30 минути във формата, докато се охлади леко.
След това се изважда от формата, отстранява се хартията за печене от дъното и стените и хлябът се оставя върху решетка докато изстине напълно. Поръсва се с пудра захар.
да, Дом на киното не е отоплен, да, седалките му не са луксозни като тези по модерните кина, но пък киното си е хубаво, особено много хубаво, защото дава уникални филми, които не можеш да видиш другаде. Поньо от скалата край морето е японски детски анимационен филм, с режисьор Хаяо Миядзаки, ...
трудно се събира. но капка по капка - вир става. да, особено тази Коледа има доста благотворителни базари, истина. но нашият (Az-jenata.bg и Magic FM) бе по-различен. основното, което се продаваше бяха картички, сурвачки и сувенири, изработени от деца. деца от цялата страна. част от тях бяха дошли на базара с ...
Най-големият италиански телекомуникационен оператор Telecom Italia смята да спечели 40% от пазара на електронни книги на Апенините в близките месеци. Компанията планира пускането на собствен таблет през февруари и с това разчита да привлече като клиенти младите читатели в Италия.
Днес с Илияна получихме три картички. Във времето на електронната поща и безплатната комуникация, като че ли картичките от хартия са ми още по-ценни. Когато човек ти подари парченце от себе си, в което са вложени време и енергия, за мен е привилегия да получа такъв подарък. Вниманието, което ми е оказано ми показва, че съм оставил следа [...]
За първи път българската държава се произнесе по статута на Паметника на съветската армия в София. Ето отговора на министерството на културата на писмото на инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, в което предложихме министерството да приюти паметника в планирания от министър Вежди Рашидов музей на комунизма. „Уважаема г-жо Маринова, Във [...]
Често се чудим, защо в България след комунизма изградихме именно такова, жестоко и немилосърдно общество, докато в другите държави от ЕС, включително бившите братя по лагер, някак си хората успяват да живеят в по-хуманна среда.
Едно от възможните обяснения дава Владимир Буковски, известен дисидент в предаването „Грани недели“ от 18.12.2010 по радио „Эхо Москвы“ и телевизията RTVI.
Този разговор почти съвпадна с разкриването на тумбите ченгета във Външно министерство, с текста на Невена Гюрова за някои особености на характера на висшите ченгета у дома. Съвпадна и с оставката и интервюто на Божидар Димитров в „На четири очи“, където той обяснява ролята на добрите ченгета като момчетата, които снимали нелегално на ксерокса разни родолюбиви документи.
„Чекисти“ може да се преведе като „ченгета“, но има по-тясно значение – обозначава само хората от спецслужбите, и не включва другите видове полицаи.
Приятно четене
В КАРА-МУРЗА: Днес гост на нашето студио е Владимир Буковски, бивш съветски политически затворник, през 2007 г. нерегистриран кандидат за президентския пост на Руската федерация.
Добър вечер, Владимир Константинович.
В. БУКОВСКИ: Добър вечер.
В. КАРА-МУРЗА: Наближава Денят на чекиста. Как се усеща усиленото присъствие на бившите служители на спецслужбите в руските коридори на властта?
В. БУКОВСКИ: Манталитетът на чекистите си има своите особености. Те не разбират партньорството, не могат да бъдат партньори. Те не разбират опонентите. За тях опонент и враг е едно и също нещо. И партньорът за тях е или агент, или враг. Разбирате ли? От тук и невъзможността да се сътрудничи нормално с каквито и да е чекистки организации. Тя се отразява днес и на вътрешната политика и на външната.
Във външната - всеки ден наблюдавам целия този натиск, който те упражняват върху страните от близката чужбина. Това е типичен признак на чекизма. Техните отношения със Запада до неотдавна се строяха точно на този принцип. Колкото повече Западът търси компромиси, толкова повече претенции има Москва, разбирайки всяка склонност към компромис като слабост. Това е типично чекистко отношение. Ето.
А вътре в страната, ами какво, това е обсебеността от идеята за контрола. Това не само са ето те, чекистите с чекисткия си опит, това е преди всичко техния стремеж да контролират всичко: и бизнеса, и културния живот, и пресата. Ето нещо типично чекистко. Те не могат да се ограничат с някаква тясна област и да се задоволят с нея. Те искат всичко да контролират.
В. КАРА-МУРЗА: А по какво се различава сегашното поколение на бившите служители от спецслужбите от чекистите на Вашето време?
В. БУКОВСКИ: Преди всичко, те са на цял порядък с по-слаба квалификация. Като работещи в контраразузнаването и разузнаването са под всякаква критика. Няма да припомням неотдавнашните скандали, свързани с това, провалите им зад граница и доста неумелата им работа в държавата, очевидна за всички. Това се дължи преди всичко на тяхното много ниско квалификационно ниво.
По-рано те бяха подконтролни - отчитаха се на ЦК (на КПСС). И това представляваше някакъв сдържащ момент - те трябваше да докладват, на тях им беше необходимо да получат съгласието на ЦК. И, съответно, се стараеха да се подготвят по-сериозно. А и нивото им беше по-високо. А днес сами са си господари. Ето, договарят се в Контин на чашка компот и отиват да пречукат някого. А по-рано трябваше да се състави план, да го представят в ЦК, за да бъде утвърден. Всичко това отнема време, а и трябва да се доказва, че има смисъл. А днес - не, днес всичко е помежду им. Сами са си господари. Сами са си изпълнителни органи и контролен орган.
В.КАРА-МУРЗА: А възможно ли беше да си представим, например, през 1991 г., такова масово възвръщане на бившите служители от спецслужбите във властта?
В.БУКОВСКИ: Ами, що се отнася точно до спецслужбите, то ние много не говорехме за това, но че ще има рецидив, че ще има реставрация, за това говорех още през 92-ра и 93-та година. Моята, да я нарека формула, беше много проста: Ние или ще съдим КПСС, комунистическата система и нейните престъпления в миналото и по този начин предотвратяваме рецидива, или не правим това и рецидивът е неизбежен.
В.КАРА-МУРЗА: А издържа ли на изпитанието на времето мита за това, че чекистите са най-безкористния отряд на управляващия елит?
В.БУКОВСКИ: Е, това е доста смешен мит. Ако помните „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин, то той там описва първите случаи на корупция в ЧК, дори още във ВЧК. Доста скандални, в които са били замесени висши чинове на ВЧК.
Ние знаем и за военновременната корупция в ЧК и НКВД и за следвоенната. И вече в мое време, по което на КГБ бяха предоставили правото да разследва икономически дела, големи подкупи и валутни операции.
Аз от съкилийници знаех, че те изземват някакви ценности и не ги вписват в протокола.
Това беше изгодно и за двете страни. Виждате ли, законът беше устроен така, че ако имаш сто хиляди оборот, сто хиляди са десет хиляди от новите пари, то това означаваше разстрел. Това се смяташе за особено голям размер. А ако беше по-малко, то следваше друга алинея на члена. И по-къс срок. И затова, чекистите прибираха в джоба си всичко отгоре. И обвиняемият мълчеше, защото ако протестираше, щяха да го разстрелят - числата щяха да се окажат повече от 10 000. И ето, заради това, по мое време, през седемдесетте години, аз лежах заедно с тези хора в затвора. Нека вече замълчат за корупцията, при тях тя винаги съществуваше.
В.КАРА-МУРЗА: Големи благодарности за това интервю.
Припомням, че гост в нашето студио беше Владимир Буковски, бивш съветски политзатворник. А през 2007г. - нерегистриран кандидат за президент на Руската Федерация.
Преводът е според официално публикуваната в страницата на „Эхо Москвы“ транскрипция на разговора.
Едно от нещата, което ме привлича във фънки музиката, е, че тя може да бъде и поп, и рок, и български фолклор или естрада, джаз, соул и изобщо всяко парче, в което е хвърлена онази пикантна подправка, придаваща неповторимия фънки груув, който ни кара да тропаме с крак, да поклащаме глава или да се хвърлим в необуздани танци (последното го мога най-добре).
Днес ще ви представя едно парче, което завъртях на последното издание на In Vinyl We Trust във Варна, и което изненада доста хора. За щастие – приятно. В него има и рок, и фънк, и психеделични оттенъци, и много история. Пригответе се за Deep Purple и Hush.
Няма да ви занимавам с историята на Deep Purple, тъй като тя може да се открие в много подробни варианти на български език, а и бандата не попада в основната стилистика на този блог. Но тяхната версия на Hush е феноменална. Тежка, психеделична и с невероятен груув. Записана е на 11 май 1968 за дебютния албум на групата Shades of Deep Purple и въпреки че в родната им Англия не предизвиква почти никакъв интерес, в щатските класации се изкачва до No 4, а в канадските – до No 2. Това е първият хит в историята на Deep Purple, за което заслуга има и лейбълът, който разпространява парчето зад океана – Tetragrammation. Групата държи пилотният сингъл да е Help, но нюхът на собствениците на Tetragrammation не ги подвежда.
Иначе оригиналът е дело на американския кънтри/поп певец и композитор Joe South, известен и с авторството на друг световен хит – Games People Play. Ето какво гласи част от текста на Hush:
(Love, love)
They got it early in the morning
(Love, love)
They got it late in the evening
(Love, love)
Well, I want that, need it
(Love, love)
Oh, I gotta gotta have it.
Изглежда всички имаме нужда от нея. Всъщност слава Богу, че е така. Enjoy. Deep Purple - Hush .mp3 Found at bee mp3 search engine
Peace & Funk
Сядам да пиша този пост, все още чувайки музиката от предната вечер в ушите си. Снощи във Варна се състоя музикалната вечер In Vinyl We Trust, но в по-различен формат от предишните си издания. Новото бе, че преди да се пренесат в бар Bolla, който претъпкан ги очакваше, грамофонните плочи се завъртяха в радио шоуто ми 45 оборота в минута. На живо в Студио 1 на Радио Варна Selector Stiliyan и Skill поднесоха поредната порция винилови вкусотии от бездънните си чанти. Винаги съм казвал, че във вените на Stiliyan тече соул музика. За пореден път го доказа. А Skill представи една изключително любопитна селекция от 7-инчови сингли изцяло на лейбъли от бившия Източен блок. В това издание на In Vinyl We Trust специален гост беше моя милост, за което искрено благодаря на Stiliyan и Skill. За мен бе огромна чест да споделя грамофоните с музикални авторитети като тях. Третият час от предаването ми бе отреден на мен и на моята селекция от 7-инчови фънки парцали.
Това, което по-късно се случи под земята (в Bolla), няма как да разкажа тук, защото е невъзможно да пресъздам атмосферата и енергията, която беше изпълнила пространството. Соул, фънк, диско, забравените съкровища на Балкантон (запазената марка на Skill), винил, много усмихнати лица, непрекъснати танци (въпреки ограниченото пространство) и много надежди за този тип сцена във Варна – това са думите, които донякъде описват четвъртото издание на In Vinyl We Trust. За мен бе изключително удоволствие да бъда сред всички тези хора и да споделя общия дух на единство, до който в последно време все по-рядко ни се случва да се докоснем. Последната вечер обаче доказа, че мисията е възможна.
Накрая само ще вметна дежурната кратка информация за кашона с надпис Records For Sale. Той се роди за първото издание на Funky Bites и оттогава популярността му расте лавинообразно. Почти всички вече знаят за него, а фенската му маса се увеличава с всяко изминало парти. Вече има и редовни купувачи, което всъщност говори, че резултатът от тази инициатива е успешен. А аз ще ви припомня, че нейният замисъл е всеки да може да остави свои плочи за продаване, както и да си купи други. Следващата ви среща с Кашона (както ще го наричам отсега нататък) ще бъде по време на третото издание на Funky Bites на 07.01.2010 в бар Bolla.
А ето и няколко снимки от събитието:
Selector Stiliyan и Skill - In Vinyl We Trust
Soulmate - заровил пръсти във винила
Техниката (в случая лампата) през цялата вечер беше от противниковия отбор. И все пак ние победихме
Skill и жените...
Ние сме семейство!
Peace & Vinyl
Защо?
Още не мога да си дам ясен за мен отговор. Аз не съм преживяла някаква сериозна репресия; но ненавиждам комунизма и оттук за мен следва, че ненавиждам БСП, защото те са същите. Може би тук е ключът - аз знам какво те наистина представляват и че не са мръднали ни на крачка, що се отнася до отношението им към хората. Напротив, станали са по-гадни, защото в условията на демокрация, дори несъвършена, трябва да си много по-добър гад - което значи по-гаден гад.
Ненавиждам ги.
И комунизма ненавиждам. Но ще го напиша, когато си дам сметка защо. Усещам и знам, че го ненавиждам, но съм така устроена личност, че ми е необходимо да се обоснова, сиреч да съм осмислила емоцшата си и да я обясня.
(Продължение на "Бойковата защита на "разузнавачите" премина моралната ми граница")
Ще разкажа един от основните приноси на един наш "велик" разузнавач - Бриго Аспарухов (1991-1997 - шеф на българското разузнаване; от 1997 досега - активен член на ръководството на БСП). Като работещ по гръцкото направление, "открил" и донесъл нещо срещу тъста на Краси Райдовски (тогава негов колега, и близък приятел - това Краси; а тъст му - също разузнавач), че нещо не му е читаво. Тъстът имал неприятности (не знам какви, но се оказало, че няма основания) и оттогава Краси Райдовски мрази Бриго и в червата - да следи и доносничи за колегите си. Няма значение дали има основания, защото колкото повече доноси - толкова по-добре те оценяват, че работиш.
Това е била основната "героична" дейност на Бриго - като агент на КРО (това е вътрешният КонтраРазузнавателен Отдел на ПГУ (Първо главно управление на Държавна сигурност, т.е. външнополитическото разузнаване).
След време КРО започва да разследва самия Бриго като западногермански агент - за което, мисля, и Краси е допринесъл (с некой донос), ама и Брижко е дал други основания. Като краен резултат - приели са, че Брижко е невинен, но подозренията са останали. Знам ли обаче и днес - дали Брижко (така му викаше Краси и хората, които не го обичаха, а те не са малко) наистина ли не е имал контакти с BND (Bundesnachrichtendienst) западногерманското разузнаване? Не знам. Другите данни освен доносите на Краси дават повод за размисъл.
По-нататък ще разкажа с какво са се занимавали основно "великите" ни разузнавачи в Гърция, а и малко за един голям успех на КГБ, засягащ ни и нас - дори сега.
Щото лъжата за великите разузнавачи трябва да бъде развенчавана
Петте часа сън и неуверените движения сутринта не успяха да ме разколебаят. Сглобих набързо екип с подръчни средства, преборих се с леда, обхванал колата, и тръгнах. Пристегнах ски обувките, метнах на рамо ските и щеките и се настаних в кабинката на лифта. Условията не са лоши – 30 лв. е еднодневната карта за лифт, 20 лв. са ските, обувките и щеките. Чайчето със шкембе и хляб е 4.50.
Последното ми спускане е от февруари 2008 година по пригодена за целта поляна до с. Мийковци, където бях на разходка с приятели. А в ските се влюбих още с първото си качване на тях. Въпреки тежките падания. Та, като за голям любител на спорта почивката е необичайно дълга. Затова и щом чух, че пистите са готови, загорях от нетърпение.
Трите „изстрела“ по снега си казаха думата. Болят ме мускулите по цялото тяло. Ръкавиците ми са подгизнали. Пуловерът също – имаше неблагоразумието да се покаже изпод якето и двата пъти, в които реших да изгладя неравните участъци на пистата по гръб и лице.
Но пък открих сезона. А той ще е активен, обещавам. Запознах се с двама сноубордиста, с които делях седалката на лифта при изкачванията. Запознах се и със скиорка с дълга черна коса. Тя беше така добра да ми помогне с едната ска, която своенравно остана на двадесетина метра зад мен, след като се изсипах доволно от едно хълмче. Срещнах и други двама ентусиаста – възрастна двойка, тръгнала на разходка из планината. Не знаели, че пистите са отворени. С тях си говорихме дълго по пътя надолу, а с колата им спестих и чакането за автобус.
Животът е хубав. Просто намери своя начин да му се наслаждаваш. И го прави всеки ден. И ако не пиша пак скоро, весели празници! ;-)
Като ниво на отвратителност, компанията Blizoo може да се конкурира само с Топлофикация София. Противно на всякаква логика, недоразумението Евроком Кабел се сля с Кейбълтел и успя да убие една доста читава телевизия, от която бях доволен.
- Нулево ниво на обслужване. Съпорта е с работно време от 9 до 6 и се състои от няколко претоварени и вероятно отчаяни от живота служителя, за чието внимание трябва да чакате понякога няколко часа (on hold на gsm-a, онлайн съпорта мисля че не функционира изобщо).
- Ако се доберете до поддръжка и ви кажат “проблемът е отстранен”, може да мине 1 или 2 дни време докато наистина проблемът бъде отстранен.
- Каналите единствено намаляват. Спирането на канали не води до намаляване на цената на услугата, тя единствено расте.
- Автоматичната им телефонна централа, която е единственото нещо, с което може свободно да се разговаря, ми говори на ТИ и постоянно ме моли за търпение. Пичове, имате 50-100 хиляди клиента, не е като да не може да си позволите 10 души техническа поддръжка. Няма и един “черен джиб” на година разход.
Та днес ни включиха IPTV от Мегалан, сега остава да успея да прекратя отношенията си с Близу. Ще държа да имам прекратяването в писмен вид, защото от подобен оператор друго, освен неприятности не очаквам.
Гледайте на живо от 119-то СОУ четвъртото издание на Литературен клуб "АЗ ЧЕТА" от 15.00 до 16.00 тук:
"Бойко Борисов е на мнение, че е еднакво неприятно, че България е изпращала посланици, бивши агенти на ДС и че е била принудена да разкрие и разузнавачите към посолствата. "
източник: в."Дневник"
Какви разузнавачи, Господи, какви пет лева? И ти ли, Бойко - пет пари не давам дали наистина го вярваш, или верен на нрава си на лисик (не се сещам за названието на мъжка лисица) - а твоят нрав е точно такъв (никакъв лъв или друг истински директен хищник не си), играеш игрички с противника/жертвата, а пътьом и със зрителите (гласоподаватели - които в това си качество също се явяват своего рода жертви - косвени); та - и ти ли, Бойко?
Подържаш мита за лошите доносници и добрите разузнавачи?!
Прословутите велики разузнавачи се се занимавали предимно с гадости, по правило по-големи от тези на доносниците. Наскоро се запознах с едно тяхно начинание, характеризиращо ги като "велики". И понеже съм много ядосана, няма да губя време да търся наново източника (защото, за съжаление, не го букмаркнах - а трябваше), а ще кажа факта - които ме познават добре (на живо или като блогър), знаят, че никога не говоря празни приказки и лъжи. Доколкото си спомням, източникът беше или Владимир Буковски или Митрохин.
Когато великият балетист Рудолф Нуреев избягва от СССР, лидерите на КПСС са толкова бесни, че поръчват на КГБ остри мерки, изключващи само убийство. Предполагам, че тази "снизходителност" е защото знаят, че КГБ ще бъде обвинено в това и не искат такива усложнения. И какво измислят "великите" разузнавачи от КГБ - да устроят произшествие, най-добре зад кулисите в залата, уж, че нещо се скапало и паднало, и да му счупят краката. След което той никога няма се възстанови като велик балетист. В хода на планирането на операцията се налага контакт с българските "другари"-разузнавачи, които, естествено, приемат да съдействат, само си правят устата за ответна мъ-ъничка благодарност (типичен ганьовски табиет) - може ли след това да ни помогнат да счупим краката на една наша балерина, дето забравих - или избягала и тя, или имали данни, че планирала.
Ей с такива неща се занимавали "великите" разузнавачи. И други подобни "великости" мога да разкажа. Но това е един от най-гнусните примери за "великостта" им.
Защо, бе, Бойко?
Ти като бивш главен секретар на МВР, още повече сега като премиер би трябвало да знаеш колко са "велики" и "безценни"...
Аз те харесвах и се надявах на теб, дори знаейки недостатъците ти. Но ти май премина моралната граница на моето приемане. Знам, че не ти пука, дори няма да научиш за това. Пиша го не заради теб, а заради хората, с кои имаме сходни убеждения и сходни морални възгледи.
Повечето хора, които ме познават, знаят, че мразя празниците “по поръчка”. Може би единственото изключение е рожденият ми ден, и то само някои години. Като цяло, представата, че само защото сме стигнали до определен ден в календара, трябва да сме happy-happy-nice-nice, ми е доста странна. Покрай Коледа пък става още по-зле: не стига, че се зареждат 10 дни преяждане и препиване, ами и довършваш годишна работа, отчети, планове за следващата година и какво ли още не.
Anyway, това не е rant срещу Коледа. Възхищавам се на хората, на които не им се повръща от All I want for Christmas is you. Завиждам им заради ентусиазма да убият целия съботен ден в обикаляне на претъпканите магазини за подаръци. Радва ме фактът, че още в началото на декември си слагат вкъщи всякакви празнични прахосъбирачки като ясли с бебето Исус, венци с борови клонки и нелогично количество гирлянди. Просто се нервирам, когато някой започне да се прехласва по светещите топки в мола, а след това се учудва, че аз не споделям същата емоция. На мен пък ми минава само мисълта “Ей, сега тия неща ако паднат през целия атриум, как ще си…” Ако пък се замисля за елени, значи просто ми се ходи на обяд в “Ловната къща”. So sue me!
Коледното ми настроение се изразява в това да изгледам Love Actually за n-ти път, което обаче правя също толкова лесно и през юли. Искам да си седя вкъщи, да пия чай от мента и да чета. Това също мога да го правя и през юли, стига чаят да е студен, че иначе прегрявам. Не ми трябва календарен ориентир, за да се чувствам уютно и приятно вкъщи. Покрай Коледа обаче всички се опитват да изнасилят чувството си за празник и се почват едни небивали мании по тагване на някакви хора върху някакви картички, разпращане на мейли в стил “Ти си най-добрият ми приятел, честита Коледа!” на хора, които не си чувал през цялата 2010, както и о-толкова-любимото въртене на едни и същи песни, от които ушите ти спокойно могат да прокървят – сякаш без тях снегът няма да завали (то не че с тях има особен ефект). Аз пък явно никога няма да се науча да се чувствам добре на календарна база: I’m opting out, thank you very much in advance.
Още по темата:
2004 - 2018 Gramophon.com