Любимци в новините: постоянни и променливи величини

След като посетих празнична Виена, приятелите започнаха да ме питат, има ли ги прословутите неща, които ние знаем за виенската кухня. Има си ги и то в изобилие. Като започна от виенския шницел, Сахер, виенско кафе и свърша до виенската кифла с каничка кафе, за която се пее в онази песен. Кифлата, всъщност е кроасан. Кроасан е френска дума, но не бил създаден от французите, а дошъл във Франция направо от Австрия. Този факт научих от една велика книга за френска кухня и предвид френските автори, не се усъмних, че австрийците гонят някаква слава, нито пък парадират с това. Но започнах да се съмнявам за прочутата първоизточност на френската кухня. Обаче, започнеш ли да се занимаваш сериозно с кулинария, разбираш, че няма ястия, които да са строго национални (с малки изключения) и всичко е взаимствано от някъде другаде. Факт!

Същото се случва с виенския шницел, който идва от Милано, заедно с маршал Радецки, а рецептата била за costoletta milanese. Явно, ястието много се харесало на виенчани, че го превърнали в своя национална гордост и световна известност. За виенски шницел съм слушала и чела още от ранните ми детски години и тогава в ресторантите и на домашните гостита това ястие беше на почит. Рецепти за виенски шницел има и във всички кулинарни книги от онова време, някои със забежки към кайма, вместо парче месо. Не е труден за приготвяне, дори е лесно. Но най-важното, на което трябва да се обърне внимание за един добър шницел е месото – запазена виенска традиция. Plachutta, за който ти споменах в предния пост, казва, че най-доброто месо за сочен и крехък виенски шницел е от средната част на задния бут или филе, на което аз казвам рибица. И става въпрос за телешко месо, въпреки че варианти със свинско или дори патешко не са изключение.

Панировката също е важна, защото тя запазва сочността на месото и придава приятна хрупкавост. За целта, месото се овалва последователно в брашно, яйце и галета. Класически метод за панировка, бих казала аз, но в книгата на Plachutta се обръща внимание на всеки детайл. Следва пърженето, което трябва да е в добре нагрята маслена баня, иначе шницела би поел много излишна мазнина. А колко време да се пържи зависи от дебелината на месото, но обикновено 2-3 минути са напълно достатъчни. Цветът, който трябва да придобие шницела, Plachutta сравнява с цвета на Stradivarius - светло кафяв със златни отенъци. Цветът на музикален инструмент не е класическо пояснение за цвета на ястие, но в случая с виенския шницел, го приемам за много подходящо.

Традиционната гарнитура към виенския шницел е картофена салата. Но не от тази, която си приготвяме често у дома, а виенска картофена салата. Каква е разликата ли? Наличието на обилно количество телешки бульон, който придава различен вкус и плътност. Но не си мисли, че салатата ще се получи идеална от първия път. Трябват всеотдайност, смирение и повече късмет. С практика, на стотния път може би ще се получи, казва Plachutta. За тази салата от значение е сорта на картофите. У нас, като че ли не се обръща внимание на това, а просто си избираме здрави и добре изглеждащи картофи, които ползваме за всичко. Картофите, които се използват за тази салата са Charlotte - с дълга, овална форма, бяла кора и влажна текстура. Сварени, те придобиват маслена текстура, а когато се смесят с останалите съставки се образува сос, който не трябва да бъде нито много рядък, че да плуват в него, нито много гъст, че да се слепват.

За идеалната виенска картофена салата се използва оцет Hesperiden, който е смес от ябълков сайдер и ябълков сок. Е, това нещо го пропуснах докато пазарувах продукти от Виена, така че в моята версия използвам ябълков сайдер, в сравнително по-малки количества, но и бял винен оцет също е приложим. Вариациите на салатата могат да бъдат толкова, колкото са готвачите, като някои смятат, че малко горчица ще подобри вкуса, други добавят щипка захар, а трети отиват по-далеч и добавят чесън за по-драматичен финал.

Като цяло, салататаа трябва да обединява сладко, кисело, солено и горчиво, а заедно с това текстурата да доминира от кремообразна до хрупкава. Докато четох книгата на Plachutta се замислих, какво значение се обръща на продуктите и технологията за една картофена салата? Но така трябва да бъде с всичко. Както се казва в книгата: „Без тази салата, виенската кухня би била толкова бедна, колкото и Виенската опера без Виенската филхармония“. И аз избрах да приготвя неговата версия, в която картофите се мариноват в телешки бульон, оцет, растителна мазнина, лук, сол и черен пипер. Получи се добре, но вероятно, картофите, които използвах не бяха най-добрия избор.

Към виенския шницел, заедно с картофената салата приготвих и друга виенска салата от краставици и заквасена сметана. Характерното на тази салата е че доста чеснова и кремообразна. Като че ли съм срещала нещо подобно в няколко други кухни… Версията на Plachutta е без чесън, но аз добавих една скилидка за повече драматизъм (както вече се спомена).

За празничната вечеря, на която поканих приятели, не можех да избегна специалния избор на вино. Мислих си да избера някое леко червено вино, но после реших да се посъветвам с големите книги. И за моя изненада те ми предлагаха италианско бяло вино. Всъщност, май не е изненада предвид произхода на виенския шницел. Спрях се на купаж от Pinot Grigio и Verduzzo. И ми хареса. На всички се хареса.

Виенски шницел

Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

• 600 гр. телешко бонфиле, нарязано на 4 парчета по 150 грама всяко
• сол
• около 100 гр. брашно
• 2 яйца от свободно отглеждани кокошки
• около 150 гр. галета
• олио за пържене

Филетата се поставят между два листа стреч фолио и се начукват на дебелина 4-6 мм. С остър нож се правят разрези по периферията на начуканите филета. Посоляват се със сол и от двете страни.

Яйцата се разбиват с вилица. Филетата се овалват първо в брашно, като излишното се изтръсква. Следва овалване в яйце и след това в галета.

В дълбок тиган се налива около 2 см. олио. Загрява се добре на среден огън. Шницелите се пържат от двете страни за около 3 минути общо. Времето за пържене зависи от дебелината на месото. Тигана се разклаща леко от време на време, за да може мазнината да обхване по-голяма част от шницела.

Готовите шницели се изваждат от маслената баня и се отцеждат върху кухненска хартия.

Виенска картофена салата

Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

Дозите са за 4-6 порции.

Продукти:

• 1 кг. картофи (виж бележките по-горе)
• 300 мл. телешки бульон, топъл
• 1 глава червен лук
• 5 супени лъжици ябълков сайдер или бял винен оцет
• 50-70 мл. зехтин
• сол и черен пипер
• пера див лук за гарниране

Картофите се сваряват в подсолена вода, заедно с кората и още топли се обелват и нарязват на шайби. Поставят се в широк и плитък съд. Заливат се с бульона (за вегетарианци – зеленчуков бульон или топла вода), поръсват се с нарязания на ситни кубчета лук, оцета, олиото, сол и черен пипер на вкус. Разбъркват се добре, докато съставките започнат да се смесват. Това придава на салатата кремообразна текстура. Така приготвените картофи се оставят да се мариноват за 1 час. След това ако е необходимо се добавят още течности – бульон, оцет и подправки. Салата се сервира с нарязани пера див лук или със салата Амулет.

Салата от краставици

Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

Дозите са за 2-4 порции.

Продукти:

• 1 голяма краставица
• сол
• бял пипер
• 2 супени лъжици оцет
• 1/4 връзка копър
• 1 скилидка чесън
• 60 гр. заквасена сметана

Краставицата се обелва и се срязва на 2 по дължина. Семките се отстраняват с чаена лъжица или лъжица за пъпеш. Половинките краставица се нарязват на тънки парчета. Посоляват се и се оставят да отлежат 20 минути, за да отделят водата си. Отцеждат се. (Това ще предотврати разводняването на салатата.)

Към краставиците се добавят бял пипер на вкус, оцета, нарязания на ситно копър и чесън. Объркват се със заквасената сметана. Салатата се сервира веднага.

Председателят на туниския парламент обяви днес, че той поема временно президентския пост, освободен от бившия държавен глава Бен Али.
По телевизията Мебаза заяви, че е натоварил премиера Мохамед Гануши, за когото се очакваше да заеме държавния пост, със задачата да състави ново правителство на националното единство. Новият президент обеща, че ще бъдат проведени консултации с всички политически сили.

Тези рокади в кабинета на Тунис бяха приети със смесени чувства от обществото. Юсеф Гайди, блогър и активист от Тунис,, пред Al Jazeera твърди, че не знае дали да се довери на този човек, защото е част от старото управление, властвало в Тунис през последните 23 години, като Мебаза е участвал активно в старото управление на Бен Али.

След края на лятото нощният живот на Варна изглежда променен. Тематичните музикални вечери от най-различно естество зачестиха все повече и повече. Любопитното е, че те се случват (с минимални изключения) на едно и също място: във варненския бар Bolla. Това уютно пространство винаги е било притегателен център за музикално грамотната част от населението на града ни, но през последните месеци нещата там наистина се завъртяха на много високи обороти (които веднъж месечно достигат и до 45 оборота в минута).

Това нямаше да бъде възможно без да има един човек, който да рискува, да инвестира пари, време и нерви, да се бори за оцеляването на бара сред варненската джунгла и непрекъснато да развива музикалното му лице.

За щастие във Варна има такъв човек. Той се казва Константин Болов, но всички го наричат Коко.


01. С какво се занимаваш?
Покрай другото съм и собственик на бар Bolla във Варна и пускам музика на някои от партитата там.

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Ха-ха-ха!!! Положението е тежко, но не е безнадеждно. Ясно е на всеки от нас. easy listening простащината на чалга културата стеснява обръча.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Удовлетворен би било малко пресилено, но нямам амбиции за нещо повече. Щеше да е добре ако имах малко повече време за музика, но това е което мога да си позволя за момента.

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
Бях барабанист в училищен оркестър и басист в пуберска банда, но най-„горд” ме прави един седем часов сет в Майорка преди десетина години. Летищна стачка забави „звездите” на вечерта и се наложи аз да „взривявам” 5-6 хиляди души... На следващия ден ме познаваше целият остров... Не бях готов за такава слава! :)

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Трудно. Както споменах, времето е малко.

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Не!!!

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Родителите ми, дядо ми, който обичаше да пее, и прабаба ми. Няма да забравя как веднъж я чух да плаче и да нарежда. Свободен стил. Без предварително подготвени речитативи или заучени стихчета като рапърче. Тя просто изливаше душата си в песен и през сълзи. А душата й беше... Това беше някаква вербална магия, която точно мелодията, музиката в нея я правеше истинска! Макар и да бях все още дете, много мислих над това. И до днес вярвам, че Орфей е бил чудотворец!

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Brick in the Wall. Пеел съм си го едва проходил. Мама го е въртяла постоянно, а на мен колко ми е бил акълът... :))))

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
В момента слушам как пускаш парче на James Brown, но не му знам името. Последното, което си пуснах аз, беше днес привечер – Live на Unkle.

10. Опиши любимата си музика.
Музика, правена със сърце и от душа! Ако трябва да избера стил, то най-общо бих го дефинирал като „класическа музика”.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Моцарт... и Sepultura – Roots Bloody Roots.

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Харесвам най-много винила, но, съобразявайки се с намаляващите планетарни ресурси, смятам, че е редно да се дигитализираме възможно най-бързо. Поне технологиите ни позволяват да запазим качеството на звука, ако не романтиката...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Феновете само печелят. Печелят безкрайните хоризонти на музиката. Няма да забравя кака купувах водка Столичная от магазин „София”, как я пакетирах, за да я изпратя в Англия или Германия, за да ми върнат след 2-3 месеца сингълче или касетки... И как после пишех обяснения в милицията и ме мъмреха за „разпространение на буржоазна пропаганда”...

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Организирах първия концерт във Варна на Карандила Браз Бенд. Като фен съм се чувствал най-добре на Beglika Free Fest.

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
Естествено, че е заслужено! Изпълнителите не винаги са автори, а, за да направиш едно добро парти с чужда музика, се иска, освен грамотност, и усет за участниците.

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Първо, искам да отбележа, че бях поласкан от вниманието на капацитет от твоя ранг (макар и мой приятел) и второ, защото смятам, че точно по този начин, по който ти се отнасяш към „сцената” – радио, партита, блог и т.н., се формира общество от културно грамотни хора, а те са рядкост. Радвам се, че си сред нас!

Близо половин година след като Стиг Ларшон откри клуба на милионерите на Kindle за повече от 1 милион продадени Kindle-книги, към когото след това се присъедини и Джеймс Патерсън, трето име бе добавено към отбраната група, съобщава The Bookseller. Едва ли ще се учудите от името, което предстои да прочетете, защото това е един от най-продаваните автори в световен мащаб Нора Робъртс.

Креативността и нетрадиционните решения за стимулиране на продажбите по света все по-често завземат и книжния бизнес. Едно подобно нестандартно предложение идва от малкото американско издателство Black Ocean, базирано в Бостън, Ню Йорк и Чикаго, което предлага доживотен абонамент за своите книги в замяна на татуировка, вдъхновена от някоя от книгите на издателството.

                     Сутринта посетих градската баня, превърната на спа център, и точно си насапунисах лицето, когато усетих в ръката си ...

Шефът на правния съвет на президента Георги Първанов Сашо Пенов е представлявал фирма Булбрю БГ ЕООД – производител на „Леденика“ в съда по делото за отнетия на неин акцизен склад лиценз от Агенция „Митници“, разкрива електроното издание на “Капитал”. Името на Пенов се вижда от регистъра на Административния съд – София град по делото, в [...]

Как успява да измъкне този звук!

(подсказано от Асен)

За Сурва от години кметът на Перник, който и да е той, прави почетен тур в няколко села, където се вдига шумния празник. Прието е за журналята, между които и моята скромна милост, да се организира транспорт с цел улесняването на писането на репортажи и рекламиране на празника. От години колегите все разказват преживелици и приключения от това пътуване. Аз обаче съм с тях само за втори път.

И тая година на 13-ти, към 6 часа вечерта се натоварихме и потелихме. С нас беше и медийния консултант на общината Ани Скримова. Тя си призна, че отива на празника по селата за първи път, а по пътя се роди и каламбур. Някой попита дали догодина същият кмет ще ходи по селата. Ани отговори – зависи кой ще му прави предизборната кампания тази година.

Първата спирка беше в Люлин. Оказа се, че досега това село не е било включвано в кметския тур. Така и ни обясниха защо тръгваме от тука, но колкото на шега, толкова и наистина си помислихме, че причината е друга. Настоящият кмет на Перник Росица Янакиева има къща в селото и това е известно. Имотът е наследствен, купен е от нейния баща още навремето и сега се ползва от нейното семейство. Нормално е да имаш сантимент към мястото, където е селската ти къща, пък било то и да се кмет.

Янакиева пристигна навреме. Идваше от важно с събитие. Същият следобед беше Вожурище, за да подпише споразумение за създаване на сдружение между общините в Софийския регион, с което по-лесно ще се печелят големи проекти. С нея по Сурва беше и красивата й дъщеря Александра. Внучката Росита не я бяха взели, останала при другата баба.


В Люлин всичко си беше както си му е редът. Площадът пред читалището - пълен с народ. Сурвакарската група загрява с похлопванията на звънците, а публиката отпива сладко от шишенцата, които носи. Спретнатият кмет Илчо беше помислил за всичко. И тържеството лумна. Групата сурвакари дойде от страничната улица. Площадът и цялото село се изпълниха с грохота на звънците. Запалиха ритуалния огън. Изви се сурвакарското хоро под съпровода на хлопатарите.


Най-интересен от всички сякаш беше Бойко. Но не премиерът. Нито болюбашията на люлинската група, който носи това име, води групата от 13 години, а с нея е още от малко дете.







Най интересен беше нагиздения в парцален костюм Бойко на 2 години с две звънчета – сурвакарчето с близалката. Кръстен бил на дядо си и като него влиза при сурвакарите съвсем невръстен. И докато големите му колеги колчем към тях се насочеше фотоапарат, с удоволствие позираха, малкият Бойко се въртеше като пумпал и беше много трудно да бъде сниман.

С групата беше и 5-годишният Иво Георгиев. Той имаше вече 5 звънчета. От две години го слагат в костюм. Бил само на 9 месеца, когато татко му Ивайло го взел в групата. И той от малък друса звънците. Работи като началник смяна в Мини Открит въгледобив – типично за Перник хем миньор, хем сурвакар.



В традицията са вече и по-големите батковци – Любомир и Денис. Малко сме децата в Люлин, не стигаме за футболен отбор, казват те в компанията на непредрешени свои връстници. За фестивала в края на януари обаче всички щели да са нагласени сато сурвакари.

Веселието е в разгара си. Оркестър „Радост” от Перник къдри граовски мелодии.



Певицата Виолета Огнянова от дивотинското читалище „Чичо Стоян” изкара няколко марковски и сватовски песни и по площада се плисна народното хоро.


Празникът в Люлин продължи, а ние се отправихме скъм Бела вода. Там вече бяха чинили адета. На площада догаряше огън, а разиграната пред народа сватба продължаваше в местната кръчма. Забраната за пушене тука не важеше и беше малко трудно да се ориентираме от дима. Не видяхме болюбашията, изглежда вече беше свалил премяната, но тамада на софрата се оказа пернишкия театрал Танани – Стоян Чифлички, До него, както винаги, беше и очарователната му съпруга Таня. А в компанията - и шефката на хуманитарните дейности в общината Нелета Вълева с нейта половинка. Отпиваха от филджан греяната ракия и усмивките по лицата на всички бяха заличили всяка грижа.







Танани много държеше да го снимам как целува ръка на кметицата. Такъв си е той – винаги галантен с дамите. Дългогодишният сценограф на пернишкия театър веднъж ходил на турне със сурвакарската група от Бела вода в Литва и от тогава си станал като част от нея, без да е отсъствал от никое събитие.


Гостите посрещна кмета на Бела вода Стефан Давитков. Много го беше яд, че сме се забавили. Затова пък видяхме страхотните булка и младоженик, хорото което извиха и се порадвахме на свирнята на млад и много талантлив гайдар.


След наздравицата кметът и репортерската групичка продължи към Батановци. Там купонът беше в разгара си. Събрали се бяха три групи – батановската, която тая година чества 40-годишен юбилей, каквото и да значи това – сигурно, че от тогава е по-организирана, сурвакари от Копаница и от Черна гора. Площадът грееше от сурвакарските огньове. А лампичките от коледната украса придаваха още повече празничност.


От сцената гърмеше оркестър, а в аванса пред него се бяха подредили куп малки дечица, направени на сурвакари, досущ като пуканки по сурвакарски калпак. В страни от сцената стоеше сърцатата директорка на местната детска градина Ани Паласкова. От години с екипа си от учителки тя прави така, щото и в групите децата да се възпитават в народната традиция.



От шаренията по площада човек можеше и да се ошашави. Зрелището беше невероятно. Погледът ми се натъкна на шарена група проститутки. Сводникът се возеше в М …, не мерцедес, а магарешка каручка.


Близо до тях група млади мъже в много стилни костюми по сигнал от водача здраво клатеха звънците. Танцът им приличаше на транс, а движенията им силно напомняха актове, които се показват по телевизора само през нощта.




Най-интересна ми стана една мечка. Огромна, също като Гризлито от илюстрациите в книгата за Винету – тази дето е любима на настоящия български премиер. Мъжагата под костюма сигурно беше над 2 метра и ми изглеждаше да е поне 200 кила.



Потърсих да го сравня с нещо на снимките и така попаднах на едно малко мече. Под маската беше 3-годишната Мелани, доведена от татко си и нагласена в перфектен косюм. Нямаше как да я снимам до огромния мечок обаче защото той беше обсаден от деца и девойки. Всички искаха да се снимат до него, щото ако трябваше да ги гази за здраве, както е според обичая, не се знае какво щеше да се случи.




От трибуната речи държаха кметът на Перник Росица Янакиева и на Батановци Петър Пенев - той каза нещо много важно – че тая година на фестивала в Перник батановската група юбиляр трябва да е № 1. Сбърка малко в аритметиката, защото според него групата била по-стара от фестивала, който сега е в 20-тото си издание., но и той се прави горе долу от 40 години и малко повече.



Оркестърът и домакините предизвикаха Янакиева на хоро. Поздравиха я със сватбарското и тя нямаше къде да ходи – поведе го. Даже байрака на батановчани и дадоха на развее.

Празникът се разгаряше с все по-яко настроение, сгрявано и напитките от донесените в пазвите шишенца.


От тука групите ще ходят в Копаница, ми обясни Симчо Мильов. Нямаше как да него срещнем тука. Ако има някой да знае най-много за Сурва из Пернишко – сигурно това е пенсионираният вече доскорошен директор на пернишкия музей. Е и колегата ме етноложка Цветана Манова, разбира се. Симчо е написал много за традицията, но и за родовете. Все не ми стига време да прочета всичко. Дано даде Господ да имаме чалъм да ми го разказва и обяснява, както само той може.




Оставяме народът да се весели и с буса тръгваме към Габров дол. Такъв е редът – огньовете се палят по график – последния лумвал в полунощ в Кошарево, обясни ми още Симчо Мильов. По път към следващото зрелище видяхме празника и в други села, макар и само от прозореца на колата. Това обаче си беше ясно свидетелство колко силна и мощна е традицията.

Пламен Асенов

Необходимо уточнение: Както става често по българските земи, и този път ходът на събитията изпревари възможността те да бъдат коментирани в цялото им развитие и в пълния им блясък. Час след като публикуваният по-долу текст бе излъчен в Австралия, в България бяха разпространени нови записи от подслушани телефонни разговори – вече с непреходното участие и на самия премиер Бойко Борисов. Който пее, сам пада в него – какво друго да каже човек по тази тема на първо четене. Разбира се, случилото се подлежи и на по-сериозен коментар, който вероятно ще публикувам в понеделник.

Сега обаче пускам “остарелия” си разговор с Фили с ясното съзнание, че като цяло той продължава да е напълно валиден и в новата ситуация. Нещо повече – централната хипотеза в него, тази за участието – не, а за вероятната главна роля в СРС-комплота на президента Георги Първанов, сякаш напълно се потвърждава от последните развития. Защото както и да звучи, аз съм до голяма степен склонен да повярвам на Борисов в твърдението му, че именно Първанов го е помолил за съдействие по бирената история на Михов. Основанието ми е следното – това твърдение е толкова нелепо, че дори и пъргав мозък като премиерския няма как да го съчини ей така, на крак. И следователно няма как да не му се вярва на човека, съвсем сериозно.

Казаното не оправдава Борисов, напротив, като премиер на цяла държава той няма право да се превръща в съзнателна или несъзнателна марионетка в ръцете на когото и да било, най-малкото в ръцете на основния си политически опонент, от когото вече е сърбал доста подлости, а вчера изсърба и последната – да не си признае публично, като пич, а да го увърта като…..

Ама от друга страна, как да си признае Първанов, като то вероятно точно това е била целта на занятието – да се вкара Борисов в капан, от който няма измъкване. Представяте ли си, граждани, излиза, че нашичкият президент е не само  идеолог и координатор на скандалите с подслушването, които се реализират с помощта на Алексей Петров и други съратници, ами сам взима активно участие в тях като доброволно играе ролята на мюре. Всъщност така е нормално, де, за голям дивеч като премиера се иска и мюре с подобаващи размери.

Пък и нали трябваше президентът да се докаже най-после пред обществото, че може да прави все пак нещо, а не само задкулисни интриги? Нали отдавна беше време да ги направи предкулисни, та всички да видят как се оттича и последната му капчица достойнство. Да видят, че като сме си го избирали, избрали сме си не някаква дребна пионка на ДС, а човек, който умее на живо да върти ченгеджийските номера толкова добре, колкото и върху изгубените някъде хартии от собственото му досие? Представям си го сега Първанов как се хили и се черпи с гавазите си заради успеха на разиграния срещу Борисов номер. На милиционер да направиш милиционерски номер – ха-ха-ха!

И бъдете сигурни, граждани, че този наш президент, поне засега, главата няма да го боли от черпенето, напротив, може даже да му олекне. Махмурлукът от това черпене ще бъде напълно и изцяло за наша обща сметка.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Горещият вариант на предизборната битка в България започна още с настъпването на новата година, повече от десет месеца преди самите избори. Управляващата партия ГЕРБ е поставена под силен натиск заради изтекли в медиите телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства. Обща фигура в записите е шефът на митниците Ваньо Танов, негови събеседници са финансовият министър Симеон Дянков, заместникът му Владислав Горанов, Искра Фидосова, председател на парламентарната група на ГЕРБ и Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Парламента. Скандалът избухна и продължава да се развива в много посоки – като се започне от въпроса кой е изготвил самите записи, дали подслушването е станало законно или не, мине се през темата за това как, откъде и защо те са изтекли към медиите, и се стигне до съдържанието на самите разговори, от което изглежда, че някои висши фигури от ръководството на ГЕРБ покровителстват определени фирми и контрабандни канали, а други правят опит да кадруват в митниците. Освен тези конкретни измерения обаче, скандалът повдигна твърде сериозно пред българското общество и въпроса за спазването на законността, демократичните принципи на управление и гражданските свободи в страната. Те бяха поставени под съмнение не само заради оперетното на моменти развитие на историята с изтеклите данни от СРС, но и заради изразените нагласи от страна на самия премиер Борисов, както и на редица министри, държавата да се ръководи именно по този начин – с полицейски средства, които някои наблюдатели определят дори като милиционерски.

- Пламен, не е ли малко рано отсега да се разиграват толкова горещи сцени от предизборната битка в България?

- Както казват, денят се познава от заранта, Фили, а махмурлиите се броят на другата заран. Всъщност това, което става, дори не ни оставя време да разсъждаваме за рано и късно, а само навежда на мисълта какво ли ни предстои още да видим.

- Да попитам тогава по друг начин. От ГЕРБ твърдят, че цялата история със записаните и публикувани разговори е целенасочен удар срещу тяхното управление. Ако приемем, че е така – успешен ли се оказва този удар?

- Все още сме в разгара на скандала, Фили и няма данни от проучвания, които да ни ориентират точно, но личното ми впечатление е, че – да, ГЕРБ губят обществена подкрепа поради случващото се. Тенденцията на спад при тях започна още от есента на миналата година, за да стигне в края на декември повече от 10-12 процента. Както стана ясно от данни на основните агенции, сега публичната подкрепа за ГЕРБ е 22 на сто, при положение, че по-рано се движеше в границите 32-35. Като казвам “сега” имам предвид обаче края на миналата година, не резултати от съвсем пресни изследвания. Затова е нормално да се очаква, че след като скандалът позатихне, проучванията ще покажат нов, още по-голям спад на доверие към управляващата партия. И в този смисъл ударът срещу тях, ако приемем, че той е дошъл изцяло отвън, може да се сметне за успешен, защото подкопава позициите им още в далечните подстъпи към изборите.

- Явно имаш съмнения, че скандалът идва само и изцяло от външни за ГЕРБ сили…..

- Ако подходим към него по класическия за политиката начин, Фили, тоест, с въпроса кой има интерес от случващото се и ресурс да го организира, трябва веднага да кажем две неща. Първо – интерес имат на практика всички парламентарни партии, освен ГЕРБ и Атака. Второ – реален ресурс няма нито една от тях самостоятелно.

- Това звучи леко парадоксално…..

- Да, ако останем само при чисто политическата плоскост на мислене. На нея БСП печели, защото се стабилизира, Синята коалиция печели, защото реални десни гласове, макар и малко засега, се отливат от ГЕРБ и се връщат при тях, ДПС печели чрез пълно мълчание по темата, с което потвърждава неотдавнашната си заявка за сътрудничество с ГЕРБ, а партията РЗС на Яне Янев може да спечели с обратното -  като неистово крещи по темата. Но нито една от тези партии – а това показаха самото развитие на скандала и реакциите по него – всъщност не може сама да подготви и разиграе цялата сценка с незаконно изтеклите данни от специални разузнавателни средства.

Поне за две от тях обаче – БСП и РЗС, има един обединяващ външен фактор, който може, и най-вероятно е добавил, въпросния липсващ ресурс, докато в същото време защитава собствените си разнопосочни интереси. И това не е Алексей Петров, бившият агент под прикритие в престъпния свят, сега арестант заради съпричастност към същия този престъпен свят, както смятат мнозина. Той е само един от изпълнителите в цялата схема. Този човек с ресурс и интереси едновременно е президентът Георги Първанов.

- Но така отново оставаме в политическата плоскост, а ти каза, че разбирането за ставащото трябва да се търси и извън нея. 

- Изобщо не съм сигурен, че президентът в случая играе чисто политическа игра, Фили. Да не забравяме, че в момента той е притиснат в ъгъла от общественото мнение заради предишния скандал – с посланиците-ченгета, които всъщност се опитва да защити. От друга страна неговите обвързаности с бившата ДС, както и с определени бизнес кръгове, които имат интереси в сивия и черния сектор на икономиката, насочват пряко към идеята, че сегашната комбинация с изтеклите СРС-та е многопосочна. Става дума за нещо като тъкачките-многомашиннички по живково време – освен политически удар срещу ГЕРБ и политически ползи за левицата в най-общ смисъл, сегашният скандал носи и характера на откровена война за контрол над каналите за контрабанда, създадени и успешно експлоатирани години наред от бившата Държавна сигурност, за контрола над митници и специални служби, ако щеш, а в крайна сметка – говорим за контрола на властта в държавата след края на сегашния президентски мандат, а може би и след края на управлението на ГЕРБ.

- Пламен, дотук разглеждаме хипотезата за външния фактор. Доколко обаче самите управляващи от ГЕРБ носят вина за случилото се?

- Пак ще ти прозвучи парадоксално, но ще рискувам и ще го кажа така, Фили – ако външният фактор, в лицето, както смятам, основно на президента Георги Първанов, има вина сто процента за скандала, то останалите сто процента си зависят от самата партия ГЕРБ. И нямам предвид само начина, по който разговарят хората на висши управленски позиции, записани в изтеклите документи, макар тези разговори да показват съвсем еднозначно колко ниско е нивото на мислене, на комуникация и на компетентност в самата управляваща партия. Нямам предвид дори това, което става ясно – за политическия чадър, който вътрешният министър Цветан Цветанов и отговорни парламентаристи държат над нечисти фигури и фирми. Това може да е така, може и да не е съвсем така, зависи доколко са автентични и доколко са манипулирани самите разпространени записи. С пълна сила имам предвид обаче абсолютно неприемливата от каквато и да е гледна точка позиция, изразена от премиера Борисов и редица негови министри по темата за подслушването изобщо – за тоталното подслушване като легитимна управленска практика, за подслушването и за насаждането на противоречия, дори омраза между министрите, като форма на контрол и технология за развитие, за безумието самите министри да заявяват, че нямат нищо против да бъдат подслушвани, защото нямат какво да крият, защото не им пука, защото не ги интересува.

Това, Фили, смятам, че всъщност е не просто удар върху и без това крехките устои на българската демокрация, за мен то е съзнателна провокация към демократичните принципи изобщо, към свободата на личността, към наложените от обществото отговорности и даденото от същото общество на политиците доверие да управляват.

- Пламен, всъщност обаче повечето хора в България сякаш не възприемат чак толкова болезнено този аспект на развиващия се скандал…..

- Така е, Фили, даже има мнения, че Бойко Борисов може да спечели немалка публика с популисткото си изказване за необходимостта министрите да бъдат подслушвани постоянно. На хората така им е писнало от реални и въображаеми далавери на управляващите, на всички управляващи досега, че рефлекторно си казват – ами да, това е начин да се изчистят нещата. Или поне да крадат по-малко – като знаят, че ги подслушват, ще се съпикясват. Буквално така си казват хората, само че това е твърде, твърде елементарно разбиране на въпроса.

Нали самата същност на демокрацията е свързана със спазване на законите, с ясни принципи и откритост на политиката, с публичен разговор за идеи и стратегии, както и с публично обсъждане на резултатите от определени решения. Ако всичко това се пренесе в задкулисните дебри на властта, както очевидно се случва вече 20 години в България, резултатът е държава като България. И после се чудим защо се чувстваме зле в тази иначе прекрасна страна. Ами защото сме със зле изкривени представи за нещата, затова сме зле изобщо.

- Пламен, как развитието на скандала с подслушването ще се отрази във външнополитически план?

- При всички случаи – няма да повиши доверието към България у партньорите ни от Европа и САЩ, Фили. Нали можем да си представим как политици и бизнесмени, които идват в страната, ще виждат навсякъде микрофони, сякаш са попаднали на територия от средата на миналия век, в тоталитарен режим. Нищо чудно съответните партньорски органи и служби да затегнат режима на достъп за българи, защото нашият проблем е не само тоталното подслушване, но и лесният начин, по който секретни уж документи се появяват публично. Не знам дали Европейската народна партия най-после няма да преразгледа отношението си към премиера Борисов и цялата му партия заради на практика антидемократичните управленски принципи, които изповядват. Да не говорим, че това може да има пряк негативен ефект върху европейското решение за присъединяване на България към шенгенското пространство – нещо, което ще бъде силен удар не само върху управляващите от ГЕРБ, но и за всички хора в страната.  Но пак казвам, Фили, проблемът не е толкова във външните реакции, проблемът си е в самите нас и затова ние сами трябва да го решим. Не съм сигурен обаче, че можем.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Някога, когато всичко било още в началото, но вече го имало, се заговорили Любовта и Щастието. Обикновено си говорели като приятели хубави неща, но изведнъж ...
-Защо казват, че си ненадеждно? - попитала Любовта. - Идваш, когато ни е добре и си отиваш, когато ни е зле.*
-Слушай ги още тия бърборковци! - отвърнало Щастието. - Те и за теб клюкарстват. Престани да се занимаваш с тях!
-И какво казват, което да не знам? - поинтересувала се Любовта.
-Гадости не преразказвам - пресякло я Щастието.
Но думите били произнесени ..., а женското любопитство е страшна сила. И затова беседата продължила.
-Но ние нямаме тайни помежду си, нали? - попитала Любовта.
-Надявам се - отвърнало Щастието.
-Тогава кажи ми, как мислиш, винаги ли трябва да бъдем заедно?
-Трябва, трябва ..., но не винаги сме.
Чувайки това, Любовта се замислила, така ли е наистина? А нима има щастие без любов? И попитала. А Щастието вътрешно се възмутило, все към себе си дърпа чергата Любовта. Ще трябва да и отвори очите!
-Случва се, и още как! А даже и в любовта да няма щастие.
Съвсем се удивила Любовта. Как така, та това е неправилно!
-Може и да е неправилно, - отвърнало Щастието - но е факт.
-Разкажи ми, - помолила Любовта - сляпа съм и неопитна.
-Така да бъде, ще ти отворя очите - съгласило се Щастието, което принципно било незлобливо и независтливо.
-Да започнем с това, че има несподелена любов, нали? И тогава влюбеният е нещастен. Освен това казват, че в любовта равенство няма - едната страна целува, другата позволява да я целунат.
Любовта не намерила какво да отговори на това и замълчала.
-Да продължим нататък, приятелко. Обичат не само хубави, но и лоши неща да вършат.
Тук Любовта не издържала.
-Небеса, и при това и щастие ли изпитват?
-Случва се, макар и невинаги. Някои после се разкайват, но е късно. Обичат и пагубните страсти, и парите, и властта, - продължавало Щастието - а главното е, че тия, които го вършат, обичат да им се кланят и да ги превръщат в кумири.
-Но тези, които постъпват така, щастливи ли са?
-Понякога, но не е задължително. Важното е, че правят другите нещастни. А имащите власт и сила и прекрасно осъзнават това. И се присмиват мислено над глупаците, които се прекланят пред тях.
Любовта съвсем се опечалила.
-Зле ли се чувстваш? - попитало Щастието.
-И още питаш!
-Но аз не си тръгвам, - казало Щастието - а ти повтаряш тежки думи, че съм ненадеждно и изоставям в беда. Въпреки че това не те радва, струва ми се? ...

* - "Щастието е ненадежден приятел. Идва, когато ти е добре и си тръгва, когато ти е зле." Феликс Кривин

Александър Ритвин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Следяхте ли какво се случва в Тунис? Ако не сте, изпуснали сте много. Защото там се случва историческа стъпка, едно движение, което събужда младежите и арабското общество към стремежи за по-добър живот. Забравете сега за ливанското правителство, за Южен Судан, дори за Египет, защото днес денят принадлежи на тунизийците.

В момента, дори сега, когато пиша този постинг, хиляди са все още по улиците на Тунис. Идва най-страшният момент – да се запази редът в страната, след като по-рано през деня (14 януари) Бен Али напусна страната и предаде поста на своя първи министър – Мохамед Гануши. Който е също така нежелан от обществото. Също толкова омразен, защото е във връзка с режима на Бен Али. И каква ирония – събитията се случват на бул. “Бургиба”, името на президента, който Бен Али сваля от власт преди 23 години. Това още повече трябва да ни напомня колко преходна може да е една властническа позиция, когато народът иска своето.

Тунизийското общество не се даде на триковете на Бен Али. Не прие шантажа му с лъжливи обещания за подобрение на живота, не прие и наследника му, изпълняваш временно президентските функции. Защото вече не има вярват. Сега, десетките загинали, трябва да бъдат отмъстени – да има цена за тяхната жертва и това може да бъде единствено свободен от потиснически режим Тунис.

След излитането на самолета на Бен Али от летището в столицата Тунис, обществото ликуваше. Но това не продължи дълго, защото полицията и армията решиха, че трябва да въдворят ред според техните разбирания. А това означава още убийства, вечерен час, удар по протестиращите и среднощна стрелба без цели – просто населението трябва да бъде изплашено. Което доведе до още по-големи сблъсъци, дори в момента. Опасността сега е да не се въвлече Тунис в едно военно управление, което да преследва протестиралите срещу президента.

Днес всички арабски лидери гледат към Тунис с притеснение, боящи се, че може да ги сполети същото. Вълната от недоволство вече се прехвърли в Алжир, Египет, Йордания. Самолетът на Бен Али не бе приет в Малта, Франция и Дубай и кацна в С.Арабия. Явно лидерите съзнават какво би означавало да приемат на своя територия човек, осъден от своя народ. През същото време някои от членовете на семейството на жена му, бяха арестувани в Тунис. Тяхната съдба не е ясно все още.

Всъщност в Тунис има много въпроси след излитането на Бен Али. Бягайки, той постъпи безотговорно към народа си, избяга без чест и достойнство, оставяйки Тунис в ръцете на военните. Чуват се вече въпроси дали Бен Али няма да бъде съден от международната общност за престъпления срещу тунизийския народ – десетки загинали от ръцете на полицията.

Това, което се случва в Тунис плаши всеки един управляващ в арабските страни. Вчера имаше протест в Аман, Йордания. Преди няколко дни в Алжир. Докато новините се изреждаха по Al Jazeera, биваха показвани СМС-и от зрители, повечето, от които гласяха “народът на Египет е с Тунис”, “Сирийците са с вас,приятели” и други. Именно за тази вълна, домино-ефект в общественото недоволство, ще наблюдаваме тепърва. Случващото се в Тунис не е регионално от седмици наред. То е предвестник на събития, което тепърва ще се случат.